Ако не влезем в новините, значи сме си свършили работата
Петър Кирков (управител на Simargal Security и съосновател на Stihia и SentIRX), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)
Разговор с Петър Кирков за всекидневната работа по киберсигурност: взаимната свързаност между секторите и верижния ефект на атаките, нереалистичните изисквания към кандидатите за специалисти и „superhero“ синдрома при инцидентите. Стават дума още организираните измами с помощта на изкуствен интелект, изграждането и задържането на екип и разбирането за киберсигурността като невидима, но работеща инфраструктура.
Описание
🆕🎙️“Ако не влезем в новините, значи сме си свършили работата”. Така обобщи работата на експертите по киберсигурност гостът в новия епизод на “ТЕХните истории” - Петър Кирков, управител на Simargal Security и съосновател на Stihia и SentIRX.
📌 Самият той се занимава с киберсигурност и технологии от над 20 години. Работил е както в компании - технологични лидери, така и в Министерството на електронното управление, а три години е Национален координатор по киберсигурност на България.
📌 “Киберсигурността трябва да е като ВИК – трябва да е там, да работи, но не трябва да мислим за нея. Това е белегът за добрата киберсигурност”, обясни още той.
❓Коя е най-предизвикателната кибератака, с която се е справял Петър Кирков, кои са четирите етапа на ransomware изнудването, засяга ли NIS2 малката квартална баничарница, какво представлява синдромът "superhero" и как да всъщност експертът по киберсигурност да не влезе в новините. Гледайте и слушайте в новия епизод на “ТЕХните истории”.
Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg
Абонирайте се и ни последвайте:
👉 YouTube: / @zone4tech
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg
#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #мениджмънт #изкуственинтелект #кибесигурност #ai #cybersecurity #бизнес #успех
00:00 В този епизод
02:22 Кой е той
05:05 Към киберсигурността
05:58 Първата месторабота
06:49 В министерството
07:43 Национален координатор
11:28 Предприемачество
12:54 Компютри и отбрана
14:48 Вододелът
17:14 Най-предизвикателната роля
18:35 От какъв човек имаме нужда
19:45 Има ли специалисти?
24:15 И диплома, и сертификат
27:21 Успехът има много измерения
28:26 Zero Day атаката
29:40 Ако не влезем в новините, значи сме си свършили работата
30:39 Синдромът Su
Описанието е на Zone4Tech.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Вече сме толкова взаимосвързани,
↗че
↗нека да дам прост пример. Кибератака в
Покажи целия препис — още 1520 абзаца (~8700 думи)
↗транспортен сектор в България аа може да
↗окаже ефект върху производството в
↗Германия, тъй като голяма част от
↗суровините преминават през България. А
↗ето например имаше скорощен случай с
↗камион, буквално един камион, който
↗причини сериозни забавяния на
↗магистралата. Сега си представете какво
↗може да стане, ако има атака върху цял
↗сектор
↗>> и тъй като навсякъде вече и се използват
↗компютри, когато организациите тръгнат
↗да търсят специалист, те търсят точно
↗конкретно научен този човек, специалист
↗по ляво коляно на мравка с шест години
↗опит и така нататък. Даже имаше
↗разпространяват се смешни случаи, когато
↗искат пет години опит с технология,
↗която е излязла преди една година. Как
↗не знаем.
↗Има има един синдром, който е който
↗особено в нашата област, той и в други
↗области е приложим, но в нашата област
↗суперхроо синдром, тоест аз сега ще
↗защитя, аз сега ще спра атаката, аз сега
↗ще направя, което е една много хлъзгава
↗плоскост защото
↗ако човек е сам,
↗да, в някои случаи той е много
↗ефективен, много бърз, тъй като няма
↗комуникация, той взема решение, той
↗държи всички аа всич всички ключове в
↗себе си. На всеки човек си има граници.
↗Всеки човек трябва да спи, всеки човек
↗се разболява от време на време, а всеки
↗човек има моменти, в които не е във
↗върхова форма и тогава е много важно да
↗има екип. В Азия има цели, буквално цели
↗градове, които се занимават с подобни
↗подобни измами. А
↗отравят отравят изкуствени интелект и
↗така че да изкуствения интелект да да им
↗води буквално да им води жертви, които
↗те да вкарат в измамния си уебсайт за
↗инвестиции, а който нали те там често ги
↗рециклират. Киберсигурността трябва да е
↗като вик,
↗тоест тя трябва да е там, трябва да
↗работи, но не трябва да мислим за нея.
↗Това е белегът за добрата
↗киберсигурност.
↗[музика]
↗>> Здравейте, вие сте с техните истории
↗подкаст за хората от IT сектора и
↗тяхното професионално пътешествие в
↗света на технологиите. Аз съм [хърка]
↗Мая Бойчева. Освен на сайта
↗zonefortech.bg може да ни гледате и
↗слушате във всички популярни платформи.
↗А ако не искате да изпуснете интересен
↗събеседник, абонирайте се за канала ни в
↗YouTube.
↗Гостът ни днес е Петър Кирков. добре
↗[хърка] познато име в областта на
↗киберсигурността у нас. Притежава над 20
↗години опит в сектора, като в момента е
↗управител на консултантската компания
↗Сиъргау Securриity и съосновател на
↗стихия, компания, която работи в
↗областта на сигурното внедряване на
↗изкуствен интелект в организациите.
↗Завършил е ТУС и Техническия университет
↗в София, а през годините е работил в
↗организации като ACT София, IBM, Клико,
↗информационно обслужване, Delй,
↗Telлиink. Министерството на електронното
↗управление. Ръководил е ключови проекти,
↗включително изграждането на новата
↗инфраструктура на националния серт
↗център, центъра за реакция на
↗киберинциденти на Република България, а
↗както и за създаването на националния
↗сок и програмата за наблюдение на
↗киберметеорологичните
↗условия и създаването на сок за
↗критичната инфраструктура.
↗Две години е национален координатор по
↗киберсигурност България и ръководи
↗реакцията на инциденти на национално
↗ниво. А в областта на международното
↗сътрудничество допринася за основните
↗регулации в областта на ниво Европейски
↗съюз като низ 2 и акта за
↗киберостойчивост на киберсигурността.
↗Здравей и добре дошъл.
↗>> Здравей. Благодаря за поканата.
↗>> Толкова пъти повторих думата Кивек.
↗Сигурност по един момент щях да се
↗объркам, признавам си. [ахвания] Да
↗започнем от началото.
↗Кога реши да се занимаваш с технологии и
↗кога реши да се занимаваш с
↗Кивърсигурност и защо?
↗>> О, това е нещо, което се губи в а в
↗зората на времето. [хърка] Миналото
↗хилядолетие.
↗Аа всъщност започнах да се занимавам с
↗технологии
↗много много отдавна, когато брат ми
↗донесе вкъщи първия компютър и правец
↗82.
↗А тогава си спомням, че имаше една книга
↗Аз програмирам на девет години, аз бях
↗на шест, доколкото си спомням. А и може
↗би оттам тръгна тръгна всичко като
↗технологии.
↗>> Мхм. Какво беше нещо първото нещо, което
↗програмира?
↗>> О, нямам никакъв спомен. Най-вероятно
↗някакъв еквивалент на Hello World или
↗някаква костенурка. Не си спомням какви
↗бяха какви бяха примерите в книгата.
↗простички примери на бейсик. [музика]
↗>> Добре. А киберсигурността кога реши да
↗се насочиш към нея?
↗>> А всъщност още не се наричаше
↗киберсигурност. Отново беше миналото
↗хилядолетие. А общо взето започна да се
↗оформя
↗заедно с процеса на цифровизацията. Ние
↗сега го наричаме цифровизация.
↗А всъщност започна да се оформя и
↗злонамереното използване на на
↗компютрите и съответно започна да се
↗оформя и а защитата от такова
↗злонамерено а злонамерено използване.
↗Първоначално това беше буквално една
↗допълнителна функция на системните
↗администратори.
