Подкаст

Вътрешните киберзаплахи – нелоялност, невнимание или подценен риск?

Добрин Добрев (главен директор "Информационна сигурност" в tbi bank), Бойко Митев (председател на УС на Българската асоциация по корпоративна сигурност), Мая Бойчева (водещ на подкаста)

Разговор за вътрешните киберзаплахи в организациите – каква е цената им, как нелоялни или невнимателни служители, социален инженеринг и компрометирани доставчици водят до изтичане на данни, и защо поразената репутация се превръща в големи финансови загуби. Обсъждат се разпознаването на рисково поведение още при подбора и в изпитателния срок, както и новите измами, базирани на машинно обучение и deep fake.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

🆕🎙️16.2 милиона долара - това е била цената на вътрешните киберзаплахи през 2023 година според Ponemon Institute. Пак според данни на същата организация тази цена е нараснала два пъти спрямо 2018 година (когато е била 8.3 милиона).

Постоянно говорим за това как да се предпазим от кибератаките и все си мислим, че сме направили достатъчно, но цифрите ни опровергават, както и историите на потърпевшите организации. Казуси с информация, открадната или изтекла от бивши служители, със социален инженеринг, с открадната информация заради компрометирани доставчици и още много ни заливат постоянно. Вътрешните киберзаплахи не спират да са тема номер едно за компаниите. Това е и темата на последния епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”, който се излъчва със съдействието на tbi bank и в който гостуват:
📌 Добрин Добрев, главен директор "Информационна сигурност" в tbi bank, и
📌 Бойко Митев, председател на УС на Българската асоциация по корпоративна сигурност.

❓ По-застрашени ли са компаниите, които работят предимно отдалечено, води ли по-голямата сигурност до по-ниска производителност, как да се балансира между сигурността и личното пространство на служителите и за какво трябва да са подготвени мениджърите по информационна сигурност - вижте и чуйте в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”.

Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева
Водещ: Майя Бойчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg

Абонирайте се: 👉 / @zone4tech

Последвайте ни:
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 Twitter: https://x.com/zone4techbg

#подкаст #podcast #технологии #cybersecurity #cyberattacks #insiderthreats #insiders #AI #ML #бизнес #компании #киберсигурност #ИТ #киберзаплахи #CISO #cisotalk #zone4tech

03:08 - Какво представляват вътрешните киберзаплахи
04:56 - Как се извършват
06:27 - Защо вътрешните заплахи са по-голям проблем о

Описанието е на Zone4Tech.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗определено дията на пандора е отворена и

↗със сигурност методите и способите които

↗ще се използват за бъдещи измами

Покажи целия препис — още 900 абзаца (~5358 думи)

↗повечето ще бъдат базирани на машинно

↗обучение репутацията е най-ценният актив

↗защото наранената или съсипаната

↗репутация

↗всъщност се изразява най-накрая във

↗финансови големи финансови загуби

↗включително и

↗фалит още на етап подаване на документи

↗първите симптоми за а нелоялно са в

↗самите сивита хората обичат да личават

↗обичат да

↗послъгват тази година много интересен

↗казус

↗използвайки deep fake алгоритъм да

↗подлъжат различни изпълнителни директори

↗единия казва се за изпълнителния

↗директор на ferrari където се опитват да

↗а запознаят друг служител за а

↗инвестиция която те правят

↗[музика]

