Подкаст

Сигурно ли е в облака?

Диана Донкова (консултант „Облачни технологии“ в Crayon), Веско Джумайов (инженер „Сигурност“ в „Ендуросат“), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)

Разговор за сигурността на облачните услуги в сравнение с локалните решения — типични грешки при конфигурация и миграция, липсата на стратегия за защита на данните в българските организации и изоставането на европейската регулаторна рамка спрямо американската FedRAMP. Обсъждат се още вътрешната заплаха и инструментите за insider risk management, които следят поведението на потребителите с машинно обучение.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

🆕🎙️Сигурно ли е в облака? Дали заради това, че контролът донякъде е извън нашето полезрение, дали заради факта, че ресурсите са споделени с доста хора, или пък заради статиите, в които четем за пробиви в облачните услуги, свикнали сме да си мислим, че когато нещо е в облака, то не е толкова сигурно. Но така ли е наистина? В този епизод на подкаста “ТЕХничеки погледнато”, който осъществяваме със съдействието на Crayon, търсим отговор точно на този въпрос. Наши гости са:

📌Диана Донкова, консултант “Облачни технологии” в Crayon, и
📌Веско Джумайов, инженер “Сигурност”в "Ендуросат".

❓По-несигурен ли е облакът от локалните решения, има ли специфични атаки, насочени към облачните среди, какви технологии и политики трябва да въведе организацията и кои са най-големите грешки, които се допускат. Гледайте и слушайте в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”.

Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg

Абонирайте се и ни последвайте:
👉 YouTube: / @zone4tech
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg

#подкаст #podcast #технологии #ИТ #AI #изкуственинтелект #сигурност #киберсигурност #облак #clouds

00:00 В този епизод
01:49 45% от атаките
06:15 Какви са заплахите
08:07 Защо организациите се плащат от облака
11:40 Кой отговаря за политиките
15:17 Регулациите
18:49 Какви технологии се използват
22:01 За какво да се внимава при внедряване
26:39 Нужно ли е обучение на персонала
27:26 Кои са основните грешки
31:20 Добри практики
33:10 Изкуственият интелект
35:49 Какво да очакваме от облачната сигурност

Описанието е на Zone4Tech.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗Малко са, малко са организациите в

↗България, които имат стратегия за защита

↗на данните. Обикновено това е процес,

Покажи целия препис — още 878 абзаца (~5506 думи)

↗който тръгва от IT екипа и в последствие

↗а могат да бъдат въвни

↗екипи, но затова IT-то има нуждата от

↗подкрепата и пълното доверие на

↗мениджмънта.

↗[музика]

↗Сложността на тази конфигурация често е

↗предпоставка за грешки, както и мисълта,

↗че аз знам това как да го направя,

↗защото съм го правил локално и толкова

↗много ми прилича на това, което виждам в

↗облака,

↗>> че за съжаление много от нещата остават

↗просто на хартия. А, тоест ние може да

↗сме сертифицирани спрямо ИСО, да кажем,

↗или нещо подобно като рамка, а но

↗всъщност това го имаме както просто да

↗си го качим на стената в офиса,

↗да допълня може би по конкретните

↗регулации, а нещо, което отново бих

↗казал тук вече цяла Европа изостава, е,

↗че тепърва в момента се разработва една

↗рамка, която да отговаря изцяло за

↗облачните технологии и сигурността в

↗облака, докато например в Щати Те

↗тяхната рамка се нарича Fed RAM и е вече

↗мисля, че от около 14 години изградена,

↗>> което според мен е наистина доста голям

↗голяма разлика като период от време.

↗>> Когато една организация започне да

↗мигрира към облака, тя трябва да има

↗ясна стратегия и цели. Освен това

↗внедряването на облачните услуги трябва

↗да става поетапно. А когато правим

↗политики за сигурност, те винаги се

↗тестват на малка група от потребители.

↗Добрата практика е тези хора да са част

↗от различни екипи.

↗[музика]

↗>> Здравейте, вие сте с Технически

↗погледнато подкастът, в който

↗дискутираме горещите теми от света на

↗технологиите. Аз съм Мая Бойчева. Освен

↗на сайта zonefortech.bg

↗може да ни гледате и слушате във всички

↗популярни платформи. А ако не искате да

↗изпуснете интересен епизод и интересна

↗тема, абонирайте се за канала ни в

↗YouTube.

↗Сигурно ли е в облака? Дали заради това,

↗че контролът донякъде е извън нашето

↗полезрение, дали заради факта, че

↗ресурсите са споделени с доста хора или

↗пък заради статиите, в които четем за

↗пробиви в облачните услуги. А свикнали

↗сме да си мислим, че в облака не е

↗толкова сигурно, но така ли е наистина?

↗Днес ще търсим отговор точно на този

↗въпрос заедно с гостите в студиото Диана

↗Донкова, консултант облачни технологии в

↗Кра и Веско Джумайов,

↗>> инженер сигурност в Ендуросад.

