Подкаст

Първа линия на киберзащита: сигурност на крайните точки

Витан Костов (мениджър "Решения за сигурност" в Noventiq), Красимир Трайков (експерт по информационна сигурност, съосновател на "КиберКЛУБ" и член на Българс), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)

Разговор за защитата на крайните точки като първа линия срещу кибератаки — човешкият фактор като основен вектор, определянето на заплахите и изграждането на цялостна стратегия и политики за управление и контрол на устройствата. Обсъждат се още BYOD, политиката на нулево доверие (Zero trust) и двойната роля на изкуствения интелект — както в атаките (вкл. deepfake), така и в защитата, където автоматизирано анализира големи обеми данни и вдига аларма за преглед от анализатор.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

🆕🎙️Знаете ли откъде влизат киберпрестъпниците и коя е първата линия на защита от кибератаки? А какво знаете за сигурността на крайните точки? Трябва ли организациите да ограничават ползването на лични устройства и да въвеждат политика на нулево доверие? На тези въпроси търсим отговори в новия епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”, който осъществяваме със съдействието на Noventiq, и в който гостуват:
📌Витан Костов, мениджър “Решения за сигурност” в Noventiq, и
📌Красимир Трайков, експерт по информационна сигурност, съосновател на “КиберКЛУБ” и член на Българската асоциация по корпоративна сигурност.

❓Кои са заплахите за крайните точки, как се изгражда политика за сигурност, кой трябва да я следи, какво да се прави, ако организацията следва BYOD политика (т.е. разрешава използването на лични устройства за работни цели) и трябва ли да прилагаме политика на нулево доверие (Zero trust)? Гледайте новия епизод на “ТЕХнически погледнато”, за да разберете отговорите на всички тези въпроси и да чуете съветите на експертите.

Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg

Абонирайте се: 👉 / @zone4tech

Последвайте ни:
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg

#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #изкуственинтелект #AI #компании #сигурност #cybersecurity #киберсигурност #endpointsecurity #BYOD #zerotrust #zerotrustsecurity

00:00 В този епизод
01:40 Сигурност на крайните точки - какво е това?
07:27 Какви са заплахите към крайните точки?
20:14 Как се изгражда политика за защита?
23:50 Какви технологии се използват?
31:43 Какво е мястото на изкуствения интелект?
35:30 Кой трябва да следи за сигурността?
41:43 Какви са предизвикателствата?
47:57 Какво да правим при наличие на BYOD политика?
52:50 Zero

Описанието е на Zone4Tech.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗А действително човешкият фактор винаги

↗винаги ще бъде в центъра, без значение

↗от типа атака, от различните вектори,

Покажи целия препис — още 1539 абзаца (~9304 думи)

↗които а по които тази атака се случва.

↗Аа защото

↗а именно чрез а атаки, насочени към нас

↗като хора, могат да бъдат експлоатирани

↗различни виемости от технологични от

↗технологично естество.

↗Когато искаш да бориш дадена заплаха,

↗която таргетира твоята компания, първо

↗трябва да определиш заплахите.

↗Предизвикателства има много, но отново

↗ако се върна една стъпка назад, всичко е

↗се базира на това ние да имаме правилно

↗изградена стратегия относно цялостната

↗IT сигурност, киберсигурност в

↗организацията в частност на на

↗политиките за управление и и контрол и

↗защита на устройствата на крайните

↗точки. А и оттам нататък отключително

↗лесно можем да изберем правилните

↗способи за защита.

↗Повечето хора всъщност и ние разглеждаме

↗винаги AI-я само за заплахи. Само

↗атакуващ, но изкуствения интелект може

↗да се използва и за защита, като

↗изкуствения интелект много по-бързо може

↗да обработи голямо количество от

↗информация много по-бързо от всеки един

↗човек анализатор. И изкуствения интелект

↗се използва като средство за защита

↗точно в това. Автоматизирано събира

↗голямо количество данни. прави

↗корелациите по-бързо от всеки един

↗анализатор между тях и това, което може

↗да направи най-ефикасно е да вдигне

↗аларма и вече човек да прегледа.

↗[музика]

↗Здравейте, вие сте с технически

↗погледнато подкастът, в който

↗дискутираме горещите теми от света на

↗технологиите. Аз съм Мая Бойчева. Освен

↗на сайта

↗zonefortechir. Може да ни гледате и

↗слушате във всички популярни платформи.

↗Ако не искате да изпуснете интересен

↗епизод, абонирайте се за канала ни в

↗YouTube. Знаете ли откъде влизат

↗киберпрестъпниците и коя е първата линия

↗на защита от

↗кибератаки? Аа а какво знаете за край за

↗сигурността на крайните точки? Трябва ли

↗организациите да ограничават ползването

↗на лични устройства и да въвеждат

↗политика на нулево доверие? На тези

↗въпроси ще търсим отговори в днешния

↗епизод на Технически погледнато, който

↗осъществяваме със съдействието на

↗Новентик. В студиото ни гостуват Витан

↗Костов, мениджър решение за сигурност в

↗Новентик и Красимир Трайков, експерт по

↗информационна сигурност, съосновател на

↗киберклуба и член на Българската

↗асоциация по корпоративна сигурност.

↗Здравейте и благодаря, че приехте

↗поканата ни за участие в технически

↗погледната. Здравейте, благодаря за

↗поканата. Здравейте. А темата е много

↗актуална на фона на постоянно

↗нарастващия пазар на решения за

↗сигурност на крайните точки, за които се

↗очаква ръст от 7,7% през 2025 година.

↗Прогнозите са да достигне 18,7 милиарда

↗според данни на The Research The

↗Business Research Compy. И това е

↗очакван отговор на непрекъснато

↗увеличаващите се заплахи. И преди време

↗излязоха данни, че 68% от организациите

↗в световен мащаб са били обект на

↗успешна атака към крайните точки.

↗Дигиталната трансформация, отдалечената

↗работа, изискванията за съответствие

↗играят също сериозна роля за увеличеното

↗търсене на точно такъв тип решения за

↗сигурност. Но всъщност интересно е и да

↗започнем оттук. Какво представляват тези

↗крайни точки, за които няколко пъти вече

↗споменах и какво всъщност означава

↗сигурност на крайните точки? А ще си

↗говорим на ти, Витан, може би от теб да

↗започнем. Благодаря. Благодаря още

↗веднъж за поканата. Благодаря за

↗възможността да говоря по тази интересна

↗тема, защото смятам, че е изключително

↗чувствителна и а така както и ти

↗спомена, не само в нашата държава, но в

↗европейския в световен мащаб има

↗изключителен а изключително увеличение

↗на броя атаки, на разновидностите на и

↗вариациите дори на съществуващи атаки се

↗увеличава към крайните точки. И затова е

↗много важно всяка една организация, без

↗значение от мащаба на самата

↗организация, да има адекватна аа защита

↗и стратегия за защита на именно на

↗крайните точки. А крайните точки съвсем

↗условно могат да бъдат аа в много широк

↗спектър. Най-често сме свикнали да

↗приемаме мобилни телефони, таблети, а

↗като мобилни устройства като цяла група,

↗заедно с компютри, преносими и

↗стационарни компютри аа за крайни точки

↗в в една организация. А, но в с един

↗по-широк поглед ние може да

↗идентифицираме множество други

↗категории, крайни точки, а и те са

↗свързани с различни други физически,

↗хардуерни, а и софтуерни интерфейси.

↗Давам съвсем простичък пример. Аа крайна

↗точка може да бъде един принтер,

↗управляем принтер чрез системата за

↗управление на на печат в една

↗организация. Крайна точка може да бъде и

↗тези така модерни а екрани, а които са

↗по стените на за залите за срещи. Те

↗имат интеграция с контактната книга на

↗една организация,

↗с а с календар, със системата за

↗мултимедия, която е вътре в залата. От

↗своя страна системата за мултимедия има

↗също достъп до до нашия акаунт или до

↗група акаунти или по някакъв друг начин

↗до а информация вътре в в нашата а в

↗нашата

↗инфраструктура. В а друг аспект също

↗може да се счита като крайна точка а

↗дори нашия автомобил. по-съвременните

↗автомобили имат интеграция с нашите

↗мобилни устройства и например а през

↗един такъв интерфейс може да се използва

↗Teams за провеждане на конферентен

↗разговор, конферентна среща

↗през хедсета на колата, на автомобила.

