Уебинар

Пробив в сигурността: какво означава „Data Breach“ и защо засяга всички?

Виктория Велева (старши адвокат в адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“, екип „Технологии)

Онлайн семинар за нарушенията на сигурността на личните данни по GDPR — основните понятия и ролите на администратор и обработващ, видовете нарушения (на поверителност, цялостност и наличност) и как се оценява рискът при всяко от тях. Лекторката разглежда значението на умисъла, непредпазливостта и случайния достъп, предходните и последващите действия на администратора като смекчаващи обстоятелства, санкциите и репутационните рискове, с примери от практиката, включително инциденти, възникнали при обработващи надолу по веригата.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

Тема: Пробив в сигурността: Какво означава "Data Breach" и защо засяга всички?
Трейнър: Виктория Велева
Дата: 30.04.2026

Научете повече за Software University: http://softuni.bg.

Следете за нашите курсове, семинари и обучения във Facebook: http://fb.com/SoftwareUniversity

Описанието е на Software University (SoftUni).

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗Здравейте всички. Надявам се, че се

↗чуваме.

↗Ще изчакаме 30 секунди, за да може

Покажи целия препис — още 1997 абзаца (~11 549 думи)

↗всички да се съберат и можем да

↗започнем.

↗Междувременно това, което мога да

↗отбележа е, че докато изчакваме всички

↗да се съберат, е, че Q&A секцията ще се

↗проведе в Слайдо, където можете да

↗влезете в стаята през аа с #г а семиinar

↗или да сканирате QR кода. Така че

↗а влезте, задавайте смело въпросите си.

↗Ще се радвам на изключително много

↗въпроси или дори да се образува някаква

↗дискусия. Апелирам към това. Така стават

↗най-интересните семинари.

↗Аа и всъщност на края на презентацията

↗аа ще се спрем на тях и ще ги

↗разгледаме.

↗Така.

↗Надявам се, че презентацията се вижда и

↗всичко окей технически. А, казвам се

↗Виктория Велева. Старшият адвокат съм в

↗адвокатско дружество Димитров Петров и

↗Ко. А част съм от екипа по технологии и

↗данни. А и всъщност съм така един от

↗основните двигатели на нашия екип

↗реагиране при инциденти, който ние сме

↗сформирали в рамките на нашия екип, а с

↗което всъщност подкрепяме и съдействаме

↗на нашите клиенти, когато при тях се

↗случи пробив в сигурността. Така че

↗изключително много се надявам, че освен

↗теорията, която ще чуете, която по-скоро

↗съм гледала да огранича, а ще чуете така

↗и интересни примери, дали от практиката,

↗а или просто други нагледни примери,

↗които ще обрисуват всъщност теорията в

↗малко повече яснота.

↗А, така че

↗без да се забавяме повече, ще преминем

↗по същество и надявам се, че в края на

↗лекцията всъщност ще ви убедя, че а един

↗детабридж или нарушение на сигурността

↗на данните не е проблем само и

↗единствено на администратора, а също

↗така следва да се отбележи, че доста

↗често самите администратори на лични

↗данни също сами по себе си пренебрегват

↗тази тема, а която дългосрочно може да

↗им изиграем доста лоша шега, а

↗включително и чрез санкции, както и

↗чисто репутационните рискове също винаги

↗ги има. Аа но надявам се, че ще се

↗убедим и че това е изключително важно и

↗трябва да сме доста сенситивни към това

↗и в ролята си на субекти и на личните

↗данни, които всички от всички ние в една

↗или друга позиция сме субекти на

↗данните.

↗А и също така ще ви дам няколко примера,

↗при които се надявам да ви убедя, че

↗всъщност инцидентите не се случват само

↗при администратора, но всъщност на

↗практика доста по-често се случват при

↗различните обработващи надолу по

↗веригата. И нахвърлях ви така доста

↗термини в пространството, които за

↗хората, които всъщност не са с

↗юридическо образование или не са се

↗запознавали с дефинициите, които има по

↗общия регламент за защита на личните

↗данни или още известен като GDPR. А

↗горе-долу да ви обрисувам една много

↗бърза картинка на дефинициите.

↗Аа по принцип личните данни изключително

↗голям е обхвата на дефиницията. не са,

↗както повечето смятат, да кажем, имена,

↗адреси, ЕГН. Напротив, може да да

↗обхваща всякакви преки или косвени

↗идентификатори. Давам ви пример за

↗косвени идентификатори, например

↗бисквитките. А така че дори чрез

↗бисквитките, макар да не знаем името на

↗а лицето, което стои и навигира онлайн,

↗отново можем да изградим толкова

↗детайлен профил и а персонализираните

↗преференции на човека чрез тях всъщност

↗да изградим а изключително детайлен

↗профил за интересите на едно лице, за

↗местоположението му и така нататък.

↗Точно тези косвени идентификатори,

↗тъй като те помагат за изграждането на

↗профил на човек и в комбинация те могат

↗да спомогнат за идентифицирането на едно

↗лице, а това всъщност също означават

↗лични данни. Така че третирайте

↗дефиницията за лични данни изключително

↗изключително общо и об и аа може да бъде

↗всяко нещо, всяка всяка информация,

↗която може да идентифицира дадено лице

↗или го идентифицира.

↗Относно администратор на личните данни,

↗този, който по принцип носи

↗отговорността, той е тази организация

↗или структура или лице, която определя

↗целите и средствата за обработването.

↗Какво означава това на практика? Това

↗означава а че това лице решава а данните

↗на кои субекти ще обработва, колко ще

↗обработва, в какъв обем, за какви

↗срокове, аа за какви цели, какво а към

↗кого ще превъзлага обработването и така

↗нататък. Така че всички тези решения,

↗този deciisъion makйкинг го прави

↗администраторът на личните данни. А що

↗се отнася до обработващия, той по-скоро

↗обработва по възлагане. Това означава,

↗че той няма собствено правно основание

↗да обработва, а го осъществява от името

↗на администратора. Това означава, че

↗един администратор възлага на

↗обработващия в даден обхват да обработва

↗данни. Съответно и затова е толкова

↗важно да се уредят отношенията писмено и

↗то това е задължително съгласно JDPR, за

↗да може именно да се опишат в детайли

↗тези отношения.

↗Аа и субектът на данни, който всъщност

↗ни е изключително основополагащ при

↗нарушенията и аа всъщност това, което е

↗ключово винаги е м при нарушението

↗определящо е риска. Как определяме

↗риска? Риска го определяме на базата на

↗това доколко са засегнати правата на

↗субектите на данни. А така че затова

↗субектът на данни данните ни е толкова

↗ключов а персонаж в лекцията. А субектът

↗на данни е именно лицето, чиито данни се

↗обработват,

↗аа което в различен контекст могат да

↗бъдат много различни лица. дали ще бъдат

↗кандидати за работа, дали ще бъдат

↗служители, дали ще бъдат физически лица

↗на граждански договори, дали ще бъде в

↗онлайн среда, а потребителна платформа и

↗така нататък. Така че надявам се, че с

↗това много бързо ви обрисувах основните

↗дефиниции, с които ние всъщност ще

↗боравим по време на самата лекция.

↗А нещо, което е изключително важно за

↗DAB и изобщо да да разберем концепцията

↗и защо си говорим за това, поради

↗простата причина, че едно от

↗изискванията на на GDPR е всъщност с

↗помощта на подходящи технически и

↗организационни мерки а личните данни да

↗се обработват по такъв начин, че да се

↗осигурява подходящо ниво на сигурност на

↗личните данни аа включително и защита а

↗от неразрешено или незаконосъобразно

↗обработване, а срещу загуба,

↗унищожаване, повреждане и така нататък.

↗А

↗и всъщност,

↗когато започнем да обработваме лични

↗данни, преди да започнем даденото

↗обработване, това, което ние трябва да

↗направим е един своеобразен риск assessм

↗и това трябва да бъде винаги заложено

↗при нашите процеси, а за да осигурим

↗правя си by default и by design. А това

↗означава, че из да представете си

↗примерно имплементирате даден нов

↗процес. Първото нещо, което трябва да

↗направите, е даден риск асесмнт или

↗оценка на риска, за да прецените а

↗евентуално по какъв начин и до каква

↗степен ще бъдат засегнати правата и

↗свободите на субектите на данни. На

↗базата на тази оценка вече и когато си

↗набележите рисковете, които са асоцирани

↗с това обработване, чак тогава вие вече

↗можете да прецените кои всъщност са

↗наистина подходящите и адекватните

↗технически организационни мерки, за да

↗ги имплементирате и да осигурите

↗защитата на личните данни.

↗Едно нарушение на сигурността на данните

↗означава на практика, че тези технически

↗организационни мерки, които вие сте

↗предприели и сте счели за подходящи, в

↗един или друг момент са се оказали, че

↗не е точно така и и не са достатъчни. А

↗оттам насетне администраторът на личните

↗данни има много различни решения, които

↗той трябва да вземе, за да може да а

↗осигури, че а един настъпил детабридж ще

↗има минимален импакт върху а личните

↗данни на субектите.

↗А

↗така че

↗на практика това, което честно казано аз

↗забелязвам а при дета брийчовете

↗ам е всъщност, че

↗често хората смятат, че това трябва да

↗означава една много агресивна и голяма

↗ам

↗агресивен и голям пробив на сигурността,

↗аа да бъдат комплексни или сложни.

↗кибератаки или злонамерени хакери, които

↗да напада дадена система. А което макар

↗че се случва, реалността показва, че на

↗практика а причините, поради които

↗настъпва едно нарушение на сигурността

↗на данните, всъщност са а доста

↗по-ежедневни

↗и а понякога дори м доста неглижирани

↗причини. А, а именно доста голям фактор

↗всъщност е, както и винаги се случва,

↗нали, когато човек е замесен, а може да

↗се допусне дадена грешка, дали от

↗невнимание, дали от бързина или нещо

↗друго. А, така че човешката грешка е

↗един от факторите, който доста често

↗всъщност може да причини и да предизвика

↗един детабрийдж. А другото нещо, което

↗може да предизвика са технически

↗пропуски, а да кажем пет от 10тте мерки

↗да са на практика имплементирани в

↗системата на администратора, за да

↗осигури защитата на данните.

