Подкаст

Ако не влезем в новините, значи сме си свършили работата

Петър Кирков (управител на Simargal Security и съосновател на Stihia и SentIRX), Майя Бойчева-Манолчева (водещ)

Разговор с Петър Кирков за всекидневната работа по киберсигурност: взаимната свързаност между секторите и верижния ефект на атаките, нереалистичните изисквания към кандидатите за специалисти и „superhero“ синдрома при инцидентите. Стават дума още организираните измами с помощта на изкуствен интелект, изграждането и задържането на екип и разбирането за киберсигурността като невидима, но работеща инфраструктура.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

🆕🎙️“Ако не влезем в новините, значи сме си свършили работата”. Така обобщи работата на експертите по киберсигурност гостът в новия епизод на “ТЕХните истории” - Петър Кирков, управител на Simargal Security и съосновател на Stihia и SentIRX.

📌 Самият той се занимава с киберсигурност и технологии от над 20 години. Работил е както в компании - технологични лидери, така и в Министерството на електронното управление, а три години е Национален координатор по киберсигурност на България.

📌 “Киберсигурността трябва да е като ВИК – трябва да е там, да работи, но не трябва да мислим за нея. Това е белегът за добрата киберсигурност”, обясни още той.

❓Коя е най-предизвикателната кибератака, с която се е справял Петър Кирков, кои са четирите етапа на ransomware изнудването, засяга ли NIS2 малката квартална баничарница, какво представлява синдромът "superhero" и как да всъщност експертът по киберсигурност да не влезе в новините. Гледайте и слушайте в новия епизод на “ТЕХните истории”.

Продуценти: Деница Дженева, Майя Бойчева-Манолчева
Водещ: Майя Бойчева-Манолчева
Дизайн: Елена Вутова и Крафт Контент (👉 https://www.craft-content.com)
Музика: Апостол Найденов
Продукция и постпродукция: StreamEvent.bg

Абонирайте се и ни последвайте:
👉 YouTube: / @zone4tech
👉 LinkedIn: / zone4tech
👉 Facebook: / zone4tech.bg
👉 SoundCloud: / zone4tech
👉 X: https://x.com/zone4techbg

#подкаст #podcast #технологии #ИТ #zone4tech #мениджмънт #изкуственинтелект #кибесигурност #ai #cybersecurity #бизнес #успех

00:00 В този епизод
02:22 Кой е той
05:05 Към киберсигурността
05:58 Първата месторабота
06:49 В министерството
07:43 Национален координатор
11:28 Предприемачество
12:54 Компютри и отбрана
14:48 Вододелът
17:14 Най-предизвикателната роля
18:35 От какъв човек имаме нужда
19:45 Има ли специалисти?
24:15 И диплома, и сертификат
27:21 Успехът има много измерения
28:26 Zero Day атаката
29:40 Ако не влезем в новините, значи сме си свършили работата
30:39 Синдромът Su

Описанието е на Zone4Tech.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗Вече сме толкова взаимосвързани,

↗че

↗нека да дам прост пример. Кибератака в

Покажи целия препис — още 1520 абзаца (~8700 думи)

↗транспортен сектор в България аа може да

↗окаже ефект върху производството в

↗Германия, тъй като голяма част от

↗суровините преминават през България. А

↗ето например имаше скорощен случай с

↗камион, буквално един камион, който

↗причини сериозни забавяния на

↗магистралата. Сега си представете какво

↗може да стане, ако има атака върху цял

↗сектор

↗>> и тъй като навсякъде вече и се използват

↗компютри, когато организациите тръгнат

↗да търсят специалист, те търсят точно

↗конкретно научен този човек, специалист

↗по ляво коляно на мравка с шест години

↗опит и така нататък. Даже имаше

↗разпространяват се смешни случаи, когато

↗искат пет години опит с технология,

↗която е излязла преди една година. Как

↗не знаем.