↗Така че индиректно това също може да

↗бъде една уязвимост, макар и не толкова

↗разпространена от гледна точка на

↗атакуващите в момента като хоризонт за

↗за а експлоатиране на на различни

↗пробойни, но въпреки това и и такъв тип

↗крайни точки могат да бъдат дефинирани.

↗Още по-широко погледнато, крайните точки

↗могат да варират и в много

↗по-специализирана по-специализиран

↗аспект от гледна точка на различни

↗индустриални системи, различни датчици,

↗различни сензори, които а опосредствено

↗или директно имат достъп до а някакви

↗данни, които са вътре в организацията

↗посредством различни интеграции,

↗различни канали. Така че, а, затова

↗казвам в в днешно време е изключително

↗важно една организация да има

↗изключително адекватно виждане върху а

↗това какви са заплахите, върху крайните

↗точки, без значение от техния тип и без

↗значение от а от това в кой от тези

↗вектори, кой от тези групи крайни точки

↗спада.

↗Какви могат да бъдат заплахите? Как си?

↗Аз малко да върна темата още на твоето

↗интро. ти каза 68% от организациите. Да,

↗това е доста стара е от гледна точка от

↗преди три години, мисля, че

↗информацията, но общо взето аз не

↗намерих по-нова информация, но е факт,

↗че това е доста доста Да, доста цитирана

↗информация. Цитирана, защото повечето

↗компании, да речем, от чисто

↗репутационен риск не искат да споделят с

↗такъв бридж. Когато стане бридж, той не

↗засяга в случая дадена регламента, да

↗речем, защита на на личните данни. В

↗определен срок ти трябва да докладваш за

↗този бридж, защото имаш изтичане на

↗лични данни, но когато няма такива или

↗пък така опитваш се малко да смечиш

↗нещата, а може и да не го докладваш. Ако

↗си по-малка компания, фирма, също няма

↗да докладваш такова нещо. Особено ако

↗загу загубите са ти малки, да речем от

↗порядъка на няколко

↗хиляди са така сравнително малка сума,

↗която ти си склонна да преглътнеш от а

↗така горчивия ти а опит със

↗злонамерените лица, нека ги наречем. А

↗та

↗68% може би е верен, може би не е, но

↗според мен процентът е доста по-голям,

↗защото волно или неволно доста голяма

↗част от компаниите светът просто стана

↗такъв, че попадат под ударите на на

↗киберпрестъпниците и обичаме да се

↗шегуваме. Колегата съм сигурен, че знае

↗този лав за има два типа компании.

↗Едните са били хакнати, другите още не

↗знаят, че са били хакнати. Това е

↗известен лав в сферата. Така че да, ако

↗не знаете, че са били хакнати, явно са

↗от втория тип. А да се върне и на

↗регулациите, за които по-рано каза.

↗Повечето компании разчитат на тях от

↗гледна точка на това, че сертифицират се

↗по даден стандарт, който

↗гарантира някакво малко или средно ниво

↗на сигурност на компании. Те мисля, че

↗вече са защитени, но сигурността в една

↗компания не е само да имате един

↗стейтмънт, един а документ, който казва,

↗да, тази компания отговаря на едни

↗изисквания. А тази информационна

↗сигурност в компанията трябва да е

↗един еже ежедневен, ежечасов,

↗ежесекунден процес. И а да се върна на

↗това, което каза за регулациите. Да,

↗регулации има, но регулациите няма да ни

↗опазят. Това, че имаме сертификат, няма

↗да ни опази от злонамерените лица. А да

↗се върна и на колегата, което каза а

↗девайс тези крайните точки. В крайни

↗точки може да са всичко и той много

↗хубав пример даде с колата с в различни

↗производствени предприятия. Там има

↗всякакви сензори, датчици. Знаете, преди

↗години а имаше такъв удар по една ядрена

↗програма, който беше тръгнал от точно

↗такива контролери. В различни компании

↗се е случвало а компании да бъдат

↗компрометирани от управления на, да

↗речем, климатичната система. Всяка

↗крайна точка по дефиниция, нека я така

↗за общата аудитория да кажем, всичко,

↗което има интеракция с човека. Това може

↗да приемем като крайна точка. Добре. А

↗заплахите какви могат да бъдат? Запла

↗основно в днешно време топ винаги

↗вечната класика фиishшинг. Това си

↗остава вечната класика, защото тя за

↗разлика от други типове заплахи, тя

↗разчита на емоциите на човека. Всичко,

↗както и по-рано каза, човекът е

↗най-слабото. Всъщност не го каза, но

↗намекнах го, че човекът така тези неща

↗атакуват нас като хора. Човекът е

↗най-слабото звено в една цялата,

↗представете си информационната сист като

↗една брънка от сегменти. Човекът е

↗най-слабата брънка, защото на една

↗машина не ѝ се спи, на една машина не ѝ

↗трябва кафе, на една машина не ѝ плаче

↗бебето зад гърба, кучето не драска по

↗вратата да се разхожда. Една машина

↗работи, докато има ток и няма бъг или

↗вирус. А за разлика от човека, човекът е

↗най-слабото звено, защото има тези

↗емоции и злонамерените лица точно това

↗таргетират нас и фишингът ще си остане

↗под различните му форми, защото фишинг

↗не е само да получите имейл със

↗зловредно съдържание, да ви препрати към

↗зловредна страница, да изтеглите

↗прикачено съдържание, което е със

↗зловреден код. А фишинг може да получите

↗и по

↗телефон, с SMS, в различните чат

↗приложения също, особено с български

↗фирми познати такива куриерски има, че

↗имате пратка, обаче пренасочва ви към

↗различен линк от официалния и там

↗плащате. Та фишингът си остава винаги и

↗винаги занапред може би близко бъдеще ще

↗си остане в топ, просто защото има

↗човешка интеракция. Следващото нещо,

↗което може да добавим, е drun само. Нан

↗Самуера си е така. Отново може би в топ

↗три го класирам след фишинга за

↗киберзаплахите върху крайните устройства

↗отново, защото има участие в някои от

↗случаите от от хора, от служители. Пак

↗изморен си на работа, работиш след

↗работно време, вече си разсеян, мислиш

↗за наближават великденските празници,

↗мислиш как ще излезеш и това нещо по

↗някакъв начин те таргетира и ти от

↗невнимание ще заразиш освен себе си и

↗цялата компания. Вече, както колегата

↗каза, нещата са малко по-навързани и ти

↗не си едно крайно устройство, което има

↗достъп само до себе си. Ето той например

↗да това с мултимедиа принтери, те имат

↗цялата адресна лист. Те са част от една

↗ти си брънкал цялата мрежа. В момента, в

↗който се заразиш, ти заразяваш цял

↗клъстр. Runare е вирус, който заразява,

↗когато се заразите, всичко на вашата

↗машина се криптира и хакерите или

↗недоброжелателите искат откуп от вас.

↗Откупът става обикновено в

↗криптовалути и компанията трябва да

↗заплати този откуп, за да файловете ѝ да

↗да бъдат отключени. Проблемът при RAN

↗Самуера, че когато а RANWе-ра преди да

↗зарази вашата машина, той и източва

↗данните. Така хакерите получават достъп

↗до данните. След това а данните на

↗вашата машина са криптирани и те в някои

↗от случаите получават два пъти печалба.

↗Веднъж, когато им преведете пари, за да

↗отблокират вашите файлове и следващия

↗път, когато вече тези изтекли от вас

↗файлове, те ги продават в тъмната мрежа

↗на конкуренти и на всеки заинтересован.

↗Така печалбата им става два пъти

↗по-голяма. Хакерите, за учудване на

↗повечето хора имат а тези този ранк.

↗Хакерските организации имат ранг, в

↗който може да проследите, ако ви е

↗хакнал определена хакерска компания, вие

↗може да видите дали нейният рейтинг е

↗висок или нисък и по това да прецените

↗дали да ѝ дадете откуп или не и това

↗става. А къде може да се намери тази

↗информация? Някога е и публична. Просто

↗нека не даваме съвети на аудиторията,

↗защото някои от тези сайтове може да са

↗опасни. А сега се подсещам за това

↗разглеждам с има много изтекли пароли в

↗интернет. може да си намерите с купища.

