Reverse Engineering на .NET код

0:24↗А благодаря на Иво, че ме представи.

0:26↗Честит ден на Размисъл.

0:30↗Разбира се, внимавайте с тези машини.

0:33↗Да.

0:36↗А така. А

0:40↗за начало няколко думи за мен.

0:43↗Това съм аз. Мисля, че е 92 година. Не

0:46↗си спомням. Не питах майка ми. Тук се

0:49↗вижда един компютър Ty Color Computer

0:52↗128 KB.

0:55↗А това е монитора с кинескоп.

0:59↗Това е сигурно малко хора тука знаят

1:02↗какво е това. Магнетофон, кастофон. Да.

1:05↗Кулф най-добре знаещото от тази

1:06↗възрастова група. Това са касетки, с

1:09↗които се нали държат се данни на тях.

1:13↗Също намерих една снимка от един музей.

1:15↗Това е всъщност как изглежда сетъпъ. Има

1:17↗два джойстика, които са важни. Там

1:19↗някъде се виждат дискети, което набежда

1:22↗ми щета, че това не ми е първият

1:23↗компютър. За пердетата и за българския

1:25↗елемент няма да коментирам нищо.

1:28↗А в този компютър като влезеш,

1:31↗[прочиства си гърлото] първото нещо,

1:32↗което нали в кавички влизаш е в бейсиic

1:35↗идето. Общо взето включваш компютъра и

1:37↗директно влизаш в идея и започваш да

1:40↗пишеш basic код. А намерих тази снимка

1:43↗отнякъде, 10ти ред, runн, как са и така

1:46↗нататък. Тука виждаме първия AI чат

1:48↗агент.

1:50↗Да. Аа зеления екран можете да си

1:52↗представите кинескоп, нали,

1:55↗зрегорелките. Просто това зелено ми се е

1:58↗впило в ретината.

2:01↗Аа и а

2:05↗от шестгодишен имах този компютър и се

2:07↗опитвах да заредя игрите. Игрите тогава

2:09↗се споделяха чрез списания. А тука

2:13↗намерих някакъв пост от този господин.

2:15↗Това Това работи ли лазер? Не. Упс.

2:18↗Чакай, чакай, чакай, чакай. аматьорска

2:20↗работа. А та с тези списания се

2:23↗споделяше код. Съответно какво да го

2:26↗направиш? Ами трябва да го препишеш,

2:28↗нали, от хартията. Ако на нищо друго не

2:31↗ме научи това нещо в детството ми, поне

2:33↗ме научи на синтаксис и да преписвам

2:35↗много хубаво. Та бях добър преписвач. Аа

2:40↗и докато ги преписвах тези неща, разбира

2:42↗се, имаше нишки, стрингове от текст ти

2:45↗си победител и така нататък. и си спомня

2:47↗как ги променях, нали, да си слагам

2:49↗името в игрите. И разбира се, това като

2:50↗се интерпретира, то не се компилира,

2:52↗нали, бесик, поне в тоя вариант. Той се

2:54↗интерпретира, машината минава и и се

2:56↗вижда игра. И ако гледате заглавията на

2:58↗тези Big Baby Jesus, нали, човека

3:04↗печка, а забележете, има много повече

3:07↗лайкове, отколкото аз имам на постовете

3:09↗си сега, нали? Аа та аа това е историята

3:15↗на бейсик езика. Тука имам слайд, който

3:17↗ще си спестя. Фаун на One Bit Softare

3:20↗съм. Да. Компания на 16 години.

3:22↗Благодаря на екипа, че сте тука и зад

3:24↗тон колоната и не виждам.

3:27↗Да, благодаря, че ме подкрепяте.

3:29↗Аа

3:33↗Quantumм DMS, да, наш продукт. Oracle е

3:35↗най-новия ни продукт. AI агент за

3:37↗програмиране. Можете да ги разгледате.

3:39↗Мога да кажа, че не свирена китара.

3:41↗Минаха тези дни.

3:43↗Сега рекламното лице съм на деф БГ

3:46↗евтините билети. Реших да Да. Не само на

3:50↗една инстанция, ами то беше непрекъснато

3:53↗дълго време. Така че ако нищо не ви

3:56↗друго не ви дам тази лекция, поне можете

3:58↗да нали ми купите един обяд с тези €,

4:01↗които спестихте на глава. И държа да

4:04↗кажа Мартин Кув беше рекламното лице на

4:06↗скъпите билети.

4:08↗Да. Мартин, тука ли си, за да знам с

4:11↗колко да те храня? Не. Да. Добре. Сега

4:15↗аа rвърс engжниринг, докато се подготвях

4:19↗за тази тема, научих, че всъщност

4:20↗терминът обратно инженерство е валиден.

4:22↗Хората го използват. Изключително много

4:24↗ми бърка в здравето, като повечето

4:26↗термини, нали, но а ако ме познавате

4:29↗като лектор, се опитвам да премахна

4:32↗всяка една чуждица. Така че ще се

4:35↗постарая да не използвам такива. А, ще

4:38↗разгледаме нали едно DNET приложение

4:41↗горе-долу как изглежда по различните

4:42↗слогове. Ще го декомпилираме, ще видим

4:44↗как да го дебъгваме без да имаме код. Ще

4:46↗разгледаме малко тематиката за

4:48↗облофоскиране, как да модифицираме

4:50↗обскиране, който съответно как да го

4:51↗изпълним, след като е модифициране.

4:54↗Сега, а отдавна търся конференция, на

4:57↗която да разкажа за тези неща, защото

5:00↗тази тематика обикновено не продава

5:02↗билети, нали, тя е олдсл теория от много

5:05↗време, но рядко се стига до нея.

5:08↗Съответно има твърде много тематика.

5:10↗Разделил съм го на шест части. Ние сме

5:12↗тука на частно. Не знам дали ще доживеем

5:16↗друга част. Не знам къде, не знам кога.

5:18↗Разбира се, не е готово, но а ако някъде

5:22↗доживеем, може и да успея да включа

5:24↗всичките тези неща.

5:26↗Каква ми е целта, като си тръгнете от

5:28↗тази стая, да знаете какво се случва с

5:30↗C#ARP кода ви, след като го компилирате

5:32↗и като го пускате, както Ива добро

5:34↗въведение, да видите какво се случва, а

5:38↗да видите C#ARP код от компилирани

5:39↗библиотеки, да можете да си ги гледате

5:41↗тези неща, за да имате една крачка

5:44↗поглед напред пред компилатора ви, за да

5:46↗видите той какви измишляте нива и

5:50↗разбира се как да променяме библиотеки

5:51↗за каквато и да е била цел.

