Киберсигурност в здравеопазването: рискове, регулации и практични решения
Уебинар за киберсигурността на лечебните заведения в България: какво изисква NIS2 от болниците, как се проверява кои системи са изложени в интернет и кой има достъп до инфраструктурата. Разглеждат се и типични начини за компромитиране на системи в здравеопазването, както и сигурният обмен на данни и дигиталната идентичност.
Описание
Колко защитена е вашата болница днес?
Кибератаките в здравеопазването вече не са въпрос на „дали“, а на „кога“.
С навлизането на AI и новите регулации като NIS2, изискванията към лечебните заведения стават още по-високи.
В този уебинар, съвместно с ББА, говорихме не просто за технологии, а за реални рискове и реални решения:
→ Какво означава NIS2 за болниците в България
→ Как да разберете дали вашите системи са изложени в интернет
→ Кой има достъп до вашата инфраструктура и трябва ли да има
→ Как реално се компрометират системи в здравеопазването
→ Как да изградите сигурен обмен на данни и дигитална идентичност
С участието на експерти от:
● Българската болнична асоциация (ББА) – сдружение, което обединява всички лечебни заведения в България. Основната цел на асоциацията е да създаде оптимални условия за предоставяне на здравни услуги и успешно функциониране на лечебните заведения в страната. ББА работи за подобряване на здравеопазването и за защита на интересите на своите членове.
● Mnemonica – технологичен партньор, който предоставя цялостни решения в областта на киберсигурността, облачните технологии и управлението на данни. Компанията работи с водещи международни технологии, за да подпомага организации от различен мащаб в защитата и развитието на тяхната дигитална инфраструктура.
● SoCyber – компания за киберсигурност, създадена от експерти и етични хакери с мисия да повишават нивото на защита на бизнеса. Чрез задълбочени тестове за проникване и цялостен анализ компанията предоставя 360-градусов поглед върху сигурността и конкретни препоръки за защита на данните и системите.
● Vereign – швейцарска инфраструктурна компания, която изгражда доверителния слой за сигурна и регулирана дигитална комуникация. Чрез своята платформа Stargate компанията удостоверява идентичности, подписва документи и гарантира проследимост на обмена на данни, като вече обработва над 800 000 съобщения месечно в швейцарското здравеопазване.
Уебинарът е насочен към:
Болници, лечебн
Описанието е на DHI Cluster.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате. Изтеглен през Supadata от субтитрите на YouTube.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Чудесно. В такъв случай още веднъж да кажа добър ден и здравейте от мен адвокат Свилена Димитрова, председателя на Българска болнична асоциация. А изключително се радвам, че се сме в този момент и в това събитие, защото а заедно с г-жа Мира Ганева Ганова, която е председател и ръководител на DHI клъстъра, от доста време планираме а да направим нещо събитие, което по някакъв начин да подпомогне лечебните заведения в една много сложна за нас тема, защото А тя не е пряко свързана с медицинската дейност, но вменяването на задължения към лечебните заведения, свързани с а киберсигурността, а и нали конкретно в здравеопазването, беше дадено като сигнал от европейските институции още преди няколко години. В последната година бяхме в преходен период и тази година вече имаме и конкретни български законодателни актове, които ни задължават а да правим определени неща, да
↗изпълняваме определени ангажименти, скрепени с определени санкции. Това беше причината. Ще разберете за мен и като юрист в тесен смисъл да наистина да се амбицирам да помогнем на лечебните заведения да се ориентират с правилния партньор DHI клъстъра Мира ще го представи след 30 секунди. А вярвам, че след днешния ден всички, които ще участвате в този уебинар, наистина ще добиете ма ще вдигнем завесата на това какво наистина всъщност лечебните заведения са длъжни и могат да направят по тази тема, за да не търпят санкции. А приключвам без повече предисловия, за да вървим напред. А наистина се надявам, тъй като и днес е денят на юриста, това да бъде един а хубав момент, в който ще осветлим неюристи по темата за това а какво законът изисква от тях и съответно пък вече с помощта на няколко много силни членове на DHI клъстъра, да видим наистина и какво технологично може да се
↗направи, така че да не бъдем уязвими. и да не станем жертва на киберпрестъпления. Давам думата на Мира Ганова. А, >> благодаря ти много, Свилена. Първо да честитя официално празника. Извини ме, че по-рано не ти го честитих, но специално за теб и адвокат Ушева. А пожелавам ви много успехи и все толкова да подпомагате по вашия специфичен така юридически начин здравната система и всички нас като част от нея и като граждани и като заинтересовани страни. И нека ако имаме други адвокати в аудиторията да се чувстват също поздравени. Наистина много е важно да работим заедно и да вървим заедно напред. А искам също така да благодаря на адвокат Димитрова за това съвместно събитие. Имайте предвид, че с него поставяме началото на серия от събития, като имаме идеята да направим и офлайн такова всъщност присъствено, защото както и адвокат Димитрова спомена, февруари тази година България приведе
Покажи целия препис — още 106 абзаца (~14 511 думи)
↗вече в съответствие 2, която е наредбата, европейската наредба за информационна сигурност. И естествено адвокат Ушева и нашите лектори след малко ще ви разкажат една идея повече за това. Аз също няма да губя много време. Само ще кажа за тези от вас, които не са запознати с дейността на DHI клъстър, представляваме български клъстър за дигитални решения и иновации в здравеопазването. И много накратко мога да кажа, че ние се опитваме да направим един устойчив мост между клиничната и технологичната среда и сфера заедно с експертите и заинтересованите страни, които са ангажирани в сектора на здравеопазване, така че заедно да а направим дигиталната трансформация в българското здравеопазване възможна, а самата ни здравна система да бъде по-устойчива, по-ефективна и основана на реални данни и М така прилежно законодателство, а което да може съответно да подпомага
↗както медицинската, клиничната дейност, така и отговорните лица, визирам лекарите, заети в именно в тази дейност. Именно затова с Българската болнична асоциация решихме да направим заедно това събитие, защото а киберсигурността и информационната сигурност в лечебните заведения вече не е просто IT прищявка, а вече е въпрос на отговорност и създаване на доверие, създаване на условия за непрекъсваемост на клиничната дейност и повишаване на нейното качество. И отново пак ще спомена, въпрос е и на доверие между лечебните заведения и ползвателите на медицински услуги. А за лечебните заведения в днешно време работят вече в условия на все по-ускоряваща се дигитализация и внедряване на различни системи. А обаче за съжаление това се случва в една фрагментирана среда, което пък прави тези лечебни заведения и лекарите, които работят в тях, доста по-язвими и а но и същевременно с по повече вменени
↗отговорности. Именно в тази връзка ние с колегите от болничната асоциация бихме искали с този уебинар да поставим началото и една първа стъпка на една обща рамка за това какво представлява информационната сигурност за лечебните заведения и как с лесни стъпки те да започнат превеждането в съответствие на различните наредби а и приложенията [прочиства си гърлото] на тези наредби в действие. Днес адвокат Ушева от Българската болнична асоциация ще ни разкаже за правната юридическата рамка на НИС2 и как тя трябва да бъде транспонирана реално в лечебните заведения. След нея Виктор Славчев, следващият ни лектор, изпълнителен директор на Амнемоника, компания, която се занимава с киберсигурност и част от нашата организация, ще разкаже пък как пък как на практика изглежда привеждането на тази наредба като реални решения. в лечебните заведения. Лекцията ще бъде последвана от друг наш член
↗Красимир Коцев, изпълнителен директор на Сол Cър, който пък ще поговори малко за уязвимостите и пробивите, а които могат да се случват в лечебните заведения и как бързо и лесно да се справяме с тях. И ще завършим нашия уебинар с една интересна лекция от следващия ни лектор Калин Цанов, който е изпълнителен директор на българското дружество Верейн, което по своята всъщност е швейцарска компания и аз ще бъда така много ще се радвам Калин да сподели опита от това какво се случва в лечебните заведения в Швейцария и как там реално работят за а оптимизация на информационната сигурност. Много благодаря на всички. Виждам, че докато аз говорих, влязоха още четири човека, така че имаме почти 80 човека в залата. А и пожелавам на всички успех, като ако имате въпроси, Лия в чата ли как задават? >> А, чата и в Q&A секцията >> може да задавате в Q&A секция. има и и също така в чата, като в края на
↗събитието ще бъдете а ъмютнати, в смисъл ще бъде разрешено да имаме а интеракция, за да може да зададете всички въпроси, които са се появили по време на презентациите. Презентациите няма да бъдат дълги, няма да ви оттегчаваме прекалено много. Изключително фокусирано и приложно събитие ще направим, вярвам, днес заедно. Благодаря ви.
