Първа линия на киберзащита: сигурност на крайните точки
Витан Костов (мениджър "Решения за сигурност" в Noventiq), Красимир Трайков (експерт по информационна сигурност, съосновател на "КиберКЛУБ" и член на Българс), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)
Разговор за защитата на крайните точки като първа линия срещу кибератаки — човешкият фактор като основен вектор, определянето на заплахите и изграждането на цялостна стратегия и политики за управление и контрол на устройствата. Обсъждат се още BYOD, политиката на нулево доверие (Zero trust) и двойната роля на изкуствения интелект — както в атаките (вкл. deepfake), така и в защитата, където автоматизирано анализира големи обеми данни и вдига аларма за преглед от анализатор.
Описание
🆕🎙️Знаете ли откъде влизат киберпрестъпниците и коя е първата линия на защита от кибератаки? А какво знаете за сигурността на крайните точки? Трябва ли организациите да ограничават ползването на лични устройства и да въвеждат политика на нулево доверие? На тези въпроси търсим отговори в новия епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”, който осъществяваме със съдействието на Noventiq, и в който гостуват:
📌Витан Костов, мениджър “Решения за сигурност” в Noventiq, и
📌Красимир Трайков, експерт по информационна сигурност, съосновател на “КиберКЛУБ” и член на Българската асоциация по корпоративна сигурност.
❓Кои са заплахите за крайните точки, как се изгражда политика за сигурност, кой трябва да я следи, какво да се прави, ако организацията следва BYOD политика (т.е. разрешава използването на лични устройства за работни цели) и трябва ли да прилагаме политика на нулево доверие (Zero trust)? Гледайте новия епизод на “ТЕХнически погледнато”, за да разберете отговорите на всички тези въпроси и да чуете съветите на експертите.
Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg
Абонирайте се: 👉 / @zone4tech
Последвайте ни:
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg
#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #изкуственинтелект #AI #компании #сигурност #cybersecurity #киберсигурност #endpointsecurity #BYOD #zerotrust #zerotrustsecurity
00:00 В този епизод
01:40 Сигурност на крайните точки - какво е това?
07:27 Какви са заплахите към крайните точки?
20:14 Как се изгражда политика за защита?
23:50 Какви технологии се използват?
31:43 Какво е мястото на изкуствения интелект?
35:30 Кой трябва да следи за сигурността?
41:43 Какви са предизвикателствата?
47:57 Какво да правим при наличие на BYOD политика?
52:50 Zero
Описанието е на Zone4Tech.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗А действително човешкият фактор винаги
↗винаги ще бъде в центъра, без значение
↗от типа атака, от различните вектори,
Покажи целия препис — още 1539 абзаца (~9304 думи)
↗които а по които тази атака се случва.
↗Аа защото
↗а именно чрез а атаки, насочени към нас
↗като хора, могат да бъдат експлоатирани
↗различни виемости от технологични от
↗технологично естество.
↗Когато искаш да бориш дадена заплаха,
↗която таргетира твоята компания, първо
↗трябва да определиш заплахите.
↗Предизвикателства има много, но отново
↗ако се върна една стъпка назад, всичко е
↗се базира на това ние да имаме правилно
↗изградена стратегия относно цялостната
↗IT сигурност, киберсигурност в
↗организацията в частност на на
↗политиките за управление и и контрол и
↗защита на устройствата на крайните
↗точки. А и оттам нататък отключително
↗лесно можем да изберем правилните
↗способи за защита.
↗Повечето хора всъщност и ние разглеждаме
↗винаги AI-я само за заплахи. Само
↗атакуващ, но изкуствения интелект може
↗да се използва и за защита, като
↗изкуствения интелект много по-бързо може
↗да обработи голямо количество от
↗информация много по-бързо от всеки един
↗човек анализатор. И изкуствения интелект
↗се използва като средство за защита
↗точно в това. Автоматизирано събира
↗голямо количество данни. прави
↗корелациите по-бързо от всеки един
↗анализатор между тях и това, което може
↗да направи най-ефикасно е да вдигне
↗аларма и вече човек да прегледа.
↗[музика]
↗Здравейте, вие сте с технически
↗погледнато подкастът, в който
↗дискутираме горещите теми от света на
↗технологиите. Аз съм Мая Бойчева. Освен
↗на сайта
↗zonefortechir. Може да ни гледате и
↗слушате във всички популярни платформи.
↗Ако не искате да изпуснете интересен
↗епизод, абонирайте се за канала ни в
↗YouTube. Знаете ли откъде влизат
↗киберпрестъпниците и коя е първата линия
↗на защита от
↗кибератаки? Аа а какво знаете за край за
↗сигурността на крайните точки? Трябва ли
↗организациите да ограничават ползването
↗на лични устройства и да въвеждат
↗политика на нулево доверие? На тези
↗въпроси ще търсим отговори в днешния
↗епизод на Технически погледнато, който
↗осъществяваме със съдействието на
↗Новентик. В студиото ни гостуват Витан
↗Костов, мениджър решение за сигурност в
↗Новентик и Красимир Трайков, експерт по
↗информационна сигурност, съосновател на
↗киберклуба и член на Българската
↗асоциация по корпоративна сигурност.
↗Здравейте и благодаря, че приехте
↗поканата ни за участие в технически
↗погледната. Здравейте, благодаря за
↗поканата. Здравейте. А темата е много
↗актуална на фона на постоянно
↗нарастващия пазар на решения за
↗сигурност на крайните точки, за които се
↗очаква ръст от 7,7% през 2025 година.
↗Прогнозите са да достигне 18,7 милиарда
↗според данни на The Research The
↗Business Research Compy. И това е
↗очакван отговор на непрекъснато
↗увеличаващите се заплахи. И преди време
↗излязоха данни, че 68% от организациите
↗в световен мащаб са били обект на
↗успешна атака към крайните точки.
↗Дигиталната трансформация, отдалечената
↗работа, изискванията за съответствие
↗играят също сериозна роля за увеличеното
↗търсене на точно такъв тип решения за
↗сигурност. Но всъщност интересно е и да
↗започнем оттук. Какво представляват тези
↗крайни точки, за които няколко пъти вече
↗споменах и какво всъщност означава
↗сигурност на крайните точки? А ще си
↗говорим на ти, Витан, може би от теб да
↗започнем. Благодаря. Благодаря още
↗веднъж за поканата. Благодаря за
↗възможността да говоря по тази интересна
↗тема, защото смятам, че е изключително
↗чувствителна и а така както и ти
↗спомена, не само в нашата държава, но в
↗европейския в световен мащаб има
↗изключителен а изключително увеличение
↗на броя атаки, на разновидностите на и
↗вариациите дори на съществуващи атаки се
↗увеличава към крайните точки. И затова е
↗много важно всяка една организация, без
↗значение от мащаба на самата
↗организация, да има адекватна аа защита
↗и стратегия за защита на именно на
↗крайните точки. А крайните точки съвсем
↗условно могат да бъдат аа в много широк
↗спектър. Най-често сме свикнали да
↗приемаме мобилни телефони, таблети, а
↗като мобилни устройства като цяла група,
↗заедно с компютри, преносими и
↗стационарни компютри аа за крайни точки
↗в в една организация. А, но в с един
↗по-широк поглед ние може да
↗идентифицираме множество други
↗категории, крайни точки, а и те са
↗свързани с различни други физически,
↗хардуерни, а и софтуерни интерфейси.
↗Давам съвсем простичък пример. Аа крайна
↗точка може да бъде един принтер,
↗управляем принтер чрез системата за
↗управление на на печат в една
↗организация. Крайна точка може да бъде и
↗тези така модерни а екрани, а които са
↗по стените на за залите за срещи. Те
↗имат интеграция с контактната книга на
↗една организация,
↗с а с календар, със системата за
↗мултимедия, която е вътре в залата. От
↗своя страна системата за мултимедия има
↗също достъп до до нашия акаунт или до
↗група акаунти или по някакъв друг начин
↗до а информация вътре в в нашата а в
↗нашата
↗инфраструктура. В а друг аспект също
↗може да се счита като крайна точка а
↗дори нашия автомобил. по-съвременните
↗автомобили имат интеграция с нашите
↗мобилни устройства и например а през
↗един такъв интерфейс може да се използва
↗Teams за провеждане на конферентен
↗разговор, конферентна среща
↗през хедсета на колата, на автомобила.
