Еп. 106 I Киберсигурност, регулации и AI: Технологиите зад модерните плащания

2:39↗те са с нас постоянно всъщност. Аа г-н Вичев, >> здравейте. >> Здравейте. Нека да започнем оттам от вашия път, защото той е интересен. Как изглеждаше всъщност IT сектора в България, когато започнахте през 90-те години и как се промени той? >> През 90-те години навлизаха технологии, които бяха популярни в Европа и по света в тоя момент. Много голяма част от решенията в България бяха местни и независимо от доброто им технологично развитие в тоя момент в централните институции, конкретните банки, институции тепърва започваха да изграждат сериозни ERP решения счетоводни системи, производствени системи и така нататък. И беше един етап на бързо на навлизане на западни решения. Тука доста предизвикателства, свързани с това тия решения да се преведат, да се адаптират счетоводни правила закони сметкоплани редица неща се адаптираха по международни стандарти през 90-те години и

3:44↗предизвикателството за всички IT специалисти тогава беше да могат да настроят, да трансформират, да прехвърлят системите. Нагласата, която съществуваше и у счетоводители, и у ръководители тогава, беше за една по-административна и по-друг стил отчетност и начин на работа. А влизайки в България, западните системи водеха след себе си и методиката и начина на отчитане и контрола и трансформацията беше и при хората, и в системите, и във връзка между двете неща. И това беше доста сериозно предизвикателство в най-различни области. Аз специално повече в банковата сфера съм се занимавал. >> Добре. А, а всъщност кое беше най-трудното в началото, защото преди това реално България няма IT индустрия в този смисъл на IT индустрия, която има в момента. >> Значи IT индустрия исторически България има наистина по съвсем друг начин. Още в предишния строй ние заемахме доста

4:45↗централно място в в изчислителните решения, които се разпространяваха в социалистическия блок тогава и и си имаше тука доста сериозна индустрия за води, специалисти, които чиято основна роля беше да адаптират американски системи тогава за руския и нашия пазар. Но тази адаптация, превод и имплементация зад себе си водеше много висока експертиза на тия хора. Така че има едно поколение доста по-възрастно от мен, което е през 70-те80-те години е изградил и от основата на първите системи в България на големи машини, на минимашини и така нататък. всъщност а предшественикът на Борика е изчислителен център в БНБ като част от структурата на БНБ, който е бил едно от няколкото места в държавата, където се съхранява, обединявала и и обработвала информация с изчислителна техника. Така че, а всъщност де фактом компанията ни е на 37 години вече, но преди това има още 20

6:02↗години работа в изчилите на центъра БНБ. Така че опит именно той е много специфичен и и много ограничен. Нещата станаха по-бизнесо ориентирани, по-динамични вече през 90-те години. >> Тоест, имали сме основата >> Да. >> вър от която >> имало е много хора и много специалисти. които са познавали тая техника и преди това и това е дало много сериозна основа. Неслучайно IT бизнесъ в България тръгва силно и продължава и до ден днешен като сериозна част от нашата икономика. Така че има бекграунд, има и хора, които са създали платформите и и основата и мисленето и изобщо разбирането за по-високи нива на на автоматизация. Всъщност началните ни платежни системи, които са били пуснати в България в началото на 90-те години, те тогава са били от доста съвременен характер. Това, което трябва да се отбележи, ако ви прави впечатление, в България нямаме чекове. >> Тия хартийки, които се разхвърлят

7:01↗насам-натам, от които още държави като Англия не могат и Германия не могат напълно да се освободят. Тук сме ги прескочили. Просто още първата разплащателна а система, предшественика на нашите разплащателни системи в момента е изградена така, че не се е наложило да се работи с чекове. Този стил не е влязъл, а се е отишло веднага на разплащания в реално време. >> Общо взето цялото това развитие минава пред очите ви, а всъщност и стигате от началото до най-високите нива в тази индустрия. Какво трябва да знае и въобще как трябва да вижда един човек нещата, за да извърви този път? А развитието при мен мина през най-различни етапи и може би това ми е помогнало доста. Започвайки като програмисти, създавайки системи с екипи от колеги, беше началният ми професионален опит, който доведе до дълбоко познаване на технологията и на начина на работата вътре в самата

8:08↗индустрия. Но няколко години след това всъщност се прехвърли в консултантска компания Делой Титуш. отново със сайт и консултации, но вече под шапката на една международна компания с изградена и методика и обучение и мениджмънт и така нататък. Това много силно обогати, промени и допълни опита ми, за да може той да бъде вече сериозно свързан със западната методология на работа и с начина, по който това се прави навсякъде по международен стандарт. Случи се така, че няколко години след това се прехвърлих в Microsoft като консултантски екип и а тези две години там пък в такъв ветовен конгмерат, който представлява тая компания, а доведе до този корпоративен опит. Съвсем различно е да се работи в световна компания с методика и организация, свързана с абсолютно всички държави по света и продажби навсякъде. Така че, а тези две движения в кариерата ми, които се

9:13↗случиха на малко по-ранни години, когато човекът е малко по-динамичен и е склонен да рискува и да прави такива резки движения, доведоха до много широк опит. Всъщност след това обаче установих, че за мен интересът е в банковата сфера и се върнах обратно като ръководител на IT в банковата сфера. Така че вече имайки такъв опит и връщайки се обратно, нещата се вързаха доста добре и вече кариерата ми продължи като изпълнителен директор на банка, а с отговорност пак в технологичната и оперативна сфера, което вече беше ръст като мениджмънт и като брой хора, дейности, отговорности и така нататък. Това си става в кариерата, естествено, като се развива човек. Но за да имам релевантния опит и да мога да обхвана дейностите и да ги контролирам и да мина през тия трансформации, които са били в в основата на кариерата ми, а натрупването на разнообразен опит от различни гледни точки, консултантска,

