Цената на доверието: превенция на финансови измами
Албена Петкова (директор "Услуги за превенция на финансови измами" в БОРИКА), Емилиян Васев (ръководител отдел "Информационна сигурност" в "Търговска банка Д"), Деница Дженева (водещ)
Разговор за съвременните финансови измами — т.нар. authorized push payment измами, използването на „мулета“ за прикриване на следата на парите и ролята на изкуствения интелект и социалния инженеринг при профилирането на жертвите, включително плащането на рекламни кампании с чужди карти. Обсъждат се интегрираните системи за превенция, които дават 360-градусова видимост върху поведението на клиента и алармират в реално време, както и значението на информираността на самите клиенти.
Описание
🆕🎙️Компаниите губят годишно 5% от оборота си заради измами, показва проучване на Occupational Fraud за 2024 г. Средната продължителност на професионалните измами е около 12 месеца, което означава, че извършителят успява да печели от схемата си цяла година, преди да бъде разкрит. Финансовите измами засягат еднакво бизнесите и крайните потребители и с помощта на изкуствения интелект и социалния инженеринг стават все по-трудни за разкриване.
❓Как изглеждат съвременните заплахи, кои са техниките за осъществяване на измамите, как се използва изкуственият интелект - както от злонамерените лица, така и за превенция на финансовите измами и как работят централизираните системи за борба с измамите? Отговорите на тези въпроси ще намерите в новия епизод на “ТЕХнически погледнато” с гости:
📌Албена Петкова, директор "Услуги за превенция на финансови измами" в БОРИКА, и
📌Емилиян Васев, ръководител отдел “Информационна сигурност” в “Търговска банка Д”.
Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Деница Дженева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg
Абонирайте се: 👉 / @zone4tech
Последвайте ни:
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg
#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #изкуственинтелект #AI #компании #киберсигурност #измами #банки #cybercrime #cybercrimeprevention #financialfraud #измами #vishing #fishing
00:00 В този епизод
04:03 Кои са нашите гости
09:51 Техника на измамата
17:05 И бизнесът, и клиентите страдат еднакво
18:25 Технологии и информираност
21:00 Централизирани системи за борба с измамите
24:55 Загубите за бизнеса
30:27 Изкуствен интелект за превенция
32:39 Рамка за превенция на финансовите измами
Описанието е на Zone4Tech.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Ние видяхме на глобално ниво как след
↗ковид ерата, когато всички си останахме
↗вкъщи и трябваше да пазаруваме онлайн,
Покажи целия препис — още 838 абзаца (~4862 думи)
↗как изведнъж финансовите измами
↗еволюираха и аа в момента най-голямата
↗заплаха саust push payment frмамите, при
↗които самите клиенти са подмамвани по
↗един или по една или по друга причина
↗сами да преведат средства към един
↗получател, който получател е или самият
↗измамник, който бързо а иска да изтегли
↗тези пари, да ги присвои или чрез така
↗наречени просле посредници, мулета,
↗които са а участници в цялата схема.
↗Това са легитимни клиенти, тоест
↗истински лица, използващи истински
↗данни, които само са конкретния буфер,
↗през който преминават средствата, с цел
↗да се прикрие следата, да се скрие и да
↗се преведат в крайна сметка тези
↗средства да се централизират към крайния
↗получател, който е изманник.
↗Напоследък бяха и всъщност са вече
↗разработени множество изкуствени
↗интелекти, които дават възможността на
↗измамниците да определят профила на
↗клиента по чрез начина на комуникация
↗със съответния клиент. Изкуствен
↗интелект бива обучаван по точно
↗определени начини. Съответно сам решава
↗по какъв начин да направи измамата и кой
↗би бил най-добрият начин да извърши
↗съответната
↗измама. През последните години също се
↗наблюдава тенденция за увеличаване на
↗плащанията за реклами. Защо? Защото
↗използват, да кажем, уебсайтове като
↗Facebook например или пък платформата
↗Google за реклами. Причината е следната.
↗Фишинг атаките, които правят и като цяло
↗кампаниите за измами, които се
↗осъществяват от съответните измамници,
↗следва да бъдат финансирани по някакъв
↗начин. Начинът на плащане в например
↗Facebook или Google, един от тях е
↗плащане с кредитна или дебитна
↗карта. За да не бъде засечен измамникът,
↗тъй като той не може да използва
↗собственото си платежно средство, за да
↗заплати. използва чужда
↗карта и по този начин на практика става
↗непроследим, стига да е извършил
↗съответните нужни действия, за да се
↗прикрие достатъчно добре.
