Подкаст

Защо всички говорят за Zero Trust

Борислав Корчев (ръководител „ИКТ“ в LIREX), Събин Георгиев (технически консултант в ALSO България), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)

Епизод за концепцията Zero Trust — постоянната проверка на потребителя и на устройството, достъпът само до необходимите ресурси и вътрешният вектор на атаките, който все още се подценява. Гостите коментират и ролята на изкуствения интелект от двете страни (при анализа на данните за наблюдение и при адаптивните атаки), най-честите заблуди, че внедряването е еднократно, както и че концепцията може да се въвежда модулно и постъпково върху съществуващата архитектура.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

🆕🎙️Никога не се доверявай и винаги проверявай! Това е принципът зад концепцията за нулево доверие или Zero Trust. Въведена за първи път от анализатора на “Форестър” Джон Киндерваг, тя оборва традиционното верую на информационната сигурност, според което щом някой вече има достъп до мрежата, той е проверен. При нея процесът на верификация е постоянен с идеята, че изтичане на информация и пробив в системата задължително има или ще има.

Над 80% от организациите или вече имат Zero Trust стратегия, или работят по нейното прилагане. Това посочват различни индустриални източници.

❓Но защо всички днес говорят за Zero Trust? Кои са технологичните елементи в една Zero Trust концепция, колко струва да се внедри, може ли да се направи върху съществуващата архитектура, каква е ролята на системния интегратор, има ли място изкуственият интелект и накъде ще се развива Zero Trust. На тези въпроси търсим отговор в новия епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”, заедно с гостите:
📌 Борислав Корчев, ръководител “ИКТ” в LIREX, и
📌 Събин Георгиев, технически консултант в ALSO България.

Епизодът се излъчва със съдействието на LIREX.

Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg

Абонирайте се и ни последвайте:

👉 YouTube: / @zone4tech
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg

#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #мениджмънт #изкуственинтелект #компании #zerotrust #ai #cybersecurity #cybersecuritystrategy #киберсигурност #бизнес

00:00 В този епизод
02:33 Zero Trust
04:33 Защо Zero Trust
06:25 Атаките
08:31 Технологиите зад Zero trust
10:13 Заблудите
12:10 Пречките за внедряване на концепцията
12:59 Стъпки на внедряване
14:23 Колко време отнема
15:46 Грешките
17:06 Ролята на системните интегратори

Описанието е на Zone4Tech.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗стария модел веднъж да си проверен и да

↗те допуснат довсякъде, той вече не

↗работи. Необходимо е да има постоянна

Покажи целия препис — още 596 абзаца (~3456 думи)

↗проверка и на потребителя,

↗проверка на устройствата, от които той

↗[музика] достъпва услугите и чак след

↗това да му се дава достъп само до там,

↗докъдето наистина има нужда. Примерно на

↗служител в счетоводството не е

↗необходимо да има работа до ресурси,

↗които маркетингаът ползва, както и

↗обратно.

↗Тя атаката може да дойде отвътре, както

↗най-често вече се получава, защото

↗досега хората са свикнали, че след като

↗си в инфраструктурата на офиса, всичко е

↗защитено и няма проблеми, но всъщност се

↗оказва, че в последно време точно оттам

↗идва масово проблемът с атаките, нали?

↗Дали би било а флашка, някой е намерил,

↗нещо си е свалил вкъщи, после си го

↗донесъл в офиса, дали би било

↗компроментиран акаунт или [музика] така

↗нататък. В много от случаите атаката

↗точно отвътре това е вътрешен вектор и

↗това всъщност много организации все още

↗не могат да свикнат с тази идея.

↗Колкото повече аа приложения се а

↗[музика]

↗се наблюдават, толкова по по-голям е

↗обемът на информация, който трябва да

↗бъде анализиран. И поради тази причина

↗повечето инструменти за наблюдение или

↗управление софтуерите, които участват в

↗Zeroust концепцията, те използват а

↗изкуствен интелект, за да за да може да

↗се обработва тая информация и да бъде

↗[музика] а смляна до такава, която вече

↗е говорима и може да се вземат бързи

↗бързи мерки.

↗Най-честите заблуди за Zero Тръст кои са

↗>> най-честите заблуди от практиката са, че

↗това е нещо, което веднъж го

↗имплементираш в организацията и оттам

↗нататъка то те пази вечно. Само че не е

↗точно така. Поради наличието на Artici

↗>> Х,

↗>> съответно има много случаи, в които

↗атаките се генерират от артифишл тулове.

