Подкаст

Цената на доверието: превенция на финансови измами

Албена Петкова (директор "Услуги за превенция на финансови измами" в БОРИКА), Емилиян Васев (ръководител отдел "Информационна сигурност" в "Търговска банка Д"), Деница Дженева (водещ)

Разговор за съвременните финансови измами — т.нар. authorized push payment измами, използването на „мулета“ за прикриване на следата на парите и ролята на изкуствения интелект и социалния инженеринг при профилирането на жертвите, включително плащането на рекламни кампании с чужди карти. Обсъждат се интегрираните системи за превенция, които дават 360-градусова видимост върху поведението на клиента и алармират в реално време, както и значението на информираността на самите клиенти.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

🆕🎙️Компаниите губят годишно 5% от оборота си заради измами, показва проучване на Occupational Fraud за 2024 г. Средната продължителност на професионалните измами е около 12 месеца, което означава, че извършителят успява да печели от схемата си цяла година, преди да бъде разкрит. Финансовите измами засягат еднакво бизнесите и крайните потребители и с помощта на изкуствения интелект и социалния инженеринг стават все по-трудни за разкриване.

❓Как изглеждат съвременните заплахи, кои са техниките за осъществяване на измамите, как се използва изкуственият интелект - както от злонамерените лица, така и за превенция на финансовите измами и как работят централизираните системи за борба с измамите? Отговорите на тези въпроси ще намерите в новия епизод на “ТЕХнически погледнато” с гости:

📌Албена Петкова, директор "Услуги за превенция на финансови измами" в БОРИКА, и
📌Емилиян Васев, ръководител отдел “Информационна сигурност” в “Търговска банка Д”.

Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Деница Дженева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg

Абонирайте се: 👉 / @zone4tech

Последвайте ни:
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg

#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #изкуственинтелект #AI #компании #киберсигурност #измами #банки #cybercrime #cybercrimeprevention #financialfraud #измами #vishing #fishing

00:00 В този епизод
04:03 Кои са нашите гости
09:51 Техника на измамата
17:05 И бизнесът, и клиентите страдат еднакво
18:25 Технологии и информираност
21:00 Централизирани системи за борба с измамите
24:55 Загубите за бизнеса
30:27 Изкуствен интелект за превенция
32:39 Рамка за превенция на финансовите измами

Описанието е на Zone4Tech.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗Ние видяхме на глобално ниво как след

↗ковид ерата, когато всички си останахме

↗вкъщи и трябваше да пазаруваме онлайн,

Покажи целия препис — още 838 абзаца (~4862 думи)

↗как изведнъж финансовите измами

↗еволюираха и аа в момента най-голямата

↗заплаха саust push payment frмамите, при

↗които самите клиенти са подмамвани по

↗един или по една или по друга причина

↗сами да преведат средства към един

↗получател, който получател е или самият

↗измамник, който бързо а иска да изтегли

↗тези пари, да ги присвои или чрез така

↗наречени просле посредници, мулета,

↗които са а участници в цялата схема.

↗Това са легитимни клиенти, тоест

↗истински лица, използващи истински

↗данни, които само са конкретния буфер,

↗през който преминават средствата, с цел

↗да се прикрие следата, да се скрие и да

↗се преведат в крайна сметка тези

↗средства да се централизират към крайния

↗получател, който е изманник.

↗Напоследък бяха и всъщност са вече

↗разработени множество изкуствени

↗интелекти, които дават възможността на

↗измамниците да определят профила на

↗клиента по чрез начина на комуникация

↗със съответния клиент. Изкуствен

↗интелект бива обучаван по точно

↗определени начини. Съответно сам решава

↗по какъв начин да направи измамата и кой

↗би бил най-добрият начин да извърши

↗съответната

↗измама. През последните години също се

↗наблюдава тенденция за увеличаване на

↗плащанията за реклами. Защо? Защото

↗използват, да кажем, уебсайтове като

↗Facebook например или пък платформата

↗Google за реклами. Причината е следната.

↗Фишинг атаките, които правят и като цяло

↗кампаниите за измами, които се

↗осъществяват от съответните измамници,

↗следва да бъдат финансирани по някакъв

↗начин. Начинът на плащане в например

↗Facebook или Google, един от тях е

↗плащане с кредитна или дебитна

↗карта. За да не бъде засечен измамникът,

↗тъй като той не може да използва

↗собственото си платежно средство, за да

↗заплати. използва чужда

↗карта и по този начин на практика става

↗непроследим, стига да е извършил

↗съответните нужни действия, за да се

↗прикрие достатъчно добре.