↗здравейте вие сте с технически

↗погледнато подкастът в който дискутираме

↗горещите теми от света на технологиите

↗аз съм мая бойчева освен на сайта zone

↗for tech.bg може да ни гледате и слушате

↗във всички популярни платформи а ако не

↗искате да изпуснете интересен събеседник

↗абонирайте се за канала ни в

↗youtube 16,2 милиона това е била цената

↗на вътрешните киберзаплахи през 2023

↗година според pem и пак според данни на

↗същата организация тази цена е нараснала

↗два пъти спрямо 2018 година когато е

↗била 8,3 милиона постоянно говорим за

↗това как да се предпазим от кибератаките

↗и все си мислим че сме направили

↗достатъчно но цифрите ни опровергават

↗както историите на потърпевшите

↗организации спомняте си през март 2022

↗година гръмна случаят с pegasus airlines

↗при който заради човешка грешка и

↗подценяване на риска от служителите

↗изтекоха 6,5 тба данни или 23 милиона

↗файла включително лична информация на

↗екипажите на авиокомпанията това не е

↗единичен случай казуси с информация

↗открадната или изтекла от бивши

↗служители със социален инженеринг с

↗открадната информация заради

↗компрометирани доставчици и още много ни

↗заливат

↗постоянно вътрешните киберзаплахи не

↗спират да са тема номер едно за компа

↗това е и темата на днешния ни епизод на

↗подкаста технически погледнато който се

↗излъчва със съдействието на tbi банк и в

↗който наши гости са добрин добрев главен

↗директор информационна сигурност в tb

↗банк и бойко

↗митев председател на управителния съвет

↗на българската асоциация по корпоративна

↗сигурност здравейте здравейте здравейте

↗благода за поканата рам благодарим и ние

↗от името на екипа на технически

↗погледнато че приехте тази покана да

↗гостувате и да обсъдим заедно тази така

↗наболяла тема а може би като начало да

↗започнем така

↗с няколко щрихи за това какво всъщност

↗представляват тези вътрешни киберзаплахи

↗много се говори наистина няма

↗конференция по кибер сигурност а на

↗която това да не е тема а добрин може би

↗с теб и аз да благодаря за поканата

↗много се радвам да споделя моите

↗виждания по темата като чуем вътрешни

↗заплахи повечето всички почваме да си

↗представяме едни геополитически сценарии

↗историите които сме чували за елдо

↗сноудън и и всичко друго което е

↗свързано с геополитика но реално

↗погледнато в бизнес света в повечето

↗случаи не си говорим толкова за

↗индустриален шпионаж или за това как

↗някой конкурент се опитва да изнесе

↗нашите данни това което ми прави

↗впечатление в последните години е

↗всъщност че повечето казуси са

↗предизвикани примерно от служител който

↗е бил невнимателен служител който вече

↗не е доволен по един или друг начин от

↗работодателя си или просто става някаква

↗грешка която той не е предизвикал

↗примерно и можем да дадем за примерно

↗администратор на инфраструктурата който

↗вечерта се опитва да а свърши дадена

↗задача и вседствие на което примерно

↗публикува в някое публично репозитори

↗ключ или парола който може да доведе до

↗изтичане на информация имам други много

↗варианти където служител с достъп до

↗критична среда отваря компроментиран

↗мейл бива компроментиран неговата машина

↗и след това ресурсите на дадената

↗организация биват използвани една от

↗интересните статистики е че примерно ако

↗един програмист публикува а в публично

↗репозитори ключ парола отне около 7

↗минути някой да се опита да го използва

↗този ключ и вече да се опита да придобие

↗достъп до критична или как да кажа

↗конфиденциална и информация

↗да как се извършват всъщност тези

↗кибератаки можем ли да набележим пътя на

↗една такава кибер атака може да

↗разгледаме различни казуси

↗а самият път започва

↗от да кажем казуса където даден служител

↗не е много щастлив от своята а работа

↗той се опитва да извлече тази информация

↗за следващия си работодател за да може

↗да му бъде полезна това може дори да не

↗включва чак толкова конфиденциални неща

↗но това може би да е свързано с неговата

↗работа но това е риск защото то съдържа

↗лични данни съдържа конфиденциална

↗информация на дадената институция това е

↗единият от способите другият е постоянно

↗сме заливани от все по-сложни и все

↗по-трудни за откриване фишинг атаки а в

↗следствие на които служител ако е

↗примерно расен може да предостави достъп

↗до

↗а своята работна машина да си да

↗предостави примерно потребителско има и

↗парола които след това да бъдат

↗използвани за придобиване достъп до

↗средата на дадената организация друг

↗вариант е чрез имейл или чрез друг да

↗бъде изпълнен зловреден код в средата на

↗защитената среда на дадена организация и

↗след това атакуващ външен да се опита да

↗използва този достъп това са различни

↗маури които да използва да почне да

↗обикаля средата ти по латерално движение

↗в инфраструктурата и по този начин да

↗извлекат или лични данни или да доведат

↗до конкретни загуби примерно ако е

↗финансова институция да се опитат да

↗наложат примерно някакви монетарни да

↗изпълнят някакви плащания или нещо от

↗този

↗род а защо някой анализатор смятат че са

↗а така по-голям проблем от външните този

↗тип за заплахи бойко май аз още веднъж

↗искам да благодаря и за поканата и да

↗поздравя за избора за събеседник по

↗кибер темата едва ли ще има по-подходящ

↗от д-р добрев

↗аа значе на въпроса и както уточних

↗преди а това с с тебе аз бих дал

↗по-скоро човешката перспектива на

↗вътрешните заплахи или на така

↗наречените инсайдъри

↗а не бих казал че има някаква разлика в

↗магнитуда между външни и вътрешни

↗заплахи защото в зависимост наистина от

↗големината

↗пагубния резултат може да

↗бъде голям но поглежда само ако

↗третираме темата за вътрешната заплаха а

↗това което спомена е добри много голяма

↗степен от случаите които се извършват е

↗вследствие на нелоялни служители които в

