Вътрешните киберзаплахи – нелоялност, невнимание или подценен риск?
Добрин Добрев (главен директор "Информационна сигурност" в tbi bank), Бойко Митев (председател на УС на Българската асоциация по корпоративна сигурност), Мая Бойчева (водещ на подкаста)
Разговор за вътрешните киберзаплахи в организациите – каква е цената им, как нелоялни или невнимателни служители, социален инженеринг и компрометирани доставчици водят до изтичане на данни, и защо поразената репутация се превръща в големи финансови загуби. Обсъждат се разпознаването на рисково поведение още при подбора и в изпитателния срок, както и новите измами, базирани на машинно обучение и deep fake.
Описание
🆕🎙️16.2 милиона долара - това е била цената на вътрешните киберзаплахи през 2023 година според Ponemon Institute. Пак според данни на същата организация тази цена е нараснала два пъти спрямо 2018 година (когато е била 8.3 милиона).
Постоянно говорим за това как да се предпазим от кибератаките и все си мислим, че сме направили достатъчно, но цифрите ни опровергават, както и историите на потърпевшите организации. Казуси с информация, открадната или изтекла от бивши служители, със социален инженеринг, с открадната информация заради компрометирани доставчици и още много ни заливат постоянно. Вътрешните киберзаплахи не спират да са тема номер едно за компаниите. Това е и темата на последния епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”, който се излъчва със съдействието на tbi bank и в който гостуват:
📌 Добрин Добрев, главен директор "Информационна сигурност" в tbi bank, и
📌 Бойко Митев, председател на УС на Българската асоциация по корпоративна сигурност.
❓ По-застрашени ли са компаниите, които работят предимно отдалечено, води ли по-голямата сигурност до по-ниска производителност, как да се балансира между сигурността и личното пространство на служителите и за какво трябва да са подготвени мениджърите по информационна сигурност - вижте и чуйте в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”.
Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева
Водещ: Майя Бойчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg
Абонирайте се: 👉 / @zone4tech
Последвайте ни:
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 Twitter: https://x.com/zone4techbg
#подкаст #podcast #технологии #cybersecurity #cyberattacks #insiderthreats #insiders #AI #ML #бизнес #компании #киберсигурност #ИТ #киберзаплахи #CISO #cisotalk #zone4tech
03:08 - Какво представляват вътрешните киберзаплахи
04:56 - Как се извършват
06:27 - Защо вътрешните заплахи са по-голям проблем о
Описанието е на Zone4Tech.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗определено дията на пандора е отворена и
↗със сигурност методите и способите които
↗ще се използват за бъдещи измами
Покажи целия препис — още 900 абзаца (~5358 думи)
↗повечето ще бъдат базирани на машинно
↗обучение репутацията е най-ценният актив
↗защото наранената или съсипаната
↗репутация
↗всъщност се изразява най-накрая във
↗финансови големи финансови загуби
↗включително и
↗фалит още на етап подаване на документи
↗първите симптоми за а нелоялно са в
↗самите сивита хората обичат да личават
↗обичат да
↗послъгват тази година много интересен
↗казус
↗използвайки deep fake алгоритъм да
↗подлъжат различни изпълнителни директори
↗единия казва се за изпълнителния
↗директор на ferrari където се опитват да
↗а запознаят друг служител за а
↗инвестиция която те правят
↗[музика]
↗здравейте вие сте с технически
↗погледнато подкастът в който дискутираме
↗горещите теми от света на технологиите
↗аз съм мая бойчева освен на сайта zone
↗for tech.bg може да ни гледате и слушате
↗във всички популярни платформи а ако не
↗искате да изпуснете интересен събеседник
↗абонирайте се за канала ни в
↗youtube 16,2 милиона това е била цената
↗на вътрешните киберзаплахи през 2023
↗година според pem и пак според данни на
↗същата организация тази цена е нараснала
↗два пъти спрямо 2018 година когато е
↗била 8,3 милиона постоянно говорим за
↗това как да се предпазим от кибератаките
↗и все си мислим че сме направили
↗достатъчно но цифрите ни опровергават
↗както историите на потърпевшите
↗организации спомняте си през март 2022
↗година гръмна случаят с pegasus airlines
↗при който заради човешка грешка и
↗подценяване на риска от служителите
↗изтекоха 6,5 тба данни или 23 милиона
↗файла включително лична информация на
↗екипажите на авиокомпанията това не е
↗единичен случай казуси с информация
↗открадната или изтекла от бивши
