Киберсигурност в епохата на бързата дигитална трансформация
Георги Коцев (председател на ISACA Sofia Chapter, член на журито на TransformIT Awards 2025)
Разговор за кибер устойчивостта на държавните системи в България на фона на бързата дигитализация, с примери като атаката срещу административните съдилища и случая с НАП, както и за европейските регулации, които се пренасят в националното законодателство. Обсъждат се още сигурността „по дизайн“ при изграждането на нови системи, лесната интеграция с активна директория, външни доставчици и системи за наблюдение, и балансът при прилагането на политика на нулево доверие.
Описание
Transform IT Awards 2025:
➡️ За конкурса: https://digitalk.bg/digitalk_awards/2024/12/03/4711283
➡️ Кандидатстване: https://digitalk.bg/awards/applicant
Дигитализацията на множество процеси и използването на различни електронни услуги спестява време и ресурси на гражданите и бизнеса, оптимизира и работата на административните органи. Как обаче това влияе върху кибер устойчивостта на системите, защитени ли са данните.
Темата за киберсигурността в епохата на (нужната) бърза дигитална трансформация коментира председателят на ISACA Sofia Chapter Георги Коцев, който е и член на журито на конкурса TransformIT Awards 2025.
България като членка на Европейския съюз трябва да възприема всички регулации в сферата на кибер сигурността, въвеждайки ги в националното законодателство. За съжаление събития като атаката срещу административните съдилища са ежедневние, което показва, че държавните институции са недостатъчно защитени. А държавната администрация и всички институции следват да бъдат едни от най-регулираните и защитените, коментира Коцев.
Като професионална организация ISACA се занимава главно с обучение на ИТ професионалисти, но се провежда и курсове, които дават дават по-базови знания, дават повече сигурност на хората, които биват наети, за това, че имат минимален праг от знания и умения в дадена посока. Там вече говорим за изкуствен интелект, облаци, услуги.
По отношение на проектите в конкурса TransformIT Awards, специалистът би искал да види, че мерките за защита са вградени в самата система още при нейното разработване.
Описанието е на Digitalk.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗[музика]
↗здравейте вие сте със седмичния подкаст
↗за дигитална трансформация digits а
Покажи целия препис — още 443 абзаца (~2670 думи)
↗както знаете темата за киберсигурността
↗става все по-важна
↗а дигитализацията на множество процеси и
↗наличието на множество електронни услуги
↗които стават все по-популярни сред
↗гражданите и бизнеса спестява много
↗време както на тях така и на
↗административните органи които работят с
↗тях но това поставя темата и за кибер
↗тойчивост и киберзащитата на на данните
↗които присъстват в тези системи а пример
↗за
↗а подобна важност на кибер устойчивостта
↗е вчерашната атака
↗срещу системите на административните
↗съдилища което спря всъщност доста
↗до техните услуги както и тяхната работа
↗но това е само един от примерите колко е
↗важна нали кибер устойчивостта и
↗киберсигурността за различни бизнеси
↗административни органи и за и за
↗гражданите а за да говорим по тази тема
↗с мен
↗е председателя на исака софия чаптър
↗нали така да а георги коцев който
↗всъщност е и член на журито на нашия нов
↗конкурс transform it awards който
↗провеждаме вече за четвърта поредна
↗година здравейте здравейте благодаря ви
↗за поканата и за възможността да бъда
↗част от журито надявам се че ще видим и
↗проектите такива които са свързани поне
↗отчасти с киберсигурност тъй
↗като въвеждането на всякакви системи а и
↗устойчивостта им към кибератаки е много
↗важна тема в тая връзка какви тенденции
↗забелязвате по отношение на точно на
↗кибер киберсигурността които да са
↗свързани с тая напредваща дигитална
↗трансформация на на различните
↗индустриални сектори и и администрации в
↗в българия пък може би в региона тъй
↗като вие имате опит и от други
↗страни ами да като цяло фокусът ни е
↗общо взето върху цяла европа тъй като а
↗българия
↗членка на европейския съюз неизбежно е
↗съответно а всичко което удря европа
↗така да се каже рано и късно да удари и
↗нас както добро така и лошо във връзка с
↗това е много добре а рамката която на
↗ниво европейски съюз се опитва да се
↗изгради откъм регулации които съответно
↗после биват биват преведени в локалното
↗ни законодателство тук в българия ам
↗за съжаление все още нали такива събития
↗като вчерашното са ежедневие и главно за
↗а така
↗недостатъчно защитени бих казал