5:55↗Защо цел? Търсим си цел, за да разберем

5:58↗как работи едно приложение в

6:03↗нашата работа в one bit soft дори в

6:06↗момента имаме ситуация, където да наше

6:09↗приложение, наши приложения, бази, данни

6:11↗навсякъде и някъде другаде има някакво

6:14↗приложение, което мигрира данни между

6:17↗тяхна си база, наша си база. Ние нямаме

6:19↗никаква представа как това приложение

6:20↗работи. Хората, които са го правили, ги

6:21↗няма вече.

6:23↗А и няма кой да ни обясни дали ще счупим

6:26↗нещо, ако започваме да променяме.

6:27↗Съответноснениринг

6:29↗искаме да видим в то в тази библиотека

6:32↗какво има, какво се използва, как се

6:35↗използва. Та типичните сценарии са,

6:37↗когато няма документация, когато просто

6:39↗не знаете дали едно нещо въобще трябва

6:42↗да работи спрямо очакванията ви, когато

6:45↗а тези неща не са налични. Това е много

6:48↗практична задача. Разбира се, ако търсим

6:50↗проблеми vulnerabilities bug

6:52↗detection, това е част от, нали, много

6:55↗съществена част от cyбер secюриity

6:58↗сегмента, който разглежда,

7:01↗вируси и подобни. Въобще гледането на

7:03↗как работи едно нещо изключително от

7:05↗значение.

7:07↗А [прочиства си гърлото] коригирането на

7:09↗приложения в историята си съм коригирал

7:12↗и на Microsoft библиотеки, просто защото

7:14↗нещо не естествено изпипано и както и да

7:16↗е в света на SharePoint ни научи да

7:18↗правим rвърс engниринг абсолютно нали

7:23↗ежедневно. Тоест IL SP ми беше сай с

7:27↗идето в sharepointските дни, когато

7:29↗трябваше да разберем как работи и

7:31↗евентуално да коригираме нещо. Така че,

7:34↗а все още е актуална тематика за cyбер

7:38↗securюity. Казах да и разбира се, ако

7:41↗искаме да направим някакъв вид кракинг

7:42↗на софтуер, кракинг термина, имаме един

7:45↗продукт готов, нали, приложение или

7:49↗игра, най-често игри и искаме да

7:52↗премахнем защитата и така, че да може да

7:55↗си играем съвсем спокойно. А нали днешно

7:59↗време игрите се дават с някаква защита,

8:00↗не е както бейсик, където го преписваш

8:04↗и и като го преписваш, то не компилира

8:06↗или не работи, защото просто си го

8:08↗преписал грешно. В случая с гейминга

8:10↗много бутас engниринг частта от

8:13↗индустрията.

8:15↗И за мене една крачка към синир. Това да

8:18↗можем да си разгледаме кода след

8:19↗компилация, да разгледаем няколко неща

8:21↗ни дава поглед, дълбок поглед на това,

8:24↗което се случва, след като напишем един

8:26↗обикновен C#ARP код и нашият компилатор

8:28↗свърши някаква работа за сцената. А

8:32↗[прочиства си гърлото] как вървим с

8:33↗времето?

8:34↗36. Добре, сега DNET STК какво се

8:38↗случва? Повечето от вас свързват DNET

8:41↗със C#ARP. В моите дни, нали, аз

8:44↗започнах професионална работа 2005

8:46↗година, преди това учих програмиране,

8:48↗скъсаха ме на изпита за vb.net,

8:51↗признавам си, защото просто не бях аз

8:53↗виновен, беше тя, нали. А и а мислех си,

8:58↗че знам повече от всичко и така нататък.

8:59↗Въобще дори не се и занимавах с него, но

9:02↗аз започнах света на DNET с

9:04↗visualbasic.net.net И по-късно през

9:07↗годините, а от 99% популярност C#ARP

9:13↗превзе, започнаха на чисто Microsoft,

9:14↗нали, въведоха неща във езика, които

9:17↗откраднаха от Java, за за да са

9:19↗актуални. Аа за F#ARP нищо не знаем.

9:23↗Никой нищо не знае за F#ARP. Да. Но

9:25↗светът на DNET не е само това, а има

9:28↗много езици, които компилират до DNET.

9:31↗Така, нали, този термин се използва. А

9:35↗те всъщност компилират до IL. След малко

9:37↗ще го видим на диаграмата. Кобо има,

9:39↗нали, Visual Callol компилира на нещо,

9:42↗което може да се пусне в DN runime. PHP,

9:45↗нали, кой би си помислил такова нещо. А

9:49↗когато компилираме, ние компилирано

9:51↗нещо, което се нарича в началото MSIL 1.

9:54↗Microsoft Intermediary Language. CIL е

9:58↗техническият термин, който се използва в

10:01↗момента, в който те го вкараха като

10:02↗стандарт.

10:04↗Разговорно използваме термина. В

10:06↗повечето случаи ще използваме термина.

10:08↗Такава е и документацията, такава е в

10:09↗приложението, защото нали си знака C-то

10:12↗ни пречи. А I език е това, което работи

10:17↗в нещо, което наричаме runtime на DNET,

10:19↗нали? Дали ще го наречем CLR, а Core

10:22↗CLR, а и

10:27↗Environment Engine, мисля, че нали

10:29↗виртуална машина в света на Java и на

10:31↗много други технологии се използват. тоя

10:33↗термин виртуална машина, тоест един слой

10:35↗между машинарията и нещо друго, към

10:39↗което а нали а може да бъде

10:42↗интерпретирано и да работи за въпросния

10:44↗хардуер. В този слой може би живее да не

10:48↗може би живее нещо, което се нарича

10:50↗Justin Time Compatр, нещо, което

10:52↗интерпретира този IL език и го обръща на

10:56↗момента в процесорни инструкции. Rit от

11:00↗You can нали е

11:04↗новият git компилатор в DNET core ерата.

11:08↗Та встрани има of time компилация, която

11:11↗премахва целия time, нали, то

11:15↗прескачаме го един вид. Директно

11:17↗компилираме в кавички или по-скоро а а

11:21↗пакетираме от IL директно към нещо,

11:23↗което е специфично за конкретна

11:25↗архитектура, процесорна архитектура.

11:27↗Това, което Je прави е открива какъв

11:29↗процесор сме, пита операционната система

11:30↗и за конкретния процесор обръща IL

11:34↗операциите към такива, които се разбират

11:35↗от процеса. И в средата има едно нещо

11:37↗там Ready to run технология, която е

11:40↗микс между двете, хем малко native, хем

11:42↗малко менидж код. А ако се питате защо

11:47↗всички лектори вдолу вляво са с празни

11:51↗кутийки, разбрах, че там ще бъде видео

11:53↗стрийм с лицето ми и имаше място да си

11:55↗махнем нещата от слайда. Затова долу

11:58↗вляво има една празнота.