↗Аа също така може да бъдат и погрешно

↗изпратени имейли, а и загубени

↗устройства и това, честно казано са

↗най-честите причини за инциденти. А,

↗смятам, че на всеки в един прекрасен

↗момент му се случило дали в личен

↗контекст или професионално, а да тръгне

↗да изпраща грешен

↗имейл към грешно лице и да се хване или

↗пък дори да го изпрати, чак тогава да

↗констатира, аз го изпратих на грешното

↗лице или съм объркала една буква и така

↗нататък. Така че, макар да звучат на

↗практика нали леко несериозно, а

↗истината е, че доста често това са

↗първопричините всъщност.

↗А и да си поговорим всъщност какво е

↗нарушение на сигурността на данните

↗чисто регулаторно. А дефиницията, която

↗GDPR дава на нарушение на сигурността на

↗данните е такова нарушение на

↗сигурността, което води до случайно или

↗неправомерно унищожаване, загуба,

↗промяна, неразрешено разкриване или

↗достъп до лични данни. Това, което искам

↗само да отбележа, е, че

↗а всяко нарушение на сигурността на

↗личните данни е инцидент на сигурността

↗от гледна точка на киберсигурност. Но не

↗всеки инцидент на сигурността от гледна

↗точка на киберсигурност е нарушение на

↗сигурността на личните данни. За да

↗можете всъщност вие да констатирате, че

↗имате нарушение на сигурността на

↗личните данни, всъщност трябва да са

↗засегнати на практика лични данни. Както

↗констатирахме, личните данни са

↗изключително всеобхватни. Аа но затова

↗ще се спрем след два слайда. Аа

↗когато видите дефиницията, която съм

↗дала отгоре, а виждате, че имате много

↗различни хипотези, при които може да

↗настъпи едно такова нарушение. А как

↗можете да определите всъщност а кое от

↗кой от трите вида нарушения за кого за

↗кое от нарушенията говорим? Аа те могат

↗да бъдат три вида. Можете да имате

↗нарушение на поверителността,

↗можете да имате на целостта и на

↗наличността. Когато говорим за

↗нарушението на поверителността, а това

↗обхваща неразрешеното или случайното

↗разкриване или неуторизиран достъп до

↗данни. Докато когато говорим за

↗цялостност на данните, а когато тя е

↗нарушена, говорим за неразрешена или

↗случайна промяна, подмяна или повреждане

↗на данните.

↗А когато говорим за наличност, тук

↗говорим за случайна загуба на достъп,

↗унищожаване на данни или неналична

↗услуга. Това също с неналичната услуга е

↗а една от хипотезите при наличност,

↗което е важно да се вземе предвид, което

↗означава също така и настъпването на на

↗липсата на контрол. Това е много важно

↗при наличността.

↗Сега тези три вида нарушения изглеждат

↗така на практика доста разнородни, но

↗истината е, че един бриdдж, когато той е

↗доста комплексен, а всъщност може да

↗застъпи е повече от едно нарушение.

↗Какво означава това? Това означава, че а

↗една и съща един и същи сценарий на

↗DataБриge може всъщност да се счита и за

↗нарушение на поверителността и например

↗на наличността.

↗Така че това не е изключено. Аа тогава

↗оценката, която трябва да си направите

↗при консутирането на един дета бридж

↗просто е доста по комплексна и повече

↗фактори трябва да се вземат предвид. И

↗когато, разбира се, и по-комплексна, а

↗нивото на риска при подобна оценка,

↗честно казано, на практика може доста да

↗ви се повиши. Така че аа

↗а очаквайте това

↗и всъщност да разгледаме

↗няколко най най-често срещани сценарии в

↗практиката. А като разбира се ще ви дам

↗и още няколко примера, но тези са може

↗би така чудесни учебникарски примери за

↗за един бридж. А първият сценарий, който

↗ще разгледаме са а загубените

↗устройства,

↗което разбира се на всеки може да се

↗случи. А да кажем в хипотезата, в която

↗имаме изгубен или откраднат некриптиран

↗служебен лаптоп или USB флашка, а това

↗може да доведе до нарушение на

↗наличността и поверителността на

↗данните. Така че виждате тук как имате

↗всъщност комбинация

↗от а двата двата вида нарушения. А след

↗това сценарий втори, погрешният имейл, а

↗за който коментирахме, изпращане на файл

↗с лични данни, а с да кажем и заплати, а

↗или дори прикрепени договори като

↗приложения към имейла до грешен

↗получател извън организацията.

↗Това а категорично, нали, разбира се,

↗зависи от фактите дали може да бъде

↗някой от другите нарушения също, но

↗категорично поне води до нарушение на

↗поверителността,

↗аа тъй като се разкрива и се предоставя

↗достъп до грешен получател. А и третият

↗сценарий, който ще ви дам като пример,

↗е, когато имаме зловреден софтуер, а да

↗кажем хипотезата на криптиране на

↗фирмени бази данни с искането за откуп,

↗което на практика се случва. Аа и в тази

↗хипотеза представете си, че

↗администраторът всъщност няма наличен

↗възстановим бекъп, от който да

↗възстанови данните си, които са

↗криптирани.

↗Това може да доведе поне до нарушение на

↗наличността и потенциално на

↗поверителността.

↗А други примери, които бих могла да ви

↗дам а

↗са примерно за загубата на наличност,

↗когато

↗ам

↗имаме криптирани данни и ключът за

↗декриптиране например е а загубен. А или

↗когато имаме,

↗защото коментирахме и за прекъсването на

↗на услуга, на предоставянето на услуга,

↗ограничаването за даден период, а

↗представете си, че имате прекъсване на

↗електрозахранването,

↗а което да води до спирането на

↗наличността на данните.

↗В този случай също това може да се счита

↗за а нарушение на наличността. А сега,

↗разбира се, тук трябва критично да се

↗преценява, нали, нали наистина ли имаме

↗нарушение на наличността в последната

↗хипотеза, защото ам при

↗електрозахранването по-конкретно, защото

↗е едно е да спре електрозахранването на

↗болница, когато има данни за аа

↗операции, има спешни операции и така

↗нататък и това може значително да

↗повлияе върху върху процесите по

↗обработване. изобщо дейността на

↗болницата. Друго е, ако спре

↗електрозахранването на компания, която а

↗трябва да изпрати примерно newsletлетър

↗с маркетинг материали на свои бизнес

↗партньори, нали разбирате, че тук доста

↗е по-различно с оглед риска, който ам

↗може да последва за правата и свободите

↗на субектите на данните. Така че имате

↗изключително много сценарии. Това

↗харесвам аз специално, нали, от моята

↗гледна точка в работата си с такива

↗казуси. То всеки е изключително

↗разнообразен. А макар някои да се

↗повтарят като фактическа обстановка,

↗всъщност дяволът е в детайлите и много

↗често някакъв малък детайл от сорта на а

↗това дали ключът за декриптиране

↗всъщност изобщо е засегнат, когато са

↗криптирани данните. А дали

↗ето става въпрос, че засегната база

↗данни за newsletter и тя после може да

↗бъде бекъпната, дали за нещо друго.

↗Просто а всички тези малки детайли аа са

↗нещото, което могат да преобърнат

↗каруцата аа и всъщност да доведат от

↗ниско ниво на риск до високо ниво на

↗риск. А и тази преценка и всъщност това

↗събиране на фактите и този анализ

↗е изключително интересен и процес

↗и ефектът на доминото. Всъщност ние

↗започнахме с въпроса

↗как това се отразява на всички, как

↗всички по веригата са засегнати. Аа

↗именно смятам, че този слайд доста добре

↗представя това, а именно

↗аа при субектите на данни, разбира се,

↗те са най-засегнатите. Те всъщност са

↗единствените засегнати и те са ви ключа

↗към преценката всъщност за какво ниво на

↗риск говорим и какво трябва оттук

↗насетне вие да направите като стъпки. Аа

↗при субектите на данниът по който

↗техните права могат да бъдат засегнати и

↗са изключително разнообразни и разбира

↗се зависи от самата фактическа

↗обстановка. А те могат да бъдат както

↗физически, така и материални или

↗нематериални вреди. Може да бъде загуба

↗на контрол върху данните, може да бъде

↗ограничаване на правата им, може да бъде

↗дискриминация, кражба на самоличност, а

↗измама с фалшива самоличност, особено

↗при по-чувствителните данни, когато те

↗изтекат. Могат да бъдат финансови

↗загуби, а може да бъде неразрешено

↗премахване на псевдонимизация,

↗може да бъде накрняване на репутация, а

↗може да бъде нарушаване на професионална

↗тайна. Така че изключително много са

↗примерите, които мога да ви дам аа като

↗видове рискове и това са реално рискове,

↗които се случват в практиката. А много

↗често това, което администраторите

↗правят при преценка,

↗което за мен е изключително грешно, е, а

↗а то няма какво да се случи с хините,

↗а няма да има проблем, ние няма да

↗уведомяваме. А това е може би

↗най-погрешното разбиране, което един

↗администратор може да има. А защото

↗много често просто на практика се

↗подценяват рисковете, които а които има

↗и които дебнат зад ъгъла субектите на

↗данни. И мога да ви кажа от практиката,

↗че субектите на данни аа много често

↗разбират аа под една или друга форма, че

↗техните данни са, да кажем, при

↗нарушение на поверителността, когато са

↗изтегли изтекли при кибератака. А много

↗много често разбират и много бързо за

↗това. А Комисията за защита на личните

↗данни, който е надзорния орган в сферата

↗на личните данни, също повярвайте доста

↗активно следи за това и проактивно. Така

↗че, ако един администратор на личните

↗данни подходи снисходително а и подцени

↗рисковете, а всъщност това може

↗дългосрочно да му изиграе изключително

↗лоша шега. а поради ред причини, а и

↗всъщност нарушенията, които бъдат

↗констатирани от комисията, всъщност да

↗бъдат доста повече, включително и а

↗нарушението, че администраторът не е

↗подал уведомлението си навреме или

↗изобщо не го е подал. А така че това,

↗което със сигурност администраторите

↗трябва да имат предвид и да

↗са съзнателни в техните преценки,

↗всъщност е в крайна сметка това как ще

↗се отрази наистина на субектите на

↗данни. И това трябва да го правят както

↗напре в началото, преди изобщо да

↗започнат обработването, за да си

↗осигурят адекватните технически

↗организационни мерки. реално така трябва

↗да го направят и все пак ако един

↗dataтабрийдж се случи, защото вижте

↗сега, истината е, че никой не е

↗застрахован от един бридж,

↗а може а дадена компания да има

↗най-високото ниво на защита, а

↗изключително огромен екип от IT и

↗киберсигурност специалисти, а може да

↗има супер адванс системи и така нататък.