↗Но ето още един съвет за нашите зрители,

↗че не е хубаво да се ровите в тези неща,

↗защото не знаете на какво ще попаднете.

↗Може в някои от тези краденшъли, които

↗искате да изтествате, може точно този

↗човек да се е заразил там. Аа като трето

↗нещо мога да сложа всякакъв зловреден

↗код, без значение как е получен. А в

↗момента така върват стилърите, така да

↗ги наречем, под всякакъв вид ума стилър,

↗atтоomic стилър, без значение какъв. А

↗стилърите какво правят? Кърдят най-общо

↗казано. А когато се заразите с подобно

↗нещо, има така наречените команден

↗контрол сървъри, които дават команди на

↗вашата машина какво да изпълнява и тя

↗връща чинно на този комантен контрол

↗сървър всяка информация, която е

↗поискана. Мхм.

↗Добре. Други заплахи има ли така, които

↗Витан можеш ти да отличиш? Ами заплахите

↗са безбройни. Не ми се иска а днешния

↗хубав подкаст да го превръщаме в една

↗черна тема с безпрой заплахи. А но нека

↗да кажем, че а действително човешкият

↗фактор винаги винаги ще бъде в центъра,

↗без значение от типа атака, от

↗различните вектори, които а по които

↗тази атака се случва.

↗А,

↗защото именно

↗чрез атаки, насочени към нас като хора,

↗могат да бъдат експлоатирани различни

↗видимости от технологични от

↗технологично естество. А както вече се

↗се спомена а и преди малко, това могат

↗да бъдат различни а зловредни кодове.

↗Могат да са вируси, могат да са троянски

↗коне, могат да са ransware, както и ти

↗спомена.

↗А могат да бъдат

↗включително в последните години набира

↗популярност, нещо, което за мен е

↗особено притеснително, а защото срещу

↗него няма ясен отговор и това са така

↗наречените пфейк. Хм. Защото а примерно

↗за нас като специалисти донякъде е ясно

↗как работи един стилър. Ясни са

↗определени тенденции. Може да се засече

↗в а да речем в единица време откъде

↗тръгва някаква атака. дали тя е базирана

↗на стилър или е базирана на на че по

↗някакъв друг способ, дали атаката е

↗таргетирана, дали е

↗повсеместна. А докато припфейк а много

↗често се случва така, че ние разбираме

↗много късно, но когато тази атака се е

↗случвала и много често тя може да бъде

↗успешна. А защо дип фейковете са

↗притеснителни за мен? Защото всъщност те

↗представляват една в буквалния смисъл

↗измама на нас като като хора. Тоест

↗пфейк като цяло има

↗а идеята да да персонализира някой друг

↗човек. да се примерно аз мога да се

↗представя от ваше име пред него и а така

↗моята атака да е толкова силно

↗таргетирана, че аз да се явя с вашия

↗образ, с вашия глас пред него, така че

↗той наистина да повярва, че вие

↗контактувате и ако вие сте доверено лице

↗и така мога могат да се случат различни

↗бизнес транзакции, които всъщност са

↗фалшиви.

↗А притеснително е от тази гледна точка,

↗защото много трудно може да се

↗предотврати такъв пфейк, тъй като той е

↗насочен срещу човека, не срещу не срещу

↗технологията, не срещу машината, не

↗срещу срещу устройството, с което

↗работим. От друга страна пък пфейк

↗изключително много е изключително се

↗базира върху

↗технологии от изкуствен интелект, а

↗изкуствен интелект се развива главомно в

↗в нашия става и все по-достъпен. И все

↗по-достъпен. Така че,

↗а не искам да чертая черни краски. Срещу

↗срещу всяка заплаха съответно има

↗отговор. Secкюрити експертите не спим.

↗Вендорите на secкюрити решения също не

↗спят. Така че плеядата плеядата е

↗огромна от заплахи, но пък също смея да

↗кажа, че има и също толкова много

↗решения. Хм. Колкото има и заплахи.

↗Всяко действие има обратно по сила

↗противодействие. И аз да се върна отново

↗на заплахите. Когато говорим за крайни

↗устройства, аз ще така ще прескоча малко

↗в темата. Занимавам се с secюрити a.

↗Какво е това? Обучение на служителите в

↗компанията по отношение точно на тези

↗заплахи и общо взето крещниш и викаш с

↗цял глас тука има заплаха еди каква си е

↗заплахата, как може да се предпазим от

↗нея и какви са

↗способите. В преди доста години, когато

↗започнах с това нещо в един курс се

↗спомена едно нещо много хубаво, което

↗още ми лежи. Когато искаш да бориш

↗дадена заплаха, която таргетира твоята

↗компания, първо трябва да определиш

↗заплахите и много хора, примерно, когато

↗се бориш за secю примерно, много хора ще

↗тръгнат сега средства за борба със злове

↗софтуер, да речем, ще ползват

↗антивируса. Средства за борба с

↗Deepфейк, след малко мога да разкажа и

↗за тях. Ето едно друго средство за

↗борба. Започвате да искате да направите

↗стратегия за това как да се опазите.

↗Най-добрият вариант за това да започнете

↗откъде да видите какви инциденти имат

↗най-често. Ако веднъж на 10 години сте

↗се заразявали със зъв софтуер, а всеки

↗месец ви крадат устройство, не е ли

↗по-добре да започнете securриity aware

↗там, където е да обучите хората за

↗физическа сигурност, как да опазват

↗вещи, чанти и така нататък. И точно тук

↗искам да вметна, че една от заплахите на

↗крайните устройства на първо ниво, така

↗да започнем, е винаги физическата

↗сигурност. Хората пътуваме, отиваме на

↗командировка, отиваме в други страни и

↗това устройство много лесно може да бъде

↗откраднато, много лесно може да бъде

↗оставено на летището, да го да го

↗забравите. Някой друг така да придобие

↗достъп до него. И ето топ отново. Айде,

↗вече ги сведохме до пет-шест може би

↗стана. Физическата сигурност също трябва

↗да бъде отчетена в това, защото хората в

↗невниманието си разсеяни сме, вещите ни

↗се губят или пък нарочно могат да бъдат

↗откраднати. Така че отново съвет за

↗нашите зрители. Не оставте без надзор

↗тези тези вещи, особено когато тези неща

↗имат достъп до служебна или корпоративна

↗информация.

↗Малко по-късно ще си поговорим и за

↗политиката Bring Your own device, а

↗където всъщност пак става дума точно за

↗тези заплахи и за физическата сигурност,

↗но сега ми се иска, тъй като доста

↗заговорихме за така черната хроника за

↗негативните а и за заплахите, аа да

↗кажем пък нали как се противодейства,

↗как се изгражда една политика за защита

↗на крайните точки.

↗Ами ако позволите да започна.

↗А действително е доста просто, ако

↗погледнем от от високо, нещата не са

↗толкова сложни, колкото а нали може би

↗на незапознатия с темата потребител или

↗слушател аа звучи, но но в крайна сметка

↗всичко е много а много логично издържано

↗и е и се систематизира в няколко лесни

↗стъпки, които са общовалидни въобще за

↗за много, как да кажа аз аспекти от

↗нашия живот. Хм. Като цяло имам предвид,

↗че за да изградим една политика, ние

↗всъщност първата стъпка, от която

↗започваме да дефинираме нейния обхват,

↗какво попада в обхвата на тази политика?

↗Това са нашите устройства. Те са

↗мобилни, те са компютри, а те могат да

↗бъдат а стационарни компютри, могат да

↗бъдат таблети. Също сле в следващия

↗момент ние трябва да дефинираме какви са

↗изискванията за защита на тези

↗устройства. Защитаваме ги физически,

↗защитаваме ги софтуерно, защитаваме

↗информацията на ниво

↗криптиране, информация, която се намира

↗на самото устройство. Защитаваме

↗информацията на ниво файл. Тоест, по

↗някакъв начин ние може да

↗криптираме, да класифицираме файла, да

↗вградим вътре в самия файл някаква

↗защита, някакъв механизъм за

↗проследяемост и така нататък. А след

↗което избираме подходящите инструменти,

↗с които да реализираме тези аа

↗най-условно казано контроли, които сме

↗дефинирали с дефиницията на

↗изискванията. А след което имаме една

↗трябва да имаме една качествена

↗имплементация. А както и той спомена,

↗трябва да имаме

↗много а избягвам думата на английски, но

↗трябва да имаме много а така добро

↗направено обучение за крайните. Съзнато

↗отношение по информационна сирност.