↗Има има един синдром, който е който

↗особено в нашата област, той и в други

↗области е приложим, но в нашата област

↗суперхроо синдром, тоест аз сега ще

↗защитя, аз сега ще спра атаката, аз сега

↗ще направя, което е една много хлъзгава

↗плоскост защото

↗ако човек е сам,

↗да, в някои случаи той е много

↗ефективен, много бърз, тъй като няма

↗комуникация, той взема решение, той

↗държи всички аа всич всички ключове в

↗себе си. На всеки човек си има граници.

↗Всеки човек трябва да спи, всеки човек

↗се разболява от време на време, а всеки

↗човек има моменти, в които не е във

↗върхова форма и тогава е много важно да

↗има екип. В Азия има цели, буквално цели

↗градове, които се занимават с подобни

↗подобни измами. А

↗отравят отравят изкуствени интелект и

↗така че да изкуствения интелект да да им

↗води буквално да им води жертви, които

↗те да вкарат в измамния си уебсайт за

↗инвестиции, а който нали те там често ги

↗рециклират. Киберсигурността трябва да е

↗като вик,

↗тоест тя трябва да е там, трябва да

↗работи, но не трябва да мислим за нея.

↗Това е белегът за добрата

↗киберсигурност.

↗[музика]

↗>> Здравейте, вие сте с техните истории

↗подкаст за хората от IT сектора и

↗тяхното професионално пътешествие в

↗света на технологиите. Аз съм [хърка]

↗Мая Бойчева. Освен на сайта

↗zonefortech.bg може да ни гледате и

↗слушате във всички популярни платформи.

↗А ако не искате да изпуснете интересен

↗събеседник, абонирайте се за канала ни в

↗YouTube.

↗Гостът ни днес е Петър Кирков. добре

↗[хърка] познато име в областта на

↗киберсигурността у нас. Притежава над 20

↗години опит в сектора, като в момента е

↗управител на консултантската компания

↗Сиъргау Securриity и съосновател на

↗стихия, компания, която работи в

↗областта на сигурното внедряване на

↗изкуствен интелект в организациите.

↗Завършил е ТУС и Техническия университет

↗в София, а през годините е работил в

↗организации като ACT София, IBM, Клико,

↗информационно обслужване, Delй,

↗Telлиink. Министерството на електронното

↗управление. Ръководил е ключови проекти,

↗включително изграждането на новата

↗инфраструктура на националния серт

↗център, центъра за реакция на

↗киберинциденти на Република България, а

↗както и за създаването на националния

↗сок и програмата за наблюдение на

↗киберметеорологичните

↗условия и създаването на сок за

↗критичната инфраструктура.

↗Две години е национален координатор по

↗киберсигурност България и ръководи

↗реакцията на инциденти на национално

↗ниво. А в областта на международното

↗сътрудничество допринася за основните

↗регулации в областта на ниво Европейски

↗съюз като низ 2 и акта за

↗киберостойчивост на киберсигурността.

↗Здравей и добре дошъл.

↗>> Здравей. Благодаря за поканата.

↗>> Толкова пъти повторих думата Кивек.

↗Сигурност по един момент щях да се

↗объркам, признавам си. [ахвания] Да

↗започнем от началото.

↗Кога реши да се занимаваш с технологии и

↗кога реши да се занимаваш с

↗Кивърсигурност и защо?

↗>> О, това е нещо, което се губи в а в

↗зората на времето. [хърка] Миналото

↗хилядолетие.

↗Аа всъщност започнах да се занимавам с

↗технологии

↗много много отдавна, когато брат ми

↗донесе вкъщи първия компютър и правец

↗82.

↗А тогава си спомням, че имаше една книга

↗Аз програмирам на девет години, аз бях

↗на шест, доколкото си спомням. А и може

↗би оттам тръгна тръгна всичко като

↗технологии.

