Сигурно ли е в облака?
Диана Донкова (консултант „Облачни технологии“ в Crayon), Веско Джумайов (инженер „Сигурност“ в „Ендуросат“), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)
Разговор за сигурността на облачните услуги в сравнение с локалните решения — типични грешки при конфигурация и миграция, липсата на стратегия за защита на данните в българските организации и изоставането на европейската регулаторна рамка спрямо американската FedRAMP. Обсъждат се още вътрешната заплаха и инструментите за insider risk management, които следят поведението на потребителите с машинно обучение.
Описание
🆕🎙️Сигурно ли е в облака? Дали заради това, че контролът донякъде е извън нашето полезрение, дали заради факта, че ресурсите са споделени с доста хора, или пък заради статиите, в които четем за пробиви в облачните услуги, свикнали сме да си мислим, че когато нещо е в облака, то не е толкова сигурно. Но така ли е наистина? В този епизод на подкаста “ТЕХничеки погледнато”, който осъществяваме със съдействието на Crayon, търсим отговор точно на този въпрос. Наши гости са:
📌Диана Донкова, консултант “Облачни технологии” в Crayon, и
📌Веско Джумайов, инженер “Сигурност”в "Ендуросат".
❓По-несигурен ли е облакът от локалните решения, има ли специфични атаки, насочени към облачните среди, какви технологии и политики трябва да въведе организацията и кои са най-големите грешки, които се допускат. Гледайте и слушайте в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”.
Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg
Абонирайте се и ни последвайте:
👉 YouTube: / @zone4tech
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg
#подкаст #podcast #технологии #ИТ #AI #изкуственинтелект #сигурност #киберсигурност #облак #clouds
00:00 В този епизод
01:49 45% от атаките
06:15 Какви са заплахите
08:07 Защо организациите се плащат от облака
11:40 Кой отговаря за политиките
15:17 Регулациите
18:49 Какви технологии се използват
22:01 За какво да се внимава при внедряване
26:39 Нужно ли е обучение на персонала
27:26 Кои са основните грешки
31:20 Добри практики
33:10 Изкуственият интелект
35:49 Какво да очакваме от облачната сигурност
Описанието е на Zone4Tech.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Малко са, малко са организациите в
↗България, които имат стратегия за защита
↗на данните. Обикновено това е процес,
Покажи целия препис — още 878 абзаца (~5506 думи)
↗който тръгва от IT екипа и в последствие
↗а могат да бъдат въвни
↗екипи, но затова IT-то има нуждата от
↗подкрепата и пълното доверие на
↗мениджмънта.
↗[музика]
↗Сложността на тази конфигурация често е
↗предпоставка за грешки, както и мисълта,
↗че аз знам това как да го направя,
↗защото съм го правил локално и толкова
↗много ми прилича на това, което виждам в
↗облака,
↗>> че за съжаление много от нещата остават
↗просто на хартия. А, тоест ние може да
↗сме сертифицирани спрямо ИСО, да кажем,
↗или нещо подобно като рамка, а но
↗всъщност това го имаме както просто да
↗си го качим на стената в офиса,
↗да допълня може би по конкретните
↗регулации, а нещо, което отново бих
↗казал тук вече цяла Европа изостава, е,
↗че тепърва в момента се разработва една
↗рамка, която да отговаря изцяло за
↗облачните технологии и сигурността в
↗облака, докато например в Щати Те
↗тяхната рамка се нарича Fed RAM и е вече
↗мисля, че от около 14 години изградена,
↗>> което според мен е наистина доста голям
↗голяма разлика като период от време.
↗>> Когато една организация започне да
↗мигрира към облака, тя трябва да има
↗ясна стратегия и цели. Освен това
↗внедряването на облачните услуги трябва
↗да става поетапно. А когато правим
↗политики за сигурност, те винаги се
↗тестват на малка група от потребители.
↗Добрата практика е тези хора да са част
↗от различни екипи.
↗[музика]
↗>> Здравейте, вие сте с Технически
↗погледнато подкастът, в който
↗дискутираме горещите теми от света на
↗технологиите. Аз съм Мая Бойчева. Освен
↗на сайта zonefortech.bg
↗може да ни гледате и слушате във всички
↗популярни платформи. А ако не искате да
↗изпуснете интересен епизод и интересна
↗тема, абонирайте се за канала ни в
↗YouTube.
↗Сигурно ли е в облака? Дали заради това,
↗че контролът донякъде е извън нашето
↗полезрение, дали заради факта, че
↗ресурсите са споделени с доста хора или
↗пък заради статиите, в които четем за
↗пробиви в облачните услуги. А свикнали
↗сме да си мислим, че в облака не е
↗толкова сигурно, но така ли е наистина?
↗Днес ще търсим отговор точно на този
↗въпрос заедно с гостите в студиото Диана
↗Донкова, консултант облачни технологии в
↗Кра и Веско Джумайов,
↗>> инженер сигурност в Ендуросад.