↗Така че индиректно това също може да
↗бъде една уязвимост, макар и не толкова
↗разпространена от гледна точка на
↗атакуващите в момента като хоризонт за
↗за а експлоатиране на на различни
↗пробойни, но въпреки това и и такъв тип
↗крайни точки могат да бъдат дефинирани.
↗Още по-широко погледнато, крайните точки
↗могат да варират и в много
↗по-специализирана по-специализиран
↗аспект от гледна точка на различни
↗индустриални системи, различни датчици,
↗различни сензори, които а опосредствено
↗или директно имат достъп до а някакви
↗данни, които са вътре в организацията
↗посредством различни интеграции,
↗различни канали. Така че, а, затова
↗казвам в в днешно време е изключително
↗важно една организация да има
↗изключително адекватно виждане върху а
↗това какви са заплахите, върху крайните
↗точки, без значение от техния тип и без
↗значение от а от това в кой от тези
↗вектори, кой от тези групи крайни точки
↗спада.
↗Какви могат да бъдат заплахите? Как си?
↗Аз малко да върна темата още на твоето
↗интро. ти каза 68% от организациите. Да,
↗това е доста стара е от гледна точка от
↗преди три години, мисля, че
↗информацията, но общо взето аз не
↗намерих по-нова информация, но е факт,
↗че това е доста доста Да, доста цитирана
↗информация. Цитирана, защото повечето
↗компании, да речем, от чисто
↗репутационен риск не искат да споделят с
↗такъв бридж. Когато стане бридж, той не
↗засяга в случая дадена регламента, да
↗речем, защита на на личните данни. В
↗определен срок ти трябва да докладваш за
↗този бридж, защото имаш изтичане на
↗лични данни, но когато няма такива или
↗пък така опитваш се малко да смечиш
↗нещата, а може и да не го докладваш. Ако
↗си по-малка компания, фирма, също няма
↗да докладваш такова нещо. Особено ако
↗загу загубите са ти малки, да речем от
↗порядъка на няколко
↗хиляди са така сравнително малка сума,
↗която ти си склонна да преглътнеш от а
↗така горчивия ти а опит със
↗злонамерените лица, нека ги наречем. А
↗та
↗68% може би е верен, може би не е, но
↗според мен процентът е доста по-голям,
↗защото волно или неволно доста голяма
↗част от компаниите светът просто стана
↗такъв, че попадат под ударите на на
↗киберпрестъпниците и обичаме да се
↗шегуваме. Колегата съм сигурен, че знае
↗този лав за има два типа компании.
↗Едните са били хакнати, другите още не
↗знаят, че са били хакнати. Това е
↗известен лав в сферата. Така че да, ако
↗не знаете, че са били хакнати, явно са
↗от втория тип. А да се върне и на
↗регулациите, за които по-рано каза.
↗Повечето компании разчитат на тях от
↗гледна точка на това, че сертифицират се
↗по даден стандарт, който
↗гарантира някакво малко или средно ниво
↗на сигурност на компании. Те мисля, че
↗вече са защитени, но сигурността в една
↗компания не е само да имате един
↗стейтмънт, един а документ, който казва,
↗да, тази компания отговаря на едни
↗изисквания. А тази информационна
↗сигурност в компанията трябва да е
↗един еже ежедневен, ежечасов,
↗ежесекунден процес. И а да се върна на
↗това, което каза за регулациите. Да,
↗регулации има, но регулациите няма да ни
↗опазят. Това, че имаме сертификат, няма
↗да ни опази от злонамерените лица. А да
↗се върна и на колегата, което каза а
↗девайс тези крайните точки. В крайни
↗точки може да са всичко и той много
↗хубав пример даде с колата с в различни
↗производствени предприятия. Там има
↗всякакви сензори, датчици. Знаете, преди
↗години а имаше такъв удар по една ядрена
↗програма, който беше тръгнал от точно
↗такива контролери. В различни компании
↗се е случвало а компании да бъдат
↗компрометирани от управления на, да
↗речем, климатичната система. Всяка
↗крайна точка по дефиниция, нека я така
↗за общата аудитория да кажем, всичко,
↗което има интеракция с човека. Това може
↗да приемем като крайна точка. Добре. А
↗заплахите какви могат да бъдат? Запла
↗основно в днешно време топ винаги
↗вечната класика фиishшинг. Това си
↗остава вечната класика, защото тя за
↗разлика от други типове заплахи, тя
↗разчита на емоциите на човека. Всичко,
↗както и по-рано каза, човекът е
↗най-слабото. Всъщност не го каза, но
↗намекнах го, че човекът така тези неща
↗атакуват нас като хора. Човекът е
↗най-слабото звено в една цялата,
↗представете си информационната сист като
↗една брънка от сегменти. Човекът е
↗най-слабата брънка, защото на една
↗машина не ѝ се спи, на една машина не ѝ
↗трябва кафе, на една машина не ѝ плаче
↗бебето зад гърба, кучето не драска по
↗вратата да се разхожда. Една машина
↗работи, докато има ток и няма бъг или
↗вирус. А за разлика от човека, човекът е
↗най-слабото звено, защото има тези
↗емоции и злонамерените лица точно това
↗таргетират нас и фишингът ще си остане
↗под различните му форми, защото фишинг
↗не е само да получите имейл със
↗зловредно съдържание, да ви препрати към
↗зловредна страница, да изтеглите
↗прикачено съдържание, което е със
↗зловреден код. А фишинг може да получите
↗и по
↗телефон, с SMS, в различните чат
↗приложения също, особено с български
↗фирми познати такива куриерски има, че
↗имате пратка, обаче пренасочва ви към
↗различен линк от официалния и там
↗плащате. Та фишингът си остава винаги и
↗винаги занапред може би близко бъдеще ще
↗си остане в топ, просто защото има
↗човешка интеракция. Следващото нещо,
↗което може да добавим, е drun само. Нан
↗Самуера си е така. Отново може би в топ
↗три го класирам след фишинга за
↗киберзаплахите върху крайните устройства
↗отново, защото има участие в някои от
↗случаите от от хора, от служители. Пак
↗изморен си на работа, работиш след
↗работно време, вече си разсеян, мислиш
↗за наближават великденските празници,
↗мислиш как ще излезеш и това нещо по
↗някакъв начин те таргетира и ти от
↗невнимание ще заразиш освен себе си и
↗цялата компания. Вече, както колегата
↗каза, нещата са малко по-навързани и ти
↗не си едно крайно устройство, което има
↗достъп само до себе си. Ето той например
↗да това с мултимедиа принтери, те имат
↗цялата адресна лист. Те са част от една
↗ти си брънкал цялата мрежа. В момента, в
↗който се заразиш, ти заразяваш цял
↗клъстр. Runare е вирус, който заразява,
↗когато се заразите, всичко на вашата
↗машина се криптира и хакерите или
↗недоброжелателите искат откуп от вас.
↗Откупът става обикновено в
↗криптовалути и компанията трябва да
↗заплати този откуп, за да файловете ѝ да
↗да бъдат отключени. Проблемът при RAN
↗Самуера, че когато а RANWе-ра преди да
↗зарази вашата машина, той и източва
↗данните. Така хакерите получават достъп
↗до данните. След това а данните на
↗вашата машина са криптирани и те в някои
↗от случаите получават два пъти печалба.
↗Веднъж, когато им преведете пари, за да
↗отблокират вашите файлове и следващия
↗път, когато вече тези изтекли от вас
↗файлове, те ги продават в тъмната мрежа
↗на конкуренти и на всеки заинтересован.
↗Така печалбата им става два пъти
↗по-голяма. Хакерите, за учудване на
↗повечето хора имат а тези този ранк.
↗Хакерските организации имат ранг, в
↗който може да проследите, ако ви е
↗хакнал определена хакерска компания, вие
↗може да видите дали нейният рейтинг е
↗висок или нисък и по това да прецените
↗дали да ѝ дадете откуп или не и това
↗става. А къде може да се намери тази
↗информация? Някога е и публична. Просто
↗нека не даваме съвети на аудиторията,
↗защото някои от тези сайтове може да са
↗опасни. А сега се подсещам за това
↗разглеждам с има много изтекли пароли в
↗интернет. може да си намерите с купища.