↗>> Мхм. Какво беше нещо първото нещо, което

↗програмира?

↗>> О, нямам никакъв спомен. Най-вероятно

↗някакъв еквивалент на Hello World или

↗някаква костенурка. Не си спомням какви

↗бяха какви бяха примерите в книгата.

↗простички примери на бейсик. [музика]

↗>> Добре. А киберсигурността кога реши да

↗се насочиш към нея?

↗>> А всъщност още не се наричаше

↗киберсигурност. Отново беше миналото

↗хилядолетие. А общо взето започна да се

↗оформя

↗заедно с процеса на цифровизацията. Ние

↗сега го наричаме цифровизация.

↗А всъщност започна да се оформя и

↗злонамереното използване на на

↗компютрите и съответно започна да се

↗оформя и а защитата от такова

↗злонамерено а злонамерено използване.

↗Първоначално това беше буквално една

↗допълнителна функция на системните

↗администратори.

↗А ето сега вече си е съвсем модерен

↗домейн професия, даже множество професии

↗и да и се разви много.

↗Първата ти место работа?

↗>> А, фирма за компютърна поддръжка за

↗компютри. Бяха много популярни

↗навремето.

↗Вече мисля, че не чак толкова.

↗>> А, тоест си бил нещо като системен

↗администратор или

↗>> Ами да. А всъщност мисля, че бяхме

↗първата фирма в София, която направи

↗така наречения еджън сервис, тоест по

↗успешност отиваме да оправяме компютри.

↗беше доста популярна услуга сред

↗считоводители например. А

↗да, сглобявахме компютри, а поддържахме

↗компютри, нещо като протосистемен

↗администратор. Говорим си по времето,

↗когато а мрежите все още бяха някаква

↗новост, а бяха нещо странно, не всички

↗фирми ги използваха и така нататък.

↗[музика]

↗стъпката от частния сектор към

↗държавната министерства администрация,

↗към министерството.

↗А защо се случи? Как се случи?

↗>> Ами защото

↗защото звучеше като нещо интересно,

↗защото точно тогава имах възможност в

↗кариерата си да, както се казва, да се

↗пробвам. А и честно казано не съжалявам.

↗беше наистина нещо, което ми отвори

↗очите и всъщност неща, които нямаше къде

↗по къде другаде да ги правя. Работата по

↗аа работа с международни партньори,

↗работата по а регулации, а работата по

↗създаване на регулации на национално

↗ниво и създаване на платформи на

↗национално ниво. На практика няма къде

↗другаде да го направи човек това.

↗[музика]

↗Две години си национален координатор по

↗кибергсигурност. Мисля три.

↗>> Три. Добре.

↗>> А с какво се занимава националният

↗координатор? Това е така интересно да да

↗кажем на на нашите зрители и слушатели.

↗>> Националният координатор е роля, която

↗се появи [хърка]

↗а

↗2016 между 2016 и 2018 година. А тъй

↗като киберсигурността в България има

↗четири основни стълба. а

↗кибрпрестъпления, които са в МВР, а

↗военните, които се занимават с техния си

↗домейн и останалата част от

↗киберсигурността е разделена, а условно

↗казано критична или както в България

↗казваме стратегически

↗обекти, дейности за националната

↗сигурност е в ДАНС. Останалата част,

↗която е в оплата на закона за

↗киберсигурността е в преди тогава беше

↗Даейл, а сега е Министерството на

↗електронното управление. А и всъщност

↗основната роля на координатора, а нали и

↗понеже има бръкне, това е роля, не е

↗длъжност, тя не върви с някаква заплата,

↗офис или каквото и да е. Това е просто

↗роля, която допълнителна работа, която

↗ти дават. Ам основната роля е

↗координацията при значителни инциденти.