↗Здравейте.
↗>> Здравейте.
↗>> А епизодът се излъчва със съдействието
↗на Краън.
↗Според данни на Евростат, делът на
↗компаниите в Европейския съюз, които
↗използват платени облачни услуги, е
↗достигнал 51% през 2024 годи. Прогнозите
↗на анализаторите от IDCр пък са, че до
↗края на тази година, на 2025 г. над 60%
↗от предприятията в Европейския съюз ще
↗използват поне една основна облачна
↗услуга.
↗В същото време броят и видовете на
↗атаките също нарастват, а според
↗данните, на които попаднах в мрежата,
↗45% от пробивите в сигурността са
↗свързани с облачните услуги.
↗Затова и първият ми въпрос е
↗по-несигурен ли е облакът от локалните
↗решения? Мит ли е това или не е мит?
↗Диана, да започнем с теб. Благодаря ти
↗за поканата и конкретно на въпроса.
↗По-скоро бих казала, че това е МИТ, тъй
↗като доставчиците на на облачни услуги,
↗това са Microsoft, Google и Amazon, това
↗са големите в бизнеса. Те инвестират
↗милиарди както в инфраструктура, така и
↗в човешки капитал, специалисти, които а
↗да работят за тях. И ако се върнем към
↗данните, които ти цитира, да, наистика,
↗наистина облакът е атакуван. 45% е доста
↗голям процент на атаките, но в същото
↗време коя е основната причина тези атаки
↗да са успешни? И това е грешка в
↗конфигурациите.
↗Тоест тук говорим за човешка грешка. А
↗защо хората грешим тогава, когато
↗конфигурираме политики за сигурност в
↗облака? Е, защото не познаваме как
↗работи системата. Тоест не говорим за
↗слабост на самата инфраструктура, а
↗говорим за липса на достатъчно
↗информация, познаване на добрите
↗практики и освен това е една система,
↗която се развива много динамично и
↗понякога е трудно и ние да се развиваме
↗със същия темп. Хм. Така че смятам, че
↗ако една компания заложи в своята
↗стратегия също така обучение на
↗персонала, включително IT екипа,
↗облактът а бил много по-сигурен и тази
↗бройка на на атаките към него а би
↗изпаднала значително.
↗>> Мхм. Веско, според теб мит ли е или не е
↗мит?
↗>> Ами аз споделям мнението на Диди, тъй
↗като според моите виждания по-скоро
↗нещата стоят по следния начин, а
↗всъщност да, процентно може би нарастват
↗атаките и така нататък, но въпреки това
↗аа това, което коментирахме за големите
↗доставчици на облачни услуги, те
↗инвестират наистина достатъчно много в
↗сигурността и съответно тя се подобрява
↗постоянно. Тоест ние използвайки едно
↗локално решение няма как да си позволим
↗този тип финансиране или инвестиция в в
↗него и по този начин то остава
↗по-несигурно. Така че с две думи да,
↗според мен също това е по-скоро мит.
↗Кои са основните заплахи за данните и
↗системите
↗поне към наш днешна дата и има ли
↗разлика между заплахите, които са
↗насочени към облачните среди и заплахите
↗към
↗локалните решения?
↗>> Ами до голяма степен според мен се
↗припокриват, честно казано. А, да, има
↗някои, които са по-специфично насочени,
↗като например Man in the cloud, но
↗въпреки това дали ще е main in the cloud
↗или in the middle, разликата не е кой
↗знае колко голяма в крайния резултат и
↗смятам, че може би трябва да се
↗фокусираме повече върху социалното
↗инженерство, тъй като в наши дни то се
↗развива все повече и повече благодарение
↗и на изкуствения интелект и по този
↗начин се достигат по-лесно до а
↗инфраструктурата. Тоест, когато дадена
↗компания бива атакувана, често това се
↗случва чрез например фишинг измами,
↗които до ден днешен, макар и с подобрени
↗технологии за защита, те остават все още
↗аа един от основните начини за пробив на
↗дадена система.
↗>> Мхм. А вътрешните заплахи има ли ги и
↗тук в облака, както укате?
↗>> Съ сигурност, със сигурност. А не мога
↗да кажа дали са повече или по-малко като
↗като риск, но със сигурност ги има. А
↗затова е задължително да има политики,
↗свързани с dataтали leakage prevent и
↗смятам, че на първо място те са
↗задължителни и на второ място трябва да
↗има много добър крос контрол. Тоест дори
↗хора в един екип трябва да могат да се
↗контролират един друг. Било то IT
↗мениджмънта, който по дефолт има повече
↗правомощия и привилегии в в средата, той
↗въпреки това трябва да бъде с отчетност
↗към другите свои колеги и да може да
↗следят нещата, да остават в логовете, за
↗да може след това да се види кой какво и
↗защо е направил това нещо и да има
↗съответния контрол.