↗двуфакторна автентикация, трифакторна,

↗може просто всичко да е направено по

↗учебник и въпреки това отново може да

↗настъпи дета бридж. дали ще бъде заради

↗човешка грешка, дали заради а някоя

↗друга нелепа причина, дали защото а

↗макар да имаме изключително завидна

↗система и сигурност изградени, а някой

↗все пак е успял да ни хакне. Няма

↗значение каква е причината. Истината е,

↗че от практиката си това, което аз съм

↗виждала е, че мм просто няма

↗застраховани от един детабрийдж.

↗А след това следващият по веригата,

↗който може да бъде засегнат и какво се

↗очаква от него аа е обработващия.

↗Хипотезата, в която а нарушението на

↗сигурността на данните всъщност е

↗настъпило при него. Имайте предвид, че

↗доста често, когато говорим за а един

↗голям бизнес, дори да дори да не е голям

↗бизнес, а много често в имаме дълга

↗верига на обработващи, които ние сме

↗ангажирали, която представете си, че вие

↗като администратор аа наемате всъщност

↗ангажирате IT компания, която предоставя

↗даден, дадена дадена платформа или нещо,

↗която използвате и Аа и тази страна

↗действа в ролята на обработващ, но тази

↗Но тази страна, която е обработващ, тя

↗пък използва за сво за своето мм други

↗допълнителни събфункции, които са от

↗друг подобработващ и така можете да си

↗представите, че може да има една дълга

↗верига, която започва от администратора

↗и върви обработващия, подобработващ,

↗подобработващ, подобработващ и така

↗нататък.

↗Това, което администраторът е

↗изключително важно да направи, е много

↗стриктно да си следи веригата на

↗обработващи и постоянно да знае във

↗всеки един момент какъв обем от данни е

↗предал надолу по веригата и кои

↗обработващи и подобработващи са

↗ангажирани с обработването на неговите

↗данни по по неговото възлагане. Това

↗категорично трябва през целия процес на

↗възлагане да се случва. Ако при някои от

↗обработващите настъпи нарушена

↗сигурността на данните, които са

↗предоставени от този администратор,

↗обработващият е задължен незабавно да

↗отиде при администратора и да го уведоми

↗за настъпилото нарушение при него и

↗трябва съответно да предостави цялата

↗информация, кой която той има, тази

↗страна има за съответното нарушение.

↗Отбелязвам още сега, че обработващият

↗а

↗няма задължението и не подава той

↗уведомлението към Комисията за защита на

↗личните данни при констатирано

↗нарушение. Той има единственото

↗задължение да информира администратора,

↗а след което администраторът е този,

↗който всъщност трябва да уведомина при

↗настъпването на нарушение Комисията за

↗защита на личните данни.

↗А освен информирането на комисията,

↗администраторът на личните данни, тъй

↗като той е носител на административната

↗отговорност и той определя целите и

↗средствата за обработването, той

↗дирижира цялостно какво ще се случва с

↗личните данни и прави всички оперативни,

↗административни и ръководни решения,

↗свързани с личните данни. Ам затова е и

↗носител на административната

↗отговорност. Какво той трябва да

↗направи, когато при него постъпи

↗информация за нарушение на сигурността

↗на данните? Дали от дали ще бъде в

↗рамките на структурата, дали тази

↗информация ще бъде подадена от

↗обработващ?

↗Това, което той трябва да направи е да

↗направи една оценка на риска. Сега ще се

↗спрем как правим оценка на риска. А

↗трябва да уведоми винаги Комисията за

↗защита на личните данни КЗЛъда. А когато

↗оценката на риска покаже висок риск за

↗правата и свободите на субектите на

↗данни, вече преминаваме и към

↗уведомяване на самите субекти на данни,

↗които са засегнати от нарушението. Това

↗е единствената задължителна хипотеза на

↗уведомяване, когато имаме висок риск аа

↗за конкретно уведомяването на субектите.

↗А и също така друго, което е

↗изключително важно,

↗а в особено и в ранните етапи на

↗установяването на едно нарушение и на

↗последващи етапи, разбира се, е всъщност

↗вие да предприемете адекватни и

↗подходящи коригиращи мерки.

↗Какво означава това? Това означава, че

↗тъй като първоначалните ви мерки не са

↗били достатъчни, сега трябва да

↗предприемете коригиращи такива, които да

↗осигурят, че ам

↗а това няма да се повтори.

↗Аа и да обрисуваме една хронология на

↗уведомяването.

↗А, имаме първоначалния момент, в който

↗всъщност дори преди първо преди момент

↗нула имаме, да кажем, и един момент

↗минус едно а който не съм го а

↗изобразила, но какво е момент минус едно

↗на практика? А самият момент, в който е

↗настъпило нарушението на сигурността на

↗данните.

↗А след което вече имате момент нула,

↗който ви е чисто

↗юридически важният момент. А това е

↗моментът, в който вие сте узнали за

↗нарушението на сигурността. Това

↗означава, че с висока степен на

↗сигурност аа сте констатирали, че лични

↗данни са засегнати

↗аа поради една или друга причина.

↗След това от момента на узнаване вие

↗имате 72 часа. А няма значение работни

↗или неработни дни. А по закона на Мърфи

↗винаги нещата се случват в разбира се

↗бричовете се случват в петък вечерта,

↗така че имайте предвид, че не можете да

↗го оставите за понеделник, вторник,

↗сряда, следващата седмица, когато имате

↗време да го разгледате и да действате по

↗него. А тези 72 часа са задължителни, а

↗и не могат да се променят в зависимост

↗от това работен или неработен ден е.

↗Така че, ако констатирате нещо подобно,

↗трябва да моята препоръка, разбира се,

↗тъй като изключително важно да спрете

↗всичко останало и разбира се да

↗приоритизирате това.

↗А в рамките на първите 72 часа вие

↗трябва да изчистите ця нали поне

↗фактологията, която можете, а нали не

↗цялата, защото доста често случва се

↗случва така, че не може цялостно да се

↗ам

↗получи изчерпателна информация, но

↗всичко, което можете да съберете като

↗данни информация, трябва да го отразите

↗в уведомление а към Комисията за защита

↗на личните данни. А това уведомление а е

↗публикувано на сайта на комисията и

↗всъщност, когато приключим

↗презентацията, ще ви покажа точно къде

↗можете да си го намерите. По принцип

↗можете да

↗а си структурирате и ваше уведомление.

↗Да ви кажа честно, на практика

↗категорично [смях] не го препоръчвам

↗това, поради проста причина, че

↗Комисията за защита на личните данни

↗така е структурирала образеца на

↗уведомлението си, че да получи точно

↗тази информация, която е необходима при

↗а потенциалната проверка, която ще бъде

↗аа

↗възложена и активизирана от тяхна

↗страна. Така че, а това, което нали ще

↗се случи, ако вие си подадете някакъв

↗ваш формуляр, е а евентуално да ви пишат

↗отново, а и да искат много допълнителна

↗информация, за да можете да избегнете

↗тази нали постоянна комуникация, нали, и

↗а по-скоро буксуване. А бих препоръчала

↗категорично да си се водите по

↗формуляра, който е на уебсайта. Той

↗затова е приет.

↗А уведомяването на комисията правим, ако

↗съществува вероятност от риск за правата

↗и свободите. Това, разбира се, отново

↗правим и с тази оценка на риска, която а

↗която ще я направим и която ще ви покажа

↗как се прави.

↗И а без ненужно забавяне

↗би трябвало да уведомим субектите на

↗данни, когато установим, че нарушението

↗на сигурността на данните е довело до

↗висок риск.

↗Сега може би бихте ме попитали, а добре,

↗ако имаме ниско или средно ниво на риск,

↗защото това са ви трите нива на риска,

↗какво правим? А уведомяваме ли субектите

↗на данни? И в този случай отговорът би

↗бил ам ако желаете да бъдете проактивни,

↗а изключително прозрачни а при а

↗оперирането си, да можете евентуално

↗нали да решите, че ще уведо думите

↗проактивно обектите на данни, когато

↗имате ниско или средно ниво на риск. Аа

↗но това зависи изцяло изключително от

↗вашата преценка, а дали ще го направите

↗или не. Задължително уведомяването на

↗субектите, когато имаме висок риск. Така

↗че всичко друго е ваша преценка.

↗А

↗и задължително при всички случаи,

↗независимо какво се констатира,

↗е да имате документиране и вписване на

↗инцидента във вътрешния регистър на

↗нарушенията на администратора,

↗а който а регистър а не е публичен, а

↗нали вътрешно се поддържа а от

↗ограничени лица в рамките на вашата

↗структура, а и просто той трябва да бъде

↗актуализиран. с тези факти и така да

↗бъде изготвен един доклад със

↗съответните констатации, които са били

↗направени а във връзка с нарушението

↗и аа

↗да го обрисуваме всичко това, което си

↗казахме под формата на една матрица. Аа

↗и всъщност преценката поражда ли

↗нарушението риск за правата и свободите

↗на физически лица.