12:00↗Под този слой вече съществува хардуерт,

12:03↗нали? В прости думи тука работим с тука

12:08↗е процесорът, нещо на което изпращаме

12:10↗някакъв вид инструкции.

12:13↗Това са ни основните макрослоеве на

12:16↗технологията. Разбира се, много дебела

12:18↗работа е в въпросния runтайм.

12:21↗А ако искате да разберете повече за

12:24↗целията, единственият качествен ресурс е

12:27↗книгата на Runнтайма, нали това е писано

12:29↗от програмистите на Runтайма- в

12:31↗Microsoft за програмистите в на

12:33↗Runтайма- в Microsoft, но е изключително

12:36↗полезен и хубав ресурс. Аз не съм го

12:39↗чел, просто защото е нали аз съм човек

12:42↗на горните нива, правим неща, които

12:44↗доставят бизнес стойност. Чел съм го от

12:46↗нали нещата, които ме интересуват, а ги

12:49↗гледам. Сега как работи кода ни? Имам

12:53↗една обикновена функция на C#ARP. Приема

12:55↗два параметра, връщадъ,

12:58↗а добавя ги. Това ни е C#ARP

13:00↗репрезентацията. Компилатор взима това

13:02↗нещо и създава IL. Като а

13:06↗[прочиства си гърлото] IL слоя работи с

13:08↗нещо, което се нарича виртуален стак,

13:11↗memory stack, leo stack, lasting first

13:14↗out stack, тоест отгоре са нали

13:17↗най-последните неща, типични стак

13:20↗операции push popп и т. Съответно C#P

13:24↗кода обърнат в Айл горе-долу изглежда

13:26↗така.

13:28↗Аа

13:32↗това чудо се намира в DL файката DLL

13:38↗файла или езето, когато нали направим

13:41↗DNET publish, в случая и нали и build,

13:43↗но publish го подготвяме, дето се вика.

13:46↗А [прочиства си гърлото]

13:49↗в случая на Head of Time Compilat по

13:51↗време наблиish този IL става по-скоро

13:54↗native репрезентация.

13:56↗А се интерпретира от Justin Time

13:59↗компилатора, ако съществува в стакани

14:02↗ни, към така наречените мнемоники на

14:05↗assembly мнемоники. А

14:10↗RCRX са регистри, RETN е информация.

14:15↗Тука вече не ги знам, не са ми чак

14:18↗толкова релевантни. Разбира се,

14:20↗занимавал съм се да бъркам на такова

14:22↗ниво с разни инструменти, но не ми е

14:25↗ежедневието.

14:26↗Зад сцената вече виждаме хкс

14:29↗репрезентацията на Assembly Neemonics.

14:31↗Тоест, ако отворим един файл с notepad

14:33↗или по-скоро скдитор, Notepad ще ни

14:35↗покаже аки репрезентацията на хкса,

14:37↗докато един хдир ще ни покаже ей тези

14:39↗цифри. Те са еквивавилентни всъщност на

14:42↗пневмониките на assembм вляво.

14:45↗C3 примерно еnow знак за връщане и това

14:49↗се случва. Тоест шипинга пакетираме

14:52↗обикновено нещо, което е IL, особено ако

14:54↗не е head of та компилация. Най-накрая

14:55↗стигаме нещо, което е native. По време

14:57↗на екзекюция опе операционната система

15:00↗зарежда метода в памет, нали, заключва

15:03↗го, маркира го като execюable, а и оттам

15:06↗нататък процесорът изчита тези

15:07↗инструкции и си върши работата. Магия.

15:11↗Сега, а в случая на DNET библиотеките

15:14↗тази картинка е AI генерирана и не става

15:17↗за нищо. Просто нямах време, защото

15:20↗трябваше да стигна тука за лекцията на

15:22↗Тони. А има няколко ключови места в а в

15:26↗света на DNET

15:28↗с право стъпиха върху Windows Portable

15:32↗Executable формата PE File формат. Това

15:35↗е форматът на assembмлито и на ex-то,

15:37↗когато компилираме за Windows, нали, за

15:39↗Linux по друг начин изглеждат нещата.

15:41↗Фокусирам се малко върху Windows нещата.

15:44↗Съответно да, има таблица с всичките

15:46↗секции в този файл. Той е обикновен файл

15:49↗с начална точка, крайна точка. Това ни е

15:51↗нали стрийм от бинарни знаци за едикава

15:55↗си част. Има си манифест, хедъри, които

15:58↗описват какво се случва вътре в един

15:59↗файл. А по-интересно е managed code

16:02↗секцията, тоест в случая на DNET в един

16:05↗Pile формат в точкате частта. Малко

16:08↗по-късно ще ги разгледаме набързо тези

16:10↗неща. Няма да задълбавам, защото все пак

16:11↗имаме шест части от теория. Ние сме само

16:14↗за първата. А там се пакетира въпросния

16:19↗IL код. Metadata таблиците или metadata

16:23↗table са едно интересно нещо по време на

16:26↗дизайн наnet и на C#ARP езиците. А

16:30↗колегите от Microsoft са имали много

16:32↗ключови и цели. Една от тях е да имаме

16:34↗нали много хубав developм experience. В

16:38↗случая

16:39↗а и дето много използва metata tables

16:42↗плюс reflection плюс какво ли не още, за

16:45↗да ни помага и да имаме това, което

16:47↗имаме днешно време в поне във Visual

16:50↗Studio, Visual Studio CД, нали, там

16:52↗дебъгеerъ

16:54↗върши само дебък работа. Та

16:58↗а много повече теории имам във втората и

17:01↗в третата част за въпросната DOPN

17:03↗assembly как се пакетира и защо то е

17:04↗интересно. Когато декомпилираме, какво

17:08↗всъщност правим? Взимаме въпросния IL и

17:11↗правим реконструкция на C#ARP кода.

17:13↗Тоест, връщаме се отдясно наляво, нали?

17:17↗Ако декомпилираме DNET assembly, стигаме

17:20↗до C#ARP или до какъвто си искаме DNET

17:24↗ex програмата, която използваме може да

17:25↗го интерпретира. Изъм така се нарича. А

17:29↗това е оригиналния

17:31↗disembler е терминът тука от Microsoft,

17:34↗където от едно една библиотека може да

17:36↗вземем суровия IL код, така както той е

17:39↗пакетиран. Разбира се,

17:41↗не е бинарен. Обърнат е в notepad

17:43↗текстов формат. Съответно може да видим

17:46↗как изглежда и аа

17:50↗и това ни е междинният език, с който аа

17:53↗run runtтайм съответно работи.

17:55↗Популярният инструмент е IL spy. Pнакът

18:00↗е трябва да е малко, объркал съм се.