↗А аз беше Не беше лошо да ти дам думата Вихрене. Така. Хубаво. Криси, извинявай. Криси. >> А, Криси, можеш да шернеш екрана и да започнеш с твоята презентация. Благодаря ти. >> А, здравейте на всички. Аз съм Кристина Лушева. Виждате ли презентацията? >> Виждаме и я виждаме на голям екран. >> Мхм. Добре. Благодаря и на Мира, и на адвокат Димитрова, както за поканата, така и за честта да бъдат част от този уебинар. А Мира вече засегна колко е важна темата за киберсигурността. Тя вече не е само технически въпрос. Тя днес е пряко свързана с правни задължения, управленска отговорност и реални рискове за субектите, които попадат в обхвата на закона. Когато говорим за лечебни заведения, темата става значително по-сериозна. А там една кибератака всъщност не е просто загуба или изтичане на данни. Една успешна кибератака може да доведе до забавяне или спиране на медицинска услуга. Това
↗означава засягане на електронни здравни досиета, невъзможност да се видят лабораторни резултати или изобщо да се назначат такива. Може да се доведе и до компрометиране на апаратура, а особен образна диагностика, като всички те създават възможен риск за здравето и живота на пациентите. Това, разбира се, води и до невъзможност за своевременно оказване на медицинска помощ. Започвам с това, за да наблегнем на сериозността на темата. В следващите минути а ще разгледаме и ключови елементи на новия закон за киберсигурността, за който адвокат Димитрова ви сподели. Той е обнарод в държавен вестник през февруари тази година и с него България официално въвежда изискванията на Европейската директива за мрежова информационна сигурност Мис 2. Ще разгледаме и в частност как ще се отрази аа върху лечебните заведения като съществен субект попада в обклата на закона. С последните изменения всъщност
↗законодателят поставя значително по-високи изисквания към организациите като цяло. Искам да подчертая, че за първи път в закон се въвежда лична отговорност на управителните органи на всяка една организация, които всъщност са пряко ангажирани в процеса по осигуряване на киберсигурност в компаниите. С последните промени и динамиката, дигитализацията и зачестилите киберинциденти, обхватът на закона се разширява. В в обхвата му вече попадат не осем, а 18 субекта. Всъщност едно от измененията на новия закон, приет тази година, е, че в объпат всички средни и големи предприятия, упражняващи дейност в изброените в приложение едно и приложение две към закона сектори, като тези сектори следва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Сега всъщност ще поговорим и за отражението на тези промени върху конкретно върху лечебните заведения. Ще обърна внимание на това, че лечебните
↗заведения не са просто субект. Те са част от критичния сектор здравеопазване, което ги поставя във фокуса на регулацията като съществен субект. Включването им означава и значително повишаване на изискванията към тях по отношение на управлението, защитата на информационните системи и гарантиране на прекъснатост на предоставените здравни услуги. Лечебните заведения като съществен субект всъщност подлежат ще подлежат на един всеобхвалатен, предварителен и последващ контрол от компетентните органи. Всъщност те осъществяват дейност, а която има особено голяма степен на важност и критичност за обществото. Сами разбирате, че говорим за чувствителни лични данни, но и за живота и здравето на пациентите. А преди да продължа всъщност с мерките за управление на риска, които са предвидени специално в члн 22 от закона за киберсигурността, ще акцентирам на това, че киберсигурността е процес. Той не е
↗еднократно действие и не можем да започнем и завършим с набор от документи, предвидени в закона. Необходима ни е необходима ви е и една техническа подкрепа и система, която е съвкупност от различни дейности, които трябва да изпълнявате и да а имате, за да може да отговаряте на изискванията на закона. Сигурна съм, че и колегите след мен детайлно ще ще ви представят а какви са необходимите технически мерки. Аз ще маркирам едни от най-важните, предвидени в закона. Вие мисля, че ги виждате всъщност и на презентацията пред вас. А това са идентифициране и оценка на риска. Първоначалният анализ всъщност е особено важен. А всеки един всяко всеки един субект, включително и лечебните заведения, следва да започнат с един цялостен анализ на аа досегашните им системи и а да видят къде са всъщност потенциалните пробиви и евентуално уязвимости, които имат. А след което следва да изготвят ясни
↗политики и вътрешни правила, в които да са разписани политика за информационна сигурност, вътрешни правила за работа с чувствителни данни и други. План за реакция при инциденти. Това е особено важно, тъй като ясно дефинират, следва ясно да се дефинират стъпките за действие при киберинциденти с цел минимизиране на щетите, но и най-вече бързо възстановяване, когато говорим за лечебните заведения. Всяка едно забавена реакция може да има а последици. Технически мерки за защита, като това са защитни стени, криптиране и други. Няма да навлизам в подробности. и колегите след мен ще ви а предоставят компетентна информация експертна. Управление на достъп контрол кой и до каква степен всъщност има достъп до а информация. Като тук е важно да се следва един принцип минимално необходим достъп. Колкото се може по-малко достъп до информация. Следващата мярка е всъщност архивиране и
↗възстановяване на данни, редовно създаване на резервни копия и тестване на процесите по възстановяване на информацията. Следващата стъпка е особено важна. Тя е обучение, осведономеност на управителните органи, в това число и персонала, който е пряко ангажиран в управленския процес. А, казвам, особено важна стъпка, защото за нея са предвидени а санкции в закона, за които ще говорим в последващите слайдове. Непрекъснат мониторинг и непрекъснато подобрение. Както казах и в началото, киберсигурността е процес, тоест системи, мерки, които следва да се преглеждат и актуализират във времето.
↗А това, което имира започна, киберсигурността в лечебните заведения е всъщност води до непрекъсваемост на лечението, плюс защита на пациентите и ще добавя една правна съвместимост, тъй като при всяко едно задължение е ясно, че има и аа санкции. След мерките всъщност а ще продължа с един особено важен аспект, предвиден в закона, а той е задължителното докладване на инциденти. Лечебните заведения стават обект на засилен режим на отчетност чрез задължително докладване на киберинциденти към своя секторен екип за реагиране при инциденти в строго определени срокове, които вие виждате пред вас. Какво всъщност означава значителен инцидент? Законодателят е дал определение в акта, като за такъв ще се счита този, който е причинил или е в състояние да причини сериозно оперативно смущение в услугите или финансова загуба за засегнатия субект или е засегнал и е в
↗състояние да засегне други физически или юридически лица, причинявайки значителни материални и нематериални вреди. Това е определението за значителен инцидент. Сроковете за реакция са кратки, което изисква всъщност и добра предварителна подготовка. Така до 24 часа лечебните заведения трябва да уведомят не само лечебните заведения, ами всеки един субект, който попада в впохалата на закона, трябва да уведоми своя секторен екип за реагиране. до 72 часа трябва да да бъде дадена една предварителна оценка, в която а ще трябва да се докладва какво се е случило евентуално, има ли изтичане на данни, има ли риск за системи, пациенти, юридически и физически лица, а и защо всъщност се е стигнало до този пробив? До един месец се предоставя и окончателен доклад. в който лечебното заведение вече трябва подробно да обясни как е станал пробивът и какви мерки са взети. Разбира се,
↗особено важно е, че ще трябва да се предотвратят повторения.
↗Продължавам напред, като по общо правило всяко задължение влече след себе си отговорности, като както споменах и в началото, този път имаме една а новост и тя е отговорност на управителните органи в лично качество. Това е всъщност един инструмент, предвиден в закона, който да гарантира, че ръководните и управителните органи на компаниите ще предприемат необходимите стъпки и действия, за да прилагат надлежно всички нови мерки. Това е предвидено изрично в закона, че а управителните органи следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията и да предотвратят и да направят всичко възможно да се предотвратят киберинциденти. А всъщност управителните органи са задължени на всеки две години, съобразно закона да преминават през обучение за придобиване на достатъчно познания и умения, които да им позволят да разпознават тези рискове, да ги оценяват на практика и да ги управляват.
↗А в това число са длъжни, нали, да организират и обучение на своите служители, които всъщност са пряко ангажирани в процеса. Аа казвам, че всяко задължение влече отговорности, защото за неизпълнението на задълженията на управителните органи, конкретно за провеждането а и организиране на обучения са предвидени санкции, които а стигат до €5000. Неспазването на новите изисквания може да има особено тежки финансови последици. Всъщност санкциите за нарушение на правилата за киберсигурност достигат, както виждате и вие на екрана, достигат до € милионаро или 2% от годишния оборот на на една компания. Дори при по-леки нарушения глобите остават значително високи до 7 милиона еро или 1,4% от оборота на компанията. А всъщност до момента за момента мога да ви успокоя с това, че до 1 юли тази година в закона е предвидено отложено действие, като санкциите до 1 юли,
↗повтарям, всъщност се намаляват с 50 на 100 спрямо предвидените в закона. А дори без регулация всъщност а и регулаторни санкции, реалните щети от една успешна кибератака са много по-големи, особено за лечебните заведения, където говорим за евентуално възможност за прекъсване на дейност. Аа да не забравяме и нарушаване на договори и загубено доверие от клиенти и партньори.
↗Разбира се, да. Сега виждайки слайда и репутационен риск. Всъщност освен предвидените санкции а чисто финансови аа компетентните органи ще могат да прилагат и принудителни административни мерки, които всъщност а се ще бъдат разписани в отделна наредба. Какво предстои? Всъщност в момента имаме един закон, който транспонира директивата, но той сам по себе си не е достатъчен. Националните органи а следва да създадат на първо място централен регистър на съществените и важните субекции, които са изброени в закона. Той ще ни служи като инструмент и на на нас и на органите за надзор, за планиране а на проверки и отчетност а за спазване на изискванията на закона и директивата, като ще спомогне и за проследяване на подлежащите на регулация субекти. Тук искам да вмъкна нещо много важно. Нито един, нито една институция а няма да уведоми а организациите, субектите,
↗които попадат в обхвата, че те всъщност попадат в него. Това означава, че всяка една организация трябва сама да разпознае дали попада в обхвата на регулацията. На следващо място следва да бъде приета и нова подзаконова нормативна уредба, която всъщност детайлно ще определи конкретните технически и организационни изисквания, с които субектите следва да се съобразяват. Този акт ще внесе повече яснота относно начина, по който трябва да се изпълняват въведените задължения и ще очертае, надяваме се, съответните механизми за контрол от страна на компетентните органи.
↗от законово задължение за конкурентно предимство. А новият закон действително поставя ясни очаквания към субектите и управителните органи, управителните им органи, но изисква и конкретни действия. Считам, че организациите, които започнат навреме, ще имат не само регулаторно предимство, но и реална устойчивост. Въпросът вече не е дали, а кога и как ще приведете дейността си в съответствие, за което съм сигурна, че колегите след мен ще ви запознаят детайлно и ще имате възможност да се запознаете и аа да ги разпознаете при евентуални а киберинциденти. Много ви благодаря за вниманието и ще се радвам да обсъдим вашите въпроси, ако имате такива. Криси, много ти благодаря за изчерпателната презентация, която направи. Аз самата се чувствам обогатена в момента с познание относно нормативната а уредба, много ясно и така постави акцентите, върху които трябва да се
↗фокусират субектите, които подлежат на този закон, които пък в нашия случай са лечебните заведения. Аз като обобщение на това, което каза, на мен ми направи силно впечатление личната отговорност, която се вменява вече на управителите на лечебни заведения, което до момента не беше факт в закона. Съответно се засилват изключително много мерките. И другото нещо, което исках също да акцентирам, защото лекторите след нас ще разкажат в подробно приложението, което може да се осъществи, са две неща. Едното е еволюционният процес на информационната сигурност, което е не е проект, не е нещо, което има начало и край. Затова го наричам еволюционен процес, защото колкото по-бързо започнеш, толкова по-лесно напред ще адаптираш всичките не само изисквания, ами и проблеми, които изникват. Това означава, че ние всички трябва да бъдем проактивни, а не реактивни, в смисъл да
↗взимаме превантивни мерки, а не да реагираме, когато е настъпил вече проблем. И третото нещо и давам думата на следващия лектор е именно финансовото измерение. Искам тук да подчертая това, което и ти каза. От една страна има финансови санкции за неизпълнение в контекста на закона и на наредбата. От друга страна обаче тежестта и финансовите загуби на едно лечебно заведение, което не бъде достатъчно а съотносимо към тези мерки, които трябва да бъдат взети, могат да бъдат много по-големи. неизпълнени клинични дейности, нереимбурсирани клинични пътеки, невъзможност за прием на пациенти. Така че всъщност от една страна имаме фиксирани процентни санкции, които ще бъдат наложени, ако не са compliantт лечебните заведения, но от друга страна кибератаките крият много по-големи финансови и човешки рискови рискове в човешки аспект за това, което се случва. Така че благодаря ти, че
