Уебинар

Зелена киберсигурност 1.0

Онлайн уебинар със заглавие „Зелена киберсигурност 1.0“ (запис с продължителност около 61 минути). Описанието на видеото съдържа само препратка към dihtrakia.org, така че конкретната тематика, разгледаните въпроси и участниците не могат да бъдат установени от източника.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

Подробности на https://dihtrakia.org

Описанието е на Европейски цифров иновационен хъб Тракия.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате. Изтеглен през Supadata от субтитрите на YouTube.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗Здравейте, надявам се да ме виждате, надявам се да ме чувате. Ако има някакви проблеми, ще разберем и от коментарите. А, казвам се Християн Даскалов и съм председател на цифровия иновационен хъб Тракия. А вие сте частта от уебинар Пореден, част от месечните ни европейски цифрови иновационни дни, този път в сферата на образованието. За тези от вас, които следят работата на цифровия хъб Тракия, познат още като Cyber for Roll Star, ще знаете, че още от месец ноември стартирахме подобни издания в различни сектори на икономиката, в различни региони на страната. Това са двудневни маратони от информационно-консултантски събития. В тях има работилници семинари конференции подобни уебинари към края на деня. И всъщност уебинарите ги отваряме като възможност в хибриден вариант. Тоест, ако някой не е успял да ни посети на място, може да се включи през нашия YouTube канал или споделяйки същия линк,

↗но през Facebook или LinkedIn страницата ни, да проследи а теми, които обобщават донякъде най-интересното и полезно съдържание от деня. А това, което в момента мога да да кажа, че се случва тук в Гейт Институт в София, а Гейт Институт първо е една прекрасна инфраструктура образователна, разположена във вътрешния двор. Няколко факултета, факултета по математика и информатика от едната ни страна, от другата е факултета по а химия, мисля, че и фармация правилното наименование. А ние сме тук от началото на деня, от рано сутринта стартираха така наречените европейски цифрови иновационни дни в сферата на образованието. Преминаха вече част от конференциите, част от работилниците и сега дойде време за за уебинара. А днес и утре ще имаме в рамките на по 60, 70, 75, 90, 120, 180 минути. Тука техническият екип леко се притеснява, като казвам това. възможност да си поговорим за зелена

↗киберсигурност. Защо решихме да ви предоставим информация по тази тема под формата на уебинар точно сега в контекста на цифровите иновационни дни в образованието? Ами поради една проста причина. Това е непозната тема, която за повечето от вас не значи почти нищо. Тя е тера инкогнита. А искаме в контекста на събитието, което ни е събрало за два дни, да разпространим знание, да разпространим на английски относно тази важна тема, да съберем повече ентусиасти, иноватори, а които да имат интерес да работят по нея, тъй като нашият уебинар е B2B, тоест бизнес to бизнес. Ние ще говорим за решения в тази сфера, а евентуално фирмите, които отсрещната страна слушат и гледат нашите уебинари, ще могат да се включат в нашата екосистема, да предлагат тези решения, за които ние теоретично ще разговаряме днес и след това да разпространяваме тези добри практики и иновации и да им търсим пазар както в

Покажи целия препис — още 62 абзаца (~8592 думи)

↗България, така и в Европа. Защо? Защото темата е важна. Това ще ни занимава днес между 18 и 19 най-бразно казано и утре 9 май отново по същото време, ако се включите в някои от социалните ни мрежи, ще може да видите уебинар Zленакирсигурност 2.0. Горе-долу това е планът за двата дни, така че следете дни. Последният призив, преди да започнем по същество с една много интересна презентация, която съм подготвил, е да се включите утре, 9 май, петък, Краси, ако не се лъжа. А с мен е Краси Данков, който а е ръководителят на нашия бюлетин кибер за за кибероуязвимости. Cyбъртad а repри този бюлетин. Така че, ако някой желае, Краси е човекът, който ще ви направи събскрайбър за този бюлетин и всяка седмица до края на 25 година ще може да получавате информация за актуалните заплахи в киберсигурността, в пощата си, подготвени от колегата и курирани според нуждите на съответните компании, които

↗са заявили това да получават подобен тип услуга. А така, че Краси ще бъде с мен днес до края на деня, както и утре, за да ми асистира технически от време на време. Краси, пусни този или онзи слайд, това или онова видео по темата зелена киве сигурност. Краси, върни малко, както се казваше в популярното спортно а предаване. Ще го чувате и това, но както се казва а тази работа не е за един човек, тъй че нормално е да работим в екип. Ами Краси, да, да, да видим сега и първия слайд от презентацията. Може би той се вижда на вашите екрани вече. А той е представителен. От него може да научите това, което вече казах, че съм Християн Даскалов, част от екипа на цифровия хъб Тракия. А на втория слайд от тази презентация това, което ще стане видно е а къде се разпростира а този цифров хъб като географско покритие в страната, а именно в Южен централен регион. А нашият цифров хъб е един от

↗150 такива в цяла Европа, подкрепени с финансиране по програма Дигитална Европа. Целта им е да покрият максимално много региони, в рамките на които региони те да предоставят достъп до високи технологии, достъп до консултация в сферата на иновациите, внедряването на иновации, разработката на иновации на микро, малки и средни компании. А като казвам цифрови хъбове, все пак а думичката, българската думичка е център, тоест център за дигитални иновационни технологии. А тези центрове в България с финансиране по програма дигитална Европа на Европейския съюз са няколко. Cyber for All Star, познат още като Цифров Hъбub Тракия, Агрохъб, който също е базиран в Южен централен регион, Европейският цифров иновационен хъб в сектор строителство, който е тук в София, а както и колегите от цифрови иновационен хъб Загоре, които са в а така активни в югоизточния регион на страната най-вече.

↗Но специфичното за нашия цифров хъб вие виждате партньорите, които са в него. Разбира се, община Пловдив като лидер в дигитализацията в местното самоуправление. Виждате логата също така на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Виждате логото на Българската асоциация по киберсигурност, както и това на Съюза стопанска инициатива като един от бизнес съюзите, който е в нашия цифров център. Та специфичното обаче е, че ние не покриваме само това червено на картата, парче територия на страната, а поради спецификата на услугите, които ние предоставяме от гледна точка на достъп до технологични иновации, а именно в сферата на киберсигурността, ние работим хоризонтално на територията на цялата страна. Тоест, ако в момента ни гледат компании, които имат интерес към нашите услуги, за които буквално след минута време ще кажа, преди да вляза в