↗Интегрираните решения за превенция на

↗финансови измами са тези, които дават

↗възможност на една институция да има

↗видимост върху целия профил на клиента.

↗дават така нареченото 360° видимост на

↗дадения клиент с всички негови сметки, с

↗всички продукти, които ползва, с а

↗цялото финансово а поведение, всички

↗финансови транзакции, които извършва, но

↗и не само. Дават видимост върху това

↗какво а клиентът прави в акаунта си, как

↗кога преглеждат данните си, кога

↗променят данните си. Тоест те обхващат

↗аа от край до край аа както поведението

↗на клиента, така и потоците на абсолютно

↗а всички продукти, потока на парите, но

↗за всички продукти, които ползва

↗клиентът във финансовата институция. И

↗това всъщност дава възможността да се

↗създаде един аналитичен профил, който да

↗каже на финансовата институция кога

↗клиент, какво е нормалното клиентско

↗поведение и кога е а клиентското

↗поведение се изменя по един подозрителен

↗начин, който би могъл да е клиентът е

↗жертва в момента на измама или тук

↗клиентът вече е в процес на нали на той

↗е измамен, той е държан на телефона или

↗в момента ста се източват неговите

↗средства или съответно даденият клиент,

↗той е муле, той централизира в момента,

↗той е каналът за аа нали за провеждане

↗на на средства към крайния потребител

↗измамник.

↗[музика]

↗Здравейте, вие сте с Технически

↗погледнато, подкастът, в който

↗дискутираме горещи теми от света на IT.

↗Аз съм Даница Дженева. Освен на сайта

↗zonftech.bg можете да ни гледате и

↗слушате във всички популярни платформи.

↗А ако не искате да изпуснете интересна

↗тема, абонирайте се за канала ни в

↗YouTube. Днес ще си говорим за

↗финансовите измами и как да се предпазим

↗от тях. Епизодът се излъчва със

↗съдействието на Борика, а наши гости са

↗Албена Петкова, директор услуги за

↗превенция на финансови измами в Борика и

↗Емилиян Васев, ръководител отдел

↗информационна сигурност търговска банка

↗Д.

↗Преди да им дам думата обаче, искам да

↗насоча вниманието ви към сериозността на

↗заплахата. По данни на Jiper Resarch,

↗глобалните платежни измами се очакват да

↗достигнат 362 милиарда за периода от

↗2023-202. И тъй като в тези пора в тези

↗порядъци е трудно да си представим какво

↗всъщност означава това, това е брутният

↗вътрешен продукт на Румъния и три пъти

↗брутния вътрешен продукт на България.

↗Само за 2028 година прогнозираните

↗загуби са от 91

↗милиардала. Сред основните фактори,

↗които влияят върху ръста на измамите са

↗увеличения дя на електронната търговия и

↗използването на изкуствен интелект за

↗атаките. Проучване на Occupation of Frot

↗за 2024 година пък открива, че

↗компаниите губят над 5% от оборота си

↗всяка година заради измами.

↗Средната продължителност на

↗професионалните измами е около 12

↗месеца, което означава, че извършителят

↗успява да печели от схемата си цяла

↗година преди да бъде разкрит.

↗Разкриването на финансови измами е сред

↗най-сериозните предизвикателства днес.

↗Едно е сигурно. Колкото по-рано бъде

↗открита, толкова по-малко щети ще нанесе

↗измамата. Бизнесът и крайните

↗потребители са съществена част от този

↗процес и затова е важно да са наясно кои

↗са най-разпространените финансови измами

↗и как се извършват тези въпроси. както и

↗как банките и платежните институции

↗възпрепятстват финансовите измами, какво

↗представляват централизираните системи

↗за борба с измамите и как се балансира

↗между намаляване на измамите и спиране

↗на валидни транзакции, ще обсъдим с

↗нашите гости днес. Здравейте и

↗благодаря, че приехте нашата покана. Да

↗започнем с това кои са

↗най-разпространените финансови измами.

↗Ами тук преди да започна бих искала да

↗направя може би една уговорка, че

↗финансовите измами се развиват, те се

↗изменят и всъщност ние видяхме на

↗глобално ниво как след ковид ерата,

↗когато всички си а останахме вкъщи и

↗трябваше да пазаруваме онлайн, как

↗изведнъж финансовите измами еволюираха и

↗а в момента най-голямата заплаха саust

↗push payment frмамите, при които самите

↗кли клиенти са подмамвани по един или по

↗една или по друга причина сами да

↗преведат средства към един получател,

↗който получател е а или самият измамник,

↗който бързо аа иска да изтегли тези

↗пари, да ги присвои или чрез така

↗наречени просле посредници, мулета,

↗които са а участници в цялата схема.