18:02↗Тука виждате, че слайдовете ми не са

18:03↗генерирани от AI. А съответно

18:06↗[прочиства си гърлото]

18:07↗IL Spy е инструментът, който и до ден

18:09↗днешен се поддържа. Погледнах в GitHub и

18:11↗така има едно преди два-три дни към така

18:14↗че е актуално. А аз днеска ще използвам

18:17↗DNPй, защото е много повече таргетиран

18:21↗към Само да си видя времето. Окей сме.

18:24↗Таргетиране към рекомпилация и

18:26↗преизползване и дебъгинг.

18:28↗Аа всичко от i слоя надолу вече там

18:32↗инструментите са страшно много. Windbug

18:34↗е може би а най-стария, най-използвания

18:40↗от Microsoft, нали той ни дава вече нещо

18:42↗на съвсем друго ниво. Дава ни аа

18:45↗възможно най-близко до желязото всичко,

18:47↗което се случва. ГиIDRA е известен

18:49↗National Security Agency, нали, отново

18:51↗инструмент за по-скоро за Forensic с

18:53↗много голяма част от него покрива

18:55↗Engниринг, също и на GitHub.

18:58↗Мисля, че се поддържа други IDA, Super

19:00↗PMI, много, много, много други

19:02↗инструменти, които може да ползваме за

19:04↗някакъв вид или отваряне на асемблита,

19:05↗или гледане, или runтабъg, блокиране на

19:09↗процесор, закачане на дебъгинг, всичко,

19:11↗което работи по нали по време на

19:13↗оперативна работа на машината.

19:16↗Сега може ли да декомпилираме код? Това

19:19↗е по-скоро

19:21↗имаме ли юридическото право да го

19:23↗направим? Няма да се задълбавам тука.

19:24↗MIT и GPL лицензиите имат клауза, че

19:27↗може да го декомпилираме и че имаме

19:29↗свобода да го правим това нещо.

19:31↗Комерциален софтуер, който има user

19:32↗licence agreement. Обикновено там със

19:34↗сигурност ще пише, че не може да го

19:35↗декемомпилирате.

19:37↗Аа в Европа 2021 година

19:42↗не знам кой Европейски съд каза, че

19:45↗имаме нали има спечелено дело, че може

19:48↗да правим ревърсенринг, когато вендорът

19:51↗не може да си оправи проблем. Ние сме

19:53↗платили за софтуера, той не задоволява

19:55↗съответно проблема, нали? Съответно може

19:57↗да си го реверс инжененираме, да си го

19:58↗променим и да си караме напред, защото

20:00↗сме си платили за това нещо. US този

20:03↗закон аа той е много интересен. Той дава

20:05↗три години възможност да правим публична

20:08↗декомпилация, три години да не го

20:10↗правим, три години да го правим, нали?

20:12↗Сега 2024 до 2027 може да се правят

20:15↗такива неща. Та да, странна работа. Сега

20:19↗обскирането

20:22↗няма такава дума на български език, но

20:23↗се използва, нали?

20:26↗А

20:27↗нямам представа как да го кажа на

20:29↗български език, защото все е грешно. А

20:33↗нали всякакви стратегии има, които

20:36↗объркват

20:37↗аа IL слоя,

20:41↗генерират вътре какво ли не, така че

20:45↗интерпретиран или обърнатият C#ARP код

20:47↗да прилича на нищо. То така или иначе

20:49↗прилича на нищо, когато се компилира.

20:51↗Така че обускирането

20:54↗цели да направи

20:58↗обратното инженерство

21:00↗по-бавно, по-трудно, нали, защото няма

21:04↗защита. Всичко, което правим, е да

21:06↗направим кракинг

21:08↗по-бавен и по-труден.

21:10↗[прочиства си гърлото]

21:12↗Тези термини няма да ги няма да влизам

21:14↗надълго в тях. А можете да си ги

21:17↗разгледате по-подробно. В третата част

21:19↗на тази серия ще ги разгледаме малко

21:21↗по-подробно, макар че ползата от тях е

21:24↗нали клони към нула. За да защитим,

21:27↗имаме много нали възможности. Преди

21:30↗малко казах, защитата само забавя.

21:33↗Когато се прави securюриity audit или

21:35↗pтест на софтуерен продукт. А

21:38↗компанията, когато правитеationшъ

21:40↗тестинга, винаги казва едно и също нещо.

21:42↗Ние имаме ограничено количество време.

21:44↗платили сте за четири дни, докато

21:46↗кракерите имат безкрайно много време.

21:48↗Съответно това им е техният дисклеймер,

21:50↗че няма да се справят навреме.

21:53↗Аа но наистина

21:55↗ние щом може да видим каквото има в

21:57↗памет, колкото и в суров вид да е, все

21:59↗пак може да го видим, нали, може и да го

22:00↗променим. Сървър сайт, когато не

22:03↗изпращате кода а към потребителя, е

22:07↗единственият истински начин да защитите,

22:10↗нали, някакъв вид IP. Това не променя

22:12↗тази част.

22:14↗В гейминг индустрията

22:17↗се счита, черснеринг

22:20↗има най-много последствия спрямо нали

22:24↗финансовия аспект. Тоест там има

22:27↗най-много кракинг и в софтуерния,

22:29↗разбира се, но като че ли нямам

22:31↗статистика, но а от рисърч, който имам,

22:35↗гейминг индустрията най-много а губи

22:38↗пара от декомпилация и подобни неща.

22:43↗Сега дотука имаме ли въпроси?

22:46↗Само да кажа, че нямаме време за

22:48↗въпроси. Съответно, ако искате да питате

22:52↗нещо, нали, сега е моментът, нищо против

22:56↗нямам. Трябва да викате по-силно, за да

22:58↗ви чуя. А, само да сменя това на не

23:02↗толкова тъмно, за да не ви объркам.

23:04↗Кажете ми дали така е по-добре. Сега тея

23:06↗новите джензи, джъм и така нататък,

23:10↗нали, сочна слива.

23:12↗А,

23:14↗да, извинявам се.

23:17↗Къде е по дяволите синия? Виждаш се

23:19↗какви са тея.

23:21↗Лайт не е ли с цяло бял?

23:26↗>> Е, тук ще ви изгоря ретината, нали? Е,

23:29↗да. Търся онова синьото, готиното.

23:37↗>> Добре. Кулбрийс. Сега тука вече се

23:38↗загубих. А

23:41↗допускам още една аматьорска грешка. Аз

23:44↗съм принципно опитен лектор, ама как пък

23:47↗допускам такива аматьорски грешки? То е,

23:49↗че не съм си пуснал зумит, нали, за

23:53↗хората като кулв, дето не могат да

23:55↗видят.

23:59↗Няма го тука, за да си говорим през

24:02↗сцената.