↗служители със социален инженеринг с
↗открадната информация заради
↗компрометирани доставчици и още много ни
↗заливат
↗постоянно вътрешните киберзаплахи не
↗спират да са тема номер едно за компа
↗това е и темата на днешния ни епизод на
↗подкаста технически погледнато който се
↗излъчва със съдействието на tbi банк и в
↗който наши гости са добрин добрев главен
↗директор информационна сигурност в tb
↗банк и бойко
↗митев председател на управителния съвет
↗на българската асоциация по корпоративна
↗сигурност здравейте здравейте здравейте
↗благода за поканата рам благодарим и ние
↗от името на екипа на технически
↗погледнато че приехте тази покана да
↗гостувате и да обсъдим заедно тази така
↗наболяла тема а може би като начало да
↗започнем така
↗с няколко щрихи за това какво всъщност
↗представляват тези вътрешни киберзаплахи
↗много се говори наистина няма
↗конференция по кибер сигурност а на
↗която това да не е тема а добрин може би
↗с теб и аз да благодаря за поканата
↗много се радвам да споделя моите
↗виждания по темата като чуем вътрешни
↗заплахи повечето всички почваме да си
↗представяме едни геополитически сценарии
↗историите които сме чували за елдо
↗сноудън и и всичко друго което е
↗свързано с геополитика но реално
↗погледнато в бизнес света в повечето
↗случаи не си говорим толкова за
↗индустриален шпионаж или за това как
↗някой конкурент се опитва да изнесе
↗нашите данни това което ми прави
↗впечатление в последните години е
↗всъщност че повечето казуси са
↗предизвикани примерно от служител който
↗е бил невнимателен служител който вече
↗не е доволен по един или друг начин от
↗работодателя си или просто става някаква
↗грешка която той не е предизвикал
↗примерно и можем да дадем за примерно
↗администратор на инфраструктурата който
↗вечерта се опитва да а свърши дадена
↗задача и вседствие на което примерно
↗публикува в някое публично репозитори
↗ключ или парола който може да доведе до
↗изтичане на информация имам други много
↗варианти където служител с достъп до
↗критична среда отваря компроментиран
↗мейл бива компроментиран неговата машина
↗и след това ресурсите на дадената
↗организация биват използвани една от
↗интересните статистики е че примерно ако
↗един програмист публикува а в публично
↗репозитори ключ парола отне около 7
↗минути някой да се опита да го използва
↗този ключ и вече да се опита да придобие
↗достъп до критична или как да кажа
↗конфиденциална и информация
↗да как се извършват всъщност тези
↗кибератаки можем ли да набележим пътя на
↗една такава кибер атака може да
↗разгледаме различни казуси
↗а самият път започва
↗от да кажем казуса където даден служител
↗не е много щастлив от своята а работа
↗той се опитва да извлече тази информация
↗за следващия си работодател за да може
↗да му бъде полезна това може дори да не
↗включва чак толкова конфиденциални неща
↗но това може би да е свързано с неговата
↗работа но това е риск защото то съдържа
↗лични данни съдържа конфиденциална
↗информация на дадената институция това е
↗единият от способите другият е постоянно
↗сме заливани от все по-сложни и все
↗по-трудни за откриване фишинг атаки а в
↗следствие на които служител ако е
↗примерно расен може да предостави достъп
↗до
↗а своята работна машина да си да
↗предостави примерно потребителско има и
↗парола които след това да бъдат
↗използвани за придобиване достъп до
↗средата на дадената организация друг
↗вариант е чрез имейл или чрез друг да
↗бъде изпълнен зловреден код в средата на
↗защитената среда на дадена организация и
↗след това атакуващ външен да се опита да
↗използва този достъп това са различни
↗маури които да използва да почне да
↗обикаля средата ти по латерално движение
↗в инфраструктурата и по този начин да
↗извлекат или лични данни или да доведат
↗до конкретни загуби примерно ако е
↗финансова институция да се опитат да
↗наложат примерно някакви монетарни да
↗изпълнят някакви плащания или нещо от
↗този
↗род а защо някой анализатор смятат че са
↗а така по-голям проблем от външните този
↗тип за заплахи бойко май аз още веднъж
↗искам да благодаря и за поканата и да
↗поздравя за избора за събеседник по
↗кибер темата едва ли ще има по-подходящ
↗от д-р добрев
↗аа значе на въпроса и както уточних
↗преди а това с с тебе аз бих дал
↗по-скоро човешката перспектива на
↗вътрешните заплахи или на така
↗наречените инсайдъри
↗а не бих казал че има някаква разлика в
↗магнитуда между външни и вътрешни
↗заплахи защото в зависимост наистина от
↗големината
↗пагубния резултат може да
↗бъде голям но поглежда само ако