↗акцентира именно върху тези неща. >> [хърка] >> За мен беше удоволствие. Оставам на разположение, ако има въпроси към мен. >> А въпроси предлагам може би накрая да зададем, за да минем, тъй като ни е доста са ни стегнати презентациите и ще може след това да направим една пълноценна дискусия, вярвам. А сега преминаваме към следващия ни лектор Вихрен Славчев, който се занимава вихрена, няма да казвам от колко години с киберсигурност, като в последните години а така си доста фокусиран върху а медицинската дейност и всъщност лечебните заведения в това да подпомагаш устойчивото им устойчивата им киберзащита. И много ще се радваме сега да споделиш във връзка с това, което и Криси каза, новите тенденции и Рам какво трябва да направят тези лечебни заведения първо, за да са в съответствие с наредбата, но и чисто практически откъде се почва, какво се случва и какви
↗са техните възможности, за да оперират по-лесно в средата. >> Благодаря, Мира. Здравейте на всички. Аа казвам се Вихрен Славчев. Не както Мира в началото ме представи Виктор Славчев, така че ще очаквам да ми купи риза малко по-късно. >> Въобще не е вярно. [смях] >> А благодаря. Аз всъщност днеска ще се опитам да ви представя Низ 2 от малко по-прагматична гледна точка и всъщност да ви покажа, че NIS 2 е по-скоро полезна като аа директива и като материя отколкото се възприема на повечето места. Надявам се в момента вече ми виждате екрана. >> Виждаме го. >> А, добре. Страхотно. Това, което аа исках да кажа, че а неслучайно ние сме така озаглавили презентацията си Нис 2 срещу здравеопазването, тъй като на повечето от местата установихме, че всяка нова регулация се възприема като някакъв вид допълнителни задължения, допълнителна работа или всъщност поредното нещо, което ние трябва да
↗изпълняваме с което трябва да сме в съответствие. Аз ще се радвам, ако хората, които са тука в това събитие, онлайн събитие, нали, успеят в дали в чата, дали в Q&A сесията вдигнат по един палец и кажат колко от тях всъщност са прочели аа тази наредба и всъщност колко по-скоро от IT отделите ви са се запознали с нея. Тя сама по себе си не е толкова дълга. Кристина се постара да ви я самаризира доста добре от юридическа гледна точка. А, но ще видите, че ако всъщност помолите хората във вашите киберотли, IT отдели, в зависимост от това какво имате в организацията, да я прочетат, те ще установят, че това по-скоро е един много добър наръчник. Той е доста добре структуриран от гледна точка на точки, задължения и контроли. Най-важното контроли, които вие трябва да спазвате, защото когато попитате един човек в а киберотла си с какво ние трябва да къмплайваме и на какво трябва
↗да се подчиняваме, за да сме изрядни, в повечето от тях ще стоят и ще се замислят. Но когато отворят наредбата и я прочетат, нали, всъщност вътре има много строго и много добре дефинирани контролите, които трябва да бъдат спазвани. Така че аз горещо препоръчвам, ако вие не сте я чели и хората ви не са я чели, просто ги помолете учтиво да я прочетат. За тях ще е само полезно и оттам ще видите как в момента в ко ще им стане много по-ясно с точките, с които трябва да се съобразяват. А ниемоника като компания аа компанията, която аз представлявам, е един от основателите на цифровия кластер в здравеопазването, за иновации в здравеопазването. Преди доста години се включихме и аз благодаря за поканата. В началото ми беше много странно ние какво ще правим сред всичките тия медицински организации, но всъщност се оказа, че ние имаме много, много общо точки. А и
↗днеска първото нещо, с което искам да започна са рисковете, които всяка една медицинска организация ще а с които ще се срещне, ако вече не сте се срещнали, разбира се, като в повечето случаи, нали, хората казват ей какво толкова ние нямаме изтичане на лични данни. Киберсигурността не е свързана само с личните данни. Да, аз знам, че има много пациентски данни, много а данни, които са свързани със здравето на хората, но всъщност това не е най-важното. Един от основните рискове, с които всяка една организация, включ включително и медицинските се срещат, е аа уязвимостта на системите. Системите, които вие всички ползвате. Ние работим не само с здравеопазването, работим с доста индустриални организации. Най-често чуваме оправданието. Ние нямаме нужда да ги осъвременяваме тези системи, тъй като те са изолирани и никой няма достъп до тях. Представете си, винаги давам пример с
↗един автоклав, който струва няколко милиона, а и вие сте инвестирали страшно много в него и дойде компанията с, която го поддържа и трябва да го ъпдейтне, дойде с един непроверен флаш носител, сложи го вътре в въпросната система, той е заразен този носител и малко след това вече всичко спира да работи и цялата инвестиция се обезмисля. Така че, а, уязвимата инфраструктура, която всяко, всяко едно болнично или медицинско заведение притежава в момента, е едно от най-атакуваните неща. Аа другото, което е много, много важно е, че не е необходимо винаги, когато настъпи пробив, вие да разберете за него. Обикновено, когато това настъпи средното време за откриване на пробива само до преди 4-5 години беше 400 дни. В момента пробивите се откриват в рамките на месец 30-40 дни, но си представете някой е влязъл преди месец във вашата организация. Той е имал време да свърши
↗всичко, от което има нужда и да покрие следите си. Така че тези пробиви и тези а киберинциденти се откриват доста по-късно, като основната дейност, основната цел на всичко това е свързана, че киберпрестъпниците първо са извлекли това, което им е необходимо и второ те са се запасили с достатъчно количество данни и информация, която да използват после. Това ние сме го а написали като харвеest dataта тук, защото обикновено те вземат данни, благодарение на които после се искат откупи или се вземат данни и информация за ваши достъпи, ваши имейл адреси, чрез които после се атакуват други болнични заведения. Най-често срещаният вектор на атака е, когато едно болнично заведение е пробито. Вижда се кои са му контрагентите и започват от името на това болнично заведение да се водят кореспонденции с другите и те по този начин стават много уязвими. А друг много сериозен риск, пред който
↗всички ние ще се изправим в последно време е свързан с така наречения квантов риск или а квантум комютинг. нещо, върху което това е необятна тема, но аз няма да спирам много много от вниманието си там. Винаги, когато зададете а въпрос на вашите IT киберотли, криптира ли се информацията, те казват да криптира ли се, криптира се. Но тук много точно трябва да проверите коя информация се криптира. Тази, която е в покой, тази, която е в пренос или тази, която всъщност е в някакъв вид дълбок архив. А обикновено информацията, която се криптира по време на пренос, е това е, което използвате в последните месеци за активна комуникация, но винаги има някъде един забравен еклски файл, който стои някъде некриптиран и в него има една голяма част от от съществено важни за вас информация. А дори и да е криптирано това, което се нарича квантов риск в момента, благодарение на новите
↗технологии пусна един за обратна връзка, ако може да съберем два-три тестимонила >> от някакви хора. [прочиства си гърлото] >> Мира, може ли да се мютнете? >> Много се извинявам, без да искам съм го натиснала. >> Не, няма проблем с това. А, вече алгоритмите за криптиране вече не са достатъчни, така че да ви защитят. Съвсем скоро всички сертификати и алгоритми, които ние използваме, ще станат аа достатъчно уязвими, така че ние да не можем да им вярваме. Подбрал съм две или три неща, благодарение на които трябва да се замислите. Всичко останало го чухте от гледна точка на аа на това какво наредбата ще ви накара да проверите, но да, при всички положения ще трябва да имате а мониторинга, ще трябва да имате плановете за възстановяване. Сега ще вляза в малко по-технически детайли, свързани с аа с всичко това, но минавам набързичко само през един слайд. Основните неща, които са свързани от
↗кибергледна точка с а наредбата за минимално мерж изисквания. Не знам колко от вас са запознати, но всъщност това е втора серия. Досега имаше NIS 1. NIS 1 много ясно беше очертало какво трябва да правят организациите. Та във втория във втора серия Нис 2, това, което и Кристина ви каза, разшири се скоупа. Всички медицински организации на 90% попадат в в този в този обхват. Така че вие всички ще трябва да се съобразите с изискванията на тази наредба като аа организации, които обработвате много чувствителна информация. [прочиства си гърлото] От гледна точка на това, което втората серия допълни, е свързано с увеличаването на изискванията за киберсигурност. Вие трябва да обръщате много по-сериозно внимание на много контроли и да менаджирате риска по правилния начин. Тук отново идват а системите за постоянен мониторинг, системите за наблюдение и системите за
↗възстановяване след инцидент. И нещо, което също е много важно в а а в тази наредба, е свързано с това, че тези неща вече трябва да бъдат тествани. Тоест досега всички ние на хартия казвахме имате ли система за а тоест план за възстановяване след настъпване инцидент. Всички отговарят да, там се слага един чекбокс, ама никой не го е проиграл. Така че горещо съветвам и това е много практически съвет. А когато след този уебинар, ако едно нещо трябва да запомните, това е отидете при киверо отделите си и им кажете всъщност тествахме ли ние плана си за възстановяване. Може ли да ми покажете дали ние съществено можем да възстановим данните и тоест те да са използваеми, не само на хартия да можем да ги възстановим? Имаме ли план за възстановяване при такъв инцидент? Защото ние от а миналите две години вече участваме в много такива инциденти и помагаме на компаниите за
↗възстановяване. Това се нарича incident respons. когато настъпи инцидент и вярвайте ми в първите часове след като инцидентът бъде открит не когато е настъпил, той е настъпил много по-рано и в повечето случаи настъпва няколко месеца по-рано този инцидент, но в първите часове след като бъде открит, настъпва една невъобразима паника, хората започват да се лутат какво да правим, кое да спрем и в обикновено първата им инстинктивна реакция е изгасете всичко, дръпнете кабела и то да спре да работи. В една голяма част от случаите тогава се нанасят доста по-сериозни щети, тъй като пречита и на нашата работа ние да се опитаме да възстановим дори това, което е което е останало. Та планът ви за възстановяване след инцидент е изключително важен. Това е другото нещо, което трябва да проверите на 100%. Имате ли техническите мерки, които трябва да се изпълнят 1 2три след откриването на
↗инцидента? Имате ли мерките за комуникация, защото всички ваши контрагенти, клиенти ще искат да знаят какво се случва. А след като няколко часа вие не сте налични, всички започват да се питат и вместо да има спекулации, е добре е да имате един много добре подготвен план, който да включва и медийна и контрагентска комуникация. Тоест вие да се обърнете към тези хора и да им кажете станахме жертва на нещо. [прочиства си гърлото] Видяхте всъщност сроковете за рапортуване на инцидентите. В първите 24 часа това, което трябва да направите като рапорт, в първите 72 часа предварителните а предварителната оценка и в рамките на първия месец вече един подробен подробен отчет. Много е важно, тъй като в момента все още наредбата не е ясно кое ще бъде контролиращото звено в България. Вие да знаете на кого да рапортувате и как да го рапортувате този инцидент. Очаква се Министерството на електронното
↗управление да бъде органът, който ще контролира изпълнението. [прочиства си гърлото] Но ГД Боб и нейният кибердел винаги е организацията, на която вие трябва да подадете сигнал, че сте жертва на киберинцидента. Много голяма част от хората се страхуват от това нещо, но то е само във ваша полза. Когато покажете, че сте взели всички необходими мерки и вече вие сте жертва на инцидента, тогава всички тръгват да да работят заедно с вас и да ви защитават, не да ви търсят отговорност и да ви сочат с пръст. Затова е много важно да ги запомните тия срокове за рапортуване на инцидентите. Аа за хората, които представляват медицинските организации, вменяването на лична отговорност вече финансовата лична отговорност е съществена. И ако не сте минали през това, което също чухте от Кристина за обучението, за а правилната подготовка на персонала, включително и на висшия мениджмънт, тогава вие не сте
↗си свършили до края работата. На глобите няма да се спирам. Да, те ги изравниха с а тези, които бяха по GDPR 10-20 милиона в зависимост от това, което аа свързан с глобалния оборот на на вашата организация. [прочиства си гърлото] Какво Какво съм подготвил в рамките на следващия ни слайд? Това е свързано с така наречената пътна карта, за да постигнете съвместимост с Нис 2. А всичко започва с анализ, тоест идентифицирайте си си слабостите. В терминологията на NIS 2. Това отново се нарича анализ, тоест установяваме вие къде сте и съответно къде трябва да бъдете съобразно контролите. И точно това, което ви казах, че в наредбата са описани контролите, по които трябва да се да се следят нещата и да се вижда вие дали сте а взели необходимите мерки. По този начин и върви анализат съобразно контрола 1, която разбира се е много разклонена надолу. Взели ли сте необходимите мерки? Контрол две.