↗някакъв период от тяхната

↗кариера или чувстват някаква обида която

↗найчесто идва от прякото ръководство

↗защото нали тука ще отворена скоба няма

↗хората не напускат компании хората

↗напускат ръководителите си и ако това

↗нещо не е управлявано адекватно през

↗времето може да назрее до момент в който

↗някой служител наистина би искал да

↗нанесе сериозна вреда или да отмъсти на

↗компанията заради това

↗аз без да задължавам никой с мнението си

↗но така базиран на солидния ми опит в а

↗корпоративната ност и въобще в случаи по

↗вътрешни разследвания най-сигурният

↗начин от защита на такива заплахи е

↗всъщност подбора първата и най-сигурна

↗линия на защита е да внимаваме кого

↗каним вкъщи и когато от там още сме се

↗провалили а вече рискът става съществен

↗ако това нещо се комбинира и от липсата

↗на адекватен мениджмънт който не може да

↗усети първите симптоми или червени

↗флагове както се казва нали а това също

↗вече назрява до проблеми на и стига се

↗до инцидент който отта нататък вече

↗трябва да бъде разследван адекватно

↗минимизирани щетите най-вече

↗репутационните

↗защото до голяма степен това е основният

↗риск и основната

↗вреда ще си поговорим след малко за

↗наемането на кадри и какво трябва да се

↗знае тогава а но сега мис исках да се

↗хвана за последната ти дума за всъщност

↗за цената нали говори за репутацията

↗каква е точно цената на на кибер

↗заплахите според теб в смисъл по-скоро

↗финансова или по-скоро

↗репутационна ами те са взаимносвързани

↗аз бих казал бих отговорил така на тоя

↗въпрос който доста

↗така дава свобода за интерпретация

↗но активите на една компания основните

↗са репутация информация персонал

↗интелектуална собственост имущество

↗основната задача на една служба за

↗корпоративна сигурност е всъщност да

↗защитава тия активи а лично моето мнение

↗е че всъщност репутацията е най-ценният

↗актив защото наранената или съсипаната

↗репутация

↗всъщност се изразява най-накрая във

↗финансови

↗големи финансови загуби включително и

↗фалит когато се нанесе сериозна

↗репутационна вреда това се отразява

↗веднага на фондовия пазар това ако е

↗публична компания акциите падат така че

↗ето го ето я релацията но пак казвам без

↗да задължавам никой с мнението си аз

↗считам че репутацията е основния актив

↗на една компания на всяка една

↗организация няма значение дали е частна

↗правителствена неправителствена и

↗всъщност усилията на една

↗корпоративна структура с сигурност

↗трябва да бъдат фокусирани върху това

↗добрин според теб аз мога да съглася с

↗бойко че наистина репутацията е един от

↗големите елементи в случаи на кибератака

↗но все пак има множество случаи които

↗същество директ директно материализиране

↗ти сама спомена много казуси където

↗примерно има а плащания направени където

↗всъщност са ясно измерими другото нещо

↗което в наши ни има множество регулации

↗в смисъл това са gdpr в момента се

↗очаква да влезе дора нис 2 вече е

↗актуална тук чисто от регулаторна гледна

↗точка следствие на такъв киберинциденти

↗компаниите подлежат също на санкции те

↗могат да бъдат примерно от 2% от оборота

↗до смисъл 10 милиона реално погледнато

↗това е доста измеримо и също е немалък

↗риск за организациите които могат да да

↗платят в следствие на един подобен

↗киберинциденти

↗по-застрашени ли са компаниите които а

↗работят предимно онлайн сега след ковида

↗много разпространено стана онлайн така

↗онлайн местоработата има ли повече риск

↗в този случай за вътрешни

↗киберзаплахи много е труден баланс в

↗това отношение в нашата среда на банката

↗ние имаме над 15 националности работим в

↗пет локации някои от които са във

↗филипините и е доста голямо

↗предизвикателство общо взето да можем да

↗осигурим добра и защитена работна среда

↗на всички със сигурност

↗а когато дойде ковид и бързата

↗дигитализация а определено допринесе за

↗това за развитие на на киберис много

↗малка част от организациите бяха готови

↗в това число от тогава до сега голяма

↗част от организациите успяха да наваксат

↗и да осигурят и да предоставят добра и

↗надеждна среда за работа от от всякъде

↗реално погледнато но не всички

↗организации са успели да приложат

↗всичките мерки защото когато си говорим

↗за сигурност а и за процеси се изисква

↗първо желанието на мениджмънта да може

↗дададе всичките политики и практики и

↗оттам нататъка и финансирането на една

↗добра кампания за защита и за

↗осигуряване на сигурен достъп на

↗служителите така че отговорът ми в твоя

↗случай е възможно да се осигури защитена

↗среда за служителите да работят откъдето

↗искат но тук идва отделът по

↗информационна сигурност както

↗мениджмънта за да могат да усигурят

↗добри процеси и практики за да може да

↗работят служителите от където желаят

↗бойко според теб има ли а така някакво

↗разграничение може ли да сложим линия

↗между а работата отдалечената работа и

↗работата в офиса и да кажем че едните

↗компании които работят в офиса са

↗по-защитени другите са които работят

↗предимно отдалеченост са по а

↗уязвими аз ще продължа в духа на

↗отговора на добри в крайна сметка всичко

↗е въпрос на апетит за риск на

↗мениджмънта и преследването на бизнес

↗целите защото мерките за сигурност

↗трябва да бъдат точно базирани на анализ

↗на риска и бизнес необходимостта ако

↗work from home нали

↗а философията носи профит печалба на

↗компанията и сравнително добре са

↗минимизирани или дори елиминирани ако

↗може рисковете да това е това е работещо

↗и и то то се доказва в и в годините след

↗по време и след ковид пандемията доста

↗компании някои от тях които и аз

↗продължавам да работя останаха в такъв в

↗такъв режим на

↗работа въпросът е че тук трябва да бъдат

↗наистина

↗комбинирани освен

↗чисто мерките за информационна сигурност

↗тука вече трябва човешкия фактор да бъде

↗също добре

↗[музика]

