Пробив в сигурността: какво означава „Data Breach“ и защо засяга всички?
Виктория Велева (старши адвокат в адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“, екип „Технологии)
Онлайн семинар за нарушенията на сигурността на личните данни по GDPR — основните понятия и ролите на администратор и обработващ, видовете нарушения (на поверителност, цялостност и наличност) и как се оценява рискът при всяко от тях. Лекторката разглежда значението на умисъла, непредпазливостта и случайния достъп, предходните и последващите действия на администратора като смекчаващи обстоятелства, санкциите и репутационните рискове, с примери от практиката, включително инциденти, възникнали при обработващи надолу по веригата.
Описание
Тема: Пробив в сигурността: Какво означава "Data Breach" и защо засяга всички?
Трейнър: Виктория Велева
Дата: 30.04.2026
Научете повече за Software University: http://softuni.bg.
Следете за нашите курсове, семинари и обучения във Facebook: http://fb.com/SoftwareUniversity
Описанието е на Software University (SoftUni).
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Здравейте всички. Надявам се, че се
↗чуваме.
↗Ще изчакаме 30 секунди, за да може
Покажи целия препис — още 1997 абзаца (~11 549 думи)
↗всички да се съберат и можем да
↗започнем.
↗Междувременно това, което мога да
↗отбележа е, че докато изчакваме всички
↗да се съберат, е, че Q&A секцията ще се
↗проведе в Слайдо, където можете да
↗влезете в стаята през аа с #г а семиinar
↗или да сканирате QR кода. Така че
↗а влезте, задавайте смело въпросите си.
↗Ще се радвам на изключително много
↗въпроси или дори да се образува някаква
↗дискусия. Апелирам към това. Така стават
↗най-интересните семинари.
↗Аа и всъщност на края на презентацията
↗аа ще се спрем на тях и ще ги
↗разгледаме.
↗Така.
↗Надявам се, че презентацията се вижда и
↗всичко окей технически. А, казвам се
↗Виктория Велева. Старшият адвокат съм в
↗адвокатско дружество Димитров Петров и
↗Ко. А част съм от екипа по технологии и
↗данни. А и всъщност съм така един от
↗основните двигатели на нашия екип
↗реагиране при инциденти, който ние сме
↗сформирали в рамките на нашия екип, а с
↗което всъщност подкрепяме и съдействаме
↗на нашите клиенти, когато при тях се
↗случи пробив в сигурността. Така че
↗изключително много се надявам, че освен
↗теорията, която ще чуете, която по-скоро
↗съм гледала да огранича, а ще чуете така
↗и интересни примери, дали от практиката,
↗а или просто други нагледни примери,
↗които ще обрисуват всъщност теорията в
↗малко повече яснота.
↗А, така че
↗без да се забавяме повече, ще преминем
↗по същество и надявам се, че в края на
↗лекцията всъщност ще ви убедя, че а един
↗детабридж или нарушение на сигурността
↗на данните не е проблем само и
↗единствено на администратора, а също
↗така следва да се отбележи, че доста
↗често самите администратори на лични
↗данни също сами по себе си пренебрегват
↗тази тема, а която дългосрочно може да
↗им изиграем доста лоша шега, а
↗включително и чрез санкции, както и
↗чисто репутационните рискове също винаги
↗ги има. Аа но надявам се, че ще се
↗убедим и че това е изключително важно и
↗трябва да сме доста сенситивни към това
↗и в ролята си на субекти и на личните
↗данни, които всички от всички ние в една
↗или друга позиция сме субекти на
↗данните.
↗А и също така ще ви дам няколко примера,
↗при които се надявам да ви убедя, че
↗всъщност инцидентите не се случват само
↗при администратора, но всъщност на
↗практика доста по-често се случват при
↗различните обработващи надолу по
↗веригата. И нахвърлях ви така доста
↗термини в пространството, които за
↗хората, които всъщност не са с
↗юридическо образование или не са се
↗запознавали с дефинициите, които има по
↗общия регламент за защита на личните
↗данни или още известен като GDPR. А
↗горе-долу да ви обрисувам една много
↗бърза картинка на дефинициите.
↗Аа по принцип личните данни изключително
↗голям е обхвата на дефиницията. не са,
↗както повечето смятат, да кажем, имена,
↗адреси, ЕГН. Напротив, може да да
↗обхваща всякакви преки или косвени
↗идентификатори. Давам ви пример за
↗косвени идентификатори, например
↗бисквитките. А така че дори чрез
↗бисквитките, макар да не знаем името на
↗а лицето, което стои и навигира онлайн,
↗отново можем да изградим толкова
↗детайлен профил и а персонализираните
↗преференции на човека чрез тях всъщност
↗да изградим а изключително детайлен
↗профил за интересите на едно лице, за
↗местоположението му и така нататък.
↗Точно тези косвени идентификатори,
↗тъй като те помагат за изграждането на
↗профил на човек и в комбинация те могат
↗да спомогнат за идентифицирането на едно
↗лице, а това всъщност също означават
↗лични данни. Така че третирайте
↗дефиницията за лични данни изключително
↗изключително общо и об и аа може да бъде
↗всяко нещо, всяка всяка информация,
↗която може да идентифицира дадено лице
↗или го идентифицира.
↗Относно администратор на личните данни,
↗този, който по принцип носи
↗отговорността, той е тази организация
↗или структура или лице, която определя
↗целите и средствата за обработването.
↗Какво означава това на практика? Това
↗означава а че това лице решава а данните
↗на кои субекти ще обработва, колко ще
↗обработва, в какъв обем, за какви
↗срокове, аа за какви цели, какво а към
↗кого ще превъзлага обработването и така
↗нататък. Така че всички тези решения,
↗този deciisъion makйкинг го прави
↗администраторът на личните данни. А що
↗се отнася до обработващия, той по-скоро
↗обработва по възлагане. Това означава,
↗че той няма собствено правно основание
↗да обработва, а го осъществява от името
↗на администратора. Това означава, че
↗един администратор възлага на
↗обработващия в даден обхват да обработва
↗данни. Съответно и затова е толкова
↗важно да се уредят отношенията писмено и
↗то това е задължително съгласно JDPR, за
↗да може именно да се опишат в детайли
↗тези отношения.
↗Аа и субектът на данни, който всъщност
↗ни е изключително основополагащ при
↗нарушенията и аа всъщност това, което е
↗ключово винаги е м при нарушението
↗определящо е риска. Как определяме
↗риска? Риска го определяме на базата на
↗това доколко са засегнати правата на
↗субектите на данни. А така че затова
↗субектът на данни данните ни е толкова
↗ключов а персонаж в лекцията. А субектът
↗на данни е именно лицето, чиито данни се
↗обработват,
↗аа което в различен контекст могат да
↗бъдат много различни лица. дали ще бъдат
↗кандидати за работа, дали ще бъдат
↗служители, дали ще бъдат физически лица
↗на граждански договори, дали ще бъде в
↗онлайн среда, а потребителна платформа и
↗така нататък. Така че надявам се, че с
↗това много бързо ви обрисувах основните
↗дефиниции, с които ние всъщност ще
↗боравим по време на самата лекция.
↗А нещо, което е изключително важно за
↗DAB и изобщо да да разберем концепцията
↗и защо си говорим за това, поради
↗простата причина, че едно от
↗изискванията на на GDPR е всъщност с
↗помощта на подходящи технически и
↗организационни мерки а личните данни да
↗се обработват по такъв начин, че да се
↗осигурява подходящо ниво на сигурност на
↗личните данни аа включително и защита а
↗от неразрешено или незаконосъобразно
↗обработване, а срещу загуба,
↗унищожаване, повреждане и така нататък.
↗А
↗и всъщност,
↗когато започнем да обработваме лични
↗данни, преди да започнем даденото
↗обработване, това, което ние трябва да
↗направим е един своеобразен риск assessм
↗и това трябва да бъде винаги заложено
↗при нашите процеси, а за да осигурим
↗правя си by default и by design. А това
↗означава, че из да представете си
↗примерно имплементирате даден нов
↗процес. Първото нещо, което трябва да
↗направите, е даден риск асесмнт или
↗оценка на риска, за да прецените а
↗евентуално по какъв начин и до каква
↗степен ще бъдат засегнати правата и
↗свободите на субектите на данни. На
↗базата на тази оценка вече и когато си
↗набележите рисковете, които са асоцирани
↗с това обработване, чак тогава вие вече
↗можете да прецените кои всъщност са
↗наистина подходящите и адекватните
↗технически организационни мерки, за да
↗ги имплементирате и да осигурите
↗защитата на личните данни.
↗Едно нарушение на сигурността на данните
↗означава на практика, че тези технически
↗организационни мерки, които вие сте
↗предприели и сте счели за подходящи, в
↗един или друг момент са се оказали, че
↗не е точно така и и не са достатъчни. А
↗оттам насетне администраторът на личните
↗данни има много различни решения, които
↗той трябва да вземе, за да може да а
↗осигури, че а един настъпил детабридж ще
↗има минимален импакт върху а личните
↗данни на субектите.
↗А
↗така че
↗на практика това, което честно казано аз
↗забелязвам а при дета брийчовете
↗ам е всъщност, че
↗често хората смятат, че това трябва да
↗означава една много агресивна и голяма
↗ам
↗агресивен и голям пробив на сигурността,
↗аа да бъдат комплексни или сложни.
↗кибератаки или злонамерени хакери, които
↗да напада дадена система. А което макар
↗че се случва, реалността показва, че на
↗практика а причините, поради които
↗настъпва едно нарушение на сигурността
↗на данните, всъщност са а доста
↗по-ежедневни
↗и а понякога дори м доста неглижирани
↗причини. А, а именно доста голям фактор
↗всъщност е, както и винаги се случва,
↗нали, когато човек е замесен, а може да
↗се допусне дадена грешка, дали от
↗невнимание, дали от бързина или нещо
↗друго. А, така че човешката грешка е
↗един от факторите, който доста често
↗всъщност може да причини и да предизвика
↗един детабрийдж. А другото нещо, което
↗може да предизвика са технически
↗пропуски, а да кажем пет от 10тте мерки
↗да са на практика имплементирани в
↗системата на администратора, за да
↗осигури защитата на данните.