10:12↗доставчик Microsoft, вътре в банката като IT, тези различни гледни точки върху индустрията много помагат. А, добре, как този път и тези преходи от едното към другото и това трупане на различна експертиза всъщност промени вашето разбиране за това какво е добър лидер, защото вие освен като професионалист се изграждате и като лидер в един и същ момент реално? >> По отношение на лидерството така се случи, че от началото на кариерата ми бях номиниран като ръководител на един малък екип от пет човека и отговорностите, с които се сблъсках тогава на много ранен етап в кариерата ми си бяха съвсем истински и а това пречупва и те води до това да мислиш за малко повече от точно твоята си работа, да погледнеш всичко, да се опиташ да го заведеш до някаква следваща точка на развитие. Аа нататъка въпросът е до голяма степен на обучение и на методика и на лидери и примери, които има човек,

11:09↗защото а в партнершипа в консултантската компания Делой Титуш съдружниците и начин по който те управляват е един. Те са собственици с огромна власт вътре в компанията и нещата са субективни, но пък много динамични. Това е един стил на управление, който научих тогава от съдружниците в компанията. А когато отидох в Microsoft, пък видях корпоративния ъгъл, начина, по който една матрица международна работи с всичките си правила, субординации, връзки. Всеки има по няколко началника в различни държави и така нататък. Това е една корпоративна матрица със съвсем друг мащаб и изглед и вече връщането обратно в банковата сфера, която е сравнително йерархична институция, но с доста ясно разпределени вътре задължения и отговорности доведе до имплементация на тоя вид опит, но с доста голямо разбиране на сегрегацията на дейности, на права на взаимодействие с други вътре в компанията мениджъри. Всъщност

12:10↗натрупването на опит е дълъг процес. То е свързан и с много обучения в тия компании, в които съм бил, с много примери на хора, от които съм се учил и когато човек го прави в различни среди, в партнършип, в корпорация, в в началото на кариерата ми, малка компания, която в хола ми с пет компютъра правихме някакъв софтуер. А това са много различни а неща, през които човек минава и те го обогатяват по някакъв начин, давайки му основа. по-нататък вече в ролята ми като изпълнителен директор на банка и то най-вече трансформирайки институции, защото всъщност много съществен момент от кариерата ми е работата в ДСК и в OTP група. Това е една доволно административна и тежка институция, която трябваше да се трансформира и и да се преобърне като бизнес компания конкурентна на пазара, каквато е и в момента. Всъщност 10 години от кариерата ми минаха там и още две в Отипи, в

13:09↗централата. Това е малко по-различно нещо. Това е един а растеж на място ли, как да кажа, една Аз съм бил на една позиция през всичките тия години, но изменението на банката и на ролята ми вътре е било много сериозно, тъй като а самата реорганизация и трансформация на на институцията представлява голямо предизвикателство, >> но на толкова голяма институция и то финансова. Затова затова ще говорим по-късно, защото има разлика между финансова институция и каквато и да била друга, нали, с оглед на регулациите. Добре, така стигаме до Борика. А вие започвате в Борика, а всеки е чувал Борика, но всъщност с какво се занимава компанията Борика, защото аз съм сигурен, че много хора нямат всъщност представа за нейната важност. Въобще едно от характерните неща, като се говори за такава компания е, че колкото по-малко се знае и се говори за нея, толкова по-добре. Когато ние си

14:13↗вършим добре работата, никой не го вижда. В аа а основната работа на Борика е между банките, между финансовите институции. Независимо от това дали става въпрос за транзакция с карти, става става въпрос за платежно нареждане от една сметка в друга, за някакъв вид взаимодействие между банките, това не става ръчно, става автоматизирано и става през компании като нашите. Затова всъщност това мото, че сме централната платежна инфраструктура на България, което звучи много гръмко, но е 100% истина и наистина всичко, което става у нас във всяка секунда зависи от нашата компания. Отдавна всички разплащания са 24 по 7, стават за секунди и ако нещо не работи, се разбира веднага. И всъщност предимството на наличието на такава компания в България е, че всички и картови разплащани и сметка в сметка, които стават на територията на страната, стават през системи и организация, която е българска

15:17↗и зависи от българските банки, от БНБ. Това е голямо предимство. Не всички европейски страни го имат. Не всички страни по света го имат. В много случаи голяма част от тия разплащания се правят от от международни американски компании и страната зависи изцяло от тях във всеки един момент. В нашия случай ние сме независими. Българските платежни си системи са си български, зависят от Борика. Тя се управлява от БНБ и от банките в България. >> Тоест и това ни отличава значително от много държави по света, дори и в Европа. >> Да. В Европа има само още пет-шест такива държави. Останалите са зависими от международните картови схеми за за картовите разплащани. Това е много сериозен момент. Тук още при създаването на на Борика 95-ше година концепцията на БНБ е била такава да имаме независима платежна система картова. Това е един модел взет от Белгия и Франция като цяло тогава.