↗гу н защото ние работодателят няма

↗представа каква е средата където работи

↗служителя отдалечен каква е обстановката

↗с кого с какви хора живее има ли хора

↗които надничат зад компютъра извинявам

↗се нали за директния пример така че това

↗е също много важно и критично бих казал

↗за да имаме доверие на служителите тоест

↗почтеността интегритета на служителите

↗комбинира с техническите мерки кибер за

↗киберсигурност дават един едно покритие

↗на рисковете от

↗злоупотреба напълно искам да подкрепя

↗бойко в това отношение връщам се от една

↗конференция където говорих с един колега

↗от испания който реално погледнато

↗акцентира точно за взаимоотношението

↗между отдела информационна сигурност и

↗вътрешна сигурност и всъщност за да може

↗двата отдела да работят успешно е

↗необходимо една добра комуникация между

↗тях за да може да се осигури пълна

↗защита на корпо ните асети реално

↗погледнато защото когато си говорим за

↗отдалечен офис да ние може да се

↗погрижим абсолютно да има пълна видимост

↗над работна станция но когато човешкия

↗елемент отзад устройството е застрашен

↗физически било то самият той или

↗неговото семейство а това са реални

↗казуси е нещо което трябва да бъде

↗предвидено още от страна на

↗ръководството и и от бизнеса когато

↗приема този риск или е в нездрава среда

↗сабия служител да речем има някаква

↗зависимост за която работодателят не

↗знае която би могло да бъде в един

↗момент използвано за злоупотреба с

↗конфиденциална информация така че

↗наистина трябва да има стиковка и

↗взаимодействие между

↗а отделите за информационна сигурност и

↗вътрешна

↗сигурност добре а взаимодействие какво

↗още трябва да направи една компания за

↗да хайде да не избегне да минимизира

↗риска от вътрешни кибер заплахи

↗добри както бойко сподели в началото

↗наистина всичко започва от от процеса на

↗подбор това определено е първата точка

↗която а всеки един как да кажа мениджър

↗е необходимо да се подсигури неговите

↗служители да бъдат просто добри като

↗хора а оттам нататъка наша работа е да

↗създадем добри политики и процеси първо

↗достъпите които получава даден служител

↗те да бъдат минимални с други думи те да

↗са само за това което му трябва той

↗върши неговата оперативна работа след

↗това на определен период от време е

↗необходимо тези достъпи също да бъдат

↗проверявани да се извърша регулар

↗регулярна проверка дали този служител

↗продължава да бъде на същата позиция или

↗примерно той вече е отишъл на друга роля

↗и следователно старите достъпи не му

↗трябват а отделно е хубаво да се правят

↗обучения в tbi ние много акцентираме от

↗гледна точка на обученията на

↗служителите като започваме от начало с

↗тяхното назначаване да сме сигурни че те

↗минават през някакво обучение веднъж в

↗годината продължават през общи обучения

↗които са свързани с общи рискове на

↗организацията как да не зна как трябва

↗да се предпазят от изтичане на данни как

↗трябва да оперират с инфраструктурата на

↗банката с това да си използват примерно

↗личния телефон за някакви средства

↗примерно поща и нещо този род така че

↗ние много акцентираме на обученията в

↗това отно за служителите за да може те

↗да са подготвени и да знаят какво могат

↗да правят в средата на банката и какво

↗не е разрешено и защо то не е разрешено

↗защото ако ние не им кажем какви са

↗рискове които те могат да доведат те в

↗повечето случаи не знаят и те го правят

↗от невнимание просто за да могат да си

↗свършат работата много случаи контролите

↗които се налагат от страна на

↗информационна сигурност а не са

↗разбирани от служителите и те се опитват

↗да ги заобиколят и колкото по-строги

↗мерки се налагат толкова по-неефективна

↗една програма за защита на тази

↗среда добре а бойко коя защита е

↗по-важна при когато говорим за човешки

↗ресурси нещо което и ти спомена а

↗защитата при наемането на кадрите в

↗началото на входа по време на работата

↗или на изхода когато служителят си

↗тръгва кога трябва да се обърне

↗най-много

↗внимание при всички положения

↗най-важното пак казвам това е според

↗мене по линия на противодействие на

↗нелоялен персонал така наречените

↗инсайдери първо първата ден l е процесът

↗по подбор колко е професионално

↗подготвен задълбочен ли е защото още на