↗Ако нашият отговор е а не няма какъвто и

↗да било риск за правата и свободите на

↗физическите лица, а тогава уведомяването

↗на Комисията за защита на лични данни не

↗се изисква. А сега защо го казах леко с

↗такъв тон? Аа защото моята практика

↗специално показва, че аа почти няма

↗хипотеза.

↗А да не кажем, че да, хайде да кажем, че

↗почти няма хипотеза, в която всъщност да

↗да няма риск. А това по-скоро, което аз

↗забелязвам, е, че администраторите много

↗често подценяват рисковете, което е нещо

↗коренно различно на практика. А така че

↗за мен лично а

↗ако все пак се констатира някакъв пробив

↗и евентуално дори може да имат засегнати

↗лични данни, ам

↗ниска вероятността да всъщност да няма

↗риск за правата и свободите на

↗физическите лица.

↗А след това констатирате, че има риск

↗правилото, уведомяването на къзалъд в

↗рамките на 72 часа и вече при високия

↗риск уведомяването на къзалъд. а и

↗директното уведомяване на засегнатите

↗субекти на данни.

↗А и нещо, което ми се иска да направим,

↗а за всички

↗а които не са с юридическо образование и

↗и хора, които не са се сблъскали с

↗Комисията за защита на личните данни и

↗документацията, която тя е изготвила във

↗връзка с нарушението на сигурността на

↗данните, да се опитаме да декодираме

↗какво всъщност а казва комисията и а

↗какво е структурирала като тип насоки,

↗инструкции.

↗А това, което ще ви покажа, като

↗приключи презентацията на на сайта на

↗комисията, е публикуваната методика за

↗определянето нивото на риска, която тя

↗прие преди няколко години. А знаете

↗много добре, че GDPR регламентът се

↗прилага на ниво Европейски съюз, а но

↗той няма в текстовете си ам

↗подобни детайлни текстове за определяне

↗на нивото на риска и така нататък. А

↗така че обръщам внимание, че както и

↗нали Европейският комитет, който е

↗надзорният орган на европейско ниво, а

↗има доста полезни насоки, които са

↗свързани с нарушение на сигурността на

↗данните, но по-скоро толкова детайлна

↗методика, както тази на Комисията за

↗защита на лични данни в България, а

↗всъщност не съм срещала досега и може да

↗се каже, че това е така една доста

↗характерна

↗национална специфика аа на комисията. И

↗какво всъщност тя е направила тя? Тя е

↗изготвила една методика за определянето

↗нивото на риска и аа това се преценява

↗на базата на фактологията, на базата на

↗вида нарушение на сигурността на данните

↗и ам

↗на базата на тази формула, която ви

↗показвам в момента. Аа определящото е

↗нивото ви на риска. Това ви е крайната

↗оценка, която вие търсите. А крайният

↗резултат може да бъде от едно до пет,

↗като разбира се имате точно ниското,

↗средното и високото ниво на риск, за

↗които ние коментирахме и говорихме. След

↗това имате тежестта на въздействието,

↗която стойност може да бъде от едно до

↗пет и тя е базирана основно на вида

↗данни

↗и аа вероятността въздействието да

↗настъпи, която стойност е от нула до

↗едно, като тук по-скоро се изчислява на

↗базата на а проценти. И както виждате,

↗всъщност

↗а нивото на риска се определя от

↗тежестта на въздействие, която се

↗умножава по вероятността въздействието

↗да настъпи. Аа и ако имам а колеги

↗юристи, нали тук да кажа, че ние се

↗опитваме така да избягаме от

↗математиката, но математиката дори в

↗тази сфера ни намира под една или друга

↗форма. А така че за съжаление неизбежно.

↗И когато

↗говорим за изчисляването и на първата

↗стъпка, а именно изчисляването на

↗тежестта на въздействието,

↗аа тук имате разграничение на начина, по

↗който се изчислява на базата на вида на

↗нарушението.

↗Затова ми се искаше и в началото да

↗спрем и да отделим повече време на

↗разграничението на различните видове

↗нарушения,

↗а за да можем сега всъщност на практика

↗да видите как те се разграничават и и

↗разделят и какво е особеното.

↗А за да можете всъщност да си определите

↗тежестта на въздействие, имате а два

↗ключови аспекта, които ви предопределят

↗и ви изчисляват тежестта на въздействие.

↗Първото е видът на данните.

↗Аа и при нарушенията на наличността и

↗целостта стигаме само до вида на

↗данните. Но при нарушението на

↗поверителността там имаме комбинация от

↗вида на данните и възможността а за

↗идентифициране на субектите на данни.

↗Така че при нарушенията на

↗поверителността имаме този допълнителен

↗критерий

↗аа който който също се изчислява и и

↗може да ви допълни базовата оценка. А

↗какво означава възможността за

↗идентифициране? Това, което ще видите в

↗методиката,

↗са ви общо взето четири основополагащи

↗критерии за възможността за

↗идентифициране и това означава, че а

↗данните идентифицират субектите на данни

↗без а да са необходими някакви

↗допълнителни условия. А след това могат

↗да бъдат лесно идентифицирани,

↗но има необходимост от допълнителна

↗информация, която да кажем е

↗общодостъпна или публична, да кажем от

↗публичнодостъпни регистри. А следващата

↗стъпка ви е могат да бъдат

↗идентифицирани трудно в комбинация с

↗данни, а които са с ограничен достъп или

↗евентуално със специални механизми за

↗обработване и накрая всъщност данните не

↗могат да да идентифицират лицата. Така

↗че това са ви критериите, които

↗определят дали да добавите нещо към

↗базовата си оценка, когато говорим за

↗възможността за идентифициране в

↗контекста на нарушенията на

↗поверителността.

↗Аа другото нещо, което се отчита

↗на този към този момент са

↗допълнителните обстоятелства. А и може

↗би в този момент ще си кажете чудесно,

↗нали? С допълнителните обстоятелства

↗можем тук да лавираме и евентуално да

↗намалим горната оценка, защото ние имаме

↗много смекчаващи обстоятелства, които а

↗сме предприели, които са намалили нивото

↗на риска.

↗Да, но не. А за съжаление начинът, по

↗който комисията е заложила формулата, е,

↗че като допълнителни обстоятелства

↗а всъщност се взимат само и единствено

↗утежняващите обстоятелства, тези

↗фактори, които евентуално биха могли да

↗увеличат тежестта на въздействието и

↗всеки, всяко едно такова обстоятелство

↗всъщност а

↗аа

↗действа с натрупване. Добавя се по плюс

↗една единица, докато се стигне максимума

↗от пет, нали? Над пет не можем да

↗отидем, но а пример за допълнителни

↗обстоятелства, да кажем, ако са

↗засегнати голям брой лица, ако са

↗засегнати

↗аа данни на а така

↗чувствителни субекти на данните от

↗гледна точка на а социална закрила, а и

↗обществена важност на на тези лица.

↗лица, да кажем, примерно да са а [хърка]

↗засегнати лица на да са засегнати данни

↗на деца. А това също евентуално би било

↗допълнително утежняващо обстоятелство,

↗което ще трябва да се добави. Така че

↗ето различни такива обстоятелства могат

↗да ви добавят по плюс една единица

↗отгоре.

↗А и всъщност нали при много такива

↗насложили се да ви стигне максималната

↗стойност от пет, което почти гарантирано

↗ще ви покаже резултат от високо ниво на

↗риск.

↗А, разбира се, в уведомлението си за към

↗Комисията за защита на личните данни при

↗нарушението трябва да посочите всички

↗смягчаващи обстоятелства и всичко, което

↗сте предприели, за да може вие да

↗митирате рисковете. Категорично това

↗трябва да го опишете. Просто идеята е,

↗че това не се отчита а при изчисляването

↗на базата на тази формула, за да си

↗определите нивото на риска.

↗След това, а всъщност то се отразява,

↗отразява се дотолкова, доколкото нали по

↗по-скоро биха би се отразило, връщаме на

↗един слайд назад, би се отразило

↗по-скоро при възможността за

↗идентифициране евентуално, защото

↗наистина ако имате а подходящи

↗технически организационни мерки аа

↗например ключ за декриптиране, който не

↗е засегнат при едно нарушение на

↗поверителността, нали, ето това вече в в

↗този критерий по-скоро може да ви се

↗отрази. ви, но няма да ви се отрази в

↗частта, която е с допълнителните

↗обстоятелства.

↗Аа и всъщност а говорихме, че

↗определящото в миналия слайд е видът

↗данни. А и тук ще видите как Комисията

↗за защита на личните данни е предприела

↗една

↗стълба на чувствителността, която

↗ескалира точно именно с вида на данните

↗и до каква степен то може да засегне

↗правата и свободите на гражданите.

↗основополагащо и най-важно във всяка

↗една стъпка, когато говорим за нарушение

↗на сигурността на данните и доста често,

↗когато изобщо говорим за лични данни и

↗за законосъобразно обработване, е

↗правилна преценка на риска. Всичко е

↗свързано с с риска или поне до голяма

↗степен. Така че и тук всъщност имате а

↗базова оценка от едно, която са ви

↗основните данни, които могат да бъдат

↗засегнати от едно нарушение. Имате

↗оценка две, които вече са профилиращи

↗данни. Те ескалират а леко. След това

↗оценка базова три, която са засегнати

↗финансови данни, примерно доходи,

↗банкови сметки, кредитни карти и така

↗нататък. След това имате оценка четири,

↗които вече са чувствителни данни,

↗свързани със здраве, присъди, религия,

↗етнически произход и така нататък. Тук

↗по-скоро говорим а хипотезите на аа член

↗9 и член 10 от GDPR. А, които са

↗специалните категории данни по член де и

↗по член 10 данните за присъди и

↗нарушения.