16:17↗В в Испания и Португалия също има такива модели и възможността да има една страна самостоятелно решение, да дефинира вътре правилата, да дефинира взаимодействието между банките по техни правила, а не по някакви други, е ключова част от суверенитета и от независимостта на страната. Каква беше компанията, когато вие се присъединихте към към нейния екип и как се промени тя под вашето ръководство? >> Назначаването на човек, идващ от бизнеса, какъвто съм аз в такава компания, беше свързано с желанието на БНБ и на на ръководството през 15-та 16та година да трансформира Борика в малко по-бизнес организация. Съвсем естествено, бидейки исторически част от БНБ, под един по-такъв отдръпнат административен контрол от банките, беше тази организация хем технологично да има много интересни решения вътре и много динамични хора, но от административна гледна точка да бъде малко по-закостен.

17:20↗Освен това тогава бяха две организации, Борика и банк сервиз. аборика за картовете и банк сервиз за останалите разплащания и за удостоверителните услуги. Така че обединяването на тези компании, създаването на единна бизнес компания, ориентирана към до добро качество обслужване и към интересите на на на акционерите и на бизнеса, изобщо продажба на услуги у нас и навънка от тоя вид и изискваше пак определена трансформация. Това е, което така се случи кариерата ми, че през цялото време ми се е налагало да правя някъде. Това е била задачата, която ми е била възложена от акционери, а да мога като ръководител някъде да преобърна организацията по някакъв начин. И това беше и целта всъщност за тия 10 години, които и аз и и екипът, с който работя, управляваме компанията, мисля, че се реализира до голяма степен тази трансформация. Подготви компанията и за преминаването

18:22↗към евро, и за нормално присъствие на пазара в еврословия. Така че м и целите поставени и реализацията след това бяха свързани с тая тема бизнес ориентация на компанията, по-сериозна конкурентоспособност и запазване на позицията и при преминаване към евро. >> А добре, как започва трансформацията в една такава компания? Това е нещо много голямо и въобще като процес изключително сложно. А какви предизвикателства има и въобще как се случва едно подобно нещо? Как се управлява по-скоро от ваша гледна точка? Тия неща опират предимно до хората. А всяка такава компания, най-големият ѝ актив и най-сериозното нещо, което има да се управлява и да се насочва нанякъде, са де факто хората. Така че, а, подбора на верния мениджърски екип, което не беше никак лесно в началото, тъй като трябваше и да се сменят хора, да се завъртят на различни позиции, да се обединят двете компании, което водеше

19:24↗до а сериозни аа такива неудобства и сложности на моменти, а две различни сгради, две два различни екипа хора, много дублиране на функции и така нататък. Липса на обща организация за много компоненти. А това налагаше избора на верните хора, които да поемат ролята си вече в Обединената компания. В много случаи това бяха хора, работещи в компанията. Не казвам, че трябва всичко да се сменя веднага, да се преобръща всичко. Не съм привърженик на това, но имаше и редица хора, които не бяха адекватни на този вид промяна. А когато си бил много години в някаква такава установена административна среда, където всичко става малко по-бавничко, малко по така с някаква игричка вътре, с някакви отношения, не толкова ориентирано към бизнес и към ясни правила и ясна отчетност и отговорност. Не се преминава лесно и се наложи да се сменят хора. След това имаше опити, не всички успешни, трябваше пак да се

20:28↗сменят хора. Но основната отговорност, специално моята роля в трансформацията е подбора на верния екип хора и задържането му дълго време. Сегашния мениджърски екип вече работи седем-8сем години в тоя състав с малки промени от време на време и а това е много съществено, защото тия хора са се сработили, минали са през много трудни неща заедно. Наложи се, това съвпадна и със смяна на системи стари, които трябваше да се подновят, а >> чисто технологични трансформации. организационната трансформация си беше аа в контекста на технологична трансформация. Исторически системите и на банк сервис разпрощателните и на Борика някои бяха писани в България, други бяха закупени преди много години със сорс код тука и се управляваха от хора, които пишеха тука. Това има предимства, но има и недостатъци. Стремежът беше да минем на световни решения и да се трансформира и технологията. И това също се случи до

21:29↗голяма степен. Все още довършваме някои компоненти, тъй като много неща междувременно трябва да се правят, но огромна част от платежните системи в момента са вдигнати на сериозни международни платформи, на които се работи по целия свят. Така че имаме някаква стабилност и установеност на решенията, които работят в компанията и те не зависят от няколко програмиста или от съответно някаква конюнктура. А та технологичната промяна си беше един момент. Това са големи проекти, миграции до остатъчно технологични други предизвикателства организационни но още веднъж ще се върна. Трансформацията на компанията е винаги свързана с хора, >> с хората. Те неслучайно има и цяла дисциплина управление на промяната, >> която е свързана точно с хората. Добре. Тука обаче се появява еди нуждата от намиране на баланс между три основни аспекта: икономическа стабилност, иновации и регулации. Вие работите в

22:31↗може би най-тежко регулирания сектор. >> А как се постига този баланс и всъщност има ли рецепта за него или всяка организация трябва според нейните аа приоритети да го направи? >> А за нашата за нашата компания това е строго специфично. Такива компании има по една или две във всяка държава и няма чак толкова много модели за развитие. Това не е просто финансова институция или просто технологична компания >> или Fintech Startup, >> да. Или нов Fintech Startup, за който също има доста повече модели в момента. А този вид централни инфраструктурни компании, те са малко специфични и от тия компоненти, които казахте, да започна с регулацията, ние сме най-одитираното място в държавата. А тези платежни системи, които управляваме, плюс удостоверителните услуги, всички идентификации, електронни подписи и така нататък, водят до това, че по всички тези регулации някой някак