↗Това са легитимни клиенти, тоест

↗истински лица, използващи истински

↗данни, които само са конкретния буфер,

↗през който преминават средствата, с цел

↗да се прикрие следата, да се скрие и а

↗да се преведат в крайна сметка тези

↗средства да се централизират към а

↗крайния получател, който е а измамникът.

↗А предизвикателството при този тип

↗измами е, че тук имаме истински клиенти,

↗тоест това са клиентите на нали на

↗банките, на финансовите институции,

↗които в някакъв момент чрез собствените

↗си а средства, със собствените си

↗действия, парола и начини за

↗автентикация, превеждат съвсем

↗съзнателно тези средства а към

↗съответния

↗аа получател, който е а нали измамни

↗типовете измами, конкретната причина да

↗се преведат средствата, те варират. Дали

↗е дали е романтична измама, че нали

↗имаме

↗онлайн романтичен партньор сме срещнали,

↗дали е за доставка на конкретна услуга,

↗стока, а дали се симулира някакъв тип

↗институция, някакво задължение да се

↗плати. Различни са начините в момента.

↗Те се менят а на базата на различни а

↗събития, които се случват за дадена

↗държава, за дадена демографска група, за

↗даден сегмент от клиенти. Но всъщност

↗основното тук е, че самите клиенти са

↗тези, които го правят и за

↗съответните институции е

↗предизвикателство да разпознаят точно

↗кога се случва това и по един или по

↗друг начин да го а да предпазят клиента

↗и съответно да се предпазят от финансови

↗загуби. А по вашия кои са

↗най-разпростралените финансови измами в

↗момента? Към момента смятам, че

↗най-разпространените измами са свързани

↗с така наречения socialринг. това, което

↗спомена Обена, а точно когато някой

↗желае да получи някакъв вид услуга, да

↗закупи някакъв продукт или пък обратно

↗да продаде някакъв продукт, то в този

↗случай той може да бъде измамен от

↗съответния хакер, така да го наречем,

↗който ще опита да изиска финансовите

↗данни на клиента, а за да може след това

↗да ги използва с цел някаква измама и да

↗породи така наречените неразпознати

↗от клиентите транзакции.

↗Можем ли малко по-подробно да разкажем

↗как се извършват тези измами?

↗Разбира се, а инструментите, които се

↗използват, за да се извърши дадената

↗измама, изключително много се в момента

↗се базират на изкуствен интелект. А,

↗тоест а репликират се, симулират се

↗а истински лица, има създадени, тоест

↗нали лица, които са участници или със

↗съответния съпорт център, те са

↗доставчика, те са акаунт мениджъра,

↗който ще ви осигури в момента една много

↗печеливша инвестиция. Също така се а

↗репликират изцяло се създават а

↗платформи, уебсайтове, а които са изцяло

↗функциониращи и те са

↗неразпознаваеми от истински. Имат си

↗абсолютно всяка всяка задължителна

↗информация минимум, която на дадения

↗клиент му е необходим, за да разпознае,

↗че това е дадената платформа, където той

↗трябва да преведе средствата.

↗Но зад тази платформа всичко е всичко е

↗симулирано, всичко е пълна измама. Няма

↗истински услуги, няма истински хора,

↗няма аа

↗съответно институции и аа много добре се

↗симулират функциите на на един такъв

↗доставчик, на една такава услуга, която

↗трябва да се достави от съпорт център до

↗а професионални мейли, когато има дадена

↗имейл комуникация, до аа а мрежа от

↗партньори, минимум информация, която е

↗необходима за една фирма да съществува.

↗Цялото това нещо е много добре

↗създадено, симулирано. Аа има а цели а

↗платформи, които го създават това нещо.