↗етап мога да ви кажа че още на етап

↗подаване на документи първите симптоми

↗за нелоялност са в самите сивита хората

↗обичат да преувеличават обичат да

↗послъгват и ако още тогава харинг

↗мениджър не е забелязал тия симптоми и

↗още на такъв етап не е предотвратил

↗кандидатстването там такъ могат да се

↗задълбочат нещата така че първо е

↗подбора после един ефективен ръководител

↗трябва да използва

↗а

↗пълноценно изпитателния срок той трябва

↗да е наясно през тия шест месеца които

↗са достатъчен комфортен период да

↗забележи първите симптоми които биха се

↗появили ако има нещо

↗а нередно в поведението на на служителя

↗няма ми време може би някой път това ще

↗бъде тема изцяло тема само за да

↗разгледаме в дълбочина кои са основните

↗симптоми които може да познаем или да ни

↗подскачат че имаме пред себе си типичен

↗инсайдър но това е втория втория етап в

↗който ние трябва да погледнем където

↗може да вземем решение да отстраним този

↗човек от екипа тоест има определени

↗берези които със сигурност със сигурност

↗тука бих искал да вметна любимото ми

↗така изказване на рн бафт при наемането

↗на персонал когато търся хора за своя

↗екип гледам за три неща

↗честност интелигентност и трудолюбие ако

↗го няма първото другите две ще ви

↗унищожат в битността си на ръководител

↗по сигурността в различни индустрии имам

↗доста случаи в които съм участвал или

↗съм ръководил разследвания по вътрешни

↗злоупотреби винаги са се случвали с

↗изключително интелигентни включително и

↗дългогодишни служители но на тях им е

↗липсвала честността етичността заради

↗това може да ви се стори малко

↗странно но по мое мнение най-важната

↗процедура за сигурност за една компания

↗това е етичният кодекс имаш ли почтени

↗честни хора няма как да има вътрешна

↗заплаха външни може да има но няма да е

↗вътрешна а и тука в сферата на на шегата

↗ще кажа досега всичките такива казуси

↗които съм виждал или съм участвал в

↗разследването не съм видял арестуван

↗компютър винаги има човек който е а

↗арестуван заради злоупотреба която е

↗направил включително и по по кибер начин

↗така че със сигурност това е най-важното

↗подбора да сме сигурни че сме взели

↗честни качествени

↗хора каква е ролята на организационната

↗култура а добре ти спомена за обученията

↗че се правят и при вас периодично каква

↗е ролята всъщност той е реално и на

↗самата компания тука нейната отговорност

↗от гледна точка на обученията и

↗организационната структура безкрайно

↗важно да може да се запознае цялата

↗организация без значение дали това са

↗топ мениджмънт или по-ниско ниво на

↗служителите това което наблюдаваме

↗последните една-две години насочени

↗атаки определено към ръководни органи в

↗смисъл членове на борд финансови

↗директори хора които са в състояние да

↗вземат решение и да изпълнят някакви

↗действия има много такива насочени атаки

↗които се опитват да им персонализират

↗директен мениджър и да се се направят

↗определени действия пример и имаше за

↗опити примерно тази година много

↗интересен казус използвайки а deep fake

↗алгоритъм да подлъжат различни

↗изпълнителни директори единият казус е

↗за изпълнителния директор на ferrari

↗където се опитват да

↗а запознат друг служител за инвестиция

↗която те правят друг опит подобен е за

↗една китайска компания където следствие

↗на подобен фейк

↗а фишинг да го наречем който е доста

↗детайлен в смисъл започва с име оттам

↗нататъка се контактува служителя през

↗различен телефон създава се цялата

↗история за да може той да си помисли

↗наистина че някакъв изпълнителен

↗директор го аа контакт и следствие на

↗което директната загуба за организацията

↗е 25 милиона което е колосално реално

↗погледнато та стъпвайки в това отношение

↗на

↗организационната структура много е важно

↗да може да има процеси за работа за да

↗знае че този примерно служител от

↗финанси не трябва да изпълнява директни

↗заповеди на изпълнителен директор в

↗смисъл има си процедура тази процедура

↗примерно минава одобрение през един и

↗през двама отделни изпълнителни

↗директори няма нещо което трябва да се

↗случи спешно и веднага ако примерно

↗трябва да бъде спешно той да си има

↗контроли за верифициране особено в наши

↗дни когато се развиват все повече

↗различните машини алгоритми и в смисъл