23:30↗си ни проверява най-редовно. Отделно, тъй като обслужваме и транзакции на на международните картови схеми, те също ни одитират по всички правила. БНБ като регулатор през цялото време следи работата ни и в момента като платежна институция имаме и одитен комитет. Изобщо всичко е в адски пълна картина на всички проверки. Откъм контрол и одит и регулация. Това е нещо, което е така да се каже в ДНК-то на компанията и има доста сериозно отношение. В хубавия смисъл го казвам. Ако приемеш аудитори, аудиторите като лоши хора, дето само ти досаждат нещо, не се получава. Човек трябва добре да разбира същината на тия регулации и да изкарва м интересното и полезното и кое което наистина подобрява организацията в резултат на това. Знаете, че Делой Титуш и одиторска компания и четири години там са ме научили на това какво значи да си одир и това е много позитивна дейност, ако

24:34↗човек знае как да гледа на нея и я върши професионално естествено не злоненарено, тъй като има и лоши модели на на поведение в тоя смисъл. Така че регулацията при нас е начин за вдигане на качеството и на доказване пред света на това защо нещо се прави качествено или не. И разбира се да можем прозрачно да си видим проблемите, когато ги имаме, защото нищо не е идеално, независимо, че работата ни, слава богу, в годините е много стабилна и не сме създавали някакви национални кризи от неработоспособност на системи и така нататък. Проблеми винаги е имало по-малки или по-големи и регистрирането им, решаването им, подобряването в резултат на това е част от методиката на работа. Сега едновременно с това откъм иновации, ако човек не работи иновативно, си заминава. В наши дни динамиката е такава, че ако не сме технологично на нужното ниво и не дърпаме напред, аа просто няма да сме там. Някой ще ни

25:35↗смени много скоро, особено както сме в в евро в момента, а дефакто пазарът е доста конкурентен. Европлащания се предлагат на много места по много начини. лева някак си ни задържаше в някакъв остров. >> Сега обаче е по-различно >> и а а това налага ниво на хората и решения и проекти, които да ги държат на необходимото технологично ниво. Въпреки това съм длъжен да кажа, че все пак отговорността и стабилността на системите ни е толкова съществена за и икономиката и за финансите в страната, че не може да си позволим много експерименти. При нас нещата все пак са една идея по-консервативни. Те те са трябва да са най-напред откъм киберсигурност и откъм за защита тия за тия компоненти. и се надявам, че сме водещи наистина, за да може да се опазим, както досега. Но аа не е самоцел иновацията при нас. Тя трябва добре да се докаже и да знаем и да управляваме добре, за да има

26:41↗надежността на работа. И да се върна към първата тема за икономиката. от нас и изискват евтини икономически ефективни решения, така че стремежа на на акционерите да ни накарат да работим ефективно на ниски цени за тях. Но пък пазарът на услуги, които предлагаме ние, е такъв, че ако си добър на пазара, трябва да знаеш как да изкараш пари с технологична компания. Така че стремежът е ние да поддържаме някаква рентабилност и печалба като цяло. Не просто стремглаво да да мъкваме ценит и и по принцип темата с икономическата ефективност на работата ни и рентабилността е много с съществена част от управлението на компанията. >> А вие като вие казахте, вие сте бил всъщност и от двете страни на барикадата и катотиран и като удитиращ. >> Да, така е. Прекалени ли са всъщност и всъщност има ли разлика в в условията в различните региони, нали, специално Европа и САЩ, защото те са по-лесно

27:48↗сравними чисто, ако щете и културно. А и еднакви ли са всъщност регулациите в двата региона и прекалени ли са или са точно такива, каквито трябва да >> Има някои разлики. Има някои разлики. Подобни са. Много често има световни американски, има някои немски стандарти, има регулации, които по принцип са аналогични, но не се прилагат съвсем по един и същ начин. Има специфични американски стандарти, свързани с американските клиенти, които се прилагат. Аа откъм стандарти за сигурност и за оперативна дейност като цяло има съвместимост. Подобни са. А има компоненти, в които Европа е свръхрегулирана. Това е свързано малко повече със самата финансова дейност. Финансовата дейност е малка част от работата на Борика. Ние осигуряваме разплащанията на правителството, приемайки картови разплащания в държавните институции. Това ни е ролята като платежна институция и тя е сравнително малка част

28:53↗от работата ни и там регулацията не ни пречи и не ни тормози чак толкоз много. Едновременно с това, ако видим регулациите за мерки срещу изпирането на пари, регулациите запланс с всички стандарти, свързани със CSG и така нататък, нещата са доста сериозни и тежки и отнемат доста ресурси. А при нас имаме възможност да погледнем позитивно на това. Регулациите от гледна точка на сигурност и надежност на работа са супер важни заради значението на на организацията, която имаме. Така че а откъм американски стандарти, свързани с картовата дейност, където работим с международните схеми, например има един тип изисквания откъм стандартите за сигурност, които са по-скоро световни и и еднотипни, има друг тип. откъм удостоверителните услуги, свързани с електронни подписи и идентификации, има трети вид и изисквания. Всичко това по един или друг начин води до по-добра сигурност и надеждност на работата.