↗Здравейте.

↗>> Здравейте.

↗>> А епизодът се излъчва със съдействието

↗на Краън.

↗Според данни на Евростат, делът на

↗компаниите в Европейския съюз, които

↗използват платени облачни услуги, е

↗достигнал 51% през 2024 годи. Прогнозите

↗на анализаторите от IDCр пък са, че до

↗края на тази година, на 2025 г. над 60%

↗от предприятията в Европейския съюз ще

↗използват поне една основна облачна

↗услуга.

↗В същото време броят и видовете на

↗атаките също нарастват, а според

↗данните, на които попаднах в мрежата,

↗45% от пробивите в сигурността са

↗свързани с облачните услуги.

↗Затова и първият ми въпрос е

↗по-несигурен ли е облакът от локалните

↗решения? Мит ли е това или не е мит?

↗Диана, да започнем с теб. Благодаря ти

↗за поканата и конкретно на въпроса.

↗По-скоро бих казала, че това е МИТ, тъй

↗като доставчиците на на облачни услуги,

↗това са Microsoft, Google и Amazon, това

↗са големите в бизнеса. Те инвестират

↗милиарди както в инфраструктура, така и

↗в човешки капитал, специалисти, които а

↗да работят за тях. И ако се върнем към

↗данните, които ти цитира, да, наистика,

↗наистина облакът е атакуван. 45% е доста

↗голям процент на атаките, но в същото

↗време коя е основната причина тези атаки

↗да са успешни? И това е грешка в

↗конфигурациите.

↗Тоест тук говорим за човешка грешка. А

↗защо хората грешим тогава, когато

↗конфигурираме политики за сигурност в

↗облака? Е, защото не познаваме как

↗работи системата. Тоест не говорим за

↗слабост на самата инфраструктура, а

↗говорим за липса на достатъчно

↗информация, познаване на добрите

↗практики и освен това е една система,

↗която се развива много динамично и

↗понякога е трудно и ние да се развиваме

↗със същия темп. Хм. Така че смятам, че

↗ако една компания заложи в своята

↗стратегия също така обучение на

↗персонала, включително IT екипа,

↗облактът а бил много по-сигурен и тази

↗бройка на на атаките към него а би

↗изпаднала значително.

↗>> Мхм. Веско, според теб мит ли е или не е

↗мит?

↗>> Ами аз споделям мнението на Диди, тъй

↗като според моите виждания по-скоро

↗нещата стоят по следния начин, а

↗всъщност да, процентно може би нарастват

↗атаките и така нататък, но въпреки това

↗аа това, което коментирахме за големите

↗доставчици на облачни услуги, те

↗инвестират наистина достатъчно много в

↗сигурността и съответно тя се подобрява

↗постоянно. Тоест ние използвайки едно

↗локално решение няма как да си позволим

↗този тип финансиране или инвестиция в в

↗него и по този начин то остава

↗по-несигурно. Така че с две думи да,

↗според мен също това е по-скоро мит.

↗Кои са основните заплахи за данните и

↗системите

↗поне към наш днешна дата и има ли

↗разлика между заплахите, които са

↗насочени към облачните среди и заплахите

↗към

↗локалните решения?

↗>> Ами до голяма степен според мен се

↗припокриват, честно казано. А, да, има

↗някои, които са по-специфично насочени,

↗като например Man in the cloud, но

↗въпреки това дали ще е main in the cloud

↗или in the middle, разликата не е кой

↗знае колко голяма в крайния резултат и

↗смятам, че може би трябва да се

↗фокусираме повече върху социалното

↗инженерство, тъй като в наши дни то се

↗развива все повече и повече благодарение

↗и на изкуствения интелект и по този

↗начин се достигат по-лесно до а

↗инфраструктурата. Тоест, когато дадена

↗компания бива атакувана, често това се

↗случва чрез например фишинг измами,

↗които до ден днешен, макар и с подобрени

↗технологии за защита, те остават все още

↗аа един от основните начини за пробив на

↗дадена система.

↗>> Мхм. А вътрешните заплахи има ли ги и

↗тук в облака, както укате?

↗>> Съ сигурност, със сигурност. А не мога

↗да кажа дали са повече или по-малко като

↗като риск, но със сигурност ги има. А

↗затова е задължително да има политики,

↗свързани с dataтали leakage prevent и

↗смятам, че на първо място те са

↗задължителни и на второ място трябва да

↗има много добър крос контрол. Тоест дори

↗хора в един екип трябва да могат да се

↗контролират един друг. Било то IT

↗мениджмънта, който по дефолт има повече

↗правомощия и привилегии в в средата, той

↗въпреки това трябва да бъде с отчетност

↗към другите свои колеги и да може да

↗следят нещата, да остават в логовете, за

↗да може след това да се види кой какво и

↗защо е направил това нещо и да има

↗съответния контрол.