↗Но ето още един съвет за нашите зрители,
↗че не е хубаво да се ровите в тези неща,
↗защото не знаете на какво ще попаднете.
↗Може в някои от тези краденшъли, които
↗искате да изтествате, може точно този
↗човек да се е заразил там. Аа като трето
↗нещо мога да сложа всякакъв зловреден
↗код, без значение как е получен. А в
↗момента така върват стилърите, така да
↗ги наречем, под всякакъв вид ума стилър,
↗atтоomic стилър, без значение какъв. А
↗стилърите какво правят? Кърдят най-общо
↗казано. А когато се заразите с подобно
↗нещо, има така наречените команден
↗контрол сървъри, които дават команди на
↗вашата машина какво да изпълнява и тя
↗връща чинно на този комантен контрол
↗сървър всяка информация, която е
↗поискана. Мхм.
↗Добре. Други заплахи има ли така, които
↗Витан можеш ти да отличиш? Ами заплахите
↗са безбройни. Не ми се иска а днешния
↗хубав подкаст да го превръщаме в една
↗черна тема с безпрой заплахи. А но нека
↗да кажем, че а действително човешкият
↗фактор винаги винаги ще бъде в центъра,
↗без значение от типа атака, от
↗различните вектори, които а по които
↗тази атака се случва.
↗А,
↗защото именно
↗чрез атаки, насочени към нас като хора,
↗могат да бъдат експлоатирани различни
↗видимости от технологични от
↗технологично естество. А както вече се
↗се спомена а и преди малко, това могат
↗да бъдат различни а зловредни кодове.
↗Могат да са вируси, могат да са троянски
↗коне, могат да са ransware, както и ти
↗спомена.
↗А могат да бъдат
↗включително в последните години набира
↗популярност, нещо, което за мен е
↗особено притеснително, а защото срещу
↗него няма ясен отговор и това са така
↗наречените пфейк. Хм. Защото а примерно
↗за нас като специалисти донякъде е ясно
↗как работи един стилър. Ясни са
↗определени тенденции. Може да се засече
↗в а да речем в единица време откъде
↗тръгва някаква атака. дали тя е базирана
↗на стилър или е базирана на на че по
↗някакъв друг способ, дали атаката е
↗таргетирана, дали е
↗повсеместна. А докато припфейк а много
↗често се случва така, че ние разбираме
↗много късно, но когато тази атака се е
↗случвала и много често тя може да бъде
↗успешна. А защо дип фейковете са
↗притеснителни за мен? Защото всъщност те
↗представляват една в буквалния смисъл
↗измама на нас като като хора. Тоест
↗пфейк като цяло има
↗а идеята да да персонализира някой друг
↗човек. да се примерно аз мога да се
↗представя от ваше име пред него и а така
↗моята атака да е толкова силно
↗таргетирана, че аз да се явя с вашия
↗образ, с вашия глас пред него, така че
↗той наистина да повярва, че вие
↗контактувате и ако вие сте доверено лице
↗и така мога могат да се случат различни
↗бизнес транзакции, които всъщност са
↗фалшиви.
↗А притеснително е от тази гледна точка,
↗защото много трудно може да се
↗предотврати такъв пфейк, тъй като той е
↗насочен срещу човека, не срещу не срещу
↗технологията, не срещу машината, не
↗срещу срещу устройството, с което
↗работим. От друга страна пък пфейк
↗изключително много е изключително се
↗базира върху
↗технологии от изкуствен интелект, а
↗изкуствен интелект се развива главомно в
↗в нашия става и все по-достъпен. И все
↗по-достъпен. Така че,
↗а не искам да чертая черни краски. Срещу
↗срещу всяка заплаха съответно има
↗отговор. Secкюрити експертите не спим.
↗Вендорите на secкюрити решения също не
↗спят. Така че плеядата плеядата е
↗огромна от заплахи, но пък също смея да
↗кажа, че има и също толкова много
↗решения. Хм. Колкото има и заплахи.
↗Всяко действие има обратно по сила
↗противодействие. И аз да се върна отново
↗на заплахите. Когато говорим за крайни
↗устройства, аз ще така ще прескоча малко
↗в темата. Занимавам се с secюрити a.
↗Какво е това? Обучение на служителите в
↗компанията по отношение точно на тези
↗заплахи и общо взето крещниш и викаш с
↗цял глас тука има заплаха еди каква си е
↗заплахата, как може да се предпазим от
↗нея и какви са
↗способите. В преди доста години, когато
↗започнах с това нещо в един курс се
↗спомена едно нещо много хубаво, което
↗още ми лежи. Когато искаш да бориш
↗дадена заплаха, която таргетира твоята
↗компания, първо трябва да определиш
↗заплахите и много хора, примерно, когато
↗се бориш за secю примерно, много хора ще
↗тръгнат сега средства за борба със злове
↗софтуер, да речем, ще ползват
↗антивируса. Средства за борба с
↗Deepфейк, след малко мога да разкажа и
↗за тях. Ето едно друго средство за
↗борба. Започвате да искате да направите
↗стратегия за това как да се опазите.
↗Най-добрият вариант за това да започнете
↗откъде да видите какви инциденти имат
↗най-често. Ако веднъж на 10 години сте
↗се заразявали със зъв софтуер, а всеки
↗месец ви крадат устройство, не е ли
↗по-добре да започнете securриity aware
↗там, където е да обучите хората за
↗физическа сигурност, как да опазват
↗вещи, чанти и така нататък. И точно тук
↗искам да вметна, че една от заплахите на
↗крайните устройства на първо ниво, така
↗да започнем, е винаги физическата
↗сигурност. Хората пътуваме, отиваме на
↗командировка, отиваме в други страни и
↗това устройство много лесно може да бъде
↗откраднато, много лесно може да бъде
↗оставено на летището, да го да го
↗забравите. Някой друг така да придобие
↗достъп до него. И ето топ отново. Айде,
↗вече ги сведохме до пет-шест може би
↗стана. Физическата сигурност също трябва
↗да бъде отчетена в това, защото хората в
↗невниманието си разсеяни сме, вещите ни
↗се губят или пък нарочно могат да бъдат
↗откраднати. Така че отново съвет за
↗нашите зрители. Не оставте без надзор
↗тези тези вещи, особено когато тези неща
↗имат достъп до служебна или корпоративна
↗информация.
↗Малко по-късно ще си поговорим и за
↗политиката Bring Your own device, а
↗където всъщност пак става дума точно за
↗тези заплахи и за физическата сигурност,
↗но сега ми се иска, тъй като доста
↗заговорихме за така черната хроника за
↗негативните а и за заплахите, аа да
↗кажем пък нали как се противодейства,
↗как се изгражда една политика за защита
↗на крайните точки.
↗Ами ако позволите да започна.
↗А действително е доста просто, ако
↗погледнем от от високо, нещата не са
↗толкова сложни, колкото а нали може би
↗на незапознатия с темата потребител или
↗слушател аа звучи, но но в крайна сметка
↗всичко е много а много логично издържано
↗и е и се систематизира в няколко лесни
↗стъпки, които са общовалидни въобще за
↗за много, как да кажа аз аспекти от
↗нашия живот. Хм. Като цяло имам предвид,
↗че за да изградим една политика, ние
↗всъщност първата стъпка, от която
↗започваме да дефинираме нейния обхват,
↗какво попада в обхвата на тази политика?
↗Това са нашите устройства. Те са
↗мобилни, те са компютри, а те могат да
↗бъдат а стационарни компютри, могат да
↗бъдат таблети. Също сле в следващия
↗момент ние трябва да дефинираме какви са
↗изискванията за защита на тези
↗устройства. Защитаваме ги физически,
↗защитаваме ги софтуерно, защитаваме
↗информацията на ниво
↗криптиране, информация, която се намира
↗на самото устройство. Защитаваме
↗информацията на ниво файл. Тоест, по
↗някакъв начин ние може да
↗криптираме, да класифицираме файла, да
↗вградим вътре в самия файл някаква
↗защита, някакъв механизъм за
↗проследяемост и така нататък. А след
↗което избираме подходящите инструменти,
↗с които да реализираме тези аа
↗най-условно казано контроли, които сме
↗дефинирали с дефиницията на
↗изискванията. А след което имаме една
↗трябва да имаме една качествена
↗имплементация. А както и той спомена,
↗трябва да имаме
↗много а избягвам думата на английски, но
↗трябва да имаме много а така добро
↗направено обучение за крайните. Съзнато
↗отношение по информационна сирност.