↗Интегрираните решения за превенция на
↗финансови измами са тези, които дават
↗възможност на една институция да има
↗видимост върху целия профил на клиента.
↗дават така нареченото 360° видимост на
↗дадения клиент с всички негови сметки, с
↗всички продукти, които ползва, с а
↗цялото финансово а поведение, всички
↗финансови транзакции, които извършва, но
↗и не само. Дават видимост върху това
↗какво а клиентът прави в акаунта си, как
↗кога преглеждат данните си, кога
↗променят данните си. Тоест те обхващат
↗аа от край до край аа както поведението
↗на клиента, така и потоците на абсолютно
↗а всички продукти, потока на парите, но
↗за всички продукти, които ползва
↗клиентът във финансовата институция. И
↗това всъщност дава възможността да се
↗създаде един аналитичен профил, който да
↗каже на финансовата институция кога
↗клиент, какво е нормалното клиентско
↗поведение и кога е а клиентското
↗поведение се изменя по един подозрителен
↗начин, който би могъл да е клиентът е
↗жертва в момента на измама или тук
↗клиентът вече е в процес на нали на той
↗е измамен, той е държан на телефона или
↗в момента ста се източват неговите
↗средства или съответно даденият клиент,
↗той е муле, той централизира в момента,
↗той е каналът за аа нали за провеждане
↗на на средства към крайния потребител
↗измамник.
↗[музика]
↗Здравейте, вие сте с Технически
↗погледнато, подкастът, в който
↗дискутираме горещи теми от света на IT.
↗Аз съм Даница Дженева. Освен на сайта
↗zonftech.bg можете да ни гледате и
↗слушате във всички популярни платформи.
↗А ако не искате да изпуснете интересна
↗тема, абонирайте се за канала ни в
↗YouTube. Днес ще си говорим за
↗финансовите измами и как да се предпазим
↗от тях. Епизодът се излъчва със
↗съдействието на Борика, а наши гости са
↗Албена Петкова, директор услуги за
↗превенция на финансови измами в Борика и
↗Емилиян Васев, ръководител отдел
↗информационна сигурност търговска банка
↗Д.
↗Преди да им дам думата обаче, искам да
↗насоча вниманието ви към сериозността на
↗заплахата. По данни на Jiper Resarch,
↗глобалните платежни измами се очакват да
↗достигнат 362 милиарда за периода от
↗2023-202. И тъй като в тези пора в тези
↗порядъци е трудно да си представим какво
↗всъщност означава това, това е брутният
↗вътрешен продукт на Румъния и три пъти
↗брутния вътрешен продукт на България.
↗Само за 2028 година прогнозираните
↗загуби са от 91
↗милиардала. Сред основните фактори,
↗които влияят върху ръста на измамите са
↗увеличения дя на електронната търговия и
↗използването на изкуствен интелект за
↗атаките. Проучване на Occupation of Frot
↗за 2024 година пък открива, че
↗компаниите губят над 5% от оборота си
↗всяка година заради измами.
↗Средната продължителност на
↗професионалните измами е около 12
↗месеца, което означава, че извършителят
↗успява да печели от схемата си цяла
↗година преди да бъде разкрит.
↗Разкриването на финансови измами е сред
↗най-сериозните предизвикателства днес.
↗Едно е сигурно. Колкото по-рано бъде
↗открита, толкова по-малко щети ще нанесе
↗измамата. Бизнесът и крайните
↗потребители са съществена част от този
↗процес и затова е важно да са наясно кои
↗са най-разпространените финансови измами
↗и как се извършват тези въпроси. както и
↗как банките и платежните институции
↗възпрепятстват финансовите измами, какво
↗представляват централизираните системи
↗за борба с измамите и как се балансира
↗между намаляване на измамите и спиране
↗на валидни транзакции, ще обсъдим с
↗нашите гости днес. Здравейте и
↗благодаря, че приехте нашата покана. Да
↗започнем с това кои са
↗най-разпространените финансови измами.
↗Ами тук преди да започна бих искала да
↗направя може би една уговорка, че
↗финансовите измами се развиват, те се
↗изменят и всъщност ние видяхме на
↗глобално ниво как след ковид ерата,
↗когато всички си а останахме вкъщи и
↗трябваше да пазаруваме онлайн, как
↗изведнъж финансовите измами еволюираха и
↗а в момента най-голямата заплаха саust
↗push payment frмамите, при които самите
↗кли клиенти са подмамвани по един или по
↗една или по друга причина сами да
↗преведат средства към един получател,
↗който получател е а или самият измамник,
↗който бързо аа иска да изтегли тези
↗пари, да ги присвои или чрез така
↗наречени просле посредници, мулета,
↗които са а участници в цялата схема.