↗детайлите на темата, която ни е събрал именно зелената киберсигурност, добре е да знаете, че всъщност вие може да се възползвате от услугите на ХП Тракия, дори и да сте базирани във Видин, в Русе, в Благоевград или в, да речем, Бургас, а от всички краища на страната сте добре дошли да заявите достъп до нашите напълно безвъзме мезни услуги благодарение на финансирането от програма Дигитална Европа и благодарение на финансирането от програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, позната още като ПНИдит. А целта на тази оперативна програма, управлявана от Министерството на иновациите и растежа, е да свърже от една страна R&D сектора, хората, които създават иновации и ги внедряват и от друга страна микро, малко и средния бизнес България, които дали чрез грантове или в нашия случай чрез безвъзмезден достъп до консултация, до

↗консултантска и технологична подкрепа да се възползват от възможностите, които им се предоставят от новите технологии днес. Едни от тези нови технологии са зелените. За тях ще си говорим. Но малко преди това да продължа с визитката или донякъде рекламата на хъба. На следващия слайд това, което може да видите е а една иновационна екосистема, която е част от цифровия хъб. освен организациите, които са създатели на този цифров хъб и всъщност, които формират а тялото от експерти, които работят за вас от 23та година насам, да се надявам до края на годината, но и през 26, 27ма и 28 година да бъдем на ваше разположение. Но истината е, че нашата екосистема включва, освен тези организации, още над 100 такива във ключови сектори на икономиката, в които ние работим от гледна точка на обезпечаване на тяхната киберсигурност. А тази иновационна система е постоянно растящ организъм. Тоест всяка една

↗компания, която смята, че има иновативна услуга, която има отношение към дигитализацията на българския бизнес и на българския публичен сектор, може да попълни формуляра на на сайта на цифровия hub trakia diraquia.org org. И от този формуляр за заявка за участие в нашата иновационна екосистема, ние след това ще вземем необходимата информация, за да направим визитка на тази компания на нашия сайт, за да може тя да бъде нещо като veted supplyър на български език като доверен доставчик, а който ние препоръчваме на нашите клиенти, тъй като клиентите идват при нас, те заявяват достъп до услуги като обучения за киберсигурност, обучения за изкуствен интелект, заявяват достъп до тестове, за уязвимости на мрежи, на приложения, заявяват достъп до а услуги, свързани с консултирането за достъп до финансиране през различни програми, как да се напише проект за кандидатстване, за да речем

↗получаване на безвъзмездно или а така финансиране под формата на кредит. А всички тези услуги ние ги предоставяме напълно безвъзмездно, но когато приключим процеса на обслужване на нашия клиент, разбира се, че този клиент не приключва своя digital journey или digitalization jney, тоест своето пътешествие в сферата на дигитализацията, той тепърва го започва. Така че ето тук идва мястото на нашата партньорска екосистема. Точно тук ние препоръчваме кои са доверените доставчици, към които ние можем да насочим нашите клиенти да се обърнат и заедно да продължат на изцяло комерсиални, разбира се, начала а своето пътуване в света на новите технологии, а и да изградят една наистина здрава екосистема от доставчици, от внедрители на най-високо европейско ниво тук в България. А тъй че този слайд вече може да превключим на следващия, защото той не беше изчерпателен. Вие видяхте, да

↗речем, 10% от нашите партньори просто представителна извадка. На следващия слайд виждате попре още по-представителна извадка от експерти на цифрова иновационен хаптракия. Ние сме над 30 души колектив от организациите, които току-що посочих. Това е снимка, която трябва да виждате в момента на екраните си, която е от миналата година от нашия офис в Пловдив. Добре дошли сте в нашия бизнес и обучителен център в град Пловдив, в който бизнес и обучителен център всъщност ние доставяме въпросните обучения, за които ви казах. Те са на месечна основа и след малко ще поговорим малко повече за тях. Доставяме консултациите, тоест правим оперативни срещи с клиентите, които обслужваме, работим по техните проекти, работим по техните задания. Също така отскоро има и лаборатория под формата на киберполигон, където вие може да тествате дадена система, като ние направим нейн

↗дигитален двойник и този дигитален двойник всъщност бива атакуван от нашите етични хакери, за да се видят къде са слабите звена, пробойни на тази система, а и респективно да се направи а богат аналитичен доклад с препоръки за повишаване на сигурността на въпросната система. А следващият слайд горе-долу структурирано показва четирите категории на нашите услуги, за които до преди малко говорих. Така че тук буквално за момент единствено ще се спрем, за да видите систематизирано, структурирано информацията, за която коментирахме до момента. А няма нещо, което да е ново, нещо, което да не съм казал до момента, затова можем да преминем и сега към към следващ слайд да видите а по няколко думи или по-скоро това, което ще видите по една примерна графика, визуализация, която нагледява различните типове услуги. Аз ще кажа по няколко думи към нея. А първото направление на услуги,

↗това за което искам да кажа, това са а така наречените а test before invest. Тоест, това са нашите а технически on услуги за бизнеса. Не говорим за консултации от типа ние ще ви дадем акъл, така да се каже, как да вие да си свършите работата. Тук говорим за практически услуги, които реално решават даден проблем. Тук са нашите Grey Box, Blackbox и White Box Penetraation тестове за мрежи и втори път същия тип услуги за приложения, за различни уеб базирани и не само софтуерни системи. Тоест тук можем, както всеки един етичен хакер, разбира се, със сертифицираните благодарение на сертифицираните изследователи на узиностите в киберсигурността, които са част от нашия екип, посредством компаниите, членове на Българската асоциация по киберсигурност, да намерим слабите места, уязвимостите на вашия бизнес, да направим доклад, с който да препоръчаме отстраняването на

↗тези уязвимости и след това да ви свържем с въпросните доверени доставчици, които могат да ви партнират при оптимизацията на вашия бизнес. А един класически пенетрейшън тест или тест за проникване, тест за намиране на уязвимости а идентифицира слабите места, но ние не сме хората, които след това а ще влезем в, да речем, вашата компания и ще ви препоръчваме. Вие ще работете а с тези компании, които са доставчици на даден софтуер или с тези компании доставчици на даден хардуер. А ние няма да продаваме нищо на вас. Ние можем да ви препоръчаме, разбира се, от партньорите на Хабтракия, но крайното решение дали вие ще инвестирате или не в устряването на тия уязвимости е ваше. Ние сме тук, за да ви покажем къде са уязвимостите, за да може някой друг, който пак ще е изследовател на кибеуязвимости, пак ще ги тества тези системи, пак ще ги намери тези проблеми,

↗само че няма да ги докладва на вас, а ще ги експлоатира. Ние запълваме тази ниша с етичното и правилно докладване на установените пропуски във вашата киберсигурност, а ваш ангажимент след това да ги отстраните. А на слайда само да кажа, тук виждате конкретно а една аа практическа работилница в Пловдив, на която всъщност се представя методологията за тестване пред местния бизнес. Това е една работилница, която миналата година направихме с European Enterprise Network или E мрежата. А те също са наши партньори от ден първи на цифрови иновационен хаб Траakя и запомнете тази абревиатура European Enterprise Network, защото а те продължават там, където ние приключваме. Казах ви, че а можем да ви свържем с иноватори от страната, с които да работите, но вие бихте могли да проявявате интерес и за международни сътрудничества. А като мрежа може да ви помогне да стъпите на нови пазари, да ви