↗Тоест, когато имаме кибернцидент, който

↗може да засегне

↗а на национално ниво сектор или въобще

↗цялата държава или на международно ниво,

↗ролята на координатор е всъщност да

↗координира между тези четири стълба, да

↗координира ресурси,

↗аа в случая на необходимост да ескалира

↗до аа Съвета по киберсигурност, който е

↗най-висшият държавен орган, който може

↗да вземе решение

↗аа по отношение на киберинциденти. А тук

↗си говорим за на практика Съвет по

↗сигурност към Министерски съвет. Тоест

↗вътре са министри, агенции и така

↗нататък. Там има ролята има малко

↗административна

↗административна работа,

↗докладва

↗аа

↗а оформя и и така нататък. А и общо

↗взето е това. А когато аз бях национален

↗координатор, също така участвах и в

↗мрежите, които са за ескалация към

↗Европейския съюз. Има изградени такива

↗мрежи които

↗аа могат да задействат механизмите за

↗взаимопомощ на Европейски съюз. Аа тъй

↗като вече сме толкова взаимосвързани,

↗че

↗нека да дам по прост пример кибератака в

↗транспортен сектор в България аа може да

↗окаже ефект върху производството в

↗Германия, тъй като голяма част от

↗рабините преминават през България. Аа

↗ето например имаше скорощен случай с

↗камион, буквално един камион, който

↗причини сериозни забавяния на

↗магистралата. Сега си представете какво

↗може да стане, ако има атака върху цял

↗сектор

↗>> и тъй като навсякъде вече и се използват

↗компютри, а заради това е създаден а

↗създадена допълнителна мрежа, която

↗всъщност позволява по-бърза реакция, тъй

↗като кибренцидентите обикновено се

↗развиват доста по-бързо от аа

↗традиционните инциденти. В смисъл

↗каквото и да означава традиционния

↗инцидент от рода на пожари, природни

↗бедствия и така нататък. А има

↗механизъм, който по-бързо можем да

↗прескочим нивото от техническото към

↗политическото ниво и съответно да се

↗задействат механизмите за взаимопомощ. И

↗даже това беше развито като механизъм в

↗една от по-скорошните регулации, така

↗наречения cйър solidarриity акт, а който

↗позволява а по-скоро приближава

↗възможността Европа да действа по

↗отношение на киберсигурността като а

↗като една организация.

↗>> Мхм. тъй като няма гаранция в

↗киберпространството.

↗[музика]

↗>> Как се стигна до предприемачеството? В

↗момента си реално предприемач в областта

↗на киберсигурността.

↗Как се загърбва, нали, а работата,

↗сигурната работа, за да станеш

↗предприемач?

↗>> Ами всъщност аз се върнах към

↗предприемачеството. Аз бях държавен

↗служител

↗там три-четири години. А и преди това

↗работих в частен сектор и сега отново

↗съм в частен сектор. Тоест как се

↗започна, аз по-скоро се върнах към това

↗си поприще.

↗А по-скоро а след като след като ролята

↗ми в министерството приключи,

↗а се огледах за се оглеждах за интересни

↗проекти, а участвах в няколко стартъпа,

↗подпомагах няколко компании. И малко по

↗малко всъщност се появиха интересни

↗проекти, които нали малко нетрадиционни.

↗Сега зависи какво какво разбираме под

↗нетрадиционни, но а примерно единия

↗стартъп, в който участваме в сектор

↗отбрана, а другият стартъп, ко който

↗участвам всъщност в България

↗разработваме аа система за

↗киберсигурност на изкуствен интелект,

↗нещо, което виждаме като а технология,

↗която ще бъде изключително необходима,

↗както се казва вчера. Това говориш за

↗стихия, нали? Та

↗>> говорих за стихия. Да.

↗[музика]

↗>> Стартъп за отбрана, който е ти спомена

↗нещо в предварителния разговор, ако

↗можеш да разкажеш.