↗Супер. Точно. Да. на български звучи

↗звучи по-дълго, отколкото всъщност е

↗смисълът може би на на на този термин,

↗но трябва да имаме такава осъзнатост.

↗Тази тази осъзнатост се придобива именно

↗чрез обучения, много фокусирани

↗обучения. Тези обучения трябва да са

↗относително на често, да са да са

↗таргетирани, да са фокусирани към на

↗база на определени заплахи, групи

↗потребители и така нататък. А след което

↗ние трябва да имаме и

↗наблюдение като част от тази стратегия,

↗защото ако оставим

↗нещата на така да оперират от само себе

↗си, рано или късно ние ще попаднем от в

↗тази втора група, за която той спомена в

↗началото, на компании, които все още не

↗знаят, че са че имат пробив в

↗сигурността. Така че наблюдението е

↗много важна част от а от изграждането на

↗на една политика за сигурност в

↗компанията спрямо крайните устройства и

↗естествено последващо развитие на база

↗на това какво се случва от какви

↗резултати имаме от наблюдението и от

↗развитието във времето.

↗Ти спомена аа устройства, инструменти.

↗Инструменти беше думата. А какви

↗технологии се използват за защита

↗всъщност с оглед на точно на тази

↗политика която

↗организацията осъществява? Спрямо

↗крайните устройства има изключително

↗огромен набор от от устройства.

↗Производителите на системи за сигурност

↗са безбройни.

↗Имаме традиционни хегемонии

↗в така калейдоскопа на а производители

↗от спектъра на информационната

↗сигурност, които са от да речем от 20 до

↗30 години на пазара. В най-честия случай

↗те произвеждат класически антивирусни

↗системи, които са полезни и са важни, но

↗отдавна вече не са достатъчни. И а в

↗този аспект на пазара в последно време а

↗така се появиха много нови играчи, които

↗да които предоставят различни решения а

↗с разширени функции а върху стандартната

↗антивирусна програма. Вече говорим за

↗аection response, за автоматизиран

↗detection response, говорим за extended

↗detection и xdr, така наречения extended

↗detction respons, който може да корелира

↗събития между които се случват между

↗самите работни станции в други брънки на

↗нашата инфраструктура и така нататък. И

↗като цяло системата да или системите да

↗взимат автоматизирани а решения и да

↗прилагат някакви действия. преди човек

↗да има възможност да да осъзнае какво се

↗случва. А това е само една част от от

↗системите, които работят в наша полза.

↗От друга страна, а когато говорим за

↗крайни точки, задължително трябва да

↗имаме адекватна система за управлението

↗на тези крайни устройства. А в нашия

↗свят използваме термина mobile device

↗manджмънт или MDM. А на пазара има

↗няколко сериозни играча, които

↗предоставят подобен тип технологии и

↗особено за организации, в които имаме

↗адаптирана стратегия за използване на

↗устройствата в движение. Имам предвид

↗хора, които а могат да бъдат мобилни,

↗тоест не са стационирани в в един офис

↗по цял ден. Могат да работят от различни

↗места, а при устройства от устройства с

↗различен РФ фактор, а устройства, които

↗могат да не са собственост на на

↗компанията.

↗За за такъв тип компании, за такъв тип

↗организации е абсолютно задължително да

↗имат подобна а система за управление на

↗тези устройства, която да има

↗разработени необходими контроли,

↗политики, правила за достъп и така

↗нататък. Също така от изключително

↗значение, а нещо, което е много полезно,

↗макар че не е

↗панацея, аа това е мултифакторната

↗автентикация. Тя е досадна за много

↗хора, разбирам, включително и на мен ми

↗е досадна в някои ситуации като краен

↗потребител, но пък е от изключително

↗значение, защото чрез мултифакторната

↗автентикация съвсем спокойно могат да

↗бъдат

↗преодоляни. Статистиките са различни, но

↗над

↗80% от някои от най-конвенционалните

↗атаки могат съвсем спокойно да бъдат

↗преодоляни, че чрез използване на

↗мултифакторна автентикация.

↗А плюс това има много други системи,

↗които които ни помагат. Има различни

↗методологии, различни концепции за това

↗как те се организират да работят аа

↗холистично в нашата инфраструктура. Една

↗от тези концепции е така наречена така

↗наречения Zero Trъust подход или нулево

↗доверие, подхода на нулево доверие,

↗който има различни форми, различни

↗имплементации, различни разбирания и

↗така нататък.

↗Аз ако мога да добавя колегата каза може

↗би едни от най-важните неща MDM, когато

↗става въпрос за мобилни устройства, каза

↗за XDR и така нататък, мога да добавя и

↗DLP. Data Loss prevention е нещо, което

↗също може да пази изтичане на данните

↗извън нашата организация, особено когато

↗става въпрос може би и за инсайдър

↗атаки. Те тях не споменахме, те не

↗касаят всъщност извършват се през крайни

↗устройства, не са конкретно насочени към

↗тях, но това е, когато вътрешно лице от

↗нашата организация се опита да изнесе

↗данни навън или да ни компрометира. А за

↗а до факторната автентикация съм на 100%

↗сигурен, че това нещо трябва да се

↗вентири където е възможно и е доста

↗дразнещо, особено когато се имаш повече

↗от няколко кода. А другото, което искам

↗да добавя, водя си записки, но пасворд

↗мениджърите е това, което е добре да

↗включим, когато говорихме и за факто

↗автентикация, пасърд мениджърите са едно

↗сравнително евтино и доста добро решение

↗за това за за начините, по които ще

↗управляваме нашите пароли. Изискванията

↗за паролите може би са до болка познати

↗на всички нас. Да са дълги, да са

↗комплексни, а да се съхраняват. Едно от

↗основните неща е да се съхраняват на

↗силно място и да са различни, защото ако

↗не съхраняваме паролите на сигурно

↗място, колкото и комплексни да са те,

↗колкото и сигурни да ги направим и

↗дълги, когато изтекат, те изтичат в чист

↗тек. Затова моят съвет към нашите

↗зрители сега е моля ви, използвайте

↗пасърд мениджъри. Решения на пазара,

↗както колегата каза, има стотици, а

↗всеки един производител може би вече има

↗решение за такова нещо. Просто

↗използвайте съхранение на паролите по

↗някакъв сигурен начин, защото изненада е

↗за повечето хора, защото водя доста

↗входящи обучения на служители в моята

↗организация. Показвам им колко лесно

↗изтичат пароли и как браузърите

↗съхраняват паролите в чист вид. и с един

↗бърз скрипт, особено тези стилъри, за

↗които по-рано казахме, всички пароли,

↗кукита, информация за посещавани

↗уебсайтове, информация за неща, които

↗сме теглили изтичат в рамките на

↗буквално секунди в чийст вид. И всеки,

↗който гледа YouTube видеа как да стане

↗етичен хакер с посочени няколко линка

↗откъде да си вземе такива, а може да ги

↗да ги намери. И да се върнем и на на

↗пфейка най-доброто. А всъщност исках

↗тогава да кажа най-доброто средство за

↗защита от Deep пфейк е а да попитаме по

↗друг канал. Просто ако получим обаждане,

↗а видеоконферентен разговор, защото

↗имаше в миналата година имаше такъв

↗доста фрапиращ случай за голяма сума, а

↗бяха се обадили с deпфейк, представиха

↗се за няколко човека в една организация,

↗копирали техните лица и гласове и

↗накараха друг човек да преведе пари.