↗третираме темата за вътрешната заплаха а
↗това което спомена е добри много голяма
↗степен от случаите които се извършват е
↗вследствие на нелоялни служители които в
↗някакъв период от тяхната
↗кариера или чувстват някаква обида която
↗найчесто идва от прякото ръководство
↗защото нали тука ще отворена скоба няма
↗хората не напускат компании хората
↗напускат ръководителите си и ако това
↗нещо не е управлявано адекватно през
↗времето може да назрее до момент в който
↗някой служител наистина би искал да
↗нанесе сериозна вреда или да отмъсти на
↗компанията заради това
↗аз без да задължавам никой с мнението си
↗но така базиран на солидния ми опит в а
↗корпоративната ност и въобще в случаи по
↗вътрешни разследвания най-сигурният
↗начин от защита на такива заплахи е
↗всъщност подбора първата и най-сигурна
↗линия на защита е да внимаваме кого
↗каним вкъщи и когато от там още сме се
↗провалили а вече рискът става съществен
↗ако това нещо се комбинира и от липсата
↗на адекватен мениджмънт който не може да
↗усети първите симптоми или червени
↗флагове както се казва нали а това също
↗вече назрява до проблеми на и стига се
↗до инцидент който отта нататък вече
↗трябва да бъде разследван адекватно
↗минимизирани щетите най-вече
↗репутационните
↗защото до голяма степен това е основният
↗риск и основната
↗вреда ще си поговорим след малко за
↗наемането на кадри и какво трябва да се
↗знае тогава а но сега мис исках да се
↗хвана за последната ти дума за всъщност
↗за цената нали говори за репутацията
↗каква е точно цената на на кибер
↗заплахите според теб в смисъл по-скоро
↗финансова или по-скоро
↗репутационна ами те са взаимносвързани
↗аз бих казал бих отговорил така на тоя
↗въпрос който доста
↗така дава свобода за интерпретация
↗но активите на една компания основните
↗са репутация информация персонал
↗интелектуална собственост имущество
↗основната задача на една служба за
↗корпоративна сигурност е всъщност да
↗защитава тия активи а лично моето мнение
↗е че всъщност репутацията е най-ценният
↗актив защото наранената или съсипаната
↗репутация
↗всъщност се изразява най-накрая във
↗финансови
↗големи финансови загуби включително и
↗фалит когато се нанесе сериозна
↗репутационна вреда това се отразява
↗веднага на фондовия пазар това ако е
↗публична компания акциите падат така че
↗ето го ето я релацията но пак казвам без
↗да задължавам никой с мнението си аз
↗считам че репутацията е основния актив
↗на една компания на всяка една
↗организация няма значение дали е частна
↗правителствена неправителствена и
↗всъщност усилията на една
↗корпоративна структура с сигурност
↗трябва да бъдат фокусирани върху това
↗добрин според теб аз мога да съглася с
↗бойко че наистина репутацията е един от
↗големите елементи в случаи на кибератака
↗но все пак има множество случаи които
↗същество директ директно материализиране
↗ти сама спомена много казуси където
↗примерно има а плащания направени където
↗всъщност са ясно измерими другото нещо
↗което в наши ни има множество регулации
↗в смисъл това са gdpr в момента се
↗очаква да влезе дора нис 2 вече е
↗актуална тук чисто от регулаторна гледна
↗точка следствие на такъв киберинциденти
↗компаниите подлежат също на санкции те
↗могат да бъдат примерно от 2% от оборота
↗до смисъл 10 милиона реално погледнато
↗това е доста измеримо и също е немалък
↗риск за организациите които могат да да
↗платят в следствие на един подобен
↗киберинциденти
↗по-застрашени ли са компаниите които а
↗работят предимно онлайн сега след ковида
↗много разпространено стана онлайн така
↗онлайн местоработата има ли повече риск
↗в този случай за вътрешни
↗киберзаплахи много е труден баланс в
↗това отношение в нашата среда на банката
↗ние имаме над 15 националности работим в
↗пет локации някои от които са във
↗филипините и е доста голямо
↗предизвикателство общо взето да можем да
↗осигурим добра и защитена работна среда
↗на всички със сигурност
↗а когато дойде ковид и бързата
↗дигитализация а определено допринесе за
↗това за развитие на на киберис много
↗малка част от организациите бяха готови
↗в това число от тогава до сега голяма
↗част от организациите успяха да наваксат
↗и да осигурят и да предоставят добра и
↗надеждна среда за работа от от всякъде
↗реално погледнато но не всички
↗организации са успели да приложат
↗всичките мерки защото когато си говорим
↗за сигурност а и за процеси се изисква
↗първо желанието на мениджмънта да може
↗дададе всичките политики и практики и
↗оттам нататъка и финансирането на една