↗Те са базирани на изкуствен интелект и и

↗буквално за минути на базата на едно

↗задание а създай ми уебсайт, създай ми

↗платформа, която да предоставя тези до

↗тези услуги, тези консултантски, каквито

↗и да са услуги, това се създава за

↗минути и то и то е то е истинско, то е

↗живо, то е в мрежата, то е

↗функциониращо, но зад него всъщност

↗най-често стои едно лице, което е

↗крайният получател на средствата, заедно

↗с още няколко лица, които могат да бъдат

↗негови къстъмърпоort агенти, пеймънт

↗агенти, които да съдействат, плащането

↗да бъде получено в някаква сметка, точно

↗конкретно на момента. И всичко това е

↗базирано на на изкуствен интелект,

↗на на а на най-новите технологии, които

↗навсякъде знаем. Също така може би а

↗искам да спомена, че и вишингаъ, тоест

↗войс фишинга, фалшиви обаждания, които

↗да аа да а да да получаваме ние в

↗момента, репликират гласовете на наши

↗близки, репликират нашите гласове, аа

↗репликират наши близки и при получаване

↗на обаждането аа е много трудно да се

↗разпознае в точния момент, че аа това

↗Това е, че това е измама. А, разбира се,

↗те вече го правят в реално време това.

↗Това су Разбира се, разбира се. Това се

↗прави в реално време. Това създава

↗усещането за спешност. успешне за

↗усещането, че нещо веднага трябва да

↗направим, за да нали за да се реши

↗проблем, за да се а направи услугата или

↗за да помогнем на даден близък и аа и а

↗точността вече, с която това се

↗репликира на базата на изкуствен

↗интелект е изумителна. А те са

↗неразпознаваеми от роботи. А ако в

↗миналото можехме да ги разпознаем по а

↗грешки в

↗изказа, предефинирани сценарии за

↗разговор, а нещо, което се личи

↗примерно, че автоматично се превежда или

↗автоматично преведено. Имаше и разлики,

↗ако говорим, нали, вече ако изключим

↗гласовете обаждания, говорим за

↗платформа, за написан имейл, за създаден

↗фалшив уебсайт, ако в миналото можехме

↗да ги разпознаем по шрифтове, по аа

↗картинки, които не са на място, са

↗разместени, които уж репликират истински

↗брантно, тоест с едни разлики, които

↗могат да бъдат

↗анализирани, в момента всичко това е а

↗толкова

↗прецизно че

↗Аа е наистина много трудно да се

↗разпознае и аа средствата за за хората,

↗за индивидите, които трябва да го

↗направят, са все по-малки, да могат да

↗нали да веднага да така да си кажат

↗чакай малко, аз тук наистина ли това

↗сега така трябва да го направя? Дадат

↗малко назад и да преценят преди всъщност

↗да финализират плащането.

↗Но то предполагам, че когато го има

↗чувството за неотложност, малко

↗по-трудно под напрежение се преценява

↗трезво дали да го направиш. Да, да. А то

↗това е една от основните а така

↗характеристики на този тип измами.

↗Винаги създаването на чувство на

↗тревожност, на спешност, че имате часове

↗в рамките на деня това да го направите.

↗Иначе последствията за вас на следващия

↗ден, на следващия работен ден ще са вече

↗аа или а органи на реда ще дойдат или ще

↗имате лихви, ако сте в някаква забава,

↗нали, някакво плащане ливи стоката вече

↗пък ще бъде задържана и няма, нали, ще

↗плащате в пъти повече и аа и тук вече е

↗а наистина

↗а много е така трудно за човека да да да

↗се спре или да зададе едни правилни

↗въпроси, които да му помогнат да в

↗крайна сметка да забави плащането и

↗да така да установи, че всъщност това е

↗измама. Аз си мислех, че социалният

↗инженеринг може от една страна да бъде

↗плод на прекалена доверчивост от страна

↗на хората или пък измамниците са доста

↗добри психолози, но това, което вие

↗споменавате за изкуствен интелект,

↗всъщност явно го качва на едно изцяло

↗ново ниво. вашите наблюдения.

↗Това, което наблюдавам през практиката

↗си относно изкуствения интелект, е, че

↗напоследък бяха и всъщност са вече

↗разработени множество изкуствени

↗интелекти, които дават възможността на

↗измамниците да определят профила на

↗клиента по на чрез начина на комуникация

↗със съответния клиент. Изкуствен

↗интелект бива обучаван по точно

↗определени начини. Съответно сам решава

↗по какъв начин да направи измамата и кой

↗би бил най-добрият начин да извърши

↗съответната измама. Също така им дава

↗възможност да правят атаки, които са

↗доста масирани, защото ако една атака,

↗която съответно се в която също се

↗използват системи, но а са изцяло

↗замесени хора, то при изкуствен интелект

↗вече няма нужда от това, защото той може

↗да го прави постоянно, без да бъде

↗спиран за почивка например и така

↗нататък.

↗По ваши наблюдения повече хората или

↗повече бизнесите стават жертва на

↗финансови измами?