↗Хванаха ги накрая. Оказа се, че мисля,

↗че ако не се бъркам, няколко компании са

↗били източени по този начин. Полицията

↗ги залови, но толкова по-лесно щеше да

↗стане, ако след това този човек се беше

↗обадил по телефона негови изпълнителни

↗директор и беше казал: "Абе, да пускам

↗ли парите?" Да му пише SMS, да му пиша в

↗някое чат приложение, без значение по

↗различен канал. Това е съветът ми и за

↗хората, които се съмняват в дадено а в

↗истинността на дадено даден мейл или

↗съобщение, което получават. Просто

↗проверка по различен канал спестява

↗главоболията. Ако седим през една стая,

↗ще отида, ще го питам и ще му кажа:"Абе

↗ти ли ми го пусна това? Да го превеждам

↗ли, да го правя ли?" Той ако ми каже:

↗"Да, ще кимне." Това е всичко, което ни

↗се налага, за да се защитим и не е

↗технологично. И да се върна пак на

↗технологичната страна на пазене. Отново

↗да започна от бейслай, просто да видим

↗какви устройства имаме. Преди да вземем

↗каквото и да е от тези решения, трябва

↗да видим какви устройства ползваме и как

↗ги ползваме. Ако нямаме мобилни

↗устройства, защо купуваме

↗MDM? Чисто и просто. Просто бейслайна,

↗който трябва да поставим, да видим какви

↗устройства имаме. Знаеш ли са

↗устройствата? Какви устройства имаме,

↗как се използват, каква информация ще

↗обработят, ще съхраняват или само ще

↗използват. И оттам вече тръгваме с

↗вендовете със стотици и десетки, десетки

↗и стотици.

↗Изкуственият

↗интелект намира ли място и той сред тези

↗технологии за защита в тези технологии,

↗които трябва да внедрим чрез политиката

↗за защита? Това е много хубав въпрос,

↗защото повечето хора всъщност и ние

↗разглеждаме винаги AI-я само за заплахи,

↗само атакуващ, но изкуственият интелект

↗може да се използва и за защита, като

↗изкуствения интелект много по-бързо може

↗да обработи голямо количество от

↗информация много по-бързо от всеки един

↗човек, анализатор и иска Изкуствен

↗интелект се използва като средство за

↗защитите точно в това. Автоматизирано

↗събира голямо количество данни, прави

↗корелациите по-бързо от всеки един

↗анализатор между тях и това, което може

↗да направи най-ефикасно е да вдигне

↗аларма и вече човек да прегледа. Но този

↗голям обем от данни, от трафични данни,

↗от всякакви данни, той може да ги

↗анализира за в рамките на секунди и

↗просто да изплюва един сигнал, който

↗вече човек да обработи. Така може да

↗използваме а изкуствения интелект

↗интелект не само в заплахи, но и в

↗защита. Хм.

↗Витан, ами абсолютно се съгласявам с

↗това, което и ти каза. Изкуствен

↗интелект напредва във всички посоки в

↗нашия живот. А той се използва вече,

↗както споменахме и при Deep пфейк, не

↗само за атака, той се използва и за

↗защита. А един от най-големите вентори,

↗с които работим, ключов продукт за тях в

↗момента е точно продукт, базиран аа на

↗изцяло на изкуствен интелект за а

↗обезпечаване и на на сигурността. Този

↗изкуствен интелект, този специфичен

↗продукт, той е много полезен от гледна

↗точка на момента, когато ние правим

↗разследване какво се е случило, как се е

↗случило, откъде ни е дошло до главата,

↗откъде откъде се е случил този проблем,

↗какъв е импактът или какво е

↗въздействието на на проблема в нашата

↗организация.

↗А също така той помага много за

↗предикативен анализ, когато ние имаме

↗определени аларми, а които постъпват в

↗различните системи за наблюдение, а и те

↗те могат да са доста сериозен брой а от

↗гледна точка на типове аларми. Могат да

↗са може да е една аларма, но да е за

↗страшно голям брой устройства в различни

↗локации или в различни сегменти на

↗инфраструктурата и така нататък. нещо,

↗което за човек понякога е изключително

↗трудно да да да хване взаимовръзките,

↗корелациите а между всички данни, които

↗които се разглеждат. Така че изкуствен

↗интелект в този аспект е много полезен и

↗тепърва ще ще виждаме неговите

↗проявления. Хм. Тоест самият продукт

↗какво прави? В смисъл взима се, да

↗кажем, вие въвеждате данните, имате

↗данни за атака, въвеждате ги и той

↗анализира. Ти спомена предиктив, тоест

↗предварително анерзира какво може да се

↗случи. Така ли? Възможно е да да го

↗използваме и за преди предикативен

↗анализ а спрямо различни аларми, които

↗може да са false positтив, може да са

↗просто аларми, които се коренят не

↗толкова на secкюрити проблем, колкото на

↗някой функционален проблем, но да да

↗имат проявление като secюрити аларма. А

↗в това той ни помага. Аа самият продукт

↗е интегриран в платформите на на

↗въпросния производител и той вече има

↗достъп до имам предвид инструмента

↗изкуствен интелект.

↗Той звучи малко странно, защото все пак

↗може би е то, да речем изкуственият

↗интелект, изкуствен интелект вече има

↗достъп до тази информация и оперира

↗директно върху нея и казвам, че е един

↗от най-интересните продукти а в като

↗цяло в платформата за изкуствен интелект

↗на този производител и в момента имаме

↗най-сериозен интерес именно към този

↗продукт, който е насочен към секюрити

↗хората в организация.

↗Кой трябва да следи за тази политика за

↗за сигурност на крайните устройства? В

↗смисъл трябва ли да има едно лице? Това

↗мениджърът по информационна сигурност ли

↗трябва да бъде? Кой? Погрешно схващане.

↗Погрешно схващане е за и концепцията, че

↗един човек трябва да бута

↗информационната синост в една компания е

↗може би катастрофално схващане.

↗Информационната сигурност е всеки един

↗човек, всяка една технология, всеки един

↗девайс. А това е информационна силност.

↗Прогрешното минало схващане, че има един

↗екип информационна сигурност. Повечето

↗по-малки компании, един човек oneменшоу,

↗който бута всичко и се напъва да направи

↗нещо, просто не води до никъде.

↗Политиките са внедрени не просто за да

↗ги имаме да седят там в един архив и

↗когато дойдат на оди да ги покажем, да

↗се изфукаме с тях колко добре са

↗написани. Чат GPT може да ни напише

↗доста добра политика по информационна

↗сигуност, но тя ако не бъде приложена от

↗служителите, тя не значи нищо. И

↗политиката по информационна сигурност,

↗без значение в какво направление, тя

↗трябва да достигне до хората. И винаги

↗давам този пример. Имаме компании, в

↗които просто като погледна на стената

↗има разписани процедури, политики, а

↗някаква заповед от управителя. Никой не

↗е чувал за нея. Какъв е смисълът да

↗напишем нещо, което никой не знае за

↗него? Винаги нещата трябва да се спускат

↗така, че да достигам до всички, всички

↗да сме ясни, ясно и точно да сме

↗разбрали, че тези хора ще направят това

↗нещо, ще го изпълнят. да видим къде имат

↗проблеми или нямат, защото ако на хората

↗го направим прекалено трудно, те ще имат

↗този пушбек. Те няма да извършват това

↗действие или ще го извършват с

↗достатъчна доза нервност, че в някакъв

↗момент то да започне да пречи и на

↗бизнеса. И тука е и моментът да кажем,

↗че а сигурността и функционалността не

↗трябва да са трябва да са в един баланс.

↗Колкото посигурно е едно нещо, толкова

↗повече се отдалечаваме от неговата

↗функционалност. Също и с политиките може

↗да направим политика по а за за смяна на

↗паролите и паролите да да направим така,

↗че паролите да се сменяват всяка седмица

↗поведнъж. Това ще е супер сигурно, но си

↗представете как хората ще трябва

↗постоянно всяка седмица да сменяват

↗парола или да запомнят такава и до какво

↗ще доведе това. Просто паролата, която

↗сте си измислили, накрая ще слагате една

↗единичка, накрая една двойка, накрая

↗една тройка. Това са реалните неща,

↗които се случват и изведнъж ние се

↗напъваме да станем по-сигурни, но какво

↗излиза, че затормозяваме хората,

↗затормозяваме бизнес процесите и накрая

↗може да станем и по-малко сигурни. Та

↗политиката по информационна силност

↗винаги трябва да се свежда до хората.

↗Трябва да имаме този подход, който

↗всички да са разбрали, всички да го

↗прилагат и да го направим лесно и

↗достъпно за тях. Колкото по-лесно,

↗колкото по-лесно и по-малко натоварващо

↗е за хората, толкова по по-добре те ще

↗го изпълняват и тази политика ще бъде

↗имплементирана. Това важи за всяка една

↗политика по информационна силост и

↗затова моят съвет е винаги споделяйте,

↗правете информирани кампании във вашите

↗организации. Всички трябва да са наясно

↗и да са така българска дума айнти с

↗процеса.