↗Те са специализирани, насочени към

↗конкретни цели.

↗И те се променят постоянно. Адаптивни са

↗тези атаки спрямо защитата на

↗съответната компания. И за да им

↗противодействаме на нас, ни е нужно

↗същото нещо от другата страна.

↗Artificial intтеelligence.

↗[музика]

↗Здравейте, вие сте с технически

↗погледнато подкаст, в който дискутираме

↗горещите теми от света на технологиите.

↗Аз съм Мая Бойчева. Освен на сайта

↗zonefortech.bg БG може да ни гледате и

↗слушате във всички популярни платформи.

↗А ако не искате да изпуснете интересен

↗епизод, абонирайте се за канала ни в

↗YouTube. В днешния епизод заедно с

↗гостите ни Борислав Корчев, ръководител

↗ИКТ в Лирекрикс и Сабин Георгиев,

↗технически консултант в Алсо България,

↗ще говорим за киберсигурност и Zero

↗Trust. Епизодът се излъчва със

↗съдействието на Lyкс.

↗Никога не се доверявай и винаги

↗проверявай. Това е принципът зад

↗концепцията за нулево доверие или

↗Zeroust, въведена за първи път от

↗анализатора на Форестър Джон Киндервак.

↗Тя оборва традиционното верое в

↗информационната сигурност, според което

↗щом някой вече има достъп до мрежата, то

↗той е вече проверен. При нея процесът на

↗верификация е постоянен с идеята, че

↗изтичане на информация и прови в

↗системата задължително има или ще има.

↗Какво се случва на корпоративно ниво?

↗Голяма част от индустриалните източници

↗сочат, че над 80% от организациите или

↗вече имат Zero стратегия, или работят по

↗нейното прилагане.

↗Здравейте и добре дошли.

↗>> Здравейте.

↗>> Явно е, че все повече организации

↗внедряват концепцията Zero Тръст.

↗Големият въпрос е защо това се случва.

↗Последните години се промениха много

↗неща и особено след ковид кризата

↗компаниите започнаха да въвеждат така

↗наречения хибриден модел на работа, при

↗който традиционният начин

↗служителите да отидат в офиса и да

↗работят локално и само в дейта

↗и тази инфраструктура да бъде защитена.

↗Това вече се отваря към аа мултиоблачна

↗инфраструктура.

↗А отваряме вече и нови

↗модели на работа, тоест отдалечено някои

↗служители да работят

↗а от вкъщи, отворени

↗офиси и и това нещо налага а да имаме

↗по-голяма проверка на на идентичността

↗на хората, които са и тоест, както и вие

↗казахте, веднъж а стария модел веднъж да

↗да си проверен и да те допуснат

↗довсякъде, той вече не работи.

↗Необходимо е да има постоянна проверка и

↗на потребителя,

↗проверка на устройствата, от които а той

↗достъпва услугите и чак след това да му

↗се дава достъп само до там, докъдето

↗наистина има нужда. Примерно на служител

↗в счетоводството не е необходимо да има

↗работа до ресурси, които маркетингаът

↗ползва, както и обратно.

↗>> Мхм.

↗>> Това Това е единият от моделите. Тоест

↗моделът на на работа, който компаниите

↗възприеха последните години. Другото е с

↗а навлизането на изкуствения интелект

↗заплахите станаха все по-интелигентни и

↗е необходимо компаниите да да провеждат

↗проактивна проактивен подход към

↗защитата на на корпоративните ресурси и

↗данни.

↗Споменахте а заплахите. Кои са

↗най-честите атаки, които всъщност

↗налагат да се промени тази концепция и

↗да се да говорим в момента за

↗зиротъраст?

↗>> Ми много зависи какво разбирате под

↗атаки. Тя атаката може да дойде отвътре,

↗както най-често вече се получава, защото

↗досега хората са свикнали, че след като

↗си в инфраструктурата на офиса, всичко е

↗защитено и няма проблеми, но всъщност се

↗оказва, че а в последно време точно от

↗там идва масово проблемът с атаките,

↗нали? Дали би било а флашка, някой е

↗намерил,

↗нещо си е свалил вкъщи, после го нанесъл

↗в офиса, дали би било компроментиран

↗акаунт или така нататък. В много от

↗случаите атаката точно отвътре. Това е

↗вътрешен вектор и това всъщност много

↗организации все още не могат да свикнат

↗с тази идея. Второто, което е

↗изключително много ресурси вече са

↗разпръснати, както каза Боби, в облаци,

↗в различни дейта центрове, няма нищо

↗консолидирано

↗и това налага в един момент да се

↗направи централизирана политика, което

↗пак ще стигнем и до тая тема, че в

↗момента голяма част от ръководството на

↗компаниите не са узрели за тая идея.