24:04↗Така. Да, вижда се. Окей. Ще мога да да

24:07↗ви да ви завия свят. Така. А сега аз

24:12↗[прочиства си гърлото] ще използвам DN

24:12↗SP, затова търсех синия ефект, но сега

24:15↗поне може да го разграничите, нали, от

24:18↗Visual Studio. А DNSP е един от

24:22↗инструментите, с които може да

24:23↗разглеждаме какво се случва в конкретна

24:24↗библиотека. Имам едно решение, разбира

24:26↗се, на OneBIT Soft, разбира се, Quantumм

24:29↗DMS. Преди тази лекция питах две-три

24:32↗неща. Едното беше всичките вендори на

24:36↗някакъв софтуер дали ще ми дадат на живо

24:38↗да направя кракинг и промяна на техните

24:41↗приложения, да заобиколя лицензирато.

24:43↗Никой не каза да.

24:45↗Съответно хванах наш продукт, който няма

24:48↗такъв лицензионен модел. Аа

24:52↗разбира се, използвах нашия AI агент

24:55↗Oraclon, за да напиша спецификация за

24:57↗лицензионен модел. Вторият въпрос, който

25:00↗зададох към нали публичната социална

25:03↗аудитория е какво искате да видите от

25:05↗една rвърс engineering сесии. Всички

25:07↗казаха искам да видиш как каркваш

25:08↗софтуера наnet, нали? Окей. Съответно

25:12↗направих си спецификация генерирана от

25:14↗AI. А оракъл ни е написа така, така се

25:17↗казва нашия AI ген. Не е много зле, не е

25:21↗никак добре. Тоест някъде в средна зона.

25:25↗А има къде къде по

25:28↗зрели неща, които може да направим, за

25:30↗да си защитим един продукт. Разбира се,

25:32↗всяко едно ниво по-нагоре отнема време,

25:34↗пари и е главоболие. Има един триъгълник

25:38↗ability, securюity features, нали,

25:40↗никога не може да печелим от трите неща

25:43↗в днешно време. Само Apple успява някак

25:45↗си да ги избута. А няма какво толкова да

25:51↗разгледаме лицензионния компонент. има

25:53↗криптиране, хеширане, разчитане на аа

25:57↗CPU ID-то на диска, аа генериране на

26:01↗лицензионен файл и така нататък.

26:03↗Съответно едно от нещата, които направих

26:06↗е аа

26:09↗защото знам нещо за тези неща, е,

26:10↗включих лицензионния код в средата на

26:12↗приложението, Core библиотеката, бизнес

26:14↗и така нататък. Лицензионният ви код

26:16↗никога не трябва да бъде third partти

26:18↗продукт. такива на пазара са тотал,

26:22↗нали? А, защото като компроментират

26:25↗продукта, нали, веднага ще компроментира

26:28↗всичко друго, което трябва да е в ядрото

26:30↗на кода ви, където най-много има

26:33↗промяна, така че да не прави смисъл да

26:36↗кракнем едно нещо, защото на следващия

26:37↗ден вече със света, в който ние живеем,

26:39↗нали, а аудиторията ще бъде а outдейт.

26:42↗Добре сме с времето. А между другото

26:46↗въпрос за аудиторията.

26:48↗Това, което казах, да направим външна

26:50↗библиотека, която ни дава възможност да

26:53↗си защитим кода. Можете ли да се сетите

26:57↗най-големия гаф в практика в индустрията

27:01↗ни?

27:03↗Кой тегли от Замунда?

27:06↗Игри всички. Да. Добре. Най-големият гаф

27:10↗по стойност, фискална стойност е на

27:13↗Steam а-то steamapi.dl,

27:16↗нали? А е DL като, която един път като

27:19↗се компрометира всички игри изведнъж се

27:21↗изкомпрометирах и в продължение на 10

27:23↗години аа занда кракерите, нали, просто

27:27↗раздават Steam API библиотека и ако

27:29↗видите техните инсталатори, те просто

27:30↗заменят Steam API библиотеката, тогава

27:33↗цялото нещо. никога лицензионен

27:35↗компонент или компонент за защита на

27:36↗софтуера или каквото и да е било, не

27:37↗трябва да излиза от сърцето на софтуера,

27:39↗защото просто го компрометирате и оттам

27:41↗нататък ъпдейтите на продукта ви, нали,

27:45↗почти няма да имат отношение и значение.

27:47↗Сега AI тука изгенерира

27:50↗интересни класове, лицензионен контекст,

27:53↗нали? А кой човек подрежда файловете си,

27:57↗така нали? Това е 100% AI генери. Да.

28:00↗Има един колега мой, да не му казвам

28:02↗името, да не се обиди, нали, който

28:04↗казва, "Не мога да различа AI

28:06↗генерирания код от човешко написане."

28:09↗Как бе, човек? То просто изкрие и нали

28:11↗сега не съм му казал генерирай код,

28:13↗който прилича на човешки писан, нали,

28:16↗все пак, но изгенерира някакви неща.

28:19↗Гледах го,

28:22↗прави няколко ключови действия. За

28:24↗начало няма метод validate licence,

28:28↗който връща едно просто бул. Да, не

28:30↗валиден си, нали мога да ти покажа

28:32↗цялата функционалност валиден си или не,

28:34↗защото просто с това нещо може да се

28:36↗обърне с точно едно копче и да се

28:39↗възстанови. Аа в случая нали случва се

28:43↗тамринг на чист български на

28:45↗библиотеката. Тука сложи едниб ключове,

28:49↗privт ключове, генерирах едни

28:50↗сертификати, сложих нали моето име за

28:52↗еншъ, понеже той ми сложи нещо смислено,

28:55↗защото мога някакъв лицензионен гард

28:57↗тука има, който съм го ибъгвал, нали, за

28:59↗да видя какво прави, защото не работеше,

29:01↗[смях] трябваше да го оправя. Аа и това

29:05↗нещо м има няколко интересни принципа,

29:09↗ако ги забелязахте преди малко. Този

29:11↗файл е освен, че е recкард окей, опитва

29:14↗се да направи реверсниринга, нали,

29:16↗по-насляп. То има и статичен конструктор

29:19↗някъде. Съответно се зарежда почти,

29:22↗когато и библиотеката се зарежда. Тука

29:25↗има някакъв рапер клас, който върши

29:28↗някаква магия.

29:30↗А

29:33↗сега къде са ми въпросните?

29:38↗А какъв е шортката за breakpoint

29:41↗прозореца?

29:44↗Добре, никой не го знае. Не се чувствам

29:46↗глупав. Да. Сега като го пусна това

29:49↗прижение, само да ви кажа и то какво

29:50↗прави.