↗А ето сега вече си е съвсем модерен
↗домейн професия, даже множество професии
↗и да и се разви много.
↗Първата ти место работа?
↗>> А, фирма за компютърна поддръжка за
↗компютри. Бяха много популярни
↗навремето.
↗Вече мисля, че не чак толкова.
↗>> А, тоест си бил нещо като системен
↗администратор или
↗>> Ами да. А всъщност мисля, че бяхме
↗първата фирма в София, която направи
↗така наречения еджън сервис, тоест по
↗успешност отиваме да оправяме компютри.
↗беше доста популярна услуга сред
↗считоводители например. А
↗да, сглобявахме компютри, а поддържахме
↗компютри, нещо като протосистемен
↗администратор. Говорим си по времето,
↗когато а мрежите все още бяха някаква
↗новост, а бяха нещо странно, не всички
↗фирми ги използваха и така нататък.
↗[музика]
↗стъпката от частния сектор към
↗държавната министерства администрация,
↗към министерството.
↗А защо се случи? Как се случи?
↗>> Ами защото
↗защото звучеше като нещо интересно,
↗защото точно тогава имах възможност в
↗кариерата си да, както се казва, да се
↗пробвам. А и честно казано не съжалявам.
↗беше наистина нещо, което ми отвори
↗очите и всъщност неща, които нямаше къде
↗по къде другаде да ги правя. Работата по
↗аа работа с международни партньори,
↗работата по а регулации, а работата по
↗създаване на регулации на национално
↗ниво и създаване на платформи на
↗национално ниво. На практика няма къде
↗другаде да го направи човек това.
↗[музика]
↗Две години си национален координатор по
↗кибергсигурност. Мисля три.
↗>> Три. Добре.
↗>> А с какво се занимава националният
↗координатор? Това е така интересно да да
↗кажем на на нашите зрители и слушатели.
↗>> Националният координатор е роля, която
↗се появи [хърка]
↗а
↗2016 между 2016 и 2018 година. А тъй
↗като киберсигурността в България има
↗четири основни стълба. а
↗кибрпрестъпления, които са в МВР, а
↗военните, които се занимават с техния си
↗домейн и останалата част от
↗киберсигурността е разделена, а условно
↗казано критична или както в България
↗казваме стратегически
↗обекти, дейности за националната
↗сигурност е в ДАНС. Останалата част,
↗която е в оплата на закона за
↗киберсигурността е в преди тогава беше
↗Даейл, а сега е Министерството на
↗електронното управление. А и всъщност
↗основната роля на координатора, а нали и
↗понеже има бръкне, това е роля, не е
↗длъжност, тя не върви с някаква заплата,
↗офис или каквото и да е. Това е просто
↗роля, която допълнителна работа, която
↗ти дават. Ам основната роля е
↗координацията при значителни инциденти.
↗Тоест, когато имаме кибернцидент, който
↗може да засегне
↗а на национално ниво сектор или въобще
↗цялата държава или на международно ниво,
↗ролята на координатор е всъщност да
↗координира между тези четири стълба, да
↗координира ресурси,
↗аа в случая на необходимост да ескалира
↗до аа Съвета по киберсигурност, който е
↗най-висшият държавен орган, който може
↗да вземе решение
↗аа по отношение на киберинциденти. А тук
↗си говорим за на практика Съвет по
↗сигурност към Министерски съвет. Тоест
↗вътре са министри, агенции и така
↗нататък. Там има ролята има малко
↗административна
↗административна работа,
↗докладва
↗аа
↗а оформя и и така нататък. А и общо
↗взето е това. А когато аз бях национален
↗координатор, също така участвах и в
↗мрежите, които са за ескалация към
↗Европейския съюз. Има изградени такива
↗мрежи които
↗аа могат да задействат механизмите за
↗взаимопомощ на Европейски съюз. Аа тъй
↗като вече сме толкова взаимосвързани,
↗че
↗нека да дам по прост пример кибератака в
↗транспортен сектор в България аа може да
↗окаже ефект върху производството в
↗Германия, тъй като голяма част от
↗рабините преминават през България. Аа
↗ето например имаше скорощен случай с
↗камион, буквално един камион, който
↗причини сериозни забавяния на
↗магистралата. Сега си представете какво
↗може да стане, ако има атака върху цял
↗сектор
↗>> и тъй като навсякъде вече и се използват
↗компютри, а заради това е създаден а
↗създадена допълнителна мрежа, която
↗всъщност позволява по-бърза реакция, тъй
↗като кибренцидентите обикновено се
↗развиват доста по-бързо от аа
↗традиционните инциденти. В смисъл
↗каквото и да означава традиционния
↗инцидент от рода на пожари, природни
↗бедствия и така нататък. А има
↗механизъм, който по-бързо можем да
↗прескочим нивото от техническото към
↗политическото ниво и съответно да се
↗задействат механизмите за взаимопомощ. И
↗даже това беше развито като механизъм в
↗една от по-скорошните регулации, така
↗наречения cйър solidarриity акт, а който
↗позволява а по-скоро приближава
↗възможността Европа да действа по
↗отношение на киберсигурността като а
↗като една организация.
↗>> Мхм. тъй като няма гаранция в
↗киберпространството.
↗[музика]
↗>> Как се стигна до предприемачеството? В
↗момента си реално предприемач в областта
↗на киберсигурността.
↗Как се загърбва, нали, а работата,
↗сигурната работа, за да станеш
↗предприемач?
↗>> Ами всъщност аз се върнах към
↗предприемачеството. Аз бях държавен
↗служител
↗там три-четири години. А и преди това
↗работих в частен сектор и сега отново
↗съм в частен сектор. Тоест как се
↗започна, аз по-скоро се върнах към това
↗си поприще.
↗А по-скоро а след като след като ролята
↗ми в министерството приключи,
↗а се огледах за се оглеждах за интересни
↗проекти, а участвах в няколко стартъпа,
↗подпомагах няколко компании. И малко по
↗малко всъщност се появиха интересни
↗проекти, които нали малко нетрадиционни.
↗Сега зависи какво какво разбираме под
↗нетрадиционни, но а примерно единия
↗стартъп, в който участваме в сектор
↗отбрана, а другият стартъп, ко който
↗участвам всъщност в България
↗разработваме аа система за
↗киберсигурност на изкуствен интелект,
↗нещо, което виждаме като а технология,
↗която ще бъде изключително необходима,
↗както се казва вчера. Това говориш за
↗стихия, нали? Та
↗>> говорих за стихия. Да.
↗[музика]
↗>> Стартъп за отбрана, който е ти спомена
↗нещо в предварителния разговор, ако
↗можеш да разкажеш.
↗>> Стартъпът за отбрана всъщност е аа
↗най-морално
↗чистото и етично чистото нещо, което
↗което човек може да прави в сектор
↗отбрана. Разработваме изкуствен
↗интелект, който да разпознава
↗противопехотни мини. Защо противопехотни
↗мини? Защото това е най-трудното
↗нещо за откриване.
↗А както съдружникът ми а Кан каза, а
↗мината е идеалният войник. Не спи, не
↗яде, може да стои на пост десетки
↗години.
↗А и повечето противопехотни мини не са
↗предназначени за убиване. Те са
↗предназначени за осакатяване. с
↗логиката, че един осакатен войник на
↗противника всъщност елиминира трима
↗войника на противника, тъй като двама
↗трябва да го закарат с болница.
↗А и се опитваме да разработим
↗технология, която открива всъщност
↗противопехотни минии, които нямат метал
↗в тях или имат много малко метал, тоест
↗не може да бъдат засечени с
↗магнитометър.
↗Трябва да бъдат а разпознати бързо. Тест
↗трябва да можем евтино да обхванем
↗голяма площ и така нататък. Много
↗интересна
↗аа много интересна област.