↗Ще си поговорим малко по-късно в

↗разговора точно за по темата за

↗политиките, която е много важна, но ми

↗се иска а да разберем точно тези заплахи

↗ли са причината някои организации все

↗още да така да се притесняват да

↗преминат към облачните услуги или

↗по-скоро непознаване. Диана,

↗>> да, аз отново бих се върнала към това,

↗което казах в началото. по-скоро а е

↗някакъв микс от предразсъдък, който

↗казва въпрос, с който ние започнахме,

↗облакът е по-несигурен и а другата

↗причина е наистина липса на информация и

↗не знаем кои са добрите практики. А

↗освен това доста често, когато се прави

↗стратегия за миграция към облака,

↗големите организации са в една по-сложна

↗конфигурация, която означава, че те са в

↗хибрид между локалната среда, където те

↗продължават да имат своите ресурси, но

↗също така и облачната среда, където

↗постепенно те пренасят или мигрират

↗потребителите си. А тази сложност на

↗конфигурацията означава, че екипът

↗реално трябва да се грижи за две среди

↗наведнъж, които понякога си приличат,

↗тъй като примерно а Microsoftският облак

↗по отношение на Mail Flowлаа а така се

↗основава на локалния exchange сървър. А,

↗но той толкова много се е развил, че

↗понякога неща, които админите очакват,

↗свикнали да боряват с локалното решение,

↗не съществуват в облака, както и

↗обратното. Тоест сложността на тази

↗конфигурация често е предпоставка за

↗грешки, както и мисълта, че аз знам това

↗как да го направя, защото съм го правил

↗локално и толкова много ми прилича на

↗това, което виждам в облака.

↗А, искам да се върна и към нещо, което

↗Веско каза, тъй като смятам, че то е

↗много важно. А тук си говорим за

↗привилегии и това кой кои системи има

↗право да управлява и дали има пълен

↗достъп върху а облачната инфраструктура.

↗>> А важно е да се каже, че а

↗администраторите следва да имат достъп а

↗пълен достъп до системата, която те

↗управляват всеки ден. Тоест, ако аз

↗примерно съм един администратор на

↗exchange онлаine, аз ще имам пълен

↗достъп дочеange онлаine, но не се

↗занимавам всеки ден с SharePoint или с

↗Teams. Това е отново пример от облака на

↗Microsoft. Тоест, на мен не ми трябват

↗права за достъп до тези услуги. Ако ми

↗се наложи да свърша нещо в Sharepint, аз

↗мога да поискам достъп за определен

↗период от време. Той да получи

↗одобрение, да има проследимост и

↗видимост. А, но голямо предизвикателство

↗е всъщност да разделим по този начин

↗задачите в една организация, особено в

↗малък и среден бизнес, където IT екипът

↗е от двама-трима човека и да следваме

↗този принцип на най-малката привилегия,

↗така че а нашата среда да е по-сигурна,

↗защото това е добра практика,

↗разпределяне на привилегиите, така че

↗всеки наистина да има достъп до

↗структурата инфраструктурата, която

↗управлява.

↗>> Тоест основното е да имаме едни добре

↗изградени политики в в организацията.

↗Хм.

↗>> Кой се занимава с изграждането на тези

↗политики и те част ли са от така

↗политиката за аа общата киберсигурност в

↗организацията?

↗>> Веко сигурност.

↗>> Ами според мен тука е доста ключовото и

↗участието на по-високите а постове, така

↗да кажем, мениджмънта. Точно така. А тъй

↗като по този начин, когато се съставя

↗един унифициран процес или политика, се

↗знае, че всички са инволвнати в

↗изграждането му, че това нещо е одобрено

↗от най-високото ниво и по този начин

↗оттук нататъка вече всичко може да се

↗надгради, промени спрямо

↗необходимостите, нуждите на компанията,

↗но е важно за мен наистина участието на

↗всички. Не просто някой от админите да

↗реши, че може днес да направи по този

↗начин политиката и да каже оттук

↗нататъка всички я следвате. Не, не

↗смятам, че това е правилният подход.

↗Смятам, че трябва да има аа разговор

↗между отделните елементи на веригата,

↗така да се каже, за да може да се

↗постигне най-добрият резултат, който да

↗комбинира правилното използване на

↗технологиите, които да допринасят за

↗развитието на бизнеса.