↗Това са легитимни клиенти, тоест
↗истински лица, използващи истински
↗данни, които само са конкретния буфер,
↗през който преминават средствата, с цел
↗да се прикрие следата, да се скрие и а
↗да се преведат в крайна сметка тези
↗средства да се централизират към а
↗крайния получател, който е а измамникът.
↗А предизвикателството при този тип
↗измами е, че тук имаме истински клиенти,
↗тоест това са клиентите на нали на
↗банките, на финансовите институции,
↗които в някакъв момент чрез собствените
↗си а средства, със собствените си
↗действия, парола и начини за
↗автентикация, превеждат съвсем
↗съзнателно тези средства а към
↗съответния
↗аа получател, който е а нали измамни
↗типовете измами, конкретната причина да
↗се преведат средствата, те варират. Дали
↗е дали е романтична измама, че нали
↗имаме
↗онлайн романтичен партньор сме срещнали,
↗дали е за доставка на конкретна услуга,
↗стока, а дали се симулира някакъв тип
↗институция, някакво задължение да се
↗плати. Различни са начините в момента.
↗Те се менят а на базата на различни а
↗събития, които се случват за дадена
↗държава, за дадена демографска група, за
↗даден сегмент от клиенти. Но всъщност
↗основното тук е, че самите клиенти са
↗тези, които го правят и за
↗съответните институции е
↗предизвикателство да разпознаят точно
↗кога се случва това и по един или по
↗друг начин да го а да предпазят клиента
↗и съответно да се предпазят от финансови
↗загуби. А по вашия кои са
↗най-разпростралените финансови измами в
↗момента? Към момента смятам, че
↗най-разпространените измами са свързани
↗с така наречения socialринг. това, което
↗спомена Обена, а точно когато някой
↗желае да получи някакъв вид услуга, да
↗закупи някакъв продукт или пък обратно
↗да продаде някакъв продукт, то в този
↗случай той може да бъде измамен от
↗съответния хакер, така да го наречем,
↗който ще опита да изиска финансовите
↗данни на клиента, а за да може след това
↗да ги използва с цел някаква измама и да
↗породи така наречените неразпознати
↗от клиентите транзакции.
↗Можем ли малко по-подробно да разкажем
↗как се извършват тези измами?
↗Разбира се, а инструментите, които се
↗използват, за да се извърши дадената
↗измама, изключително много се в момента
↗се базират на изкуствен интелект. А,
↗тоест а репликират се, симулират се
↗а истински лица, има създадени, тоест
↗нали лица, които са участници или със
↗съответния съпорт център, те са
↗доставчика, те са акаунт мениджъра,
↗който ще ви осигури в момента една много
↗печеливша инвестиция. Също така се а
↗репликират изцяло се създават а
↗платформи, уебсайтове, а които са изцяло
↗функциониращи и те са
↗неразпознаваеми от истински. Имат си
↗абсолютно всяка всяка задължителна
↗информация минимум, която на дадения
↗клиент му е необходим, за да разпознае,
↗че това е дадената платформа, където той
↗трябва да преведе средствата.
↗Но зад тази платформа всичко е всичко е
↗симулирано, всичко е пълна измама. Няма
↗истински услуги, няма истински хора,
↗няма аа
↗съответно институции и аа много добре се
↗симулират функциите на на един такъв
↗доставчик, на една такава услуга, която
↗трябва да се достави от съпорт център до
↗а професионални мейли, когато има дадена
↗имейл комуникация, до аа а мрежа от
↗партньори, минимум информация, която е
↗необходима за една фирма да съществува.
↗Цялото това нещо е много добре
↗създадено, симулирано. Аа има а цели а
↗платформи, които го създават това нещо.