↗това да моделираш гласа си или да

↗подмениш изображението на даден човек

↗става все по-лесно и по-лесно и

↗по-достъпно а е необходимо организациите

↗първо да обучат своя персонал след това

↗да се подготвят и да следят правилните

↗процеси за валидиране примерно на iban

↗примерно когато се извършва плащане така

↗че да избегнат подобни типове

↗атаки може ли организацията сама да се

↗справи с тази защита и с създаването

↗най-вече на такива адекватни политики за

↗за защита или

↗а трябва да и и трябва помощ отвън

↗консултанти бойко строго зависи от

↗мениджмънта на компанията и най-вече от

↗субективния фактор на главния мениджър

↗по сигурността няма нищо лошо между

↗другото в ползването на външни

↗консултанти тъй като особено при

↗по-мащабни проекти в по-големи компании

↗хубаво е да имаш

↗а независима професионална оценка и

↗мнение както се казва

↗но отговорът ми на този въпрос е че по

↗принцип при един

↗а разумен мениджмънт и при един добре

↗подготвен и почтен ръководител по

↗сигурността съвсем спокойно мога да се

↗справи

↗а организацията с със собствената си

↗инхаус корпоративна служба за сигурност

↗но консултантски компании няма нищо лошо

↗да се

↗ползват въпросът е да да има обективно

↗необходимо за

↗това някои от компаниите имат

↗съображения по отношение как да се

↗балансира

↗между сигурността и производителността в

↗смисъл доколко всички тези мерки за

↗киберсигурност нарушават

↗производителност понижават производи

↗можем ли да кажем че има нещо вярно в

↗това или просто

↗са притесненията са излишни за

↗компанияте е със

↗сигурност допълнителните мерки за

↗сигурност усложняват

↗процеса сега няма как да кажем че

↗допълнителните контроли няма как да не

↗намалят продуктивността но тук идва

↗въпросът на баланс ние започнахме с това

↗че от бизнеса трябва да дойде неговият

↗риск апетит и от страна на информационна

↗сигурност е това те да могат да

↗представят добри мерки които

↗да са съответст със стратегията на

↗въпросната организация а за да не

↗забавят процесите е необходимо да се

↗въведат примерно общи методи за

↗аутентикация които да бъдат навсякъде в

↗смисъл за да намалят броя пароли броя

↗различни места които се антикира много

↗от процесите които са за защита може да

↗бъдат изцяло автоматизирани по този

↗начин ще помогнат за за вътрешните

↗процеси така че от гледна точка на това

↗колко е въпрос на баланс пълната защита

↗и бизнес процесите е въпрос на на работа

↗с от двете страни няма как да кажем че

↗допълнителните мерки няма да намалят

↗продуктивността но пък рисковете които

↗може да имаме ако нямаме допълнителни

↗мерки са много по-големи от

↗производителността която може да

↗получим а риска а сигурност и аа

↗лично пространство на служителите в

↗смисъл баланса между тези две посоки не

↗тука е много лесен отговорът в смисъл

↗ние започнахме с това че вече всички

↗искаме да работим отвсякъде дали ще бъде

↗филипините панама или където и да е

↗а доколкото повече не искаме да си

↗работим от личното устройство дотолкова

↗ще се изисква да може това устройство по

↗един или друг начин да бъде управлявано

↗ако искаме да нямаме никаква смесица

↗между личен живот и служебен просто

↗използваме две различни устройства един

↗телефон за рабо един телефон за

↗а за личните си нужди тогава няма да има

↗някакъв как да кажа

↗а проблем с месцата но имайте предвид в

↗момента всяка една система генерира

↗толкова много трафик че ние сме в едно

↗море от информация и за всеки един

↗специалист по информационна сигурност

↗или по вътрешна сигурност не му е

↗интересно това той има толкова много

↗други неща които трябва да следи че това

↗му е последното нещо което го интересува

↗затова на нас работата ни е да се

↗фокусираме върху това което е важно за

↗опазване на инфраструктурата и се

↗фокусирам върху това от гледна точка

↗достъпа до корпоративна среда а било то

↗лични данни информация затова се

↗опитваме максимално да създадем като

↗един малък контейнер или едно малко

↗балонче където да се съдържа

↗корпоративната информация а всичко

↗останало да си остане изцяло на

↗служителя който това си е негов лично

↗право това зависи до голяма

↗степен и от вида на бизнеса в който

↗оперира една компания за защото някъде

↗ако е по-регулиран както примерно добре