↗свърже с партньори, да ви свърже с нови клиенти. и да ви свърже с някого, с когото заедно да разработите нов или оптимизиран продукт или услуга на трети пазар, дори извън Европейския съюз. А всичко това могат да направят колегите от Клом Пловдив. Това е мрежа, която се управлява от търговско-промишлената камера в Пловдив, но като цяло ИМ България. Това са аа 10, даже над 10, ако не бъркам, аа утвърдени консултантски бизнес организации, които а са местни точки на тази иначе паневропейска мрежа и могат да ви помагат в тази насока конкретно за вашата интернационализация. На следващия слайд, ако излезем извън техническите услуги, говорих и за penнереationшън тестовете, но имаме и други. Трети intтеelligence newsletter, който а Краси координира. Имаме vulnerability assessment, тоест следим най-новите уязвимости в технологиите, които а по координиран начин, разбира се, се докладват на

↗дневна база и когато направим а така да се каже мапинг или картографиране на хардуера и на софтуера, който вие използвате и засечем кой от този хардуер кой от този софтуер в коя версия е уязвим във всеки един момент, ние можем проактивно Да, първо да ви информираме за нещо, което в момента аа е открито като аа бих казал предизвикателство, което трябва да бъде отстранено, да бъде решено. От друга страна в продължение на времето също така да получавате подобен тип нотификации от нас, а за да може да бъдете защитени в реално време. А като казвам във времето, имайте в предвид, че нашият, бих казал, хоризонт на действие до края на 2025, до декември 2025. Ние ще бъдем на разположение на на местния бизнес в България, в Южен централен регион, но и не само. Заявки от други региони на страната. Не сме връщали тогава, когато получим такива. И не по-малко важно, ще бъдем на разположение

↗на местната власт от тези общини, малки и големи. Мога да кажа, че работим и с по-малки общини от Южен централен. А правили сме обучения, да речем, за киберсигурност в общини като Пещер, Либрат. сигурно работим същевременно с това и със Столична община. А община Пловдив като наши партньори също са минали стотици техни служители през наши обучения. Те са ползвали и други услуги консултантски от листата на Хабтракия. Затова, ако ни гледат служители в местната власт, ние ще имаме такива решения за тях в сферата на зелената а дигитализация и киберсигурност. Да знаят, че те също могат да ни пишат и да ни потърсят. Сега обаче е ред да кажа още няколко думи за за въпросните обучения. А виждате, че на тази снимка в момента, която е на вашия екран, всъщност са едни млади хора. А това са едни млади хора, които са на поредното обучение в цифроиновационен хъб Тракия в

↗Пловдив, тъй като ние имаме и младежка програма. Защо го правим това нещо? Първо, програма Дигитална Европа е програма, насочена към бизнеса. Целта на тази програма е да финансира решения над бизнеса или зад бизнеса в сферата на дигитализацията на високите технологии. Дори ако отворите Digital Europe Program уебсайта през Google, потърсите и напишете, ще намерите като първи резултат именно този портал на Европейската комисия. Там ще видите и в момента множество отворени програми, по които вие може, извинете, тя програмата е една Digital Europe Program, но множество отворени процедури, по които може да кандидатствате за достъп до финансиране. Та идеята е, че разгледайки богатството от тези програми, лесно ще се ориентирате какъв е обхватът. Той със сигурност не е насочен към ученици, дори и към студенти висше училище в частност. Ние обаче работим и с тези заинтересовани страни, тъй като в

↗България, пък и в цяла Европа има недостиг на специалисти по киберсигурност. Нашата цел е да обучим тези млади хора от най-ранна възможна възраст, оттам откъдето те започват да проявяват интерес, ентусиазъм, а технически знания, разбира се, да придобиват и през нашето обучение, но не само. Така че да бъдат след година две, три пет изградени младши експерти по киберсигурност, а част от които продължават да работят с хъбт Тракия, а друга част вече са обучени обучители и работят по други наши проекти. Мога да дам за пример факта, че а през миналата година стартирахме няколко а проекта по линия на програмата ERazъм ПС. А и по линия на тази програма ние обучаваме млади хора в страната и в чужбина. Правим младежки семинари, а работилници. Така че а експертите, които обучаваме през цифровия хъб Тракия през нашия проект Cyber for All Star, всъщност след това стават обучители по темата

↗киберсигурност и в други инициативи, национални и международни. А дори част от тях са части от различни отбори, които представляват България в международен план. Ами горе-долу това е. Тоест по темата можете да ни търсите, ако сте ученик, студент, преподавател, ако сте представител на община, ако сте представител на фирма, а или пък сте доставчик на някои интересни решения в сферата на обучението по технологии, по киберсигурност в частност. Защо не да си колаборираме? Както казах, имаме киберполигон отскоро. Това е една площадка прекрасна, която може да бъде надграждана за трениране. Както във военното дело си имаме полигони, на които военните тренират, така и ние си имаме киберполигон, на които на който експертите по киберсигурност се тренират. А Краси ще ми помогне сега със следващия слайд, за да кажа още някои думи за последните две направления от нашата работа. На тази снимка, която в

↗момента е на вашия екран, следва да виждате колегата Велизар Шаломанов, доцент Велизар Шаламанов от Българската академия на науките. Българската академия на науките в лицето на Института по информационни и комуникационни технологии е наш член на цифровия хъб Тракия, част от нашия екип са те. А не само доцент Шалманов, доцент а Зотогор Минчев, а колегите Иван Благоев и Иво Благоев, а кой друг мога да споделя от екипа, да не се разсърди, ако го забравям. Пейо Старибратов също така от Пловдив. Той е нашият обучител по темите, свързани с изкуствения интелект и HPC и не само. Имаме колеги като доцент Георги Пенчев от Университета за национално и световно стопанство, който също е част от академията на науките. А имаме Ирена Младенова, тя е част от един много интересен проект, наречен Колд. А а главен асистент Младенова, ако я понижавам в степен, моля да да бъда

↗извинен. Тя дори е днес част от нашите европейски цифрови иновационни дни в сферата на образованието тука в гейт, тъй като организираме това събитие съвместно и с нашите партньори от CD GT и Institute са част от този проект и по линия на този проект всъщност се прави много за борбата с дезинформация. Създават се решения, базирани на анализа на големи данни, които аа позволяват всъщност на гражданите, на институциите, на бизнеса дадентифицират а а зловредните организирани кампании с фалшиво, невярно, неистинско съдържание в дигиталното пространство. Така че много сериозни имена. В случая асистент, главен асистентна Младенова е част от Стопански факултет на Софийски университет. Имаме колеги от Пловдивски университет и от Тракийския университет Стара Загора, преподаватели в университета по информационни технологии и библиотекознание също са част от нашия