↗Доколкото виждам в практиката си е

↗равномерно. Както бизнесите, така и

↗клиентите биват засягани от различните

↗киберизмами в случая и измами, които са

↗свързани с платежни услуги, като няма

↗определена цел аа да бъде точно клиентът

↗или съответно съответния бизнес. А важно

↗е съответния бизнес подаде, който

↗поддаде. Точно така.

↗Вие а напълно съм съгласна с Емилиан, че

↗а и бизнеса и клиентите еднакво страдат.

↗Така, негативните резултати за хората са

↗финансови загуби, а за бизнеса това може

↗да са репутационни загуба на доверие,

↗ако самата финансова загуба не е

↗директната, не е директният негативен

↗резултат от една такава финансова

↗измама, но напълно съм съгласна, че и

↗бизнеса и хората еднакво страдат и

↗ам и и са обект както бизнеси, така и

↗хора на на атаки.

↗които са целят да да вземат парите

↗бързо.

↗Как банките и платежните институции

↗възпрепятстват финансовите измами?

↗Ами както финансовите измами са базирани

↗на технологии, на изкуствен интелект и

↗са базирани на това да се анализира

↗поведението или конкретно таргетират

↗определено клиентски сегменти, то и

↗финансовите институции и банките

↗отговарят на тези предизвикателства със

↗съответните технологии, които са а

↗иновативни, модерни, базирани на а а

↗изкуствени интелект и на а правила,

↗които могат да засекат и да анализират

↗промяна в клиентското поведение в реално

↗време и да алармират отново в реално

↗време съответните отдели и хора във

↗финансовата институция или в банката,

↗която да вземат действие. А отново искам

↗да отворя една скоба, че а при този тип

↗измами технологиите са а разбира се

↗основен инструмент, с който да се

↗предпазим и да работим, за да а се

↗справим с тези измами, но и а

↗информираността на клиентите,

↗разбирането за това какви са

↗предизвикателствата и какво могат да

↗направят също, за да помогнат и на

↗финансовата институция. цели, за да

↗предотвратят съответно загубата на на

↗пари, е също важен елемент от защитата.

↗Имате ли нещо да допълните от страна на

↗банката? Напълно съм съгласен с това,

↗което казва Обена. Клиентите трябва да

↗бъдат максимално уведомявани за това

↗какви заплахи е възможно да предстоят

↗пред тях, както и да имат

↗възможността да управляват сами своите

↗платежни услуги, които използват,

↗независимо дали става въпрос за онлайн

↗банкиране, например мобилно банкиране

↗или карти, за да могат да реагират още

↗по-бързо, защото понякога се налага,

↗когато на например клиент има някакъв

↗проблем свързан с неразпознато плащане.

↗Той се свързва със съответната банка и

↗съответно трябва да изчака да се свърже

↗с колцентъра.

↗А важно е клиентите да осъзнават факта,

↗че трябва да блокират своите инструменти

↗в момента, в който съответно установят

↗някакъв вид неразпознато плащане от

↗тяхна страна, за да бъдат могат да бъдат

↗максимално предпазани и предпазването

↗всъщност е от тяхна страна. В този

↗случай.

↗Какво

↗представлява централизираните системи за

↗борба с измамите?

↗Централизираните системи или това са

↗интегрираните решения за превенция на

↗финансови измами са тези, които дават

↗възможност на една институция да има

↗видимост върху целия профил на клиента.