↗Да, на 100% така е. А информационната

↗сигурност не изключва никого и всички

↗трябва да сме отговорни. А формално

↗погледнат от друга страна именно

↗един така по западна номенклатура Сисо

↗се води позицията на на човека, който е

↗отговорен като цяло в една голяма средно

↗голяма и голяма организация за

↗информационната сигурност и за

↗политиките по-скоро в аспекта на

↗информационната сигурност. А от друга

↗страна са ангажирани различни могат да

↗бъдат ангажирани различни IT екипи,

↗защото в различните организации а IT

↗инфраструктурата се сегментира в

↗различни отдели. Различни хора имат

↗отговорност към различни системи,

↗подсистеми, които са свързани с

↗управлението, осигуряването на

↗устройствата, поддържането на тези

↗политики, които са разписани от от, да

↗речем, от СИСО-то или от ръководителя,

↗който има отношение а към самата

↗информационна сигурност. Така че, а,

↗формалната отговорност се носи от редица

↗хора в в една организация, но това в

↗никакъв случай, както и той спомена, не

↗бива да отнема отговорността,

↗персоналната отговорност на всеки от нас

↗като като краен потребител. А, разбира

↗се,

↗пък трябва да се трябва да да включим в

↗тази тема и различните регулаторни

↗органи, тъй като а самата киберсигурност

↗напоследък е изключително

↗за съжаление модерна тема.

↗А много хора страдат от липсата, от

↗адекватната липса на на една рамка на

↗регулация в в тази посока и различни

↗регулаторни органи в нашия случай на

↗ниво Европейски съюз, не толкова на

↗национално ниво, но колкото на

↗Европейски съюз, са се захванали с това

↗да разпишат а методологии и разпоредби и

↗рамки, в които всяка една организация

↗трябва да бъде а както той каза, алайн

↗йната по някакъв начин, тоест тя трябва

↗да отговаря на тези разпоредби. А в

↗подобни разпоредби има много ясно

↗дефинирано кой формално трябва да носи

↗отговорността за политиката, за

↗обезпечаването на регулацията вътре в

↗една компания и така нататък. А тъй че

↗нещата от една страна трябва да са

↗неформални, за да можем пък всички ние

↗да работим нормално, тъй като балансът

↗между това да затегнем една

↗инфраструктура, една среда твърде много

↗и това тя да я използваваме е много

↗тънък, нали, както и той спомена, може

↗всеки ден, може всяка седмица да се

↗сменят пароли. Дали това обаче е

↗най-доброто решение, най-целесъобразното

↗решение, а това е много дискусионно. От

↗друга страна, пък ако имаме една

↗регулация, която ни дава някаква широка

↗рамка, ние може да адаптираме

↗регулацията в нашата структу в нашата

↗инфраструктура, така че да постигнем

↗много правилен баланс между сигурност и

↗продуктивност на на нашите служители. И

↗това е всъщност може да допълним с това,

↗което и по-рано казах. Не разчитайте на

↗това, че когато имате сертификат, сте

↗защитени. Той решава всичко. Да. Значи

↗знаем кои са заплахите, изградили сме

↗политика, избрали сме технологиите и

↗решенията, които използваме. Имаме

↗човека, който нали надзирава, разбрахме

↗всички трябва да са

↗алайнати с хубавата българска дума.

↗А какви са

↗предизвикателствата пред тази политика

↗за сигурност? Тоест с човека, директора

↗информационна сигурност, който надзирава

↗отгоре, с какво може да се сблъска а при

↗внедряването и изпълнението на на тази

↗политика за сина? Това ми е много

↗смешно, защото точно преди няколко

↗месеца беше води обучение по входящи

↗обучение по информационна сигурност още

↗от предишния ми работодател и вече

↗станаха може би над седем години нямам

↗едно с едно еднакво и преди няколко

↗месеца се хванах. Знаете ли за какво

↗говорих на хората? За как Мойсей е водил

↗хората през пустинята 40 години. И в

↗първия момент хората шокирани тоя път

↗какво ни говори тука. Не сме ли входящо

↗обучение по информационна сигурност? Но

↗след това развихме темата в това, че

↗просто първият пушбек, който ще има,

↗когато се внедри някое решение по

↗информационна сигурност, сред хората, на

↗които затова им пречи. Повечето хора, да

↗речем, работиш пет години на тази

↗позиция, изведнъж идва едносо и ти

↗казва: "Тука сега ще направим това,

↗защото компанията ще ни е по-защитена.

↗Първият пушбек ще е точно от старите

↗служители, които ще кажат"Абе, аз тука

↗съм си работил пет години така ти сега

↗тука с това ще го внедряваме." За мен

↗винаги това, което съм видял, е първия

↗пъшбек, че е в старите служители. Когато

↗един нов служител дойде в компанията,

↗той вече алайнва се с новите правила и в

↗смисъл за него тези неща са нормални,

↗които му казваш, че ще прави оттук на

↗нататък. За старите служители ти им

↗нарушаваш комфорта по някакъв начин,

↗създаваш им допълнително работа,

↗допълнително кликче, което трябва да

↗направиш, допълнителен чек, който трябва

↗в целя на набор от процеси, които трябва

↗да изпълни. И за мен първият пушбек

↗винаги е в хората и в това, че всяка

↗една нова технология ги плаши по някакъв

↗начин. им спира досегашния комфорт или

↗по някакъв начин нарушава работния им

↗процес. Мхм. А разнородните устройства

↗как се управляват толкова различни

↗устройства в организацията? Това също ли

↗е предизвикателство?

↗Огромно. Огромно

↗предизвикателство. Устройствата се роят,

↗а техните способности се

↗увеличават ежемесечно. А операционните

↗системи, макар и да има за всеки тип

↗устройства, обикновено светът е така

↗разделен на една или две операционни

↗системи, аа но пък те имат по няколко

↗версии и има а има операционни системи,

↗които имат способността да работят в

↗върху различен тип хардуер, много

↗различни типове хардуер. Така че това

↗винаги е страшен проблем от гледна точка

↗на обезпеченето на системата, която ги

↗управлява. Има системи, които са

↗по-гъвкави, има системи, които са

↗по-специализирани, по-профилирани в

↗определен тип устройства или за

↗определена операционна система. Така че

↗ние трябва да сме така много прецизни в

↗дефиницията на обхвата, който си

↗поставяме още в направата на политиката

↗аа за за сигурност на крайните

↗устройства, за да може да изберем и

↗правилното решение, разбира се.

↗А също много голямо предизвикателство е

↗това,

↗че имаме няколко подхода. Като цяло

↗всеки вендор на системи със сигурност се

↗опитва да ни закачи в своята екосистема.

↗По някой път тенденциозно или не, те се

↗опитват да направят нещо, което се казва

↗vendor walking. Тоест ти да влезеш

↗веднъж в тази

↗екосистема а на на на съответния вендор

↗и ти да си 100% защитен от нея, което от

↗една страна е добре, защото обикновено в

↗такава ситуация всичко е интегрирано и

↗всичко

↗работи доста оптимално. От друга страна,

↗ако самият вендор има някакъв проблем,

↗сериозен проблем, този проблем се

↗очертава като сериозен проблем за нас.

↗Ние го видяхме преди няколко месеца,

↗един производител падна и половината

↗свят падна, за съжаление. А от друга

↗страна пък, ако така предприемем

↗стратегия за така демократизиране на

↗венторите в нашата организация, в нашата

↗инфраструктура, използваме различни

↗вендори, тогава пък е възможно да

↗изпаднем в затруднения относно

↗интеграцията между различните платформи.