↗в банковия сектор той е силно регулиран

↗бизнес там има и конкретни изисквания за

↗сигурност освен това зависи в коя

↗държава оперира компанията от местните

↗закони мога да кажа нали в компании

↗които съм работил в международен план в

↗някои държави а не можем да прилагаме

↗същите мерки за сигурност каквито можем

↗да прилагаме да речем в българия или в

↗румъния или във великобритания просто

↗защо защото там законодателството е дало

↗сила на

↗а синдикатите синдикалните организации

↗там примерно дори не можеш да сложиш

↗една камера на входа на офиса защото

↗това е нарушава личното пространство

↗така че в зависимост от плаващо е

↗отговорът нали на на тоя въпрос е има

↗различни измерения които се влияят от

↗различни фактори но като цяло трябва да

↗има баланс между сигурност и и лично

↗пространство поне в частния бранш нали

↗колкото и да е не сме държавни

↗институции където сигурността нали там е

↗водеща

↗и и има изисквания специални нали които

↗а са

↗въведени а кога трябва да се търси

↗взаимодействие с правоохранителните

↗органи бойко има

↗ли в смисъл един момент в който

↗задължително вече трябва да да се обърне

↗мени взаимодействието

↗с службите за сигурност и вътрешен ред е

↗задължително да бъде веднага в в момента

↗в който има съмнения за нарушение на

↗закона една компания сериозна би

↗следвало да комуникира формално и да

↗търси съдействие и да дава съдействие

↗защото това е важно и така е по закон а

↗не бих

↗препоръчал в някой компания да има

↗примерно някаква сериозна кибератака ще

↗използвам нали а добри терминологията и

↗да да се да се разследва вътрешно без да

↗се каже на органите на реда защото

↗видите ли това може да даде

↗аа някакъв лош а оттенък на върху върху

↗компанията моето лично мнение

↗професионално съвети винаги да се

↗взаимодейства с службите за сигурност и

↗вътрешен ред разбира се по компетенции в

↗зависимост от от инцидента той може да е

↗по линия на криминална полиция може да е

↗нали по линия наистина на

↗киберсигурността или по линия на мерки

↗срещу преле пари с различни институции

↗но това е правилният път и това

↗взаимодействие всъщност гарантира

↗законосъобразността и и пази репутацията

↗на компанията че тя е спазва законите на

↗страната пак се връщам до репутацията

↗това е моето мнение напълно съм съгласен

↗с бойко необходима е определено работа с

↗право орга с различните органи на реда

↗било то чисто при един инцидент свързан

↗със служителите където има някаква

↗материална загуба или било то примерно

↗при киберинциденти в повечето случаи

↗даже ние като финансови институции сме

↗задължени да рапортуваме не само на

↗правоохранителните органи но още е

↗необходимо да рапортуваме на националния

↗регулатор в зависимост от инцидента

↗необходимост се рапортува на

↗националната банка а според това дали е

↗финансова институция в някой моменти е

↗необходимо да се рапортува на комисията

↗финансов на извор даже ние сме задължени

↗в определени срокове да го извършим това

↗в рамките на 24 часа се онася един

↗репорт в зависимост от инцидента ако

↗примерно той е свързан с лични данни

↗примерно в рамките на 72 часа

↗и значи работата с а отделните

↗институции е много важна и това е една

↗голяма част от нашето ежедневие така че

↗а тук се

↗явява необходимостта от познаването на

↗регулациите за да знаем кога ние трябва

↗да ги да комуникираме за да не се окаже

↗че те идват на гости при

↗нас и тук идва всъщност отговоръ на това

↗където ти ме беше беше питала бойко дали

↗е необходимо вътрешни или външни

↗аа консултанти със сигурност в това

↗отношение е винаги добре да има един

↗добре развит отдел и в това отношение

↗ако примерно дадената организация защото

↗по-малките организации виждаме че нямат

↗готовност да успеят да отделят звено

↗което да се свърз се е свързано със

↗сигурността в повечето случаи това се

↗изпълняват някакви колеги от it то

↗така че е хубаво да се потърси някаква

↗чужда помощ особено при инцидент защото

↗тогава са най-важни първите няколко часа

↗за да може да бъде установен какъв е

↗инцидентът какъв е импакт какви са

↗примерно рисковете и за да може да се

↗реагира най-адекватно за да се намали

↗щетата за

↗бизнеса няма как да минем без изкуствен

↗интелект просто няма как да се случи