29:58↗>> Добре, а как се променят всъщност дигиталните услуги в България и въобще? Навлизат все повече >> дигитални услуги, криптовалути. А как Борика всъщност се адаптира към тези и те стават все по-бързи тези промени, все по-бързо навлизат нови услуги, нови платежни инструменти. >> А откъм платежни инструменти, ще стигна и до криптото, но да не почваме с него. откъм платежни инструменти. Това, което направихме в в областта на незабавните разплащания в рамките на секунди от сметка в сметка, аа имаше и предстои да има много голямо значение за работата на платежния пазар. Целия комплекс от блинк услуги, които предоставяме, които се базират на незабавни разплащани, на европейските схеми за незабавни разплащания са се основават на европейски стандарти. Настроени са така, че да могат да работят паневропейски. И изобщо стремежът на Европа в момента е да си осигури разплащателни средства, малко

31:04↗по-независими от международните картови схеми. тая тенденция за суверенност и възможност Европа да се разплаща самостоятелно вътре помежду си в евро, а по по отношение на на карти и разплащани между сметки е много сериозна тенденция и ние де факто сме част от нея. Тая тенденция стъпва на сериозни национални схеми за разплащане, каквито имаме в България. И всъщност изграждането на Блин като стандарт за незабавни разплащания още в лева, сега прехвърлям в евро вече с един цял кош от услуги в върху него, дава възможност на банките в България да бъдат наистина конкурентни и на финтеци като револют и други компании, които влизат и със стремеж за бъдеща интеграция и и интероперабилност между държавите в Европа, които също имат такива такива схеми. Така че, а целият пейзаж на разплащанията в Европа в момента е много интересен и е в процес на трансформация и на постигане на на

32:14↗интероперабилност между държавите и то на основата на незабавни разплащания. А всъщност като стигнахме до там, какво означава всъщност суверенитет на разплащателната система и какво означава Европа да го постигне? >> По същество исторически Viscard като водещи международни схеми, най-развитите технологични компании в света може би, а са осигурявали всички международни разплащания, включително в евро, включително между страните в Европа. Даже както споменах в началото, има много страни, в които вътрешните разплащания между между банките в дадена държава са по по отношение на картите са се са се се управляват от международните картови схеми. Това се счита за голяма зависимост. Всеки един момент спирането и контрола на тия разплащания много силно би повлияло върху изобщо и икономиката на дадена страна. Това се случи преди време в Русия и се наложи те да си търсят самостоятелни решения. Така

33:18↗че има сериозна тенденция в Европа в момента да се изградят системи инфраструктура, които да позволяват Европа да работи самостоятелно в евро и независимо от тия компании. И това е една тенденция за суверенност и един подход на на Европейската централна банка и Европейския платежен съвет, които създават стандарти и обединяват на националните схеми на основата на незабавни разплащания, така че а инфраструктурата между банките и между държавите да става постепенно по-независима от американските компании. Така че това е този тази тенденция в момента. Ние сме част от нея. Нашата национална система Блин също е независима и дефакто за катовите ни разплащания също го имаме това в Борика и а съвместимостта с останалите европейски страни и а интероперабилити-то, както а се казва и за Европа, е следващата стъпка, която трябва да се постигне. И ние сме част от европейските структури, които правят

34:26↗такава независимост. още през тая година ще имаме първи стъпки в транзакции между нас и Гърция, Португалия и Испания на база на незабавни разплащания, така че да се види как може независимо и и Европа да прави такива разплащания. >> Всъщност между между няколко различни национални системи да се направи връзка и разплащанията да станат все едно сте една сме една система също, защото ние също сме в >> Да една система отдолу съществува. SC или европейската схема за незабавни разплащания е единната среда. Има система в Европа централна, която ги управлява, така че технологията е там, но правилата, периферията, начина, по който всеки работи, все още е много картово ориентиран. >> За да се използва тази система за незабавни разплащания, за да минат плащанията върху нея, са необходими още стъпки и ние сме част от тоя процес в момента. Добре, а какви всъщност какви

35:29↗са основните инициативи, които които Европейският съюз като проекти, като законодателство въобще, които насочва към постигането на тази тя няма да е пълна автономия, както говорихме в предварителния разговор, но се да достатъчна независимост. А тука, разбира се, в Европа като всяко нещо ние сме доста специфични европейците и си имаме две-три неща, които тръгваме паралелно да да вършим едновременно. Едната и инициатива European Pay Intive аа започна да изгражда единно решение, вирус се нарича, което започна работа в Германия Франция Белгия. Там нямаше такива мобилни схеми, национални развити, така че с помощта на единно решение, мобилно решение се търси начин за общо разплащане между държавите и по-нататък плащане и на пост и плащане в интернет и така нататък. Това е единият подход, по който Европа тръгна. Този подход не отчиташе значението на националните схеми. Съвсем

36:41↗естествено държавите, имащи силни национални схеми, се събраха и направиха друг по подход, който търси по-скоро не обезличаване на националните схеми и подмяната им с нещо друго, а интероперабилност, съвместяване на техните решения. В много държави в Европа вътрешно това вече е постигнато. В Полша, в Испания, в Португалия националните схеми за за разплащане са по-мощни от Виза и Mastercard. Те позволяват да се извършват по-голяма част от разплащанията върху национални решения. Така че вместо да се чудим как това да го подменяме, а то е на то е изградено с години, а Европа European Pay Alliance е втората инициатива, от която сме част ние в България, а която търси съвместяването на национални схеми, така че да могат да работят. Между тези два подхода в крайна сметка няма противоречие. Имаме меморандум за съвместна работа. Така че тези две решения VРО в една част от