↗Възможно е да се да си закупим

↗инструменти, които имат припокриващи се

↗функции, което от икономическа гледна

↗точка не е достатъчно оптимално. А това

↗пък от своя страна води и до

↗по-усложнени операции от гледна точка на

↗поддръжката на управлението на самите

↗платформи, системи за сигурност и така

↗нататък. Така че предизвикателства има

↗много, но отново ако се върна една

↗стъпка назад, всичко е се базира на това

↗ние да имаме правилно изградена

↗стратегия относно цялостната IT

↗сигурност, киберсигурност в

↗организацията в частност на на

↗политиките за управление и и контрол и

↗защита на устройствата на крайните

↗точки. А и оттам нататък относително

↗лесно можем да изберем правилните

↗способи за защита. да дръпнем картината

↗назад. Както и колегата по-рано каза,

↗трябва да говорим. Secкюритито и

↗технологията трябва да вървят ръка за

↗ръка. Като секюрити екип ще отидем, ще

↗говорим с нашия технически екип, ще

↗видим те какво използват, какви какви

↗продукти може да предложим за за тях,

↗така че защитим правилно

↗инфраструктурата. След това, както каза,

↗особено за мобилните телефони,

↗операционни системи обикновено се

↗свеждат до две. Ако имаме само от

↗едната, може да изберем един доставчик,

↗ако имаме само от другата, друг

↗доставчик. И тук ея, когато той правилно

↗даде тази сметка, че един вендор може да

↗предложи цялостно решение, но пък ако

↗вече така технологията, която

↗притежаваме е много разнородна, трябва

↗да закупим различни вентори, които пазят

↗различни неща. И тук пак да споменем, AI

↗може да агрегира всички тези неща и така

↗да ни помогне да намали общо взето

↗човешката работа върху мониторинга.

↗Има организации, които следват bring

↗your own device, политика или политика,

↗която разрешава използването на лични

↗устройства за за работни

↗цели. А какво може да се направи в такъв

↗случай?

↗Ами отново, съжалявам, че пак ще го

↗повторя, отново е правилна политика.

↗Всичко е въпрос на на правилна политика,

↗а за да може от една страна информацията

↗да бъде защитена, защото

↗в крайна а крайна сметка за за

↗организацията, за всяка бизнес

↗организация, без значение от типа или от

↗вида на организацията, от или от размера

↗на организацията, е важна информацията,

↗която тя има, с която оперира за своя

↗бизнес.

↗Когато ние като потребители внесем в

↗тази организация наше собствено

↗устройство, то по дефиниция е

↗незащитено и а за да го внесем, това

↗означава, че ние имаме някаква реална

↗необходимост. Давам пример

↗аа самия самия себе си. Не бих искал да

↗нося два телефона, две мобилни

↗устройства. За мен това е сериозно

↗ежедневно неудобство. Предпочитам да

↗имам едно устройство.

↗А за да го постигна, а аз се съгласявам

↗обаче с някои условия, които са спрямо

↗политиката на моята компания в имам

↗предвид на компанията, в която работя.

↗Така че аз мога да използвам своето

↗устройство по сигурен начин от гледна

↗точка на данните на компанията. Какво

↗означава това? Означава, че на мен ми се

↗причиняват някои неудобства от друга

↗страна. Тоест трябва да има специфичен

↗формат на пина, нещо, което не е

↗задължително, ако само определям като

↗краен потребител нивото на собствената

↗си сигурност, аз мога да избера телефона

↗да бъде без пин или да бъде с

↗по-простичък пин или да не само плъзгане

↗за отключване, да рече или само плъзгане

↗за отключване. Не го препоръчвам на

↗никого, нали? Просто го давам като

↗пример. Да. А, но а в нашата организация

↗пиновете са комплексни и сложни. А от

↗друга страна имаме редица други

↗възбрани. Трябва да използваме

↗специфични приложения за достъп до

↗информацията, за обработка на данните,

↗за четене на имейла. А устройството се

↗криптира по дефиниция, когато се

↗а включи в системата за управление и

↗така нататък и така нататък. Тоест за

↗мен като

↗потребител това поражда някои дребни

↗неудобства. От друга страна, когато ги

↗сложа на кантар, тези неудобства са

↗далеч по-малко спрямо неудобствата,

↗които биха ми бих имал да нося два

↗мобилни телефона в себе си. Така че а

↗всичко е въпрос отново на правилна

↗политика, като тази политика трябва да е

↗а пригодена и адаптирана по начин, а по

↗който компромисът от страна на

↗потребителя да бъде разумен.

↗И отново трябва да сведем до знанието на

↗служителите. Ето колега Танлов правилно

↗каза за това. него му пречи да полза два

↗телефона. Аз също работя, имам лично и

↗служебно устройство, в смисъл личен и

↗служебен акаунт в едно устройство. Но

↗какво става, ако не сме въвели

↗правилните политики в това устройство и

↗не сме разделили логически и служебни

↗отличния акаунт? А след малко ще се

↗прибера. Примерно имам, да речем, дете,

↗което иска да гледа YouTube видеа,

↗докато аз трябва да си свърша нещо и

↗понеже имам само е едно устройство, му

↗давам този телефон. И когато служебния

↗личен профил не са логически разделени и

↗не са лимитирани така интеракциите между

↗двете, много лесно, особено знаете

↗децата колко обичат да влизат и да

↗посещават и да кликат на всичко светкащо

↗по екрана, може да, когато се зарази

↗личното личния личен профил, той да така

↗да изтегли информация от служебния. И

↗това, което пропусна колегата да каже,

↗когато каза за силни силните пароли, те

↗трябва да бъдат пин кодове, те трябва да

↗бъдат не с последователни цифри, защото

↗всеки много лесно ще ги отгатне. Първото

↗нещо, което всеки прави, е четирите или

↗шестте нули, а и отдалечен отдалечено

↗изтриване. Тествайте дали това нещо ще

↗сеработи във вашата компания, когато

↗настройвате такова устройство. То може

↗да бъде откраднато, може да бъде

↗изпуснато, да го дадете на детето ви, то

↗да отиде навън, да си поиграе с него, а

↗и да го изгуби. Така че тествайте. А

↗освен remote, това изтриване от

↗дистанция, тествайте и проиграйте

↗няколко пъти със служители изтриване. А

↗преди да започнете с отдалеченото

↗изтриване, репорт. Ако някой служител

↗изгуби устройство, крайно устройство,

↗без значение дали е лаптоп, телефон,

↗таблет, каквото и да е, нещо с достъп до

↗служебна информация, проявейте варианта.

↗Той знае ли как и къде да репортне? Ако

↗съм в чужбина на командировка, на кой ще

↗се обадя да кажа телефона ми го

↗откраднаха, кой ще ми е контакт точка?

↗Аз ще знам ли на кой да пиша

↗мейл, ще знам ли на кой ще звънна, ще

↗знам ли на кой ще се обърна. Така че тея

↗неща са много важни за проявяване и те

↗доста пъти спестяват главоболия.

↗Zero или нулево доверие, политика на

↗нулево доверие. Това ли е отговорът на

↗на всички въпроси, симир? И

↗аз бих казал, че не.

↗А Zero Trъст е нещо, което е доста

↗експлоатирано в последните години като

↗концепция,

↗аа която концепция по своей момент не е

↗нещо огромно, не е

↗нещо а изчерпателно и и в никакъв случай

↗не е панацея. Zeroust по-скоро дава

↗събира в себе си основните принципи за

↗генералния подход към киберзащитата на

↗една организация и различните вендори а

↗различните производители имат така

↗вариации на разбирането си за за

↗зиротъст като цяло. Но от друга страна

↗една такава концепция, в която ние не се

↗доверяваме по дефиниция на никого, без

↗значение от това в каква зона се намира,

↗дали е вътрешна спрямо инфраструктурата

↗или е външна, а е изключително полезна

↗да бъде приложена във всяка една

↗организация. А в този аспект аз смятам,

↗че Zero е много важен. От друга страна

↗смятам, че е съвсем недостатъчен сам по

↗себе си, за да може да гарантира

↗сигурността на нашата организация. Тоест

↗една хубава отправна точка да започнем

↗да го сложим на масата и да кажем ние

↗започваме от този zero trъust да

↗развиваме детайлите в нашата

↗инфраструктура, така че тя да бъде

↗максимално защитена. От друга страна

↗организациите са различни. Има по-малки,

↗има по-големи организации. А нали сега в

↗сферата, в която работим и моята

↗компания работи предимно с огромни с с

↗големи клиенти, а където имаме типични

↗ентерпрайз инфраструктури. От друга

↗страна обаче в света има и множество

↗по-малки бизнеси, за които а

↗адаптирането на една такава един такъв

↗холистичен подход като Зировотръст е

↗доста предизвикателен от финансова

↗гледна точка, първо и второ от

↗техническа и операционна гледна точка,

↗защото а в крайна сметка ако дори

↗по-малката организация успее да намери

↗финансиране да закупи всичко по учебник,

↗както се казва, спрямо зирот тръ

↗кой ще го инсталира, кой ще го

↗имплементира, кой ще го поддържа и кой

↗ще го мониторира. Кой ще го мониторира.