↗добра кампания за защита и за
↗осигуряване на сигурен достъп на
↗служителите така че отговорът ми в твоя
↗случай е възможно да се осигури защитена
↗среда за служителите да работят откъдето
↗искат но тук идва отделът по
↗информационна сигурност както
↗мениджмънта за да могат да усигурят
↗добри процеси и практики за да може да
↗работят служителите от където желаят
↗бойко според теб има ли а така някакво
↗разграничение може ли да сложим линия
↗между а работата отдалечената работа и
↗работата в офиса и да кажем че едните
↗компании които работят в офиса са
↗по-защитени другите са които работят
↗предимно отдалеченост са по а
↗уязвими аз ще продължа в духа на
↗отговора на добри в крайна сметка всичко
↗е въпрос на апетит за риск на
↗мениджмънта и преследването на бизнес
↗целите защото мерките за сигурност
↗трябва да бъдат точно базирани на анализ
↗на риска и бизнес необходимостта ако
↗work from home нали
↗а философията носи профит печалба на
↗компанията и сравнително добре са
↗минимизирани или дори елиминирани ако
↗може рисковете да това е това е работещо
↗и и то то се доказва в и в годините след
↗по време и след ковид пандемията доста
↗компании някои от тях които и аз
↗продължавам да работя останаха в такъв в
↗такъв режим на
↗работа въпросът е че тук трябва да бъдат
↗наистина
↗комбинирани освен
↗чисто мерките за информационна сигурност
↗тука вече трябва човешкия фактор да бъде
↗също добре
↗[музика]
↗гу н защото ние работодателят няма
↗представа каква е средата където работи
↗служителя отдалечен каква е обстановката
↗с кого с какви хора живее има ли хора
↗които надничат зад компютъра извинявам
↗се нали за директния пример така че това
↗е също много важно и критично бих казал
↗за да имаме доверие на служителите тоест
↗почтеността интегритета на служителите
↗комбинира с техническите мерки кибер за
↗киберсигурност дават един едно покритие
↗на рисковете от
↗злоупотреба напълно искам да подкрепя
↗бойко в това отношение връщам се от една
↗конференция където говорих с един колега
↗от испания който реално погледнато
↗акцентира точно за взаимоотношението
↗между отдела информационна сигурност и
↗вътрешна сигурност и всъщност за да може
↗двата отдела да работят успешно е
↗необходимо една добра комуникация между
↗тях за да може да се осигури пълна
↗защита на корпо ните асети реално
↗погледнато защото когато си говорим за
↗отдалечен офис да ние може да се
↗погрижим абсолютно да има пълна видимост
↗над работна станция но когато човешкия
↗елемент отзад устройството е застрашен
↗физически било то самият той или
↗неговото семейство а това са реални
↗казуси е нещо което трябва да бъде
↗предвидено още от страна на
↗ръководството и и от бизнеса когато
↗приема този риск или е в нездрава среда
↗сабия служител да речем има някаква
↗зависимост за която работодателят не
↗знае която би могло да бъде в един
↗момент използвано за злоупотреба с
↗конфиденциална информация така че
↗наистина трябва да има стиковка и
↗взаимодействие между
↗а отделите за информационна сигурност и
↗вътрешна
↗сигурност добре а взаимодействие какво
↗още трябва да направи една компания за
↗да хайде да не избегне да минимизира
↗риска от вътрешни кибер заплахи
↗добри както бойко сподели в началото
↗наистина всичко започва от от процеса на
↗подбор това определено е първата точка
↗която а всеки един как да кажа мениджър
↗е необходимо да се подсигури неговите
↗служители да бъдат просто добри като
↗хора а оттам нататъка наша работа е да
↗създадем добри политики и процеси първо
↗достъпите които получава даден служител
↗те да бъдат минимални с други думи те да
↗са само за това което му трябва той
↗върши неговата оперативна работа след
↗това на определен период от време е
↗необходимо тези достъпи също да бъдат
↗проверявани да се извърша регулар
↗регулярна проверка дали този служител
↗продължава да бъде на същата позиция или
↗примерно той вече е отишъл на друга роля
↗и следователно старите достъпи не му
↗трябват а отделно е хубаво да се правят
↗обучения в tbi ние много акцентираме от
↗гледна точка на обученията на
↗служителите като започваме от начало с
↗тяхното назначаване да сме сигурни че те
↗минават през някакво обучение веднъж в
↗годината продължават през общи обучения
↗които са свързани с общи рискове на
↗организацията как да не зна как трябва
↗да се предпазят от изтичане на данни как
↗трябва да оперират с инфраструктурата на
↗банката с това да си използват примерно
↗личния телефон за някакви средства
↗примерно поща и нещо този род така че