↗Те са базирани на изкуствен интелект и и
↗буквално за минути на базата на едно
↗задание а създай ми уебсайт, създай ми
↗платформа, която да предоставя тези до
↗тези услуги, тези консултантски, каквито
↗и да са услуги, това се създава за
↗минути и то и то е то е истинско, то е
↗живо, то е в мрежата, то е
↗функциониращо, но зад него всъщност
↗най-често стои едно лице, което е
↗крайният получател на средствата, заедно
↗с още няколко лица, които могат да бъдат
↗негови къстъмърпоort агенти, пеймънт
↗агенти, които да съдействат, плащането
↗да бъде получено в някаква сметка, точно
↗конкретно на момента. И всичко това е
↗базирано на на изкуствен интелект,
↗на на а на най-новите технологии, които
↗навсякъде знаем. Също така може би а
↗искам да спомена, че и вишингаъ, тоест
↗войс фишинга, фалшиви обаждания, които
↗да аа да а да да получаваме ние в
↗момента, репликират гласовете на наши
↗близки, репликират нашите гласове, аа
↗репликират наши близки и при получаване
↗на обаждането аа е много трудно да се
↗разпознае в точния момент, че аа това
↗Това е, че това е измама. А, разбира се,
↗те вече го правят в реално време това.
↗Това су Разбира се, разбира се. Това се
↗прави в реално време. Това създава
↗усещането за спешност. успешне за
↗усещането, че нещо веднага трябва да
↗направим, за да нали за да се реши
↗проблем, за да се а направи услугата или
↗за да помогнем на даден близък и аа и а
↗точността вече, с която това се
↗репликира на базата на изкуствен
↗интелект е изумителна. А те са
↗неразпознаваеми от роботи. А ако в
↗миналото можехме да ги разпознаем по а
↗грешки в
↗изказа, предефинирани сценарии за
↗разговор, а нещо, което се личи
↗примерно, че автоматично се превежда или
↗автоматично преведено. Имаше и разлики,
↗ако говорим, нали, вече ако изключим
↗гласовете обаждания, говорим за
↗платформа, за написан имейл, за създаден
↗фалшив уебсайт, ако в миналото можехме
↗да ги разпознаем по шрифтове, по аа
↗картинки, които не са на място, са
↗разместени, които уж репликират истински
↗брантно, тоест с едни разлики, които
↗могат да бъдат
↗анализирани, в момента всичко това е а
↗толкова
↗прецизно че
↗Аа е наистина много трудно да се
↗разпознае и аа средствата за за хората,
↗за индивидите, които трябва да го
↗направят, са все по-малки, да могат да
↗нали да веднага да така да си кажат
↗чакай малко, аз тук наистина ли това
↗сега така трябва да го направя? Дадат
↗малко назад и да преценят преди всъщност
↗да финализират плащането.
↗Но то предполагам, че когато го има
↗чувството за неотложност, малко
↗по-трудно под напрежение се преценява
↗трезво дали да го направиш. Да, да. А то
↗това е една от основните а така
↗характеристики на този тип измами.
↗Винаги създаването на чувство на
↗тревожност, на спешност, че имате часове
↗в рамките на деня това да го направите.
↗Иначе последствията за вас на следващия
↗ден, на следващия работен ден ще са вече
↗аа или а органи на реда ще дойдат или ще
↗имате лихви, ако сте в някаква забава,
↗нали, някакво плащане ливи стоката вече
↗пък ще бъде задържана и няма, нали, ще
↗плащате в пъти повече и аа и тук вече е
↗а наистина
↗а много е така трудно за човека да да да
↗се спре или да зададе едни правилни
↗въпроси, които да му помогнат да в
↗крайна сметка да забави плащането и
↗да така да установи, че всъщност това е
↗измама. Аз си мислех, че социалният
↗инженеринг може от една страна да бъде
↗плод на прекалена доверчивост от страна
↗на хората или пък измамниците са доста
↗добри психолози, но това, което вие
↗споменавате за изкуствен интелект,
↗всъщност явно го качва на едно изцяло
↗ново ниво. вашите наблюдения.
↗Това, което наблюдавам през практиката
↗си относно изкуствения интелект, е, че
↗напоследък бяха и всъщност са вече
↗разработени множество изкуствени
↗интелекти, които дават възможността на
↗измамниците да определят профила на
↗клиента по на чрез начина на комуникация
↗със съответния клиент. Изкуствен
↗интелект бива обучаван по точно
↗определени начини. Съответно сам решава
↗по какъв начин да направи измамата и кой
↗би бил най-добрият начин да извърши
↗съответната измама. Също така им дава
↗възможност да правят атаки, които са
↗доста масирани, защото ако една атака,
↗която съответно се в която също се
↗използват системи, но а са изцяло
↗замесени хора, то при изкуствен интелект
↗вече няма нужда от това, защото той може
↗да го прави постоянно, без да бъде
↗спиран за почивка например и така
↗нататък.
↗По ваши наблюдения повече хората или
↗повече бизнесите стават жертва на
↗финансови измами?