↗Аа също така може да бъдат и погрешно
↗изпратени имейли, а и загубени
↗устройства и това, честно казано са
↗най-честите причини за инциденти. А,
↗смятам, че на всеки в един прекрасен
↗момент му се случило дали в личен
↗контекст или професионално, а да тръгне
↗да изпраща грешен
↗имейл към грешно лице и да се хване или
↗пък дори да го изпрати, чак тогава да
↗констатира, аз го изпратих на грешното
↗лице или съм объркала една буква и така
↗нататък. Така че, макар да звучат на
↗практика нали леко несериозно, а
↗истината е, че доста често това са
↗първопричините всъщност.
↗А и да си поговорим всъщност какво е
↗нарушение на сигурността на данните
↗чисто регулаторно. А дефиницията, която
↗GDPR дава на нарушение на сигурността на
↗данните е такова нарушение на
↗сигурността, което води до случайно или
↗неправомерно унищожаване, загуба,
↗промяна, неразрешено разкриване или
↗достъп до лични данни. Това, което искам
↗само да отбележа, е, че
↗а всяко нарушение на сигурността на
↗личните данни е инцидент на сигурността
↗от гледна точка на киберсигурност. Но не
↗всеки инцидент на сигурността от гледна
↗точка на киберсигурност е нарушение на
↗сигурността на личните данни. За да
↗можете всъщност вие да констатирате, че
↗имате нарушение на сигурността на
↗личните данни, всъщност трябва да са
↗засегнати на практика лични данни. Както
↗констатирахме, личните данни са
↗изключително всеобхватни. Аа но затова
↗ще се спрем след два слайда. Аа
↗когато видите дефиницията, която съм
↗дала отгоре, а виждате, че имате много
↗различни хипотези, при които може да
↗настъпи едно такова нарушение. А как
↗можете да определите всъщност а кое от
↗кой от трите вида нарушения за кого за
↗кое от нарушенията говорим? Аа те могат
↗да бъдат три вида. Можете да имате
↗нарушение на поверителността,
↗можете да имате на целостта и на
↗наличността. Когато говорим за
↗нарушението на поверителността, а това
↗обхваща неразрешеното или случайното
↗разкриване или неуторизиран достъп до
↗данни. Докато когато говорим за
↗цялостност на данните, а когато тя е
↗нарушена, говорим за неразрешена или
↗случайна промяна, подмяна или повреждане
↗на данните.
↗А когато говорим за наличност, тук
↗говорим за случайна загуба на достъп,
↗унищожаване на данни или неналична
↗услуга. Това също с неналичната услуга е
↗а една от хипотезите при наличност,
↗което е важно да се вземе предвид, което
↗означава също така и настъпването на на
↗липсата на контрол. Това е много важно
↗при наличността.
↗Сега тези три вида нарушения изглеждат
↗така на практика доста разнородни, но
↗истината е, че един бриdдж, когато той е
↗доста комплексен, а всъщност може да
↗застъпи е повече от едно нарушение.
↗Какво означава това? Това означава, че а
↗една и съща един и същи сценарий на
↗DataБриge може всъщност да се счита и за
↗нарушение на поверителността и например
↗на наличността.
↗Така че това не е изключено. Аа тогава
↗оценката, която трябва да си направите
↗при консутирането на един дета бридж
↗просто е доста по комплексна и повече
↗фактори трябва да се вземат предвид. И
↗когато, разбира се, и по-комплексна, а
↗нивото на риска при подобна оценка,
↗честно казано, на практика може доста да
↗ви се повиши. Така че аа
↗а очаквайте това
↗и всъщност да разгледаме
↗няколко най най-често срещани сценарии в
↗практиката. А като разбира се ще ви дам
↗и още няколко примера, но тези са може
↗би така чудесни учебникарски примери за
↗за един бридж. А първият сценарий, който
↗ще разгледаме са а загубените
↗устройства,
↗което разбира се на всеки може да се
↗случи. А да кажем в хипотезата, в която
↗имаме изгубен или откраднат некриптиран
↗служебен лаптоп или USB флашка, а това
↗може да доведе до нарушение на
↗наличността и поверителността на
↗данните. Така че виждате тук как имате
↗всъщност комбинация
↗от а двата двата вида нарушения. А след
↗това сценарий втори, погрешният имейл, а
↗за който коментирахме, изпращане на файл
↗с лични данни, а с да кажем и заплати, а
↗или дори прикрепени договори като
↗приложения към имейла до грешен
↗получател извън организацията.
↗Това а категорично, нали, разбира се,
↗зависи от фактите дали може да бъде
↗някой от другите нарушения също, но
↗категорично поне води до нарушение на
↗поверителността,
↗аа тъй като се разкрива и се предоставя
↗достъп до грешен получател. А и третият
↗сценарий, който ще ви дам като пример,
↗е, когато имаме зловреден софтуер, а да
↗кажем хипотезата на криптиране на
↗фирмени бази данни с искането за откуп,
↗което на практика се случва. Аа и в тази
↗хипотеза представете си, че
↗администраторът всъщност няма наличен
↗възстановим бекъп, от който да
↗възстанови данните си, които са
↗криптирани.
↗Това може да доведе поне до нарушение на
↗наличността и потенциално на
↗поверителността.
↗А други примери, които бих могла да ви
↗дам а
↗са примерно за загубата на наличност,
↗когато
↗ам
↗имаме криптирани данни и ключът за
↗декриптиране например е а загубен. А или
↗когато имаме,
↗защото коментирахме и за прекъсването на
↗на услуга, на предоставянето на услуга,
↗ограничаването за даден период, а
↗представете си, че имате прекъсване на
↗електрозахранването,
↗а което да води до спирането на
↗наличността на данните.
↗В този случай също това може да се счита
↗за а нарушение на наличността. А сега,
↗разбира се, тук трябва критично да се
↗преценява, нали, нали наистина ли имаме
↗нарушение на наличността в последната
↗хипотеза, защото ам при
↗електрозахранването по-конкретно, защото
↗е едно е да спре електрозахранването на
↗болница, когато има данни за аа
↗операции, има спешни операции и така
↗нататък и това може значително да
↗повлияе върху върху процесите по
↗обработване. изобщо дейността на
↗болницата. Друго е, ако спре
↗електрозахранването на компания, която а
↗трябва да изпрати примерно newsletлетър
↗с маркетинг материали на свои бизнес
↗партньори, нали разбирате, че тук доста
↗е по-различно с оглед риска, който ам
↗може да последва за правата и свободите
↗на субектите на данните. Така че имате
↗изключително много сценарии. Това
↗харесвам аз специално, нали, от моята
↗гледна точка в работата си с такива
↗казуси. То всеки е изключително
↗разнообразен. А макар някои да се
↗повтарят като фактическа обстановка,
↗всъщност дяволът е в детайлите и много
↗често някакъв малък детайл от сорта на а
↗това дали ключът за декриптиране
↗всъщност изобщо е засегнат, когато са
↗криптирани данните. А дали
↗ето става въпрос, че засегната база
↗данни за newsletter и тя после може да
↗бъде бекъпната, дали за нещо друго.
↗Просто а всички тези малки детайли аа са
↗нещото, което могат да преобърнат
↗каруцата аа и всъщност да доведат от
↗ниско ниво на риск до високо ниво на
↗риск. А и тази преценка и всъщност това
↗събиране на фактите и този анализ
↗е изключително интересен и процес
↗и ефектът на доминото. Всъщност ние
↗започнахме с въпроса
↗как това се отразява на всички, как
↗всички по веригата са засегнати. Аа
↗именно смятам, че този слайд доста добре
↗представя това, а именно
↗аа при субектите на данни, разбира се,
↗те са най-засегнатите. Те всъщност са
↗единствените засегнати и те са ви ключа
↗към преценката всъщност за какво ниво на
↗риск говорим и какво трябва оттук
↗насетне вие да направите като стъпки. Аа
↗при субектите на данниът по който
↗техните права могат да бъдат засегнати и
↗са изключително разнообразни и разбира
↗се зависи от самата фактическа
↗обстановка. А те могат да бъдат както
↗физически, така и материални или
↗нематериални вреди. Може да бъде загуба
↗на контрол върху данните, може да бъде
↗ограничаване на правата им, може да бъде
↗дискриминация, кражба на самоличност, а
↗измама с фалшива самоличност, особено
↗при по-чувствителните данни, когато те
↗изтекат. Могат да бъдат финансови
↗загуби, а може да бъде неразрешено
↗премахване на псевдонимизация,
↗може да бъде накрняване на репутация, а
↗може да бъде нарушаване на професионална
↗тайна. Така че изключително много са
↗примерите, които мога да ви дам аа като
↗видове рискове и това са реално рискове,
↗които се случват в практиката. А много
↗често това, което администраторите
↗правят при преценка,
↗което за мен е изключително грешно, е, а
↗а то няма какво да се случи с хините,
↗а няма да има проблем, ние няма да
↗уведомяваме. А това е може би
↗най-погрешното разбиране, което един
↗администратор може да има. А защото
↗много често просто на практика се
↗подценяват рисковете, които а които има
↗и които дебнат зад ъгъла субектите на
↗данни. И мога да ви кажа от практиката,
↗че субектите на данни аа много често
↗разбират аа под една или друга форма, че
↗техните данни са, да кажем, при
↗нарушение на поверителността, когато са
↗изтегли изтекли при кибератака. А много
↗много често разбират и много бързо за
↗това. А Комисията за защита на личните
↗данни, който е надзорния орган в сферата
↗на личните данни, също повярвайте доста
↗активно следи за това и проактивно. Така
↗че, ако един администратор на личните
↗данни подходи снисходително а и подцени
↗рисковете, а всъщност това може
↗дългосрочно да му изиграе изключително
↗лоша шега. а поради ред причини, а и
↗всъщност нарушенията, които бъдат
↗констатирани от комисията, всъщност да
↗бъдат доста повече, включително и а
↗нарушението, че администраторът не е
↗подал уведомлението си навреме или
↗изобщо не го е подал. А така че това,
↗което със сигурност администраторите
↗трябва да имат предвид и да
↗са съзнателни в техните преценки,
↗всъщност е в крайна сметка това как ще
↗се отрази наистина на субектите на
↗данни. И това трябва да го правят както
↗напре в началото, преди изобщо да
↗започнат обработването, за да си
↗осигурят адекватните технически
↗организационни мерки. реално така трябва
↗да го направят и все пак ако един
↗dataтабрийдж се случи, защото вижте
↗сега, истината е, че никой не е
↗застрахован от един бридж,
↗а може а дадена компания да има
↗най-високото ниво на защита, а
↗изключително огромен екип от IT и
↗киберсигурност специалисти, а може да
↗има супер адванс системи и така нататък.