↗И оценка пет са биометрични генетични

↗данни, данни, създаващи риск от кражба

↗на самоличност или физическа

↗безопасност. Аа какво означава това?

↗Това означава, че с а

↗когато имате фактите, трябва да отидете

↗и да погледнете в коя евентуално

↗категория бихте могли да попаднете.

↗Имайте предвид, че по принцип данните

↗могат да бъдат и а от комбинация,

↗различна комбинация, да кажем, могат да

↗бъдат основни данни заедно с а частични

↗финансови данни. Аа тук е въпрос дали

↗нали за тези финансови данни по-скоро ще

↗а се покачи оценката на три директно,

↗няма да бъде едно.

↗Има и хипотези, в които трябва да се

↗направят различни оценки, ако примерно

↗различни данни за различни субекти на

↗данните са засегнати, а при едно и също

↗нарушение на сигурността на данните. Ам

↗така че много тук може да ви варира как

↗си правите оценката и дали се налага да

↗направите повече от една оценка. А в

↗зависимост от това какво е засегнато, в

↗какъв обем е засегнато, едни и същи

↗данни ли са засегнати за различни

↗субекти на данните аа или не.

↗А така че това ви е базовата оценка.

↗Вече при аа възможността за

↗идентифициране.

↗тя може да ви покачи а още оценката

↗и отгоре а на това и допълнителните

↗обстоятелства също могат да ви покачат и

↗това цялото нещо а ще ви определи

↗тежестта на въздействието

↗а когато говорим за нарушението на

↗поверителността

↗аа и а пък при нарушението на

↗наличността или целостта основният ви

↗фактор

↗са, както казахме, вида на данните, а

↗защото възможността за идентифициране

↗отпада като критерий. И другият ви

↗фактор, който е важен при наличност и

↗цялостност е всъщност допълнителните

↗обстоятелства. Отново

↗след това стъпка две, което ви беше, ако

↗си припомните втория ви критерий за

↗определяне на нивото на риска. Първия,

↗значи нивото на риска е равно на

↗а

↗на възможността да настъпи и аа а

↗втората всъщност вероятността да

↗настъпи. Всъщност, извинявайте, първият

↗ви е тежестта на въздействие умножено по

↗вероятността да настъпи. Така че това а

↗в момента ви е втората стъпка.

↗Вероятността да настъпи. Как се смята

↗тя? А стойността варира от нула до едно.

↗А базиране основно на проценти като

↗изчисление. И отново виждате, че и при

↗втория ви основен критерий, както беше

↗при тежестта на въздействие и при

↗вероятността, отново имате разделението

↗на видове нарушения. Така че при

↗нарушението на поверителността имате

↗един вид

↗аа изчисляване. При нарушението на

↗наличност и цялостност друг вид

↗изчисляване. При нарушението на

↗поверителността

↗фокусът всъщност ви е върху характера на

↗действието, а на лице ли е умисъл, а или

↗по-скоро непредпазливост или осъществен

↗ли е случаен достъп. А факторите, които

↗са ви предопределящи при нарушението на

↗поверителността,

↗а освен нали характера на нарушението и

↗всъщност какво имаме умисъл,

↗непредпазливост или случаен достъп, е

↗също така какви са предварителните и

↗последващите действия на администратора

↗на личните данни за преодоляването на

↗евентуалните последици от нарушението. И

↗тук вече може да а ви послужат тези

↗смекчаващи обстоятелства.

↗А като а имате различни

↗а различни критерии се взимат предвид,

↗да кажем, а едното, което нали като като

↗скала е примерно независимо от

↗действията на администратора, а

↗последиците, да кажем, ако са необратими

↗и са извън неговия контрол, това би ви

↗повишило оценката. А ако са необходими

↗сериозни усилия, за да може да се

↗предотвратят последствията, отново това

↗е с така а по-висока оценка, ако вече

↗сме на нали оценката ще се намали със

↗степента, в която администраторът може

↗да има някакъв контрол и да предотврати

↗до известна степен последствията или ако

↗изцяло ги предотврати, това ни е така

↗най-добрият сценарий, който можем да

↗очакваме аа и и да искаме всъщност, за

↗да може да ни се намали максимално тази

↗оценка. Аа а при нарушенията на

↗наличността и а цялост на цялостност,

↗тук фокусът е върху възможността за

↗възстановяване

↗и аа отново критериите ви са аа

↗нали вървят по каскаден принцип. Дали ще

↗бъде невъзможно, невъзможно

↗възстановяването на данните, дали ще

↗бъде трудно възстановяването,

↗дали ще бъде лесно възстановяването от

↗беп или а дори не е необходимо

↗възстановяването, защото всичко е окей,

↗което по принцип би най-добрият

↗сценарий, но по-рядко се случва на

↗практика.

↗А и тук са заложени отно отново цифри и

↗всъщност цялото това нещо сега да го

↗обрисуваме тази теория а в един

↗практически казус. Какво искам да предам

↗с този практически казус и което бих

↗искала да имате предвид?

↗Вижте сега. Истината е, че методиката на

↗Комисията за защита на личните данни, тя

↗е много добра и много подробна и много

↗добре може да ориентира един

↗администратор какво и как може да

↗направи и как да опише нещата.

↗Но аа

↗много лесно, дори при един доста прост

↗аа бридж можем да попаднем в поне средно

↗ниво на риск.

↗А много са малко наистина на практика

↗хипотезите на базата на тази формула,

↗при които може по-скоро да се считате,

↗че сте в ниското ниво на риск. А

↗практиката ми показва, че някои доста

↗дори нелепи на на пръв поглед случаи,

↗които именно администраторите пък а

↗пропускат или пък

↗нали неглижират, решават да не

↗уведомяват за тях, дори те могат да

↗стигнат поне средно ниво на риск. а на

↗базата на формулата. Така че имайте го

↗това предвид,

↗процедирайте внимателно и като цяло

↗много обръщайте внимание на на

↗сигурността си, защото

↗а ето един сценарий с погрешен имейл.

↗Сега се надявам, че ще ви убедя, че а

↗може да ви доведе до поне средно ниво на

↗риск и после ще си говорим какво

↗означава това средно ниво на риск и

↗какво оттам насетне се случва момента, в

↗който се определи това средно ниво на

↗риск. А

↗то е доста динамично, интересно, а и

↗предизвикателно.

↗Така, взимаме сценария погрешен имейл.

↗случаят служител изпраща линк към

↗договор

↗а с имена Еген казваме, че линкът в

↗случая е достъпен, нали, общодостъпен,

↗неограничен с пароля и така нататък аа

↗за външни лица. А в договора има имена,

↗егне и възнаграждения на трима външни

↗изпълнители, а който който линк всъщност

↗изпраща към грешен имейл адрес извън

↗компанията. да кажем някой в маркетинг

↗или някой в счетоводство много е бързал

↗да изпрати този имейл, не е обърнал

↗внимание, че вместо на колегата си с

↗накрая, да кажем @dpc.bg,

↗всъщност е изпратил на аab.bg

↗и просто тъй като името е било много

↗сходно, нали, цъкнал го е и го е

↗запратил.

↗На пръв поглед елементарен казус, но

↗взимаме си тежестта на въздействие като

↗първия критерий, който набелязахме за

↗определяне нивото на риска. Така,

↗тежестта на въздействие взимаме базова

↗оценка три. Защо взимаме базова оценка

↗три? Защото макар да имаме основни

↗данни, които са имена и ЕГН, съгласно

↗стълбичката, която погледнахме, имаме

↗частични финансови данни, а именно за

↗възнагражденията. И това всъщност тази

↗базова оценка от три при финансовите

↗данни ще ви погълне базовата оценка от

↗едно.

↗След което да кажем, че в конкретния

↗случай много малко лица са засегнати,

↗трима външни изпълнители, а не няма

↗някаква особеност или някакви

↗допълнителни утежняващи обстоятелства,

↗които да налага увеличаването на тази

↗базова оценка.

↗А съответно а слагаме

↗нула за допълнителните обстоятелства и

↗каква е вероятността всъщност да се

↗идентифицира лицето, защото тук имаме а

↗нарушение на поверителността. А

↗да кажем, че

↗може да се увеличи с с една единица.

↗Особеното, което може би забравих да ви

↗спомена, е, че имате хипотези,

↗а, при които можете да намалявате

↗базовата оценка. И всъщност в случая

↗какво съм направила аз? Тази базова

↗оценка от три а може да се увеличи с

↗една единица заради вероятността да се

↗идентифицира лицето, но можем евентуално

↗да аргументираме намаляването отново с

↗още една единица пък и да свалим отново

↗на три, защото аа финансовите данни не

↗са толкова детайлни, че да а се изгради

↗цялостна представа за финансовото

↗положение на едно лице. Така че това

↗комисията позволява в преизчисляването

↗всъщност да тази базова оценка нали да

↗да се увеличи, но може и да се намали.

↗Така че ако аргументираме в случая а че

↗това са частични финансови данни, които

↗са засегнати и не може да се направи

↗цялостна да се сгради цялостна представа

↗за профила, финансовия профил на дадено

↗лице, защото примерно извън този договор

↗с възнаграждения дадените външни

↗контрактори може да имат още пет

↗договора или още пет източника на

↗приходи и пасивни и активни и така

↗нататък. Различни канали може да има за

↗финансиране. Така че всъщност

↗а можем да аргументираме частични

↗финансови данни и да намалим една идея и

↗това ще ни пока ще ни доведе до а тежест

↗на въздействие три евентуално. След това

↗вероятността да настъпи негативното

↗въздействие. Да кажем, че тук на базата

↗на таблицата и критериите на на

↗комисията ще заложим 0,75,

↗което ще означава непредпазливост и а

↗последиците са необратими и извън

↗контрола на администратора. И когато

↗умножим двете, това ще ни покаже

↗резултата от 2,25,

↗което съгласно табличката долу, която

↗видите, както виждате, ви води до

↗зелената зона, която е средно ниво на

↗риск. И така, на практика един доста

↗нелеп случай, който доста често се

↗случва в практиката и доста често се

↗неглижира, виждате как може да ви доведе

↗до поне средно ниво на риск.