↗Доколкото виждам в практиката си е
↗равномерно. Както бизнесите, така и
↗клиентите биват засягани от различните
↗киберизмами в случая и измами, които са
↗свързани с платежни услуги, като няма
↗определена цел аа да бъде точно клиентът
↗или съответно съответния бизнес. А важно
↗е съответния бизнес подаде, който
↗поддаде. Точно така.
↗Вие а напълно съм съгласна с Емилиан, че
↗а и бизнеса и клиентите еднакво страдат.
↗Така, негативните резултати за хората са
↗финансови загуби, а за бизнеса това може
↗да са репутационни загуба на доверие,
↗ако самата финансова загуба не е
↗директната, не е директният негативен
↗резултат от една такава финансова
↗измама, но напълно съм съгласна, че и
↗бизнеса и хората еднакво страдат и
↗ам и и са обект както бизнеси, така и
↗хора на на атаки.
↗които са целят да да вземат парите
↗бързо.
↗Как банките и платежните институции
↗възпрепятстват финансовите измами?
↗Ами както финансовите измами са базирани
↗на технологии, на изкуствен интелект и
↗са базирани на това да се анализира
↗поведението или конкретно таргетират
↗определено клиентски сегменти, то и
↗финансовите институции и банките
↗отговарят на тези предизвикателства със
↗съответните технологии, които са а
↗иновативни, модерни, базирани на а а
↗изкуствени интелект и на а правила,
↗които могат да засекат и да анализират
↗промяна в клиентското поведение в реално
↗време и да алармират отново в реално
↗време съответните отдели и хора във
↗финансовата институция или в банката,
↗която да вземат действие. А отново искам
↗да отворя една скоба, че а при този тип
↗измами технологиите са а разбира се
↗основен инструмент, с който да се
↗предпазим и да работим, за да а се
↗справим с тези измами, но и а
↗информираността на клиентите,
↗разбирането за това какви са
↗предизвикателствата и какво могат да
↗направят също, за да помогнат и на
↗финансовата институция. цели, за да
↗предотвратят съответно загубата на на
↗пари, е също важен елемент от защитата.
↗Имате ли нещо да допълните от страна на
↗банката? Напълно съм съгласен с това,
↗което казва Обена. Клиентите трябва да
↗бъдат максимално уведомявани за това
↗какви заплахи е възможно да предстоят
↗пред тях, както и да имат
↗възможността да управляват сами своите
↗платежни услуги, които използват,
↗независимо дали става въпрос за онлайн
↗банкиране, например мобилно банкиране
↗или карти, за да могат да реагират още
↗по-бързо, защото понякога се налага,
↗когато на например клиент има някакъв
↗проблем свързан с неразпознато плащане.
↗Той се свързва със съответната банка и
↗съответно трябва да изчака да се свърже
↗с колцентъра.
↗А важно е клиентите да осъзнават факта,
↗че трябва да блокират своите инструменти
↗в момента, в който съответно установят
↗някакъв вид неразпознато плащане от
↗тяхна страна, за да бъдат могат да бъдат
↗максимално предпазани и предпазването
↗всъщност е от тяхна страна. В този
↗случай.
↗Какво
↗представлява централизираните системи за
↗борба с измамите?
↗Централизираните системи или това са
↗интегрираните решения за превенция на
↗финансови измами са тези, които дават
↗възможност на една институция да има
↗видимост върху целия профил на клиента.
↗дават така нареченото 360° видимост на
↗дадения клиент с всички негови сметки, с
↗всички продукти, които ползва, с цялото
↗финансово а поведение, всички финансови
↗транзакции, които извършва, но и не
↗само. Дават видимост върху това какво а
↗клиентът прави в акаунта си, как кога
↗преглеждат данните си, кога променят
↗данните си. Тоест те обхващат аа от край
↗до край аа както поведението на клиента,
↗така и потоците на абсолютно а всички
↗продукти, потока на парите, но за всички
↗продукти, които ползва клиентът във
↗финансовата институция. И това всъщност
↗дава възможността да се създаде един
↗аналитичен профил, който да каже на
↗финансовата институция кога клиент,
↗какво е нормалното клиентско поведение и
↗кога е а клиентското поведение се изменя
↗по един подозрителен начин, който би
↗могъл да е клиентът е жертва в момента
↗на измама или тук клиентът вече е в
↗процес на нали на той е измамен, той е
↗държан на телефона или в момента ста се
↗източват неговите средства или съответно
↗даденият клиент, той той е муле, той
↗централизира в момента, той е каналът за
↗а нали за провеждане на на средства към
↗крайния потребител измамник. Та тези
↗системи дават възможност това да се
↗засече, да се анализира и в реално време
↗да се създадат необходимите
↗а нотификации към отделите във
↗финансовата институция, да се вземат
↗мерки. Защото а финансовите
↗измами винаги те са бързи. Тоест напълно
↗съм съгласна. Вие казахте, че да,
↗максимумът, нали, на 12 месеца може да
↗съществува един такъв платформа,
↗измамна, акаунт и така нататък, но
↗най-вече в рамките от 24 до 48 часа едно
↗муле, един измамник ще съществува на
↗дадена платформа като акаунт. А след
↗това вече има риск да бъде засечен и те
↗целят да останат анонимни доколкото се
↗може, за да може да прехвърлят след това
↗схемата в друга институция или със
↗следващи такива акаунти. И всъщност тези
↗централизирани системи, автоматичните
↗проверки, всички данни, които се събират
↗по време на клиентското изживяване и
↗финансовите транзакции, дава възможност
↗това възможно да се а да се установи и
↗да се да се спре.