↗двуфакторна автентикация, трифакторна,
↗може просто всичко да е направено по
↗учебник и въпреки това отново може да
↗настъпи дета бридж. дали ще бъде заради
↗човешка грешка, дали заради а някоя
↗друга нелепа причина, дали защото а
↗макар да имаме изключително завидна
↗система и сигурност изградени, а някой
↗все пак е успял да ни хакне. Няма
↗значение каква е причината. Истината е,
↗че от практиката си това, което аз съм
↗виждала е, че мм просто няма
↗застраховани от един детабрийдж.
↗А след това следващият по веригата,
↗който може да бъде засегнат и какво се
↗очаква от него аа е обработващия.
↗Хипотезата, в която а нарушението на
↗сигурността на данните всъщност е
↗настъпило при него. Имайте предвид, че
↗доста често, когато говорим за а един
↗голям бизнес, дори да дори да не е голям
↗бизнес, а много често в имаме дълга
↗верига на обработващи, които ние сме
↗ангажирали, която представете си, че вие
↗като администратор аа наемате всъщност
↗ангажирате IT компания, която предоставя
↗даден, дадена дадена платформа или нещо,
↗която използвате и Аа и тази страна
↗действа в ролята на обработващ, но тази
↗Но тази страна, която е обработващ, тя
↗пък използва за сво за своето мм други
↗допълнителни събфункции, които са от
↗друг подобработващ и така можете да си
↗представите, че може да има една дълга
↗верига, която започва от администратора
↗и върви обработващия, подобработващ,
↗подобработващ, подобработващ и така
↗нататък.
↗Това, което администраторът е
↗изключително важно да направи, е много
↗стриктно да си следи веригата на
↗обработващи и постоянно да знае във
↗всеки един момент какъв обем от данни е
↗предал надолу по веригата и кои
↗обработващи и подобработващи са
↗ангажирани с обработването на неговите
↗данни по по неговото възлагане. Това
↗категорично трябва през целия процес на
↗възлагане да се случва. Ако при някои от
↗обработващите настъпи нарушена
↗сигурността на данните, които са
↗предоставени от този администратор,
↗обработващият е задължен незабавно да
↗отиде при администратора и да го уведоми
↗за настъпилото нарушение при него и
↗трябва съответно да предостави цялата
↗информация, кой която той има, тази
↗страна има за съответното нарушение.
↗Отбелязвам още сега, че обработващият
↗а
↗няма задължението и не подава той
↗уведомлението към Комисията за защита на
↗личните данни при констатирано
↗нарушение. Той има единственото
↗задължение да информира администратора,
↗а след което администраторът е този,
↗който всъщност трябва да уведомина при
↗настъпването на нарушение Комисията за
↗защита на личните данни.
↗А освен информирането на комисията,
↗администраторът на личните данни, тъй
↗като той е носител на административната
↗отговорност и той определя целите и
↗средствата за обработването, той
↗дирижира цялостно какво ще се случва с
↗личните данни и прави всички оперативни,
↗административни и ръководни решения,
↗свързани с личните данни. Ам затова е и
↗носител на административната
↗отговорност. Какво той трябва да
↗направи, когато при него постъпи
↗информация за нарушение на сигурността
↗на данните? Дали от дали ще бъде в
↗рамките на структурата, дали тази
↗информация ще бъде подадена от
↗обработващ?
↗Това, което той трябва да направи е да
↗направи една оценка на риска. Сега ще се
↗спрем как правим оценка на риска. А
↗трябва да уведоми винаги Комисията за
↗защита на личните данни КЗЛъда. А когато
↗оценката на риска покаже висок риск за
↗правата и свободите на субектите на
↗данни, вече преминаваме и към
↗уведомяване на самите субекти на данни,
↗които са засегнати от нарушението. Това
↗е единствената задължителна хипотеза на
↗уведомяване, когато имаме висок риск аа
↗за конкретно уведомяването на субектите.
↗А и също така друго, което е
↗изключително важно,
↗а в особено и в ранните етапи на
↗установяването на едно нарушение и на
↗последващи етапи, разбира се, е всъщност
↗вие да предприемете адекватни и
↗подходящи коригиращи мерки.
↗Какво означава това? Това означава, че
↗тъй като първоначалните ви мерки не са
↗били достатъчни, сега трябва да
↗предприемете коригиращи такива, които да
↗осигурят, че ам
↗а това няма да се повтори.
↗Аа и да обрисуваме една хронология на
↗уведомяването.
↗А, имаме първоначалния момент, в който
↗всъщност дори преди първо преди момент
↗нула имаме, да кажем, и един момент
↗минус едно а който не съм го а
↗изобразила, но какво е момент минус едно
↗на практика? А самият момент, в който е
↗настъпило нарушението на сигурността на
↗данните.
↗А след което вече имате момент нула,
↗който ви е чисто
↗юридически важният момент. А това е
↗моментът, в който вие сте узнали за
↗нарушението на сигурността. Това
↗означава, че с висока степен на
↗сигурност аа сте констатирали, че лични
↗данни са засегнати
↗аа поради една или друга причина.
↗След това от момента на узнаване вие
↗имате 72 часа. А няма значение работни
↗или неработни дни. А по закона на Мърфи
↗винаги нещата се случват в разбира се
↗бричовете се случват в петък вечерта,
↗така че имайте предвид, че не можете да
↗го оставите за понеделник, вторник,
↗сряда, следващата седмица, когато имате
↗време да го разгледате и да действате по
↗него. А тези 72 часа са задължителни, а
↗и не могат да се променят в зависимост
↗от това работен или неработен ден е.
↗Така че, ако констатирате нещо подобно,
↗трябва да моята препоръка, разбира се,
↗тъй като изключително важно да спрете
↗всичко останало и разбира се да
↗приоритизирате това.
↗А в рамките на първите 72 часа вие
↗трябва да изчистите ця нали поне
↗фактологията, която можете, а нали не
↗цялата, защото доста често случва се
↗случва така, че не може цялостно да се
↗ам
↗получи изчерпателна информация, но
↗всичко, което можете да съберете като
↗данни информация, трябва да го отразите
↗в уведомление а към Комисията за защита
↗на личните данни. А това уведомление а е
↗публикувано на сайта на комисията и
↗всъщност, когато приключим
↗презентацията, ще ви покажа точно къде
↗можете да си го намерите. По принцип
↗можете да
↗а си структурирате и ваше уведомление.
↗Да ви кажа честно, на практика
↗категорично [смях] не го препоръчвам
↗това, поради проста причина, че
↗Комисията за защита на личните данни
↗така е структурирала образеца на
↗уведомлението си, че да получи точно
↗тази информация, която е необходима при
↗а потенциалната проверка, която ще бъде
↗аа
↗възложена и активизирана от тяхна
↗страна. Така че, а това, което нали ще
↗се случи, ако вие си подадете някакъв
↗ваш формуляр, е а евентуално да ви пишат
↗отново, а и да искат много допълнителна
↗информация, за да можете да избегнете
↗тази нали постоянна комуникация, нали, и
↗а по-скоро буксуване. А бих препоръчала
↗категорично да си се водите по
↗формуляра, който е на уебсайта. Той
↗затова е приет.
↗А уведомяването на комисията правим, ако
↗съществува вероятност от риск за правата
↗и свободите. Това, разбира се, отново
↗правим и с тази оценка на риска, която а
↗която ще я направим и която ще ви покажа
↗как се прави.
↗И а без ненужно забавяне
↗би трябвало да уведомим субектите на
↗данни, когато установим, че нарушението
↗на сигурността на данните е довело до
↗висок риск.
↗Сега може би бихте ме попитали, а добре,
↗ако имаме ниско или средно ниво на риск,
↗защото това са ви трите нива на риска,
↗какво правим? А уведомяваме ли субектите
↗на данни? И в този случай отговорът би
↗бил ам ако желаете да бъдете проактивни,
↗а изключително прозрачни а при а
↗оперирането си, да можете евентуално
↗нали да решите, че ще уведо думите
↗проактивно обектите на данни, когато
↗имате ниско или средно ниво на риск. Аа
↗но това зависи изцяло изключително от
↗вашата преценка, а дали ще го направите
↗или не. Задължително уведомяването на
↗субектите, когато имаме висок риск. Така
↗че всичко друго е ваша преценка.
↗А
↗и задължително при всички случаи,
↗независимо какво се констатира,
↗е да имате документиране и вписване на
↗инцидента във вътрешния регистър на
↗нарушенията на администратора,
↗а който а регистър а не е публичен, а
↗нали вътрешно се поддържа а от
↗ограничени лица в рамките на вашата
↗структура, а и просто той трябва да бъде
↗актуализиран. с тези факти и така да
↗бъде изготвен един доклад със
↗съответните констатации, които са били
↗направени а във връзка с нарушението
↗и аа
↗да го обрисуваме всичко това, което си
↗казахме под формата на една матрица. Аа
↗и всъщност преценката поражда ли
↗нарушението риск за правата и свободите
↗на физически лица.