↗Ще си поговорим малко по-късно в
↗разговора точно за по темата за
↗политиките, която е много важна, но ми
↗се иска а да разберем точно тези заплахи
↗ли са причината някои организации все
↗още да така да се притесняват да
↗преминат към облачните услуги или
↗по-скоро непознаване. Диана,
↗>> да, аз отново бих се върнала към това,
↗което казах в началото. по-скоро а е
↗някакъв микс от предразсъдък, който
↗казва въпрос, с който ние започнахме,
↗облакът е по-несигурен и а другата
↗причина е наистина липса на информация и
↗не знаем кои са добрите практики. А
↗освен това доста често, когато се прави
↗стратегия за миграция към облака,
↗големите организации са в една по-сложна
↗конфигурация, която означава, че те са в
↗хибрид между локалната среда, където те
↗продължават да имат своите ресурси, но
↗също така и облачната среда, където
↗постепенно те пренасят или мигрират
↗потребителите си. А тази сложност на
↗конфигурацията означава, че екипът
↗реално трябва да се грижи за две среди
↗наведнъж, които понякога си приличат,
↗тъй като примерно а Microsoftският облак
↗по отношение на Mail Flowлаа а така се
↗основава на локалния exchange сървър. А,
↗но той толкова много се е развил, че
↗понякога неща, които админите очакват,
↗свикнали да боряват с локалното решение,
↗не съществуват в облака, както и
↗обратното. Тоест сложността на тази
↗конфигурация често е предпоставка за
↗грешки, както и мисълта, че аз знам това
↗как да го направя, защото съм го правил
↗локално и толкова много ми прилича на
↗това, което виждам в облака.
↗А, искам да се върна и към нещо, което
↗Веско каза, тъй като смятам, че то е
↗много важно. А тук си говорим за
↗привилегии и това кой кои системи има
↗право да управлява и дали има пълен
↗достъп върху а облачната инфраструктура.
↗>> А важно е да се каже, че а
↗администраторите следва да имат достъп а
↗пълен достъп до системата, която те
↗управляват всеки ден. Тоест, ако аз
↗примерно съм един администратор на
↗exchange онлаine, аз ще имам пълен
↗достъп дочеange онлаine, но не се
↗занимавам всеки ден с SharePoint или с
↗Teams. Това е отново пример от облака на
↗Microsoft. Тоест, на мен не ми трябват
↗права за достъп до тези услуги. Ако ми
↗се наложи да свърша нещо в Sharepint, аз
↗мога да поискам достъп за определен
↗период от време. Той да получи
↗одобрение, да има проследимост и
↗видимост. А, но голямо предизвикателство
↗е всъщност да разделим по този начин
↗задачите в една организация, особено в
↗малък и среден бизнес, където IT екипът
↗е от двама-трима човека и да следваме
↗този принцип на най-малката привилегия,
↗така че а нашата среда да е по-сигурна,
↗защото това е добра практика,
↗разпределяне на привилегиите, така че
↗всеки наистина да има достъп до
↗структурата инфраструктурата, която
↗управлява.
↗>> Тоест основното е да имаме едни добре
↗изградени политики в в организацията.
↗Хм.
↗>> Кой се занимава с изграждането на тези
↗политики и те част ли са от така
↗политиката за аа общата киберсигурност в
↗организацията?
↗>> Веко сигурност.
↗>> Ами според мен тука е доста ключовото и
↗участието на по-високите а постове, така
↗да кажем, мениджмънта. Точно така. А тъй
↗като по този начин, когато се съставя
↗един унифициран процес или политика, се
↗знае, че всички са инволвнати в
↗изграждането му, че това нещо е одобрено
↗от най-високото ниво и по този начин
↗оттук нататъка вече всичко може да се
↗надгради, промени спрямо
↗необходимостите, нуждите на компанията,
↗но е важно за мен наистина участието на
↗всички. Не просто някой от админите да
↗реши, че може днес да направи по този
↗начин политиката и да каже оттук
↗нататъка всички я следвате. Не, не
↗смятам, че това е правилният подход.
↗Смятам, че трябва да има аа разговор
↗между отделните елементи на веригата,
↗така да се каже, за да може да се
↗постигне най-добрият резултат, който да
↗комбинира правилното използване на
↗технологиите, които да допринасят за
↗развитието на бизнеса.