↗А тези централизирани системи работят ли
↗по някакъв начин съвместно? Тоест, може
↗ли да се проследи, ако един измамник е
↗бил в едната система, след което отива в
↗друга финансова институция, започва там
↗да се проследи по поведението по тоя
↗начин? А тук вече отваряме въпроса за аа
↗споделяне на информация и кога тази
↗информация е налична между различните
↗финансови институции, като отново тук
↗аа възможността за бързата
↗нотификация или в близо до реално време
↗или нещо, което е достатъчно бързо, за
↗да се а предпази следващата финансова
↗институция от тази а измама е от
↗съществено значение, защото както
↗финансовите измами казахме, те целят да
↗са бързи, анонимни, то и превенцията на
↗финансови измами трябва да бъде
↗навременна, а по-бърза от самия срок за
↗за изпълнение за провеждането на
↗конкретната финансова измама.
↗Как се променят заплахите при онлайн
↗разплащанията?
↗Онлайн
↗разплащанията през последните години се
↗промениха, тъй като вече масово клиентът
↗използва
↗карта. Картите разполагат с различни
↗защитни механизми, които са въведени по
↗европейски регулации и директиви. Тези
↗изисквания налагат например двуфакторна
↗автентикация. познато е за всеки, който
↗заплаща онлайн, а именно да получи код
↗под формата на SMS например, а както и
↗да въведе статична парола. Точно поради
↗тази причина аа хакери, измамниците вече
↗предпочитат да използват двуфакторната
↗автентикация на клиентите, тоест
↗клиентите сами да я предоставят. И тук
↗отново се намесва така познатия нашия
↗разговор Social Engженеринг.
↗Също така се наблюдава тенденция за
↗това, че измамникът, за да се сдобие с
↗определения дивиденд, от който той има
↗нужда и който цели, съответно вече
↗използва криптоплатформи. Тоест, когато
↗бъде източвана някоя кредитна карта,
↗например, то се заплаща в
↗криптоплатформа. Използва се акаунта на
↗съответния измамник, който след това
↗добива съответната сума.
↗Като през последните години също се
↗наблюдава тенденция за увеличаване на
↗плащанията за реклами. Защо? Защото
↗използват, да кажем, уебсайтове като
↗Facebook например или пък платформата
↗Google за реклами. Причината е следната.
↗фишинг атаките, които правят и като цяло
↗кампаниите за измами, които се
↗осъществяват от съответните измамници,
↗следва да бъдат финансирани по някакъв
↗начин.
↗Начин на плащане в например Facebook или
↗Google, един от тях е плащане с кредитна
↗или дебитна
↗карта, за да не бъде засечен измамникът,
↗тъй като той не може да използва
↗собственото си платежно средство, за да
↗заплати, използва чужда
↗карта и по този начин на практика става
↗непроследим, стига да е извършил
↗съответните нужни действия, за да се
↗прикрие достатъчно добре.
↗Можем ли да посочим какви загуби търпи
↗бизнесът в следствие на измамите?
↗О, загубите за бизнес започват от
↗финансови, а но те са, както казах, и
↗репутационни, загуба на доверие в
↗клиенти, което съответно отново крайният
↗муд резултат е финансови и финансови
↗намаляне на приходите и бизнеса на
↗свиване на бизнеса за дадената
↗институция. Но също така тук можем да
↗отворим и разговора за лицензионни,
↗тоест загуба на лицензи обработване на
↗дадени вид плащания, загуба изцяло за
↗лицен да се обработват плащания или
↗забрана за опериране на дадени пазари,
↗когато вече да не се вземат необходимите
↗мерки, за да се аа да се предпазят
↗клиентите, да се институцията да спре
↗финансовите измами, които се
↗осъществяват на нейната платформа.