↗Ако нашият отговор е а не няма какъвто и
↗да било риск за правата и свободите на
↗физическите лица, а тогава уведомяването
↗на Комисията за защита на лични данни не
↗се изисква. А сега защо го казах леко с
↗такъв тон? Аа защото моята практика
↗специално показва, че аа почти няма
↗хипотеза.
↗А да не кажем, че да, хайде да кажем, че
↗почти няма хипотеза, в която всъщност да
↗да няма риск. А това по-скоро, което аз
↗забелязвам, е, че администраторите много
↗често подценяват рисковете, което е нещо
↗коренно различно на практика. А така че
↗за мен лично а
↗ако все пак се констатира някакъв пробив
↗и евентуално дори може да имат засегнати
↗лични данни, ам
↗ниска вероятността да всъщност да няма
↗риск за правата и свободите на
↗физическите лица.
↗А след това констатирате, че има риск
↗правилото, уведомяването на къзалъд в
↗рамките на 72 часа и вече при високия
↗риск уведомяването на къзалъд. а и
↗директното уведомяване на засегнатите
↗субекти на данни.
↗А и нещо, което ми се иска да направим,
↗а за всички
↗а които не са с юридическо образование и
↗и хора, които не са се сблъскали с
↗Комисията за защита на личните данни и
↗документацията, която тя е изготвила във
↗връзка с нарушението на сигурността на
↗данните, да се опитаме да декодираме
↗какво всъщност а казва комисията и а
↗какво е структурирала като тип насоки,
↗инструкции.
↗А това, което ще ви покажа, като
↗приключи презентацията на на сайта на
↗комисията, е публикуваната методика за
↗определянето нивото на риска, която тя
↗прие преди няколко години. А знаете
↗много добре, че GDPR регламентът се
↗прилага на ниво Европейски съюз, а но
↗той няма в текстовете си ам
↗подобни детайлни текстове за определяне
↗на нивото на риска и така нататък. А
↗така че обръщам внимание, че както и
↗нали Европейският комитет, който е
↗надзорният орган на европейско ниво, а
↗има доста полезни насоки, които са
↗свързани с нарушение на сигурността на
↗данните, но по-скоро толкова детайлна
↗методика, както тази на Комисията за
↗защита на лични данни в България, а
↗всъщност не съм срещала досега и може да
↗се каже, че това е така една доста
↗характерна
↗национална специфика аа на комисията. И
↗какво всъщност тя е направила тя? Тя е
↗изготвила една методика за определянето
↗нивото на риска и аа това се преценява
↗на базата на фактологията, на базата на
↗вида нарушение на сигурността на данните
↗и ам
↗на базата на тази формула, която ви
↗показвам в момента. Аа определящото е
↗нивото ви на риска. Това ви е крайната
↗оценка, която вие търсите. А крайният
↗резултат може да бъде от едно до пет,
↗като разбира се имате точно ниското,
↗средното и високото ниво на риск, за
↗които ние коментирахме и говорихме. След
↗това имате тежестта на въздействието,
↗която стойност може да бъде от едно до
↗пет и тя е базирана основно на вида
↗данни
↗и аа вероятността въздействието да
↗настъпи, която стойност е от нула до
↗едно, като тук по-скоро се изчислява на
↗базата на а проценти. И както виждате,
↗всъщност
↗а нивото на риска се определя от
↗тежестта на въздействие, която се
↗умножава по вероятността въздействието
↗да настъпи. Аа и ако имам а колеги
↗юристи, нали тук да кажа, че ние се
↗опитваме така да избягаме от
↗математиката, но математиката дори в
↗тази сфера ни намира под една или друга
↗форма. А така че за съжаление неизбежно.
↗И когато
↗говорим за изчисляването и на първата
↗стъпка, а именно изчисляването на
↗тежестта на въздействието,
↗аа тук имате разграничение на начина, по
↗който се изчислява на базата на вида на
↗нарушението.
↗Затова ми се искаше и в началото да
↗спрем и да отделим повече време на
↗разграничението на различните видове
↗нарушения,
↗а за да можем сега всъщност на практика
↗да видите как те се разграничават и и
↗разделят и какво е особеното.
↗А за да можете всъщност да си определите
↗тежестта на въздействие, имате а два
↗ключови аспекта, които ви предопределят
↗и ви изчисляват тежестта на въздействие.
↗Първото е видът на данните.
↗Аа и при нарушенията на наличността и
↗целостта стигаме само до вида на
↗данните. Но при нарушението на
↗поверителността там имаме комбинация от
↗вида на данните и възможността а за
↗идентифициране на субектите на данни.
↗Така че при нарушенията на
↗поверителността имаме този допълнителен
↗критерий
↗аа който който също се изчислява и и
↗може да ви допълни базовата оценка. А
↗какво означава възможността за
↗идентифициране? Това, което ще видите в
↗методиката,
↗са ви общо взето четири основополагащи
↗критерии за възможността за
↗идентифициране и това означава, че а
↗данните идентифицират субектите на данни
↗без а да са необходими някакви
↗допълнителни условия. А след това могат
↗да бъдат лесно идентифицирани,
↗но има необходимост от допълнителна
↗информация, която да кажем е
↗общодостъпна или публична, да кажем от
↗публичнодостъпни регистри. А следващата
↗стъпка ви е могат да бъдат
↗идентифицирани трудно в комбинация с
↗данни, а които са с ограничен достъп или
↗евентуално със специални механизми за
↗обработване и накрая всъщност данните не
↗могат да да идентифицират лицата. Така
↗че това са ви критериите, които
↗определят дали да добавите нещо към
↗базовата си оценка, когато говорим за
↗възможността за идентифициране в
↗контекста на нарушенията на
↗поверителността.
↗Аа другото нещо, което се отчита
↗на този към този момент са
↗допълнителните обстоятелства. А и може
↗би в този момент ще си кажете чудесно,
↗нали? С допълнителните обстоятелства
↗можем тук да лавираме и евентуално да
↗намалим горната оценка, защото ние имаме
↗много смекчаващи обстоятелства, които а
↗сме предприели, които са намалили нивото
↗на риска.
↗Да, но не. А за съжаление начинът, по
↗който комисията е заложила формулата, е,
↗че като допълнителни обстоятелства
↗а всъщност се взимат само и единствено
↗утежняващите обстоятелства, тези
↗фактори, които евентуално биха могли да
↗увеличат тежестта на въздействието и
↗всеки, всяко едно такова обстоятелство
↗всъщност а
↗аа
↗действа с натрупване. Добавя се по плюс
↗една единица, докато се стигне максимума
↗от пет, нали? Над пет не можем да
↗отидем, но а пример за допълнителни
↗обстоятелства, да кажем, ако са
↗засегнати голям брой лица, ако са
↗засегнати
↗аа данни на а така
↗чувствителни субекти на данните от
↗гледна точка на а социална закрила, а и
↗обществена важност на на тези лица.
↗лица, да кажем, примерно да са а [хърка]
↗засегнати лица на да са засегнати данни
↗на деца. А това също евентуално би било
↗допълнително утежняващо обстоятелство,
↗което ще трябва да се добави. Така че
↗ето различни такива обстоятелства могат
↗да ви добавят по плюс една единица
↗отгоре.
↗А и всъщност нали при много такива
↗насложили се да ви стигне максималната
↗стойност от пет, което почти гарантирано
↗ще ви покаже резултат от високо ниво на
↗риск.
↗А, разбира се, в уведомлението си за към
↗Комисията за защита на личните данни при
↗нарушението трябва да посочите всички
↗смягчаващи обстоятелства и всичко, което
↗сте предприели, за да може вие да
↗митирате рисковете. Категорично това
↗трябва да го опишете. Просто идеята е,
↗че това не се отчита а при изчисляването
↗на базата на тази формула, за да си
↗определите нивото на риска.
↗След това, а всъщност то се отразява,
↗отразява се дотолкова, доколкото нали по
↗по-скоро биха би се отразило, връщаме на
↗един слайд назад, би се отразило
↗по-скоро при възможността за
↗идентифициране евентуално, защото
↗наистина ако имате а подходящи
↗технически организационни мерки аа
↗например ключ за декриптиране, който не
↗е засегнат при едно нарушение на
↗поверителността, нали, ето това вече в в
↗този критерий по-скоро може да ви се
↗отрази. ви, но няма да ви се отрази в
↗частта, която е с допълнителните
↗обстоятелства.
↗Аа и всъщност а говорихме, че
↗определящото в миналия слайд е видът
↗данни. А и тук ще видите как Комисията
↗за защита на личните данни е предприела
↗една
↗стълба на чувствителността, която
↗ескалира точно именно с вида на данните
↗и до каква степен то може да засегне
↗правата и свободите на гражданите.
↗основополагащо и най-важно във всяка
↗една стъпка, когато говорим за нарушение
↗на сигурността на данните и доста често,
↗когато изобщо говорим за лични данни и
↗за законосъобразно обработване, е
↗правилна преценка на риска. Всичко е
↗свързано с с риска или поне до голяма
↗степен. Така че и тук всъщност имате а
↗базова оценка от едно, която са ви
↗основните данни, които могат да бъдат
↗засегнати от едно нарушение. Имате
↗оценка две, които вече са профилиращи
↗данни. Те ескалират а леко. След това
↗оценка базова три, която са засегнати
↗финансови данни, примерно доходи,
↗банкови сметки, кредитни карти и така
↗нататък. След това имате оценка четири,
↗които вече са чувствителни данни,
↗свързани със здраве, присъди, религия,
↗етнически произход и така нататък. Тук
↗по-скоро говорим а хипотезите на аа член
↗9 и член 10 от GDPR. А, които са
↗специалните категории данни по член де и
↗по член 10 данните за присъди и
↗нарушения.