↗Така че има много условности около Zero

↗Тръст, а и така не е панацея, но но е

↗нещо, което е много важно да стои така

↗като

↗картина на основен камък, както каза,

↗около него може да започнем да градим и

↗той ще ни даде една добра представа за

↗това накъде да тръгнем. А това, което

↗мога да добавя е риск апетит. риск

↗апетит на компанията. Доколко е склонна

↗тя? Да речем, може и да сме малка

↗компания, 15 човека компания, но ако

↗оперираме с огромни суми пари примерно,

↗ще внедрим такова нещо, ако ще ни опази,

↗но може и да сме 200, 300, 400 човека

↗компания да се занимаваме с производство

↗на вълна. Ще венедрим ли зирот, като ние

↗работим с комбайн и единствените

↗устройства са на административната част,

↗които се извършва някакъв за плащане на

↗заплати.

↗Така че риск апетит определя това, което

↗така първата стъпка, от която трябва да

↗тръгнем, доколко сме склонни и какво ще

↗изгубим и доколко ще, както колегата

↗каза, доколко сме склонни да платим за

↗това

↗нещо. Вървим към финал. Много интересен

↗разговор, но трябва и да приключим в

↗един момент, макар че темата е много

↗широкообхватна. Иска ми се като финал да

↗дадем така по едни по един кратък съвет

↗дадете. Как си ми может съвет винаги ще

↗е просто

↗кликлите. Най-правилният съвет. А трите

↗стъпки са спри, помисли и действай.

↗Когато и за каквото и да става въпрос,

↗просто спри, помисли и действай. Не

↗действай прибързано. Много по-лесно е

↗хакерите, да ги наречем

↗недоброжелателите зловени

↗злонамерените лица. Те таргетират нас

↗като хора, защото е много по-лесно ние

↗сами да си дадем паролата, защото искаме

↗да вземем ново намаление от 50% за

↗любимите ни обувки и да дадем същата

↗парола в този фалшив уебсайт, в кой

↗същата парола, която използваме за

↗служебен акаунт. Нямаме активирана

↗мултифактор автентикации и така нещата

↗приключват. Първият ми съвет винаги е

↗просто замислейте се и тогава

↗действайте. Не действайте първосигнално.

↗Това е нещо, което хакерите искат от

↗нас. Да прибързаме в решенията си, да

↗сме под някакъв стрес и тогава правим

↗грешки, защото сме човешки същества и

↗това е най-слабото ни, най-слабата част

↗от нас.

↗Витан, ми аз пак се връщам на

↗политиките. Уви.

↗А, а всяка организация трябва да има

↗правилно разбиране за сигурността,

↗правилно разбиране за това доколко а

↗както той спомена, какъв риск иска да

↗поеме, но преди това пък трябва да е

↗дефинирала пред какъв риск е

↗изправен. А развитие на политиките в

↗по-малки организации не е задължително

↗те да са страшно многослойни или да

↗бъдат супер комплексни. А, но но трябва

↗да да имаме, разбира се, някаква базова

↗линия, от която да стартираме развитието

↗на сигурността. Трябва да имаме

↗концепция. Трябва да с това с какви

↗вендори работим, дали дали ще допуснем

↗венкинг. Някъде това е желателно и е

↗търсен ефект. Някъде това е нежелателно.

↗Аа също така трябва да смени какво какво

↗означаваing? Означава а ти да влезеш в

↗екосистемата на един вендор и да

↗използваш абсолютно всичките аа а аа

↗всичките средства за защита, които са

↗необходими в своята организация, а което

↗създава проблем в момента, в който ти

↗искаш да се откачиш от този вен, защото

↗миграция прекалено зависим. Ставаш

↗прекалено зависим. Понякога това е

↗хубаво. Такава зависимост е хубава. Не

↗казвам, че тя е задължително страшна.

↗Има компании, които имат точно такава аа

↗философия за имплементиране на различни

↗системи, в частност на системи за

↗сигурност, тъй като това пък създава

↗допълнителни перспективи, тъй като ти

↗може да имаш много а по по-тясни

↗отношения със самия вентор. Този вендор

↗да те подпомага по различен начин, а

↗твоите операции също стават много

↗ефективни. Тоест ти потенциално можеш да

↗спестиш пари от това да имаш по-малко

↗хора, които да обслужват тези системи и

↗така нататък. Тоест, а трябва да да имаш

↗ясна ясен критерий какво правиш, защо го

↗правиш, а също така трябва да работиш с

↗вентори, на които имаш доверие. Това е

↗много важно, тъй като аа плеядата от

↗различни производители на софтуер за

↗сигурност е огромна. Колкото повече

↗атаки стават, толкова повече вендори се

↗появяват на пазара. А някои от тях са

↗доказани във времето, някои от тях са

↗нови, които тепърва се борят за за част

↗от пазара. Те могат да бъдат много

↗старателни аа и агресивни в в някои

↗отношения. От друга страна пък може да

↗не са достатъчно дълновидни, когато има

↗проблем, как те помагат на теб като

↗организация. Така че аа това това е едно

↗нещо, което бих посъветвал повечето

↗организации да да работят с вендори, на

↗които имат доверие и така с които имат

↗вече някакви основани отношения.

↗Партньори, които им помагат в

↗имплементация, доверени партньори, които

↗им помагат в имплементацията и

↗поддръжката на системи. Това също е

↗много важно, тъй като няма нито една

↗организация в света, която да може сама

↗да се справи със собствени сили във

↗всеки един аспект от а защитата на

↗своята инфраструктура. Чисто практически

↗съвети.

↗А така освен не кликайте, бих бих

↗добавил и няколко други неща, като

↗например да се мини минимализират

↗рисковете от

↗а недобър софтуер. Какво означава това?

↗Означава, че всъщност ние трябва да

↗актуализираме операционните системи и

↗приложения, включително и драйвъри, а за

↗устройствата непрекъснато до последните

↗стабилни версии, които са налични в

↗момента. А това при всяко положение ще

↗намали риска, значително ще намали риска

↗от експлоатирането на различни пробоени

↗в сигурността на на тези софтуери. А

↗мултифакторната автентикация, отново

↗акцентирам върху нея, че е изключително

↗важна, нещо, което е изключително лесно,

↗безплатно, бих казал, в повечето случаи,

↗дори безплатно вече, а трябва да бъде

↗активирана и просто ние всички като

↗потребители да да свикнем да я

↗използваме колкото и да е неудобна в в

↗някои ситуации. Дори в някои случаи тя

↗пък помага. Знаете ли колко е лесно

↗вместо да пишете паролата в някой

↗уебсайт, който се опитвате да посетите,

↗просто с два клика да изберете от

↗падащото меню на password мениджър и той

↗да ви логне по абсолютно сигурен начин и

↗да върна като съвет по-скоро за

↗компаниите. Просто споделяйте и сваляйте

↗свежийте надолу а разписаните политики.

↗Направете ги лесни за хората. Хората са

↗от екчейн в големите корпорации, а

↗хората са дотук в таскове и всяко едно

↗допълнително нещо просто ще постигне

↗обратния ефект. Направете нещата прости,

↗споделете ги с хората, вижте къде е

↗обратната им връзка. Направете ги, ако

↗нещо а има някъде пречки, направете ги

↗още по-лесни и достъпни и така нещата от

↗хартия ще се спазват на практика. В

↗противен случай ще останат заключени в

↗шкафовете и ще се показват само плодите.

↗Абсолютно. Да.

↗Завършихме със

↗съвети. Чудесно. Много благодаря за за

↗участието ви в подкаста Технически

↗погледнато. Оставяме темата, разбира се,

↗отворена, защото, както казах преди

↗малко, тя е доста широкообхватна, така

↗че имаме още какво да си говорим по нея.

↗Това беше всичко от нас. Благодаря ви,

↗че избрахте технически погледнато със

↗съдействието на Новентик. Не забравяйте

↗да ни гледате и слушате на сайта

↗zonfortech.bg, G, както и в YouTube,

↗Facebook, SoundCloud и Spotify. й

↗[музика]

← Всички лекции