↗Изпълнили ли сме това? Така че без въпросният въпросната стъпка едно за идентифициране слабостите чрез направения анализ, няма как да продължите напред. Всичко останало би било а такива спорачни мерки, които няма да покрият в цялост една организация. [прочиства си гърлото] След като бъде направен анализа и бъдат открити слабостите и несъответствията, това, което идва на на следващ план, е митиране на заплахите. Тоест ние да можем да се справим с откритите заплахи, на които бихме могли да бъдем изложени. Една част от тези мерки включват откриването на така наречената повърхностна атака. Тоест, колко от вашите ресурси са изложени в публичния свят? В повърхността на Атака могат да бъдат уебсайтовете ви, публични системи, през които хората се регистрират, а системи за интеракция с клиентите. [прочиства си гърлото] Но това е много важно, тъй като това е
↗лицето, което обикновено бива атакувано. Когато се осъщест открие тази повърхностна атака, съответно се идентифицират векторите на атака. По какъв начин различните части от тази повърхност могат да бъдат атакувани? Когато вие имате един уебсайт, обикновено давам като пример, векторна атака може да бъде а неосъвременен код на тоя уебсайт. Използва се определен софтуерен модул. Този софтуерен модул, както обикновено се случва, е изоставен, тоест скоро не е ъпдейтван и съответно векторът на атака е свързан с уязвимости, които са на неъпдейтвания софтуер. Векторна атака, рекламната ви поща. векторна атака съответно могат да бъдат [прочиства си гърлото] системите, през които пациентите качват а информация при вас, аа лични данни, съответно амбулаторни листи, каквото друго те трябва да ви подадат данни за някакъв преглед. Та в тази стъпка две тук се имплементират техническите,
↗откриват се допълнително техническите средства, които трябва да бъдат внедрени в тази организация като част от техническите средства, но не само, са свързани с периметралната ви защита. Тоест защитаваме организацията отвън навътре, така наречените защитни стени или файрли, както сте ги чували. Тези фаволи вече не е достатъчно да бъдат нещото, което ви е дадено от телекома или от организацията, с която която ви осигурява интернет достъпа. За съжаление сме свидетели на доста големи организации, които са получили един рутер от някой, който им осигурял интернет и смятат, че са достатъчно защитени зад него. Има така наречените файло от ново поколение, които а проверяват трафика от гледна точка на вируси, от гледна точка на това дали отвънка някой от зловредно IP се опитва да ви достъпи, дали вашите служители отвътре навънка се опитват да да достъпят такива системи, които IP
↗адреси, които или уеб страници, които не са а не са достатъчно подходящи. Периметралната защита е едно. Друго, което е отвътре навън, е системите за превенция на изтичане на информацията, така наречените DLP системи. Тоест, следи се някой да не се опитва да изпрати навънка голямо количество егнета а образни резултати от образна диагностика, амбулаторни листи, прегледи. Всичко това се настройва като политики и се проверява дали някой се опитва да да изнесе навънка такава чувствител информация. Третите системи, които мо са задължителни да бъдат да бъдат ползвани, това са системите за поведенчески анализ. Тоест, когато вашите служители се държат обикновено по един и същи начин, но точно днеска те започват да се държат несвойствено, тоест вместо да работят в 2 часа следобед, работят в два през нощта. Това е достатъчен индикатор, че нещо не се случва и ние натрупвайки първоначално
↗а знанията за тях, за рутината на ежедневната им дейност, можем да кажем, че с достатъчна точност в момента има проблем с този случаял. Така че поведенческият анализ също е много важен. Не на последно място в а стъпка две това са системите, които правят така наречения vulnerability мениджмънт. Тук ще чуете по-нататък от колегите за системи, които постоянно сканират вашите ресурси и казват имате неъпдейтвана система, имате такава, която в момента има известни уязвимости на пазара и те се използват много лесно. Така че моля, поправете ги. И последното, което задължително трябва да направите, то е вме вменено вече и в наредбата, са независими тестове за а пентрейшън тестове. Тоест вашите системи трябва да бъдат проверявани регулярно, като нашата препоръка е минимум веднъж на шест месеца да бъдат правени такива проверки. А всичко, което е изложено навън, да се проверява дали може
↗да бъде по някакъв начин компрометирано и да бъде достъпено, а било то чрез ескалация на привилегии или просто чрез неправилно написан код. Само за пример ви давам отново аа система, която ни беше предоставена и казахато ви потребителско име и парола като пациент. Влизате вътре и съответно проверете, моля дали може да направите нещо, което е нередно. Ние влязохме с потребител и парола като пациент и се оказа, че можем да да използваме експлойт или тоест начин за експлоатиране на уязвимост, който ни позволи да си повишим правата за достъп и да станем администратор на системата и по тоя начин да получим а да получим достъп отвътре до ресурси, до които нямаме нужда. Така че периметралната защита отвътре навън, отвън навътре защитата, поведенчески анализ, управление на уязвимостите и пенетрейшън тестовете са нещата в стъпка две, които вие със сигурност трябва да
↗да може да да направите и те са изискуеми по по наредбата. В следващата стъпка три от нашата пътна карта, това, което чухте и от Кристина, трябва да имате правилните а организационни мерки. политиките и процедурите, колкото и повечето хора да смятат, че са бомащина, правилно написаните политики и процедури, които не са проформа, могат да бъдат много от помощ. Тоест как ние резервираме информацията е едно от нещата, които трябва да направите, как се възстановяваме след анализи, как рапортуваме и кой точно рапортува. Като всяка от тези политики и процедури, които трябва да бъдат разписани, трябва да имат няколко задължителни атрибута. Кой е тригерът на на тази процедура? Тоест, кога ние стартираме, когато е настъпило какво, какво се изпълнява и то трябва да бъде ясно написано какво се изпълнява, в какъв срок се изпълнява и от какъв от кого точно се изпълнява. Ако
↗вие спазите тия четири изисквания за всяка една от политиките и процедурите, които правите, това ще бъдат доста ясно и използваеми от вашите хора дефинирани документи, които ще им служат само като наръчник. А избягвайте да пишете документи, които са само про форма, защото някой от одиторите ги иска да ги има и вие никога не сте ги чели. Най-простият индикатор за нещо дали дали работи е кога последно е отваряно. Ако никой скоро не го е чел или отварял, значи просто този документ не се използва. И съответно другият много прост индикатор е тествали ли сте го. Аз пак да кажа в азервираност на информацията не е проблем backup-а. Всички имат backup. Въпросът е колко могат да направят сторо, защото всички са си бекапнали информацията. Когато опреде това да я възстановим, установяваме, че данните са неконсистентни, неизплова използва изпълзваеми, пък носителят бил стар или
↗просто бекъпваме неща, от които вече нямаме нужда, защото системите са се променили. Така че организационните мерки са не по-малко важни от техническите ви мерки. >> [прочиства си гърлото] >> В стъпка четири а е нещото свързано с постоянния мониторинг и наблюдение, а и то вече изискване на наредбата. Като пнемоника в това отношение преди четири години е изградила така наречения Security Operations или сок. На български ми е трудно да го да го преведа. Като център за наблюдение на киберсигурността обикновено го превеждаме това нещо. Сока си го представете като организацията, която вие така както може да си аутсорснете IT дейностите върху външна компания. По същия начин може да аутсорснете и дейностите, свързани с киберсигурността върху външна компания. И това в случая може да бъде мнемоника. Аа това, което всъщност много искам да обърна внимание, IT не е киберсигурност.
↗Това вече отдавна не е така. А, имаме много големи организации, с които сме разговаряли. Те казват: "Ами това ще го свърши нашия IT отдел. Вече това не е достатъчно. Ако вие нямате собствен киберот или поне един човек, който да се грижи за киберсигурността ви, тук подготовката му трябва да е различна, опитът му трябва да е различен, тогава вие сте незащитени. Та ако вие въведете въпросния security cent, тогава стигаме до а постигането на постоянното наблюдение, изпълнението на изискванията на [прочиства си гърлото] наредбата. В няколко прости примера какво представлява един център за наблюдение на киберсигурността. >> Ще те помоля за една минутка. Много извинявай, че сме в голямо просрочие. >> Приключвам. Да, приключвам. Центърът за управление на киберсигурността представлява следното нещо. Вие имате компютри, сървъри, системи, с които работите. Тези системи освен, че
↗генерират полезни данни, те генерират и така наречените метаданни, логове. А принципът на работа е прост. Ние насочваме логовете към нашия сок. Съответно те, когато влизат във въвътре, има система, която върши нормализация на данните, тоест превежда ги във вид горен за употреба, прави една корелация на данните и ако примерно вашата имейл система има необичайна активност и едновременно с това сървър еди кой си има необичайна активност, ние извършваме корелацията. Тоест свързваме ги тези неща и се вдига аларма. Когато се вдигне тази аларма, тя се проверява дали в момента това е така наречения false positтив, тоест имаме реален проблем или това е нещо, което е от нормалната дейност и съответно това се разследва от така наречените соканалисти или хората, които разследват инцидентите. В последно време това, с което ние се занимаваме с така наречените AI агенти, вече това
↗нещо, тази предварителна дейност не се върши от хора, а тя се върши от изкуствен интелект. Тоест цялата предварителна проверка на информация се върши от AI. Това повишава бързодействието, повишава точността и само най-сложните инциденти се разследват от хора. Когато имаме такъв инцидент, ние ви събуждаме през нощта и казваме:"Ей, в момента някой се опитва да ви хакне или имате и компрометирана пощенска кутия, но преди това ние сме взели мерки и сме изолирали вашия периметър и сме го блокирали. >> С събуждането, мисля, че загуби хора. Представлява един сок. Не те разбрах. казвам с с информацията за събуждането през нощта мисля, че загуби аудиторията. >> Ами да ти кажа, много са благодарни, когато ги събудим, защото казват: "Ей, супер, не искахме да чакаме до сутринта." И за всичко това получавате един рапорт, тоест един доклад, в който каза: "Случи се това, направихме това,
↗моля, предприемете следващите мерки." Това е от мене. Благодаря ви за вниманието. >> Вихрене, изключително много благодарим на много достъпен език и доста увлекателно разказа. Така че сърдечно благодарим. Най-вероятно има доста въпроси. Аз самата имам, но ти не ми остави време за обобщение. Аа така че след това ще коментираме нещата, които а които посочи като основни стъпки, защото аз самата имам няколко въпроса, които да се отнесем към реалната дейност на лечебните заведения. А сега а ми е много приятно да поканя следващия ни лектор Красимир Коцев. Soul Cyber е компания, която вече от няколко години се занимава с а киберсигурност и защита на информационната а сигурност и потоци в лечебни заведения, включително и с Краси и с Вихрен. Имаме различни проекти в различни лечебни заведения, включително пилотни такива, с които тестваме уязвимости. И Краси тук, когато видяхме