↗>> Аз съм съгласна с теб, но за съжаление

↗практиката показва нещо различно. А и

↗поне в България тогава, когато а има

↗някаква промяна, а миграция към облака,

↗всъщност тя тръгва от IT екипа. И мога

↗да дам пример със защита на чувствителна

↗информация. А обикновено IT екипът

↗съвместно с консултанти, каквито сме и

↗ние, започва да да конфигурира политики,

↗а и не винаги сме наясно коя е тази

↗информация, която е чувствителна

↗конкретно в организацията, в която

↗работим и правим тази конфигурация. Ние,

↗разбира се знаем, че личните данни

↗трябва да бъдат защитени а по GDPR. има

↗различни регулации, с които компанията

↗трябва да се съобрази, но коя е

↗конкретната чувствителна информация за

↗този бизнес? И тук а би следвало да се

↗включат активно екипи от правен отдел,

↗от компаъйнс, а от маркетинг, които да

↗кажат:"Ето тези документи за нас са

↗важни, те са те съдържат чувствителна

↗информация и ако тя попадне в грешните

↗ръце, тогава това би навредило на

↗бизнеса. А затова всъщност реално малко

↗са малко са организациите в България,

↗които имат стратегия за защита на

↗данните. Обикновено това е процес, който

↗тръгва от IT екипа и в последствие а

↗могат да бъдат въвни

↗екипи, но затова IT-то има нуждата от

↗подкрепата и пълното доверие на

↗мениджмънта, защото това са процеси, а

↗които са процеси на промяна. А промяната

↗означава, че ние ще работим по различен

↗начин и в началото това няма да е

↗комфортно за масовия краен потребител. А

↗и не само за него, дори и за мениджмънта

↗няма да е комфортно. Тоест важно е.

↗Важно е хората да знаят, че това не е

↗само технически процес, в който

↗започваме да използваме една нова и

↗модерна инфраструктура. Ами, а човек е

↗психологически трябва да е подготвен и

↗отворен да промени начина си на работа,

↗за да се възползва от всички хубави

↗неща, които облакът може да му

↗предостави и да е по-продуктивен.

↗А доколко влияние оказват регулациите?

↗Тоест вече говорим за политика не само в

↗самата организация, ами

↗>> а политиките, които държавите следват и

↗политиките в сектора. А оказват ли

↗влияние тези регулации и промяната им

↗съответно?

↗>> Разбира се, че оказват влияние. Въпросът

↗е доколко това влияние е само на хартия

↗и доколко то наистина се изпълнява

↗практически. А тъй като вие знаете,

↗България е длъжна да интегрира част от

↗европейските директиви в собственото си

↗законодателство, но затова има един

↗период, нали, и този период може да бъде

↗може да бъде удължен. Тоест има части от

↗законодателството, където ние имаме

↗определена гъвкавост за интегриране на

↗на европейски директиви и други, в които

↗сме длъжни просто да ги да ги приложим.

↗Да кажем, че а GDPR и регулации в тази

↗сфера при тях наблюдаваме гъвкавост и

↗тук мисля, че Веско може да се включи, а

↗тъй като малко по-конкретен пример дам.

↗А в случая точно с законодателните

↗промени, които трябва да настъпят в

↗България конкретно, за да отговаря тя на

↗европейските рамки. И точно тук има едно

↗страхотно забавяне. вече почти от

↗година, ако не се лъжа, цитирам по

↗памет, до октомври 24-та трябваше да

↗влязат в сила промените в а на локално

↗ниво законодателните промени, свързани с

↗анис 2, така наречения мрежова

↗информационна сигурност, втори етап, тъй

↗като тя вече тази директива вече обхваща

↗доста повече бизнеси, но това нещо до

↗ден днешен търпи много голямо забавяне,

↗както казах, вече е от почти година и а

↗това, което и Диди спомена, че за

↗съжаление много от нещата остават просто

↗на хартия. Аа тоест ние може да сме

↗сертифицирани прямо ИСО, да кажем, или

↗нещо подобно като рамка, а но всъщност

↗това го имаме както просто да си го

↗качим на стената в офиса с две думи. А

↗всъщност ние не следваме най-добрите

↗практики, не прилагаме необходимите

↗решения. За съжаление в момента по този

↗начин стоят нещата. Има определено доста

↗голямо забавяне. Дали се дължи на нашите

↗географски ширини, не мога да кажа.

↗Най-вероятно и те са фактор, но силно се

↗надявам, че това ще се промени в близко

↗бъдеще, тъй като все повече и повече от

↗критичната информация е в дигитална

↗среда, по-бочната по-скоро по-конкретно

↗и наистина трябва да да се действа в

↗тази посока. И да допълня може би по

↗конкретните регулации, а нещо, което

↗отново бих казал тук вече цяла Европа

↗изостава, е, че тепърва в момента се

↗разработва една рамка, която да отговаря

↗изцяло за облачните технологии и

↗сигурността в облака, докато например в

↗Щатите тяхната рамка се нарича Fed RAM и

↗е вече, мисля, че от около 14 години

↗изградена,

↗>> което според мен е наистина доста голям

↗голяма разлика като период от време, тъй

↗като а там за да може даден

↗кли по-скоро разработчик или да си

↗предлагате продукта, така да се каже, в

↗в Щатите и с да работите с техните

↗агенции, министерства и така нататък,

↗трябва да отговаряте на тази рамка за

↗киберсигурността в облака конкретно,

↗което според мен е изключително правилен

↗подход, тъй като те са започнали а с

↗изграждане на съответните процеси и

↗процедури, за да знаят хората какво

↗точно трябва да следват, за да достигнат

↗необходимото ниво на защита.