↗А и истината е, че нали съм го виждала и

↗няколкократно в практиката.

↗Какво означава всъщност това с риска?

↗Ние си говорихме много ниско, средно,

↗високо ниво на риск и така нататък. Но

↗какво означава това оттук насетне?

↗Ам

↗когато подадете уведомлението си към

↗Комисията за защита на личните данни, тя

↗незабавно ще разгледа уведомлението ви.

↗Когато

↗информацията е неизчерпателна в

↗уведомлението, а можете да очаквате в

↗много кратки срокове комисията да се

↗свърже с вас и да поиска още

↗допълнителна информация.

↗А сега нещо, което отбелязвам е, че

↗имате два вида уведомления и когато

↗тръгнете да подавате, ще видите видите в

↗самия формуляр дали е първоначално или

↗последващо уведомление. А, както казахме

↗малко по-рано, администратор на личните

↗данни

↗а може в началните 72 часа да няма

↗цялостната картинка и цялата информация,

↗за да подаде изчерпателно уведомление.

↗Това, което е препоръчително и трябва да

↗се направи, е поне да подаде

↗първоначалното аа уведомление, което да

↗попълни основната информация, която е

↗събрал към този момент. След което той

↗има правото да подаде последващо

↗уведомление, което вече да е по-детайлно

↗и да допълва първоначалното с

↗допълнителната информация, която липсва.

↗А ако вие не го направите, така или

↗иначе комисията ще изисква от вас тази

↗информация аа и ще я очаква, така няма

↗да можете да се няма да може всичко да

↗се задоволи, да се приключи с пускането

↗на първоначалното неизчерпателно

↗уведомление.

↗А за за тези

↗от вас, които евентуално са в а примерно

↗да кажем работят за дружество, което е

↗част от група, а където оперативният

↗език е основно на английски език, а е

↗английски език и документацията е на

↗английски също. А отбелязвам, че при

↗инициирано производство пред комисията

↗във връзка с нарушение всички документи

↗трябва да се предоставят на български

↗език, защото това е изискването на

↗законодателството, когато имаме

↗българско административно производство.

↗Така че, а, окей е, нали, документите да

↗са ви на или поне част от документите да

↗са ви на английски език, нали, стига

↗всички субекти на данни да разбират

↗какво пише вътре, нали, за да може да се

↗постигне информираност на субектите.

↗А, но когато ги предоставяте пред

↗комисията, трябва да бъдат допълнени и с

↗преводи на български език, което

↗повярвайте ми отново от практиката, мога

↗да ви кажа, че е изключително

↗предизвикателно да се преведат

↗изключително голям обем от документи аа

↗за много кратки срокове а и да се

↗подадат към комисията.

↗А и след това

↗а на базата на тази информация, която

↗вече комисията е получила от вас, счита

↗за достатъчно изчерпателна, тя също ще

↗си направи вътрешна а оценка на нивото

↗на риска на базата на тази методика. А и

↗тази нейна вътрешна оценка всъщност ще ѝ

↗предопредели оттук насетне тя как ще

↗процедира в производството си спрямо

↗вас, ако вие сте в ролята на

↗администратор.

↗А истината е, че в рамките на едно

↗производство подобно в нито един момент

↗Комисия за защита на личните данни не

↗разкрива или поне директно не уведомява

↗аа администратора

↗каква оценка е определила тя. По-скоро

↗това ще разберете в хода на

↗производството, така да го кажем. А ако

↗Комисията за защита на личните данни

↗прецени, че нивото ви на риск е ниско,

↗това означава, че производството се

↗прекратява и уведомлението се приема

↗само за сведение, което ви е възможно

↗най-добрият сценарий и това е чудесно за

↗всички. А ако обаче имаме средно ниво на

↗риск, там вече активизираме проверката

↗по документи. Това означава, че можете

↗да очаквате едни въпросници, които се

↗изпращат от комисията, а за да може да

↗придобие цялостна представа за всички

↗дейности по обработването, които вие

↗осъществявате.

↗А отбелязвам тук, че при проверката по

↗документи тази проверка

↗надхвърля на практика а

↗самото нарушение на сигурността на

↗данните. А и всъщност

↗този така своеобразен одит, който се

↗осъществява от страна на комисията, а се

↗разпростира сред всички дейности по

↗обработването, които администраторът

↗извършва. А, изпраща се един дълъг

↗въпросник от 70 въпроса, който ви

↗покрива а всички различни технически,

↗организационни мерки, които вие

↗предприемате, а нали и персонална, и

↗документална, и на а и на

↗автоматизираните системи и така нататък.

↗Също така иска да комисията да изгради

↗представа а с а какви администратори

↗обработващи си партнирате, какви са ви

↗обмените на данни. имате ли трансфери и

↗така нататък. Така че наистина да

↗изгради цялостна представа за дейностите

↗ви по обработване.

↗Аа

↗изисква съответно, когато вие предоста а

↗също така може да ви зададе и конкретни

↗въпроси, които аа нали разбира се брой

↗им зависи винаги от конкретния случай,

↗които пък да бъдат свързани с

↗конкретното нарушение на сигурността на

↗данните и по този начин всъщност да

↗комбинира повече от един въпросник

↗а в производството.

↗Това, което ще очаква комисията, освен

↗вие да дадете а

↗отговорите си писмено, е вие да ги

↗подкрепите и с документация, разбира се,

↗като приложения. Така че, а тук всъщност

↗ще се активизира и задължението, нали,

↗ако те са на английски, да ги преведете

↗или на друг език. Аа и трябва да

↗осъществите така доста вътрешни анализи.

↗ще се очаква становище по и позиции по

↗дадени въпроси и е хубаво да бъдете

↗много добре запознати а с вътрешните си

↗процеси и с това какво се случва, както

↗се казва, във вашата си къщичка. Аа за

↗да не се окаже, че а при един срок от

↗седем дни а вие тепърва изобщо не знаете

↗къде ви е документацията за защита на

↗личните данни.

↗А много са предизвикателни сроковете.

↗Много малко време се дава за обема от

↗информация, който трябва да се даде. А

↗моят съвет на практика е, че е хубаво да

↗да разгледате тези въпросници, особено

↗поне въпросник от 70 въпроса, а просто

↗така проактивно да лицата, които във

↗вашата структура отговарят за защитата

↗на личните данни,

↗аа

↗да седнат да разгледат този въпросник и

↗да си набележат там, където имате

↗пропуски в документацията, да си я

↗набавите, да си аа м приведете всички

↗дейности в съответствие. Аа и всъщност

↗тези въпросници много добре ще ви

↗ориентира точно за пропуските, които

↗евентуално всъщност вие може потенциално

↗да имате.

↗Аа и нали поддържайте сравнително така

↗актуален въпросника с дадени отговори, с

↗надеждата, че евентуално всъщност никога

↗няма да се стигне до а използването на

↗този въпросник.

↗А и след това какво би се случило при

↗високо ниво на риск? Вече тук имаме

↗освен проверката по документи, която

↗имаме и при средното ниво на риск, имаме

↗и проверка на място.

↗А

↗като при проверките на място Комисията

↗за защита на личните данни а

↗избира различни служители като някои с

↗юридическо образование, други са и с

↗техническо образование, защото много

↗често са се иска достъпването на системи

↗и да се демонстрират тези системи аа по

↗време на проверката. Така че имайте

↗предвид, че техническо лице също може да

↗присъства на технически грамотно лице на

↗такива срещи и на такива проверки. А

↗сравнително задълбочени са тези проверки

↗и те са, както казах, и технически, и

↗документални, и юридически. Така една а

↗комбинация от аспекти,

↗които се проверяват при аа в една такава

↗проверка на място се включват.

↗И всъщност какви са тенденциите и

↗най-добрите практики за превенция?

↗А,

↗първо да имате много добър план за

↗реакция. Към това, което ви препоръчах в

↗предишния слайд за попълването на този

↗въпросник, поне за познаването с него и

↗така нататък, е също така да създавате,

↗тествате и тренирате вътрешния си план

↗за реакция при инциденти. Това е

↗изключително важно.

↗А също така преглеждайте и поддържайте

↗документацията си актуална.

↗А

↗пак казвам,

↗това се подценява, а сроковете, които

↗комисията дава аа са изключително кратки

↗и са на практика много предизвикателни.

↗А когато трябва да се опишат всички

↗дейности на обработването, представете

↗си примерно на една на едно огромно

↗дружество с изключително много дейности

↗по обработването, които може да

↗осъществява, да трябва да седне и да

↗опише всичко това в рамките на седем дни

↗и да си предостави цялата документация,

↗която може да бъде комбинация от местни,

↗локални

↗аа политики, процедури и така нататък. и

↗отделно от това, да кажем, ако е част от

↗група, да събере и вътрешните си правила

↗и политики, които са на групово ниво и

↗да ги преведе и тях и всичко да а

↗предостави сроковете. А няма да отварям

↗темата за възможните за удължаването на

↗сроковете, защото няма установена

↗практика с комисията и затова а

↗по-скоро бих препоръчала проактивно да

↗сте готови аа с като поддържате

↗постоянно документацията си актуална и

↗знаете кое къде и какво имате.

↗След това технологичната защита. Това ви

↗е

↗може би една от най-важните защити, а и

↗всъщност основното нещо, което ви крепи,

↗за да нямате нарушение на сигурността на

↗данните, а именно да имате подходящи

↗технически и организационни мерки за

↗защита. Това могат да бъдат разнообразие

↗от неща. Това могат да бъдат обучения на

↗служители, това могат да бъдат пароли.