37:47↗страните и Europa в друга част от страните а ще бъдат съвместени и ще работят съвместно в крайна сметка. Така че ще се стигне до до единна европейска схема. В момента се правят пилоти между различни държави и ние ще сме част от това. Първите три страни бяха Испания и Италия и Португалия. Те направиха решение помежду си и ние, гърците, поляците и някои скандинавци се включваме към това до края на годината. >> А, добре. А този процес на мен лично ми се струва доста сложен, особено след като върви по няколко писти. Какви са всъщност основните предизвикателства, които Европа трябва да реши в това отношение, а и самите компании като вашата в момента, в който трябва да да стиковате системите си с други подобни компании. >> А предизвикателствата са много. Наличието на общи стандарти е много важна част от това, по което се работи. Водещи в този процес са някои европейски

38:54↗асоциации, в които ние сме член от доста години. И тези асоциации, независимо от евробюрокрацията, съвместяват и работят заедно, за да постигнат някакви такива решения. В това отношение в в Европа има доста интелигентни взаимо взаимоотношения вече от доста години и Борика като национален оператор е част от няколко асоциации на мобилни решения, на картови схеми, на флирингови къщи, в които се обсъждат стандартите и се осигурява съвместимостта между различните схеми, независимо от от централните решения на ЕЦБ и на на Европейската централна банка и на Европейския платежен съвет. Така че аа всъщност работата в тия асоциации в работните групи, в която ние много активно участваме, даже през май имаме а още веднъж и и събирания в България на тая тема, неведнъж сме били домакини на на такъв тип срещи и решения и всъщност предизвикателствата са в това да се намерят ясни стандарти как се плаща по

40:01↗мобилен номер навсякъде между държавите. Това вече е договорено и почва да се прави. Сега се мисли как се плаща в интернет по еднотипен начин с такова решение, с а с помощта пак на мобилни решения. После как се плаща на пост с мобилен телефон с помощта на такова решение, не на картово. А има вече доста добри водещи примери. Слава богу, вече Apple и Google са поставени по такъв начин, че се налага да се съвместят с тоя тип решения. Има няколко добри примера. в Скандинавия и в Испания, които вече са реално работещи. Така че ще се стигне много скоро до общи стандарти и и решения. В момента се правят пилоти. Някои от големите национални схеми правят такива пилоти, правят помежду си такива връзки и мисля, че в рамките на тази и следващата година ще се видят реални решения в тая тема. вече се вижда сериозен бизнес смисъл и бизнес смисълът беше провокиран не само от това решение,

41:06↗а от тоя стремеж към суверенност, а и от много агресивното поведение на Финтех компании от типа на Revolut и Viber, които много бързо навлязоха в в определени пазари, предоставиха много удобни услуги за разплащане по мобилен телефон и се наложи банките бързо да тичат обратно и да осигурят аналогични по по качество и функционалност услуги. Това беше много голям драйвър и у нас също наличието на blлин P2P плащания по мобилен телефон, които са конкурента на Револют, де факто банките в България се събраха и и изградихме единна система и в момента независимо от това в коя банка ти е сметката, можеш да платиш по мобилен телефон чрез blлин P2P. Не се налага всички да са в една система, както е Revolutт. Вече има 1 300 000 клиента на тоя вид услуга. регистрирани и постоянно а растат с по 100-150 000 на месец. Така че а този вид услуги водещи в в Испания, в Гърция, в Португалия

42:12↗а са и услугите, които позволяват местния банков пазар и услугите, които се предоставят да са стабилни, конкурентни и да отиват нататъка в следващите услуги вече плащане в интернет, плащане на пост и така нататък. реално да отговорят на предизвикателството на Финтех сектора, който преди две-три години просто ти изригна и сега в момента банките обаче малко по малко наваксват, тъй като големи >> определено >> и консервативни. А а къде е ролята всъщност на Борика в тази екосистема? А нали вие сте в средата банки, а Финтех, криптовалути, дигитални разплащания. Вие как се готвите за тези проблеми? Те те стават изключително динамично. Ъквено >> аа нашата роля е на аа оператор, който е по средата между институциите. Ние трябваше да изградим регистъра на мобилен телефон и сметка, за да може да се ползва централно от всички банки и да е достатъчно добре стандартизиран.

43:11↗Направихме го пак по европейски стандарт, така че да може утре да се съвмести и с с останалите държави, да можеш да си да си отидеш в Гърция и имайки телефона на някой да му платиш веднага за секунди, което аа втората половина на годината ще стане в възможно и тука. За да може да работи това, трябва да има централни организации, които си говорят помежду си по общи стандарти. Това е нашата роля. Всички банки се събират в в в националната схема блинк. Разбират се за правилата, съвместени с европейски стандарти, естествено и и в мобилните си решения имплементират по един и същ начин този вид услуги, които ние централно съвместяваме. Сега, а доколко това бихме го направили за криптовалути или за stable coins, а това е решение на нашите акционери. По отношение на криптовалутите са по-консервативни за ST Coins. Има различни мнения в зависимост от това колко бързо тръгнат да навлизат