↗Хм.

↗>> Аз бих допълнил така наречените атаки,

↗които са предизвикани от терминът е

↗lateral movement. А някой достъпва

↗вътрешен ресурс вследствие на

↗компроментиран акаунт или устройство

↗и веднъж попадайки в в офиса, а той

↗започва да се движи и да аа да се опитва

↗да да

↗разшири атаката, при което а имайки zero

↗а той ще може да има

↗доста достъп само до там, докъдето

↗компроментираният акаунт е имал, а не до

↗цялата инфраструктура.

↗>> Този, тоест ще се стопира атаката, да

↗кажем, на второ ниво.

↗>> Ще бъде ограничена атаката.

↗>> Да, ще бъде ограничена.

↗>> Кои са така основните технологични

↗елементи, които стоят зад Zero Trust?

↗>> Първо, Zero Trust е концепция, тоест то

↗не е едно приложение или едно

↗технологично решение, то е концепция или

↗фреймърк. Той е начин на на организация

↗как компанията

↗да защити ресурсите и тук няма готова

↗рецепта какво трябва да се направи, а

↗тук трябва да се започне с анализ

↗на това начина, по който компанията

↗работи, аа следвайки след това

↗какво най-важно

↗е необходимо да бъде защитено, тъй като

↗не винаги зиротсмол се направи отведнъж.

↗Тоест подходът е най-често постъпков.

↗Прави се а едно решение, ограничава се

↗един вектор на атака, надграждаме след

↗това с друго и така нататък, докато се

↗постигне максимална

↗обезпеченост или максимално елиминиране

↗на риска.

↗>> Мхм.

↗Тоест, не можем да определим, да кажем

↗със сигурност кои елементи по коя

↗организация ще свършат работа. Всяка

↗организация си има свои така специфики и

↗се нуждае от различни технологични

↗елементи, за да изпълни концепцията

↗затръст. Така ли е? Горе-долу

↗>> да. Първо трябва да се започне с анализ

↗къде се намираме и какво искаме да

↗постигнем и след това вече следват

↗технологични решения, които подпомагат

↗нашата стратегия

↗за защита.

↗>> Най-честите заблуди за Зиротръст кои са?

↗>> Най-честите заблуди от практиката са, че

↗това е нещо, което веднъж го

↗имплементираш в организацията и оттам

↗нататъка то те пази вечно. Само че не е

↗точно така.

↗поради наличието на artificialх

↗>> съответно има много случаи, в които

↗атаките се генерират от артифиici туве

↗са специализирани, насочени към

↗конкретни цели и те се променят

↗постоянно. Адаптивни са тези атаки

↗спрямо защитата на съответната компания

↗и за да им противодействаме на нас ни е

↗нужно същото нещо от другата страна,

↗защото един човек вече отдавна не е

↗достатъчен или нок център, сок център

↗без значение, а който да следи отдавна

↗не е достатъчно. Трябва да има и тулове.

↗И заблудата е, че след като се

↗имплементира това нещо, то оттам

↗нататъка не трябва да се доразвива, не

↗трябва да му се прави проверка

↗систематична, пентестове и така нататък.

↗И една от другата от другите заблуди,

↗която възпрепятства развитието

↗на технологията по компаниите, е идеята,

↗че е много скъпо решение. Както каза

↗Боби, това е модулна концепция и

↗съответно всеки си прави сметка какво е

↗най-важно за него. може да почне с един

↗модул, след това да добави втори модул,

↗трети и така нататък. Тоест,

↗първоначалната инвестиция не е толкова

↗голяма, колкото си мислят масово

↗повечето организации.

↗И заблудата другата, която е, че а това

↗не осигурява достатъчна защита,

↗а което само по себе си е така, ако

↗ползваме само модулите като такива, но

↗не направим колаборация между тях.

↗Когато те работят заедно, тогава нещата

↗вече имат смисъл,

↗>> нали? Сами по себе си те предоставят

↗някаква защита, но тя е минимална.