29:52↗Постарах се все пак тука лицензионният

29:54↗компонент да е малко по-дванс.

29:57↗А [прочиства си гърлото]

30:00↗има UI Blazer, за да се нали вписвам

30:03↗сред младежта.

30:07↗Да. А да, да, да. Аз го видях, че е

30:09↗долу. Сега сложих му тука един consol

30:12↗read Readline, за да ви покажа Tch на

30:15↗The Buger след малко. В момента сме в

30:16↗Visual Studio, така че не е чак толкова

30:18↗релевантно. Къде са ми брейк пойнтите?

30:21↗Искам да му кажа remove all.

30:30↗Ето remove all, нали

30:33↗така? А сега този инструмент, той прави

30:36↗OCR. Това ни е тест бенч за OCR. Качваме

30:40↗му някаква картинка на някакъв документ.

30:43↗Имаме си наш езиков модел, препроцесинг

30:48↗на картинката, за да се изкриви листа,

30:50↗когато се прави някакъв, нали.

30:53↗А този компонент живее в Quantumм DMS и

30:58↗освен, че ни дава OCR на PDF, обръща и

31:02↗PDF- в Searchable PDF. Тоест, това е

31:03↗сканиралист хартия, то се вижда от

31:05↗анотациите. Съответно мога да да

31:07↗селектирам този текст, което в един PDF

31:09↗не мога да го направя. Обаче тука ми

31:10↗казват, че съм страл лиценз, че кодът ми

31:13↗го връща до първите 100 знака, нали, не

31:16↗ми дава пълния експириънс на всичкото

31:17↗отгоре. Ми казва, че не са ми

31:18↗лицензиран. Съответно помолих AI да

31:20↗направи една страница, където просто да

31:22↗виждаме лицензионната информация, защото

31:23↗с това нещо ще си боравим. Да. А

31:26↗лицензионния обект не е лицензиран ли си

31:29↗или не, ами е сложен обект, за да

31:31↗направи декомпилацията сложна, нали, да

31:34↗ни забави. Липсва ни лицензионен файл.

31:37↗Не е на правилното място. Ако го копирам

31:39↗този f extension.rди, това нещо изведнъж

31:41↗ще цъфне. Така. А до тук сме с Visual

31:47↗Studio и с въпросното нещо.

31:50↗Сега, а компилирахме в ето тази папка,

31:56↗а

31:58↗допълнително, разбира се, помолих AI да

32:01↗ми направи един скрипт, който прави

32:03↗иation. В случая обфскаcтора

32:07↗използвам

32:11↗Opus Car е терминал, разбира се. Пак

32:13↗помолих Oracle, нашия агент, направи ми,

32:15↗моля ти се, една спецификация за OPFCAR.

32:19↗Направи ми XML файл, който дефинира

32:21↗какво да се обускира. Казах му всичко,

32:24↗което е свързано с лицензи да го

32:26↗офоскира. Тоест, нали, той си направи

32:28↗спецификацията. Движим във време, в

32:30↗което кодът вече няма значение. Тоест

32:31↗тая лекция може би това и е последната

32:33↗година, за която ще е релевантна. След

32:34↗това спецификациите само spec driven

32:36↗developм. Няма значение какъв е кодът,

32:38↗стига да задоволява спецификацията.

32:41↗А, да. И тука се е разгърнал, нали, ние

32:44↗описани модел е Quen 3,5 или 6, такъв

32:47↗локален.

32:50↗Това не го гледах вече. И съответно в

32:52↗лицензионната папка имаме аа къде си,

32:56↗къде си, къде си, къде си? В срипт

32:58↗папката може би да имаме XML дефиницията

33:00↗на обускатора ни, която казва какво да

33:03↗аа обскира, какво да не обскира,

33:08↗какво да нали обърне специално внимание.

33:12↗И аа като част от този build скрипt няма

33:15↗да го показвам. Powerhell генерира,

33:16↗нали? М кой си пише скриптовете толкова

33:19↗красиво.

33:21↗А съответно публикуваме

33:24↗без head of time компилация.

33:27↗А обскираме, сравнително бързо се

33:30↗справи. Заменяме

33:32↗обскирания

33:34↗та библиотека с заменяме оригиналната

33:37↗библиотека с офскираната и пускаме уеб

33:40↗сървър, за да може вече да го видим това

33:42↗нещо. Съответно аз ще си играя сега и с

33:44↗тази библиотека. Тя ми е а интересната.

33:48↗Това го спирам за едни пречи.

33:51↗А

33:55↗така. Антум точка. Ето я. Първото нещо.

33:59↗Копирам си я, за да имам оригинал,

34:01↗когато сбъркам нещо или

34:04↗от таммперинга тя вече не става валиден.

34:06↗IL.

34:09↗Да. Така. Сега аа ето го DNP. Красота.

34:15↗Докарвам си библиотеката. Сега в

34:17↗момента, в който я докарам, се случва

34:19↗отваряне на въпросната библиотека.

34:21↗Първата част е P ихера, за който става

34:23↗дума. А ако направя Упс, бомба.

34:29↗Аа оф, четири ли беше? Да. Това, което

34:32↗хем мога да цъкна. Да, съответно А

34:35↗>> а да, то е това тука пък на HDMI не

34:38↗работи. Тоест Ctrl F1лей

34:45↗не Ctrl 4 трябва да Аматьорска грешка.

34:48↗Добре, няма да мога, защото изключва

34:50↗въпросния HDMI. Сега а хедърът ни е

34:54↗разпърчето. Ако искаме да го видим с

34:56↗хексов редактор, тук ще може да видим

34:59↗първо, а нали това приложение не може да

35:02↗работи вOS режим. То сигурно не си

35:06↗спомня какво е DOS режим. Тоест връщаме

35:08↗на дните на TНC. Това е просто защото PE

35:11↗форматът стъпва върху Windows P формата.

35:14↗MZ-та са инициалите на човека,

35:16↗програмиста, който го е писал, си сложил

35:18↗името вътре, нали, ако измислите нещо.

35:20↗Съответно тука много лесно можете да

35:22↗разгледате въпросните части от този

35:25↗файл. А разбира се, и тук можете да ги

35:28↗цъкате и така нататък, за да правите

35:29↗някакъв вид инспекшън. Референциите на

35:32↗типовете,

35:34↗много важна част. Тоест всичко, което е

35:35↗клас тип

35:38↗се описва. Това е част методите, нали?

35:42↗Това е част от амеad

35:45↗data table частта в въпросния файл.

35:48↗Имаме регистър, който е нали, той е

35:50↗виртуален, къде се намира този метод в

35:52↗целия ни файл. Съответно тази

35:54↗метаинформация е

35:57↗нали частта, голямата част, в която

36:00↗работи въпросното компилиране,

36:01↗референците на библиотеките, за да видим

36:03↗какво друго се реферира.