44:14↗в Европа, но те навлизат в крайна сметка и най-вероятно скоро ще трябва да да мислим за това. А следващата тема на хоризонта е дигиталното евро. >> Да, това щях да кажа, че дигиталното евро е съвсем съвсем реална. >> Да, това е нещо, по което пак се търсят стандарти. То е еднакво добре да може да се приема навсякъде, което опира до същатата тема. един европейски платежен инструмент да може да се ползва навсякъде и там де факто пак сме ние. Така че във всяко такова решение, независимо как се подкара, рано или късно тоя тип централни национални организации си свършват тяхната роля, за да могат от името на всички банки да от да се свържат с централно място, да работят между тях, да да а да съвместяват процесите на разплащане. И това ни е ролята. Де факто ние имаме същата роля и по отношение на картите. Приемането на китайската схема, навърo американската схема в България минава

45:09↗през нас, за да може на всички пости да се приемат китайски карти, да речем, нали. Това са типични примери за това как една централна организация може да осигури за всичките си членове единно някакво ниво на на обслужване и също ще бъде и с инстант плащанията европейските с дигиталното евро. Същата беше и дефакто ролята при преминаване към еврото, с която трябва да се поздравим, защото това беше една област, в която де факто имахме централно и решаващо място за държавата. Реално всъщност това ще бъде сходен процес за дигиталното евро. Просто на >> живот и здраве. Да. Ако >> там има редица така все още коментари и спорове по отношение на ползата, начина, по който ще стане, мотивацията на на крайния клиент, на търговците, на банките по средата. Как ще бъде вкарано това нещо? Предстои да се види. А >> разговорът по темата предстои да се разгаря. >> Да. Това доуточняват се стандарти,

46:12↗работи се централно по въпроса, правят се пилоти. Ще бъдем част от това по някакъв начин като технологичен провайдер. А, но това е просто едно от много неща, които има да се случват. Все повече нови интересни платежни инструменти са на пазара и в това отношение незабавните плащания instant payймън са в основата в момента. на този бекбоун от незабавни разплащания, който в момента е паневропейски и много добре работи, вече в рамките на 5 секунди, не на 10. Той за за почне в рамките на 10 секунди от наредителя до получателя през миналите години. Това се свали на пет и ще се сваля още, за да може да осигури всички юзкейсове и видове употреба. >> Всъщност, ако може да става абсолютно в реално време. >> А, добре. А аз така просто се замислих, след като вие сте в центъра и всъщност всички системи водят към вас и вие след това разпределяте, то за вас киберсигурността

47:09↗всъщност е основно на съществуването. Това е как как се осигуряват подобни на дали можем да влезем естествено в детайли, но как се осигурява подобно ниво на сигурност в свят, в който говорим за хибридни атаки ежедневно от сутрин до вечер? >> Атаките са постоянно съпътстващи живота ни и много лесно се вижда при определени европейски решения в една или друга посока политически как някои атаки рязко се качват и нас ни става малко по-сложен животът. В дните преди приемането на еврото също имаше много силни атаки, които трябваше да отбием и така нататък. Всичко това са си части от ежедневието ни. Да кажа как го правим, ще се върна към стандартите, за които стана дума. Човек, за да може да постигне надеждност, трябва да следва някакъв ред. Да, трябва да има водещи хитри неща и някой да е малко по-напред от апашите, но най-вече е важно всеобхватно това, което се знае, че че

48:08↗трябва да го пазиш, да си се осигурил да го пазиш. И това е по-скоро стандартизация. Съвременните стандарти за киберсигурност са доста сериозни и обхващат много компоненти и звучи малко бумажно такова, но всъщност доброто следене, регулярното проверяване, тестване на системи, обучения, а стандартите вече включват този вид упражнения, които да държат специалистите по информационна сигурност на ниво. всичките упражнения, които се правят на това, че си викаш някой да те атакува, ти се учиш какво да правиш срещу него. Това са упражнения, които при нас се правят няколко пъти годишно. >> Така наречените пенетрейшън тестове. >> Пенетрейшън е по-простичко нещо. Това е само как се пазиш отвънка. Това са така наре наречените и блутин а тестове, при които си наемаш компания, която наистина като хакер навлиза в компанията ти реално като отвориш някои врати >> и ти започваш да я следиш и да се пазиш

49:14↗от нея и да се учиш как какво ще се случи, като наистина някой влезе. И тъй като не е да няма случай, когато някой е влизал, всичките тия упражнения се оказаха безценни в момента, в който някой наистина ни на нападне по някакъв начин. А всъщност готовността на компанията е толкова добра, колкото са тренирани хората и колкото реално се упражняват с най-новите неща, които се случват, независимо от това, това са атаки или са от всичките им десетки видове, които вече има комбинирани по някакъв начин. Това някакви social инженеринг под потходи ли се или някои от многото други рискове, които съществуват. А изложени сме на рискове през цялото време. Стремежа да сме по-малко зависими от интернет, по-малко зависими от а външни аа области и вектори на атака, които се опитваме да избегнем, а е част от ежедневната ни работа. В крайна сметка това, което сме установили с екипите, е,

50:20↗че постоянното поддържане на високо ниво на стандартизация и на спазване на установените правила води до много по-висока много по-високо ниво на сигурност. Има елемента на гениалност на конкретни хора, които да се справят като нещо се случи, но само на това не се издържа. Стандартите са по-важно нещо. >> Да, всъщност стандартите ли са основата, защото изблици на гениалност понякога ги има. Да. А да запазиш. Случвали са ни са си ситуации с бели хакери, които нещо намират при нас и ни казват. През абсолютно всичко се минава годините, но аа в крайна сметка а общата ни аа стабилност е резултат от спазването на страшно много правила. >> Добре. И като заговорихме за технологии, кои всъщност технологии ще променят финансовия сектор най най-силно следващите пет години? Естествено, везде същия а изкуствен интелект, неслучайно деф.bg bg организира така наречените AI