↗>> Аз съм съгласна с теб, но за съжаление
↗практиката показва нещо различно. А и
↗поне в България тогава, когато а има
↗някаква промяна, а миграция към облака,
↗всъщност тя тръгва от IT екипа. И мога
↗да дам пример със защита на чувствителна
↗информация. А обикновено IT екипът
↗съвместно с консултанти, каквито сме и
↗ние, започва да да конфигурира политики,
↗а и не винаги сме наясно коя е тази
↗информация, която е чувствителна
↗конкретно в организацията, в която
↗работим и правим тази конфигурация. Ние,
↗разбира се знаем, че личните данни
↗трябва да бъдат защитени а по GDPR. има
↗различни регулации, с които компанията
↗трябва да се съобрази, но коя е
↗конкретната чувствителна информация за
↗този бизнес? И тук а би следвало да се
↗включат активно екипи от правен отдел,
↗от компаъйнс, а от маркетинг, които да
↗кажат:"Ето тези документи за нас са
↗важни, те са те съдържат чувствителна
↗информация и ако тя попадне в грешните
↗ръце, тогава това би навредило на
↗бизнеса. А затова всъщност реално малко
↗са малко са организациите в България,
↗които имат стратегия за защита на
↗данните. Обикновено това е процес, който
↗тръгва от IT екипа и в последствие а
↗могат да бъдат въвни
↗екипи, но затова IT-то има нуждата от
↗подкрепата и пълното доверие на
↗мениджмънта, защото това са процеси, а
↗които са процеси на промяна. А промяната
↗означава, че ние ще работим по различен
↗начин и в началото това няма да е
↗комфортно за масовия краен потребител. А
↗и не само за него, дори и за мениджмънта
↗няма да е комфортно. Тоест важно е.
↗Важно е хората да знаят, че това не е
↗само технически процес, в който
↗започваме да използваме една нова и
↗модерна инфраструктура. Ами, а човек е
↗психологически трябва да е подготвен и
↗отворен да промени начина си на работа,
↗за да се възползва от всички хубави
↗неща, които облакът може да му
↗предостави и да е по-продуктивен.
↗А доколко влияние оказват регулациите?
↗Тоест вече говорим за политика не само в
↗самата организация, ами
↗>> а политиките, които държавите следват и
↗политиките в сектора. А оказват ли
↗влияние тези регулации и промяната им
↗съответно?
↗>> Разбира се, че оказват влияние. Въпросът
↗е доколко това влияние е само на хартия
↗и доколко то наистина се изпълнява
↗практически. А тъй като вие знаете,
↗България е длъжна да интегрира част от
↗европейските директиви в собственото си
↗законодателство, но затова има един
↗период, нали, и този период може да бъде
↗може да бъде удължен. Тоест има части от
↗законодателството, където ние имаме
↗определена гъвкавост за интегриране на
↗на европейски директиви и други, в които
↗сме длъжни просто да ги да ги приложим.
↗Да кажем, че а GDPR и регулации в тази
↗сфера при тях наблюдаваме гъвкавост и
↗тук мисля, че Веско може да се включи, а
↗тъй като малко по-конкретен пример дам.
↗А в случая точно с законодателните
↗промени, които трябва да настъпят в
↗България конкретно, за да отговаря тя на
↗европейските рамки. И точно тук има едно
↗страхотно забавяне. вече почти от
↗година, ако не се лъжа, цитирам по
↗памет, до октомври 24-та трябваше да
↗влязат в сила промените в а на локално
↗ниво законодателните промени, свързани с
↗анис 2, така наречения мрежова
↗информационна сигурност, втори етап, тъй
↗като тя вече тази директива вече обхваща
↗доста повече бизнеси, но това нещо до
↗ден днешен търпи много голямо забавяне,
↗както казах, вече е от почти година и а
↗това, което и Диди спомена, че за
↗съжаление много от нещата остават просто
↗на хартия. Аа тоест ние може да сме
↗сертифицирани прямо ИСО, да кажем, или
↗нещо подобно като рамка, а но всъщност
↗това го имаме както просто да си го
↗качим на стената в офиса с две думи. А
↗всъщност ние не следваме най-добрите
↗практики, не прилагаме необходимите
↗решения. За съжаление в момента по този
↗начин стоят нещата. Има определено доста
↗голямо забавяне. Дали се дължи на нашите
↗географски ширини, не мога да кажа.
↗Най-вероятно и те са фактор, но силно се
↗надявам, че това ще се промени в близко
↗бъдеще, тъй като все повече и повече от
↗критичната информация е в дигитална
↗среда, по-бочната по-скоро по-конкретно
↗и наистина трябва да да се действа в
↗тази посока. И да допълня може би по
↗конкретните регулации, а нещо, което
↗отново бих казал тук вече цяла Европа
↗изостава, е, че тепърва в момента се
↗разработва една рамка, която да отговаря
↗изцяло за облачните технологии и
↗сигурността в облака, докато например в
↗Щатите тяхната рамка се нарича Fed RAM и
↗е вече, мисля, че от около 14 години
↗изградена,
↗>> което според мен е наистина доста голям
↗голяма разлика като период от време, тъй
↗като а там за да може даден
↗кли по-скоро разработчик или да си
↗предлагате продукта, така да се каже, в
↗в Щатите и с да работите с техните
↗агенции, министерства и така нататък,
↗трябва да отговаряте на тази рамка за
↗киберсигурността в облака конкретно,
↗което според мен е изключително правилен
↗подход, тъй като те са започнали а с
↗изграждане на съответните процеси и
↗процедури, за да знаят хората какво
↗точно трябва да следват, за да достигнат
↗необходимото ниво на защита.