↗Както виждате, отново имаме
↗дигитализация, изкуствен интелект,
↗традиционните
↗цифрови технологии, които всъщност нали
↗това, което се вижда в момента е, че а
↗те навлизат много бързо и в сектор
↗отбрана.
↗Ам така че дали а компютрите се
↗приближават към сектора отбрана или
↗сектор отбране към компютрите, не е
↗много ясно, но да говорим си за същите
↗неща. На какъв етап е статупът?
↗>> А, в момента сме врет,
↗тоест разработваме прототип, който може
↗да бъде тестван на полето, търсим
↗финансиране и така.
↗[музика]
↗Като се върнеш назад във времето,
↗кога може да определиш, че е настъпил
↗вододела или има ли въобще такъв вододел
↗в кариерата ти, когато си обърнал
↗посоката на развитие
↗и а така си решил ето сменям, тръгвам в
↗тази посока?
↗>> Всъщност имаше няколко аа може би
↗първият е, когато излязох от фирмата за
↗поддръжка на компютъри и започнах да се
↗занимавам може Тогава е първата ми
↗професио специализирана
↗насоченост към нещо, което може да
↗наречем киберсигурност. А започнах да се
↗занимавам с UI машини и със специално с
↗решение за кеберсигурност, а защитниците
↗ни файрооли, а антивирусни системи
↗централизирани, а нали по-сериозни
↗такива сървъри, високонадеждни и така
↗нататък.
↗А това беше първата може би първата
↗голяма промяна в кариерата ми. А станах
↗инженер поддръжка, а един от малкото
↗сертифицирани в България по една
↗специфична технология, която вече
↗фирмата не съществува, беше купена и
↗затворена. Sun micro Systems,
↗а които все още ползваме технологии,
↗разработени от Sun тук и там.
↗След което в един момент от инженер се
↗преквалифицирах на търговец, нали? Ето
↗ето още един вододел. А прекарах
↗известно време като търговец. В един
↗момент реших, че а всъщност може би не
↗съм не съм достатъчно добър търговец
↗като манталитет,
↗а или по-скоро
↗аа изискванията към търговците започнаха
↗да се променят и това на на мен не ми
↗хареса особено. А и всъщност тогава вече
↗превключих към още един вододел, смених
↗професията, всичко това в рамките на
↗кебърсигурността.
↗А станах по-скоро
↗консултант или одитор, може би по-скоро
↗първо оудитор, а след това консултант,
↗макар че двете до голяма степен са
↗взаимозаменяеми,
↗но в общия случай започнах да се
↗занимавам с процеси в киберсигурността,
↗тоест как управляваме това нещо
↗киберсигурност,
↗а как можем да го да го изградим, как
↗може да го а да го направим така, че да
↗работи за нас.
↗>> [музика]
↗>> Коя от тези роли беше
↗най-предизвикателна?
↗Всяка си има собствени
↗предизвикателства.
↗А нали най-лесно ми е да кажа, че ролите
↗с които вече не се занимавам, са
↗предизвикателни, защото нали вече съм
↗избягал от тях. Аа друга гледна точка е,
↗че съм ги надраснал. Аа но определено
↗всяка роля си има предизвикателства. още
↗повече, че това се развива във времето
↗в рамките на тези 20 години опит, които
↗имам. А всъщност това се развива във
↗времето, а секторът се променя много
↗бързо,
↗а и всъщност се разраства. Вече имаме
↗доста ясно обособени роли, доста ясно
↗обособени а функции.
↗Даже вече се появи и опит да се
↗структурират доста по-формално ролите в
↗киберсигурността. Ени са има една рамка,
↗така наречения European cyber security
↗skillфйworкх,
↗>> а който общо взето се опитва да каже ето
↗ето 12 роли в киберсигурността. Всяка
↗роля са какъв опит трябва да има, какви
↗умения трябва да има, къде е границата
↗между между ролите и така нататък.
↗Такова нещо нямаше. смисъл до преди до
↗преди няколко години нямаше.
↗[музика]
↗>> А тази рамка а ще се прилага от
↗организации от всички сектори или
↗по-скоро в от държавния сектор? Как
↗>> тази рамка е по-скоро препоръчителна,
↗тоест в момента е нещо, което всеки може
↗да ползва, ако иска. Тя не е не мисля,
↗че има план да да стане задължителна.
↗Може би по-скоро ще започне да се работи
↗по сертификация, европейска сертификация
↗по тези роли. Тоест, човек ще може да
↗сертифицира като секюрити аналист
↗например или като forренсик специалист.
↗Аа но дотогава има още път да се
↗извърви. А по-скоро в момента рамката е
↗инструмент, който може да помогне за
↗определянето на ролите в една
↗организация. Тоест какъв човек и от
↗какъв човек имаме нужда. И тя рамката
↗дори не е и твърда. Аа а дори самата
↗Ениса казваиползвайте.
↗Може да правите микнч, тоест да си
↗изглобявате роля от това, което ви
↗хареса, от различните роли, от съседни,
↗а за да направите нещо, което ви което
↗ви върши работа. Така че много полезен
↗инструмент.
↗А има ли достатъчно подготвени кадри,
↗които така да, както ти каза да мачнат
↗на тези роли?
↗>> Ами всъщност сега това е една много
↗интересна дискусия, защото в
↗пространството се се въртит едни
↗твърдения. Дори всъщност съм чувал а
↗Юхан Лепасар, който е начело на Ениса,
↗да казва, че в Европа няма 300 000
↗киберспециалиста. липсват.
↗А което е много интересен въпрос. Ние
↗как идентифицираме тази липса, защото
↗ако
↗гледаме чисто математически в Европа има
↗еди колко си фирми, а от тях еди колко
↗си фирми са над а даден обем, тоест
↗считаме, че те имат нужда от
↗киберспециалист. То ето ни потенциалния
↗пазар. Само че това не означава, че тези
↗фирми искат и могат да платят за
↗киберспециалист,
↗което всъщност би било реалният пазар.
↗Дали имаме достатъчно специалисти?
↗Всъщност имаме доста специалисти. Аа в
↗България има има структури, които
↗произвеждат специалисти. Има доста хора,
↗които други са и самолки, тъй като
↗секторът е доста млад. Все още нямаме
↗такова формално обучение. Аз примера,
↗който обичам да давам е с лекари, тъй
↗като човешкият организъм не се е
↗променил особено последните десетина, 15
↗000 години, а лекари учим последните 3-4
↗000 години. Ние много добре знаем какво
↗означава някой да стане лекар, колко
↗години трябва да учи, как трябва да
↗специализира,
↗какво трябва да прави и така нататък. А
↗под никаква форма не се опитвам да
↗сравня киберспециалистите с лекари. Божо
↗пази
↗много изключително сериозна професия с
↗изключително високи рискове е това. А
↗просто се опитам да направя паралела, че
↗киберсигурност има от 20-тина години.
↗Тоест ние все още не знаем. Тепърва
↗започваме да структурираме ролите,
↗отговорностите, кой какво прави и това
↗се променя толкова бързо, а особено сега
↗с навлизането на изкуствен интелект.
↗А така че ние все още нямаме формална
↗структура на обучение. Какво трябва да
↗знае един човек, за да може да го
↗наречем киберспециалист? Има това е това
↗е опит да се адресира с тази рамка, за
↗която говорихме.
↗А така че в България има организации,
↗има доста хора, които а които знаят и
↗могат.
↗А, относително затворено общество сме,
↗така че се познаваме повечето, но пък
↗лесно приемаме и нови членове на това
↗общество. А така, че който е пожелал е
↗добре дошъл.
↗А
↗и всъщност това е Да. Дали липсват
↗[хърка] не е много ясно този отговор.