↗дават така нареченото 360° видимост на

↗дадения клиент с всички негови сметки, с

↗всички продукти, които ползва, с цялото

↗финансово а поведение, всички финансови

↗транзакции, които извършва, но и не

↗само. Дават видимост върху това какво а

↗клиентът прави в акаунта си, как кога

↗преглеждат данните си, кога променят

↗данните си. Тоест те обхващат аа от край

↗до край аа както поведението на клиента,

↗така и потоците на абсолютно а всички

↗продукти, потока на парите, но за всички

↗продукти, които ползва клиентът във

↗финансовата институция. И това всъщност

↗дава възможността да се създаде един

↗аналитичен профил, който да каже на

↗финансовата институция кога клиент,

↗какво е нормалното клиентско поведение и

↗кога е а клиентското поведение се изменя

↗по един подозрителен начин, който би

↗могъл да е клиентът е жертва в момента

↗на измама или тук клиентът вече е в

↗процес на нали на той е измамен, той е

↗държан на телефона или в момента ста се

↗източват неговите средства или съответно

↗даденият клиент, той той е муле, той

↗централизира в момента, той е каналът за

↗а нали за провеждане на на средства към

↗крайния потребител измамник. Та тези

↗системи дават възможност това да се

↗засече, да се анализира и в реално време

↗да се създадат необходимите

↗а нотификации към отделите във

↗финансовата институция, да се вземат

↗мерки. Защото а финансовите

↗измами винаги те са бързи. Тоест напълно

↗съм съгласна. Вие казахте, че да,

↗максимумът, нали, на 12 месеца може да

↗съществува един такъв платформа,

↗измамна, акаунт и така нататък, но

↗най-вече в рамките от 24 до 48 часа едно

↗муле, един измамник ще съществува на

↗дадена платформа като акаунт. А след

↗това вече има риск да бъде засечен и те

↗целят да останат анонимни доколкото се

↗може, за да може да прехвърлят след това

↗схемата в друга институция или със

↗следващи такива акаунти. И всъщност тези

↗централизирани системи, автоматичните

↗проверки, всички данни, които се събират

↗по време на клиентското изживяване и

↗финансовите транзакции, дава възможност

↗това възможно да се а да се установи и

↗да се да се спре.

↗А тези централизирани системи работят ли

↗по някакъв начин съвместно? Тоест, може

↗ли да се проследи, ако един измамник е

↗бил в едната система, след което отива в

↗друга финансова институция, започва там

↗да се проследи по поведението по тоя

↗начин? А тук вече отваряме въпроса за аа

↗споделяне на информация и кога тази

↗информация е налична между различните

↗финансови институции, като отново тук

↗аа възможността за бързата

↗нотификация или в близо до реално време

↗или нещо, което е достатъчно бързо, за

↗да се а предпази следващата финансова

↗институция от тази а измама е от

↗съществено значение, защото както

↗финансовите измами казахме, те целят да

↗са бързи, анонимни, то и превенцията на

↗финансови измами трябва да бъде

↗навременна, а по-бърза от самия срок за

↗за изпълнение за провеждането на

↗конкретната финансова измама.

↗Как се променят заплахите при онлайн

↗разплащанията?

↗Онлайн

↗разплащанията през последните години се

↗промениха, тъй като вече масово клиентът

↗използва

↗карта. Картите разполагат с различни

↗защитни механизми, които са въведени по

↗европейски регулации и директиви. Тези

↗изисквания налагат например двуфакторна

↗автентикация. познато е за всеки, който

↗заплаща онлайн, а именно да получи код

↗под формата на SMS например, а както и

↗да въведе статична парола. Точно поради

↗тази причина аа хакери, измамниците вече

↗предпочитат да използват двуфакторната

↗автентикация на клиентите, тоест

↗клиентите сами да я предоставят. И тук

↗отново се намесва така познатия нашия

↗разговор Social Engженеринг.

↗Също така се наблюдава тенденция за

↗това, че измамникът, за да се сдобие с

↗определения дивиденд, от който той има

↗нужда и който цели, съответно вече

↗използва криптоплатформи. Тоест, когато

↗бъде източвана някоя кредитна карта,

↗например, то се заплаща в

↗криптоплатформа. Използва се акаунта на

↗съответния измамник, който след това

↗добива съответната сума.

↗Като през последните години също се

↗наблюдава тенденция за увеличаване на

↗плащанията за реклами. Защо? Защото

↗използват, да кажем, уебсайтове като

↗Facebook например или пък платформата

↗Google за реклами. Причината е следната.

↗фишинг атаките, които правят и като цяло

↗кампаниите за измами, които се

↗осъществяват от съответните измамници,

↗следва да бъдат финансирани по някакъв

↗начин.

↗Начин на плащане в например Facebook или

↗Google, един от тях е плащане с кредитна

↗или дебитна

↗карта, за да не бъде засечен измамникът,

↗тъй като той не може да използва

↗собственото си платежно средство, за да

↗заплати, използва чужда

↗карта и по този начин на практика става

↗непроследим, стига да е извършил

↗съответните нужни действия, за да се

↗прикрие достатъчно добре.

↗Можем ли да посочим какви загуби търпи

↗бизнесът в следствие на измамите?

↗О, загубите за бизнес започват от

↗финансови, а но те са, както казах, и

↗репутационни, загуба на доверие в

↗клиенти, което съответно отново крайният

↗муд резултат е финансови и финансови

↗намаляне на приходите и бизнеса на

↗свиване на бизнеса за дадената

↗институция. Но също така тук можем да

↗отворим и разговора за лицензионни,

↗тоест загуба на лицензи обработване на

↗дадени вид плащания, загуба изцяло за

↗лицен да се обработват плащания или

↗забрана за опериране на дадени пазари,

↗когато вече да не се вземат необходимите

↗мерки, за да се аа да се предпазят

↗клиентите, да се институцията да спре

↗финансовите измами, които се

↗осъществяват на нейната платформа.