↗ние много акцентираме на обученията в
↗това отно за служителите за да може те
↗да са подготвени и да знаят какво могат
↗да правят в средата на банката и какво
↗не е разрешено и защо то не е разрешено
↗защото ако ние не им кажем какви са
↗рискове които те могат да доведат те в
↗повечето случаи не знаят и те го правят
↗от невнимание просто за да могат да си
↗свършат работата много случаи контролите
↗които се налагат от страна на
↗информационна сигурност а не са
↗разбирани от служителите и те се опитват
↗да ги заобиколят и колкото по-строги
↗мерки се налагат толкова по-неефективна
↗една програма за защита на тази
↗среда добре а бойко коя защита е
↗по-важна при когато говорим за човешки
↗ресурси нещо което и ти спомена а
↗защитата при наемането на кадрите в
↗началото на входа по време на работата
↗или на изхода когато служителят си
↗тръгва кога трябва да се обърне
↗най-много
↗внимание при всички положения
↗най-важното пак казвам това е според
↗мене по линия на противодействие на
↗нелоялен персонал така наречените
↗инсайдери първо първата ден l е процесът
↗по подбор колко е професионално
↗подготвен задълбочен ли е защото още на
↗етап мога да ви кажа че още на етап
↗подаване на документи първите симптоми
↗за нелоялност са в самите сивита хората
↗обичат да преувеличават обичат да
↗послъгват и ако още тогава харинг
↗мениджър не е забелязал тия симптоми и
↗още на такъв етап не е предотвратил
↗кандидатстването там такъ могат да се
↗задълбочат нещата така че първо е
↗подбора после един ефективен ръководител
↗трябва да използва
↗а
↗пълноценно изпитателния срок той трябва
↗да е наясно през тия шест месеца които
↗са достатъчен комфортен период да
↗забележи първите симптоми които биха се
↗появили ако има нещо
↗а нередно в поведението на на служителя
↗няма ми време може би някой път това ще
↗бъде тема изцяло тема само за да
↗разгледаме в дълбочина кои са основните
↗симптоми които може да познаем или да ни
↗подскачат че имаме пред себе си типичен
↗инсайдър но това е втория втория етап в
↗който ние трябва да погледнем където
↗може да вземем решение да отстраним този
↗човек от екипа тоест има определени
↗берези които със сигурност със сигурност
↗тука бих искал да вметна любимото ми
↗така изказване на рн бафт при наемането
↗на персонал когато търся хора за своя
↗екип гледам за три неща
↗честност интелигентност и трудолюбие ако
↗го няма първото другите две ще ви
↗унищожат в битността си на ръководител
↗по сигурността в различни индустрии имам
↗доста случаи в които съм участвал или
↗съм ръководил разследвания по вътрешни
↗злоупотреби винаги са се случвали с
↗изключително интелигентни включително и
↗дългогодишни служители но на тях им е
↗липсвала честността етичността заради
↗това може да ви се стори малко
↗странно но по мое мнение най-важната
↗процедура за сигурност за една компания
↗това е етичният кодекс имаш ли почтени
↗честни хора няма как да има вътрешна
↗заплаха външни може да има но няма да е
↗вътрешна а и тука в сферата на на шегата
↗ще кажа досега всичките такива казуси
↗които съм виждал или съм участвал в
↗разследването не съм видял арестуван
↗компютър винаги има човек който е а
↗арестуван заради злоупотреба която е
↗направил включително и по по кибер начин
↗така че със сигурност това е най-важното
↗подбора да сме сигурни че сме взели
↗честни качествени
↗хора каква е ролята на организационната
↗култура а добре ти спомена за обученията
↗че се правят и при вас периодично каква
↗е ролята всъщност той е реално и на
↗самата компания тука нейната отговорност
↗от гледна точка на обученията и
↗организационната структура безкрайно
↗важно да може да се запознае цялата
↗организация без значение дали това са
↗топ мениджмънт или по-ниско ниво на
↗служителите това което наблюдаваме
↗последните една-две години насочени
↗атаки определено към ръководни органи в
↗смисъл членове на борд финансови
↗директори хора които са в състояние да
↗вземат решение и да изпълнят някакви
↗действия има много такива насочени атаки
↗които се опитват да им персонализират
↗директен мениджър и да се се направят
↗определени действия пример и имаше за
↗опити примерно тази година много
↗интересен казус използвайки а deep fake
↗алгоритъм да подлъжат различни
↗изпълнителни директори единият казус е
↗за изпълнителния директор на ferrari
↗където се опитват да
↗а запознат друг служител за инвестиция
↗която те правят друг опит подобен е за
↗една китайска компания където следствие
↗на подобен фейк
↗а фишинг да го наречем който е доста
↗детайлен в смисъл започва с име оттам