↗а институции като държавните ни всички
↗помним какво се случи с нап преди
↗няколко години да
↗[музика]
↗съответно мисля че а държавната
↗администрация и всички институции като
↗такива следва да бъдат едни от
↗най-регулираните и защитените тъй като
↗те ако не на 100% то на болшинството от
↗хората в българия а държат данни лична
↗информация и така нататъка която за
↗съжаление вече е достъпна на много места
↗а това не беше ли задължение още по
↗предишната директива нис не не говорим
↗вече за нис 2 която нани допълни
↗повече индустриални сектори към към тези
↗които са длъжни да да имат достатъчно
↗ниво на киберзащита а да да реално ние
↗вече от няколко години имаме действие
↗закон за киберсигурност както и
↗допълнителната наредба за минимални
↗изисквания в мрежова информационна
↗сигурност а съответно нещата на хартия
↗ги имаме остава само и да ги приложим
↗адекватно а за
↗съжаление тъй като сме как да да кажа
↗малка страна а голяма част както от
↗администрацията така и от бизнеса в
↗доста отрасли имат малко м как да го
↗кажа едновремешно мислене ако мога така
↗да се изразя а вярват че не сме
↗интересни тъй като сме малък пазар аа не
↗сме кой знае колко хора и така нататък и
↗в голяма част от случаите това играе
↗лоша шега на тези организации институции
↗тъй като ам
↗не се инвестира достатъчно а дали от
↗страна на оборудване дали от страна
↗на обучение на хората тъй
↗като както всички знаем във всяка една
↗организация а и благодарение на всички
↗а целия социален инженеринг който се
↗извършва на световно ниво с помощта на
↗изкуствен интелект и така нататък реално
↗хората оставят най-слабото звено може да
↗имаш най-до рите системи да си
↗инвестирал стотици милиони в
↗а системи за защита и така нататъка
↗накрая идва някой
↗от най-често финансови а счетоводство и
↗така нататък който получава един имейл
↗цъква на него бум ransomware цялата
↗компания или институция е
↗а долу а в тази
↗връзка и исак провежда обучение само на
↗тези хора които са от it отделите или
↗или може би може да провеждате и
↗обучение на
↗останалите звена примерно в компаниите
↗тъй като доколкото нали се забелязва
↗задачата за киберзащитата е дело вече не
↗само на на такива но всеки служител
↗особено по-високите позиции трябва да е
↗запознат и да реагира добре да общо
↗взето колкото по-привилегирован така да
↗се каже служителя дали от страна на
↗задължения работни които има или дали от
↗страна на пост тъй като и в двата случая
↗се дават допълнителни
↗достъпи до по-голяма информация до по
↗чувствителна информация и така нататък
↗трябва да се внимава и трябва тези хора
↗да бъдат обучени а от страна на исака
↗ние сме професионална организация
↗която
↗главно се ку сира върху it частта ако
↗мога така да се изразя а имаме
↗сертификати и сертификации като
↗сертификациите са малко по-тежки х имат
↗малко повече изисквания а те са в
↗областта на одита примерно където аз
↗също съм сертифициран а имаме
↗мениджърски ориентирани операционни и
↗така нататъка сега от известно време
↗върви вече и програма която е за
↗сертификати а там а условията са малко
↗по-занижени
↗а но те дават по-базови знания а дават
↗малко или повече сигурност на хората
↗които ви наемат или за които работите че
↗вие имате някаква минимален праг на
↗знания и умения в дадената област като
↗там вече говорим за изкуствен
↗интелект клауд услуги а дали ако се
↗премине през подобно обучение после
↗одита би минал по-лесно на такава
↗организация че е защитена да кажем
↗сертификатите са нещо което се гледа
↗винаги при одити но не е нещо на което
↗може да се разчитах наскоро примерно
↗правихме одит в
↗а една българска институция където
↗аа на хартия имаха много а голям брой
↗сертификати имаха сертификати в
↗областите които одитираме
↗оказа се че пак има пропуски които са
↗допуснати по една или друга причина да
↗не са били фатални в смисъл свързани с
↗киберинциденти ами за щастие за момента
↗не е имало киберинциденти да да ясно и
↗също така е много важно нали когато
↗говорим за киберсигурност
↗а да да се погледне и на аспекта това
↗така или иначе все повече се споменава
↗във всякакви уебинари презентации и така
↗нататък на хора също така и по дора вече
↗се новата регулация която е на
↗европейския съюз се обръща специално
↗внимание то е за доставчиците които се
↗ползват от институциите вие може да сте
↗много голяма институция да инвестирате
↗много пари в обучения в ресурси в
↗оборудване в системи следващия момент
↗работите
↗с някоя малка фирма при която нещата са
↗защитени имате изградени взаимоотношения
↗и вяра един между друг те биват
↗пробивани през техния канал влизат във