↗това как изкуственият интелект променя

↗вътрешните заплахи

↗много интересно аз преди малко споменах

↗за различните типове атаки които се

↗наблюдават изкуствения интелект сам по

↗себе си един страхотен инструмент ние от

↗една страна в информационна сигурност

↗почваме да го използваме от гледна точка

↗на това че голяма част от системите за

↗защита са в състояние да установяват

↗аномалии

↗а морето от информация която наблюдаваме

↗толкова много системи непрекъснато

↗изкарват логове и е много трудно

↗понякога за един анализатор да може да

↗установи дали дадено действие е

↗зловредно а в началото си говорихме

↗какви са методите за да може да

↗противодействаме на една подобна атака

↗всъщност машинни може да ни предостави

↗един много интересен метод за защита

↗защото той може да установи аномалии в

↗действията на даден служител примерно

↗дали този служител досега се логва в 12

↗ча през нощта дали този служител

↗изведнъж започва да пренася много голям

↗брой файлове от собствената си машина

↗примерно на друг сървър или примерно

↗някъде някаква лауд платфор форма всички

↗тези методи могат да бъдат анализирани и

↗много лесно а предоставени на отдел

↗който се занимава с мониторинг за да

↗установят примерно че има някакви

↗аномалии и всъщност в този момент бих

↗акцентирал че машин лонг може да се

↗използва и за защита от друга страна

↗атакуващите на седят малко по-назад от

↗защитаващите а използват все повече

↗различни методи за генериране на

↗различни видове атаки от това по-лесно

↗да създават различни вируси които са

↗уникални по своето съдържание защото ако

↗даден алгори е

↗модел може да бъде използван за писане

↗на код той много лесно може да бъде

↗писане и на зловреден код и това става

↗все по-трудно за установяване и за

↗идентифициране на от класическите

↗системи за защита отделно с развитието

↗на а примерно chat gpt в конкретния

↗случай писането на фишинг имейли става

↗все по-лесно вече нямаме фишинг кампания

↗която да да кажем че е неграмотно писана

↗защото е писана от никарагуа или от

↗някаква друга държава която може да се

↗занимава с подобни типове атаки а от

↗друга страна подмяната на гласа става

↗все по-голяма част от една насочена

↗атака а това което ни прави вече

↗впечатление е че атакуващите развиват

↗много добре сценария по който искат да

↗извършат а определена вреда пример за

↗това е примерно подменения език първо

↗даде служител се контакт по имейл където

↗изглежда все едно се бъде свързан с

↗някакъв изпълнителен директор след това

↗той получава съобщение което е от

↗някакъв друг телефон а атакуващите доста

↗пъти успяват да спуснат телефона той да

↗изглежда все едно че е извършено от

↗телефона на даден служител така че

↗определено котията на пандора е отворена

↗и със сигурност методите и способите

↗които ще се използват за бъдещи измами

↗повечето ще бъдат базирани на машинно

↗обучение като финал за какво трябва да

↗са подготвени мениджърите по

↗информационна сигурност бойко да

↗започнем с

↗теб ти по принцип трябва винаги да се

↗подготвиш и и аз не искам да да влизам

↗само в

↗а коридора на информационната сигурност

↗защото съм дошъл нали в съвсем

↗различна роля като въобще ръководител по

↗сигурността на на на компании но трябва

↗да сме подготвени а винаги трябва да сме

↗подготвени да да живеем с мисълта

↗че само провалите се виждат а успехите

↗остават незабележими това е това трябва

↗да е мисълта с която един ръководител по

↗сигурността трябва да е свикнал да е

↗приел като философия за да живее да

↗работи комфортно добър ден да не

↗заспиват средата на за атаки се променя

↗постоянно и от нас зависи постоянно да

↗можем да учим и да се развиваме в това

↗отношение така че моят съвет към всички

↗колеги е да продължат да се развиват и

↗да учат своите нови модели за защита

↗защото това е необходимо за да могат те

↗да поддържат продължат да си вършат

↗своята работа благодаря ви за този

↗разговор със сигурност сме били много

↗полезни на на нашите зрители и слушатели

↗това беше всичко от нас в технически

↗погледнато със съдействие на tb b не

↗забравяйте да ни гледате и слушате на

↗сайта zone 4tech dobg както и във всички

↗популярни платформи и не забравяйте да

↗се абонирате за канала ни в youtube

↗[музика]

↗[музика]

← Всички лекции