↗колектив. Не се сещам за висше училище, с което да не работим, но в случая акцент е върху колегата доцент Чаламанов, който виждате на вашия екран. И всъщност това е първото подобно събитие от формат Европейски цифрови иновационни дни, което се проведе през месец ноември в София Техпарк. Отново в София. Горе-долу ги редуваме. Веднъж в София, веднъж в провинцията, веднъж в Южен централен, веднъж някъде в друг регион. А интересното на това събитие, че то е част от така наречените ни от нашата поредица Access to Finance, а тъй като там не говорим само и единствено за най-новите технологични решения, възможности а за сътрудничество и така нататък с утвърдени иноватори, но даваме и практически насоки за достъп до финансиране. как вие да получите необходимите финанси, за да може ваше решение, ваша идея, концепция да се развие до реален продукт на пазара или ако вече имате продукт, всъщност да

↗работите за неговата комерсиализация. Тъй че на на тези конкретни иновационни дни представяме а всички тези възможности, богатата палитра от възможности за финансиране, но и нещо по-важно и по-смислено от това бих казал. Ние правим връзката между тесщите финансиране и предлагащите финансиране. В случая през ноември поканихме Европейската организация по киберсигурност, която дойде с много сериозни инвеститори, членове на Европейската организация по киберсигурност, дойдоха в България за нашето събитие. Те изслушаха някои от най-добрите стартъп компании в сферата на киберсигурността, които пичваха пред тези инвеститори, представители също така на големи технологични компании бяха част от джурито и да се надяваме, че благодарение на нашите събития успяваме да фасилитираме и инвестиции в частния сектор в България. Като със сигурност една от компаниите, която а

↗беше част от това фина от това събитие, а отиде на много по-голям международен форум. Тоест тя беше харесана и успя да реализира бизнес партньорство, което я изстреля на по-висока сцена с възможност за достъп до още по-големи инвеститори и съответно инвестиции. Любопитното беше, че това беше Финландска компания. Тоест нашите събития никога не са затворени само и единствено до български компании. Затова моят съвет е възползвайте се, докато е време, защото честно казано, ако вие не се възползвате, ще се възползва някой от нашите партньори. Казах ви за тези 150 хъба в Европа, във всички европейски страни. А когато правим събитие, ние го оповестяваме в тая мрежа, така че мога да се възползва всеки един на практика, който има интерес към въпросното събитие, в частности и към нашите консултации за достъп до финансиране. Краси, сега ще преминем към последния слайд

↗визуализация, в който казваме няколко думи и за последния тип услуги, които предоставяме. Това са точно въпросните networing ecosystem developм услуги. Какво означава това? Означава, че в края на деня ние всички сме хора. Днес си говорихме за изкуствен интелект. Няма смисъл да се събираме в една а учебна стая и да си четем лекции, когато така или иначе се събираме все пак веднъж месечно. Целта е да фасилитираме не само прехвърляне на знание, на ентусиазъм, ако щете. Целта е да финансираме и човешки отношения. Нашият семинар е BB, бизнес to бизнес, само че нашата по-стратегическа цел е human toю. Тоест, благодарение на тия събития в кафепаузите, в пространства, в коридорите, пък и в самата зала, разбира се, се създават едни от най-ценните връзки и партньорства. И това е пример, конкретното събитие, което виждате на вашия екран, това е а така нареченият

↗OLASP Meetup. А горд съм, че цифровия иновационен хъб Тракия е в основата на почти всички, да не кажа всички големи комюнити или общности за киберсигурност в България в последните години. Тоест ние сме едни от първите, които подкрепиха, да речем, на колегата Павел Георгиев месечния cyбер Securриity Meetup. А бяхме част от този митъп в първото му издание. Два пъти го домакинствахме в Пловдив, когато Пловдивския университет Пейси Хилендарски беше част от цифровия хъб Тракия. А ще се радвам да го домакинствам и занапред. Също така колегата Ясен Танев беше сред създателите, сред съучредителите в киберклуба, който се води от друг колега. Препоръчвам месечните събития на киберклуба на колегата Антон Полийски. А също така, да, бяхме част от старта от началото. Да не кажа, дадохме всъщност цена за изява в България на инициативата Women for Cyber или жени в киберсигурността. Това е международна

↗фондация, международна мрежа на независими организации по места. Има клонове в над 30 страни. Всъщност цифровият хъптрак я подкрепи старта на Women for Cyber България. Така че, ако вие сте дама, която се занимава с информационни технологии или има интерес да се, бих казал а преквалифицира, а няма нужда непременно да се занимавате с киберсигурност, с мрежова информационна сигурност или с други аспекти на сигурността, но може да имате конкретен специфичен интерес или нужда да научите нещо повече в тая сфера като знания, да да развиете умения. Така че, ако това е вашият профил, без значение дали сте ученик, студент в първите години своята кариера или напред в кариерното си развитие, а потърсете в Google отново Women for Saber, Women for Saber Bulgaria. Ще видите сайта на нашите колеги или ще го видите през нашите информационни мрежи и ще може да се присените към него. Просто това е

↗една поредна общност, на която ние сме донякъде помогнали да стартира. А конкретната снимка ви казах, тя е от отново първите стъпки на OLAS meet в България, на който ние дадохме веднъж, два-три пъти сцена, трибуна, дадохме, как да кажа, възможност те да организират чисто логистично своите прекрасни събития. Те вече го правят в най-различни почти всеки месец или по-скоро през месец се събират в големите IT компании в София. да се надявам скоро да започнат да организират събитията и в страната. Аа надявам се след месец-два да мога да разкажа и за нови мрежи, но а вече преполовихме нашия уебинар за деня, а все още не сме стигнали в основната тема. Така че, Краси, дай сега да, както се казва, след това хубаво половинчасово интро да започнем да говорим по същество, защото за мен беше важно вие да разберете какво е цифровият хъбтракия, какво може да направи за вас и и сега да си влезем на

↗думата и да видим а какво означава зелената киберсигурност. Това е един уводен слайд, който е наречен концепцията за зелена киберсигурност в контекста на синергиите между зеления и цифропреход на Европейския съюз и последния да затвори вратата. много дълго теоретично написано, затова директно по същество дай да видим екраси какво е зелената киберсигурност от следващия слайд има една дефиниция, която между другото виждате на английски. Защо? Защото много от материалите, които правим, включително и обучителните, са на английски език, тъй като ние тези неща ги споделяме изцяло на на принципа на отворения отвореното знание, отворения код с всеки един. Тоест днес и утре ще представим поредица от 36 видеа в 18 сектора на икономиката. Те са кратки видеа по минутка и половина, от които вие ще разберете всъщност какво представлява зелената киберсигурност през очите на нашите

