Изкуствен интелект и киберсигурност
Георги Косев (главен експерт в дирекция „Политики и анализи“ на Министерство на иновациите и д)
Георги Косев, главен експерт в дирекция „Политики и анализи“ на Министерство на иновациите и дигиталната трансформация, е част от панела на кръглата маса на InnovationAmp, посветена на изкуствения интелект и киберсигурността. Той отговаря на наболели въпроси относно сигурността, технологиите и изкуствения интелект в българския бизнес.
Описание
Георги Косев е главен експерт в дирекция “Политики и анализи" на Министерство на иновациите и дигиталната трансформация.
Работата му е пресечната точка между технологиите и политиката в областта на иновациите. Той е част от панела на кръглата маса на InnovationAmp, посветена на изкуствения интелект и киберсигурността.
Г-н Косев отговаря на наболели въпроси, относно сигурността, технологиите и изкуствения интелект в българския бизнес.
Описанието е на InnovationAmp.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате. Изтеглен през Supadata от субтитрите на YouTube.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Намираме се в една много интересна ситуация в киберсигурността. Смятам, че е така доста по-страшна от изкуствения интелект, тъй като изкуственият интелект в момента е няколко алгоритма с много данни, нищо повече. Все още няма истински изкуствен интелект, който да я да може да мисли а в смисъла, в който хората мислят. Напоследък почнаха да се появяват много agд k, които почват да приличат на така една не тази топка, която е там картинката, няколко различни аспекта, които заедно правят нещо, което вид повече прилича на изкуствения тъкт, но това не е толкова страшно, колкото квантовият свят в киберсигурността и той напредва в момента, в който почнат да излизат квантови компютри, които могат да работят в стайна температура, като мисля, че китайците вече имат такъв, който работи с фотонни кубити, а което е изключително страшно, тъй А всички системи в този случай, в който
↗те успеят това нещо да заработи, стават обслит, а и могат да бъдат пробити. Та от тая гледна точка това е все още далеч, не е толкова страшно. Самата роля на държавата каква е и къде се намира, а е още по-интересна тема. От една страна имаш България, имаш регулации, които идват от Европейския съюз, в което изключително много държави а имат своя сей, а ние като държава нямаме толкова голяма тежест. Все още същевременно имаш бизнес, особено българския бизнес, който има исторически заложби в СТЕМ, а в математика, лингвистика вече и в IT през последните десетина-15 години. А, така че а регулацията на цялото това нещо е много сложен процес, един баланс, който е много труден за постигане за достатъчна свобода и предпазливост. Аз съм привърженик на прави и искай прошка след това. Така че надявам се и колегите в държавната администрация и те да мислят по този начин. поне колегите от
↗Европейската комисия мисля така, тъй като и от другите държави, тъй като наскоро на 7ми май беше приет и омнибуса за изкуствени лек, където те отложиха огромна част от всичките дедлайни с по една-две години. Така че няма да прекалявам с а изказването в началото. Мисля, че въпросите по-нататъка ще са по-интересни. Така че нека да започваме.
Покажи целия препис — още 10 абзаца (~1377 думи)
↗А моето мнение е, че а всички нас ни е страх отновото. Всички компании в държа в България ползват чаджи. В момента предполагам софиянци, по-големите градове, по-младите хора. Съмнявам се в някоя компания някой да не използва чат джиджите за каквото и да било. А, но вече внедрени умни системи, които да управляват бизнес процеси, това е, както се казва друга бира. И аа Прометей, за да започне да ползва нещо ново, някой трябва да го изпробва, да го тества. А всички знаем, има една графика, за която как Early Adopters и останалите. А 2,54% мисля, че са процен от Early Adopters и 2,54% мисля, че тия, които последни го ползват. Огромна част е маст. А в света също има много компании, не само в България, в Европа, в западните страни използва по-малко е Щатите ехайър, но а МСП-тата е голяма част от бизнеса, за да почне то да използва такива системи, трябва а лидер, трябват компании, които
↗да покажат, че това не е толкова страшно, да им покажат как работи, да го внедрят. И мисля, че в България дори имаме много добри примери с такива компании, които имат офиси дори в парк Wier мисля, че са много добър пример, затова които те правят точно такива а продукти. Та това е процес, който просто отнема повече време и поне от културна гледна точка аз мисля, че ние българи сме абе какво ме занимавате тука с а с това нещо, дето аз си знам моето и ще си правим там какво сме си решили. Та това отнема време. Аз смятам, че по-младите хора все повече и все повече виждат смисъла и аа добавената стойност в компаунмент на нещо, в което ти инвестираш в момента. Резултатите може да не ги видиш днес, утре, след пет години, но след 10 може да си две-три пъти пред всички останали. И аз мисля, че в и в изкуствените и в някои други сектори в България, а дори и в космос
↗имаме примери вече за това, че при в България може би са над 70% от големите компании, които имат такива решения, >> тъй като а IT специалистите в България са много силни. Предполагам, че те повечето са аа внедрили вече такива решения. Едно едно от един от проблемите е а недоверието към къде отиват данните. Този проблем го има и в Open AI и в Anроopic. Antropic отказаха на MLD да подпишат договор с американското правителство точно заради това, че американското правителство и всички да използва техния модел за ам наблюдение на масово наблюдение на американски граждани и автономни оръжия. Open подписаха долу с тях, като казаха, че това е най-сигурният договор в историята на американското правителство за Елко сигурен, никой не знае. Та какво пише в договора и те за какво използват? Да, те не използват абсолютно с темно 100% съгласен, че те не използват данните за