↗Има хора дали са правилните хора. Аа
↗говорил съм с доста рекрутъри. а които
↗а твърдят, че няма хора. А аз по-скоро
↗забелязвам нещо друго. А по-скоро и то
↗мисля, че не само в нашата професия,
↗по-скоро когато организациите тръгнат да
↗търсят специалист, те търсят точно
↗конкретно научен този човек, специалист
↗по ляво коляно на мравка с шест години
↗опит и така нататък. Даже имаше
↗разпространяват се смешни случаи, когато
↗искат пет години опит с технология,
↗която е излязла преди една година. Как,
↗не знаем. Аа, но да, имам може би при
↗рекрутърите има доста объркване какво
↗дали опитът е взаимо взаимозаменяем,
↗уменията са взаимозаменяеми с количество
↗опит. А коя технология, как, защо? А
↗технологиите се сменят доста бързо.
↗Тоест, по-скоро, ако се опитат да търсят
↗генералисти, по-генерален човек, който
↗да го научат на конкретната технология,
↗защото е много лесно да вземеш един
↗специалист, който знае какъв е процесът,
↗го научиш с конкретния софтуер какво да
↗прави, отколкото да вземеш някой, който
↗разбира конкретния софтуер и да се
↗опиташ да го нали, той го е научил точно
↗като маймунка. Натисни тук, натисни тук,
↗натисни тук и да се научиш да се опиташ
↗да го научиш да използва нещо друго.
↗>> Мхм. А така че това е много широка
↗дискусия в в областта. А не мисля, че
↗имам отговор на на този въпрос.
↗Кое е по-важно? А, тъй като има много
↗сертификати в областта,
↗>> а те да имаш такива сертификати да
↗притежаваш или да си завършил ниво на,
↗да кажем, бакалавърска степен в някои
↗университети, защото има университети,
↗които предлагат вече обучение по
↗киберсигурност и
↗>> да кое така носи повече стойност за
↗бъдещата кариера на един специалист по
↗по киберсигурност?
↗>> Аа, и двете са Аа и двете отварят
↗вратите, тоест и двете позволяват човек
↗да започне работа. Дали ще остане на
↗тази работа след изпитателния период
↗зависи от неговите умения, от това дали
↗може да учи, тъй като аа най-голямата
↗заблуда, която казваме на учениците, е,
↗че образованието приключва там дали след
↗бакалавър, дали след магистър, където и
↗да е, образованието никога не приключва.
↗А всъщност парадигмата ни е, че
↗киберсигурността не е цел процес. Тя
↗никога не е завършена и ние постоянно
↗трябва да я адаптираме, да я поддържаме
↗и да я развиваме. И по същия начин и
↗образованието никога не не приключва.
↗Ние постоянно трябва да учим нови неща.
↗А така че и дипломата и сертификатат
↗могат да отворят врати. А сертификатите
↗обикновено са по-лесни, по-бързи
↗постигане, защото много често дори човек
↗трябва само да а да покаже необходимите
↗знания, за да бъде за да получи
↗сертификата. Разбира се, не всички
↗сертификати са равнопоставени,
↗а има организации, които печатат
↗сертификати като хартия и общо взето те
↗струват колкото хартията, която е на на
↗които са напечатани.
↗А
↗така че да, не е това не е това
↗ключовото, но е важно човек да има
↗образование, тъй като а много често
↗забелязваме така наречения стъклен
↗таван, тъй като дълго време съм сами
↗мениджър, аа и много често виждаме
↗стъклен таван. Тоест, ако човек има
↗сертификати, има умения, знае, може, но
↗няма образование, много често, когато
↗дойде време за минаване на следващото
↗ниво, за промоция под някаква форма, за
↗промотиране, не промоция, аа за
↗израстване в кариерата, много често този
↗човек бива пропуснат просто защото
↗заради чеклист. Да знае, да може, да
↗препоръчан, а няма образование. Еми, на
↗тази роля, следващата роля вече се
↗изисква магистърска степен.
↗Така че силно препоръчвам да не да не се
↗пропуска образованието. Незадължително в
↗областта на киберсигурността да бъда
↗честен, а дори и сходна професия, сходна
↗сходна [хърка] област може да бъде
↗изключително полезна. Формално аз съм
↗радиокомуникационен инженер,
↗>> тъй като когато аз завършвах
↗кибергсигурност нямаше.
↗Аа така че да, определено не пропус не
↗пропускайте а университетското
↗образование. Сертификатите помагат, но
↗отново сертификатите са основно, за да
↗ви отворят вратата. След това вече
↗трябва да покажете какво можете и
↗знаете.
↗[музика]
↗>> Добре, да поговорим малко повече за теб.
↗А
↗какво е за теб успехът?
↗Има ли дефиниция?
↗>> Има дефиниция, но тази дефиниция се
↗променя в зависимост от това а за какъв
↗времеви период говорим, а за кой етап
↗говорим. Това е толкова променливо
↗понятие. Ако говорим за най най-общата
↗дефиниция за успех, а може би това ще
↗бъде да да направя сина си добър човек.
↗Ако говорим за а краткосрочна,
↗а по-краткосрочна, може би това ще бъде
↗успех на стартъпите, в които участвам,
↗постигане на а
↗развитие на технология, тоест успешно
↗прилагането и успешното ѝ прилагане в в
↗света и така нататък. Така че това е
↗много
↗интересен въпрос и който има страшно
↗много измерения.
↗Как се мотивираш?
↗>> А, добър въпрос. Ам,
↗амбициозен съм, може би, тоест искам да
↗искам да постигна нещо. Искам да искам
↗да погледна зад следващия ъгъл. Искам да
↗аа да успея в в дадено нещо, примерно да
↗развием дадена технология или да зажещим
↗няко някаква система, а или да удържим
↗на на атака.
↗За съжаление не мога да да споделя много
↗детайли, но а когато бях национален
↗координатор, включително бяхме обект на
↗а най-големия кошмар на на всеки, който
↗се занимава с киберсигурност. така
↗наречения Zero Day, тоест атака, която
↗не е била известна до този момент,
↗атака, която успешно успя да постигне
↗някакъв минимален в смисъл някакъв
↗резултат успя да постигне, но успяхме да
↗се справим с нея. Успяхме да възстановим
↗а системите, които бяха засегнати и общо
↗взето в рамките на часове възстановихме
↗всичко.
↗Това ли е най-предизвикателната атака, с
↗която си се сблъскал в кариерата си?
↗>> А, може би да, защото беше атака на
↗национално ниво. Отговорността беше
↗изключително голяма. Бяха засегнати
↗държавни институции, имаше потенциал да
↗бъдат засегнати цели сектори.
↗А и тогава тогава се видя колко е ценно
↗да се работи като екип, как един екип от
↗хора се задейства, а как имахме
↗координация, как а националният церт,
↗секторните цертове се задействаха и
↗всъщност успяхме да а масово
↗не се разбра, че че има такава атака.
↗Ето, което е което е успех. Ако не
↗влезем във вестниците и [смях] в
↗новините, значи сме свършили работата.
↗Да, имаше засегнати туктаме
↗туктаме
↗организации, но беше минимална минимална
↗щета. Нямаше загуба на информация.
↗И така
↗[музика]
↗>> спомена екипа. Как мотивираш екипа си
↗примерно в една такава критична ситуация
↗с една такава критична атака?
↗>> Всъщност мотивацията на екип и
↗изграждането на екип е е изключително
↗важна важна роля, тъй като аа
↗има много хора, които се блазнят.
↗Така. Има има един синдром, който е
↗който особено в нашата област, той и в
↗други области е приложим, но в нашата
↗област суперхроо синдром, тоест аз сега
↗ще защитя, аз сега ще спра атаката, аз
↗сега ще направя, което е една много
↗хлъзгава плоскост, защото
↗ако човек е сам,
↗да, в някои случаи той е много
↗ефективен, много бърз, тъй като няма
↗комуникация, той взема решение, той
↗държи всички аа всич всички ключове в
↗себе си, но всеки човек си има граници.