↗Да кажем, че имаме вече политики в

↗организацията. Мениджмънтът е съгласен,

↗наясно. Да. Което е така добрата новина.

↗>> Да.

↗>> Какви технологии и инструменти се

↗използват за защита на облачните среди?

↗Веско.

↗>> Ами различни са със сигурност от това,

↗което сме свикнали онпрем, но има и

↗доста, които съвпадат. Например едно CM

↗решение или C, зависи от точното

↗произношение. А то може да се интегрира

↗и он и в облака и според мен то е

↗ключовото. А но с развитието на AI бих

↗допълнил и тулове, които с помощта на

↗машин могат да оценяват поведението на

↗дадените потребители и да

↗успяват да известят съответния а екип,

↗когато може да има някакъв проблем.

↗Тоест на база на поведението на дадения

↗субект, а сами самият л може да разбере,

↗че има някакъв проблем или потенциал за

↗такъв проблем, като се започне от

↗например различни часове за логване.

↗Тоест някой в неделя следобед изведнъж

↗решава да почне много да работи, да

↗сваля някаква информация. Това е доста

↗подозрително, но това няма как да го

↗забележиш, ако нямаш изграден а тул,

↗който да следи точно бихевиъра,

↗поведението на съответния потребител.

↗И всъщност това е нещото, което аз искам

↗да допълня, тъй като съвсем леко

↗поговорихме и за вътрешната заплаха, а

↗това за което Веско говори, инструменти,

↗които използват машин урнинг, така че

↗наистина се установи кога поведението на

↗на даден служител а не е характерно за

↗него, а се използват в такива решения за

↗insideer risk мениджмънт. Тоест на

↗базата на това, то е малко шпионско,

↗но програмата знае ти колко мейла

↗изпраща всеки ден към външни получатели,

↗колко файла си споделила и в един момент

↗вижда, че вместо да споделиш 10,

↗изведнъж споделяш 30, 40, 50 файла.

↗>> Необичайно поведение.

↗>> Това е много необичайно. Тогава директно

↗се се вдига аларма, която се изпраща на

↗на IT екипа, който пък се очаква все пак

↗да работи и с и с HR-а и да са наясно

↗този служител дали не напуска или пък

↗дали не е получил някакво ревю така на

↗тримесечие, което да не е било добро

↗добро за неговата работа. Тоест дали той

↗не се чувства демотивиран. Малко или

↗много, а AI така се интегрира в тези

↗продукти, които наблюдават за за

↗вътрешен човек, който да изнася

↗чувствителна информация, че малко дори

↗следи така психологически

↗а кой как се държи и се опитва да да

↗установи а точно тази тази аномалия,

↗събирайки, разбира се връзка от

↗различните екипи в организацията. казах

↗не само администраторите, но много важно

↗HR-ъ, който може да каже дали има

↗някакъв проблем със служителя.

↗>> А има ли значение за сигурността как се

↗извършва внедряването на облачните

↗услуги? А въобще за какво трябва да да

↗се внимава Диана?

↗>> Има има значение. А, както казах тогава,

↗когато една организация започне да

↗мигрира към облака, тя трябва да има

↗ясна стратегия и цели. Освен това

↗внедряването на облачните услуги трябва

↗да става поетапно. А когато правим

↗политики за сигурност, те винаги се

↗тестват на малка група от потребители.

↗Добрата практика е тези хора да са част

↗от различни екипи, тъй като всеки човек

↗борави по свой собствен начин с

↗информация. примерно маркетинга ще

↗разпращат много имейли, ще споделят

↗документи. Хората от IT екипа а ще пишат

↗код, ще правят промени в самата конзола.

↗Тоест, тук имаме различни случаи. Когато

↗съберем една такава група от потребители

↗и тестваме новото облачно решение,

↗всъщност ще получим обратна връзка от

↗всеки един от тях и ще видим и къде са

↗проблемите, защото а облактът предлага

↗един бейлайн, една конфигурация на

↗базата на добрите практики, а които са

↗изградили големите доставчици на на

↗облачни услуги, но в същото време всяка

↗една организация

↗има своите изисквания, регулации,

↗чувствителна информация, както и а

↗потребители, за които трябва да се

↗направят изключения, което ако си

↗говорим отново за заплахите, за

↗сигурността на облака, подобни

↗изключения а са често срещани и те

↗наистина а представляват риск тогава,

↗когато трябва да изключим даден

↗потребител, обикновено на високо ниво

↗ниво в нашата организация от политиката

↗за сигурност, защото а примерно той не

↗получава важни важни съобщения.