↗А много често а
↗така по-нови институции, които тепърва
↗са започнали да обработват финансови
↗измами, имат разбирането да обработват
↗плащания, институции, които обработват
↗плащания, нови а дигитални портфейли,
↗финтекстаръпи. Има едно разбиране, че
↗да, тук имаме измами, те са много малко,
↗само няколко
↗транзакции, но всъщност това е, бих
↗казала
↗аа най-явното, което е веднага
↗директното проявление, нали, на на на
↗течащи измами.
↗по-дългосрочните, нали, загуби и
↗влиянието върху една такава институция е
↗именно загубата на доверието на
↗клиентите, на партньорите, другите
↗партньори, с които работи тази
↗институция. регулаторите започват да
↗да наблюдават повече самата институция и
↗съответно пък и информацията се обменя
↗между различните институции и тя на губи
↗пазари, губи а пре присъствие на като
↗бизнес. А колко често се случва?
↗Аа
↗ежедневно. Ежедневно. А разбира се тези
↗мерки, които са за загуба на доверие на
↗лицензии, те са много крайни. Те са вече
↗говорим за един процес а дълъг, който
↗а не е така финансовата институция
↗показва, че не може да се справи с аа
↗контролирането на финансовите измами и
↗на отговаряне на изискванията на дадени
↗а регулатори, но
↗аа всеки а така ежедневно всяка една
↗финансова институция а е по един или по
↗друг друг начин,
↗а обект на финансова измама, с която
↗трябва да се прави финанс възможно
↗най-бързо, да не се подценява,
↗независимо дали става дума за така за
↗един клиент или нещо инцидентно, но
↗ежедневно са предизвикателствата за за
↗финансовата институция, която обработва
↗пощата.
↗Говорихме за използването на изкуствения
↗интелект в помощ на атаките. А по
↗отношение на защитата как се използва?
↗Използва се като се определят профилите
↗на клиентите, с които разполага
↗съответната банка, финансова институция,
↗като се следят техните
↗разплащания, къде на като например къде
↗най-често заплаща клиентът, какви суми.
↗Извършва се така наречения рискоринг,
↗което ни предоставя възможност да
↗определяме прагове, чрез които да
↗пропускаме транзакции или да спираме
↗такива, като разбира се в изключителна
↗помощ са и вендорите на самите системи,
↗които предоставят тази услуга, тъй като
↗по този начин успяваме да се справим
↗точно с изкуствен интелект, нека да го
↗наречем зловредния изкуствен интелект,
↗който е създаден с цел цел измами. Също
↗така използваме различни възможности под
↗формата на 24часов
↗мониторинг. Имаме различни екипи, които
↗отговарят за различни видове
↗разплащания, тъй като в днешно време
↗дигиталният свят е на доста голямо ниво
↗и абсолютно всеки заплаща и ние трябва
↗да отговорим на очакванията.
↗Нещо искате ли да допълните?
↗А, много добре.
↗А, тук го описа Емелиан.
↗А, създават се а бих казала, че начините
↗за справяне са а множество контроли,
↗които са поставени на правилното място
↗от клиентското оживяване, от финансовата
↗транзакция, които работят в синхрон.
↗които са динамични, които също се а
↗преглеждат динамично, за да може по
↗всяко едно време да са актуални и да
↗отговарят както на аа клиент на на
↗клиентските нужди, тоест какво за
↗конкретния период от време е необходимо
↗клиентът да направи, но така и а
↗алармират и спират изменящите се
↗подозрителни транзакции.
↗Какво правят операторите на платежните
↗неразплащания, за да балансират между
↗намаляването на измамите и спирането на
↗валидни транзакции? Ами
↗а създават се създава се една цялостна
↗рамка, която е за превенция на финансови
↗измами и тази рамка тя а разбира се
↗отговаря на на стандартите, на
↗изискванията както на на регулаторите,
↗но и какво в момента се знае, че в
↗индустрията е най-добро за превенция на
↗финансови измами и за един активен
↗мониторинг на финансови измами, но също
↗така тя е пригодена за конкретните
↗продукти, за конкретните клиенти, тоест
↗приспособена е така, че е възможно да се
↗знае за тези клиенти, които ще използват
↗продукта, да има
↗по-малко контроли и съответно за тези,
↗които се считат за нетипични транзакции,
↗нетипични клиенти, да се наложат повече
↗контрол или това е така наречени
↗риск базиран подход за превенция на
↗финансови измами, а които са динамични
↗риск контроли на базата на конкретните
↗демографски групи, продукти, услуги,
↗финансови институции. Също така бих
↗искала да отбележа, че създаването на
↗подобен тип рамки за превенция на
↗финансови, измами и риск контроли, те не
↗се правят веднъж. ще имат регулярност на
↗преглеждане ревизиране обновяване за
↗да може по всяко едно време да пускат
↗възможно най-много добри транзакции и да
↗спират а точно тези, които трябва да
↗спират. То особено в контекста на услуги
↗като блинк, която е
↗незабавно плащане, е доста важно.