↗И оценка пет са биометрични генетични
↗данни, данни, създаващи риск от кражба
↗на самоличност или физическа
↗безопасност. Аа какво означава това?
↗Това означава, че с а
↗когато имате фактите, трябва да отидете
↗и да погледнете в коя евентуално
↗категория бихте могли да попаднете.
↗Имайте предвид, че по принцип данните
↗могат да бъдат и а от комбинация,
↗различна комбинация, да кажем, могат да
↗бъдат основни данни заедно с а частични
↗финансови данни. Аа тук е въпрос дали
↗нали за тези финансови данни по-скоро ще
↗а се покачи оценката на три директно,
↗няма да бъде едно.
↗Има и хипотези, в които трябва да се
↗направят различни оценки, ако примерно
↗различни данни за различни субекти на
↗данните са засегнати, а при едно и също
↗нарушение на сигурността на данните. Ам
↗така че много тук може да ви варира как
↗си правите оценката и дали се налага да
↗направите повече от една оценка. А в
↗зависимост от това какво е засегнато, в
↗какъв обем е засегнато, едни и същи
↗данни ли са засегнати за различни
↗субекти на данните аа или не.
↗А така че това ви е базовата оценка.
↗Вече при аа възможността за
↗идентифициране.
↗тя може да ви покачи а още оценката
↗и отгоре а на това и допълнителните
↗обстоятелства също могат да ви покачат и
↗това цялото нещо а ще ви определи
↗тежестта на въздействието
↗а когато говорим за нарушението на
↗поверителността
↗аа и а пък при нарушението на
↗наличността или целостта основният ви
↗фактор
↗са, както казахме, вида на данните, а
↗защото възможността за идентифициране
↗отпада като критерий. И другият ви
↗фактор, който е важен при наличност и
↗цялостност е всъщност допълнителните
↗обстоятелства. Отново
↗след това стъпка две, което ви беше, ако
↗си припомните втория ви критерий за
↗определяне на нивото на риска. Първия,
↗значи нивото на риска е равно на
↗а
↗на възможността да настъпи и аа а
↗втората всъщност вероятността да
↗настъпи. Всъщност, извинявайте, първият
↗ви е тежестта на въздействие умножено по
↗вероятността да настъпи. Така че това а
↗в момента ви е втората стъпка.
↗Вероятността да настъпи. Как се смята
↗тя? А стойността варира от нула до едно.
↗А базиране основно на проценти като
↗изчисление. И отново виждате, че и при
↗втория ви основен критерий, както беше
↗при тежестта на въздействие и при
↗вероятността, отново имате разделението
↗на видове нарушения. Така че при
↗нарушението на поверителността имате
↗един вид
↗аа изчисляване. При нарушението на
↗наличност и цялостност друг вид
↗изчисляване. При нарушението на
↗поверителността
↗фокусът всъщност ви е върху характера на
↗действието, а на лице ли е умисъл, а или
↗по-скоро непредпазливост или осъществен
↗ли е случаен достъп. А факторите, които
↗са ви предопределящи при нарушението на
↗поверителността,
↗а освен нали характера на нарушението и
↗всъщност какво имаме умисъл,
↗непредпазливост или случаен достъп, е
↗също така какви са предварителните и
↗последващите действия на администратора
↗на личните данни за преодоляването на
↗евентуалните последици от нарушението. И
↗тук вече може да а ви послужат тези
↗смекчаващи обстоятелства.
↗А като а имате различни
↗а различни критерии се взимат предвид,
↗да кажем, а едното, което нали като като
↗скала е примерно независимо от
↗действията на администратора, а
↗последиците, да кажем, ако са необратими
↗и са извън неговия контрол, това би ви
↗повишило оценката. А ако са необходими
↗сериозни усилия, за да може да се
↗предотвратят последствията, отново това
↗е с така а по-висока оценка, ако вече
↗сме на нали оценката ще се намали със
↗степента, в която администраторът може
↗да има някакъв контрол и да предотврати
↗до известна степен последствията или ако
↗изцяло ги предотврати, това ни е така
↗най-добрият сценарий, който можем да
↗очакваме аа и и да искаме всъщност, за
↗да може да ни се намали максимално тази
↗оценка. Аа а при нарушенията на
↗наличността и а цялост на цялостност,
↗тук фокусът е върху възможността за
↗възстановяване
↗и аа отново критериите ви са аа
↗нали вървят по каскаден принцип. Дали ще
↗бъде невъзможно, невъзможно
↗възстановяването на данните, дали ще
↗бъде трудно възстановяването,
↗дали ще бъде лесно възстановяването от
↗беп или а дори не е необходимо
↗възстановяването, защото всичко е окей,
↗което по принцип би най-добрият
↗сценарий, но по-рядко се случва на
↗практика.
↗А и тук са заложени отно отново цифри и
↗всъщност цялото това нещо сега да го
↗обрисуваме тази теория а в един
↗практически казус. Какво искам да предам
↗с този практически казус и което бих
↗искала да имате предвид?
↗Вижте сега. Истината е, че методиката на
↗Комисията за защита на личните данни, тя
↗е много добра и много подробна и много
↗добре може да ориентира един
↗администратор какво и как може да
↗направи и как да опише нещата.
↗Но аа
↗много лесно, дори при един доста прост
↗аа бридж можем да попаднем в поне средно
↗ниво на риск.
↗А много са малко наистина на практика
↗хипотезите на базата на тази формула,
↗при които може по-скоро да се считате,
↗че сте в ниското ниво на риск. А
↗практиката ми показва, че някои доста
↗дори нелепи на на пръв поглед случаи,
↗които именно администраторите пък а
↗пропускат или пък
↗нали неглижират, решават да не
↗уведомяват за тях, дори те могат да
↗стигнат поне средно ниво на риск. а на
↗базата на формулата. Така че имайте го
↗това предвид,
↗процедирайте внимателно и като цяло
↗много обръщайте внимание на на
↗сигурността си, защото
↗а ето един сценарий с погрешен имейл.
↗Сега се надявам, че ще ви убедя, че а
↗може да ви доведе до поне средно ниво на
↗риск и после ще си говорим какво
↗означава това средно ниво на риск и
↗какво оттам насетне се случва момента, в
↗който се определи това средно ниво на
↗риск. А
↗то е доста динамично, интересно, а и
↗предизвикателно.
↗Така, взимаме сценария погрешен имейл.
↗случаят служител изпраща линк към
↗договор
↗а с имена Еген казваме, че линкът в
↗случая е достъпен, нали, общодостъпен,
↗неограничен с пароля и така нататък аа
↗за външни лица. А в договора има имена,
↗егне и възнаграждения на трима външни
↗изпълнители, а който който линк всъщност
↗изпраща към грешен имейл адрес извън
↗компанията. да кажем някой в маркетинг
↗или някой в счетоводство много е бързал
↗да изпрати този имейл, не е обърнал
↗внимание, че вместо на колегата си с
↗накрая, да кажем @dpc.bg,
↗всъщност е изпратил на аab.bg
↗и просто тъй като името е било много
↗сходно, нали, цъкнал го е и го е
↗запратил.
↗На пръв поглед елементарен казус, но
↗взимаме си тежестта на въздействие като
↗първия критерий, който набелязахме за
↗определяне нивото на риска. Така,
↗тежестта на въздействие взимаме базова
↗оценка три. Защо взимаме базова оценка
↗три? Защото макар да имаме основни
↗данни, които са имена и ЕГН, съгласно
↗стълбичката, която погледнахме, имаме
↗частични финансови данни, а именно за
↗възнагражденията. И това всъщност тази
↗базова оценка от три при финансовите
↗данни ще ви погълне базовата оценка от
↗едно.
↗След което да кажем, че в конкретния
↗случай много малко лица са засегнати,
↗трима външни изпълнители, а не няма
↗някаква особеност или някакви
↗допълнителни утежняващи обстоятелства,
↗които да налага увеличаването на тази
↗базова оценка.
↗А съответно а слагаме
↗нула за допълнителните обстоятелства и
↗каква е вероятността всъщност да се
↗идентифицира лицето, защото тук имаме а
↗нарушение на поверителността. А
↗да кажем, че
↗може да се увеличи с с една единица.
↗Особеното, което може би забравих да ви
↗спомена, е, че имате хипотези,
↗а, при които можете да намалявате
↗базовата оценка. И всъщност в случая
↗какво съм направила аз? Тази базова
↗оценка от три а може да се увеличи с
↗една единица заради вероятността да се
↗идентифицира лицето, но можем евентуално
↗да аргументираме намаляването отново с
↗още една единица пък и да свалим отново
↗на три, защото аа финансовите данни не
↗са толкова детайлни, че да а се изгради
↗цялостна представа за финансовото
↗положение на едно лице. Така че това
↗комисията позволява в преизчисляването
↗всъщност да тази базова оценка нали да
↗да се увеличи, но може и да се намали.
↗Така че ако аргументираме в случая а че
↗това са частични финансови данни, които
↗са засегнати и не може да се направи
↗цялостна да се сгради цялостна представа
↗за профила, финансовия профил на дадено
↗лице, защото примерно извън този договор
↗с възнаграждения дадените външни
↗контрактори може да имат още пет
↗договора или още пет източника на
↗приходи и пасивни и активни и така
↗нататък. Различни канали може да има за
↗финансиране. Така че всъщност
↗а можем да аргументираме частични
↗финансови данни и да намалим една идея и
↗това ще ни пока ще ни доведе до а тежест
↗на въздействие три евентуално. След това
↗вероятността да настъпи негативното
↗въздействие. Да кажем, че тук на базата
↗на таблицата и критериите на на
↗комисията ще заложим 0,75,
↗което ще означава непредпазливост и а
↗последиците са необратими и извън
↗контрола на администратора. И когато
↗умножим двете, това ще ни покаже
↗резултата от 2,25,
↗което съгласно табличката долу, която
↗видите, както виждате, ви води до
↗зелената зона, която е средно ниво на
↗риск. И така, на практика един доста
↗нелеп случай, който доста често се
↗случва в практиката и доста често се
↗неглижира, виждате как може да ви доведе
↗до поне средно ниво на риск.