↗нататъка се контактува служителя през
↗различен телефон създава се цялата
↗история за да може той да си помисли
↗наистина че някакъв изпълнителен
↗директор го аа контакт и следствие на
↗което директната загуба за организацията
↗е 25 милиона което е колосално реално
↗погледнато та стъпвайки в това отношение
↗на
↗организационната структура много е важно
↗да може да има процеси за работа за да
↗знае че този примерно служител от
↗финанси не трябва да изпълнява директни
↗заповеди на изпълнителен директор в
↗смисъл има си процедура тази процедура
↗примерно минава одобрение през един и
↗през двама отделни изпълнителни
↗директори няма нещо което трябва да се
↗случи спешно и веднага ако примерно
↗трябва да бъде спешно той да си има
↗контроли за верифициране особено в наши
↗дни когато се развиват все повече
↗различните машини алгоритми и в смисъл
↗това да моделираш гласа си или да
↗подмениш изображението на даден човек
↗става все по-лесно и по-лесно и
↗по-достъпно а е необходимо организациите
↗първо да обучат своя персонал след това
↗да се подготвят и да следят правилните
↗процеси за валидиране примерно на iban
↗примерно когато се извършва плащане така
↗че да избегнат подобни типове
↗атаки може ли организацията сама да се
↗справи с тази защита и с създаването
↗най-вече на такива адекватни политики за
↗за защита или
↗а трябва да и и трябва помощ отвън
↗консултанти бойко строго зависи от
↗мениджмънта на компанията и най-вече от
↗субективния фактор на главния мениджър
↗по сигурността няма нищо лошо между
↗другото в ползването на външни
↗консултанти тъй като особено при
↗по-мащабни проекти в по-големи компании
↗хубаво е да имаш
↗а независима професионална оценка и
↗мнение както се казва
↗но отговорът ми на този въпрос е че по
↗принцип при един
↗а разумен мениджмънт и при един добре
↗подготвен и почтен ръководител по
↗сигурността съвсем спокойно мога да се
↗справи
↗а организацията с със собствената си
↗инхаус корпоративна служба за сигурност
↗но консултантски компании няма нищо лошо
↗да се
↗ползват въпросът е да да има обективно
↗необходимо за
↗това някои от компаниите имат
↗съображения по отношение как да се
↗балансира
↗между сигурността и производителността в
↗смисъл доколко всички тези мерки за
↗киберсигурност нарушават
↗производителност понижават производи
↗можем ли да кажем че има нещо вярно в
↗това или просто
↗са притесненията са излишни за
↗компанияте е със
↗сигурност допълнителните мерки за
↗сигурност усложняват
↗процеса сега няма как да кажем че
↗допълнителните контроли няма как да не
↗намалят продуктивността но тук идва
↗въпросът на баланс ние започнахме с това
↗че от бизнеса трябва да дойде неговият
↗риск апетит и от страна на информационна
↗сигурност е това те да могат да
↗представят добри мерки които
↗да са съответст със стратегията на
↗въпросната организация а за да не
↗забавят процесите е необходимо да се
↗въведат примерно общи методи за
↗аутентикация които да бъдат навсякъде в
↗смисъл за да намалят броя пароли броя
↗различни места които се антикира много
↗от процесите които са за защита може да
↗бъдат изцяло автоматизирани по този
↗начин ще помогнат за за вътрешните
↗процеси така че от гледна точка на това
↗колко е въпрос на баланс пълната защита
↗и бизнес процесите е въпрос на на работа
↗с от двете страни няма как да кажем че
↗допълнителните мерки няма да намалят
↗продуктивността но пък рисковете които
↗може да имаме ако нямаме допълнителни
↗мерки са много по-големи от
↗производителността която може да
↗получим а риска а сигурност и аа
↗лично пространство на служителите в
↗смисъл баланса между тези две посоки не
↗тука е много лесен отговорът в смисъл
↗ние започнахме с това че вече всички
↗искаме да работим отвсякъде дали ще бъде
↗филипините панама или където и да е
↗а доколкото повече не искаме да си
↗работим от личното устройство дотолкова
↗ще се изисква да може това устройство по
↗един или друг начин да бъде управлявано
↗ако искаме да нямаме никаква смесица
↗между личен живот и служебен просто
↗използваме две различни устройства един
↗телефон за рабо един телефон за
↗а за личните си нужди тогава няма да има
↗някакъв как да кажа
↗а проблем с месцата но имайте предвид в
↗момента всяка една система генерира
↗толкова много трафик че ние сме в едно
↗море от информация и за всеки един
↗специалист по информационна сигурност
↗или по вътрешна сигурност не му е
↗интересно това той има толкова много
↗други неща които трябва да следи че това
↗му е последното нещо което го интересува