↗Всеки човек трябва да спи, всеки човек
↗се разболява от време на време, а всеки
↗човек има моменти, в които не е във
↗върхова форма. И тогава е много важно да
↗има екип и този екип да може да поддържа
↗а да поддържа основната дейност да
↗реагира и много често аа всъщност пове
↗повече глави мислят доста по-умно от
↗една аа нали широко известен е for
↗principle тоест нека още едни очи да го
↗погледнат това нещо преди да преди да
↗направим каквото и да е а така че за мен
↗екипът е изключително важен как го
↗изграждам и как го мотивирам е
↗същото нещо, което зависи от ситуацията.
↗А една от гордостите ми е, че съм успял
↗да се справя както в в компания от рода
↗на Делойт, така и в Министерството на
↗електронното управление, тоест в тежката
↗държавна администрация всъщност аа успях
↗да изградя а добре работещ екип.
↗А
↗така че нали това е нещо, което нали
↗подходът е различен. Подходът зависи от
↗конкретните хора, а зависи от
↗конкретната ситуация, зависи от какви
↗лостове разполага разполага един
↗мениджър, за да изгради този екип, тъй
↗като те винаги са различни.
↗Аа
↗но важното е човек да е важно е един
↗мениджър да си развива екипа. Важно е
↗един мениджър да си поддържа екипа
↗и е много важно всъщност да осигури
↗израстването, включително и възможността
↗хора да напуснат този екип, просто
↗защото са го надраснали. Случва се. Хм.
↗>> Аа и в никой случай, защото за съжаление
↗съм виждал много често случаи, в които а
↗не той ако напусне, ние ще спрем работа.
↗Това означава, че има проблем в екипа,
↗защото този човек ти какво ще го ще го
↗вържеш с радиатора, с белезници, нали?
↗То европството е забранено от едно
↗известно време. А всеки човек иска да да
↗расте. всеки човек, особено особено
↗напоследък, а особено с
↗а поколението Z, а всъщност те имат
↗тенденции да сменят работните места
↗доста по-често от предишните поколения
↗например. И това не е задължително лошо.
↗Всъщност това означава, че аа човек
↗трябва да го предвиди в структурата на
↗екипа си, в въобще в цялото си
↗изграждане, за да може да позволи едно
↗такова надрастване.
↗И всъщност, ако един човек вече не
↗работи в този екип,
↗а това не означава, че сме го загубили.
↗И това е нещо, което може би е
↗специфично за киберсигурността, тъй като
↗за разлика от всички останали професии,
↗ние много работим заедно, защото ние
↗имаме един общ враг. Ние имаме аа
↗злонамерените хакери, а-та и така
↗нататък срещу нас. И ние всъщност много
↗обменяме информация и много си помагаме
↗един на друг. Найстественото нещо в в
↗сектора е човек да вдигне телефона на
↗някой, с който са работили заедно и да
↗каже: "Абе, имам такъв проблем. Можеш ли
↗да ми помогнеш? Можеш ли да ми дадеш
↗информация? Знаеш ли нещо повече по
↗въпроса?" И именно тези мрежи,
↗неформални мрежи, а правят сектора много
↗силен и много работещ.
↗[музика]
↗Какви са и кои са враговете на
↗киберсигурността сега и какви са
↗най-честите атаки към днешна към днешна
↗дата?
↗>> Аа най-чести
↗за съжаление нямаме нямаме много
↗смислена статистика, тъй като голяма
↗част от атаките не се регистрират
↗никъде.
↗Аа част от атаките, примерно ранър
↗атаките, дори организациите избират да
↗нарушат закона и да не да не кажат, а
↗всъщност да си платят откупа, което е
↗изключително вредна практика. А има ли
↗яснота колко организации всъщност
↗не споделят информация, че са били в
↗смисъл горе-долу някакви параметри може
↗ли да се каже? Трябва да се направи
↗изследване, честно казано, в момента не
↗разполагам с инструментариум да направя
↗такова изследване. Може би може да се
↗направи със статистически методи някакво
↗заключение
↗аа
↗разбира се с някакви условности.
↗А знаем за такива случаи. Чува, чува се.
↗На пазара се говори. Естествено такива
↗неща никога не оставят абсолютна тайна.
↗Аа трябва да кажем, че в много секторове
↗това е нарушение на закона, даже на
↗няколко закона, тъй като когато човек
↗плати някакъв откуп, той първо се плаща
↗с криптовалута, второ не е ясно на кой
↗се плаща. А напълно е възможно това
↗плащане всъщност да нарушава
↗санкционен режим на Европейски съюз. са
↗мерки против изпиране на пари. Една
↗купче на много сериозни закони, за които
↗се лежи в затвора отделно.
↗>> Тоест реално една организация, която
↗плати такъв откуп, е може да бъде
↗потърпевша от ударите на закона.
↗>> Абсолютно да. А освен това има сектори в
↗закона за киберсигурността, както и в
↗регламента дора например, организациите
↗са задължени да регистрират инциденти,
↗свързани с изтичане на данни. Много
↗често тези данни, които са изтекли,
↗съдържат и лични данни, така че трябва
↗да има уведомление и за к и към КЗЛАД в
↗случая за изтичане на лични данни. А
↗така че нещата са многопластови и на
↗всичкото отгоре въобще не е ясно дали ще
↗им върнат данните. Всъщност в момента
↗имаме тенденция да а специално във
↗Франмуера да се изнудва на четири етапа.
↗Първият етап е дай ми пари и ще ти дам
↗ключа да си рескриптираш данните.
↗Втория етап е аз твоите данни са освен
↗че съм ти ги криптирал, съм ти ги
↗изтеглил. Така че дай ми пари, за да не
↗ти ги публикувам на уебсайта.
↗Третата фаза е свързат се с твоите
↗клиенти и казват ние взехме да вашите
↗данни от ето онази фирма, която
↗хакнахме. Дайте ни пари вие, за да не
↗публикуваме вашите данни.
↗И ако нито едно от тези неща не помогне,
↗четвъртата фаза е след няколко месеца се
↗свързва някой и казвами аз съм тука един
↗добър хакер. Аз всъщност хакнах лошия
↗хакер, дето ви беше хакнал вас и ако ми
↗дадете пари, аз ще ви дам информация
↗[смях] за него. Звучи смешно, но но се
↗пробва
↗>> да отсрещната страна а няма морал. Не
↗може да бъде, тоест много трудно може да
↗бъде осъдена.
↗А тъй като обикновено оперират от
↗от други държави, държави, които ги
↗защитават,
↗а примерно в Русия, в Китай и Северна
↗Корея включително
↗аа специално, ако си говорим за Ран,
↗друго аа
↗друга атака, която се среща често, тя
↗съдържа обидно малко киберсигурност
↗всъщност. А, но една от атаките, които
↗коства най-много пари на българските
↗фирми, така наречения сменен IBAN или а
↗също е известно като бизнес имейл
↗компромаз.
↗Всъщност атаката е много простичка.
↗Изтичат
↗изтича паролата за мейла, акаунта за
↗мейла,
↗>> което означава, че някой има достъп до
↗електронната поща
↗в Ав.
↗В резултат на което нали звучи
↗относително безобидно или на повечето
↗фирми им звучи относително безобидно. А
↗но всъщност трябва да си дадем сметка,
↗че в момента целият бизнес се движи през
↗електронна поща. Ние през електронна
↗поща изпращаме фактури, през електронна
↗поща получаваме фактури. А голяма част
↗от бизнес преговорите се води по
↗електронна поща и тук ме с някой
↗телеконферентен разговор, нали след
↗ковид особено, нали. Смешното е, че
↗ковид направи повече за дигитализацията,
↗отколкото всички усилия 10 години преди
↗това. [смях]
↗[хърка] Аа, но да, всъщност така работи
↗светът.
↗Аа, а имейл е технология от която е
↗разработена 70 годи 70-те години на
↗миналия век, миналото хилядолетие и
↗сигурността
↗на имейла е тя е сложена допълнително.