↗А и истината е, че нали съм го виждала и
↗няколкократно в практиката.
↗Какво означава всъщност това с риска?
↗Ние си говорихме много ниско, средно,
↗високо ниво на риск и така нататък. Но
↗какво означава това оттук насетне?
↗Ам
↗когато подадете уведомлението си към
↗Комисията за защита на личните данни, тя
↗незабавно ще разгледа уведомлението ви.
↗Когато
↗информацията е неизчерпателна в
↗уведомлението, а можете да очаквате в
↗много кратки срокове комисията да се
↗свърже с вас и да поиска още
↗допълнителна информация.
↗А сега нещо, което отбелязвам е, че
↗имате два вида уведомления и когато
↗тръгнете да подавате, ще видите видите в
↗самия формуляр дали е първоначално или
↗последващо уведомление. А, както казахме
↗малко по-рано, администратор на личните
↗данни
↗а може в началните 72 часа да няма
↗цялостната картинка и цялата информация,
↗за да подаде изчерпателно уведомление.
↗Това, което е препоръчително и трябва да
↗се направи, е поне да подаде
↗първоначалното аа уведомление, което да
↗попълни основната информация, която е
↗събрал към този момент. След което той
↗има правото да подаде последващо
↗уведомление, което вече да е по-детайлно
↗и да допълва първоначалното с
↗допълнителната информация, която липсва.
↗А ако вие не го направите, така или
↗иначе комисията ще изисква от вас тази
↗информация аа и ще я очаква, така няма
↗да можете да се няма да може всичко да
↗се задоволи, да се приключи с пускането
↗на първоначалното неизчерпателно
↗уведомление.
↗А за за тези
↗от вас, които евентуално са в а примерно
↗да кажем работят за дружество, което е
↗част от група, а където оперативният
↗език е основно на английски език, а е
↗английски език и документацията е на
↗английски също. А отбелязвам, че при
↗инициирано производство пред комисията
↗във връзка с нарушение всички документи
↗трябва да се предоставят на български
↗език, защото това е изискването на
↗законодателството, когато имаме
↗българско административно производство.
↗Така че, а, окей е, нали, документите да
↗са ви на или поне част от документите да
↗са ви на английски език, нали, стига
↗всички субекти на данни да разбират
↗какво пише вътре, нали, за да може да се
↗постигне информираност на субектите.
↗А, но когато ги предоставяте пред
↗комисията, трябва да бъдат допълнени и с
↗преводи на български език, което
↗повярвайте ми отново от практиката, мога
↗да ви кажа, че е изключително
↗предизвикателно да се преведат
↗изключително голям обем от документи аа
↗за много кратки срокове а и да се
↗подадат към комисията.
↗А и след това
↗а на базата на тази информация, която
↗вече комисията е получила от вас, счита
↗за достатъчно изчерпателна, тя също ще
↗си направи вътрешна а оценка на нивото
↗на риска на базата на тази методика. А и
↗тази нейна вътрешна оценка всъщност ще ѝ
↗предопредели оттук насетне тя как ще
↗процедира в производството си спрямо
↗вас, ако вие сте в ролята на
↗администратор.
↗А истината е, че в рамките на едно
↗производство подобно в нито един момент
↗Комисия за защита на личните данни не
↗разкрива или поне директно не уведомява
↗аа администратора
↗каква оценка е определила тя. По-скоро
↗това ще разберете в хода на
↗производството, така да го кажем. А ако
↗Комисията за защита на личните данни
↗прецени, че нивото ви на риск е ниско,
↗това означава, че производството се
↗прекратява и уведомлението се приема
↗само за сведение, което ви е възможно
↗най-добрият сценарий и това е чудесно за
↗всички. А ако обаче имаме средно ниво на
↗риск, там вече активизираме проверката
↗по документи. Това означава, че можете
↗да очаквате едни въпросници, които се
↗изпращат от комисията, а за да може да
↗придобие цялостна представа за всички
↗дейности по обработването, които вие
↗осъществявате.
↗А отбелязвам тук, че при проверката по
↗документи тази проверка
↗надхвърля на практика а
↗самото нарушение на сигурността на
↗данните. А и всъщност
↗този така своеобразен одит, който се
↗осъществява от страна на комисията, а се
↗разпростира сред всички дейности по
↗обработването, които администраторът
↗извършва. А, изпраща се един дълъг
↗въпросник от 70 въпроса, който ви
↗покрива а всички различни технически,
↗организационни мерки, които вие
↗предприемате, а нали и персонална, и
↗документална, и на а и на
↗автоматизираните системи и така нататък.
↗Също така иска да комисията да изгради
↗представа а с а какви администратори
↗обработващи си партнирате, какви са ви
↗обмените на данни. имате ли трансфери и
↗така нататък. Така че наистина да
↗изгради цялостна представа за дейностите
↗ви по обработване.
↗Аа
↗изисква съответно, когато вие предоста а
↗също така може да ви зададе и конкретни
↗въпроси, които аа нали разбира се брой
↗им зависи винаги от конкретния случай,
↗които пък да бъдат свързани с
↗конкретното нарушение на сигурността на
↗данните и по този начин всъщност да
↗комбинира повече от един въпросник
↗а в производството.
↗Това, което ще очаква комисията, освен
↗вие да дадете а
↗отговорите си писмено, е вие да ги
↗подкрепите и с документация, разбира се,
↗като приложения. Така че, а тук всъщност
↗ще се активизира и задължението, нали,
↗ако те са на английски, да ги преведете
↗или на друг език. Аа и трябва да
↗осъществите така доста вътрешни анализи.
↗ще се очаква становище по и позиции по
↗дадени въпроси и е хубаво да бъдете
↗много добре запознати а с вътрешните си
↗процеси и с това какво се случва, както
↗се казва, във вашата си къщичка. Аа за
↗да не се окаже, че а при един срок от
↗седем дни а вие тепърва изобщо не знаете
↗къде ви е документацията за защита на
↗личните данни.
↗А много са предизвикателни сроковете.
↗Много малко време се дава за обема от
↗информация, който трябва да се даде. А
↗моят съвет на практика е, че е хубаво да
↗да разгледате тези въпросници, особено
↗поне въпросник от 70 въпроса, а просто
↗така проактивно да лицата, които във
↗вашата структура отговарят за защитата
↗на личните данни,
↗аа
↗да седнат да разгледат този въпросник и
↗да си набележат там, където имате
↗пропуски в документацията, да си я
↗набавите, да си аа м приведете всички
↗дейности в съответствие. Аа и всъщност
↗тези въпросници много добре ще ви
↗ориентира точно за пропуските, които
↗евентуално всъщност вие може потенциално
↗да имате.
↗Аа и нали поддържайте сравнително така
↗актуален въпросника с дадени отговори, с
↗надеждата, че евентуално всъщност никога
↗няма да се стигне до а използването на
↗този въпросник.
↗А и след това какво би се случило при
↗високо ниво на риск? Вече тук имаме
↗освен проверката по документи, която
↗имаме и при средното ниво на риск, имаме
↗и проверка на място.
↗А
↗като при проверките на място Комисията
↗за защита на личните данни а
↗избира различни служители като някои с
↗юридическо образование, други са и с
↗техническо образование, защото много
↗често са се иска достъпването на системи
↗и да се демонстрират тези системи аа по
↗време на проверката. Така че имайте
↗предвид, че техническо лице също може да
↗присъства на технически грамотно лице на
↗такива срещи и на такива проверки. А
↗сравнително задълбочени са тези проверки
↗и те са, както казах, и технически, и
↗документални, и юридически. Така една а
↗комбинация от аспекти,
↗които се проверяват при аа в една такава
↗проверка на място се включват.
↗И всъщност какви са тенденциите и
↗най-добрите практики за превенция?
↗А,
↗първо да имате много добър план за
↗реакция. Към това, което ви препоръчах в
↗предишния слайд за попълването на този
↗въпросник, поне за познаването с него и
↗така нататък, е също така да създавате,
↗тествате и тренирате вътрешния си план
↗за реакция при инциденти. Това е
↗изключително важно.
↗А също така преглеждайте и поддържайте
↗документацията си актуална.
↗А
↗пак казвам,
↗това се подценява, а сроковете, които
↗комисията дава аа са изключително кратки
↗и са на практика много предизвикателни.
↗А когато трябва да се опишат всички
↗дейности на обработването, представете
↗си примерно на една на едно огромно
↗дружество с изключително много дейности
↗по обработването, които може да
↗осъществява, да трябва да седне и да
↗опише всичко това в рамките на седем дни
↗и да си предостави цялата документация,
↗която може да бъде комбинация от местни,
↗локални
↗аа политики, процедури и така нататък. и
↗отделно от това, да кажем, ако е част от
↗група, да събере и вътрешните си правила
↗и политики, които са на групово ниво и
↗да ги преведе и тях и всичко да а
↗предостави сроковете. А няма да отварям
↗темата за възможните за удължаването на
↗сроковете, защото няма установена
↗практика с комисията и затова а
↗по-скоро бих препоръчала проактивно да
↗сте готови аа с като поддържате
↗постоянно документацията си актуална и
↗знаете кое къде и какво имате.
↗След това технологичната защита. Това ви
↗е
↗може би една от най-важните защити, а и
↗всъщност основното нещо, което ви крепи,
↗за да нямате нарушение на сигурността на
↗данните, а именно да имате подходящи
↗технически и организационни мерки за
↗защита. Това могат да бъдат разнообразие
↗от неща. Това могат да бъдат обучения на
↗служители, това могат да бъдат пароли.