↗иноватори или по-скоро през клавиатурите на нашите иноватори, защото ние сме направили изследване, на това изследване колегите са отговорили и на база на на отговорите на на иноваторите част от цифроиновационен хабтрак е и и неговата екосистема. Ние сме генерирали тези обучителни или по-скоро awareness raising видео сесии. Как се превеждане rising? На български не знам. Повишаване на усведемеността е най-близкото нещо, което ми идва на ум през цялото това време, до което всъщност аз ви обяснявам за нашата инициатива. Най-вероятно сте видели и дефиницията, но накратко, ако трябва да преведа, зелената киберсигурност, това са различните практики по обезпечаването на сигурността на дигитални системи и данни, като същевременно с обезпечаването на тази сигурност се минимизира въздействието отпечатъка върху околната среда, която тези системи генерират чрез намаляване на

↗потребяваната енергия или по-скоро опит за намаляване на потребяваната енергия от тези системи чрез внедряване на практики от света на кръговата икономика, както и разбира се чрез захранване с възобновяема с енергия от възобновяеми енергийни източници на въпросните инфраструктури. Това беше нашата хипотеза, с която стартирахме изследването по темата зелена киберсигурност. Тоест това е една едно по все пак аз като човек от академичните среди винаги тръгвам от една хипотеза, която тестваме. Всъщност в опита в процеса на тестване между другото Краси може да прехвърли на следващия слайд, на който ще видите малко статистика защо тази тема е важна. Няма да влизам в нея, тъй като имаме и аналитичен доклад. Ще ви кажа след минута как се нарича той, за да може да видите повече обяснения. Но това, което в процеса на изследване и събиране на данни видяхме, е, че

↗работната дефиниция, с която стартираме, тя е твърдо ограничена. Тоест, когато говорим за зелена киберсигурност, не трябва само и единствено да мислим за въпросните IT системи, които обезпечават сигурността и за техния отпечатък. Аа става въпрос все пак, когато говорим за системи и за човешки елемент. Иначе казано, ние можем да дадем добри идеи, добри бест практици, свързани с това как ние като хора да организираме по-ефективно, по-икономично, ефикасно нашата организационна работа, без значение дали се занимаваме с киберсигурност или не, така че да намалим нашия въглероден отпечатък. Истината е, че много от идеите, които бяха предоставени по темата, която ние разглеждаме, всъщност въобще не са технологични. Те просто имат отношение към киберсигурността, но на не технологично, а организационно ниво. След малко ще видите и някои примери, преди да разгледаме видеа

↗видеата едно по едно. Аа статистиката говори сама по себе си, затова няма да да ѝ обръщам повече внимание. Само ще кажа, че въпросният научен доклад, в който а тези данни са разяснени в детайли, се нарича концепция за зелена киберсигурност в контекста на синергиите между зеления и цифров преход на Европейския съюз. Негови автори сме аз, Християн Дасклов и д-р Румяна Атанасова от екипа консултантски екип на цифровия хаптракия. Този доклад беше представен наскоро на научен форум в Пловдив, организиран от колегите от дома на науката и техниката към Федерацията на научно-техническите съюзи град Пловдив. Така че благодарни сме им за възможността да бъдем част от тоя форум, да представим нашето изследване в по-академичен научно-изследователски план, докато днес говорим малко по-практически ориентирани за тези, които се присъединяват по-късно към нашия стрийм. Напомням, че целта е вие

↗да се запознаете днес и утре, 9 май, с добрите практики, които нашата иновационна екосистема е дефинирала по линия на зелена кивесигурност, за да може в последствие, ако вие сте доставчик на такава технология, да се присъедините към тази екосистема, за да промотираме вашето решение. Ако вие търсите внедряване на такова решение, дори и да не сме намерили към днешна дата правилния иноватор, който да ви го предостави, това, което може да поема като межджимент е, че ние ще го търсим в България, пък и в Европа, тъй като сме го приели за наша кауза, за наша мисия. А крас и следващият слайд показва всъщност отново той продължава да а ви убеждава в това, което до момента ви казах, една статистика. Виждате една графика, която показа всъщност, че най-големите така замърсители а а генератори на въглеродни емисии, не че това е ествената единствените вредни емисии са въглеродните, които а са

↗свързани с темата за зелената киберсигурност като цяло зелената дигитализация не. Но все пак това е едно от най-интуитивните отговори, които човек му идват на на ум, когато си говорим за вредни.

↗IT. Ами на тази графика това е донякъде нормално поради една проста причина. Информационните технологии са хоризонтални. Тоест информационни технологии има а такива, които захранват енергийния сектор, има такива, които захранват транспортния сектор. А така че информационните технологии в тоя контекст са нещо, което бих казал е а хоризонтален компонент е в тоя смисъл. И затова казах, че ние в нашето изследване тръгнахме от работната концепция, дайте да търсим само технологични решения, които може да направим по-зелени, но в един момент на база на обратната връзка от нашите иноватори си казахме не ние трябва да се фокусираме и върху организационни решения, защото технологичните те са във всички тия сектори. Само че всички тия сектори какво? Те се ръковод от хора. Хората създават процесите, по които тия сектори функционират и съответно производства или услуги се организират и

↗доставят. Затова ние трябва да разглеждаме и съответно а човешкия фактор и да даваме препоръки как той да бъде по-умно организиран. Краси следващият слайд. Това е а една графика на каталога на технологичните иноватори, които следва да която следва да да видите просто. А вече ви казах така направихме изследването с контент анализ на база на обратната връзка, която ние получихме от нашите партньори. А специфично нещо, за да вържа концептуално това, което говоря с това, което се случва днес в Гейт Институт тук в София в рамките на европейските цифровииновационни дни в образованието е, че а тук също, когато имаше решение в Хакатон, който ние подкрепихме, хакатонът беше организиран от колегите от проекта Кодифхак 25. Нашата цел беше да покажем решенията, изработени в рамките на хакатона на по-широк кръг от заинтересовани страни. Защо не инвеститори, защо не хора, които имат интерес да