↗в презентацията на Криси и на Вихрен, че уязвимостите и това ти да си наясно къде са те е едно от най-важните неща всъщност да имаш това познание. А вярвам, че ти тук ще ни дадеш много ясна представа как се случва това нещо и къде са реалните пробиви, а които за които ние да следим и какви са механизмите всъщност ние да сме на хем да сме наясно, хем да ги предотвратяваме своевременно. Така че а сцената е твоя. Благодаря ти. Мира, много ти благодаря за поканата. Аз ще ви дам малко практическа демонстрация, включително и за агентите, за които Вика не спомена, за така наречените AI конектори, с които събираме информация. Само да потвърдите, че ме чувате и че виждате презентацията ми вече. >> Идеално. >> Страхотно. Добре, първата част от моята презентация ще бъде под формата на PowerPointта, да ви разкажа аа на теория нещата, с които трябва да сме в съответствие от гледна точка на
↗технически контроли. Аз ще се фокусирам върху тази част и втората част ще бъде практическа демонстрация как да открием слабостите, разкритите системи към интернет, така наречения атак сърфс, за който Вихрен спомена. Аа казвам се Красимир Коцев, основател съм на Soul Cyber и на Kкира. В Soul Cyber частта си сме консултантска компания, която специализира в пенетрейшън тестин, ретий, откриване на пробойни и защита на инфраструктура и приложения. В частта Кикимора сме един прекрасен инструмент комюнити базиран дори, който вие самите можете да използвате, за да защитите своята организация, [ахвания] без да губя повече. >> Како извинявай преди да продължиш, виждам няколко пъти, че Иволин вдига ръка. Дали това Иволин е без да без да искате или нещо много важно искате да попитате в момента? >> Ще ви адмютнем за секунда, само за да ни кажете. >> А, добре. Краси, извинявай, продължавай. Няколко
↗пъти постоянно индикира. >> Окей, продължаваме. А, добре. Аз ще премина през теоретичната част малко по-кратичко. Всъщност болничната киберсигурност вече няма граници. Ако преди времени а дейтатаната информация, свързана със здравето на на пациентите, а клинични изследвания, лабораторни резултати, рисърч дейност на големи фармацевтични компании беше ограничена регионално, то към днешна дата вече няма такова регионално ограничение. Нашите данни са в облака, намират се навсякъде, достъпни са от всяка една точка в интернет. А какво се случи 2025? Давам ви реални примери от атаки. Една от най-големите атаки се случи миналата година, която аurсък се казва. Това е реална атака от 2025, в която бяха засегнати данните на 25 милиона човека. Правилно чухте 25 милиона. Какво е особеното при тази атака? Тя не беше насочена към болниците. Тя беше насочена към third partти или организации, с които
↗болниците работят, така наречените бизнес associates. Втората атака, която се случи наскоро е към Strikeer Corporation, което е отново медицинска компания, медицинска организация. Там бяха източени 50 ТB данни и забележете те бяха криптирани в на сървъра, което означава, че те стават автоматично недостъпни за а тази компания, за тази корпорация. Представете си какво са 50 данни. Това е почти цялата им информация може би за цялата бизнес дейност, която те са развивали от началото на създаването си. Това е а в най-общ план нещата, които могат да се случат с нашите данни. Ние можем да ги загубим, могат да бъдат криптирани, можем да бъдем изнудвани. Тоест наистина вече извън законовата рамка и глобите, които можем ние да понесем от съответните регулаторни органи, нещата са доста по-сериозни. В момента, включително и във войната с Иран, има засилен засилени
↗кибератаки към сектор здравеопазване, особено в региона, а защото по този начин саботираме критичната инфраструктура, по този начин саботираме работата на болници, на лечебни заведения и на практика спираме функционирането на обществото. Какво казват регламентите, правната рамка и въобще какво трябва да има една организация, за да може да се справи с киберсигурността? Много важно asset inventory. Какво означава това? Да знаем къде се намират нашите IT актиact и системи в организацията. Кой е техният собственик? Каква информация съдържаме да държим на тях? Каква е стойността на актива? Като под актив разбирайте стойността на хардуерния актив или на съответно облачното решение. плюс данните, които съхраняваме на него, плюс потенциалния риск от загуба на тези данни. Това е стойността на нашия актив. Утре, ако нещо се случи с този актив и ние не разполагаме с него, например базата ни
↗данни с всички пациенти бъде изтрита, какво губим ние? Ще продължим ли да да можем да оперираме дейността си? Това е основният въпрос. И много важно регулацията казватехническо лице за контакт при всеки един инцидент, потенциален или реален трябва да знаем кое е лицето, което отговаря за даден актив и да можем бързо да разследваме случая. Много се залага на endpint security hardening. Какво е endpoint? От вашата перспектива за нас endpoint е нещо, което система, която има IP адрес и е евентуално интернет свързана. През вашата перспектива endpoint е лаптоп, работна станция, сървър, мобилен телефон, а IOT устройства. Знаете, наскоро стана много популярен случая с изтичането на видеозаписите от медицински салони и салони за красота. Това е крайна работна станция от нашата перспектива. Актив, който ние >> беше гинекологичен кабинет Краси. То това беше по-големият проблем.
↗>> Да, всъщност там е наистина е проблемът и за за вас това е просто устройство. За нас хакерите това е входна точка за достъп към вашата организация. По този начин се злонамерените хакери, разбира се, ние сме етични с белите шапки. >> Точно на ум си направихме коментар тука в офиса за това, което каза. >> Да. А важно уточнение, но за злонамерените хакери това е входна точка, през която те източват всички данни. Видяхме какво се случва. Изнудват ни след това, за да получат някакъв отку. В противен случай данните стават публични. Какво е необходимо да направим, за да защитим тези устройства? А, ето виждате, тук има много устройства, за които дори не предполагаме, че те са крайни работни крайни точки, IT точки в нашата инфраструктура. Това са а интернет свързани хладилници, термостати, колонки, сензори, всякакъв тип медицинско оборудване, което е свързано
↗по някакъв начин към мрежата. Всички тези неща представляват риски са а потенциална входна точка за достъп за злонамерените хакери. Какво трябва да има задължително като мерки за сигурност на всяка една работна станция? Трябва да имаме контрол на достъпа ясно дефиниран от една страна на ниво политики и процедури, нещо за което колегите споменаха. От друга страна технически контроли кой на практика има достъп до тези устройства. Много важно паchч мениджмънт и vulnerability мениджмънт, тоест липса на ъпдейти за на тези устройства. Особено камери, IoT устройства много често са единствената и най-лесната врата за достъп към вашата организация. Дори не можете да си представите колко често успяваме да проникнем в организациите през такъв тип устройства, просто защото вие слагате една камера там, забравяте, че тя съществува. След три години, даже не след три години, след три седмици на
↗тази камера вече е остарял софтуера. Той има нужда от ъпдейт. Ако вие не го направите, game over. Хакерите влизат във вашата мрежа и имат достъп до всички ваши видеозаписи. Сигурност на интернет трафика. Какъв трафик получаваме, какъв трафик изпращаме, контрол на имейлите и на файловия а трансфер, а изолация на мрежата чрез файли, нещо, което Виктор Вихрен спомена. Аа изпълнение на файлове. Когато ние получим един файл, отворим този файл и той е злоувреден, това е една от най-често срещаните причини да станем жертва на злонамерените хакери. И криптиране на данните, нещо, за което нашият последен спикър ще говори. Аа следващата стъпка е да направим скан, да направим реален вобиibрити скан, с който ние разбираме къде се намират нашите устройства. Тоест можем да направим тази инвентаризация на устройствата. Разбираме какви са техните пробойни потенциални проблеми с
↗конфигурации. Липса на акаунти, правилно конфигурирани акаунти, липса на правилна конфигурация на файлови системи и достъп до информацията на на това устройство. Чрез въпросния vulnerability scan можем да открием доста голяма част от проблемите. Cybertrade intelligence също доста активно се залага. Какво представлява Cybertrade Intelligence? Ние хубаво откриваме, че имаме в нашата компания потенциално 2000 проблема. От тези 2000 проблема мен интересуват тези 20 или 30 проблема, които аз трябва да отстраня днес. И кои са тези проблеми? Ами това са онези така наречени уязвимости, които често се експлоатират от хакерски групировки по света. Виждате, че виждате една извадка долу. Андарил често атакуват фармацевтични компании. Dark Holтел често атакуват Media Education Military и аа Dirty Fucky, което е друга хакерска групировка. атакува гемблинг и криптокънси. В случая аз от кои трябва
↗да се пазя, когато имам един потенциален проблем в моята инфраструктура, аз трябва да видя в моята индустрия този проблем често ли се експлоатира, от кои групировки, къде, в какъв тип болнични заведения и така нататък. Това е така нареченият cyber trade intтеelligence. Attack surface всъщност е много важна стъпка, която е комбинация от тези неща. Когато ние направим един наребити скаan, знаем къде и как се управляват нашите активи. Анализирали сме потенциалните заплахи и активност и дейност на хакерските групировки по света. Ние идентифицираме възможните полета за атака, възможните вектори за атака към нашата компания и правим така наречения атак срфс, тоест разбираме откъде и как някой може да ни пробие, съответно кои са местата, които трябва да защитим и вместо да влагаме десетки, стотици хилядиро в защита на ненуж ненужна защита на на цялата организация, ние
↗можем да се фокусираме върху местата, през които реално някой може да ни пробие. Какво се случва с AI? В момента аз наблюдавам един тренд. Голяма част от болничните заведения и фармацевтичните компании създават собствени приложения чрез AI, така наречените Vipe coded приложения. Тоест сяда някой, сяда системният администратор и с VIP codдинing създава едно ново прекрасно приложение, в което доктори, фармацевти, медицински сестри да имат достъп и да могат да си управляват данните. Благодарение на AI, той успява да създаде това приложение в рамките на една един месец и ние всички сме щастливи и казваме ей колко сме напред, нали, вече сме технологично ъпгрейднати. Всеки може да раз да работи по умен начин с информацията. Какъв е проблемът? Че вашият системен администратор или devops experрт или compliance officer, когато той използва coded приложения,
↗когато той произвежда такива приложения, той не се замисля за сигурността. Тоест, аз мога да построя пет приложения в рамките на един месец и нито едно от тях няма да има нужните правила за сигурност. Всяко едно от тях ще бъде огромен потенциален вектор на атака и ще позволява на злонамерени хакери много, много лесно да проникнат в моята организация. Сега, за да ви дам малко а практическа насока, ще сменя слайда и ще ви покажа как можете на практика вие да защитите своята организация самостоятелно. А ние направихме, разработихме един инструмент с моя екип, в който всяка една компания може самостоятелно да направи оценка на сигурността. В случая какво направих аз? Логнах се наentic.kkiikimora.io. Това е платформа, която ни позволява да направим няколко неща. Сега ще ви покажа част от нещата, които аз направих и които вие можете да направите в един нормален разговор, така наречения