↗Супер. Точно. Да. на български звучи
↗звучи по-дълго, отколкото всъщност е
↗смисълът може би на на на този термин,
↗но трябва да имаме такава осъзнатост.
↗Тази тази осъзнатост се придобива именно
↗чрез обучения, много фокусирани
↗обучения. Тези обучения трябва да са
↗относително на често, да са да са
↗таргетирани, да са фокусирани към на
↗база на определени заплахи, групи
↗потребители и така нататък. А след което
↗ние трябва да имаме и
↗наблюдение като част от тази стратегия,
↗защото ако оставим
↗нещата на така да оперират от само себе
↗си, рано или късно ние ще попаднем от в
↗тази втора група, за която той спомена в
↗началото, на компании, които все още не
↗знаят, че са че имат пробив в
↗сигурността. Така че наблюдението е
↗много важна част от а от изграждането на
↗на една политика за сигурност в
↗компанията спрямо крайните устройства и
↗естествено последващо развитие на база
↗на това какво се случва от какви
↗резултати имаме от наблюдението и от
↗развитието във времето.
↗Ти спомена аа устройства, инструменти.
↗Инструменти беше думата. А какви
↗технологии се използват за защита
↗всъщност с оглед на точно на тази
↗политика която
↗организацията осъществява? Спрямо
↗крайните устройства има изключително
↗огромен набор от от устройства.
↗Производителите на системи за сигурност
↗са безбройни.
↗Имаме традиционни хегемонии
↗в така калейдоскопа на а производители
↗от спектъра на информационната
↗сигурност, които са от да речем от 20 до
↗30 години на пазара. В най-честия случай
↗те произвеждат класически антивирусни
↗системи, които са полезни и са важни, но
↗отдавна вече не са достатъчни. И а в
↗този аспект на пазара в последно време а
↗така се появиха много нови играчи, които
↗да които предоставят различни решения а
↗с разширени функции а върху стандартната
↗антивирусна програма. Вече говорим за
↗аection response, за автоматизиран
↗detection response, говорим за extended
↗detection и xdr, така наречения extended
↗detction respons, който може да корелира
↗събития между които се случват между
↗самите работни станции в други брънки на
↗нашата инфраструктура и така нататък. И
↗като цяло системата да или системите да
↗взимат автоматизирани а решения и да
↗прилагат някакви действия. преди човек
↗да има възможност да да осъзнае какво се
↗случва. А това е само една част от от
↗системите, които работят в наша полза.
↗От друга страна, а когато говорим за
↗крайни точки, задължително трябва да
↗имаме адекватна система за управлението
↗на тези крайни устройства. А в нашия
↗свят използваме термина mobile device
↗manджмънт или MDM. А на пазара има
↗няколко сериозни играча, които
↗предоставят подобен тип технологии и
↗особено за организации, в които имаме
↗адаптирана стратегия за използване на
↗устройствата в движение. Имам предвид
↗хора, които а могат да бъдат мобилни,
↗тоест не са стационирани в в един офис
↗по цял ден. Могат да работят от различни
↗места, а при устройства от устройства с
↗различен РФ фактор, а устройства, които
↗могат да не са собственост на на
↗компанията.
↗За за такъв тип компании, за такъв тип
↗организации е абсолютно задължително да
↗имат подобна а система за управление на
↗тези устройства, която да има
↗разработени необходими контроли,
↗политики, правила за достъп и така
↗нататък. Също така от изключително
↗значение, а нещо, което е много полезно,
↗макар че не е
↗панацея, аа това е мултифакторната
↗автентикация. Тя е досадна за много
↗хора, разбирам, включително и на мен ми
↗е досадна в някои ситуации като краен
↗потребител, но пък е от изключително
↗значение, защото чрез мултифакторната
↗автентикация съвсем спокойно могат да
↗бъдат
↗преодоляни. Статистиките са различни, но
↗над
↗80% от някои от най-конвенционалните
↗атаки могат съвсем спокойно да бъдат
↗преодоляни, че чрез използване на
↗мултифакторна автентикация.
↗А плюс това има много други системи,
↗които които ни помагат. Има различни
↗методологии, различни концепции за това
↗как те се организират да работят аа
↗холистично в нашата инфраструктура. Една
↗от тези концепции е така наречена така
↗наречения Zero Trъust подход или нулево
↗доверие, подхода на нулево доверие,
↗който има различни форми, различни
↗имплементации, различни разбирания и
↗така нататък.
↗Аз ако мога да добавя колегата каза може
↗би едни от най-важните неща MDM, когато
↗става въпрос за мобилни устройства, каза
↗за XDR и така нататък, мога да добавя и
↗DLP. Data Loss prevention е нещо, което
↗също може да пази изтичане на данните
↗извън нашата организация, особено когато
↗става въпрос може би и за инсайдър
↗атаки. Те тях не споменахме, те не
↗касаят всъщност извършват се през крайни
↗устройства, не са конкретно насочени към
↗тях, но това е, когато вътрешно лице от
↗нашата организация се опита да изнесе
↗данни навън или да ни компрометира. А за
↗а до факторната автентикация съм на 100%
↗сигурен, че това нещо трябва да се
↗вентири където е възможно и е доста
↗дразнещо, особено когато се имаш повече
↗от няколко кода. А другото, което искам
↗да добавя, водя си записки, но пасворд
↗мениджърите е това, което е добре да
↗включим, когато говорихме и за факто
↗автентикация, пасърд мениджърите са едно
↗сравнително евтино и доста добро решение
↗за това за за начините, по които ще
↗управляваме нашите пароли. Изискванията
↗за паролите може би са до болка познати
↗на всички нас. Да са дълги, да са
↗комплексни, а да се съхраняват. Едно от
↗основните неща е да се съхраняват на
↗силно място и да са различни, защото ако
↗не съхраняваме паролите на сигурно
↗място, колкото и комплексни да са те,
↗колкото и сигурни да ги направим и
↗дълги, когато изтекат, те изтичат в чист
↗тек. Затова моят съвет към нашите
↗зрители сега е моля ви, използвайте
↗пасърд мениджъри. Решения на пазара,
↗както колегата каза, има стотици, а
↗всеки един производител може би вече има
↗решение за такова нещо. Просто
↗използвайте съхранение на паролите по
↗някакъв сигурен начин, защото изненада е
↗за повечето хора, защото водя доста
↗входящи обучения на служители в моята
↗организация. Показвам им колко лесно
↗изтичат пароли и как браузърите
↗съхраняват паролите в чист вид. и с един
↗бърз скрипт, особено тези стилъри, за
↗които по-рано казахме, всички пароли,
↗кукита, информация за посещавани
↗уебсайтове, информация за неща, които
↗сме теглили изтичат в рамките на
↗буквално секунди в чийст вид. И всеки,
↗който гледа YouTube видеа как да стане
↗етичен хакер с посочени няколко линка
↗откъде да си вземе такива, а може да ги
↗да ги намери. И да се върнем и на на
↗пфейка най-доброто. А всъщност исках
↗тогава да кажа най-доброто средство за
↗защита от Deep пфейк е а да попитаме по
↗друг канал. Просто ако получим обаждане,
↗а видеоконферентен разговор, защото
↗имаше в миналата година имаше такъв
↗доста фрапиращ случай за голяма сума, а
↗бяха се обадили с deпфейк, представиха
↗се за няколко човека в една организация,
↗копирали техните лица и гласове и
↗накараха друг човек да преведе пари.