↗подкрепят научно-ислателската, пък и пазарна комерсиализация аа в следващите стъпки на тези донякъде решения на идейно ниво? Но идеята е, че те младите хора, които бяха разработили тези решения за борба с дезинформацията, основно технологични инструменти, а всъщност също бяха използвали контент анализ, а тъй като това е специфичен изследователски инструмент, който позволява по много добър добър интелигентен начин да се интерпретира а дадена информация, която а данни, които са в системата, които разбира се осмислят под формата на информация и се извлича а знание от това тяхно анализиране и осмисляне. А тъй че просто интересно е как ние правим изследване в зелената киберсигурност. Те правят изследване за аа основните атаки и кампании по дезинформация и накрая използваме един и същи инструментариум. А, да, използвахме го, да, приложихме го и всъщност намерихме отговор на въпроса,

↗който си зададохме именно кои са добрите практики в зелената киберсигурност. Резултат от това нещо може да видите на следващия слайд. Това са 36 видеа. Това е скрийншот, разбира се, на нашия YouTube канал. А иначе този YouTube канал, който вие а този YouTube канал, който вие всъщност след малко ще видите видео по видео, може да го видите и като линк. А виждате под скрийншота има youtube.com. Това е страничката, на която дори и сега да спрете да ме слушате, да превключите, може да видите въпросните три-шест видеа. А днес ще ви представя в рамките на оставащите 5-10 минути от нашия уебинар само две-три от тези видеа, когато приключим с презентацията, ако въобще стигнем до видеата, защото за мен е важното да ви кажа малко повече за секторите на икономиката, които сме адресирали. А а утре в утрешния ден на 9 май ще видите а всяко едно видео в рамките на минута и

↗половина две. А също така трябва да кажа, защото за мен това е етичният начин на поведение, когато работим с AI инструменти, с инструменти с изкуствен интелект, ние сме използвали този AI, за да оптимизираме отново нашия отпечатък върху околната среда. Вместо да платим десетки хиляди долари на някоя компания да ги заснеме, да ги продуцира, ние сме използвали решения за изкуствен интелект, за да може след като направим, разбира се, съветите, най-добрите практики, организираме ги като съдържание, да ги запишем, а и вместо да използваме сток видеа, да използваме от време на време и видеа, генерирани от изкуствен интелект, за да бъдат по-универсални те като, бих казал послание, но същевременно с това по-уникални от гледна точка на визия, да ви бъдат по-интересни, за да има повече гледа. даемост. А разбира се, тук трябва да се извини на хората от видеоиндустрията, от като цяло този

↗сектор на креативните индустрии, защото им взимаме от хляба. Съжалявам и на колегата оператор, който е с нас. Знам, че тия практики а създават възможности, но разбира се други прекъсват. Все пак с най-голямо удоволствие бихме споделили инструментария му, който използвахме, за да може утре да се правят видеа по-лесно и по-бързо и от експертите, тъй като ние не сме такива. А можем Краси да прехвърлим и на следващия слайд, за да може все пак да си поговорим една идея повече за конкретни решения, преди да видим видеата. На следващия слайд виждате отново скрийншот. Защо ви го показвам той? Всъщност слайдът се казва а прости или семпли техники. А извинете, прости или семпли технически решения за микропредприятия в различна индустрия. Защо? Защото а зелена киберсигурност. Нека да бъдем честни, повечето български компании въобще не инвестират в киберсигурност, камоли в зелена

↗киберсигурност. Това не е мое заключение. Това е заключение от голямо национално представително изследване, което беше направено в втората половина на 23 година от цифрови иновационен хъб Тракия в лицето на неговия координатор Съюз за стопанска инициатива. Да речем, мога да кажа, че под 7% от компаниите, над 1000 анкетирани бяха в това изследване. То беше поръчано и реализирано от утвърдена социологическа компания в България. Но изследването показа, че под 7% от компаниите инвестират в услуги на фирми за киберсигурност отвъд техните отдели, които често пъти се въпросните отдели по киберсигурност са by Peшоo, by Иван, който освен, че се занимава с актуализация на Windows, освен, че се занимава с ремонт на неработещи клавиатури и мишки, също така инсталира и сървърите, а също така поддържа уебсайта, настройва мейл сървърите и така нататък и така нататък. Тъй че

↗тези, които могат да си позволят и освен въпросния така многорък Шива, да някой друг да се включи в поддръжката на на техните системи, на сигурността на тези системи, са под 10% от българския бизнес, за съжаление. Та не си представяйте нещо, което е непременно скъпо. Дори не си представяйте нещо, което непременно струва пари. Тези практики, които ние сме показали в нашите видеа, могат да са напълно безплатни инструменти, които ви помагат да бъдете по-сзащитени и да бъдете по-зелени. И този инструмент конкретно, който съм показал, се наричаг frame. Greгenфame е един прекрасен инструмент, безплатен, с който вие може да направите оценка за това колко ек е вашият уебсайт, а или съответно може да не е уеб конкретно уебсайт, а статичен, може да е динамична, уебзирана софтуерна система, която изпълнява конкретни бизнес функции във вашата организация. Има множество параметри, по които се

↗анализира консумацията на енергия от тази система и респективно добри съвети как вие да оптимизирате тази система. Това ще направи по-бърза, но същевременно това ще направи по аа ефикасна и ефективна, тъй като тука гледаме и запут, тоест колко реално полезна ще ни бъде тя, но и колко по-евтина ще ни бъде за поддръжка и за експлоатация. Така че това е само един пример. Това не е най-брилянтният, най-невероятния пример. Просто елементарен пример за технологично решение в сферата на зелена киберсигурност, което ние можем да внедрим. На следващия слайд това, което може да видите всъщност а е а има и URL адрес, между другото под всяка добра практика. Този URL адрес е appreвеt hub reverterhub.eu слайдът е наименуван а прости технологични решения за малки фирми и граждани. Тоест, това е разликата с предходния слайд. Защо? Защото друго нещо, което открихме в рамките на нашето изследване, е, че

↗решенията за зелена киберсигурност не се различават винаги. Понякога се различават, но не винаги, от гледна точка на това кои са корпоративни решения за бизнеса и кои са корпоративни решения или не корпоративни решения, но за гражданите. Ами за пример през reverterhub.eu вие можете да анализирате това е европейски проект, между другото, с който имахме честта да се запознаем. Колегите са от България, които са част от консорциума. Имахме честта да се запознаем благодарение благодарение на а конференцията на Федерацията на научно-техническите съюзи в Пловдив, за която ви казах, че бяхме отново част от нея и говорихме по същата тема буквално преди броени дни. Та през Rърub EU е едно прекрасно уеб базирано решение. Вие може да направите а анализи в равно време на вашата консу консумация на електрическа енергия във вашето производствено предприятие, във вашата