↗Да кажем, че имаме вече политики в
↗организацията. Мениджмънтът е съгласен,
↗наясно. Да. Което е така добрата новина.
↗>> Да.
↗>> Какви технологии и инструменти се
↗използват за защита на облачните среди?
↗Веско.
↗>> Ами различни са със сигурност от това,
↗което сме свикнали онпрем, но има и
↗доста, които съвпадат. Например едно CM
↗решение или C, зависи от точното
↗произношение. А то може да се интегрира
↗и он и в облака и според мен то е
↗ключовото. А но с развитието на AI бих
↗допълнил и тулове, които с помощта на
↗машин могат да оценяват поведението на
↗дадените потребители и да
↗успяват да известят съответния а екип,
↗когато може да има някакъв проблем.
↗Тоест на база на поведението на дадения
↗субект, а сами самият л може да разбере,
↗че има някакъв проблем или потенциал за
↗такъв проблем, като се започне от
↗например различни часове за логване.
↗Тоест някой в неделя следобед изведнъж
↗решава да почне много да работи, да
↗сваля някаква информация. Това е доста
↗подозрително, но това няма как да го
↗забележиш, ако нямаш изграден а тул,
↗който да следи точно бихевиъра,
↗поведението на съответния потребител.
↗И всъщност това е нещото, което аз искам
↗да допълня, тъй като съвсем леко
↗поговорихме и за вътрешната заплаха, а
↗това за което Веско говори, инструменти,
↗които използват машин урнинг, така че
↗наистина се установи кога поведението на
↗на даден служител а не е характерно за
↗него, а се използват в такива решения за
↗insideer risk мениджмънт. Тоест на
↗базата на това, то е малко шпионско,
↗но програмата знае ти колко мейла
↗изпраща всеки ден към външни получатели,
↗колко файла си споделила и в един момент
↗вижда, че вместо да споделиш 10,
↗изведнъж споделяш 30, 40, 50 файла.
↗>> Необичайно поведение.
↗>> Това е много необичайно. Тогава директно
↗се се вдига аларма, която се изпраща на
↗на IT екипа, който пък се очаква все пак
↗да работи и с и с HR-а и да са наясно
↗този служител дали не напуска или пък
↗дали не е получил някакво ревю така на
↗тримесечие, което да не е било добро
↗добро за неговата работа. Тоест дали той
↗не се чувства демотивиран. Малко или
↗много, а AI така се интегрира в тези
↗продукти, които наблюдават за за
↗вътрешен човек, който да изнася
↗чувствителна информация, че малко дори
↗следи така психологически
↗а кой как се държи и се опитва да да
↗установи а точно тази тази аномалия,
↗събирайки, разбира се връзка от
↗различните екипи в организацията. казах
↗не само администраторите, но много важно
↗HR-ъ, който може да каже дали има
↗някакъв проблем със служителя.
↗>> А има ли значение за сигурността как се
↗извършва внедряването на облачните
↗услуги? А въобще за какво трябва да да
↗се внимава Диана?
↗>> Има има значение. А, както казах тогава,
↗когато една организация започне да
↗мигрира към облака, тя трябва да има
↗ясна стратегия и цели. Освен това
↗внедряването на облачните услуги трябва
↗да става поетапно. А когато правим
↗политики за сигурност, те винаги се
↗тестват на малка група от потребители.
↗Добрата практика е тези хора да са част
↗от различни екипи, тъй като всеки човек
↗борави по свой собствен начин с
↗информация. примерно маркетинга ще
↗разпращат много имейли, ще споделят
↗документи. Хората от IT екипа а ще пишат
↗код, ще правят промени в самата конзола.
↗Тоест, тук имаме различни случаи. Когато
↗съберем една такава група от потребители
↗и тестваме новото облачно решение,
↗всъщност ще получим обратна връзка от
↗всеки един от тях и ще видим и къде са
↗проблемите, защото а облактът предлага
↗един бейлайн, една конфигурация на
↗базата на добрите практики, а които са
↗изградили големите доставчици на на
↗облачни услуги, но в същото време всяка
↗една организация
↗има своите изисквания, регулации,
↗чувствителна информация, както и а
↗потребители, за които трябва да се
↗направят изключения, което ако си
↗говорим отново за заплахите, за
↗сигурността на облака, подобни
↗изключения а са често срещани и те
↗наистина а представляват риск тогава,
↗когато трябва да изключим даден
↗потребител, обикновено на високо ниво
↗ниво в нашата организация от политиката
↗за сигурност, защото а примерно той не
↗получава важни важни съобщения.