↗Това могат да бъдат, както казвам,

↗документална а физическа защита, а на

↗системите ви защита, персонална защита.

↗Може да бъде със задължения за

↗конфиденциалност в договори или в

↗декларации. Може да бъде с чипове и

↗карти. Може да бъде дори алармената ви

↗система или противопожарната ви система.

↗Изключително

↗всеобхватен е спектър от технически

↗организационни мерки, които вие можете и

↗трябва да предприемете, за да можете да

↗си предотвратите всякакви възможни

↗хипотези на нарушения.

↗Аа от технологичния аспект можете да и

↗трябва да криптирате преносимите

↗устройства, лаптопи, флашки. Да. И също

↗така изключително важно е да поддържате

↗редовни изолирани бекъпи.

↗След това обучението на екипа.

↗Констатирахме на няколко пъти, че дета

↗бричовете обичайно се случват по доста

↗нелепи а начини, включително поради

↗грешки в екипите. А така че тъй като

↗човешката грешка е най-голямата слабост,

↗провеждайте регулярни обучения а

↗физически, а с тестване за фишинг,

↗споделяне на екрани, проверка на

↗получателите.

↗А можеше да бъде разнообразие от неща. А

↗също така за тези от вас, нали, за

↗администраторите по-скоро, които имат

↗пък в рамките на структурата си

↗длъжностно лице по защита на личните

↗данни, а ангажирано такова. А хубаво е

↗постоянно да казвате и да информирате

↗служителите си, че те за всякакви

↗въпроси или колебания могат да се

↗обърнат към длъжестното лице по защита

↗на личните данни, което би следвало така

↗доста грамотно да ги насочи и навигира,

↗защото това е неговата роля.

↗А и накрая комуникация по веригата,

↗тъй като моята практика показва, че

↗доста от нарушенията всъщност настъпват

↗на ниво обработващ, потоработващ и така

↗нататък. Ако сте обработващ, изградете и

↗тествайте ясен канал за незабавно

↗докладване към администратора.

↗Ако сте от гледната точка пък на

↗администратора, това, което бих

↗посъветвала е да си следите много

↗стриктно веригата на обработване, да сте

↗си направили много детайлни и добре

↗съобразени споразумения за защита а на

↗личните данни а по член 28 от GDPR.

↗А и всъщност постоянно да сте наясно

↗какво се случва с тези данни, както и а

↗да си направите арсемт,

↗нали, оценка на а обработващия, който ще

↗ангажирате, дали по принцип той поддържа

↗адекватно ниво на технически

↗организационни мерки, дали той по

↗принцип спазва а и съблюдава

↗законодателство за защита на личните

↗данни. И когато стигнете до това

↗заключение, тогава да ангажирате такъв

↗под обработващ и отделно от това също

↗вие да му наложите адекватни и подходящи

↗технически организационни мерки, а с

↗съответното споразумение. А вие като

↗администратор трябва да му посочите а

↗техническите и организационните мерки, а

↗тъй като вие определяте целите и

↗средствата за обработването.

↗Така че това бих посъветвала от гледната

↗точка на администратора.

↗А и с това по-скоро ще приключа

↗съществената част на презентацията.

↗А и ще премина вече към слайдо, за да

↗мога да видя евентуално въпросите, които

↗а се надявам да са се натрупали. А и

↗нали, ако пък няма въпроси, ще изчакам

↗също така и малко време, да кажем около

↗30 секунди до минута, аа нали, за да

↗имате възможността да зададете въпросите

↗си. А след което ще ви покажа и сайта на

↗Комисията за защита на личните данни и

↗всъщност къде можете да намерите всички

↗полезни източници, за които ние си

↗говорихме досега.

↗А ако пък имате каквито и да било

↗въпроси или колебания във връзка с а а

↗самия семинар и презентацията, разбира

↗се, винаги можете да се а свържете и с

↗мен, да ми пишете, не се колебайте.

↗А дали ще ми се обадите, дали ще ще ми

↗пишете имейл, винаги се радвам да обменя

↗мисли и да съдействам с каквото мога.

↗Ам

↗така че може всъщност ето така ще аа

↗процедираме отгоре. Здравейте, добър

↗вечер и на вас. Няма конкретен въпрос,

↗така че да продължим натам. А според

↗GDPR разполагаме със 72 часа за доведеми

↗къзлалд при установяване на нарушение.

↗От кой точно момент започва да тече този

↗срок? От първите съмнения на IT отдела

↗за пробив или от официалното

↗потвърждение на инцидента от

↗ръководството? Чудесен въпрос. А сега по

↗принцип,

↗ако IT отделът има някакви съмнения, а

↗това, което категорично трябва да

↗установи първото нещо е дали наистина са

↗засегнати лични данни или говорим за

↗киберсигурност инцидент, който

↗евентуално не е засегнал лични данни.

↗момента, в който се констатира а а

↗че а има засегнати лични данни, реално

↗вие в рамките на структурата сте узнали.

↗Така че това, което по-скоро бих

↗препоръчала в случая, е това незабавно

↗да се ескалира при констатацията, че са

↗засегнати лични данни, а да се да се

↗активизира веднага ръководството и

↗съответно веднага да се започне работа

↗по уведомлението. По-скоро

↗констатацията, когато става въпрос за

↗пробив, който е свързан с IT системите,

↗е констатацията на технологично ниво, а

↗не отознаването на ръководството, защото

↗а нито нито GDPR, нито локалното

↗законодателство, нито практиката на

↗Казалда не аа не припознава

↗различни периоди в рамките вече на

↗самата структура на администратора, да

↗кажем момент на уведомяване на IT

↗отдела, момент на уведомяване на

↗ръководство, момент на запознаване на

↗юристите и така нататък. Истината е, че

↗просто казва от момента на узнаването.

↗Така че ако а имате висока степен на

↗сигурност, че имате нарушение на данните

↗и те са засегнати, тогава ви е моментът,

↗в който започват да цъкат тези 72 часа.

↗Надявам се, че с това успях да отговоря

↗на въпроса.

↗А сферата наут много служители използват

↗лични устройства или а неодобрен софтуер

↗за обработка на служебни данни.

↗Да, това е така. А смята ли се това

↗директно за DataБри, ако данните не са

↗публично изтекли, но са споделени с

↗външна платформа? А да, възможно е да

↗бъде DataБриdge, а защото ролята на

↗администратора в този случай, който е

↗работодателя, е да наложи много стриктни

↗правила. А що се отнася до това какви

↗системи могат да се използват, идеята е

↗тези системи да бъдат с ограничени

↗достъпи и всъщност данните да не изтичат

↗извън рамките, нали, а служебни данни да

↗не изтичат извън рамките на на тези

↗платформи или системи, които вие

↗използвате. А, така че да, това

↗категорично може да се счете, зависи от

↗хипотезата, но имайте предвид, че и

↗когато администраторът, демек

↗работодателят не е одобрил тази система

↗ам или платформа,

↗има голяма вероятност, нали, не винаги,

↗разбира се, но тази външна платформа да

↗не а поддържа необходимото ниво на

↗сигурност, аа най-малкото, защото когато

↗ние си създаваме някакъв в личен профил,

↗в дадена платформа, аа тъй като се

↗използва за лични цели, а може дори

↗нивото на сигурност да бъде различно от

↗това, когато вече са професионални

↗акаунти с професионални системи и

↗екосистема, която в която вие се

↗свързвате. Аа така че а много стриктно

↗трябва да се следи, да не изтичат

↗служебни данни извън рамките на

↗одобрените системи на работодателя.

↗А така, ако служител изгуби служебен

↗лаптоп или телефон, на който има лични

↗данни на клиенти, но устройството е

↗криптирано, това квалифицира ли се като

↗нарушение на сигурността? Да, по принцип

↗се квалифицира. Сега зависи по принцип,

↗когато е криптирано,

↗а какви са начините да се

↗аа

↗какви са начините за достъпване на това

↗устройство, какви са техническите,

↗организационните мерки, които са а

↗предприети, възможно ли е? А това, което

↗трябва да се отговори като въпрос, е

↗чисто от техническа гледна точка, което

↗по-скоро не мога да отговоря, е възможно

↗ли е това устройство да се достъпи

↗сравни сравнително а лесно, дори да е да

↗е криптирано. А така че вероятността,

↗нали това да се счете по принцип за

↗нарушение на сигурността аа е голямо. И

↗тук препоръката ми по-скоро би била в

↗зависимост от техническите и

↗организационните мерки, които вие

↗наистина сте си предприели, да а много

↗много внимателно да си направите

↗оценката на риска на базата на

↗методиката на на комисията и да видите в

↗кое ниво на риск бихте аа попаднали

↗потенциално.

↗Аа и всъщност края на въпрос, който не

↗дочетох, е трябва ли да се уведомяват

↗субектите на данни. А тук по-скоро ще

↗зависи дали имате високо ниво на риск на

↗базата на оценката, която сте си

↗направили. Ако оценката ви показва

↗високо ниво на риск, ще трябва да

↗уведомите субектите на данните. Да. Ако

↗ви показва ниско или средно ниво на

↗риск аа

↗ниско, средно и нали само ниско или

↗средно, трябва да уведомите само

↗комисията, при високо комисията и

↗субектите на данните.

↗А след това, когато използваме външен

↗доставчик на облачни услуги и профилът

↗се случи в неговата инфраструктура, това

↗се случва доста често на практика. В

↗този случай ам

↗той по-скоро би се считал за обработващ

↗данните. И въпросът е кой носи основната

↗юридическа отговорност пред засегнатите

↗потребители? Ние като администратор или

↗доставчика като обработващ?