↗бизнес сграда или във вашия дом. Ами този инструмент ще ви бъде полезен дали като гражданин, като домакинство, дали като бизнес във всяко едно отношение. Това, че вие сте фирма, която работи в сферата на киберсигурност или се нужда от услуги за киберсигурност, означава, че вие не може да ползвате едно решение технологично, което ще свърши работа на една домакиня, за да си направи и да си оптимизира бюджета на края на месеца. А тъй че това е основно заключение. Решенията за зелена киберсигурност често пъти всъщност не са решения в частност за киберсигурност. Те са за зелена дигитализация и не са непременно решения за бизнеса. Понякога са и такива за гражданите, които могат да се внедрят за бизнес нужди. Следващият слайд Краси. Това, което виждаме на този слайд, е планиране на устойчиви събития. Един прекрасен наръчник. Сега този наръчник е на София техпарк. Защо го показвам? Защо го

↗препоръчваме? Защото а в нашата екосистема а има множество иноватори. Имаме честта София-тех парк да бъдат наши партньори, често пъти да домакинстват наши събития. А това е един наръчен, който ви връща 15-тина минути назад в уебинара, когато аз ви говорих за това, че решенията за зелена киберсигурност установихме, че често пъти са изцяло организационни. Дори не става въпрос за никакви технологични инструменти. Планирането на едно устойчиво събитие всъщност може да бъде критичен компонент от гледна точка на намаляване на вредните емисии на вашата организация. Пак казвам, дали дали ще е организация ангажирана с киберсигурност или организация ползваща киберсигурност. като услуга, като продукт, няма значение за нас. Но важното е, че без значение от кой вид организация сте, вие организирате често пъти събития, вътрешни обучителни външни партньорски, чествате различни юбилеи,

↗тържества и какво ли още не. И всъщност колегите от София тех парк са направили един прекрасен наръчник, чрез който при организацията на събития, на бизнес събития, вие може да намалите въглеродния си отпечатък погледна от гледна точка на оптимизация на транспорт, кетеринг, дейности на място на събитието, материали, аудиовизионно оборудване и други прекрасни съвети. Разгледайте ги не технологични, но не по-малко значими, да не кажа по-значими понякога от гледна точка на това, че могат да спестят повече вредни емисии. Видяхте, че вътрешният транспорт е на кое място, тука да се върна по статистиката, беше в топ три на замърсителите. А тъй че оптимизацията на бизнес процесите, така че да се намали транспортът на вашите служители, а би могъл, особено пък по такива извънредни събития и поводи, би могъл да спести страшно много ресурси и също така да бъде аа щадящ околната среда. Остават ни

↗броени минути, така че видеата, надявам се да съм ви спечелил интереса и вниманието, ще ги видим следващия път. В следващите, тоест следващия път е утре на 9 май. А ако някой успее, може и днес да ги види, ако управлява достъпа аа за как да кажа връщане във времето или просто гледа някой друг стрийм, тъй като ние имаме стрийм в момента, който върви и от другата зала. В момента се случват два две работилници. А на първия етаж на Гейт институт едната е посветена на управлението на на кризисни комуникации, а другата работилница е изцяло в сферата на борбата с дезинформацията. Така че някой от вас може да гледа и там стрийма и там нещо да подое за зелена киберсигурност, ако колегите говорят. Но за останалите ще може да видите видеата на 9 май. Сега сме на следващия слайд след слайда за планирането на устойчиви събития. Виждате още един. Това е последен пример от днес от мен. Аа защо?

↗Защото освен технологичните решения, освен а решенията, свързани с човешкия фактор, с организационния фактор, разбира се, че имаме решения, които са свързани с така наречения value chaйн. Тоест вие не можете да бъдете зелени само и единствено, защото а това е вашата воля, вашата волята на вашата компания. Вие трябва да работите с партньори, които може да не са най-зелените на света. А, давам пример. България реши да бъде зелена като спре, да речем, или намали производството на въглища или използването на въглищните централи. Да де. Само че тези, които работят, откъде внасят въглища? Внасят от Сърбия, там, където в случая зеле зелените политики не са кой знае колко на дневен ред. Така че нетният, крайният нетен ефект ти да намалиш производството на въглища, за да бъдеш по-отговорен към околната среда, ама същевременно да трябва да ги внасяш от страната

↗партньор. Не смятам, че кой знае колко бих казал а от гледна точка на нетен ефект, кой знае колко мащабен този ефект. Затова ние трябва да разглеждаме зелената киберсигурност по линия на цялата верига на стойността и по линия на множество наши партньори. Тук съм дал пример само с два от множеството възможни инструмента. Има линкове към тях. Единият това е фонд енергийна ефективност и възобновяеми източници, който предоставят достъп до портфейлни гаранции и също така мисля, че до кредитен ресурс конкретно за компании за енергийни услуги. Така че колкото повече такива компании, които са доверени и сигурни доставчици на зелена енергия, толкова по-лесно ще бъде, да речем, за на нас като хора от бизнеса да си захранваме дета центровете с такава зелена енергия. Същевременно с това вие виждате и един център за енергийна ефективност. Колкото повече успешни, доказани и

↗ефективни консултанти в сферата на зелената дигитализация, толкова по-лесно ще бъде, да речем, да управляваме нашите аа сгради, бизнес сгради по умен начин, тоест да направим зелена трансформация чрез умно управление на сградни инсталации. Хората, които могат да ни бъдат полезни в това отношение са хора като тези, които работят в центъра за енергийна ефективност е ефект. Това са само два примера, които колежката Руми Атанасова, един от нашите консултанти по управление на европейски средства, ми предостави, за да мога да ги споделя с вас. Но това отново са, бих казал, непредставителна извадка. Такива партньори по веригата на стойността, консултанти, а доставчици на услуги, на енергия има в България десетки, има стотици. Ние можем да ви помогнем да се свържете с тях, да ги намерите. А пишете ни, потърсете ни в социалните мрежи или на нашите пощи на dihtrackia.org може да видите целия

↗цифров хъб, всичките му експерти и да се свържете с този, който смятате, че ще бъде най-точният консултант за вас. А една кратка просто за за утрешния ден един тийзър. Какво ще видите? Ще видите нещо, което хората, които посещават нашите събития, тука виждате аа извадка от нашите цифроиновационни дни в различните месеци, вече са видели. Тоест нашите a видео сесии на тема зелена киберсигурност ги представяме на тематичните събития. Да речем, в казах ви, че в 18 сектора сме направили видеонес сесии или сесии за повишаване на информираността по темата зелена киберсигурност. Тези, които са от сектор застраховане и финанси, ги представяме на събитието ни за застраховане и финанси. Тези, които са от сектор местно самоуправление и публичен сектор, ги представяме на европейските цифрови иновационни ни в местното самоуправление. Така че ако се включвате в нашите информационни и консултантски

↗събития в рамките на тези ежемесечни срещи, които правим, вие ще може да наблюдавате и нашите Green Cyber Security Green Digitalization видео сесии. Ако не се включвате, имате възможност да го направите на утрешния ден на 9 май. Сега ще мина през всяка една доста набързо. Разбира се, сега ще давам знак на Краси и може да прехвърли на следващия слайд, който всъщност е Security and Defense. Утре ще започнем с това видео. А просто тук ми е важно, тъй като в утрешния ден няма да да видите презентация, само ще ви представям видеата и вие ще може да ги наблюдавате. Да кажа едно конкретно нещо. Обърнете внимание на двете иконки в а десния ъгъл на слайда. Това, което ще забележите, е следното. Аа ние кодифицирахме, ако мога така да кажа, добрите практики в две направления. По-широкото направление е зелена дигитализация. По-тясното направление е зелена киберсигурност.