↗conversational security. Просто си говоря с агента и той ми връща цялата необходима информация. А днес влязох и попитах, аз съм организация в сферата на здравеопазването. Имам чувствителни данни. Какво трябва да направя? Можеш ли да проявеш моя риск? Какви проблеми имам? Откъде изтича информацията? Агентът и това не е GPT, само да това не емичат GPT. Това е наша собствена разработка, въпреки че ви изглежда по същия начин. А това нещо проверява в конкретика вашата собствена организация. Свързва се към вашите системи, лаптопи, приложения, уебсайтове, имейл сървъри и така нататък. GitHub, нали, за да провери софтуерния ви код и прави пълен анализ с въпросните AI конектори на цялата сигурност на вашата организация. В случая инструментът ми каза, че аз имам няколко критични проблема. Обяснява ми къде се намират тези проблеми. В случая виждате върху базата данни, върху
↗лаптоп, върху десктоп машина, върху уебсайта казва какъв е а проблемът свързан с всяко едно от тези открития, до какви щети може да доведе за за моята организация и ми дава абсолютно пълна разбивка, като после ми връща всъщност, тъй като ХИП е специфичен регламент за аа сферата на здравеопазването, много популярна в Щатите, тъй като аз съм му задал контекст и съм казал, че съм болнична организация, Той казва, "Освен, че имаш тези проблеми спрямо хипа, ти имаш ти не отговаряш на следните изисквания. Има шест контроли, на които ти не отговаряш. Съответно си в риск и в нарушение на регулацията или на правната рамка, която а е приложима за твоя сектор. Какво трябва да направим? Дава ми пълен екшън план. А и след това ка аз казвам" окей, ама аз имам нужда от репорта. Искам да видя всички открития. Искам да видя как те се отнасят към хипа. А агентът ми произвежда този
↗репорт в рамките на около 4тири минути, в който аз виждам пълна разбивка на всички рискове, свързани с моята организация. Виждам как те се отнасят към ХИПа или NIS 2 или ISO 27001, по какъв начин нарушавам изискванията на стандарта, а и ми дава екшън план какво трябва да направя, в какъв период, за да се защитя. Тук ми дава secюрити контроли, като обръщам внимание, че нашият софтуер е фокусиран повече върху техническата имплементация на вашите контроли. Тоест, ако вие имате някоя политика, ние няма да можем да сверим дали тя е адекватна, а но ще можем да ви кажем всички secюрити контроли и сигурността на вашите системи как се отнасят към регламента. А след което казвам: "Окей, аз искам да направя асесмънт. Покажи ми всички IoT устройства, камери. Виждаш ли някакви, които може би са проблемни при мен? А агентът проверява цялата ми инфраструктура, казва:"Аз откривам
↗сървъри, уеб а сайтове, откривам бази данни, но не откривам никакви камери при теб. Ако открия камери, съответно ще ти кажа какви са проблемите, свързани с твоите камери и кои твои камери са уязвими и могат да бъдат пробити от злонамерените хакери. Също така обаче ми казва, че че всички тези мрежи принадлежат на моята организация. Може би аз не знам за тях. Това е част от инвентаризацията. И казва, "Погледни отново или ми дай инструкции да сканирам във всяка една от тези мрежи, за да ти кажа допълнително дали някъде там няма камери. Също така виждам, че имаш един отворен порт, който предполага, че може би там има някакво подобно устройство, което може да е уязвимо. После аз казвам,"Добре де, какво друго трябва да предприема, за да съм в съответствие с Нис 2. Аз съм болница. Давам му контекст, че аз съм болница. прави пълна разбивка на това, което аз имам в
↗момента като технически мерки и ми казва спрямо низ две ти отговаряш на изискванията, имаш определен риск. Казва ми какъв е моят в момента риск на организацията, какво трябва да направя, за да си подобря инфраструктурата. Аа обяснявам и за incidentх handling, зазнести на неща, които колегите ви споменаха и така нататък. Тоест дава ми пълна разбивка на NС2 и доколкото вижда, доколкото аз съм му дал достъп, как аз отговарям на а въпросния стандарт. След което а помолих агента да ми даде информация за всички а за целия софтуер, който се намира на моите системи. и той дали е ауторизиран, дали не е ауторизиран, крие ли някакъв риск, има ли очевидни проблеми за сигурността, прави пълна извадка на софтуера, а давам информация, че аз имам Spotify, Skype и така нататък, а инструменти за отдалечен достъп, които не трябва да имам вероятно на тези системи в моето лечебно
↗заведение. Казва ми, че имам няколко VPN, което само по себе си представлява риск. Казва ми, че имам софтуер за отдалечен достъп. кой има достъп до този софтуер, на коя на коя система се намира софтуераъ. Тоест прави пълна разбивка на всичко, което аз имам като мерки за сигурност, а конфигурация и сигурност на на устройствата на уебсайтовете ми, вътрешни приложения, API инфраструктура и каквото още сетите, всичко, което е свързано към мрежата по някакъв начин. А към края съм на на презентацията, тъй като напредваме с времето. След което аз помолих да ми изправи представител на извадка спрямо медицински стандарт IEC 62443 и то направи оценка на а оборудването ми, на системите ми спрямо този стандарт приложим за сферата на здравеопазването и за медицинските заведения. Оттам нататък мога да попитам каквото още искам. Всичко, което ме интересува по отношение на сигурността, последното
↗нещо, което го попитах е покажи ми, питах го даже преди малко, докато Вика не разказваше, покажи ми въпросния атак сърфс или а потенциалните точки за достъп, входни точки и пробойни за моята компания. И в рамките на няколко секунди агентът ми върна тази информация, каза ми всички проблеми, свързани с моя уебсайт, имейл сървър, събмейни, отворени портове, които позволяват на на хакери евентуално да проникнат, какви уязвимости имам на всеки един порт и на всяко едно устройство. Цялата тази информация извади в рамките на около 20 секунди. Тъй като този инструмент е безкраен и темата е а безкрайна, аз спирам дотук. Исках само да отворя вратата за вас, да ви помогна да защитите организацията си, тъй като голяма част от вас не са технически лица, но разполагат с едно техническо лице или няколко в организацията. Систменр администратор, compliance officer, IT одитор и така
↗нататък. Вие можете самостоятелно без демо, само сic.kkiikimora. IO да проверите сигурността на цялата си организация, като обръщам внимание, че за всички вас това ще бъде безплатно, а това е комюнити версия и можете безплатно да използвате инструмента. За да бъдем по-полезни, последното нещо, което мога да да направя за вас, е на този линк поемам ангажимент към всички гостуващи bit.le Кали наклонена черта Красимир. Тук можете да си запазите 30-минутен слот с мен, с който абсолютно безплатно аз и екипа ми ще ви помогнем да направите този първоначален одит на на вашата организация. А с въпросния инструмент, който сме направили, ще ви помогнем да го конфигурирате. Това няма да ви струва пари, ще ви струва време. Вие преценете дали си заслужава да отделите това време. А аз съм на разположение за вас, нали. Повече от това ние не можем да направим и се надявам след четири месеца да не ми се
↗обадите и да кажете: "Абе тука ме хакнаха, нали, ти там разказваше едни неща, моля ти се, помагай. Аз мога да помогна с превенция." Благодаря за вниманието и съм отворен към въпроси след презентацията на Калин, който ще ви разкаже и за сигурност на мобилните устройства включително. >> Краси, много ти благодаря. Първо да те помоля този линк да го копираш в чата. Естествено, ние ще го изпратим, >> ще го изпратим към всички заедно със записа и презентацията на всички присъстващи, като разбира се а колегите от Българска болнична асоциация могат да споделят презентацията и линка за среща с теб допълнително. С последното ти заключение ми отговори на въпроса всъщност как да се ползва този инструмент и може ли да се разчита на подкрепа от ваша страна, защото ти го разказа доста. Аз виждам, че той е user friendly, но все пак начинът, по който задаваш въпроси и структурата на това
↗как да те гайдва Кикимора е хубаво да бъде обяснена от някой. >> Даже за да видиш колко съм технологичен, направо давам един линк, който хората могат да сканират. Като, пак казвам, това не е свързано с никакъв ангажимент от от ваша страна, а по-скоро искаме да помогнем освен време, да, времето е най-ценният ни ресурс. Ето този QR код ползвате също, за да си булокнете среща с мен отделно. Това ще аа предостави Битли линка в чат секцията. >> Краси, много ти благодаря. Изключително полезно. Естествено, ако всички 80 човека, които са в момента в залата, тръгнат да си букват среща с теб, не знам кога ще ти остане време да работиш, ама казал си го, >> се справя. >> Казал на дума, хвърлен камък, както се казва. Това е положението. Аа много ти благодаря много. Отново практична аа така практичен ракурс на това откъде идват пробивите. А на всички присъстващи искам да кажа, че самата аз осъзнавам,
↗че информацията е много комплекса, независимо, че лекторите се стремят да я предоставят по най-найдостъпния начин, така че всички ние, които не не сме професионалисти по темата, да я разберем. Но все пак ви приветствам. А колегите от cyбеър secкюриity компаниите са отворени. Ние правим този уебинар наистина, за да подкрепим усилията на лечебните заведения да станат по по-сигурни, по-устойчиви на атаки. Така че може да се свързвате с болничната асоциация, с клъстера и с отделните лектори, така че да можем наистина да ви помогнем в този преход, който така или иначе трябва да направите. Сега ми е изключително приятно да премина към последния лектор с едно така забавяне Калине, [хърка] за което се извиняваме, но така рисковете на живата живото предаване, както се казва. А, Калине, ти ще ни разкажеш днес малко по-различен рекурс. Аз започнах с него и го застъпих
↗една идея, а ти ще го доразвиеш, вярвам, доста доста добре. И това е за отговорността на хората, лекарите, институциите в здравния сектор и всъщност какви са добрите примери, които ние можем да видим в една доста развита така здравна система като Швейцария. >> [хърка] >> какво можем да почерпим като опит от нея, за да пренесем в България и всъщност как Верейн успява да обезпечи именно тази отговорност на лекарите в сигурна комуникация. Аз ако имахме време, щях да разкажа точно за мейл комуникация как ни пробиха нашия клъстър, хем ние сме пълни със cyбеър secюриity компании, но ще разкажа като приключи с твоята презентация тази история, защото сега ще говорим именно за комуникация, всякакъв тип и пробивите, които могат да се случат там. Благодаря ти, Мира, и благодаря, че ме поканихте на това този уебинар. Да, най-вероятно вече повечето участници са отечени или стресирани или в някаква
↗степен объркани кое къде как точно да се случва. Доста информация се изля аа донякъде техническа, донякъде законова задължително на база регулаторни мерки, които са предприяти вече. Виждате ли ми екрана, защото аз не виждам какво шервам. >> Идеално. >> Чудесно. Най-вероятно само ще покажа за старт една снимка. Повечето се чувстваме ето така редовно [смях] ежедневно и ние сме така. А не се притеснявайте и има начин заедно да се справим и да минем през всичките законови изисквания, които вече са приети. И затова аз днеска ще ви разкажа. Повечето колеги, ако виждате преди мен, започнаха от първата регулация, след това постепенно започнахме с а добри практики и препоръки и аз искам да завърша а моята презентация и този уебинар с по-скоро абстрактно виждане как да случваме нещата и как го правим в Швейцария. Пречупвам всичко това през призмата на това, което ние сме