↗>> Стартъпът за отбрана всъщност е аа

↗най-морално

↗чистото и етично чистото нещо, което

↗което човек може да прави в сектор

↗отбрана. Разработваме изкуствен

↗интелект, който да разпознава

↗противопехотни мини. Защо противопехотни

↗мини? Защото това е най-трудното

↗нещо за откриване.

↗А както съдружникът ми а Кан каза, а

↗мината е идеалният войник. Не спи, не

↗яде, може да стои на пост десетки

↗години.

↗А и повечето противопехотни мини не са

↗предназначени за убиване. Те са

↗предназначени за осакатяване. с

↗логиката, че един осакатен войник на

↗противника всъщност елиминира трима

↗войника на противника, тъй като двама

↗трябва да го закарат с болница.

↗А и се опитваме да разработим

↗технология, която открива всъщност

↗противопехотни минии, които нямат метал

↗в тях или имат много малко метал, тоест

↗не може да бъдат засечени с

↗магнитометър.

↗Трябва да бъдат а разпознати бързо. Тест

↗трябва да можем евтино да обхванем

↗голяма площ и така нататък. Много

↗интересна

↗аа много интересна област.

↗Както виждате, отново имаме

↗дигитализация, изкуствен интелект,

↗традиционните

↗цифрови технологии, които всъщност нали

↗това, което се вижда в момента е, че а

↗те навлизат много бързо и в сектор

↗отбрана.

↗Ам така че дали а компютрите се

↗приближават към сектора отбрана или

↗сектор отбране към компютрите, не е

↗много ясно, но да говорим си за същите

↗неща. На какъв етап е статупът?

↗>> А, в момента сме врет,

↗тоест разработваме прототип, който може

↗да бъде тестван на полето, търсим

↗финансиране и така.

↗[музика]

↗Като се върнеш назад във времето,

↗кога може да определиш, че е настъпил

↗вододела или има ли въобще такъв вододел

↗в кариерата ти, когато си обърнал

↗посоката на развитие

↗и а така си решил ето сменям, тръгвам в

↗тази посока?

↗>> Всъщност имаше няколко аа може би

↗първият е, когато излязох от фирмата за

↗поддръжка на компютъри и започнах да се

↗занимавам може Тогава е първата ми

↗професио специализирана

↗насоченост към нещо, което може да

↗наречем киберсигурност. А започнах да се

↗занимавам с UI машини и със специално с

↗решение за кеберсигурност, а защитниците

↗ни файрооли, а антивирусни системи

↗централизирани, а нали по-сериозни

↗такива сървъри, високонадеждни и така

↗нататък.

↗А това беше първата може би първата

↗голяма промяна в кариерата ми. А станах

↗инженер поддръжка, а един от малкото

↗сертифицирани в България по една

↗специфична технология, която вече

↗фирмата не съществува, беше купена и

↗затворена. Sun micro Systems,

↗а които все още ползваме технологии,

↗разработени от Sun тук и там.

↗След което в един момент от инженер се

↗преквалифицирах на търговец, нали? Ето

↗ето още един вододел. А прекарах

↗известно време като търговец. В един

↗момент реших, че а всъщност може би не

↗съм не съм достатъчно добър търговец

↗като манталитет,

↗а или по-скоро

↗аа изискванията към търговците започнаха

↗да се променят и това на на мен не ми

↗хареса особено. А и всъщност тогава вече

↗превключих към още един вододел, смених

↗професията, всичко това в рамките на

↗кебърсигурността.

↗А станах по-скоро

↗консултант или одитор, може би по-скоро

↗първо оудитор, а след това консултант,

↗макар че двете до голяма степен са

↗взаимозаменяеми,

↗но в общия случай започнах да се

↗занимавам с процеси в киберсигурността,

↗тоест как управляваме това нещо

↗киберсигурност,

↗а как можем да го да го изградим, как

↗може да го а да го направим така, че да

↗работи за нас.

↗>> [музика]

↗>> Коя от тези роли беше

↗най-предизвикателна?