↗Хванаха ги накрая. Оказа се, че мисля,
↗че ако не се бъркам, няколко компании са
↗били източени по този начин. Полицията
↗ги залови, но толкова по-лесно щеше да
↗стане, ако след това този човек се беше
↗обадил по телефона негови изпълнителни
↗директор и беше казал: "Абе, да пускам
↗ли парите?" Да му пише SMS, да му пиша в
↗някое чат приложение, без значение по
↗различен канал. Това е съветът ми и за
↗хората, които се съмняват в дадено а в
↗истинността на дадено даден мейл или
↗съобщение, което получават. Просто
↗проверка по различен канал спестява
↗главоболията. Ако седим през една стая,
↗ще отида, ще го питам и ще му кажа:"Абе
↗ти ли ми го пусна това? Да го превеждам
↗ли, да го правя ли?" Той ако ми каже:
↗"Да, ще кимне." Това е всичко, което ни
↗се налага, за да се защитим и не е
↗технологично. И да се върна пак на
↗технологичната страна на пазене. Отново
↗да започна от бейслай, просто да видим
↗какви устройства имаме. Преди да вземем
↗каквото и да е от тези решения, трябва
↗да видим какви устройства ползваме и как
↗ги ползваме. Ако нямаме мобилни
↗устройства, защо купуваме
↗MDM? Чисто и просто. Просто бейслайна,
↗който трябва да поставим, да видим какви
↗устройства имаме. Знаеш ли са
↗устройствата? Какви устройства имаме,
↗как се използват, каква информация ще
↗обработят, ще съхраняват или само ще
↗използват. И оттам вече тръгваме с
↗вендовете със стотици и десетки, десетки
↗и стотици.
↗Изкуственият
↗интелект намира ли място и той сред тези
↗технологии за защита в тези технологии,
↗които трябва да внедрим чрез политиката
↗за защита? Това е много хубав въпрос,
↗защото повечето хора всъщност и ние
↗разглеждаме винаги AI-я само за заплахи,
↗само атакуващ, но изкуственият интелект
↗може да се използва и за защита, като
↗изкуствения интелект много по-бързо може
↗да обработи голямо количество от
↗информация много по-бързо от всеки един
↗човек, анализатор и иска Изкуствен
↗интелект се използва като средство за
↗защитите точно в това. Автоматизирано
↗събира голямо количество данни, прави
↗корелациите по-бързо от всеки един
↗анализатор между тях и това, което може
↗да направи най-ефикасно е да вдигне
↗аларма и вече човек да прегледа. Но този
↗голям обем от данни, от трафични данни,
↗от всякакви данни, той може да ги
↗анализира за в рамките на секунди и
↗просто да изплюва един сигнал, който
↗вече човек да обработи. Така може да
↗използваме а изкуствения интелект
↗интелект не само в заплахи, но и в
↗защита. Хм.
↗Витан, ами абсолютно се съгласявам с
↗това, което и ти каза. Изкуствен
↗интелект напредва във всички посоки в
↗нашия живот. А той се използва вече,
↗както споменахме и при Deep пфейк, не
↗само за атака, той се използва и за
↗защита. А един от най-големите вентори,
↗с които работим, ключов продукт за тях в
↗момента е точно продукт, базиран аа на
↗изцяло на изкуствен интелект за а
↗обезпечаване и на на сигурността. Този
↗изкуствен интелект, този специфичен
↗продукт, той е много полезен от гледна
↗точка на момента, когато ние правим
↗разследване какво се е случило, как се е
↗случило, откъде ни е дошло до главата,
↗откъде откъде се е случил този проблем,
↗какъв е импактът или какво е
↗въздействието на на проблема в нашата
↗организация.
↗А също така той помага много за
↗предикативен анализ, когато ние имаме
↗определени аларми, а които постъпват в
↗различните системи за наблюдение, а и те
↗те могат да са доста сериозен брой а от
↗гледна точка на типове аларми. Могат да
↗са може да е една аларма, но да е за
↗страшно голям брой устройства в различни
↗локации или в различни сегменти на
↗инфраструктурата и така нататък. нещо,
↗което за човек понякога е изключително
↗трудно да да да хване взаимовръзките,
↗корелациите а между всички данни, които
↗които се разглеждат. Така че изкуствен
↗интелект в този аспект е много полезен и
↗тепърва ще ще виждаме неговите
↗проявления. Хм. Тоест самият продукт
↗какво прави? В смисъл взима се, да
↗кажем, вие въвеждате данните, имате
↗данни за атака, въвеждате ги и той
↗анализира. Ти спомена предиктив, тоест
↗предварително анерзира какво може да се
↗случи. Така ли? Възможно е да да го
↗използваме и за преди предикативен
↗анализ а спрямо различни аларми, които
↗може да са false positтив, може да са
↗просто аларми, които се коренят не
↗толкова на secкюрити проблем, колкото на
↗някой функционален проблем, но да да
↗имат проявление като secюрити аларма. А
↗в това той ни помага. Аа самият продукт
↗е интегриран в платформите на на
↗въпросния производител и той вече има
↗достъп до имам предвид инструмента
↗изкуствен интелект.
↗Той звучи малко странно, защото все пак
↗може би е то, да речем изкуственият
↗интелект, изкуствен интелект вече има
↗достъп до тази информация и оперира
↗директно върху нея и казвам, че е един
↗от най-интересните продукти а в като
↗цяло в платформата за изкуствен интелект
↗на този производител и в момента имаме
↗най-сериозен интерес именно към този
↗продукт, който е насочен към секюрити
↗хората в организация.
↗Кой трябва да следи за тази политика за
↗за сигурност на крайните устройства? В
↗смисъл трябва ли да има едно лице? Това
↗мениджърът по информационна сигурност ли
↗трябва да бъде? Кой? Погрешно схващане.
↗Погрешно схващане е за и концепцията, че
↗един човек трябва да бута
↗информационната синост в една компания е
↗може би катастрофално схващане.
↗Информационната сигурност е всеки един
↗човек, всяка една технология, всеки един
↗девайс. А това е информационна силност.
↗Прогрешното минало схващане, че има един
↗екип информационна сигурност. Повечето
↗по-малки компании, един човек oneменшоу,
↗който бута всичко и се напъва да направи
↗нещо, просто не води до никъде.
↗Политиките са внедрени не просто за да
↗ги имаме да седят там в един архив и
↗когато дойдат на оди да ги покажем, да
↗се изфукаме с тях колко добре са
↗написани. Чат GPT може да ни напише
↗доста добра политика по информационна
↗сигуност, но тя ако не бъде приложена от
↗служителите, тя не значи нищо. И
↗политиката по информационна сигурност,
↗без значение в какво направление, тя
↗трябва да достигне до хората. И винаги
↗давам този пример. Имаме компании, в
↗които просто като погледна на стената
↗има разписани процедури, политики, а
↗някаква заповед от управителя. Никой не
↗е чувал за нея. Какъв е смисълът да
↗напишем нещо, което никой не знае за
↗него? Винаги нещата трябва да се спускат
↗така, че да достигам до всички, всички
↗да сме ясни, ясно и точно да сме
↗разбрали, че тези хора ще направят това
↗нещо, ще го изпълнят. да видим къде имат
↗проблеми или нямат, защото ако на хората
↗го направим прекалено трудно, те ще имат
↗този пушбек. Те няма да извършват това
↗действие или ще го извършват с
↗достатъчна доза нервност, че в някакъв
↗момент то да започне да пречи и на
↗бизнеса. И тука е и моментът да кажем,
↗че а сигурността и функционалността не
↗трябва да са трябва да са в един баланс.
↗Колкото посигурно е едно нещо, толкова
↗повече се отдалечаваме от неговата
↗функционалност. Също и с политиките може
↗да направим политика по а за за смяна на
↗паролите и паролите да да направим така,
↗че паролите да се сменяват всяка седмица
↗поведнъж. Това ще е супер сигурно, но си
↗представете как хората ще трябва
↗постоянно всяка седмица да сменяват
↗парола или да запомнят такава и до какво
↗ще доведе това. Просто паролата, която
↗сте си измислили, накрая ще слагате една
↗единичка, накрая една двойка, накрая
↗една тройка. Това са реалните неща,
↗които се случват и изведнъж ние се
↗напъваме да станем по-сигурни, но какво
↗излиза, че затормозяваме хората,
↗затормозяваме бизнес процесите и накрая
↗може да станем и по-малко сигурни. Та
↗политиката по информационна силност
↗винаги трябва да се свежда до хората.
↗Трябва да имаме този подход, който
↗всички да са разбрали, всички да го
↗прилагат и да го направим лесно и
↗достъпно за тях. Колкото по-лесно,
↗колкото по-лесно и по-малко натоварващо
↗е за хората, толкова по по-добре те ще
↗го изпълняват и тази политика ще бъде
↗имплементирана. Това важи за всяка една
↗политика по информационна силост и
↗затова моят съвет е винаги споделяйте,
↗правете информирани кампании във вашите
↗организации. Всички трябва да са наясно
↗и да са така българска дума айнти с
↗процеса.