↗Това могат да бъдат, както казвам,
↗документална а физическа защита, а на
↗системите ви защита, персонална защита.
↗Може да бъде със задължения за
↗конфиденциалност в договори или в
↗декларации. Може да бъде с чипове и
↗карти. Може да бъде дори алармената ви
↗система или противопожарната ви система.
↗Изключително
↗всеобхватен е спектър от технически
↗организационни мерки, които вие можете и
↗трябва да предприемете, за да можете да
↗си предотвратите всякакви възможни
↗хипотези на нарушения.
↗Аа от технологичния аспект можете да и
↗трябва да криптирате преносимите
↗устройства, лаптопи, флашки. Да. И също
↗така изключително важно е да поддържате
↗редовни изолирани бекъпи.
↗След това обучението на екипа.
↗Констатирахме на няколко пъти, че дета
↗бричовете обичайно се случват по доста
↗нелепи а начини, включително поради
↗грешки в екипите. А така че тъй като
↗човешката грешка е най-голямата слабост,
↗провеждайте регулярни обучения а
↗физически, а с тестване за фишинг,
↗споделяне на екрани, проверка на
↗получателите.
↗А можеше да бъде разнообразие от неща. А
↗също така за тези от вас, нали, за
↗администраторите по-скоро, които имат
↗пък в рамките на структурата си
↗длъжностно лице по защита на личните
↗данни, а ангажирано такова. А хубаво е
↗постоянно да казвате и да информирате
↗служителите си, че те за всякакви
↗въпроси или колебания могат да се
↗обърнат към длъжестното лице по защита
↗на личните данни, което би следвало така
↗доста грамотно да ги насочи и навигира,
↗защото това е неговата роля.
↗А и накрая комуникация по веригата,
↗тъй като моята практика показва, че
↗доста от нарушенията всъщност настъпват
↗на ниво обработващ, потоработващ и така
↗нататък. Ако сте обработващ, изградете и
↗тествайте ясен канал за незабавно
↗докладване към администратора.
↗Ако сте от гледната точка пък на
↗администратора, това, което бих
↗посъветвала е да си следите много
↗стриктно веригата на обработване, да сте
↗си направили много детайлни и добре
↗съобразени споразумения за защита а на
↗личните данни а по член 28 от GDPR.
↗А и всъщност постоянно да сте наясно
↗какво се случва с тези данни, както и а
↗да си направите арсемт,
↗нали, оценка на а обработващия, който ще
↗ангажирате, дали по принцип той поддържа
↗адекватно ниво на технически
↗организационни мерки, дали той по
↗принцип спазва а и съблюдава
↗законодателство за защита на личните
↗данни. И когато стигнете до това
↗заключение, тогава да ангажирате такъв
↗под обработващ и отделно от това също
↗вие да му наложите адекватни и подходящи
↗технически организационни мерки, а с
↗съответното споразумение. А вие като
↗администратор трябва да му посочите а
↗техническите и организационните мерки, а
↗тъй като вие определяте целите и
↗средствата за обработването.
↗Така че това бих посъветвала от гледната
↗точка на администратора.
↗А и с това по-скоро ще приключа
↗съществената част на презентацията.
↗А и ще премина вече към слайдо, за да
↗мога да видя евентуално въпросите, които
↗а се надявам да са се натрупали. А и
↗нали, ако пък няма въпроси, ще изчакам
↗също така и малко време, да кажем около
↗30 секунди до минута, аа нали, за да
↗имате възможността да зададете въпросите
↗си. А след което ще ви покажа и сайта на
↗Комисията за защита на личните данни и
↗всъщност къде можете да намерите всички
↗полезни източници, за които ние си
↗говорихме досега.
↗А ако пък имате каквито и да било
↗въпроси или колебания във връзка с а а
↗самия семинар и презентацията, разбира
↗се, винаги можете да се а свържете и с
↗мен, да ми пишете, не се колебайте.
↗А дали ще ми се обадите, дали ще ще ми
↗пишете имейл, винаги се радвам да обменя
↗мисли и да съдействам с каквото мога.
↗Ам
↗така че може всъщност ето така ще аа
↗процедираме отгоре. Здравейте, добър
↗вечер и на вас. Няма конкретен въпрос,
↗така че да продължим натам. А според
↗GDPR разполагаме със 72 часа за доведеми
↗къзлалд при установяване на нарушение.
↗От кой точно момент започва да тече този
↗срок? От първите съмнения на IT отдела
↗за пробив или от официалното
↗потвърждение на инцидента от
↗ръководството? Чудесен въпрос. А сега по
↗принцип,
↗ако IT отделът има някакви съмнения, а
↗това, което категорично трябва да
↗установи първото нещо е дали наистина са
↗засегнати лични данни или говорим за
↗киберсигурност инцидент, който
↗евентуално не е засегнал лични данни.
↗момента, в който се констатира а а
↗че а има засегнати лични данни, реално
↗вие в рамките на структурата сте узнали.
↗Така че това, което по-скоро бих
↗препоръчала в случая, е това незабавно
↗да се ескалира при констатацията, че са
↗засегнати лични данни, а да се да се
↗активизира веднага ръководството и
↗съответно веднага да се започне работа
↗по уведомлението. По-скоро
↗констатацията, когато става въпрос за
↗пробив, който е свързан с IT системите,
↗е констатацията на технологично ниво, а
↗не отознаването на ръководството, защото
↗а нито нито GDPR, нито локалното
↗законодателство, нито практиката на
↗Казалда не аа не припознава
↗различни периоди в рамките вече на
↗самата структура на администратора, да
↗кажем момент на уведомяване на IT
↗отдела, момент на уведомяване на
↗ръководство, момент на запознаване на
↗юристите и така нататък. Истината е, че
↗просто казва от момента на узнаването.
↗Така че ако а имате висока степен на
↗сигурност, че имате нарушение на данните
↗и те са засегнати, тогава ви е моментът,
↗в който започват да цъкат тези 72 часа.
↗Надявам се, че с това успях да отговоря
↗на въпроса.
↗А сферата наут много служители използват
↗лични устройства или а неодобрен софтуер
↗за обработка на служебни данни.
↗Да, това е така. А смята ли се това
↗директно за DataБри, ако данните не са
↗публично изтекли, но са споделени с
↗външна платформа? А да, възможно е да
↗бъде DataБриdge, а защото ролята на
↗администратора в този случай, който е
↗работодателя, е да наложи много стриктни
↗правила. А що се отнася до това какви
↗системи могат да се използват, идеята е
↗тези системи да бъдат с ограничени
↗достъпи и всъщност данните да не изтичат
↗извън рамките, нали, а служебни данни да
↗не изтичат извън рамките на на тези
↗платформи или системи, които вие
↗използвате. А, така че да, това
↗категорично може да се счете, зависи от
↗хипотезата, но имайте предвид, че и
↗когато администраторът, демек
↗работодателят не е одобрил тази система
↗ам или платформа,
↗има голяма вероятност, нали, не винаги,
↗разбира се, но тази външна платформа да
↗не а поддържа необходимото ниво на
↗сигурност, аа най-малкото, защото когато
↗ние си създаваме някакъв в личен профил,
↗в дадена платформа, аа тъй като се
↗използва за лични цели, а може дори
↗нивото на сигурност да бъде различно от
↗това, когато вече са професионални
↗акаунти с професионални системи и
↗екосистема, която в която вие се
↗свързвате. Аа така че а много стриктно
↗трябва да се следи, да не изтичат
↗служебни данни извън рамките на
↗одобрените системи на работодателя.
↗А така, ако служител изгуби служебен
↗лаптоп или телефон, на който има лични
↗данни на клиенти, но устройството е
↗криптирано, това квалифицира ли се като
↗нарушение на сигурността? Да, по принцип
↗се квалифицира. Сега зависи по принцип,
↗когато е криптирано,
↗а какви са начините да се
↗аа
↗какви са начините за достъпване на това
↗устройство, какви са техническите,
↗организационните мерки, които са а
↗предприети, възможно ли е? А това, което
↗трябва да се отговори като въпрос, е
↗чисто от техническа гледна точка, което
↗по-скоро не мога да отговоря, е възможно
↗ли е това устройство да се достъпи
↗сравни сравнително а лесно, дори да е да
↗е криптирано. А така че вероятността,
↗нали това да се счете по принцип за
↗нарушение на сигурността аа е голямо. И
↗тук препоръката ми по-скоро би била в
↗зависимост от техническите и
↗организационните мерки, които вие
↗наистина сте си предприели, да а много
↗много внимателно да си направите
↗оценката на риска на базата на
↗методиката на на комисията и да видите в
↗кое ниво на риск бихте аа попаднали
↗потенциално.
↗Аа и всъщност края на въпрос, който не
↗дочетох, е трябва ли да се уведомяват
↗субектите на данни. А тук по-скоро ще
↗зависи дали имате високо ниво на риск на
↗базата на оценката, която сте си
↗направили. Ако оценката ви показва
↗високо ниво на риск, ще трябва да
↗уведомите субектите на данните. Да. Ако
↗ви показва ниско или средно ниво на
↗риск аа
↗ниско, средно и нали само ниско или
↗средно, трябва да уведомите само
↗комисията, при високо комисията и
↗субектите на данните.
↗А след това, когато използваме външен
↗доставчик на облачни услуги и профилът
↗се случи в неговата инфраструктура, това
↗се случва доста често на практика. В
↗този случай ам
↗той по-скоро би се считал за обработващ
↗данните. И въпросът е кой носи основната
↗юридическа отговорност пред засегнатите
↗потребители? Ние като администратор или
↗доставчика като обработващ?