↗затова на нас работата ни е да се
↗фокусираме върху това което е важно за
↗опазване на инфраструктурата и се
↗фокусирам върху това от гледна точка
↗достъпа до корпоративна среда а било то
↗лични данни информация затова се
↗опитваме максимално да създадем като
↗един малък контейнер или едно малко
↗балонче където да се съдържа
↗корпоративната информация а всичко
↗останало да си остане изцяло на
↗служителя който това си е негов лично
↗право това зависи до голяма
↗степен и от вида на бизнеса в който
↗оперира една компания за защото някъде
↗ако е по-регулиран както примерно добре
↗в банковия сектор той е силно регулиран
↗бизнес там има и конкретни изисквания за
↗сигурност освен това зависи в коя
↗държава оперира компанията от местните
↗закони мога да кажа нали в компании
↗които съм работил в международен план в
↗някои държави а не можем да прилагаме
↗същите мерки за сигурност каквито можем
↗да прилагаме да речем в българия или в
↗румъния или във великобритания просто
↗защо защото там законодателството е дало
↗сила на
↗а синдикатите синдикалните организации
↗там примерно дори не можеш да сложиш
↗една камера на входа на офиса защото
↗това е нарушава личното пространство
↗така че в зависимост от плаващо е
↗отговорът нали на на тоя въпрос е има
↗различни измерения които се влияят от
↗различни фактори но като цяло трябва да
↗има баланс между сигурност и и лично
↗пространство поне в частния бранш нали
↗колкото и да е не сме държавни
↗институции където сигурността нали там е
↗водеща
↗и и има изисквания специални нали които
↗а са
↗въведени а кога трябва да се търси
↗взаимодействие с правоохранителните
↗органи бойко има
↗ли в смисъл един момент в който
↗задължително вече трябва да да се обърне
↗мени взаимодействието
↗с службите за сигурност и вътрешен ред е
↗задължително да бъде веднага в в момента
↗в който има съмнения за нарушение на
↗закона една компания сериозна би
↗следвало да комуникира формално и да
↗търси съдействие и да дава съдействие
↗защото това е важно и така е по закон а
↗не бих
↗препоръчал в някой компания да има
↗примерно някаква сериозна кибератака ще
↗използвам нали а добри терминологията и
↗да да се да се разследва вътрешно без да
↗се каже на органите на реда защото
↗видите ли това може да даде
↗аа някакъв лош а оттенък на върху върху
↗компанията моето лично мнение
↗професионално съвети винаги да се
↗взаимодейства с службите за сигурност и
↗вътрешен ред разбира се по компетенции в
↗зависимост от от инцидента той може да е
↗по линия на криминална полиция може да е
↗нали по линия наистина на
↗киберсигурността или по линия на мерки
↗срещу преле пари с различни институции
↗но това е правилният път и това
↗взаимодействие всъщност гарантира
↗законосъобразността и и пази репутацията
↗на компанията че тя е спазва законите на
↗страната пак се връщам до репутацията
↗това е моето мнение напълно съм съгласен
↗с бойко необходима е определено работа с
↗право орга с различните органи на реда
↗било то чисто при един инцидент свързан
↗със служителите където има някаква
↗материална загуба или било то примерно
↗при киберинциденти в повечето случаи
↗даже ние като финансови институции сме
↗задължени да рапортуваме не само на
↗правоохранителните органи но още е
↗необходимо да рапортуваме на националния
↗регулатор в зависимост от инцидента
↗необходимост се рапортува на
↗националната банка а според това дали е
↗финансова институция в някой моменти е
↗необходимо да се рапортува на комисията
↗финансов на извор даже ние сме задължени
↗в определени срокове да го извършим това
↗в рамките на 24 часа се онася един
↗репорт в зависимост от инцидента ако
↗примерно той е свързан с лични данни
↗примерно в рамките на 72 часа
↗и значи работата с а отделните
↗институции е много важна и това е една
↗голяма част от нашето ежедневие така че
↗а тук се
↗явява необходимостта от познаването на
↗регулациите за да знаем кога ние трябва
↗да ги да комуникираме за да не се окаже
↗че те идват на гости при
↗нас и тук идва всъщност отговоръ на това
↗където ти ме беше беше питала бойко дали
↗е необходимо вътрешни или външни
↗аа консултанти със сигурност в това
↗отношение е винаги добре да има един
↗добре развит отдел и в това отношение
↗ако примерно дадената организация защото
↗по-малките организации виждаме че нямат
↗готовност да успеят да отделят звено
↗което да се свърз се е свързано със
↗сигурността в повечето случаи това се
↗изпълняват някакви колеги от it то
↗така че е хубаво да се потърси някаква
↗чужда помощ особено при инцидент защото