↗Можем ли да кажем, че точно тези заблуди

↗стоят в основата на така и са пречки за

↗внедряването на зиро от ръст? То първо

↗трябва да се започне от хората, тоест а

↗трите стълба на при внедряване на

↗зиротъра са а хората, процесите и

↗технологиите. Тоест, започваме с хората,

↗с тяхното обучение и

↗ане терминът, който се използва

↗най-често. А тоест те те да да са наясно

↗какво се прави и какви са правилата, по

↗които те работят, а пък вече това се

↗постига чрез процедурите и процесите,

↗които в компанията се разписват формално

↗или неформално се спазват. И накрая вече

↗идва технологията, която прави това

↗цялото нещо да се случи.

↗А може ли да се внедри концепцията Zero

↗върху вече съществуващата

↗архитектура в а в организацията или

↗трябва да се правят промени технологични

↗промени на организацията?

↗Какво

↗Предполагам това също е едни един от

↗препани камъните, които спират

↗организациите да аа се доверят на Zero?

↗>> Първо Първо, те много много от

↗организациите смятат, че че трябва да

↗направиш много неща, за да го постигнеш,

↗а то а то се тръгва от а проверка на

↗текущото състояние и най-големите

↗рискове, които организацията иска да

↗покрие.

↗А след като се идентифицират рисковете и

↗се направи анализ, вече може да се

↗направи план за за внедряване. Както

↗Савин каза, той може да бъде на модулен

↗принцип или постъпково. Тоест, не е

↗необходимо инвестицията да бъде от

↗наведнъж и и голяма, а може да се тръгне

↗от малки неща и и да се надгражда

↗постепенно, при което вече не е

↗необходимо и дори да се прави цялостна

↗промяна в текущото състояние. Тоест с

↗всяка стъпка се вижда какво се променя,

↗но то ако се променя, може да бъде нещо,

↗което да е относително малко.

↗А колко време отнема всъщност

↗внедряването на тази концепция в в

↗организацията, така от вашия опит? А

↗предполагам това също е един от

↗въпросите, които си задават и

↗мениджърите на организациите, които

↗искат да внерат, нали? Колко време ще ми

↗отнеме? Това сигурно ще изисква тука

↗много ресурси, освен вие казахте, че не

↗е не е чак толкова много ресурси, ако се

↗прави постепенно, но

↗>> доста относителен е този въпрос, защото

↗то първо зависи какви Какви цели има

↗компанията? Какво иска да постигне с

↗този Зиротрас, колко е голяма, какво е

↗моментното състояние, както каза Боби. И

↗затова първо трябва да се почне от един

↗анализ, който е хубаво да се извърши от

↗хора с компетенции в тая сфера, защото

↗сега, честно казано, в нашата практика

↗много често има фирми, които са с

↗локален ресурс,

↗който много трудно може да го изкараш от

↗зоната на комфорт и като чуеш за нещо

↗ново, нова технология и край дотам

↗нещата свър свършват, което може да

↗препъни камък. Така че като се направи

↗анализ оттам нататъка, също така трябва

↗да се види до каква степен мениджмънт

↗има готовност да финансира този проект,

↗защото също това е основен фактор и

↗тогава може вече да се определи колко би

↗отнел един такъв проект. Тоест това има

↗планиране.

↗Така че много относително за всяка

↗компания е изключително индивидуално.

↗А кои са грешките, които допускат

↗организациите, когато почнат да

↗внедряват зиро отръст по пътя? Грешките

↗по пътя [смях]

↗от грешките я казахме вече. Това е, че

↗се счита, че а подходът е правиш го и

↗забравяш. Тоест настройваш веднъж и

↗спираш дотам.

↗А в в действителност това е един

↗процес, който трябва да се извърви и

↗който никога не спира. Тоест има една

↗цикличност на на постоянно подобряване и

↗постоянно надграждане.

↗Освен това като грешки може да поставим

↗а точно този тази липса на анализ или

↗когато разчиташ на собствен ресурс,

↗който ти нямаш идея дали наистина може

↗да свърши тази работа, защото много

↗често се оказва, че когато твоя IT екип

↗прави анализ на твоята инфраструктура,

↗стигаме до момента, в който аз съм го

↗правил, то е най-доброто и става един

↗луп, както се казва. Затова е хубаво в

↗някакъв момент да се правят външни одити

↗от а партньори, интегратори,

↗специализирани компании за одит, за да

↗се види реалното състояние на такива

↗инфраструктури.

↗>> Така, подадохте ми реплика за следващия

↗въпрос.