↗А тук наистина искам да кажа, че е много

↗важно, ако това е нещо, което е

↗наложително, то да се направи по сигурен

↗начин. Такива начини съществуват,

↗така че а това да не създава възможности

↗за пробив в сигурността. Тоест малки

↗тестови групи, обратна връзка, адаптация

↗на продукта, ако се налагат изключения,

↗се правят по сигурен начин, така че да

↗да знаем, че че някой няма да ни

↗атакува. Хм.

↗>> И другото, което е много важно, аз

↗постоянно натам а натам отивам, а хората

↗да имат наистина очакването, че това е

↗промяна и че ще променят начина, по

↗който работят. А важно е те да се

↗обучават, защото те са свикнали да

↗боравят с документи по един начин. Този

↗начин може би вече няма да е достъпен.

↗Ами тогава кой е новият начин, по който

↗те могат да продължат да вършат работата

↗си? И тоест това е отговорност на

↗организацията и на мениджмънта. те да

↗разберат, че трябва да се инвестира в в

↗обучение на потребителите, а не само в

↗това да започнем да да ползваме тези

↗облачни услуги и да платим за тях.

↗>> Аз бих искал само да вметна във връзка с

↗изключенията, за които Диди спомена, то

↗се получава известна ирония точно в този

↗момент, тъй като точно C левъла, Cлеevл

↗мениджмта е често а обектът на тези

↗изключения. А това е, както казах,

↗ироничният момент, защото пък те са

↗хората, които имат най-много достъпи,

↗най-много информация минава през тях и

↗освен това са и най-таргетираних,

↗>> било то през чрез спиърфишинг или дори

↗като видове атаки.

↗>> А, но точно това е странното, че хората

↗явно отказват да разберат точно този

↗момент как защо няма да се остави а

↗вратичка за този човек. Ами ето затова,

↗защото ти си този, който има най-много

↗информация, най-много критична

↗информация минава през него и си освен

↗това и най-ргетиран.

↗>> Мхм. Тоест си левъла на си левъла не

↗трябва да се дават всички права, както

↗са явно в някои организации правят, а

↗просто трябва правата да са спрямо а

↗необходимостта от работа.

↗>> Точно така. Точно така. Точно така.

↗Трябва да се следва принципът за need to

↗know и за leas privilege. Със сигурност

↗това са си най-добрите практики и са

↗меко казано задължителни. особено за

↗по-високите нива, които са и а най

↗най-често обектът на такъв тип атаки.

↗>> Според теб нужно ли е специфично

↗обучение на персонала?

↗>> Абсолютно задължително е. Не просто е

↗нужно. То е за мен е абсолютно

↗ключовото, тъй като както и Диди

↗спомена, трябва да хората да бъдат

↗известявани за промените. Не може един

↗ден да отидеш на работа, да си включиш

↗компютъра и да видиш, че всъщност не си

↗няма да работиш днес, както си работил

↗предишния ден. имаш нова политика, нов,

↗да кажем, сенсивити лейбъл, който не ти

↗позволява да изпратиш даден имейл, тъй

↗като на първо място по този начин а

↗изключваме психологическия момент, в

↗който хората по този начин се

↗притесняват от това, че не могат да си

↗вършат работата. Ами идва един момент, в

↗който ти се опитваш да заобиколиш тази

↗забрана, което от от своя страна отваря

↗нови рискове. И освен това е третият

↗момент, когато всъщност пет човека ще

↗зададат един и същи въпрос днес на IT

↗екипа, защото това нещо е ново и не е

↗известено и по този начин а се губи от

↗човешкия потенциал и ресурс на IT екипа,

↗за да се занимава с едно и също нещо пет

↗пъти за конкретния ден, което можеше да

↗бъде спестено, ако просто всички бяха

↗известени както трябва.

↗Можем ли да обобщим кои са така

↗основните грешки, които се допускат при

↗внедряване на облачни ури с оглед на

↗сигурността?

↗Диана

↗>> можем да То първата, с която започнахме

↗в самото начало е наистина недобре

↗направена конфигурация. Както казах, не

↗се следват добрите практики. А също така

↗а недобре направена конфигурация, защото

↗нашите потребители не могат да се да се

↗справят със сложността на системата. И

↗това води към втория риск, който е

↗свързан с това, че когато достъпваме

↗някакъв ресурс, който се намира в

↗облака, ние всъщност трябва да докажем

↗кои сме и че ние сме точно тези хора,

↗които могат да достъпят този ресурс, а

↗не някой натрапник, който се опитва да

↗проникне в нашата среда. Тоест, тук

↗трябва да имаме инструмент, с който да

↗се идентифицираме и на базата на тази

↗идентификация да получим достъп. Тоест

↗говорим за права и достъп до средата. А

↗това е едно от нещата, които се

↗използват, за да се крадат акаунти, да

↗се компроментират потребителски акаунти

↗и да се прониква в в облака и оттам

↗насетне да се правят бели. А освен това

↗така наречените shadow IT, тоест

↗апликации, които нашите потребители

↗използват, по един или друг начин са

↗достъпили, а и ние като IT екип не сме

↗наясно с това какви права имат

↗апликациите върху върху нашата среда.