↗А много често а

↗така по-нови институции, които тепърва

↗са започнали да обработват финансови

↗измами, имат разбирането да обработват

↗плащания, институции, които обработват

↗плащания, нови а дигитални портфейли,

↗финтекстаръпи. Има едно разбиране, че

↗да, тук имаме измами, те са много малко,

↗само няколко

↗транзакции, но всъщност това е, бих

↗казала

↗аа най-явното, което е веднага

↗директното проявление, нали, на на на

↗течащи измами.

↗по-дългосрочните, нали, загуби и

↗влиянието върху една такава институция е

↗именно загубата на доверието на

↗клиентите, на партньорите, другите

↗партньори, с които работи тази

↗институция. регулаторите започват да

↗да наблюдават повече самата институция и

↗съответно пък и информацията се обменя

↗между различните институции и тя на губи

↗пазари, губи а пре присъствие на като

↗бизнес. А колко често се случва?

↗Аа

↗ежедневно. Ежедневно. А разбира се тези

↗мерки, които са за загуба на доверие на

↗лицензии, те са много крайни. Те са вече

↗говорим за един процес а дълъг, който

↗а не е така финансовата институция

↗показва, че не може да се справи с аа

↗контролирането на финансовите измами и

↗на отговаряне на изискванията на дадени

↗а регулатори, но

↗аа всеки а така ежедневно всяка една

↗финансова институция а е по един или по

↗друг друг начин,

↗а обект на финансова измама, с която

↗трябва да се прави финанс възможно

↗най-бързо, да не се подценява,

↗независимо дали става дума за така за

↗един клиент или нещо инцидентно, но

↗ежедневно са предизвикателствата за за

↗финансовата институция, която обработва

↗пощата.

↗Говорихме за използването на изкуствения

↗интелект в помощ на атаките. А по

↗отношение на защитата как се използва?

↗Използва се като се определят профилите

↗на клиентите, с които разполага

↗съответната банка, финансова институция,

↗като се следят техните

↗разплащания, къде на като например къде

↗най-често заплаща клиентът, какви суми.

↗Извършва се така наречения рискоринг,

↗което ни предоставя възможност да

↗определяме прагове, чрез които да

↗пропускаме транзакции или да спираме

↗такива, като разбира се в изключителна

↗помощ са и вендорите на самите системи,

↗които предоставят тази услуга, тъй като

↗по този начин успяваме да се справим

↗точно с изкуствен интелект, нека да го

↗наречем зловредния изкуствен интелект,

↗който е създаден с цел цел измами. Също

↗така използваме различни възможности под

↗формата на 24часов

↗мониторинг. Имаме различни екипи, които

↗отговарят за различни видове

↗разплащания, тъй като в днешно време

↗дигиталният свят е на доста голямо ниво

↗и абсолютно всеки заплаща и ние трябва

↗да отговорим на очакванията.

↗Нещо искате ли да допълните?

↗А, много добре.

↗А, тук го описа Емелиан.

↗А, създават се а бих казала, че начините

↗за справяне са а множество контроли,

↗които са поставени на правилното място

↗от клиентското оживяване, от финансовата

↗транзакция, които работят в синхрон.

↗които са динамични, които също се а

↗преглеждат динамично, за да може по

↗всяко едно време да са актуални и да

↗отговарят както на аа клиент на на

↗клиентските нужди, тоест какво за

↗конкретния период от време е необходимо

↗клиентът да направи, но така и а

↗алармират и спират изменящите се

↗подозрителни транзакции.