↗Не винаги работи, не винаги работи
↗добре. Всъщност това, което се прави, а
↗и това най-често са такива измамници от
↗други държави, не от България, а
↗примерно фирмата получава имейл с
↗фактура, тя очаква тази фактура, този
↗имейл се изтрива и се изпраща втори,
↗който е почти също същия а изглежда по
↗абсолютно същия начин от много подобен
↗имейл и във фактурата е сменен само
↗iбана, тоест а нашата жертва
↗Който аа успял да си да му изтече
↗паролата,
↗аа всъщност превежда парите набан, който
↗не е на неговия контрагент, а е на
↗измамник.
↗>> Стандартни бизнес отношения, особено ако
↗има добри бизнес отношения, обикновено
↗партньори, дългогодишни партньори, те се
↗чакат и в един момент след две седмици
↗казва: "Ти няма ли да ми платиш
↗фактурата?" Ама как? Аз съм ти я платил.
↗И още една седмица минава в уточняване,
↗ама кога си платил, ама на кой си
↗платил, ама къде си платил. А вече след
↗три седмици тези пари са
↗невъзстановяеми.
↗[музика]
↗>> Добре, за тази този тип атаки се говори
↗от доста време, нали? Не е нещо ново.
↗Да.
↗>> Да. А не си ли научихме урока в крайна
↗сметка? Дори нали като се замисля, като
↗когато получиш фактура, реално ти плаща
↗нареждаш, имаш си заложен ibн към твоята
↗фирма
↗>> и ще ти направи впечатление, че iбана е
↗различен.
↗>> Не, ако в мейла има А между другото ние
↗сменихме банката. Новата ни банка е ето
↗тази.
↗>> Мхм.
↗>> Това се нарича социално инженерство.
↗Доста често разпространено. Тоест може
↗да бъде създаден създаден претекст, в
↗който това звучи нормално. още повече,
↗че с навлизането на изкуствения
↗интелект, даже наскоро по BTV правихме
↗демонстрация,
↗а относително просто човек да подмени аа
↗да подмени лице или глас. А гласът,
↗между другото, се оказа малко по-труден.
↗лицето буквално от една снимка можехме
↗да създадем
↗и достатъчно аа достатъчно правдо
↗подобно нали копие с малко лошо
↗осветление, малка лоша връзка. Аа даже
↗скоро имаше в в Азия, ако не се лъжа,
↗случай, в който човек се кълнеше, че е
↗говорил не само с CO-то си или CFO-то
↗си, ами с целия си борд е говорил. Те са
↗му казали да да преведе да преведе тези
↗пари. Така че това е глобален феномен и
↗за съжаление престъпниците също
↗използват нови технологии и то доста
↗по-бързо от от нас. Може би
↗[музика]
↗в
↗>> такъв случай, когато говорим за
↗изкуствения интелект, къде е границата
↗на безопасното му използване
↗>> и въобще как можем тогава, след като
↗нали технологиите се развиват толкова
↗бързо, как можем въобще да
↗противодействаме на такъв тип заплаки,
↗при положение, че реално ние сме винаги
↗една крачка назад?
↗>> А, не винаги. Тоест всъщност това, което
↗може да направим, е може да използваме
↗мозъка си. Аа но да дам един пример. Все
↗повече и повече хора използват а
↗изкуствени чат ботовете. Нека нека да ги
↗разграничим, тъй като има различни
↗изкуствени интелекти чак от ботовете ги
↗използват вместо машина за търсене.
↗Тоест, а намери ми вместо аз да аз да
↗търся в Google например и да да
↗анализирам първите 10 резултата и да си
↗съставя да си съставя някакъв план за
↗действие, а чартбот ще го свърши това
↗вместо мен. Намери ми аа
↗в кой фонд да инвестирам еди колко си
↗пари, който така с еди какви си
↗параметри.
↗Така. Правейки това нещо, ние имаме още
↗едно ниво на абстракция. Значи, имаме
↗източниците на информация, имаме
↗търсачката от и върху нея имаме нашия
↗чатбот.
↗>> Хм.
↗>> Всъщност това, което губим, е, че ние в
↗търсачката може да видим сайта, преди да
↗кликнем на него. Тоест ние виждаме, че
↗този сайт е а странен домейн, домейн,
↗който не звучи като официален, може би
↗откраднат домейн, може би събдомейн, но
↗вече сме се научили достатъчно добре, че
↗това не е не е нещо, което на което
↗трябва да имаме вяра. А чатботът скрива
↗тази информация от нас. Той ни я сдъвква
↗и ни я дава на готово.
↗И ако ние не положим усилия да
↗анализираме как чатбот е стигнал до до
↗този извод, до тази информация, всъщност
↗ние може да бъдем заблудени. Наскоро
↗имаше експеримент,
↗всъщност относително относително лесно е
↗да бъде заблуден чатбот, така че даде
↗примерно аа когато бъде попитан за
↗инвестиция, да даде буквално да даде
↗линк към сайт на измамници. А около 250
↗термина етапота, което не означава 250
↗уебсайта, а по-скоро 250 парченца
↗информация, което е нещо, което спокойно
↗човек може да генерира в рамките на един
↗ден. В Азия има цели, буквално цели
↗градове, които се занимават с подобни
↗подобни измами. А
↗отравят отравят изкуствен интелект и
↗така, че да изкуствения интелект да да
↗им води буквално да им води жертви,
↗които те да вкарат в измамния си уебсайт
↗за инвестиции, а който нали те там често
↗ги рециклират.
↗[музика]
↗Добре, как тогава един краен потребител
↗може да всъщност да направи така, че да
↗не се подведе,
↗>> като разбира ограниченията на
↗технологията, като разбира, че това
↗срещу него не е аа супер експерт, който
↗който не може да бъде подведен, а е
↗просто една технология, която аа има
↗своите ограничения
↗и по същия начин, както Аа както в живия
↗живот не бихме дали пари на някой, който
↗срещаме на на улицата и ни обяснява кок.
↗Той ще ни ги върне двойно тези пари
↗утре, ако не го познаваме. Все пак ще
↗направим някакъв рисърч, аа ще видим има
↗ли, правил ли го е друг път. Ще видим
↗коя е фирмата, която седи отзад, дали е
↗регистрирана, дали е одитирана и така
↗нататък и така нататък. Подходът е
↗същия. Дали се случва в дигиталния свят,
↗дали се случва в реалния свят, вече няма
↗разлика.
↗>> [музика]
↗>> Означава ли това, че ние не сме ментално
↗не сме готови за изкуствения интелект
↗все още, след като така не можем да
↗осъзнаем, че говорейки си с, да кажем, с
↗един чат, реално трябва да имаме едно
↗наум.
↗Не бих правил такива генерализация,
↗>> тъй като първо хората сме различни,
↗тоест от човек до човек има огромна
↗разлика, а второ
↗това е някаква това е нова технология,
↗която тепърва навлиза, тепърва се
↗опитваме да интегрираме в цивилизацията
↗си. Тя е даже а в доста ранен етап.
↗тепърва прехвърляме така наречения хайп
↗връх, нали? Съвсем доскоро беше AI
↗навсякъде ще имаме обувки с AI, коли с
↗AI, лампи с AI, навсякъде ще имаме AI.
↗Вече това нещо почва малко по малко да
↗отминава, което е такъв добре известен
↗цикъл в технологиите.
↗А и малко по малко тази технология ще
↗намери своето приложение, където ще може
↗да а където ще може да допринася за
↗нашата цивилизация като такава. Аа
↗многократно сме го виждали с други
↗технологии.
↗Дали ще окаже дали ще окаже голямо
↗влияние върху пазара на труда? Да, с със
↗сигурност със сигурност ще се промени
↗начинът, по който работим. със сигурност
↗ще се промени начинът, по който а
↗търсим и запомним информация. Но това е
↗нещо, което вече се случи с Google.
↗Примерът, който който обичам да давам, е
↗колко телефонни номера помните
↗в момента? Помним един-два максимум. А
↗>> максимум своя.