↗Говорихме вече за привилегиите,

↗а за това, че трябва да се използват

↗възможно най-малко привилегии за

↗административните роли. Тоест само това,

↗което ти е необходимо, за да си вършиш

↗работата, а не пет човека да имат пълен

↗достъп до цялата инфраструктура. Всеки

↗да може да прави да прави всичко.

↗>> Мхм.

↗>> А и така бих ги разделила. Първата

↗стъпка е винаги да се погрижим за

↗сигурността на потребителите, как те

↗достъпват облачните ресурси. Втората

↗стъпка е да се погрижим за устройствата,

↗от които тези потребители достъпват

↗ресурсите, при какви условия те ще имат

↗достъп и какъв ще бъде този достъп. И

↗третата стъпка, когато вече сме

↗подсигурили потребителя, неговото

↗устройство, е да видим как той ще борави

↗с информацията, която се намира в

↗облака. Защото в облака вече ние имаме

↗много фирмена информация и когато тя е

↗чувствителна, при какви условия тя се

↗разменя с хора извън организацията, при

↗какви условия хората вътре в

↗организацията работят съвместно върху

↗документи, които са с чувствителна

↗информация, тоест са потребители,

↗устройства информация.

↗>> Хм. Според мен също е доста ключово да

↗се изясни от рано при използването на

↗дадена услуга къде точно е границата.

↗къде отговорността пада върху доставчика

↗и къде върху потребителя, тъй като в

↗един момент остава едно такова съмнение

↗в потребителите, абе това всъщност не е

↗моя отговорност да го защитавам. Това е

↗на доставчика и обратното. И това нещо

↗според мен наистина е доста ключово още

↗когато започва интеграцията, да се знае,

↗да се да са наясно хората, че критичната

↗информация си е наша отговорност да бъде

↗защитена, макар и използвайки

↗инфраструктурата на доставчика.

↗При вас, Веско, вие какви добри практики

↗използвате, за да гарантирате

↗сигурността в вашата среда?

↗>> Ами на първо място, освен техническите,

↗които за които Диди спомена

↗няколкократно, аз бих добавил и чисто

↗човешкия фактор. А това включва обучения

↗на първо място, а тъй като средата е

↗изключително динамична и буквално едно

↗нещо, което се е случило миналата

↗седмица, тази седмица ще изглежда по

↗съвсем различен начин, но въпреки това

↗може да проработи при даден вид атака.

↗Тоест за мен това да сме а ъпдейтнати

↗постоянно е най-ключовото и да обучаваме

↗персонала си, тъй като а колкото и

↗технически мерки да се вземат, винаги

↗зад клавиатурното устройство е

↗последната линия на защита, така да се

↗каже. било то с един фиishшинг имейл,

↗било то с някакъв вид друг социален

↗инженеринг, винаги могат да бъдат

↗достъпени критичните данни, ако човекът

↗не се не се е подготвил и за него и на

↗него самия не му е било обяснено, че той

↗всъщност е отговорен за това нещо и да

↗се даде ясен знак, че а важността на

↗информацията е ключова, тъй като в наши

↗дни всичко е дигитално и а дори как да

↗кажа м инфо Информацията вече е по-ценна

↗дори от пари и различни други видове

↗активи. Това според мен е най-ключовото.

↗А отвъд, както казах вече, техническите

↗а параметри, които се използват, но със

↗сигурност и а туловете са изключително

↗важни и затова вметнах още в в началото

↗за AI туловете, които на база на

↗поведението на служителя могат да правят

↗сами а заключения, а а дори и да взимат

↗и дейст да предприемат действия, които

↗да ограничат например даден опит за

↗ефитреation на някакъв вид информация.

↗Тоест, можем ли да кажем, че така с

↗по-широкото използване на изкуствен

↗интелект облачните услуги ще стават все

↗по-сигурни и по-сигурни?

↗>> И дай не.

↗>> А и дай не, тъй като изкуственият

↗интелект вече се интегрира като част от

↗системите за сигурност, но също така се

↗използва и за атаки.

↗Тоест фишинг имейла вече съдържа пфейк

↗видео, което е реално видео на на

↗реалния човек. Единствено това, което

↗иска от теб е да си дадеш банковата

↗сметка, пина, краденшълите и така

↗нататък, но това е той. Това не е някой,

↗който се който се представя за него. А

↗така че в момента това, което

↗наблюдаваме с с AI на на българския

↗пазар е, че хората го използват, но

↗често не си дават сметка, че

↗информацията, която поставят вътре, тя

↗се тя се използва за обучение на модела.