↗Да, на 100% така е. А информационната
↗сигурност не изключва никого и всички
↗трябва да сме отговорни. А формално
↗погледнат от друга страна именно
↗един така по западна номенклатура Сисо
↗се води позицията на на човека, който е
↗отговорен като цяло в една голяма средно
↗голяма и голяма организация за
↗информационната сигурност и за
↗политиките по-скоро в аспекта на
↗информационната сигурност. А от друга
↗страна са ангажирани различни могат да
↗бъдат ангажирани различни IT екипи,
↗защото в различните организации а IT
↗инфраструктурата се сегментира в
↗различни отдели. Различни хора имат
↗отговорност към различни системи,
↗подсистеми, които са свързани с
↗управлението, осигуряването на
↗устройствата, поддържането на тези
↗политики, които са разписани от от, да
↗речем, от СИСО-то или от ръководителя,
↗който има отношение а към самата
↗информационна сигурност. Така че, а,
↗формалната отговорност се носи от редица
↗хора в в една организация, но това в
↗никакъв случай, както и той спомена, не
↗бива да отнема отговорността,
↗персоналната отговорност на всеки от нас
↗като като краен потребител. А, разбира
↗се,
↗пък трябва да се трябва да да включим в
↗тази тема и различните регулаторни
↗органи, тъй като а самата киберсигурност
↗напоследък е изключително
↗за съжаление модерна тема.
↗А много хора страдат от липсата, от
↗адекватната липса на на една рамка на
↗регулация в в тази посока и различни
↗регулаторни органи в нашия случай на
↗ниво Европейски съюз, не толкова на
↗национално ниво, но колкото на
↗Европейски съюз, са се захванали с това
↗да разпишат а методологии и разпоредби и
↗рамки, в които всяка една организация
↗трябва да бъде а както той каза, алайн
↗йната по някакъв начин, тоест тя трябва
↗да отговаря на тези разпоредби. А в
↗подобни разпоредби има много ясно
↗дефинирано кой формално трябва да носи
↗отговорността за политиката, за
↗обезпечаването на регулацията вътре в
↗една компания и така нататък. А тъй че
↗нещата от една страна трябва да са
↗неформални, за да можем пък всички ние
↗да работим нормално, тъй като балансът
↗между това да затегнем една
↗инфраструктура, една среда твърде много
↗и това тя да я използваваме е много
↗тънък, нали, както и той спомена, може
↗всеки ден, може всяка седмица да се
↗сменят пароли. Дали това обаче е
↗най-доброто решение, най-целесъобразното
↗решение, а това е много дискусионно. От
↗друга страна, пък ако имаме една
↗регулация, която ни дава някаква широка
↗рамка, ние може да адаптираме
↗регулацията в нашата структу в нашата
↗инфраструктура, така че да постигнем
↗много правилен баланс между сигурност и
↗продуктивност на на нашите служители. И
↗това е всъщност може да допълним с това,
↗което и по-рано казах. Не разчитайте на
↗това, че когато имате сертификат, сте
↗защитени. Той решава всичко. Да. Значи
↗знаем кои са заплахите, изградили сме
↗политика, избрали сме технологиите и
↗решенията, които използваме. Имаме
↗човека, който нали надзирава, разбрахме
↗всички трябва да са
↗алайнати с хубавата българска дума.
↗А какви са
↗предизвикателствата пред тази политика
↗за сигурност? Тоест с човека, директора
↗информационна сигурност, който надзирава
↗отгоре, с какво може да се сблъска а при
↗внедряването и изпълнението на на тази
↗политика за сина? Това ми е много
↗смешно, защото точно преди няколко
↗месеца беше води обучение по входящи
↗обучение по информационна сигурност още
↗от предишния ми работодател и вече
↗станаха може би над седем години нямам
↗едно с едно еднакво и преди няколко
↗месеца се хванах. Знаете ли за какво
↗говорих на хората? За как Мойсей е водил
↗хората през пустинята 40 години. И в
↗първия момент хората шокирани тоя път
↗какво ни говори тука. Не сме ли входящо
↗обучение по информационна сигурност? Но
↗след това развихме темата в това, че
↗просто първият пушбек, който ще има,
↗когато се внедри някое решение по
↗информационна сигурност, сред хората, на
↗които затова им пречи. Повечето хора, да
↗речем, работиш пет години на тази
↗позиция, изведнъж идва едносо и ти
↗казва: "Тука сега ще направим това,
↗защото компанията ще ни е по-защитена.
↗Първият пушбек ще е точно от старите
↗служители, които ще кажат"Абе, аз тука
↗съм си работил пет години така ти сега
↗тука с това ще го внедряваме." За мен
↗винаги това, което съм видял, е първия
↗пъшбек, че е в старите служители. Когато
↗един нов служител дойде в компанията,
↗той вече алайнва се с новите правила и в
↗смисъл за него тези неща са нормални,
↗които му казваш, че ще прави оттук на
↗нататък. За старите служители ти им
↗нарушаваш комфорта по някакъв начин,
↗създаваш им допълнително работа,
↗допълнително кликче, което трябва да
↗направиш, допълнителен чек, който трябва
↗в целя на набор от процеси, които трябва
↗да изпълни. И за мен първият пушбек
↗винаги е в хората и в това, че всяка
↗една нова технология ги плаши по някакъв
↗начин. им спира досегашния комфорт или
↗по някакъв начин нарушава работния им
↗процес. Мхм. А разнородните устройства
↗как се управляват толкова различни
↗устройства в организацията? Това също ли
↗е предизвикателство?
↗Огромно. Огромно
↗предизвикателство. Устройствата се роят,
↗а техните способности се
↗увеличават ежемесечно. А операционните
↗системи, макар и да има за всеки тип
↗устройства, обикновено светът е така
↗разделен на една или две операционни
↗системи, аа но пък те имат по няколко
↗версии и има а има операционни системи,
↗които имат способността да работят в
↗върху различен тип хардуер, много
↗различни типове хардуер. Така че това
↗винаги е страшен проблем от гледна точка
↗на обезпеченето на системата, която ги
↗управлява. Има системи, които са
↗по-гъвкави, има системи, които са
↗по-специализирани, по-профилирани в
↗определен тип устройства или за
↗определена операционна система. Така че
↗ние трябва да сме така много прецизни в
↗дефиницията на обхвата, който си
↗поставяме още в направата на политиката
↗аа за за сигурност на крайните
↗устройства, за да може да изберем и
↗правилното решение, разбира се.
↗А също много голямо предизвикателство е
↗това,
↗че имаме няколко подхода. Като цяло
↗всеки вендор на системи със сигурност се
↗опитва да ни закачи в своята екосистема.
↗По някой път тенденциозно или не, те се
↗опитват да направят нещо, което се казва
↗vendor walking. Тоест ти да влезеш
↗веднъж в тази
↗екосистема а на на на съответния вендор
↗и ти да си 100% защитен от нея, което от
↗една страна е добре, защото обикновено в
↗такава ситуация всичко е интегрирано и
↗всичко
↗работи доста оптимално. От друга страна,
↗ако самият вендор има някакъв проблем,
↗сериозен проблем, този проблем се
↗очертава като сериозен проблем за нас.
↗Ние го видяхме преди няколко месеца,
↗един производител падна и половината
↗свят падна, за съжаление. А от друга
↗страна пък, ако така предприемем
↗стратегия за така демократизиране на
↗венторите в нашата организация, в нашата
↗инфраструктура, използваме различни
↗вендори, тогава пък е възможно да
↗изпаднем в затруднения относно
↗интеграцията между различните платформи.