↗тогава са най-важни първите няколко часа
↗за да може да бъде установен какъв е
↗инцидентът какъв е импакт какви са
↗примерно рисковете и за да може да се
↗реагира най-адекватно за да се намали
↗щетата за
↗бизнеса няма как да минем без изкуствен
↗интелект просто няма как да се случи
↗това как изкуственият интелект променя
↗вътрешните заплахи
↗много интересно аз преди малко споменах
↗за различните типове атаки които се
↗наблюдават изкуствения интелект сам по
↗себе си един страхотен инструмент ние от
↗една страна в информационна сигурност
↗почваме да го използваме от гледна точка
↗на това че голяма част от системите за
↗защита са в състояние да установяват
↗аномалии
↗а морето от информация която наблюдаваме
↗толкова много системи непрекъснато
↗изкарват логове и е много трудно
↗понякога за един анализатор да може да
↗установи дали дадено действие е
↗зловредно а в началото си говорихме
↗какви са методите за да може да
↗противодействаме на една подобна атака
↗всъщност машинни може да ни предостави
↗един много интересен метод за защита
↗защото той може да установи аномалии в
↗действията на даден служител примерно
↗дали този служител досега се логва в 12
↗ча през нощта дали този служител
↗изведнъж започва да пренася много голям
↗брой файлове от собствената си машина
↗примерно на друг сървър или примерно
↗някъде някаква лауд платфор форма всички
↗тези методи могат да бъдат анализирани и
↗много лесно а предоставени на отдел
↗който се занимава с мониторинг за да
↗установят примерно че има някакви
↗аномалии и всъщност в този момент бих
↗акцентирал че машин лонг може да се
↗използва и за защита от друга страна
↗атакуващите на седят малко по-назад от
↗защитаващите а използват все повече
↗различни методи за генериране на
↗различни видове атаки от това по-лесно
↗да създават различни вируси които са
↗уникални по своето съдържание защото ако
↗даден алгори е
↗модел може да бъде използван за писане
↗на код той много лесно може да бъде
↗писане и на зловреден код и това става
↗все по-трудно за установяване и за
↗идентифициране на от класическите
↗системи за защита отделно с развитието
↗на а примерно chat gpt в конкретния
↗случай писането на фишинг имейли става
↗все по-лесно вече нямаме фишинг кампания
↗която да да кажем че е неграмотно писана
↗защото е писана от никарагуа или от
↗някаква друга държава която може да се
↗занимава с подобни типове атаки а от
↗друга страна подмяната на гласа става
↗все по-голяма част от една насочена
↗атака а това което ни прави вече
↗впечатление е че атакуващите развиват
↗много добре сценария по който искат да
↗извършат а определена вреда пример за
↗това е примерно подменения език първо
↗даде служител се контакт по имейл където
↗изглежда все едно се бъде свързан с
↗някакъв изпълнителен директор след това
↗той получава съобщение което е от
↗някакъв друг телефон а атакуващите доста
↗пъти успяват да спуснат телефона той да
↗изглежда все едно че е извършено от
↗телефона на даден служител така че
↗определено котията на пандора е отворена
↗и със сигурност методите и способите
↗които ще се използват за бъдещи измами
↗повечето ще бъдат базирани на машинно
↗обучение като финал за какво трябва да
↗са подготвени мениджърите по
↗информационна сигурност бойко да
↗започнем с
↗теб ти по принцип трябва винаги да се
↗подготвиш и и аз не искам да да влизам
↗само в
↗а коридора на информационната сигурност
↗защото съм дошъл нали в съвсем
↗различна роля като въобще ръководител по
↗сигурността на на на компании но трябва
↗да сме подготвени а винаги трябва да сме
↗подготвени да да живеем с мисълта
↗че само провалите се виждат а успехите
↗остават незабележими това е това трябва
↗да е мисълта с която един ръководител по
↗сигурността трябва да е свикнал да е
↗приел като философия за да живее да
↗работи комфортно добър ден да не
↗заспиват средата на за атаки се променя
↗постоянно и от нас зависи постоянно да
↗можем да учим и да се развиваме в това
↗отношение така че моят съвет към всички
↗колеги е да продължат да се развиват и
↗да учат своите нови модели за защита
↗защото това е необходимо за да могат те
↗да поддържат продължат да си вършат
↗своята работа благодаря ви за този
↗разговор със сигурност сме били много
↗полезни на на нашите зрители и слушатели
↗това беше всичко от нас в технически
↗погледнато със съдействие на tb b не
↗забравяйте да ни гледате и слушате на
↗сайта zone 4tech dobg както и във всички
↗популярни платформи и не забравяйте да
↗се абонирате за канала ни в youtube
↗[музика]
↗[музика]