↗Какво правят операторите на платежните

↗неразплащания, за да балансират между

↗намаляването на измамите и спирането на

↗валидни транзакции? Ами

↗а създават се създава се една цялостна

↗рамка, която е за превенция на финансови

↗измами и тази рамка тя а разбира се

↗отговаря на на стандартите, на

↗изискванията както на на регулаторите,

↗но и какво в момента се знае, че в

↗индустрията е най-добро за превенция на

↗финансови измами и за един активен

↗мониторинг на финансови измами, но също

↗така тя е пригодена за конкретните

↗продукти, за конкретните клиенти, тоест

↗приспособена е така, че е възможно да се

↗знае за тези клиенти, които ще използват

↗продукта, да има

↗по-малко контроли и съответно за тези,

↗които се считат за нетипични транзакции,

↗нетипични клиенти, да се наложат повече

↗контрол или това е така наречени

↗риск базиран подход за превенция на

↗финансови измами, а които са динамични

↗риск контроли на базата на конкретните

↗демографски групи, продукти, услуги,

↗финансови институции. Също така бих

↗искала да отбележа, че създаването на

↗подобен тип рамки за превенция на

↗финансови, измами и риск контроли, те не

↗се правят веднъж. ще имат регулярност на

↗преглеждане ревизиране обновяване за

↗да може по всяко едно време да пускат

↗възможно най-много добри транзакции и да

↗спират а точно тези, които трябва да

↗спират. То особено в контекста на услуги

↗като блинк, която е

↗незабавно плащане, е доста важно.

↗Разбира се, тук изискванията са още

↗по-високи, както за да отговорят на

↗изискванията за клиентите за а

↗незабавност на самото плащане да се

↗случи, да се изпълни, да се отговори на

↗регулаторното изискване в рамките на 10

↗секунди да е завършено плащането и точно

↗в този момент да сме толкова прецизни,

↗че а да успеем да спрем и таргетираме

↗точно това, тази малка частичка, която е

↗потенциалната измама.

↗Добре, дали можем да дадем някакви

↗примери за добри практики от България

↗или от други страни? Като добри практики

↗тук е установяването на съглашения,

↗организации между различни институции,

↗които да обменят информация, а която би

↗могла да е базирана на конкретна

↗технологична платформа, но и не само. да

↗обменят експертиза, да създават такива

↗общности, а които аа да могат да

↗споделят веднага информация за за текущи

↗измами или за вече потвърдени измами за

↗а конкретни лица или търговци или

↗уебсайтове, които се знае, че са измами.

↗А това нещо са добри практики, които са

↗както в Европа, така и на глобално ниво

↗и в Щатите и картовите схеми го така го

↗установяват и всъщност това е а то това

↗е начинът, защото както има Dark Webе и

↗мрежи за споделяне на информация между

↗самите измамници, съответно то това е

↗противодействието, споделянето на

↗информация максимално бързо по

↗възможност автоматизирано.

↗и

↗а и между съответните участници, които

↗са на конкретен пазар, конкретна

↗общност, държава или пък дадена

↗индустрия, сегмент от дадена индустрия.

↗И това се случва и в България.

↗А, разбира се, има подобни асоциации,

↗създават се, а и случва се, разбира се,

↗дори европейските регулации вече а дават

↗задават този тон, дават насоката, която

↗следва да към която следва всички да се

↗обърнем и да така да подходим с а

↗отворен с разбиране за ползите от това.

↗Аз ще ви дам пример. А в PSD3, която в

↗момента е в работна версия, влиза в сила

↗следващата година, вече има конкретни

↗текстове, които говорят за споделянето

↗на фрот информация, информация за

↗финансови измами и за превенция на

↗финансови измами между съответни

↗институции, участници в конкретни а така

↗а платежни схеми, плащания и така

↗нататък. Тоест това е това е начинът.

↗Това е част от начина да се справим с

↗така бързо изменящите се и прескачащи

↗измамници и регулаторите отварят тази

↗дискусия, дават пространството и

↗насоката за това.

↗Изключително важно е финансовите

↗институции, както и доставчиците на

↗платежни услуги да споделят информация.

↗Като като моя личен опит смятам, че ако

↗на поне на ниво държава доставчиците на

↗платежни услуги и финансови институции

↗използват една единна система за

↗споделяне на информация и превенция, би

↗било най-добре, тъй като представете си

↗начин, по който да може веднага да

↗споделиш в момента, в който се извърши

↗някаква измама при теб или пък още

↗по-добре самата система да го прави. то

↗тогава превенцията би била още

↗по-успешна. Също така в нашата страна

↗има както по-големи банки с повече

↗клиенти, така и

↗по-малки. По този начин големите банки

↗биха имали възможността да съдействат и

↗на по-малките чрез по-големия си

↗транзакционен поток и повечето данни,

↗които се наливат при тях, с цел

↗превенцията на абсолютно всички клиенти

↗на финансовите институции.

↗Добре, благодаря ви, че бяхте наши

↗гости. Това беше всичко от нас.

↗Благодаря ви, че избрахте технически

↗погледнато със съдействието на Борика.

↗Не забравяйте да ни гледате и слушате

↗във всички популярни платформи на сайта

↗zonftech.bg, БГ, както и да се абонирате

↗за канала ни в YouTube. เฮ

↗[музика]

← Всички лекции