↗А каква е ролята на системните

↗интегратори, както Lyрекс при

↗изграждането на една такава Zero

↗архитектура?

↗>> Пак започваме от анализа.

↗>> А минаваме през това да се подбере

↗правилното решение, което най най-бързо

↗ще постигне целите и да се направи план

↗постъпково внедряване на на

↗цялостната концепция.

↗Мхм.

↗Тоест това нещо не може да се случи сам

↗сама организацията да да го свърши и не

↗е препоръчително.

↗>> Тя може да го свърши, но то изисква на

↗специфичен опит и знания, който

↗вътрешният ресурс служителите на

↗компанията трябва да

↗>> да имат и а и ролята пък на интегратора

↗е да ги допълва тия знания. Ако

↗компанията разполага с такъв, да ги

↗допълва, да ги съветва и да ги води в в

↗а в правилната посока.

↗Експертизата с две думи е водеща в такъв

↗тип интеграция и затова ако нали се

↗целят реални резултати, не просто

↗проформа, наистина, както казахме, е

↗хубаво да се обръщат фирмите към

↗интегратори,

↗за да може това нещо да бъде проверено,

↗изпълнено, както се каза, по безпракти,

↗защото, както каза Боби, това са едни

↗документации без практис, как се правят

↗нещата. гайдове и така нататък, които

↗все пак като интегратор, нали, те и

↗други го правят постоянно и общо взето

↗има ежедневие, докато за една фирма,

↗която за пръв път се сблъсква с такъв

↗тип дейност, нали, това е нещо ново, би

↗отнело много време и ресурс и в един

↗момент се обезмисля, нали, да открива

↗топлата вода.

↗В началото на разговора в моята моето

↗въведение споменах за 80% от

↗организациите обмислят или вече разчитат

↗на Zeroust и но това са данни от

↗световни източници.

↗Интересно е в България какво се случва.

↗Имате ли така някакво данни, които може

↗да спомени споменете или пък нали да

↗споделите вашите наблюдения? Какво е

↗отношението на българските организации,

↗на българския бизнес, на държавната

↗администрация към zero trъust?

↗>> Като числа не мога да да се ангажирам да

↗дам като процентно съотношение, но но

↗много от компаниите в последните години

↗а до известна степен започват това нещо

↗да го възприемат като концепция и да

↗правят и да правят стъпки.

↗А дори

↗самият факт, че компаниите вече се

↗обръщат и и работят в хибриден модел,

↗тоест имаме локални приложения, които са

↗в локален дейта център,

↗а приложения, които са в един или в

↗няколко облака, те предполагат да има

↗тази концепция да бъде въведена, така че

↗да се защитят рисковете от атаките, за

↗които говорихме в началото.

↗>> Мхм. публичния сектор, как е той,

↗>> публичният сектор също започва да се да

↗се осъзнава и да тръгва в в посока на на

↗въвеждане на тази концепция.

↗В общи линии повечето компании, които се

↗занимават с доста сериозни финансови

↗потоци,

↗че инвестицията в такъв тип продукт,

↗която сама по себе си, както казахме, не

↗е толкова голяма, аа че тази инвестиция

↗после може да им спести огромни разходи,

↗първо от така наречения RНР, който

↗обикновено после иска откуп. една камара

↗регулации, които после съответно, ако се

↗нарушат, следват така наречените пеналти

↗такси. Самите загуби на данни, на

↗репутация и така нататък. Това нещо като

↗го сметнат и като видят всъщност разхода

↗колко аа е нисък спрямо това, което би

↗се случило, за да интегрира такъв тип

↗система и в един момент те почват да

↗узряват за идеята да го направят. Сега

↗за съжаление във всички сектори това

↗нещо върви

↗в правилната посока.

↗>> Кои сектори са първенци?

↗>> В интеграцията или в антикласацията?

↗[смях]

↗>> В банковия и финансовия сектор са те и

↗по чисто регулаторно са задължени а да

↗спазват изисквания, които които се

↗подпомагат от въвеждането на тази

↗концепция.

↗а следват телеком доставчици или

↗доставчици на други услуги. А казахме и

↗за публичния сектор. Публичният сектор е

↗по по-консервативен по отношение на на

↗използване на облачни услуги. Поради

↗тази причина при тях до по-малка степен

↗е необходимо към момента да се прави

↗тази стратегия. отваряйки се към аа към

↗такъв хибриден модел, аа вече възникват

↗и потребностите там да се да се

↗внедряват съответните технологии и

↗решения.