↗А тук наистина искам да кажа, че е много
↗важно, ако това е нещо, което е
↗наложително, то да се направи по сигурен
↗начин. Такива начини съществуват,
↗така че а това да не създава възможности
↗за пробив в сигурността. Тоест малки
↗тестови групи, обратна връзка, адаптация
↗на продукта, ако се налагат изключения,
↗се правят по сигурен начин, така че да
↗да знаем, че че някой няма да ни
↗атакува. Хм.
↗>> И другото, което е много важно, аз
↗постоянно натам а натам отивам, а хората
↗да имат наистина очакването, че това е
↗промяна и че ще променят начина, по
↗който работят. А важно е те да се
↗обучават, защото те са свикнали да
↗боравят с документи по един начин. Този
↗начин може би вече няма да е достъпен.
↗Ами тогава кой е новият начин, по който
↗те могат да продължат да вършат работата
↗си? И тоест това е отговорност на
↗организацията и на мениджмънта. те да
↗разберат, че трябва да се инвестира в в
↗обучение на потребителите, а не само в
↗това да започнем да да ползваме тези
↗облачни услуги и да платим за тях.
↗>> Аз бих искал само да вметна във връзка с
↗изключенията, за които Диди спомена, то
↗се получава известна ирония точно в този
↗момент, тъй като точно C левъла, Cлеevл
↗мениджмта е често а обектът на тези
↗изключения. А това е, както казах,
↗ироничният момент, защото пък те са
↗хората, които имат най-много достъпи,
↗най-много информация минава през тях и
↗освен това са и най-таргетираних,
↗>> било то през чрез спиърфишинг или дори
↗като видове атаки.
↗>> А, но точно това е странното, че хората
↗явно отказват да разберат точно този
↗момент как защо няма да се остави а
↗вратичка за този човек. Ами ето затова,
↗защото ти си този, който има най-много
↗информация, най-много критична
↗информация минава през него и си освен
↗това и най-ргетиран.
↗>> Мхм. Тоест си левъла на си левъла не
↗трябва да се дават всички права, както
↗са явно в някои организации правят, а
↗просто трябва правата да са спрямо а
↗необходимостта от работа.
↗>> Точно така. Точно така. Точно така.
↗Трябва да се следва принципът за need to
↗know и за leas privilege. Със сигурност
↗това са си най-добрите практики и са
↗меко казано задължителни. особено за
↗по-високите нива, които са и а най
↗най-често обектът на такъв тип атаки.
↗>> Според теб нужно ли е специфично
↗обучение на персонала?
↗>> Абсолютно задължително е. Не просто е
↗нужно. То е за мен е абсолютно
↗ключовото, тъй като както и Диди
↗спомена, трябва да хората да бъдат
↗известявани за промените. Не може един
↗ден да отидеш на работа, да си включиш
↗компютъра и да видиш, че всъщност не си
↗няма да работиш днес, както си работил
↗предишния ден. имаш нова политика, нов,
↗да кажем, сенсивити лейбъл, който не ти
↗позволява да изпратиш даден имейл, тъй
↗като на първо място по този начин а
↗изключваме психологическия момент, в
↗който хората по този начин се
↗притесняват от това, че не могат да си
↗вършат работата. Ами идва един момент, в
↗който ти се опитваш да заобиколиш тази
↗забрана, което от от своя страна отваря
↗нови рискове. И освен това е третият
↗момент, когато всъщност пет човека ще
↗зададат един и същи въпрос днес на IT
↗екипа, защото това нещо е ново и не е
↗известено и по този начин а се губи от
↗човешкия потенциал и ресурс на IT екипа,
↗за да се занимава с едно и също нещо пет
↗пъти за конкретния ден, което можеше да
↗бъде спестено, ако просто всички бяха
↗известени както трябва.
↗Можем ли да обобщим кои са така
↗основните грешки, които се допускат при
↗внедряване на облачни ури с оглед на
↗сигурността?
↗Диана
↗>> можем да То първата, с която започнахме
↗в самото начало е наистина недобре
↗направена конфигурация. Както казах, не
↗се следват добрите практики. А също така
↗а недобре направена конфигурация, защото
↗нашите потребители не могат да се да се
↗справят със сложността на системата. И
↗това води към втория риск, който е
↗свързан с това, че когато достъпваме
↗някакъв ресурс, който се намира в
↗облака, ние всъщност трябва да докажем
↗кои сме и че ние сме точно тези хора,
↗които могат да достъпят този ресурс, а
↗не някой натрапник, който се опитва да
↗проникне в нашата среда. Тоест, тук
↗трябва да имаме инструмент, с който да
↗се идентифицираме и на базата на тази
↗идентификация да получим достъп. Тоест
↗говорим за права и достъп до средата. А
↗това е едно от нещата, които се
↗използват, за да се крадат акаунти, да
↗се компроментират потребителски акаунти
↗и да се прониква в в облака и оттам
↗насетне да се правят бели. А освен това
↗така наречените shadow IT, тоест
↗апликации, които нашите потребители
↗използват, по един или друг начин са
↗достъпили, а и ние като IT екип не сме
↗наясно с това какви права имат
↗апликациите върху върху нашата среда.