↗вашата система и всичките усилия и
↗ресурси които сте вложили отиват на
↗вятъра а така начи нататък към веригата
↗за доставки да което е важно а в тая
↗връзка миналата година мисля че имаше
↗доста програми проекти с пари от
↗европейски съюз точно за за въвеждане на
↗а за проекти в областта на
↗киберсигурността сега не знам доколко у
↗нас са успели да се да се използват но
↗да
↗дали такива проекти биха били насочени
↗само към киберсигурност или или или
↗киберзащита трябва да е някаква част от
↗по-мащабен проект примерно при
↗внедряване на самата информационна
↗система или пък или сме изостанали
↗примерно при модернизацията и е добре
↗като въвеждаме нова система тя да бъде
↗въве вдена заедно с мерки за
↗киберсигурност киберзащита
↗а трудно е да се даде еднозначно отговор
↗по принцип
↗а в идеалния случай а мерките за защита
↗трябва да бъдат вградени в самата
↗система още при нейното разработване а
↗определени контроли които
↗са общо понятни световно известни и
↗знани на всички а от рода на паролите
↗дължината комплексността която се
↗използва
↗а периоди за подновяване и така нататък
↗може спокойно да бъдат интегрирани при
↗създаването на самата система и това да
↗донесе до а улеснения за ползвателите ѝ
↗това е нещо което нали аз много бих
↗искал да видя в а проектите които в
↗проектите които ще разглеждаме по време
↗на
↗събитието и също така лесната интеграция
↗нещо
↗което за мен все още липсва в част от
↗системите които се пускат е лесна
↗интеграция с други системи в днешно
↗време трябва една система да може да
↗бъде интегрирана с активна директория с
↗останалите системи които са в съответния
↗бизнес с системите за киберсигурност
↗които да наблюдават и нея и така нататък
↗да а както казахме и с и и да бъде
↗подсигурена и връзката с външни системи
↗с външни доставчици да може да
↗проверяваш кой какво прави как къде е хм
↗а доколкото си спомням политика на
↗нулево
↗доверие в идеалния случай да
↗а но тя има голяма вероятност да накара
↗бизнеса и да спре да работи хм това е
↗така да се каже един баланс който трябва
↗да се поддържа между до it сигурност и
↗бизнес тъй като нали ако на 100%
↗защитим една система или един бизнес то
↗значи той да прекъсне да работи буквално
↗нали защото ти ще спреш всички външни
↗връзки а ще спреш връзките между
↗системите и така нататък буквално той
↗спира да оперира нали което ако бизнесът
↗спре да оперира информационната
↗сигурност остава ненужна тъй като няма
↗какво да защитава вече нали затова
↗винаги трябва да да се поддържа един
↗баланс нали в който хем бизнесът да
↗работи хем да е да има някакво минимално
↗поне а ниво на сигурност което е
↗приложено навсякъде а смятате ли че е
↗важно компания да разказва за такива
↗успешни активни ри включително да има
↗нали разкажа за елемента за
↗киберсигурност които са зали своите
↗системи и до каква степен което могат да
↗споят наученото при внедряването
↗включително при киберзаплахи защото
↗знаем че там понякога
↗а са така пестеливи на на подробности
↗точно как се защитава за да не бъдат
↗пробити евентуално да се намери някакъв
↗да не не само а за да не оповестят
↗уязвимостите си но и също така има една
↗как да кажа може би грешна призма нали
↗че аз съм успял няма да казвам на
↗другите как е за да не успеят и те
↗а тук мисля че сме доста назад в това
↗отношение тъй като
↗всички лоши организации така да ги
↗наречем имат връзка между себе си ако
↗едните примерно се занимават с фиши
↗атака и другите с дис обединяват се и
↗работят заедно срещу вашата компания
↗срещу вашата организация и така нататък
↗а докато при нас това споделяне го няма
↗те са окей да си разделят ресурсите да
↗си разделят знанията имат общи бази от
↗знания за тъй наречените zero day
↗vulnerabilities
↗за а вектори и така нататък докато при
↗нас как се защитаваме как сме успели
↗какво сме приложили и така нататък
↗остава някакво табу да не би някой да
↗вземе да ни
↗а черпи от ноухауто защото то си е наше
↗и ние не трябва да го с споделяме а
↗добре а в тая връзка кои са най-големите
↗предизвикателства
↗пред киберсигурността у нас дали точно
↗това че примерно ако не
↗споделяш може да имаш уязвимост но тя не
↗остане незабелязано от от от вас или от
↗твоите контрагенти да кажем докато
↗примерно ей такива групи да са наясно с
↗с това и да могат да я използват
↗дългосрочно но и и вто втори елемент кои
↗кои сектори според вас са по-уязвими
↗тези които работят с а повече
↗потребителски данни да кажем банков
↗застрахователен нали такива съдилища
↗както стана дума или включително и малки