↗>> Максимум своя. [смях] Добра идея е поне
↗своя. А преди 15 години помнихме поне по
↗10.
↗преди повече години, да, даже даже и
↗повече телефонни номера и беше нормално.
↗Ние вече не запаметяваме информация, а
↗защото знаем как да я намерим. Знаем, че
↗Google винаги е там. Google става ето
↗дори самият термин Google
↗е синоним на търсеща машина. Google не
↗са единствените, нали, по същия начин,
↗както Ксерок серо
↗копира. Така.
↗А
↗така че това е нещо, което което ще се
↗промени със сигурност. И тъй като аз а
↗вие казахте, че съм завършил тоя, аз си
↗продължавам да преподавам вс и това е а
↗един от казусите, с които се сблъсквам в
↗в момента. А как да предам на на
↗учениците знания в ерата на изкуствения
↗интелект, когато а ако им дам те са с
↗множество отговори на за тях е много
↗лесно просто да да го копипейстнат на на
↗chat GPT и chat GPT да им даде верен
↗отговор. А дали така тестваме знанията
↗на учениците всъщност или тестваме
↗знанията на чат GPT.
↗А така че задачата е как да ги накараме
↗да усвоят знание, но не да запаметят
↗знания, които няма да са им нужни, а а
↗как да да ги подготвим за идващия свят.
↗А ето например тази чудесна пишеща
↗машина. Аа в момента едва ли има някой
↗от нас, който може да я може да я
↗поддържа. Тя е един доста комплексен
↗механизъм отдолу, който е мислен да не
↗се заклинват клавишите. е да може човек
↗да пише със скорост и така нататък. В
↗момента няма кой да я поддържа.
↗Така че това знание вече не е
↗необходимо. По същия начин ще отпаднат
↗на необходимостта и от знания, с които в
↗момента може би ги считаме за за
↗необходими. Така че със сигурност
↗изкуствен интелект ще промени света. Хм.
↗>> Как? Все още все още според мен е рано
↗да кажем. [музика]
↗Иска ми се малко да поговорим и за
↗регулациите, тъй като имаш така доста
↗богат опит в в тази посока. А коя от
↗регулациите? Те са много [смях]
↗регулациите на ниво, нали, Европейски
↗съюз, които вече се прилагат и в в
↗нашата държава. Коя от регулациите в
↗момента създава най-голямо
↗предизвикателство на компаниите? Готови
↗ли са те за NIS 2? Много се говори за
↗NIS 2. Идват и други C. Да, всъщност CR
↗ще ще има доста по-голям импакт от NIS
↗2, но а човек трябва да погледне
↗регулациите в тяхната цялост. Идеята на
↗Европейския съюз, Европейския съюз с
↗всички тези регулации е всъщност да
↗имаме ам да обхванем цялостно
↗киберсигурността, тъй като проблемът е
↗доста комплексен и всъщност всички тези
↗регулации те действат заедно. Първата
↗беше GDPR. Тогава си тогава си говорихме
↗за сигурност на данни, на лични данни,
↗все пак данни, но на специфичен комплект
↗от данни.
↗А
↗нис първата регулация всъщност започна
↗да говори за киберсигурност на
↗организации, на ниво организации. НИС 2
↗значително разшири този обхват по проста
↗причина, че ние имаме все повече и
↗повече дигитализация.
↗Дори в момента ние буквално не можем да
↗не можем да си купим кафе без да тази
↗транзакция да мине през два компютъра.
↗Буквално касовият апарат, на който ни
↗дават бележката, се свързва с компютър в
↗НАП, от който взема номера, който трябва
↗да отпечата на бележката.
↗А ако добавим и банкова карта в цялата
↗история, добавяме още цял цял слой
↗комплексност.
↗И от толкова съм толкова е навлязла
↗дигитализацията, че че на практика ние
↗трябва да почнем да задаваме минималните
↗изисквания. То това е ние две минимални
↗изисквания за киберсигурност
↗на организациите, които са които са
↗важни или са критични в за оперирането
↗на нашето общество.
↗Ако нямаме транспорт
↗на практика обществото ни спира. А вече
↗за съжаление имаме доказни случаи,
↗когато хора са загинали заради
↗кибератака,
↗буквално заради ран самуер инцидент.
↗Линейката не знае към коя болница да се
↗насочи. Мисля, че беше в Германия и а
↗пациент умира.
↗Така че вече имаме директна връзка аа с
↗кибератака загинал човек.
↗>> Тоест това, което доскоро нали ние като
↗потребители, да кажем някои организации
↗си представяха, че това е нещо, което не
↗ни засяга. То е не е във физическия свят
↗вече не е така.
↗>> Ами вече официално се говори, че ако се
↗върнем на сектор отбрана, вече официално
↗се говори, че кибер е петият домейн на
↗водене на война. Тоест всяка те
↗използват термина кинетична операция,
↗тоест операция, в която войници, танкове
↗и така нататък се движат, а всъщност е
↗съпроводена с кибероперация, което има
↗много смисъл, ако можем да спрем
↗логистиката на противника, без да
↗рискуваме нито един свой войник, без да
↗изстреляме нито един куршум, който
↗струва пари, аа това е много ефективен
↗начин да водим война, нали? Още повече,
↗че в интернет граници няма.
↗А така че това е нещо, което което се
↗случва и всъщност ние две точно а за да
↗не може организации да каже да това не
↗ни касае, пък ако стане нещо, аз ще
↗фалирам фирмата и ще просто ще направя
↗нова. А всъщност Нис 2 създава
↗изравнява
↗изравнява полето. Всъщност казва окей,
↗това са минималните изисквания, на които
↗трябва да отговаря една организация, за
↗да може въобще да оперира в в даден
↗сектор. А разбира се NIS 2 има аа има
↗своите ограничения. Тоест всяка
↗организация, която е под 50 човека, под
↗10 милиона оборот или активи е изключена
↗от похвата. Тоест малките фирми не аа не
↗се прилага върху тях. А и може би ако се
↗върнем на въпроса коя е
↗най-предизвикателна на за организациите
↗в България, да, това е просто защото тя
↗беше транспонирана съвсем скоро. Беше
↗транспонирана в февруари месец, въпреки
↗че от поне от две години говорим за NIS
↗2 и какви изисквания ще има. Законът за
↗киберсигурност беше приет този февруари.
↗А и разбира се, а веднага се появиха
↗тълкувания. Честно казано, с някои от
↗тях много се забавлявам. А едното беше,
↗че примерно а че баничарница трябва да
↗да отговаря на изискванията на Мис 2,
↗което беше странно. Ам баничарница,
↗която е с над 50 човека и 10 милиона
↗оборот. Да, може би, [смях] ако има
↗достатъчно компютри.
↗А друго твърдение, което и то и то беше
↗твърдение от юрист, а беше глобата
↗задължително е 20 милиона. Тоест няма
↗значение какво глобата е 20 милиона.
↗Окей.
↗Не знаех, че глобите работят така.
↗>> Аа въобще и са се появили както
↗навсякъде. Как беше този хубав български
↗израз? Риба се лови в мътна вода и са
↗появили едни хора, които се опитват да
↗продават индулгенции. Тоест един набор
↗политики. Ето купете си тези политики
↗или купете си тази кутия, тази
↗технология и автоматично отговаряте на
↗NIS 2. Няма такова нещо. А самият Нис,
↗както и той е транспониран в закона за
↗киберсигурност, всъщност самият Нис
↗говори за процеси в киберсигурността.
↗Има едно единствено технологично
↗изискване в закона, а и това е за
↗многофакторна автентикация. Всичко
↗останало е процеси. Тоест ние трябва да
↗създадем процеси. И това е един от
↗основните сми Защо? Защото това е един
↗от основните проблеми в
↗киберсигурността.