51:21↗workshops, аа защото и ние смятаме, че това ще е технологията, която ще промени много сектори, но специално финансовия сектор. >> Аа изкуственият интелект е много сериозен фактор а във финансовия сектор и тука има различни аспекти. Сега, ако гледаме нашата технологична част, едно от основните неща е самият начин и технология, с които се програмират и създават решенията. Всъщност буквално последните няколко месеца стабилизацията на AI решенията в генериране на код и на софтуер се вдигна много рязко и вече изискването да се ползва изкуствен интелект от специалистите, които разработват, става задължително. Това е може би един от сериозните фактори като технологична компания. Независимо от това с какви ресурси разполагаш и колко добре тестваш и програмираш и правиш едно или друго. Изоставянето ще стане много бързо, ако няма вътре е компоненти, които да са

52:23↗съвместени и да се ползват от хората. Тука не говорим за някаква колосална замяна на програмистите с AI. Това няма да се случи. А това, което обаче се случва е, че много рязко се променя стила и начин на работа на програмиране на базата на AI решение. и квалификацията на хората трябва да се вдигне до там. И това е сериозно предизвикателство. Това може би е най-сериозното предизвикателство. Иначе обичайните решения за подмяна на колцентър, ботове и така нататък, това си го има и това ще си върви, но това е една по-странична периферия всъщност. >> Да. Интерфейсъ с крайния клиент по принцип, което не касае толкова пряко нашата компания. Ние по принцип предоставяме услуги на банките. Те ги предоставят нататъка на крайни клиенти. Така че ние с малко повече тухлички правим, които банките ползват. А >> но пак ако отидем на а разплащанията там ейджънт разплащанията,

53:20↗които в момента тръгват и правилата, по които някой може да бъде настроен да се разплаща от наше име, е достатъчно интересна тема, по която трябва да се работи и съответно компонентите, които ние предоставяме, трябва да съдържат такива решения. Така че, а, във всяка от областите има задел и възможност изкуственият интелект нещо да подпомогне. Едновременно с това аа не бива да пропускаме факта, че има много елементи на голям балон около цялата тая работа. Има много компоненти, които са тръгнали и са сериозно провалени. много трудно намират икономическа ефективност решенията, базирани на изкуствен интелект. Все още никой не е изкарал никакви пари от тая работа. Каквото и да все още сме на вас за обещания. >> Да, обещанията са много повече от това, което се свършва. Да, трябва да ги познаваме и да си представим бъдещето, защото иначе няма да сме част от него.

54:18↗Някой ще намери как да ни замени по някакъв начин, но аз лично съм малко по-консервативен от гледна точка на това, че трябва да се вират и доказани икономически модели за употреба на изкуствения интелект, каквито до момента има единици и много епизодично. >> Добре. И накрая в заключение, така след нашия разговор, всъщност може ли България а да да се превърне в двигател на тази на на този процес на постигане на сравнителна автономия на Европа, с оглед на това, че ние сме една от малкото държави, които имаме всъщност национална а картова разплащателна система. Можем ли всъщност да се превърнем в лидери? >> При нас участието ни в тия асоциации е много сериозно. Аз съм член на на аборда на една от тия асоциации. А колеги от от на националната картова и платежна схема са членове на борда на други асоциации. Ние сме едни от собствениците на някои от решенията на

55:20↗посттерминали, които ще бъдат из извани за за тия цели и за дигиталното евро и за незабавните разплащания. Така че много вътре сме в разговора, който се води и си заемаме най-малкото равнопоставена роля на на всички останали страни. Неслучайно и тука правим тия събирани и семинари, на които се търсят стандартите и решенията за плащания на поси в интернет и стандартизацията им. А участието ни е равнопоставено и предимството под един покрив да имаме и картови и акаунт акаунт разплащателни решения води до това, че имаме събран набор от специалисти, който работи заедно. Исторически в много други страни, де факто в Португалия има подобно нещо. в останалите европейски страни, а раз тия, които правят картови разплащания са на една страна, тия, които правят акаунт акаунт разплащания са на друга. Вътре в банките в момента все още има доста сериозно разделение между тези двете

56:18↗области и ние се опитваме да провокираме съвместяването и общата работа. Бъдещето е на обща работа на тези екипи, а ние го имаме отдавна под един покрив и сме се понаучили. Така че много често опитът, който имат ръководителите в компанията едновременно с карти и с акаунто акаунт разплащания много помага по време на разговорите в европейските асоциации и а не мога да кажа, че имаме водеща роля, но със сигурност имаме равнопоставена и много сериозна роля в в Европа и в тия процеси, >> което в крайна сметка си е добра изходна позиция и за водеща роля. >> Абсолютно. И не сме скромни в това отношение. Си работим много активно. Ами той не трябва да да сме скромни, когато имаме какво да да предложим. Благодаря ви много за задълбочения разговор. А на вас, ако епизодът ви е харесал, абонирайте се за нашия YouTube канал, където може да видите, разбира се, и други епизоди. Ще се радваме да

57:12↗споделите и мнение, да зададете въпроси по тези теми, които а обсъдихме днес с г-н Вичев. А разбира се, ако си търсите работа в IT сектора, започнете от дев.bg. Искаме отново да благодарим и на нашите партньори, без които този подкаст нямаше да се реализира. и пет