↗Аа вие носите като администратор на

↗данните, тъй като, както коментирахме,

↗вие като администратор определяте

↗целите, средствата, определяте всичко,

↗което засяга личните данни. А в какъв

↗вие определяте в какъв обем а

↗обработващият ще има достъп до данните и

↗ще ги обработва? Вие определяте а на кои

↗субекти на данните ще качите данните в

↗облака. Вие определяте какви ще бъдат

↗техническите организационните мерки. Да.

↗Доста често различни доставчици на

↗облачни услуги, макар да са обработващи,

↗те си имат

↗установени технически организационни

↗мерки, а които не са много склонни да

↗договарят или да допълват или да

↗модифицират съгласно а нуждите на

↗различни администратори. В този случай

↗по-скоро администраторът трябва да

↗прецени дали това е подходящият

↗обработващ за него и дали техническите

↗организационните мерки, които той а

↗предоставя са удовлетворяващи а спрямо

↗това, което той желае да постигне. Така

↗че крат краткият отговор е

↗администраторът носи административната

↗отговорност, а носи я пред Комисията за

↗защита на личните данни, носи я пред

↗засегнатите потребители, а защото той

↗общо взето определя всичко, което е

↗свързано с личните данни.

↗А доставчикът като обработващ може

↗евентуално да носи самостоятелна

↗отговорност в много ограничени хипотези

↗и това са случаите, в които всъщност той

↗се а или той директно нарушава а GDPR и

↗законодателство за защита на личните

↗данни или втората хипотеза, в която може

↗евентуално той да отговаря директно, е

↗когато се е отклонил от инструкциите и

↗възлаганията на администратора. Ако той

↗се отклони от тях, а това означава, че

↗той започва обработващия да обработва на

↗на негово си основание самостоятелно.

↗Какво означава пък това? Това означава,

↗че той придобива за тези данни, за които

↗се е отклонил от инструкциите и от

↗възлагането, той придобива качеството на

↗администратор

↗и заради това той би носел самостоятелна

↗отговорност в този случай.

↗Но много са ограничени. Ако все пак

↗обработващият а се придържа спрямо

↗инструкциите и възлаганията на

↗администратора плътно, тогава

↗отговорният ще бъде администраторът.

↗Аа и по повод предния ми въпрос за

↗доставчиците. Какви са най-важните

↗клаузи, които една IT компания трябва да

↗включи в договори си със своите

↗поизпълнители, аа за да се защити

↗максимално при евентуален Lлен DataБриш,

↗половина на под позпълнителя.

↗Аа

↗чудесен въпрос.

↗Отговорът ми обаче ще бъде малко

↗по-различен от това да ви посоча

↗конкретни клаузи. Аз ще ви изброя

↗няколко, но по-скоро отговорът ми е

↗следния.

↗А

↗за вас, нали, да кажем, ако вие сте IT

↗компанията, която е администратор, а или

↗дори да да сте обработ Сега ще

↗разгледаме хипотеза, в която IT

↗компанията е администратор по-скоро. А

↗това, което ви е важно е цялостно

↗споразумението, което вие подписвате за

↗обмен на данните и за обработването на

↗лични данни под член 28 от GDPR, да ви

↗бъде добре написано.

↗Цялостно

↗е много важно цялото ви споразумение да

↗бъде окей, защото

↗ако то е изключително общо а типа one

↗pagйдър а не посочва техническите

↗организационните мерки и така нататък, а

↗нали няма как да се защити за максимално

↗оттабридж и да очаквате, че сте

↗максимално защитени. А

↗трябва да обърнете внимание на изцяло на

↗съдържанието по 28 да бъде детайлно

↗уредено. А трябва да си разпишете

↗правилно отговорностите, трябва да

↗разпишете правилно всички задължения,

↗които поизпълнителя в ролята на

↗обработващ ще има, включително и в какви

↗срокове трябва да ви уведоми при а

↗установяването на един детабридж. А

↗трябва да си разпишете много детайлно

↗техническите и организационните мерки.

↗Трябва да сте пределно наясно каква ви е

↗веригата надолу на поизпълнителите,

↗какъв механизъм ви е на одобряване на

↗поизпълнителите ще си изберете.

↗Аа трябва да си разпишете правилно а

↗всички категории данни, които давате на

↗всички субекти на данните. Трябва да сте

↗наясно данните ще ви ще излизат ли извън

↗територията на Европейския съюз, което

↗означава ще имате ли трансфер на

↗данните. А ще трябва ли да се да има

↗някакви други подходящи гаранции за при

↗трансфера на данните, което означава,

↗нали, а да имате адекватно ниво на

↗защита, да имате стандартни договорни

↗клаузи, а или някакъв друг тип а

↗гаранции. Това са това са всички

↗термини, които са свързани с трансферите

↗на данни, но нали за да се защитите

↗максимално и това трябва да осигурите,

↗че трансферите са ви окей, ако напускат

↗Европейския съюз. Така че изключително

↗нали да да разпишете много детайлно

↗техническите, организационните мерки.

↗Много са аспектите, които и клаузите,

↗които трябва да разпишете вътре, които

↗имат наистина практическо олицетворение

↗и израз, за да можете да се защитите

↗максимално при евентуален дейтабридж.

↗Също така от време на време да правите и

↗одити на обработващия, за да може да

↗осигурите, че той реално на практика ги

↗спазва. Това са ви клаузите. Сега вече,

↗ако IT компанията аа е обработващ и тя

↗вече подписва

↗договори с подобработващи, които са ви

↗подизпълнителите,

↗това означава, че някъде там IT

↗компанията има някой, с който си

↗партньорът, който е администраторът на

↗данните. Това, което вие трябва да

↗направите като IT компания, като

↗обработващ, е всичко, което вие сте

↗поели като договорни ангажименти и

↗задължения в споразумено споразумението

↗си за обработване на данните с

↗администратора.

↗Ще имате задължението да го предадете

↗надолу по веригата. Това означа

↗означава, че вие трябва да задължите по

↗изпълнителите си, които са

↗подобработващи аа с да им вмените същите

↗задължения и отговорности, които вие

↗имате аа по договора си с

↗администратора, за да може да се осигури

↗тази последователност във веригата.

↗И надявам се с това да отговорих на

↗въпроса.

↗И а какви са правата ни, ако от фирмата,

↗в която работим, са ни изтекли всички

↗наши лични данни, с които разполагат

↗имена, адрес, банкова информация, etcра.

↗Ам

↗сега правата, които вие имате по

↗регламента са много различни. Ам

↗така, ще ги групирам на няколко нива.

↗правата. Първото нещо е, че когато са

↗изтекли данните, трябва да определим

↗какви са данните и с какво ниво на риск.

↗Когато определим нивото на риска,

↗всъщност това ще предопредели дали

↗работодателят

↗аа е задължен да ви информира или не. А

↗така че ако имаме високо ниво на риска,

↗той не ви е уведомил, това само по себе

↗си е нарушение, за което вие можете да

↗да информирате Комисията за защита на

↗личните данни. А

↗ако

↗м говорим за административна

↗отговорност, аа нали така или иначе той

↗е задължен да информира Къзалъда и

↗Къзалъд така или иначе ще направи а

↗детайлна проверка. Отделно от това вие

↗имате а

↗право на информираност,

↗а имате право на достъп до до данни

↗съгласно GDPR. А, така че можете да

↗поискате във всеки един момент

↗информация за [хърка]

↗за уведомлението, за за нарушението на

↗сигурността на данните, за това какъв е

↗рискът, който а може да ви

↗рискът за засягането на вашите права и

↗свободи и така нататък. Така че

↗горе-долу това са видовете ви права,

↗а които

↗нали вече можем да говорим и за

↗търсенето на права по съдебен ред, нали,

↗при някакви вреди, но тук е въпрос на

↗това изобщо какъв е видът на

↗нарушението,

↗ам по какъв начин на практика са

↗засегнати а правата ви като субект на

↗данните и какви са настъпилите вреди.

↗А така че имате си възможността

↗постоянно да упражнявате а правата си по

↗GDPR. А имате от друга страна

↗възможността да нали на админист на ниво

↗административно праводаване

↗аа да активизирате къзлъда или да се

↗свър свържете с Къзлъда или да подадете

↗дадена информация към комисията. Ако ако

↗да кажем имате съмнения, че

↗работодателят не е подал уведомление, е

↗трябвало да подаде, можете да

↗сигнализирате затова на Комисията на

↗защита на лични данни. Така че това ви е

↗второто ниво как можете да защитите.

↗Така ще осигурите, че къзладът ще

↗сезира, ще направилните

↗преценки и проверки и нали така ще

↗гарантира, че всъщност работодателят ще

↗ам поне предотврати оттук насетне

↗настъпването на такива ам нарушения или

↗евентуално, че ще предприеме някакви

↗подходящи мерки, за да намали нивото на

↗риска. Така че това също ви е важно. И

↗третото нещо, вие вече по съдебен ред,

↗ако имате някакви вреди, които сте

↗установили.

↗Така че надявам се, че с това също

↗отговорих.

↗А, благодаря ви много на всички за

↗чудесните въпроси. Бяха страхотни. А ще

↗изчакам още около 30 секунди до минута,

↗за да видя дали ще има още евентуално

↗въпроси на базата на това, което

↗коментирахме и допълнително и

↗междувременно всъщност да ви покажа на

↗Комисията за защита на личните данни на

↗техния уебсайт кои са полезните

↗източници.

↗А когато скролната надолу, ще видите тук

↗секция за зада, а което накратко е закон

↗за защита на личните данни и ще видите

↗подаване на уведомление по член 33 от

↗общия регламент за защита на личните

↗данни. Когато натиснете на него, тук ще

↗видите а информация точно за

↗уведомлението

↗при нарушение на сигурността на данните.

↗Ще видите начините за подаване, как

↗можете да го подадете. А и също самите

↗формуляри. Имате ги в PDF, имате го и в

↗Docs. А дори

↗можем сега да свалим

↗едно уведомление и да го разгледаме.

↗Ето, имате първоначално, имате

← Всички лекции