↗В началото на разговора споменахте малко

↗за за изкуствения интелект, но ми се

↗иска малко повече да така да задълбаем в

↗темата как изкуственият интелект и

↗автоматизацията всъщност променят

↗начина, по който а действа и съществува

↗зиро траст концепцията. В смисъл какво

↗да знаем изкуственият интелект седи зад

↗много атаки, но как седи зад защитата,

↗да го кажем така?

↗>> Ми в общи линии аналогично по същия

↗начин всяко нещо, което изпълнява код

↗и има векторна атака, съответно този

↗лol, който е artificial и скоростта на

↗обработка. Сега има много инструменти,

↗които са комплексни. Те първо оценяват

↗риска, следят вектора на атака, правят

↗анализ на нещата, имат възможност за

↗автоматизирано взимане на решения, тоест

↗remedейшън,

↗тоест да отговорят на тоя тази атака,

↗която а наблюдават, което само по себе

↗си само от хора вече е почти невъзможно

↗да се прави, както е досега старият

↗модел с нокове и сокове, както казахме в

↗началото. И от тази гледна точка дори

↗вече в крайно потребителските устройства

↗се наблюдават последните години

↗интеграции на i тулове за зирот

↗тръстане. То задължително е вече. Просто

↗е

↗>> добре.

↗>> Няма как без него. Колкото повече а

↗приложения се а се наблюдават, толкова

↗по по-голям е обемът на информация,

↗който трябва да бъде анализиран. И

↗поради тази причина повечето инструменти

↗за наблюдение или управление,

↗софтуерите, които участват в Zeroust

↗концепцията, те използват а изкуствен

↗интелект, за да за да може да се

↗обработва тая информация и да бъде а

↗смляна до такава, която вече е говорима

↗и може да се вземат бързи бързи мерки.

↗Може би тука е и резонен въпросът накъде

↗всъщност ще се развие Зира от

↗разконцепцията през следващите три-пет

↗години. Говорим си за изкустве интелект

↗и тука ли е това ли е посоката на на

↗развитието на Зиротъраст?

↗>> Ами аз очаквам да да все повече и повече

↗потребностите да нарастват. А и то е

↗свързано с изкуствения интелект и оттам

↗с нарасналите потребности ще бъде и

↗повече от а

↗м

↗все повече ще навлиза като терминология

↗и като начин на мислене и на работа.

↗Ми точен отговор не може да дадем на тоя

↗въпрос, защото ако се върнем малко назад

↗във времето, преди няколко години, а и

↗беше просто някакво понятие медийно, в

↗момента стана реална заплаха.

↗След три години или пет години никой не

↗знае какво ще бъде измислено, защото

↗сега в момента, както знаем, квантовите

↗компютри се развиват. Значи след пет

↗години квантов компютър с достатъчно

↗мощност и изкуствен интелект в едно биха

↗били доста сериозно предизвикателство за

↗всякаква защита.

↗Така че общо взето чакаме да видим.

↗Като финал какво бихте посъветвали

↗организациите, които още се чудят дали

↗да заложат назира отръст в техните

↗организации?

↗>> Аз лично бих ги посъветвал

↗да направят анализ, защото има много

↗компании, които се занимават с такъв тип

↗дейност,

↗да почерпят опита, както говорихме от

↗интеграторите,

↗да се насочат в тая тази сфера на

↗Зиротъраст, без да се притесняват. че

↗нещо би могло да се объркат, да гледат

↗към това,

↗към това нещо като

↗задължителна част от бъдещето им за

↗развитие технологично

↗и оттам нататъка да си направят някаква

↗преценка, нали, както каза Боби, кое в

↗момента е най-важно за тях и оттам

↗нататъка, когато желаят и видят, че

↗нещата работят, винаги могат да го

↗надградят. Не е нищо страшно. Не хапя,

↗не се бие с тях.

↗помага им.

↗>> Аз бих казал да се започне с нещо малко

↗и да се надгражда постоянно.

↗>> Добре, чудесен финал за за нашия

↗разговор. Благодаря ви, че гостувахте на

↗технически погледнато. Това беше всичко

↗от нас. Благодаря ви, че избрахте

↗технически погледнато със съдействието

↗на Lyрикс. Не забравяйте да се абонирате

↗за канала ни в YouTube и да ни следвате

↗в социалните медии. Благодаря ви. เฮ

← Всички лекции