↗Говорихме вече за привилегиите,
↗а за това, че трябва да се използват
↗възможно най-малко привилегии за
↗административните роли. Тоест само това,
↗което ти е необходимо, за да си вършиш
↗работата, а не пет човека да имат пълен
↗достъп до цялата инфраструктура. Всеки
↗да може да прави да прави всичко.
↗>> Мхм.
↗>> А и така бих ги разделила. Първата
↗стъпка е винаги да се погрижим за
↗сигурността на потребителите, как те
↗достъпват облачните ресурси. Втората
↗стъпка е да се погрижим за устройствата,
↗от които тези потребители достъпват
↗ресурсите, при какви условия те ще имат
↗достъп и какъв ще бъде този достъп. И
↗третата стъпка, когато вече сме
↗подсигурили потребителя, неговото
↗устройство, е да видим как той ще борави
↗с информацията, която се намира в
↗облака. Защото в облака вече ние имаме
↗много фирмена информация и когато тя е
↗чувствителна, при какви условия тя се
↗разменя с хора извън организацията, при
↗какви условия хората вътре в
↗организацията работят съвместно върху
↗документи, които са с чувствителна
↗информация, тоест са потребители,
↗устройства информация.
↗>> Хм. Според мен също е доста ключово да
↗се изясни от рано при използването на
↗дадена услуга къде точно е границата.
↗къде отговорността пада върху доставчика
↗и къде върху потребителя, тъй като в
↗един момент остава едно такова съмнение
↗в потребителите, абе това всъщност не е
↗моя отговорност да го защитавам. Това е
↗на доставчика и обратното. И това нещо
↗според мен наистина е доста ключово още
↗когато започва интеграцията, да се знае,
↗да се да са наясно хората, че критичната
↗информация си е наша отговорност да бъде
↗защитена, макар и използвайки
↗инфраструктурата на доставчика.
↗При вас, Веско, вие какви добри практики
↗използвате, за да гарантирате
↗сигурността в вашата среда?
↗>> Ами на първо място, освен техническите,
↗които за които Диди спомена
↗няколкократно, аз бих добавил и чисто
↗човешкия фактор. А това включва обучения
↗на първо място, а тъй като средата е
↗изключително динамична и буквално едно
↗нещо, което се е случило миналата
↗седмица, тази седмица ще изглежда по
↗съвсем различен начин, но въпреки това
↗може да проработи при даден вид атака.
↗Тоест за мен това да сме а ъпдейтнати
↗постоянно е най-ключовото и да обучаваме
↗персонала си, тъй като а колкото и
↗технически мерки да се вземат, винаги
↗зад клавиатурното устройство е
↗последната линия на защита, така да се
↗каже. било то с един фиishшинг имейл,
↗било то с някакъв вид друг социален
↗инженеринг, винаги могат да бъдат
↗достъпени критичните данни, ако човекът
↗не се не се е подготвил и за него и на
↗него самия не му е било обяснено, че той
↗всъщност е отговорен за това нещо и да
↗се даде ясен знак, че а важността на
↗информацията е ключова, тъй като в наши
↗дни всичко е дигитално и а дори как да
↗кажа м инфо Информацията вече е по-ценна
↗дори от пари и различни други видове
↗активи. Това според мен е най-ключовото.
↗А отвъд, както казах вече, техническите
↗а параметри, които се използват, но със
↗сигурност и а туловете са изключително
↗важни и затова вметнах още в в началото
↗за AI туловете, които на база на
↗поведението на служителя могат да правят
↗сами а заключения, а а дори и да взимат
↗и дейст да предприемат действия, които
↗да ограничат например даден опит за
↗ефитреation на някакъв вид информация.
↗Тоест, можем ли да кажем, че така с
↗по-широкото използване на изкуствен
↗интелект облачните услуги ще стават все
↗по-сигурни и по-сигурни?
↗>> И дай не.
↗>> А и дай не, тъй като изкуственият
↗интелект вече се интегрира като част от
↗системите за сигурност, но също така се
↗използва и за атаки.
↗Тоест фишинг имейла вече съдържа пфейк
↗видео, което е реално видео на на
↗реалния човек. Единствено това, което
↗иска от теб е да си дадеш банковата
↗сметка, пина, краденшълите и така
↗нататък, но това е той. Това не е някой,
↗който се който се представя за него. А
↗така че в момента това, което
↗наблюдаваме с с AI на на българския
↗пазар е, че хората го използват, но
↗често не си дават сметка, че
↗информацията, която поставят вътре, тя
↗се тя се използва за обучение на модела.