↗Възможно е да се да си закупим
↗инструменти, които имат припокриващи се
↗функции, което от икономическа гледна
↗точка не е достатъчно оптимално. А това
↗пък от своя страна води и до
↗по-усложнени операции от гледна точка на
↗поддръжката на управлението на самите
↗платформи, системи за сигурност и така
↗нататък. Така че предизвикателства има
↗много, но отново ако се върна една
↗стъпка назад, всичко е се базира на това
↗ние да имаме правилно изградена
↗стратегия относно цялостната IT
↗сигурност, киберсигурност в
↗организацията в частност на на
↗политиките за управление и и контрол и
↗защита на устройствата на крайните
↗точки. А и оттам нататък относително
↗лесно можем да изберем правилните
↗способи за защита. да дръпнем картината
↗назад. Както и колегата по-рано каза,
↗трябва да говорим. Secкюритито и
↗технологията трябва да вървят ръка за
↗ръка. Като секюрити екип ще отидем, ще
↗говорим с нашия технически екип, ще
↗видим те какво използват, какви какви
↗продукти може да предложим за за тях,
↗така че защитим правилно
↗инфраструктурата. След това, както каза,
↗особено за мобилните телефони,
↗операционни системи обикновено се
↗свеждат до две. Ако имаме само от
↗едната, може да изберем един доставчик,
↗ако имаме само от другата, друг
↗доставчик. И тук ея, когато той правилно
↗даде тази сметка, че един вендор може да
↗предложи цялостно решение, но пък ако
↗вече така технологията, която
↗притежаваме е много разнородна, трябва
↗да закупим различни вентори, които пазят
↗различни неща. И тук пак да споменем, AI
↗може да агрегира всички тези неща и така
↗да ни помогне да намали общо взето
↗човешката работа върху мониторинга.
↗Има организации, които следват bring
↗your own device, политика или политика,
↗която разрешава използването на лични
↗устройства за за работни
↗цели. А какво може да се направи в такъв
↗случай?
↗Ами отново, съжалявам, че пак ще го
↗повторя, отново е правилна политика.
↗Всичко е въпрос на на правилна политика,
↗а за да може от една страна информацията
↗да бъде защитена, защото
↗в крайна а крайна сметка за за
↗организацията, за всяка бизнес
↗организация, без значение от типа или от
↗вида на организацията, от или от размера
↗на организацията, е важна информацията,
↗която тя има, с която оперира за своя
↗бизнес.
↗Когато ние като потребители внесем в
↗тази организация наше собствено
↗устройство, то по дефиниция е
↗незащитено и а за да го внесем, това
↗означава, че ние имаме някаква реална
↗необходимост. Давам пример
↗аа самия самия себе си. Не бих искал да
↗нося два телефона, две мобилни
↗устройства. За мен това е сериозно
↗ежедневно неудобство. Предпочитам да
↗имам едно устройство.
↗А за да го постигна, а аз се съгласявам
↗обаче с някои условия, които са спрямо
↗политиката на моята компания в имам
↗предвид на компанията, в която работя.
↗Така че аз мога да използвам своето
↗устройство по сигурен начин от гледна
↗точка на данните на компанията. Какво
↗означава това? Означава, че на мен ми се
↗причиняват някои неудобства от друга
↗страна. Тоест трябва да има специфичен
↗формат на пина, нещо, което не е
↗задължително, ако само определям като
↗краен потребител нивото на собствената
↗си сигурност, аз мога да избера телефона
↗да бъде без пин или да бъде с
↗по-простичък пин или да не само плъзгане
↗за отключване, да рече или само плъзгане
↗за отключване. Не го препоръчвам на
↗никого, нали? Просто го давам като
↗пример. Да. А, но а в нашата организация
↗пиновете са комплексни и сложни. А от
↗друга страна имаме редица други
↗възбрани. Трябва да използваме
↗специфични приложения за достъп до
↗информацията, за обработка на данните,
↗за четене на имейла. А устройството се
↗криптира по дефиниция, когато се
↗а включи в системата за управление и
↗така нататък и така нататък. Тоест за
↗мен като
↗потребител това поражда някои дребни
↗неудобства. От друга страна, когато ги
↗сложа на кантар, тези неудобства са
↗далеч по-малко спрямо неудобствата,
↗които биха ми бих имал да нося два
↗мобилни телефона в себе си. Така че а
↗всичко е въпрос отново на правилна
↗политика, като тази политика трябва да е
↗а пригодена и адаптирана по начин, а по
↗който компромисът от страна на
↗потребителя да бъде разумен.
↗И отново трябва да сведем до знанието на
↗служителите. Ето колега Танлов правилно
↗каза за това. него му пречи да полза два
↗телефона. Аз също работя, имам лично и
↗служебно устройство, в смисъл личен и
↗служебен акаунт в едно устройство. Но
↗какво става, ако не сме въвели
↗правилните политики в това устройство и
↗не сме разделили логически и служебни
↗отличния акаунт? А след малко ще се
↗прибера. Примерно имам, да речем, дете,
↗което иска да гледа YouTube видеа,
↗докато аз трябва да си свърша нещо и
↗понеже имам само е едно устройство, му
↗давам този телефон. И когато служебния
↗личен профил не са логически разделени и
↗не са лимитирани така интеракциите между
↗двете, много лесно, особено знаете
↗децата колко обичат да влизат и да
↗посещават и да кликат на всичко светкащо
↗по екрана, може да, когато се зарази
↗личното личния личен профил, той да така
↗да изтегли информация от служебния. И
↗това, което пропусна колегата да каже,
↗когато каза за силни силните пароли, те
↗трябва да бъдат пин кодове, те трябва да
↗бъдат не с последователни цифри, защото
↗всеки много лесно ще ги отгатне. Първото
↗нещо, което всеки прави, е четирите или
↗шестте нули, а и отдалечен отдалечено
↗изтриване. Тествайте дали това нещо ще
↗сеработи във вашата компания, когато
↗настройвате такова устройство. То може
↗да бъде откраднато, може да бъде
↗изпуснато, да го дадете на детето ви, то
↗да отиде навън, да си поиграе с него, а
↗и да го изгуби. Така че тествайте. А
↗освен remote, това изтриване от
↗дистанция, тествайте и проиграйте
↗няколко пъти със служители изтриване. А
↗преди да започнете с отдалеченото
↗изтриване, репорт. Ако някой служител
↗изгуби устройство, крайно устройство,
↗без значение дали е лаптоп, телефон,
↗таблет, каквото и да е, нещо с достъп до
↗служебна информация, проявейте варианта.
↗Той знае ли как и къде да репортне? Ако
↗съм в чужбина на командировка, на кой ще
↗се обадя да кажа телефона ми го
↗откраднаха, кой ще ми е контакт точка?
↗Аз ще знам ли на кой да пиша
↗мейл, ще знам ли на кой ще звънна, ще
↗знам ли на кой ще се обърна. Така че тея
↗неща са много важни за проявяване и те
↗доста пъти спестяват главоболия.
↗Zero или нулево доверие, политика на
↗нулево доверие. Това ли е отговорът на
↗на всички въпроси, симир? И
↗аз бих казал, че не.
↗А Zero Trъст е нещо, което е доста
↗експлоатирано в последните години като
↗концепция,
↗аа която концепция по своей момент не е
↗нещо огромно, не е
↗нещо а изчерпателно и и в никакъв случай
↗не е панацея. Zeroust по-скоро дава
↗събира в себе си основните принципи за
↗генералния подход към киберзащитата на
↗една организация и различните вендори а
↗различните производители имат така
↗вариации на разбирането си за за
↗зиротъст като цяло. Но от друга страна
↗една такава концепция, в която ние не се
↗доверяваме по дефиниция на никого, без
↗значение от това в каква зона се намира,
↗дали е вътрешна спрямо инфраструктурата
↗или е външна, а е изключително полезна
↗да бъде приложена във всяка една
↗организация. А в този аспект аз смятам,
↗че Zero е много важен. От друга страна
↗смятам, че е съвсем недостатъчен сам по
↗себе си, за да може да гарантира
↗сигурността на нашата организация. Тоест
↗една хубава отправна точка да започнем
↗да го сложим на масата и да кажем ние
↗започваме от този zero trъust да
↗развиваме детайлите в нашата
↗инфраструктура, така че тя да бъде
↗максимално защитена. От друга страна
↗организациите са различни. Има по-малки,
↗има по-големи организации. А нали сега в
↗сферата, в която работим и моята
↗компания работи предимно с огромни с с
↗големи клиенти, а където имаме типични
↗ентерпрайз инфраструктури. От друга
↗страна обаче в света има и множество
↗по-малки бизнеси, за които а
↗адаптирането на една такава един такъв
↗холистичен подход като Зировотръст е
↗доста предизвикателен от финансова
↗гледна точка, първо и второ от
↗техническа и операционна гледна точка,
↗защото а в крайна сметка ако дори
↗по-малката организация успее да намери
↗финансиране да закупи всичко по учебник,
↗както се казва, спрямо зирот тръ
↗кой ще го инсталира, кой ще го
↗имплементира, кой ще го поддържа и кой
↗ще го мониторира. Кой ще го мониторира.