36:06↗Аа и а различни части модул

36:11↗инициализатора, тоест assembly module

36:15↗клас, може биace клас. В света на Visual

36:20↗Basic модулът се пишеше в C#ARP винаги е

36:23↗бил премахнат или поне така се мисли, но

36:25↗може да решим да пишем и модул, да

36:29↗дефинираме какво се нарича вътре. Дълго

36:31↗време в C#ARP нямаше възможността да

36:33↗правим модул инициicialйри. Това е код,

36:36↗който се пуска, когато модулът се

36:38↗зареди, преди да имаме стартова точка. А

36:41↗ако само помислите какво казах, C#ARP

36:44↗няма функционалност, която има в DNET,

36:46↗нали? Напълно валидно.

36:48↗А [прочиства си гърлото]

36:50↗C#ARP не покрива всичко от DNET, но

36:52↗днешно време е движещият фактор.

36:54↗Съответно една от защитните механизми,

36:56↗за какво ви го казвам това нещо, е, че

36:58↗модул ийizer е място понякога, където се

37:01↗вкарва код, който примерно проверява

37:04↗консистентността на кода. Дали примерно

37:06↗всичките тея методи надолу са били

37:08↗променени и отговаря някакъв вид хеш. А

37:12↗как се казваше тази картова игра на

37:14↗Blizzard? Heart of

37:16↗>> как

37:18↗>> Hearthstone, да, тя използва такова

37:20↗нещо, нали, даже е криптирано и такова

37:21↗натак. Гледал съм го за спорта. Тя е

37:23↗една от така по-сериозните DNET базирани

37:25↗игри, които се таковат и а много честа

37:29↗практика е, нали. Съответно, ако видите

37:31↗нещо

37:32↗огромен епшън, преди да сте поели

37:35↗въздух, горе-долу там се случва. private

37:37↗implementation details. Това е на Roslin

37:39↗компилатора част. Тук ще видите поне в

37:42↗този билд много неща, които са обърнати

37:45↗от стрингове към бинарни неща. А

37:50↗съответно повечето стрингове ще бъдат и

37:52↗ще се намират тука в решението ни. Сега

37:55↗ето го нашия name space с това са. Тука

37:59↗вече виждаме класовете, които са в

38:00↗папката на проекта. Те нямат DT

38:02↗namespace. Разбира се, всеки един от тях

38:04↗може да го цъкнем и това, което ще видим

38:06↗е [прочиства си гърлото]

38:08↗а обърнат код от към C#ARP. Някои неща

38:12↗нямат променливи и така нататък.

38:13↗Съответно, нали, компилатора са compйлър

38:15↗генерирани. Извинявам се, тука цъкнах

38:17↗стрийм без да искам. А този код се води

38:22↗сега в случая наистина е минал през

38:23↗обускаци. Всичките тези неща в повечето

38:25↗случаи може би опускаторът ги е направил

38:27↗да са грозни. Това са името на класове

38:31↗на променливи, които обускаторът се

38:35↗опитва да ме обърка. Това са unникод

38:37↗знаци и тези, които не са видимите в

38:39↗повечето случаи или четири таба с един

38:41↗знак или невидим интервал, невидим нов

38:44↗ред, ей такива а знаци в този клас,

38:48↗понеже тука използва някакви неща, които

38:50↗са минали през облоскация стринговете,

38:52↗затова изглеждат по такъв начин. В

38:54↗повечето случаи не изглежда чак толкова,

38:56↗нали, средна работа. И сега какво ни

38:59↗дава възможност? А,

39:02↗нали, DNET spid да направим в случая

39:06↗десния бутон тука съжалявам, че не мога.

39:08↗Тука пише edit clit metod, нали? Добави

39:11↗клас към Добави мем към класа. Добави

39:14↗клас с

39:17↗мърч

39:21↗>> слей.

39:23↗Благодаря. Слей две библиотеки в едно.

39:27↗Редактирай езика, нали, каквото и да е

39:31↗било. Сега дава ни възможност да го

39:32↗редактираме в C#ARP. Сега това е странна

39:36↗работа, която в повечето случаи работи.

39:39↗Ако гледате YouTube видеа за RSE

39:41↗enggenнери на DNET, те ще стигнат до

39:43↗тука, нали? Казват ви, че ето това нещо

39:45↗можете тука да го направите с чист C#ARP

39:48↗код, return true, нали, validate,

39:51↗license. Всичко точно. Тук сега имаме

39:53↗един червен проблем. Това означава

39:55↗компилационна грешка. В едно

39:56↗най-обикновено

39:58↗assembly по-старите dnetфъ стоит в

40:00↗повечето случаи, защото сега розлен

40:01↗компилатор ни дава ето това главоболие.

40:04↗Само с промяната на този C#arp код. С C#

40:07↗Sharp код мога да натисна бутона compile

40:09↗и това ще мине през компилатора, защото

40:11↗тази библиотека е обскирана и причината,

40:14↗поради която не ви я показах да не е

40:17↗така, защото това щеше да компилира в

40:18↗най-обикновен вариант. Тука а

40:22↗обускаторът ни пречи какъв е този каква

40:24↗е тая точка за петайка, нали, на пети

40:26↗ред в еди кой си фама, аз нямам main CS

40:28↗и така нататък. Тоест, а възможността да

40:30↗не компилирам на този етап променената

40:33↗библиотека е аа възпрепятствено към мене

40:38↗от нали от от случая от опускатор. А

40:43↗сега ако го променим това в IL, това

40:45↗също не е нещо хардкор, нали? Извикай

40:48↗този клас, извикай онова, няма никакво

40:51↗значение. Три ги тези редове. Load

40:56↗constant заради константа.

40:58↗от размера integer 4битов със стойност

41:01↗единица. Единица е true хоп цък цък и и

41:05↗този метод изведнъж ще се обърне в в

41:09↗return true. Тук вече няма компилиране,

41:11↗то вече е, тоест инструкциите ми по

41:13↗такъв начин изглеждат. Това, което мога

41:15↗да направя си сейвна библиотеката, тя

41:16↗вече е тамър, тоест тя не отговаря хшай,

41:20↗нали? Хш екстрактор, мисля, че е модерно

41:22↗по новините. Тука няма да съответства.

41:25↗Тоест това вече променена библиотека. В

41:28↗случая на моето приложение Blazer Webе

41:30↗сървър и така нататък на никой не му

41:31↗пука това нещо, нали, защото няма

41:33↗логика, която да валидира тези неща. В

41:36↗случая на Global Assembly Cash, да, там

41:38↗има малко логика, която предотвратява. В

41:41↗случая на Java по същия начин може да

41:44↗кажем на DNET и на Windows сървър да не

41:46↗ни хвърля грешки, когато библиотеката ни

41:47↗не съответства със сайн кода и просто

41:49↗всичко да си работи. А това ще го

41:52↗оставя, не ни е чак толкова интересно.