↗Говорим за тези версии, които не са
↗платени или които не са интегрирани с
↗облака на на клиента, ако мога така да
↗се изразя. Защото платеният вариант, той
↗ще запази тази информация вътре
↗единствено в твоята среда. Но тези,
↗които масово се използват, чат GPT, дори
↗и копай, който е безплатен, всичко това
↗излиза в интернет и да, много е полезно,
↗но в същото време това, което ти търсиш,
↗въпросите, които а ти задаваш, те са
↗публично достояни и се използват, за да
↗се обучи модела. И модел, моделът да
↗разбере, ако мога така да се така да се
↗изразя, какво ти търсиш, от какво се
↗интересуваш. Е тогава защо този модел
↗също да не бъде използван, за да атакува
↗атакува облака и той се използва. Хм.
↗>> Така че наистина и да, и не.
↗>> Да. Реалността е малко или много се
↗получава нещо като игра на котка и
↗мишка. Тоест и двете страни постоянно се
↗преследват кой ще използва по-добре
↗AI-я, дали за атака или за защита. И
↗според мен този процес ще продължи доста
↗дълго време, тъй като, както казах, е
↗общодостъпно като технология и за двете
↗страни и колкото повече се инвестира от
↗защи за защита, толкова пък от друга
↗страна недоброжелателите осъзнават, че
↗след като толкова се опитваме да защитим
↗нещо, значи сигурно е ценно.
↗>> Така че те ще продължат по същия начин.
↗Да. натискат в тази посока и да,
↗буквално борба между доброто и злото се
↗очертава.
↗>> А като финал какво да очакваме от
↗облачната сигурност бъде следващите пет
↗години? Доста дълъг период, но се
↗опитаме със сигурност ще е доста
↗динамично. Това е гарантирано. А тъй
↗като както още в самото начало
↗споменахте, а все повече и повече а
↗организации се преместват в облака. А
↗съответно ще става все по-населено там,
↗така да се каже, ще има все по-критична
↗информация и съответно ще бъде пък тя
↗цел на недоброжелателите, които ще искат
↗да достъпят. А предполагам, че в
↗България конкретно ще има доста доста
↗проблеми с интегрирането на облачните
↗услуги, тъй като смятам, че чисто, как
↗да кажа, на ниво на родопсихология сме
↗малко по-скептични към иновациите и
↗малко по-бавно ще се случат. Надявам се
↗все пак да се случат и да се случат по
↗правилния и сигурен начин.
↗>> Мхм. Диана,
↗>> ами аз бих допълнила Веско с това, че
↗наистина смятам, че AI ще бъде използван
↗и за добро, а особено за защита, тъй
↗като все пак изкуствения интелект може
↗да анализира огромни масиви от бази
↗данни, а да намира патърни, аномалии и
↗ако говорим за секюрити логове, а
↗времето, което един secкюрити аналист ще
↗вложи, за да за да намери дадена
↗аномалия за Ея, ще става почти
↗мигновено, аа което е много ценно. Тоест
↗вярвам, че той ще бъде все по-интегриран
↗в системите за сигурност. В същото време
↗ми се ще да вярвам, че човекът няма да
↗бъде да бъде изключен аа защото а ние
↗сме тези, които взимаме финалното
↗решение. Това наистина ли е заплаха или
↗не? Дали трябва да се митийтне, дали
↗трябва да се изолира това устройство,
↗този потребител и така нататък. Или
↗всъщност говорим за за фолс позитив. А
↗така че човешкият фактор, той може да
↗причинява проблеми, но освен това ние
↗имаме нашия интелект, което е едно от
↗силните ни оръжия. А и другото, в облака
↗ще има и доста автоматизация, нали? А
↗това, което обясних преди малко, имаме
↗инцидент, който е с с high severвериity.
↗такъв инцидент вече дори и сега директно
↗автоматично може да се изолира и да се и
↗да се реши и то има доказателства, които
↗са събрани и още докато екипът по
↗сигурност не е бил уведомен и не е
↗реагирал, системата вече на базата, че
↗познава този тип поведения, инциденти и
↗така нататък, е успяла да реагира и да
↗не позволи тая заплаха да се
↗разпространи в организацията. Така че
↗интеграция AI и автоматизация
↗и ми се ще да вярвам също така, че и ние
↗ще се развиваме и ще сме по-отворени към
↗промяната,
↗защото тогава, когато човек се развива,
↗той е той е жив, учи нови неща,
↗любопитен е и се чувства щастлив.
↗Добре, прекрасен финал за за нашия
↗разговор. Изключително много ви
↗благодаря, че гостувахте на технически
↗погледнато.
↗>> Благодарим.
↗>> И ние благодарим за поканата.
↗>> Това беше всичко от нас. Благодаря ви,
↗че избрахте технически погледнато със
↗съдействията на Крен. А не забравяйте да
↗ни гледате и слушате на всички популярни
↗платформи, както и на сайта
↗zonefortecher.bg БГ и разбира се да се
↗абонирате за канала ни в YouTube. เฮ
↗[музика]