↗направили и как работи в Швейцария. А няколко пъти се спомена пробиви, няколко пъти се спомена къде, кой с какво колаборирам, с кой комуникирам, кой къде е, кое е автентично, как се обменят данните и най-вече не на последно място визия. Това е, което цел да разкажа днес. А, бях приготвил доста слайдове, тъй като съм притиснат и буквално имам 10 минути, тъй като след 10 минути трябва да вляза в друга среща с бордър на нашия партньор в Швейцария, за който всъщност ние правим всичките тези дейности, но да, ще се опитам да бъда сбит и да се фокусирам само върху важните неща, които биха лесно, които лесно биха достигнали до вас. Така. Слайдът е озаглавен Липса на доверие вече оперативен разход. Да, така е. Доверието нещо, което знаем всички. Трудно се гради, лесно се губи. И когато комуникираме или колаборираме с различни институции, независимо каквито и да било те, доставчици, лаборатории,
↗пациенти, всички по веригата, аа когато чуем, че има пробив или нещо се е случило с личните ни данни, репутационният риск е голям. Той беше засегнат вече. Оттук нататък започват неща като проверки, които трябва да си звучат ръчно многократно. А повтаряемо действие. Това забавя процеса. А ние трябва да доказваме целостта и произхода на данните. Става все по-трудно откъде е дошъл, кой е дошъл, как се е случило дадения инцидент. Затова всичко, което казаха колегите преди мен, е изключително полезно и важно и е насочено изцяло в защита в този случай на лекарите, тъй като лекарите, както обикновено са тези, които носят на гръб здравната система и слагайки им още една тежест, за която трябва да внимават в вече натовареното им ежедневие с хилядита пациенти, е нещо, което може само да забави техния процес и да наруши стандартната им работа, а тяхната основна работа е да
↗лекуват. Нали ние не се интересуваме, че когато отиваме на лекар, те най-вероятно отзад имат хиляди проблеми и те са хора, трябва да се борят с поредното нещо. И затова сътрудничеството на всички между организациите и отделните единици, които колаборират, е изключително важна, а то става крехко, когато няма доверие, съответно скъпо. И затова всичките неща, които обясняваме и ние представяме и работим вече с тях в Швейцария, са точно това. Средствата за сигурност не са разход. Те наистина трябва да се разглеждат аа като инвестиции. защото са инвестиция във фермата и операциите, които следват да правим, без да нарушава стандартното ни ежедневие и работната ни среда. Така. Защо засягам темата за дигиталната идентичност? Както чухме няколко пъти, много е важно да знаем кой стои от другата страна, с кой взаимодействаме, с кой или какво, защото не винаги може
↗да бъде човек да стои от другата страна. Може да бъде машина. Всякакъв вид машина, всякакъв вид устройство. Знаейки кой стои от другата страна, на нас това ни е първата стъпка да дадем достъп до дадена информация, да бъде четена или да може да се пише някъде във файл, в база или в каквото и да било. Това впоследствие ще ни гарантира, знаейки с кой колабориме, с кое взаимодействаме, това нещо е гаранция, че данните трябва да има и гаранция, че данните не се изменят някъде по средата, тъй като това е един от подходите, които хакерите, черните хакери, злоненамерните хакери аа правят, застават по средата и започват да слушат или да променят данни. Съответно трябва да имаме и доказателство в последствие, че ние сме изпратили съобщение, написали сме документ, написали сме а епикриза, изпратили сме я правилно, но тя е стигнала и записана конкретно. [хърка] Тоест в основата стои дигиталната
↗идентичност. Тя е идентичност като всяка друга, като личната карта в джоба. Буквално с някакво уникално ID. Всеки един от нас е уникален сам по себе си. По същия начин и в дигиталния свят имаме абсолютна идентичност, която няма повтаряемост, няма подобни. Защо е важно това за здравния сектор? Ами защото в здравния сектор има не само в здравния сектор, но тъй като е един от ключовите а обекти и всяка една държава с дървен сектор е част от националната сигурност е изключително значение да да и да бъде безопасен и сигурен, да няма прекосваемост на услугата, да могат да се обслуждат пациенти постоянно. Множество участници имаме по веригата, лечебни заведения, застрахователи, регулатори, доставчици и те под някаква форма работят в една среда. Тази среда всеки един от тях трябва да знае кое е съседното. [хърка] Довелието, разбира се, не може да бъде нещо, на което сляповеряваме. Трябва да
↗може да бъде проверяемо. Това е. И така постепенно съжалявам, може би най-вероятно бързам, пръскачам и ми се струва абстрактно, но минавам директно на темата. Как го правим Швейцария? Швейцария създават една организация преди около 20 плюс години, която решава, тя е собственост. Това е компания, която е собственост на лекарите, на всички лекари. Тази компания е натоварена с отговорността да се грижи за сигурността на предаване на данни на цялата здравна система. Там организацията, която работи се казва Health Info Network. Тя е наш партньор. Дойде при нас преди пет години, виждайки, че процесите при тях и инструменти, които използват за последните 20 години, остаряват. и изградихме заедно план за трансформация как те да се обновят и това да бъде постоянен процес за защита на лекарите и на пациентите, тоест на всички по веригата, тъй като имейлът е най-често атакувания
↗а сектор, нали често атакуваното звено. Започване оттам е най-просто. Мейл е все още 80% от бизнес комуникацията минава през имейл, затова стартираме оттам. Когато доктор най-просто изпраща нещо към пациент, това са лични данни и се считат за а сенситив сенситивна информация. Затова ние направихме следното. Взимайки, изпращайки имейла или съобщението, данните, когато вече реферирам към съобщение, аз може да бъде всяко. Може да бъде файл, може да бъде имейл, може да бъде всичко. Го криптираме, но както и Вихн каза, никога не знаем какво как е криптирано и как пътува по мрежата, така казано. Затова имаме много прост подход, който е изключително ефективен. Взимаме даденото съобщение, данни или файл, крептираме и същевременно го разделяме. Ето и тук на слайда дори показвам, както виждате, частичка от това съобщение го взимаме и го слагаме на сигурно място. Останалата част отново ятираме и я
↗изпращаме на крайния получател, който ние вече знаем, дигиталната му идентичност и я изпращаме там. Тоест това е ключът, с който получателят на данните, дали файл или имейл или съобщение или каквото и да било, може да отключи и да сглоби на всяко устройство съобщението или файл. Тоест, имайки ключа, ние сглабме цялостно информацията, съобщението или файла на нашето устройство. мобилно устройство все по-често навлизат а и биват използвани дали таблети, дали телефони, без значение така наречените девайси. Съобщението се сглава на място на моето устройство и в момента, в който аз изляза от съобщението или го затворя, то се дестройва, то изчезва и за да се сглоби наново, същият този ключ трябва да бъде използван. Тоест, по този начин ние защитаваме както лекаря, така и пациента. Хубавото в случая е, че това нещо аа може да бъде проследено кога се е случило и може да е направен отчетност и
↗одет по веригата. Като следваща стъпка, която предприема Швейцария и и болниците там, е те трябва да работят в една единна обща комуникационна среда, не просто на ниво лекар, а на ниво организация. Затова създаваме така наречения аа крептиращи имейл сървъри от следващо поколение, което използват директна комуникация помежду ситунел. Какво значи това? Те си изграждат тунели между всяка една точка и започват да имат структуренмен на дами, като знаейки кой стои от другата страна и неслучайно в центъра, в ядрото на всичкото това нещо е идентичността на всяка една организация. Всичко това е покрито в съответствие с нормативните изисквания на GDPR, тъй като и там има GDPR. не се нарича GDPR, но съвпада на 90% и повече. Там са взели това решение преди 20 години, че всичките им данни на пациенти, където има лична пациентска информация, трябва да бъде криптиран. А
↗мрежата от доверени точки, представете си, ако всяка една организация, с която работим, бива проверяван и участва в тази доверена мрежа, [хърка] се изгражда една сигурна среда. Разбира се, проверката е висша форма на доверие и затова при всяка колаборация и всеки всеки един момент, в който искаме да обедним данни, ние правим проверка дали знаем конкретната организация или нещото, дигиталната идентичност, което стои от другата страна. Това е с цел единствено да защитава лекарят на първо място, че си е свършил работата и да не мисли за поредното нещо, което трябва да внимава. Пациентът, доставчика и веригата като цяло. Препускам отново върху по слайдовете, затова междувременно, виждайки, че закъсняваме с времето, а сложих един линк. Силно препоръчвам да видите този линк. Там на български е обяснено как точно го правим и какви са ползите. А това е един подкаст, едно интервю на
↗изпълнителен директор на VNAG, тоест на швейцарско дружество, заедно с изпълнителен директор на Hin Health Info Network. Това е организацията, която се грижи да защитава комуникационната среда в Швейцария. Но >> Калине, моля в чата да го сложиш направо. И тука >> ще го сложа. Само да свърша. Секунда. Ище обещавам да го пусна. Лия ще го пусне. Да, много благодаря. Защо се спирам основно на този слайд? Какво се случи и как го правят в в Швейцария и съм сигурен, че ние можем и ние да го направим тук и го правим вече благодарение на Digital Health Innovation кester е една от стъпките с партньора ни Хин, който дойде при нас и каза, "Хайде да видим как да се трансформираме преди пет години." Взехме решение да направим иновативен център. Какво значи иновативен център? Неслучайно съм сложил като подзаглавие идея in България. Всъщност всичките тези дигитални решения за защита на и
↗криптиране на данните и защита на на heопазването като цяло технически се разработват тук в България от български специалисти. Но това е процес и не е нещо, което свършва. Затова винаги започваме с едно нещо, което е ясно видимо, един процес, един инструмент, където подобряването, ползите ще са видими. Определяме правила и нужните доказателства още в началото да разберем как да го измерим, дали има резултат. Бързо правим пилот, с който го тестваме дали работи и какви са подобренията, за да може да го адаптираме за нуждите. Там след това го внедряваме и постепенно надграждаме. Ключовото отново е имаме една визия, едни цели и една посока. Да, разногласие винаги има как да се случи, но в крайна сметка знаем, че имаме визия. Всички заедно отговорно искаме да се трансформираме и аз съм сигурен, че всеки един на този на тази среща, на тази този уебинар днес има визия и виждане,
↗че може да го направим и аз знам, че е така. Имаме достатъчно специалисти, имаме достатъчно хора и не винаги, да, пари са нужни, да, финансиране е нужно, но последните години мое наблюдение е, че не само парите са нужни, те по-скоро са вторичния проблем. Първичният проблем е откъде да започнем, как да го направим. И затова заедно с Хин ние седнахме, направихме план, видяхме, че те трябва, тъй като са започнали този процес по осигуряване на данните си преди 20 и повече пет години, нещо от сорта, и ние заедно с тях и с лекарите направихме този иновейшън център, където всеки месец лекари от практиката заедно с технически лица и проджект мениджъри дискутираме кое би било добре да се промени и в коя посока, дефинирайки проблема, малък проблем, тъй като с голяма крачка трудно се прогресира, но с малък проблем решаването на много малки проблеми се започва да се тича.