↗Така че има много условности около Zero
↗Тръст, а и така не е панацея, но но е
↗нещо, което е много важно да стои така
↗като
↗картина на основен камък, както каза,
↗около него може да започнем да градим и
↗той ще ни даде една добра представа за
↗това накъде да тръгнем. А това, което
↗мога да добавя е риск апетит. риск
↗апетит на компанията. Доколко е склонна
↗тя? Да речем, може и да сме малка
↗компания, 15 човека компания, но ако
↗оперираме с огромни суми пари примерно,
↗ще внедрим такова нещо, ако ще ни опази,
↗но може и да сме 200, 300, 400 човека
↗компания да се занимаваме с производство
↗на вълна. Ще венедрим ли зирот, като ние
↗работим с комбайн и единствените
↗устройства са на административната част,
↗които се извършва някакъв за плащане на
↗заплати.
↗Така че риск апетит определя това, което
↗така първата стъпка, от която трябва да
↗тръгнем, доколко сме склонни и какво ще
↗изгубим и доколко ще, както колегата
↗каза, доколко сме склонни да платим за
↗това
↗нещо. Вървим към финал. Много интересен
↗разговор, но трябва и да приключим в
↗един момент, макар че темата е много
↗широкообхватна. Иска ми се като финал да
↗дадем така по едни по един кратък съвет
↗дадете. Как си ми может съвет винаги ще
↗е просто
↗кликлите. Най-правилният съвет. А трите
↗стъпки са спри, помисли и действай.
↗Когато и за каквото и да става въпрос,
↗просто спри, помисли и действай. Не
↗действай прибързано. Много по-лесно е
↗хакерите, да ги наречем
↗недоброжелателите зловени
↗злонамерените лица. Те таргетират нас
↗като хора, защото е много по-лесно ние
↗сами да си дадем паролата, защото искаме
↗да вземем ново намаление от 50% за
↗любимите ни обувки и да дадем същата
↗парола в този фалшив уебсайт, в кой
↗същата парола, която използваме за
↗служебен акаунт. Нямаме активирана
↗мултифактор автентикации и така нещата
↗приключват. Първият ми съвет винаги е
↗просто замислейте се и тогава
↗действайте. Не действайте първосигнално.
↗Това е нещо, което хакерите искат от
↗нас. Да прибързаме в решенията си, да
↗сме под някакъв стрес и тогава правим
↗грешки, защото сме човешки същества и
↗това е най-слабото ни, най-слабата част
↗от нас.
↗Витан, ми аз пак се връщам на
↗политиките. Уви.
↗А, а всяка организация трябва да има
↗правилно разбиране за сигурността,
↗правилно разбиране за това доколко а
↗както той спомена, какъв риск иска да
↗поеме, но преди това пък трябва да е
↗дефинирала пред какъв риск е
↗изправен. А развитие на политиките в
↗по-малки организации не е задължително
↗те да са страшно многослойни или да
↗бъдат супер комплексни. А, но но трябва
↗да да имаме, разбира се, някаква базова
↗линия, от която да стартираме развитието
↗на сигурността. Трябва да имаме
↗концепция. Трябва да с това с какви
↗вендори работим, дали дали ще допуснем
↗венкинг. Някъде това е желателно и е
↗търсен ефект. Някъде това е нежелателно.
↗Аа също така трябва да смени какво какво
↗означаваing? Означава а ти да влезеш в
↗екосистемата на един вендор и да
↗използваш абсолютно всичките аа а аа
↗всичките средства за защита, които са
↗необходими в своята организация, а което
↗създава проблем в момента, в който ти
↗искаш да се откачиш от този вен, защото
↗миграция прекалено зависим. Ставаш
↗прекалено зависим. Понякога това е
↗хубаво. Такава зависимост е хубава. Не
↗казвам, че тя е задължително страшна.
↗Има компании, които имат точно такава аа
↗философия за имплементиране на различни
↗системи, в частност на системи за
↗сигурност, тъй като това пък създава
↗допълнителни перспективи, тъй като ти
↗може да имаш много а по по-тясни
↗отношения със самия вентор. Този вендор
↗да те подпомага по различен начин, а
↗твоите операции също стават много
↗ефективни. Тоест ти потенциално можеш да
↗спестиш пари от това да имаш по-малко
↗хора, които да обслужват тези системи и
↗така нататък. Тоест, а трябва да да имаш
↗ясна ясен критерий какво правиш, защо го
↗правиш, а също така трябва да работиш с
↗вентори, на които имаш доверие. Това е
↗много важно, тъй като аа плеядата от
↗различни производители на софтуер за
↗сигурност е огромна. Колкото повече
↗атаки стават, толкова повече вендори се
↗появяват на пазара. А някои от тях са
↗доказани във времето, някои от тях са
↗нови, които тепърва се борят за за част
↗от пазара. Те могат да бъдат много
↗старателни аа и агресивни в в някои
↗отношения. От друга страна пък може да
↗не са достатъчно дълновидни, когато има
↗проблем, как те помагат на теб като
↗организация. Така че аа това това е едно
↗нещо, което бих посъветвал повечето
↗организации да да работят с вендори, на
↗които имат доверие и така с които имат
↗вече някакви основани отношения.
↗Партньори, които им помагат в
↗имплементация, доверени партньори, които
↗им помагат в имплементацията и
↗поддръжката на системи. Това също е
↗много важно, тъй като няма нито една
↗организация в света, която да може сама
↗да се справи със собствени сили във
↗всеки един аспект от а защитата на
↗своята инфраструктура. Чисто практически
↗съвети.
↗А така освен не кликайте, бих бих
↗добавил и няколко други неща, като
↗например да се мини минимализират
↗рисковете от
↗а недобър софтуер. Какво означава това?
↗Означава, че всъщност ние трябва да
↗актуализираме операционните системи и
↗приложения, включително и драйвъри, а за
↗устройствата непрекъснато до последните
↗стабилни версии, които са налични в
↗момента. А това при всяко положение ще
↗намали риска, значително ще намали риска
↗от експлоатирането на различни пробоени
↗в сигурността на на тези софтуери. А
↗мултифакторната автентикация, отново
↗акцентирам върху нея, че е изключително
↗важна, нещо, което е изключително лесно,
↗безплатно, бих казал, в повечето случаи,
↗дори безплатно вече, а трябва да бъде
↗активирана и просто ние всички като
↗потребители да да свикнем да я
↗използваме колкото и да е неудобна в в
↗някои ситуации. Дори в някои случаи тя
↗пък помага. Знаете ли колко е лесно
↗вместо да пишете паролата в някой
↗уебсайт, който се опитвате да посетите,
↗просто с два клика да изберете от
↗падащото меню на password мениджър и той
↗да ви логне по абсолютно сигурен начин и
↗да върна като съвет по-скоро за
↗компаниите. Просто споделяйте и сваляйте
↗свежийте надолу а разписаните политики.
↗Направете ги лесни за хората. Хората са
↗от екчейн в големите корпорации, а
↗хората са дотук в таскове и всяко едно
↗допълнително нещо просто ще постигне
↗обратния ефект. Направете нещата прости,
↗споделете ги с хората, вижте къде е
↗обратната им връзка. Направете ги, ако
↗нещо а има някъде пречки, направете ги
↗още по-лесни и достъпни и така нещата от
↗хартия ще се спазват на практика. В
↗противен случай ще останат заключени в
↗шкафовете и ще се показват само плодите.
↗Абсолютно. Да.
↗Завършихме със
↗съвети. Чудесно. Много благодаря за за
↗участието ви в подкаста Технически
↗погледнато. Оставяме темата, разбира се,
↗отворена, защото, както казах преди
↗малко, тя е доста широкообхватна, така
↗че имаме още какво да си говорим по нея.
↗Това беше всичко от нас. Благодаря ви,
↗че избрахте технически погледнато със
↗съдействието на Новентик. Не забравяйте
↗да ни гледате и слушате на сайта
↗zonfortech.bg, G, както и в YouTube,
↗Facebook, SoundCloud и Spotify. й
↗[музика]