↗Всяка си има собствени

↗предизвикателства.

↗А нали най-лесно ми е да кажа, че ролите

↗с които вече не се занимавам, са

↗предизвикателни, защото нали вече съм

↗избягал от тях. Аа друга гледна точка е,

↗че съм ги надраснал. Аа но определено

↗всяка роля си има предизвикателства. още

↗повече, че това се развива във времето

↗в рамките на тези 20 години опит, които

↗имам. А всъщност това се развива във

↗времето, а секторът се променя много

↗бързо,

↗а и всъщност се разраства. Вече имаме

↗доста ясно обособени роли, доста ясно

↗обособени а функции.

↗Даже вече се появи и опит да се

↗структурират доста по-формално ролите в

↗киберсигурността. Ени са има една рамка,

↗така наречения European cyber security

↗skillфйworкх,

↗>> а който общо взето се опитва да каже ето

↗ето 12 роли в киберсигурността. Всяка

↗роля са какъв опит трябва да има, какви

↗умения трябва да има, къде е границата

↗между между ролите и така нататък.

↗Такова нещо нямаше. смисъл до преди до

↗преди няколко години нямаше.

↗[музика]

↗>> А тази рамка а ще се прилага от

↗организации от всички сектори или

↗по-скоро в от държавния сектор? Как

↗>> тази рамка е по-скоро препоръчителна,

↗тоест в момента е нещо, което всеки може

↗да ползва, ако иска. Тя не е не мисля,

↗че има план да да стане задължителна.

↗Може би по-скоро ще започне да се работи

↗по сертификация, европейска сертификация

↗по тези роли. Тоест, човек ще може да

↗сертифицира като секюрити аналист

↗например или като forренсик специалист.

↗Аа но дотогава има още път да се

↗извърви. А по-скоро в момента рамката е

↗инструмент, който може да помогне за

↗определянето на ролите в една

↗организация. Тоест какъв човек и от

↗какъв човек имаме нужда. И тя рамката

↗дори не е и твърда. Аа а дори самата

↗Ениса казваиползвайте.

↗Може да правите микнч, тоест да си

↗изглобявате роля от това, което ви

↗хареса, от различните роли, от съседни,

↗а за да направите нещо, което ви което

↗ви върши работа. Така че много полезен

↗инструмент.

↗А има ли достатъчно подготвени кадри,

↗които така да, както ти каза да мачнат

↗на тези роли?

↗>> Ами всъщност сега това е една много

↗интересна дискусия, защото в

↗пространството се се въртит едни

↗твърдения. Дори всъщност съм чувал а

↗Юхан Лепасар, който е начело на Ениса,

↗да казва, че в Европа няма 300 000

↗киберспециалиста. липсват.

↗А което е много интересен въпрос. Ние

↗как идентифицираме тази липса, защото

↗ако

↗гледаме чисто математически в Европа има

↗еди колко си фирми, а от тях еди колко

↗си фирми са над а даден обем, тоест

↗считаме, че те имат нужда от

↗киберспециалист. То ето ни потенциалния

↗пазар. Само че това не означава, че тези

↗фирми искат и могат да платят за

↗киберспециалист,

↗което всъщност би било реалният пазар.

↗Дали имаме достатъчно специалисти?

↗Всъщност имаме доста специалисти. Аа в

↗България има има структури, които

↗произвеждат специалисти. Има доста хора,

↗които други са и самолки, тъй като

↗секторът е доста млад. Все още нямаме

↗такова формално обучение. Аз примера,

↗който обичам да давам е с лекари, тъй

↗като човешкият организъм не се е

↗променил особено последните десетина, 15

↗000 години, а лекари учим последните 3-4

↗000 години. Ние много добре знаем какво

↗означава някой да стане лекар, колко

↗години трябва да учи, как трябва да

↗специализира,

↗какво трябва да прави и така нататък. А

↗под никаква форма не се опитвам да

↗сравня киберспециалистите с лекари. Божо

↗пази

↗много изключително сериозна професия с

↗изключително високи рискове е това. А

↗просто се опитам да направя паралела, че

↗киберсигурност има от 20-тина години.