↗Разбира се, тук изискванията са още
↗по-високи, както за да отговорят на
↗изискванията за клиентите за а
↗незабавност на самото плащане да се
↗случи, да се изпълни, да се отговори на
↗регулаторното изискване в рамките на 10
↗секунди да е завършено плащането и точно
↗в този момент да сме толкова прецизни,
↗че а да успеем да спрем и таргетираме
↗точно това, тази малка частичка, която е
↗потенциалната измама.
↗Добре, дали можем да дадем някакви
↗примери за добри практики от България
↗или от други страни? Като добри практики
↗тук е установяването на съглашения,
↗организации между различни институции,
↗които да обменят информация, а която би
↗могла да е базирана на конкретна
↗технологична платформа, но и не само. да
↗обменят експертиза, да създават такива
↗общности, а които аа да могат да
↗споделят веднага информация за за текущи
↗измами или за вече потвърдени измами за
↗а конкретни лица или търговци или
↗уебсайтове, които се знае, че са измами.
↗А това нещо са добри практики, които са
↗както в Европа, така и на глобално ниво
↗и в Щатите и картовите схеми го така го
↗установяват и всъщност това е а то това
↗е начинът, защото както има Dark Webе и
↗мрежи за споделяне на информация между
↗самите измамници, съответно то това е
↗противодействието, споделянето на
↗информация максимално бързо по
↗възможност автоматизирано.
↗и
↗а и между съответните участници, които
↗са на конкретен пазар, конкретна
↗общност, държава или пък дадена
↗индустрия, сегмент от дадена индустрия.
↗И това се случва и в България.
↗А, разбира се, има подобни асоциации,
↗създават се, а и случва се, разбира се,
↗дори европейските регулации вече а дават
↗задават този тон, дават насоката, която
↗следва да към която следва всички да се
↗обърнем и да така да подходим с а
↗отворен с разбиране за ползите от това.
↗Аз ще ви дам пример. А в PSD3, която в
↗момента е в работна версия, влиза в сила
↗следващата година, вече има конкретни
↗текстове, които говорят за споделянето
↗на фрот информация, информация за
↗финансови измами и за превенция на
↗финансови измами между съответни
↗институции, участници в конкретни а така
↗а платежни схеми, плащания и така
↗нататък. Тоест това е това е начинът.
↗Това е част от начина да се справим с
↗така бързо изменящите се и прескачащи
↗измамници и регулаторите отварят тази
↗дискусия, дават пространството и
↗насоката за това.
↗Изключително важно е финансовите
↗институции, както и доставчиците на
↗платежни услуги да споделят информация.
↗Като като моя личен опит смятам, че ако
↗на поне на ниво държава доставчиците на
↗платежни услуги и финансови институции
↗използват една единна система за
↗споделяне на информация и превенция, би
↗било най-добре, тъй като представете си
↗начин, по който да може веднага да
↗споделиш в момента, в който се извърши
↗някаква измама при теб или пък още
↗по-добре самата система да го прави. то
↗тогава превенцията би била още
↗по-успешна. Също така в нашата страна
↗има както по-големи банки с повече
↗клиенти, така и
↗по-малки. По този начин големите банки
↗биха имали възможността да съдействат и
↗на по-малките чрез по-големия си
↗транзакционен поток и повечето данни,
↗които се наливат при тях, с цел
↗превенцията на абсолютно всички клиенти
↗на финансовите институции.
↗Добре, благодаря ви, че бяхте наши
↗гости. Това беше всичко от нас.
↗Благодаря ви, че избрахте технически
↗погледнато със съдействието на Борика.
↗Не забравяйте да ни гледате и слушате
↗във всички популярни платформи на сайта
↗zonftech.bg, БГ, както и да се абонирате
↗за канала ни в YouTube. เฮ
↗[музика]