↗и средни фирми които може да им спре
↗бизнеса да се каже за една нощ ако бъдат
↗ударени с ран самур или нещо някакъв
↗друг тип атака
↗по
↗принцип хакерите направят разлика между
↗държавна организация и частна фирма това
↗кой колко данни има те се опитват
↗навсякъде въпросът е къде ще успеят да
↗пробият
↗а голяма част от по it ориентираните
↗фирми имат знания има и механизми с
↗които могат да споделят информация или
↗да мират лесна информация има така
↗наречените примерно mit att рейк който е
↗а където има различни вектори на атака
↗спрямо различни компоненти от вашите
↗системи може да се работи по тях има все
↗пак някакво споделяне миналата година
↗мисля че на една от
↗конференциите се спомена и за на
↗европейско ниво някаква комисия която
↗точно ще се занимава с събиране на
↗информация за кибер а атаки и
↗престъпления и ще се споделя подобен
↗тип данни нали ще е свободно за всички
↗който иска но това пак малко или повече
↗е нощ с две остриета нали като всичко
↗останало може да бъде използвано за
↗добро може да бъде използвано и за лошо
↗нали съответно едните ще съберат
↗информация как да се защитят другите пък
↗ще съберат информация как да атакуват
↗по-сполучливо
↗но иначе не мисля че има някой който да
↗не
↗представлява интерес за хакерите ако е
↗възможност за тях
↗да
↗[музика]
↗нанесат сполучлива атака и съответно
↗евентуално да изкарат някакви пари от
↗това тъй като казахте че че обучавате
↗нали предимно it професионалисти в
↗сферата на киберсигурността
↗а още през миналата година се заговори
↗за известно прегряване на на тези
↗специалисти че им се за дават прекалено
↗много задачи а пък не винаги разполага с
↗достатъчен ресурс нали за защита имат
↗твърде много нали системи които трябва
↗да се защитат потребители които дори от
↗висшето ръководство които не ги слушат
↗да кажем та какви са вашите впечатления
↗в тая област по отношение на работната
↗сила в киберсигурността м работната сила
↗е изключително недостатъчна от не знам
↗вече колко години се говори по всякакъв
↗вид събития конференции и подобни за
↗недостига който има
↗в сферата
↗аа със
↗сигурност с все повечето технологии
↗които
↗излизат на ежедневна база тй наречения
↗так сърфис или а неща през които може да
↗се проникне в дадена система или дадена
↗организация да се увеличава съответно
↗работата на тези хора нито намалява нито
↗става по-лесна от тази гледна точка
↗точка от друга страна
↗а много от системите които са за
↗киберсигурност вече предоставят
↗а изкуствения интелект който е вграден в
↗тях съответно системата а има възможност
↗да се самообучава пускаш я във вашата
↗инфраструктура и тя хикс на хикс време
↗седи и гледа кой какво прави къде ходи и
↗така нататък като изгражда в себе си
↗едни да шаблони шаблони да аа общо взето
↗за нормалната оперативна дейност която е
↗на съответния бизнес на съответните
↗системи които са в него хора и така
↗нататък и когато забележи нещо което а
↗съответно е извън шаблона тя може да
↗сигнализира нали в идеалния случай може
↗да предприеме и мерки и така нататък но
↗това е още сме рано за за тези етапи и
↗повечето хора гледат да а подхождат
↗консервативно и съответно да се
↗генерират само аларми които съответно да
↗бъдат прегледани от някой специалист
↗който да си каже тежката дума и да вземе
↗решението да дали нали всъщност трябва
↗да се провери по-обстойно хм и дали има
↗някакъв проблем да това е във връзка с
↗ролята на даден служител дали има право
↗на достъп определени действия да
↗извършва в тези системи или не да
↗променя записи и така нататък така
↗а въпросът е нали до каква степен
↗системите които са внедрени в дадената
↗организация позволяват такова нещо тъй
↗като както казахме вече нали хората са
↗най-слабото звено а чрез социално
↗инженерство най-лесно се пробива
↗системата на всяка една система няма а
↗как да кажа хора които да са защитени от
↗това нали включително и някои от или от
↗информационна сигурност а по погрешка
↗или нарочно може да пусне а някакъв
↗зловреден софтуер или код в дадената
↗организация има такива системи точно
↗които наблюдават user бееви и могат да
↗сигнализират ако нещо нередно според тях
↗се случва в дадената институция и
↗система ами благодаря ви за за разговора
↗да се надяваме че
↗ще видим интересни проекти все още
↗очакваме заявките и представянето така
↗че да бъдат да бъдат представени на
↗журито да ги оцени включително по по
↗темата за
↗киберсигурност а благодаря и на
↗зрителите очаквайте ни със следващия
↗епизод по това време ни следете в
↗социалните мрежи и на сайта разбира се
↗okbg благодаря благодаря и аз
↗h
↗[музика]