↗Говорим за тези версии, които не са

↗платени или които не са интегрирани с

↗облака на на клиента, ако мога така да

↗се изразя. Защото платеният вариант, той

↗ще запази тази информация вътре

↗единствено в твоята среда. Но тези,

↗които масово се използват, чат GPT, дори

↗и копай, който е безплатен, всичко това

↗излиза в интернет и да, много е полезно,

↗но в същото време това, което ти търсиш,

↗въпросите, които а ти задаваш, те са

↗публично достояни и се използват, за да

↗се обучи модела. И модел, моделът да

↗разбере, ако мога така да се така да се

↗изразя, какво ти търсиш, от какво се

↗интересуваш. Е тогава защо този модел

↗също да не бъде използван, за да атакува

↗атакува облака и той се използва. Хм.

↗>> Така че наистина и да, и не.

↗>> Да. Реалността е малко или много се

↗получава нещо като игра на котка и

↗мишка. Тоест и двете страни постоянно се

↗преследват кой ще използва по-добре

↗AI-я, дали за атака или за защита. И

↗според мен този процес ще продължи доста

↗дълго време, тъй като, както казах, е

↗общодостъпно като технология и за двете

↗страни и колкото повече се инвестира от

↗защи за защита, толкова пък от друга

↗страна недоброжелателите осъзнават, че

↗след като толкова се опитваме да защитим

↗нещо, значи сигурно е ценно.

↗>> Така че те ще продължат по същия начин.

↗Да. натискат в тази посока и да,

↗буквално борба между доброто и злото се

↗очертава.

↗>> А като финал какво да очакваме от

↗облачната сигурност бъде следващите пет

↗години? Доста дълъг период, но се

↗опитаме със сигурност ще е доста

↗динамично. Това е гарантирано. А тъй

↗като както още в самото начало

↗споменахте, а все повече и повече а

↗организации се преместват в облака. А

↗съответно ще става все по-населено там,

↗така да се каже, ще има все по-критична

↗информация и съответно ще бъде пък тя

↗цел на недоброжелателите, които ще искат

↗да достъпят. А предполагам, че в

↗България конкретно ще има доста доста

↗проблеми с интегрирането на облачните

↗услуги, тъй като смятам, че чисто, как

↗да кажа, на ниво на родопсихология сме

↗малко по-скептични към иновациите и

↗малко по-бавно ще се случат. Надявам се

↗все пак да се случат и да се случат по

↗правилния и сигурен начин.

↗>> Мхм. Диана,

↗>> ами аз бих допълнила Веско с това, че

↗наистина смятам, че AI ще бъде използван

↗и за добро, а особено за защита, тъй

↗като все пак изкуствения интелект може

↗да анализира огромни масиви от бази

↗данни, а да намира патърни, аномалии и

↗ако говорим за секюрити логове, а

↗времето, което един secкюрити аналист ще

↗вложи, за да за да намери дадена

↗аномалия за Ея, ще става почти

↗мигновено, аа което е много ценно. Тоест

↗вярвам, че той ще бъде все по-интегриран

↗в системите за сигурност. В същото време

↗ми се ще да вярвам, че човекът няма да

↗бъде да бъде изключен аа защото а ние

↗сме тези, които взимаме финалното

↗решение. Това наистина ли е заплаха или

↗не? Дали трябва да се митийтне, дали

↗трябва да се изолира това устройство,

↗този потребител и така нататък. Или

↗всъщност говорим за за фолс позитив. А

↗така че човешкият фактор, той може да

↗причинява проблеми, но освен това ние

↗имаме нашия интелект, което е едно от

↗силните ни оръжия. А и другото, в облака

↗ще има и доста автоматизация, нали? А

↗това, което обясних преди малко, имаме

↗инцидент, който е с с high severвериity.

↗такъв инцидент вече дори и сега директно

↗автоматично може да се изолира и да се и

↗да се реши и то има доказателства, които

↗са събрани и още докато екипът по

↗сигурност не е бил уведомен и не е

↗реагирал, системата вече на базата, че

↗познава този тип поведения, инциденти и

↗така нататък, е успяла да реагира и да

↗не позволи тая заплаха да се

↗разпространи в организацията. Така че

↗интеграция AI и автоматизация

↗и ми се ще да вярвам също така, че и ние

↗ще се развиваме и ще сме по-отворени към

↗промяната,

↗защото тогава, когато човек се развива,

↗той е той е жив, учи нови неща,

↗любопитен е и се чувства щастлив.

↗Добре, прекрасен финал за за нашия

↗разговор. Изключително много ви

↗благодаря, че гостувахте на технически

↗погледнато.

↗>> Благодарим.

↗>> И ние благодарим за поканата.

↗>> Това беше всичко от нас. Благодаря ви,

↗че избрахте технически погледнато със

↗съдействията на Крен. А не забравяйте да

↗ни гледате и слушате на всички популярни

↗платформи, както и на сайта

↗zonefortecher.bg БГ и разбира се да се

↗абонирате за канала ни в YouTube. เฮ

↗[музика]

← Всички лекции