↗Аа вие носите като администратор на
↗данните, тъй като, както коментирахме,
↗вие като администратор определяте
↗целите, средствата, определяте всичко,
↗което засяга личните данни. А в какъв
↗вие определяте в какъв обем а
↗обработващият ще има достъп до данните и
↗ще ги обработва? Вие определяте а на кои
↗субекти на данните ще качите данните в
↗облака. Вие определяте какви ще бъдат
↗техническите организационните мерки. Да.
↗Доста често различни доставчици на
↗облачни услуги, макар да са обработващи,
↗те си имат
↗установени технически организационни
↗мерки, а които не са много склонни да
↗договарят или да допълват или да
↗модифицират съгласно а нуждите на
↗различни администратори. В този случай
↗по-скоро администраторът трябва да
↗прецени дали това е подходящият
↗обработващ за него и дали техническите
↗организационните мерки, които той а
↗предоставя са удовлетворяващи а спрямо
↗това, което той желае да постигне. Така
↗че крат краткият отговор е
↗администраторът носи административната
↗отговорност, а носи я пред Комисията за
↗защита на личните данни, носи я пред
↗засегнатите потребители, а защото той
↗общо взето определя всичко, което е
↗свързано с личните данни.
↗А доставчикът като обработващ може
↗евентуално да носи самостоятелна
↗отговорност в много ограничени хипотези
↗и това са случаите, в които всъщност той
↗се а или той директно нарушава а GDPR и
↗законодателство за защита на личните
↗данни или втората хипотеза, в която може
↗евентуално той да отговаря директно, е
↗когато се е отклонил от инструкциите и
↗възлаганията на администратора. Ако той
↗се отклони от тях, а това означава, че
↗той започва обработващия да обработва на
↗на негово си основание самостоятелно.
↗Какво означава пък това? Това означава,
↗че той придобива за тези данни, за които
↗се е отклонил от инструкциите и от
↗възлагането, той придобива качеството на
↗администратор
↗и заради това той би носел самостоятелна
↗отговорност в този случай.
↗Но много са ограничени. Ако все пак
↗обработващият а се придържа спрямо
↗инструкциите и възлаганията на
↗администратора плътно, тогава
↗отговорният ще бъде администраторът.
↗Аа и по повод предния ми въпрос за
↗доставчиците. Какви са най-важните
↗клаузи, които една IT компания трябва да
↗включи в договори си със своите
↗поизпълнители, аа за да се защити
↗максимално при евентуален Lлен DataБриш,
↗половина на под позпълнителя.
↗Аа
↗чудесен въпрос.
↗Отговорът ми обаче ще бъде малко
↗по-различен от това да ви посоча
↗конкретни клаузи. Аз ще ви изброя
↗няколко, но по-скоро отговорът ми е
↗следния.
↗А
↗за вас, нали, да кажем, ако вие сте IT
↗компанията, която е администратор, а или
↗дори да да сте обработ Сега ще
↗разгледаме хипотеза, в която IT
↗компанията е администратор по-скоро. А
↗това, което ви е важно е цялостно
↗споразумението, което вие подписвате за
↗обмен на данните и за обработването на
↗лични данни под член 28 от GDPR, да ви
↗бъде добре написано.
↗Цялостно
↗е много важно цялото ви споразумение да
↗бъде окей, защото
↗ако то е изключително общо а типа one
↗pagйдър а не посочва техническите
↗организационните мерки и така нататък, а
↗нали няма как да се защити за максимално
↗оттабридж и да очаквате, че сте
↗максимално защитени. А
↗трябва да обърнете внимание на изцяло на
↗съдържанието по 28 да бъде детайлно
↗уредено. А трябва да си разпишете
↗правилно отговорностите, трябва да
↗разпишете правилно всички задължения,
↗които поизпълнителя в ролята на
↗обработващ ще има, включително и в какви
↗срокове трябва да ви уведоми при а
↗установяването на един детабридж. А
↗трябва да си разпишете много детайлно
↗техническите и организационните мерки.
↗Трябва да сте пределно наясно каква ви е
↗веригата надолу на поизпълнителите,
↗какъв механизъм ви е на одобряване на
↗поизпълнителите ще си изберете.
↗Аа трябва да си разпишете правилно а
↗всички категории данни, които давате на
↗всички субекти на данните. Трябва да сте
↗наясно данните ще ви ще излизат ли извън
↗територията на Европейския съюз, което
↗означава ще имате ли трансфер на
↗данните. А ще трябва ли да се да има
↗някакви други подходящи гаранции за при
↗трансфера на данните, което означава,
↗нали, а да имате адекватно ниво на
↗защита, да имате стандартни договорни
↗клаузи, а или някакъв друг тип а
↗гаранции. Това са това са всички
↗термини, които са свързани с трансферите
↗на данни, но нали за да се защитите
↗максимално и това трябва да осигурите,
↗че трансферите са ви окей, ако напускат
↗Европейския съюз. Така че изключително
↗нали да да разпишете много детайлно
↗техническите, организационните мерки.
↗Много са аспектите, които и клаузите,
↗които трябва да разпишете вътре, които
↗имат наистина практическо олицетворение
↗и израз, за да можете да се защитите
↗максимално при евентуален дейтабридж.
↗Също така от време на време да правите и
↗одити на обработващия, за да може да
↗осигурите, че той реално на практика ги
↗спазва. Това са ви клаузите. Сега вече,
↗ако IT компанията аа е обработващ и тя
↗вече подписва
↗договори с подобработващи, които са ви
↗подизпълнителите,
↗това означава, че някъде там IT
↗компанията има някой, с който си
↗партньорът, който е администраторът на
↗данните. Това, което вие трябва да
↗направите като IT компания, като
↗обработващ, е всичко, което вие сте
↗поели като договорни ангажименти и
↗задължения в споразумено споразумението
↗си за обработване на данните с
↗администратора.
↗Ще имате задължението да го предадете
↗надолу по веригата. Това означа
↗означава, че вие трябва да задължите по
↗изпълнителите си, които са
↗подобработващи аа с да им вмените същите
↗задължения и отговорности, които вие
↗имате аа по договора си с
↗администратора, за да може да се осигури
↗тази последователност във веригата.
↗И надявам се с това да отговорих на
↗въпроса.
↗И а какви са правата ни, ако от фирмата,
↗в която работим, са ни изтекли всички
↗наши лични данни, с които разполагат
↗имена, адрес, банкова информация, etcра.
↗Ам
↗сега правата, които вие имате по
↗регламента са много различни. Ам
↗така, ще ги групирам на няколко нива.
↗правата. Първото нещо е, че когато са
↗изтекли данните, трябва да определим
↗какви са данните и с какво ниво на риск.
↗Когато определим нивото на риска,
↗всъщност това ще предопредели дали
↗работодателят
↗аа е задължен да ви информира или не. А
↗така че ако имаме високо ниво на риска,
↗той не ви е уведомил, това само по себе
↗си е нарушение, за което вие можете да
↗да информирате Комисията за защита на
↗личните данни. А
↗ако
↗м говорим за административна
↗отговорност, аа нали така или иначе той
↗е задължен да информира Къзалъда и
↗Къзалъд така или иначе ще направи а
↗детайлна проверка. Отделно от това вие
↗имате а
↗право на информираност,
↗а имате право на достъп до до данни
↗съгласно GDPR. А, така че можете да
↗поискате във всеки един момент
↗информация за [хърка]
↗за уведомлението, за за нарушението на
↗сигурността на данните, за това какъв е
↗рискът, който а може да ви
↗рискът за засягането на вашите права и
↗свободи и така нататък. Така че
↗горе-долу това са видовете ви права,
↗а които
↗нали вече можем да говорим и за
↗търсенето на права по съдебен ред, нали,
↗при някакви вреди, но тук е въпрос на
↗това изобщо какъв е видът на
↗нарушението,
↗ам по какъв начин на практика са
↗засегнати а правата ви като субект на
↗данните и какви са настъпилите вреди.
↗А така че имате си възможността
↗постоянно да упражнявате а правата си по
↗GDPR. А имате от друга страна
↗възможността да нали на админист на ниво
↗административно праводаване
↗аа да активизирате къзлъда или да се
↗свър свържете с Къзлъда или да подадете
↗дадена информация към комисията. Ако ако
↗да кажем имате съмнения, че
↗работодателят не е подал уведомление, е
↗трябвало да подаде, можете да
↗сигнализирате затова на Комисията на
↗защита на лични данни. Така че това ви е
↗второто ниво как можете да защитите.
↗Така ще осигурите, че къзладът ще
↗сезира, ще направилните
↗преценки и проверки и нали така ще
↗гарантира, че всъщност работодателят ще
↗ам поне предотврати оттук насетне
↗настъпването на такива ам нарушения или
↗евентуално, че ще предприеме някакви
↗подходящи мерки, за да намали нивото на
↗риска. Така че това също ви е важно. И
↗третото нещо, вие вече по съдебен ред,
↗ако имате някакви вреди, които сте
↗установили.
↗Така че надявам се, че с това също
↗отговорих.
↗А, благодаря ви много на всички за
↗чудесните въпроси. Бяха страхотни. А ще
↗изчакам още около 30 секунди до минута,
↗за да видя дали ще има още евентуално
↗въпроси на базата на това, което
↗коментирахме и допълнително и
↗междувременно всъщност да ви покажа на
↗Комисията за защита на личните данни на
↗техния уебсайт кои са полезните
↗източници.
↗А когато скролната надолу, ще видите тук
↗секция за зада, а което накратко е закон
↗за защита на личните данни и ще видите
↗подаване на уведомление по член 33 от
↗общия регламент за защита на личните
↗данни. Когато натиснете на него, тук ще
↗видите а информация точно за
↗уведомлението
↗при нарушение на сигурността на данните.
↗Ще видите начините за подаване, как
↗можете да го подадете. А и също самите
↗формуляри. Имате ги в PDF, имате го и в
↗Docs. А дори
↗можем сега да свалим
↗едно уведомление и да го разгледаме.
↗Ето, имате първоначално, имате