↗Нямаме универсална рецепта. Нямаме
↗рецепта, която да кажем ето направи 1
↗2три изпий това хапче и вече си
↗кибресигурен. Всъщност кибрисигурността
↗трябва да следва организацията, трябва
↗да бъде адаптирана към организацията,
↗към специфичните заплахи на тази
↗организация. А, защото
↗няма две еднакви организации, дори и
↗отвън да изглеждат еднакви, с еднакъв
↗брой хора, с еднакъв пазарен дял, едно и
↗също нещо продават, вътре организациите
↗могат да изглеждат по абсолютно различен
↗начин, да са организирани по различен
↗начин, да имат различни хората да имат
↗различни компетентности и така нататък.
↗Хм.
↗>> Така че нямаме универсална рецепта за
↗киберсигурност и затова си говорим за
↗процеси, как трябва да бъде изградена
↗тази киберсигурност. А откъде трябва да
↗започнем, какво трябва да имаме, а как
↗трябва да обновяваме, защото пак
↗киберсигурността не е цел, тя е процес.
↗Трябва поне веднъж годишно да да сядаме,
↗да я преглеждаме, да я адаптираме към
↗променящия се свят и така нататък.
↗Ако се върнем на темата за регулации,
↗всъщност CA
↗или cyber resilли акт, акт за
↗кибероустойчивост ще ще бъде доста
↗по-тежък,
↗защото той изисква да бъдат [хърка] а
↗буквално да бъдат изградени нови
↗структури, включително и на
↗правителствено ниво. Тук говорим за
↗киберсигурност на на продукти, тъй като
↗все повече и повече продукти имат така
↗наречения цифров елемент или най-общо
↗казано процесор в тях. Компютърен
↗процесор. А тези микрофони имат
↗процесор, камерите имат процесор, някои
↗умни лампи имат процесор, много хора
↗носят часовници с с процесор. В
↗телефоните има два поне. А и всички тези
↗неща всъщност трябва да трябва да има
↗някакви базови изисквания за
↗киберсигурност, за да могат да бъдат
↗продавани на пазара в Европа. [хърка]
↗За огромната част от тези от продуктите
↗всъщност а изискванията заберсигурност
↗те са по-скоро
↗аа задължение да бъдат информирани
↗потребителите. Тоест, когато си купувате
↗телефон, вие трябва да бъдете
↗информирани този производител колко
↗години ще го поддържа този телефон.
↗Тоест колко колко години ще ще дава нова
↗версия на операционната система, колко
↗години, ако има проблем с
↗киберсигурността на този телефон, тъй
↗като те примерно те са комплексни
↗системи, аа ко след колко време ще може
↗да разчитате, че той ще ви даде така
↗наречен secюрити пач, нещо, което
↗закърпва дупката, идентифицираната дупка
↗в киберсигурността?
↗Аа как може да се докладва уязвимост
↗открита в този продукт и така нататък?
↗Тоест говорим си за информираност на
↗потребители. за да може вие да вземете
↗решение дали си вземете примерно
↗телефон, който струва €200 и който ще
↗бъде обновяван следващите две години или
↗да си вземете телефон за €500, който ще
↗бъде обновяван следващите 10 години.
↗Част от продуктите обаче трябва да бъдат
↗удостоверявани. Тук си говорим за
↗продукти с а които са по-критични,
↗аа които са по примерно мениджъри на
↗пароли, тъй като те са по-критични от
↗гледна точка на общата киберсигурност,
↗те т трябва да минават през така
↗нареченото удостоверяване или
↗сертификация, или удостоверяване. И
↗съответно държавите трябва да изградят
↗органи, които да правят това
↗удостоверяване. А това е нещо, което е
↗от гледна точка на държавата това е
↗дейност която
↗която тя изпълнява. Примерно ние имаме
↗организация, която казва, че аа примерно
↗детските играчки не съдържат оловни бои,
↗нали? Изисквания за безопасност.
↗>> Безопасност на продуктите. Да.
↗>> Същото нещо е тази кебресираност вече
↗става въпрос за безопасност на
↗продуктите. Само че ние трябва да
↗изградим капацитета в държавата, който
↗да да може да оцени дали тези продукти
↗спазват основните изисквания за
↗безопасност. Най-страшният пример, кой
↗който всъщност той е доста близък до
↗нас, аа наскоро имаше инцидент с камери
↗за наблюдение.
↗>> Да.
↗>> И всъщност ето ние имаме едни китайски
↗производители, които бълват камери,
↗знаени и незнайни производители, които
↗баълват камери. А дори когато бъде
↗открита уязвимост или слабост на на тези
↗продукти, а защото те идват с
↗най-базовата конфигурация за
↗киберсигурност, а производителят казва:
↗"О, мен [хърка] това не ме интересува,
↗купи си следващата версия." Всъщност
↗това е нещото, което Европейският съюз
↗като иска да спре за пазара си. Първо
↗продуктът да идва с включени защити по
↗подразбиране. Тоест не дава ти да правиш
↗нещо, когато си го купиш този продукт, а
↗то вече да е направено. То е по
↗подразбиране да да е включен те да са
↗включени тези защити.
↗И другото, което е, когато бъде открита
↗а открита някаква уязвимост, първо
↗трябва да се знае колко, когато си
↗купуваш продукта още предварително да
↗знаеш колко време ще бъде обновяван,
↗дали има слабости, дали няма слабости, а
↗нали в критични случай да да може да
↗бъде анализиран, да бъде удостоверен и
↗за да бъде допуснат до до пазара. Тоест
↗самите производители реално да имат да
↗носят по-голяма отговорност за
↗продуктите, които пускат на пазара,
↗>> производители или вносители, в
↗зависимост от това кой а
↗>> кой буквално вкарва продукта в общия
↗пазар.
↗>> Вървим към финал на нашия разговор. Как
↗виждаш киберсигурността в следващите,
↗хайде да не са пет години в така в едно
↗обозримо близко бъдеще?
↗Аз имам малко непопулярно мнение. Имам
↗още колеги, които ми се сърдят, аа
↗защото го бях казал на на едно събитие.
↗Ам аз лично смятам, че киберсигурута
↗трябва да е като вик.
↗Тоест тя трябва да е там, трябва да
↗работи, но не трябва да мислим за нея.
↗Това е белегът за добрата
↗киберсигурност. А когато
↗киберсигурността е така, толкова
↗интегрирана в работния процес, че на
↗наша същност ни е по-лесно да я
↗спазваме, а и автоматизирана, така че не
↗ни пречи, защото в много малко
↗организации основната основната бизнес
↗функция Кеберсигурност.
↗А всъщност в повечето организации
↗те имат съвсем различна функция. те
↗правят пари по някакъв съвсем различен
↗начин и киберсигурността е нещо, което
↗ги забавя допълнително.
↗И всъщност това е голямото
↗предизвикателство
↗и през следващите пет години. Надявам се
↗до дотогава да сме да го решим този
↗проблем. Може би с помощта на AI ще
↗успеем всъщност да интегрираме
↗киберсигурност до толкова в работните
↗процеси, в дигитализацията, че всъщност
↗да не трябва да полагаме допълнителни
↗усилия,
↗за да осигурим
↗за да осигурим нашия цифров свят. То
↗всъщност вече няма разлика дали е цифров
↗или не. Светът е един.
↗Какво предстои за теб сега?
↗>> Аа
↗отново зависи от времевия хоризонт. В
↗най-краткосрочен времевия хоризонт
↗предстои кафе. В по-дългосрочен хоризонт
↗предстои довършване на на материали за
↗обучение, аа няколко проекта, а среща с
↗партньори и така нататък. Работата
↗продължава.
↗>> Успех ти пожелавам.
↗>> Благодаря
↗>> и благодаря, че ни гостува. За мен беше
↗удоволствие.
↗>> Това беше всичко от нас и от този епизод
↗на техните истории с гост Петър Кирков.
↗Продължавайте да ни гледате и слушате в
↗сайта zonefortech.bg, както и във всички
↗популярни платформи. И не забравяйте да
↗се абонирате за канала ни в YouTube.
↗>> [музика]