41:53↗Връщаме се до а лицензионните папки. В

41:57↗случая нейсace ми не е модифициран.

42:00↗Класовете също така е решил AI-я да не

42:04↗ни обърка съвсем. Съответно аа

42:07↗пропъртитата публичните, нали, искам да

42:09↗видя статуса на лицензионния компонент

42:12↗от външна библиотека. Трябва да правим

42:14↗малко смисъл. В момента, в който имаме

42:16↗фоскирани куласове като ето тези,

42:18↗каквото и да се случи в тях, само ще дам

42:20↗целия клас. Каквото и да се случи вътре

42:23↗в тях, ние губим

42:25↗стак трейса или ние не го губим, ами

42:28↗просто то изглежда по ей такъв странен

42:30↗начин, нали? В папката на обускатора има

42:32↗мапинг, който ни казва ей тоя знак към

42:34↗какво точно е обърнат, ако трябва да

42:37↗разглеждаме такъв стакрейс. Сега аа

42:42↗тука веднага виждаме неща, които бият

42:45↗супер много на очи, ексепшъни,

42:47↗лицензионен ексеп, без дори да знам

42:49↗какво е направил този зацената. Мога да

42:51↗се сетя, че ако някой хвърли Licence

42:54↗Tumer exception, то тогава няма да ми

42:57↗пусне кода и ще покажа, нали, нещо

42:59↗такова. Едно от готините си

43:00↗функционалности на DNSpy е analy

43:03↗функционалността. Мога да видя кои

43:06↗класове използват в заредените

43:08↗библиотеки вляво, а или инициализират

43:11↗използват този клас и този метод. Ми ей

43:14↗тука нали имаме някакъв а хвърлен епшъ.

43:18↗Ако ние искаме в случая на липса на

43:20↗лиценз да спрем хвърлянето на Licens

43:23↗Tamper Exception, да гледате ме лошо

43:25↗виждам. А нали това е един а добър а

43:31↗начин да го направим това нещо. Сега

43:34↗дори без много да го разбирам това нещо,

43:37↗тука има инициализация някаква ш код

43:40↗лиценз. Тука се вижда статичен

43:45↗конструктор, за който говорихме. А

43:50↗тези неща директно мога да си ги променя

43:52↗с, тоест нумератор валиден ли или не е

43:55↗ли. А съответно това мога да го сменя на

43:58↗примерно на на този статус file missing

44:02↗на ниво IL. Тука нямам време да правя

44:04↗по-сложни неща. мога да ги изтрия, мога

44:06↗да ги променям, мога да си пиша I

44:10↗инструкции, нали, вкарай някаква

44:12↗инструкция или няколко, промени си ги на

44:15↗нещо и и действай по този начин.

44:19↗Съответно оттука, ако ги променя нещата,

44:22↗аа действието след това,

44:27↗момент, само да видим а къде се

44:29↗намираме. Нека [прочиства си гърлото] да

44:34↗го бил наново. Само това ще го почистя,

44:36↗за да не ми пречи.

44:38↗Опс, тука ми казва не съм си сейвнал

44:39↗файла, нали? Окей.

44:42↗Остави ме намира. Но

44:45↗аа

44:47↗й айде де.

44:49↗Заби.

44:53↗А не, сега

44:56↗да оправихме се. Искам само да си

44:58↗зачистя аа да въпросния

45:02↗елемент. Сега това ни е библиотеката, с

45:04↗която работи приложението в момента.

45:07↗Оттука само ще отида да променя нещо и

45:09↗колкото да го сейвна, за да ви покажа,

45:11↗че ми свършва времето. Аа

45:16↗така.

45:28↗Къде си? Притесних се.

45:39↗Да, в момента

45:41↗аа

45:43↗явно сорс кодът ми е вече кракна. Тоест

45:45↗аз нищо не направих. А някак си минаха

45:49↗нещата. Ей това мога да ви го променя.

45:50↗Примерно ще е една идея по-интересно. Аа

45:53↗тука искам да сменя възможните знаци,

45:55↗които OCR ми дава. Ще ги сменя много.

45:59↗Давам и червено, защото това S еш. Тоест

46:02↗пак тука AI се опитва да ми го направи

46:05↗по-трудно. Аа искам integerдър,

46:09↗който не еш. Е ето това, нали? Връща ми

46:13↗стойността, а защото не мога да напиша

46:15↗такава голяма цифра в short. Така. Това

46:18↗е променена библиотека. Сега, а

46:22↗директно ще запазя модула, ще го кръстя

46:28↗кракт. Сега направих нещо сравнително

46:29↗лесно. Сейвна се в някои случай. Тука

46:32↗може и да не сейвне, а по време на сейв

46:34↗може да уточним ето тази човка, да

46:37↗запазим размер на old stвалето. Това

46:39↗обикновено, ако премахваме код, се

46:41↗объркват реда на нещата. Сега тука това

46:45↗трябва да го спра, защото ако пусна

46:47↗билда, нали, ще ми замени въпросното

46:50↗нещо. То гледам тука в някаква папка

46:53↗build.

46:55↗Сега нека да го пусна това нещо. Така.

46:58↗Така. А това е спян. Това ще го пуснем.

47:02↗Влизаме в нали порт 5000 и със сигурност

47:05↗тука вече

47:07↗някъде сбърках в цялото си това де. Може

47:10↗би не го за А, да, естествено. Защо не

47:12↗следите и не ми казвате къде имам

47:14↗проблем?

47:15↗А така.

47:19↗Това е библиотеката от току-що. Вижда,

47:20↗че е 57. Тоест

47:25↗така вече замених истинската библиотека

47:28↗с крак библиотеката и аа тука вече

47:32↗работата ще се промени на тези знаци,

47:34↗нали. Сега сбърках тука, че всъщност

47:36↗библиотеката ми в сорс кода беше нещо

47:38↗объркана с дефолтните стойности, но в

47:41↗крайна сметка я промених и я заредихме

47:44↗без да има проблеми. Така че а това се

47:47↗получи по този начин. Нямам много време.

47:49↗Надявам се да ви хареса. Offication не

47:52↗струва за нищо. Може да си го дебъгваме.

47:54↗Dnet spy поддържа и деbuger, тоест

47:56↗закачваме към процес, дебъгваме без да

47:59↗имаме source код. хубави линкове,

48:01↗форматирането можете да си направите

48:04↗една снимка или ще ви го дам. Квантум

48:05↗DMS Oraclon и това съм аз. Благодаря ви

48:08↗много.

48:11↗У