↗Имах доста народ неща. Повече бях подготвил да ви кажа, но за съжаление нямам много време. Вече закъснявам доста извън дефинираното време и на другата среща ме чака. Така че ще се радвам на въпроси. Силно препоръчвам винаги имате ми контактите, ще ги намерите в презентацията. Както и колегите споменаха, отворени сме, готови сме да съдействаме. Тук сме. Елине, много ти благодаря. Изключително интересно беше. Съжалявам, че се наложи да препускаш малко повече, въпреки че се събра и успя даже и чрез препускане да кажеш най-важното, което е супер, защото пък иначе откъде знае човек. Можеше пък да откараш и 30 минути. >> А, много ти благодаря. Искам само нещо да посоча, което с теб говорихме за аудиторията като финал и ще дам думата за въпроси. А, ако има такива. Това, което ние с болничната асоциация в партньорството с клъстера искаме да адресираме днес като тема към вас, е, че
↗искаме заедно да изграждаме култура на доверие. Всъщност нито една от сферите не може да движи в този динамичен технологичен свят самостоятелно. Ние като клъстер, като организация сме се фокусирали и сме избрали здравеопазването, защото я чувстваме близко до човека и защото тя има много сериозен социален елемент. А има много по-бързо развиващи се сектори като Финтейх, като Агритейх и различен друг тип неща. Но ние с колегите, които създадохме клъстера и хората, които днес са пред вас, имаме огромното желание да подпомогнем именно здравеопазването, защото се чувстваме силно свързани към този сектор. В този ред на мисли наистина призовавам всеки един аа приоритетно да мисли за това какво можем ние да направим за него и как можем заедно да вървим напред. Като много ще се позо на това, което каза, че естествено, че има нужда от финансиране, но то е вторична стъпка, защото първата
↗стъпка е активното действие към това да започнеш с изграждане на визия. С теб си говорихме много пъти. >> Цел и посока. Винаги казвам това. Цел и посока. >> Така че отворени сме. Всеки един, който има нужда, сме на разположение. Колеги, даваме възможност за въпроси. А в момент Калин ще трябва да излезе, но аз мога да отговоря вместо тебе. Даваш ли ми креншл да отговарям вместо теме на въпросите? >> Ти знаеш достатъчно добре на организацията. Само преди това да благодаря и аз. Да, >> само преди това да благодаря и аз от името на болничната асоциация на презентаторите на DHI клъстъра, защото наистина тази материя е далеч от а обичайната дейност на лечебните заведения и за нас е много важно, че имаме партньор, с който а така да предоставим бързанове.
↗Така че от мен само това. Не изяждам време. Успешен ден на всички. >> Много благодаря и аз за сътрудничеството. Ние също сме изключително благодарни, че можем да имаме такива партнь партньорски взаимоотношения, където наистина можем реално да видим промяна, ако предприемем действия. Така че също много благодаря на болничната асоциация за подкрепата и въобще за сътрудничеството, което изградихме с тях, не само за този уебинар. Колеги, а даваме възможността за Q&A. Разбира се, много пресрочихме времето, така че ние оставяме на разположение, ако няма да има а въпроси, но нека да се случи с вдигане на ръка и ънмютване от наша страна, за да може да не става говорил. Така че, който има желание, въпроси към лекторите ни, може да вдигне ръка и да зададе своя въпрос или пък да го напише в чата, ако е по-лесно за вас.
↗Горе на таба има Q&A а сесия, една опция да натиснете и да напишете вашите въпроси. Отделно имаме в чат до Q&T сесията, където също може да да напишете въпроси, а може и да се мютнете директно. Да. Докато се опитвате да се ориентирате за Q&A сесията, а аз искам само не ми остана време да да ви обясня защо ви показвам този инструмент и и всъщност може би си мислите, че това е някакъв някаква специализирана разработка, която а злонамерените хакери не могат да използват. До известна степен сте прави. Това, което ние сме направили, е с цел превенция. Тоест вие не можете да отидете и да сканирате на другарчето системите и активите. няма да инструментът няма да ви предостави такава информация, но това не означава, че всяка една хакерска групировка не може да разработи самостоятелно такъв инструмент, какъвто ние сме рабо разработили с абсолютно същата функционалност, който обаче да бъде
↗използван за злонамерени цели. Аз успях в рамките на 10 до [прочиства си гърлото] 15 минути да разбера какви са всички пробойни, свързани с моя уебсайт, външни активи, работни станции, имейл настройки, а политики за контрол на достъпа в рамките на 15 минути. Тоест, ако си мислите, че сте много защитени и че никой не вижда в интернет, нали, и си заравяме главата в пясъка като щраус, това не е така. С един такъв инструмент една хакерска групировка може за 15 до 30 минути да събере толкова информация за вашата организация, каквато не си предполагат дори и не предполагате, че съществува и че е наличен в интернет. Да. >> А опасни времена в общи линии ни очакват, особено с навлизането на изкуствения интелект, освен многото предпоставки за пробиви, защото хората започват да ползват най-различни системи, да си билдват решения. самостоятелно, >> освен, че създаваме предпоставки за това
↗да имаме доста уязвими места, а всъщност и пък изкуствения интелект се обучава достатъчно добре, за да е най-добрият хакер по отношение на пробиви в системи. Така че тук наистина аз вярвам, че ще трябват консолидирани усилия на голяма група от хора и заинтересовани страни, които заедно да могат да оценяват наистина рисковете и да намират методите, с които да се ги митигират.
↗Че а виждам, че нямаме към момента а въпроси. Предполагам и че доста информация ви дойде. Аз насърчавам всеки един от вас по всички възможни канали да се свържете с нас, ако имате такива, ако имате въпроси по отношение на всичко, свързано с това, което видяхте в презентациите, може да се свържете чрез колегите от Българска болнична асоциация, които да ви адресират към нас или към съответните лектори. Може да се свържете чрез този QR код директно на имейл с нас а и да да ни пишете. А, а както вече видяхте, имате линк за среща с Кикимора и Краси, за да може да управлявате този тул, както и с останалите лектори. Така че всякакви канали за достъп и връзка пък ние ви даваме, без да се притесняваме, че ще ни пробиете злонамерено. А така че насърчавам ви след цялата тази този голям обем от информация, който получите, вярвам, че все още го осмисляте, а да се свържете с нас, за да
↗можем да ви подкрепим както в това да сте достатъчно а към плант съотносими към наредбите, то така и да започнете да изграждате визията си за по-устойчива информационна сигурност. Имаме два въпроса а [хърка] в чата. Според директивата организации с над 50 служители попадат в нея. В случая на здравно заведение с 45 служители попадат ли тогава в нея? Криси, може би е към теб този въпрос.
↗>> А чувам чувате ли ме? >> Да. >> А по принцип всички малки средни и големи предприятия съгласно закона за счетоводството попадат. Това означава, че трябва да отговаряте на поне два от трите критерии, които са заложени в закона за счетоводството. Те са, мисля, че са в член 19, ако в момента на изуст говоря, но мисля, че са точно там. Изискванията за микро, малко, средно и голямо предприятие. Аа ако примерно годишният оборот на компанията плюс още един критерий го надвишавате, няма значение, че имате 49, не 50 служители. Така че преценката е съобразно закона отново.
↗>> Аз съм мютната. Благодаря ти много, Криси. Реално всички лечебни заведения и здравни организации към момента попадат под а директивата и естествено са съотносими по различни критерии, които са написани в закона. Така че естествено за повече информация може да се свържете и с адвокат Ушева, за да разнищите темата за това кой попада и кой не попада. Краси, имаме един въпрос и към теб. Какъв модел използва Кикимора и агента Кикимора? Можеш ли да кажеш с две-три думи? >> Да. Базира се модела на Gemini, като е собствена имплементация, тъй като ти можеш да ползваш само така наречения engine тоест ползваме готовия модел, върху който сме натренирали над 20 източника на данни в момента, включително AWS, Aure, всякакви vulnerability скенери, GitHub, Gitwab, Service Now, Gра, над 20 агента имаме интегрирани, чрез които ние черпим данни и всъщност Всъщност по-интересното е, че
↗върху тези събрани данни правим една оценка на риска на база на хакер дейностите на хакерските групировки по света, а на база на критичността на вашите собствени активи по начина, по който те са дефинирани от вашата организация. на база на това доколко са изложени към интернет и още няколко критерия, ние правим умна оценка на риска и вместо да гледате 20 000 потенциални проблема positive аarми и така нататък, ние ви даваме така наречения е actшъ наableй, тоест даваме ви пет-10 проблема, които обаче наистина могат да бъдат експлоатирани днес или утре във вашата конкретна организация, нали, на база на целия контекст на заплахите. А, тоест за да обобщя, ползваме ядрото на Gemini, върху който сме надградили три години сме създавали платформа, а G е просто интерфейсъ, през който ние правим анализа на контекста. >> Благодаря ти, Краси. Доста ясно а казано, но както спомена и преди малко,
↗всъщност това, че имаме възможността да ползваме в момента изкуствен интелект ни дава както предимство, така и ни поставя в доста по-голям риск. Именно затова, дами и господа, още в самото начало с адвокат Ушева говорихме за проактивен и реактивен модел. Всъщност много по-лесно ще се случат нещата за вас, когато предприемате мерки предварително и доста по-трудно и някой път необратимо, както пък Вихрен спомена, е възможно да се случват нещата, когато мерките са реактивни и се реагира чак когато се случи и настъпи даден инцидент. Така че ние ви приветстваме и сме заедно в тази трансформация да изградите така, първо да отделите време, да обмислите това, което днес чухте на презентацията. Ние ще се опитаме с колегите от болничната асоциация да поддържаме темата а а във времето, така че да да я осмисляте все по-добре и да натрупвате все повече познания по нея.
↗Но определено първата стъпка, както каза и Калин, последният ни лектор, е действие. Помислете и ви насърчаваме да предприемете мерки, които на първо място най-вече са с осмисляне и срещи с нашите лектори, така че да разберете къде въобще се намирате в а пространството. Да Криси. А, бих искала да кажа, понеже говорим за кибеустойчивост киберсигурност AI а вече е приет всъщност и още един акт, който е законодателен акт за кибероустойчивост, който предстои да бъде приет при нас догодина декември 26. Тоест, ние имаме време да навлезем в киберсигурността закон, защото вече идва следващият, който а също ще има ред, мерки и изисквания. Той е законодателен акт за кибероустойчивост. Само иска >> демек приветстваш хората, да не правим успоредно края на следващата година два-три акта, които вече ще затрудят много всеки един >> за изпълнение. Мира, само да кажа и аз
↗да за cyber resilлиce ак това, което Кристина казва е много важно. Аз исках също да благодаря на аудиторията и понеже излизам да ви кажа, виждам, че няма други въпроси, а да ви кажа, че всъщност нашите контакти могат да бъдат достъпни през цифровия клъстър, а и през колегите там, за всички, които имат нужда да се срещнат с нас и до края на май за всички контакти, които са дошли за сок за Security Operation Center през клъстъра, можем да предложим специална отстъпка. Така че само за специално за вас и само за вас. [смях] >> Благодаря. Благодаря, Вихрине. Днеска вие ме изненадахте с Краси и с бонусите, които предлагате на аудиторията. Помислете си още веднъж дали и а писмено да ги напиша в имейлите, които ще изпратим с колегите от асоциацията, защото връщане назад няма. >> Мен не ме е страх. Аз съм готов. [смях] >> Ще ги напишем. Просто исках да ви кажа благодаря и успешен ден на всички.
↗Благодаря.