↗Обратната връзка, която получихме, не беше организирана, не беше сегментирана по подобен начин, но истината е, че ти за да имаш зелена киберсигурност, първо трябва да имаш а е даден процес, който е дигитализиран. Ако нямаш дигитализиран процес, ти не може да обезпечиш неговата информационна или мрежова сигурност на на дадената инфраструктура. Така че ние първо организирахме такива решения, които са за зелена дигитализация и когато имаме зелена дигитализация надграждаме с решения за сигурност на тези на на дигиталната инфраструктура, на дигиталния софтуер и респективно се опитваме сигурността на тези решения отново да бъде щадяща. природ а аа околната среда, природата. А затова мога да дам пример на този слайд. А виждате, че добрите практики, които тичат от нашата екосистема са следните: в сферата на зелена дигитализация, оптимизиране на логистиката чрез внедряване на изкуствен

↗интелект, а възприемане на подхода zero footprint communication или комуникация с а неутрален а отпечатък, нулев отпечатък върху околната среда, както и решенията за за кръговата икономика или по-скоро решения, които стъпват на принципите на кръговата иконо икономика. А по отношение конкретно на екпмънта или на на съоръженията на инфраструктурата, които а компаниите и институциите, работещи в сектор сигурна сигурност и охрана охрана сигурност и аа отбрана внедряват. Когато тези решения за зелена дигитализация бъдат внедрени, вече започваме да мислим и за тяхната сигурност и отново търсим зелени отговорни решения за киберсигурност. Това са по принцип трите неща, които виждате на горната част на тези слайдове. В случая трите конкретни практики са внедряване на енергоефективни решения, технологии за криптиране на информация на данни, внедряване също така на политики за

↗нулев отпадък и захранване на дейта центрове с възобновяма енергия или енергия от възобновями енергийни източници. На практика тези решения с малко повечко думи, с примери, с онагледяване съставят това, което нашите видеа аа в рамките на около 2 минути ви представят. Тези видеа, както казах, ще видите утре. Просто сега ви казвам, че тази презентация също ще бъде достъпна на всички, които са се регистрирали за участие в нашите европейски цифроиновационни дни в образованието или някои от другите наши формати европейски цифроиновационни дни в който и да било от секторите, които ние всеки месец разглеждаме. Така че, ако искате да видите презентациите, които са от днешното събитие, от събитието ни през април, през март, през февруари, през януари, през декември или ноември миналата година и тези, които ни предстоят до края на тая година, не забравяйте да се регистрирате за

↗следващото събитие на Цихт Тракия, което ще бъде на 19 и 20 юни отново в Gate Институт. ще бъде посветено на дълбоките технологии, на биотехнологиите, на изкуствения интелект, ще бъде съвместно с AI клъстър и с клъстър биотехнологии и всъщност ще бъде мини събитие в рамките на по-широкия формат, налечен наречен Spinof България, който се провежда ежегодно. Така че, ако се регистрирате за европейски цифрови спиновни дни, както ще се нарече нашият формат тогава на 19 и 20 юни, вие ще може да получите след края на събитието не само презентацията от даденото събитие на експертите, които са участвали в него, но и да да видите, да речем, тази презентация, която ще бъде разпратена още днес на тези, които се регистрираха и участваха в днешния формат. Ще участват и утре, 9 май, в Гейт Институт. Дори да не сте се регистрирали, честно казано, има още няколко свободни места.

↗Заповядайте за утрешния ден. никой няма да върнем утре. А свършвам тук просто сега ще ви кажа, че утре ще видите видеа освен в сектор сигурност и отбрана и в следните сектори. Сектор публична администрация и може да прехвърлим. Ще видите информация в сектор местно самоуправление или local government. Ще видите информация от сектор застраховане и финанси. Ще видите добри практики за зелена дигитализация и зелена киберсигурност в сектор акаунтин and finance или счетоводство и одит. Извинете, акаунтинг and auditing. Добри практики в сферата на индустриалното производство, в сферата на образованието и аа науката. Добри практики в сферата на туризма и рекреативните индустрии, в сферата на транспорта и логистиката, в сферата на здравеопазването и науките за аа живота life sciнс. Може би не го по превеждам правилно, но това е първата така инстинктивна асоциация, която

↗правя. А ще видите добри практики за зелена киберсигурност и дигитализация в неправителствения сектор, в сферата на e-комерс и маркетинг, електронни продажби и маркетинг, в сферата на информационните технологии. А като като казвам информационни технологии, разбира се, че във всички тия други останали индустрии ние говорим за информационни технологии. Не само, но все пак гово за информационни технологии, все пак добри практики, които създателите на, да речем, на хардуер и софтуер в частност за различни индустрии могат да внедрят. Ще видите добри практики в сферата на критичната инфраструктура и нейното управление, в сферата на креативните индустрии и медиите, в сферата на законодателството, регулациите, правните технологии или галтех в сферата на биотехнологиите, умното земеделие, адванс технологиите или така наречените дълбоки технологии. И в общи линии с това можем да

↗приключим, защото последният слайд, след като всички тия сектори по няколко думи са казани за добрите практики, е с някои цитати, с някоя допълнителна литература. Даже след сайта с цитите мога да приключа а нашия уебинар точно на слайда с допълнителната литература, защото ако темата днес ви е станала интересна, освен че ви призовавам да се включите утре в 6: и да изгледате нашия уебинар зелена киберсигурност 2.0, да попрочетете малко повече по темата от тези източници, които са цитирани, те са част от нашето изследване. С това ви благодаря, че бяхте заедно с нас в днешния ден. А след секунда спираме нашия уебстрийм. А пожелавам ви приятна вечер. Кан ви отново утре сутрин да сте с нас в Гейт Институт на 9 май, Деня на Европа, да отпразнуваме този празник с втората част от нашите информационно-консултантски събития. И непременно не пропускайте да ни изгледате по линия на падащата техника.

↗Ако тя работи утре, ще гледате. Ако не работи може и да пропусне това нещо да се случи стрийминга. Приятна вечер и до скоро. До скоро и до нови срещи в утрешния ден.

← Всички лекции