↗трениране на модел, ама и ги имат. >> Така е. >> Аа и тука идва нещо супер, което България е направила за този момент. Какъв е другият проблем? Нашите а средни компании и малки нямат средства за такива услуги, тъй като те са скъпи. Миналата година Министерството на иновациите и растежа а опубликова програма за IRPCRM системи и киберсигурност, която аа ако не ме лъжа в памет, мисля, че бяха 80 милиона лв. над 2600 компании кандидатства. Мисля, че над 1600 са одобрени. А допълнение към това, фондът на фондовете мисля, че има седем, от които една от програмите е разделена на три фонда, които всичките тези програми са по някакъв начин индустрия 4.0, дигитализация, нови системи, обучения. Сигурно общата сума е над 200 милиона. Допълнение към време програми, които са в самото министерство през главната дирекция, които са насочени и към дигитализация, и към
↗иновации и така нататък. Тоя гб, който го има и е наличен, директно е атакуван в момента от държавата, а не е толкова видим, тъй като изпълнението на пощ проект не е започнал, а то ще започне съвсем скоро и ще приключи 2027-2030. Така че ам картинката не е толкова тя никога не е толкова бяла, нито е толкова черна. >> По-скоро ще >> по-скоро е нещо по средата. Да. >> Тоест вече сме се засилили да да прескочим тази бариера. Ами абсолютно аз мисля, че тя е а че тя не е толкова лоша да сме малко по-скептични в началото. А само времето ще покаже дали сме били прави или не. Пример за това е, както вие споменахте с интернета, едно много добър пример, българските IT компании, които се занимават А1 и Vivacom, а липсата на регулация им позволиха да станат е един от най-добрите в Европа. В момента Европейската комисия регулира малко по-силно AI, отколкото тогава. Да.
↗А тази система докъде ще доведе това не знаем, но само времето ще покаже дали това е добре или не. Да, свободата на тях им е донесла абсолютни бенефити. Аа но време ще го покаже. Така че да те в момента аа и в отговор на вашия въпрос искат да върнат суверенитета на Европа малко от гледна точка на данни и затова искат да направят повече дата сенсори в повече места и най-вече има един друг проект, който те в момента искат да направят едни гига фабрики в Европа. Тука говорим за пет пъти големината на една AI фабрика, която би трябвало да бъде 25 000 GPU-та, а гигафабриките са по 100. А тука говорим за 100 000 GPU-та, H100 или H200 на Nvidia, нали, 5 милиарда евро инвестиция за една такава от Европейската комисия, нали? Те в момента искат да направят пет такива поне. Колко ще направят, дали ще ги направят, как ще бъдат. Това са съвсем нали други теми и нали тука има
↗много политически други аспекти на цялата тая комуникация. Та аа но индикацията на това, че те искат да направят такива големи системи водят това, че те аа са готови на инхаус инвестиране и да върнат нали някаква част от суверенитета на Европа. Същевременно това е мое лично наблюдение. Ам, когато една технология почне да да стърши суверенитет тука, суверенитет там и така нататъка, най-често повечето неща не стават за нищо и ти пак отиваш и ползваш това, дето става за нищо. Аа нали за по същата причина и в момента имаш една компания в света, която прави чипове. Те всъщност са няколко, но ние знаем за една, защото останалите не са на същото ниво. Та суверенитетът е нещо супер, към което 100% трябва да са цели Европа, но същевременно е необходимо и м добрата договореност, правилните договори, правилния подход към тези компании, които в момента го имат вече
↗този продукт. А така че все пак да не се изостава на практика.
↗За мен е образование, образование, образование. България последните ще дам един пример, тъй като аа най-добрите реклами в света са тея на Щатите. Не знам дали сте виждали реклами за каквото и да било от преди 10-15 години или преди 40 години на американците те рекламират по невероятен. Значи виждаш една реклама, не може да си махнеш очите от тях. България. Рекламите преди 10на-15 години а бяха така недостатъчно добри, ако мога така меко да се изкажа. Последните години маркетингаът в България точно поради факта, че има компании, които са предоставят много добри услуги, да на такива услуги, предполагам са се върнали специалисти, от които са работили в чужбина и вече го прилагат в България. Се развиста добре. А почнаха и хората вече да са по по-така свързани в обществото и да са по-добре информирани и да се изградя такъв общ мозък на на държавата. Това за мене е единственият
↗начин а да се случи това нещо. Държавата трябва да стане все по-добра в това тя да говори с обществото и да ѝ казва какво се случва, как се случва, къде може да се намери. А от министерството, включително с а Министерството на електронното управление вече едно министерство и преди да да станем едно сме поели стъпки по по тази линия. А може да намерите на сайта на министерството. Така. А така че за мен това е това е ходът. А аз съм има много държавни структури, публична администрация, които не само Министерства, общини и всякакви други, които гледаш на сайта и той е мен лично ме обземанти и страх, като го погледна. А, камоли да вляза вътре да си намеря информацията на изключително