↗Тоест ние все още не знаем. Тепърва

↗започваме да структурираме ролите,

↗отговорностите, кой какво прави и това

↗се променя толкова бързо, а особено сега

↗с навлизането на изкуствен интелект.

↗А така че ние все още нямаме формална

↗структура на обучение. Какво трябва да

↗знае един човек, за да може да го

↗наречем киберспециалист? Има това е това

↗е опит да се адресира с тази рамка, за

↗която говорихме.

↗А така че в България има организации,

↗има доста хора, които а които знаят и

↗могат.

↗А, относително затворено общество сме,

↗така че се познаваме повечето, но пък

↗лесно приемаме и нови членове на това

↗общество. А така, че който е пожелал е

↗добре дошъл.

↗А

↗и всъщност това е Да. Дали липсват

↗[хърка] не е много ясно този отговор.

↗Има хора дали са правилните хора. Аа

↗говорил съм с доста рекрутъри. а които

↗а твърдят, че няма хора. А аз по-скоро

↗забелязвам нещо друго. А по-скоро и то

↗мисля, че не само в нашата професия,

↗по-скоро когато организациите тръгнат да

↗търсят специалист, те търсят точно

↗конкретно научен този човек, специалист

↗по ляво коляно на мравка с шест години

↗опит и така нататък. Даже имаше

↗разпространяват се смешни случаи, когато

↗искат пет години опит с технология,

↗която е излязла преди една година. Как,

↗не знаем. Аа, но да, имам може би при

↗рекрутърите има доста объркване какво

↗дали опитът е взаимо взаимозаменяем,

↗уменията са взаимозаменяеми с количество

↗опит. А коя технология, как, защо? А

↗технологиите се сменят доста бързо.

↗Тоест, по-скоро, ако се опитат да търсят

↗генералисти, по-генерален човек, който

↗да го научат на конкретната технология,

↗защото е много лесно да вземеш един

↗специалист, който знае какъв е процесът,

↗го научиш с конкретния софтуер какво да

↗прави, отколкото да вземеш някой, който

↗разбира конкретния софтуер и да се

↗опиташ да го нали, той го е научил точно

↗като маймунка. Натисни тук, натисни тук,

↗натисни тук и да се научиш да се опиташ

↗да го научиш да използва нещо друго.

↗>> Мхм. А така че това е много широка

↗дискусия в в областта. А не мисля, че

↗имам отговор на на този въпрос.

↗Кое е по-важно? А, тъй като има много

↗сертификати в областта,

↗>> а те да имаш такива сертификати да

↗притежаваш или да си завършил ниво на,

↗да кажем, бакалавърска степен в някои

↗университети, защото има университети,

↗които предлагат вече обучение по

↗киберсигурност и

↗>> да кое така носи повече стойност за

↗бъдещата кариера на един специалист по

↗по киберсигурност?

↗>> Аа, и двете са Аа и двете отварят

↗вратите, тоест и двете позволяват човек

↗да започне работа. Дали ще остане на

↗тази работа след изпитателния период

↗зависи от неговите умения, от това дали

↗може да учи, тъй като аа най-голямата

↗заблуда, която казваме на учениците, е,

↗че образованието приключва там дали след

↗бакалавър, дали след магистър, където и

↗да е, образованието никога не приключва.

↗А всъщност парадигмата ни е, че

↗киберсигурността не е цел процес. Тя

↗никога не е завършена и ние постоянно

↗трябва да я адаптираме, да я поддържаме

↗и да я развиваме. И по същия начин и

↗образованието никога не не приключва.

↗Ние постоянно трябва да учим нови неща.

↗А така че и дипломата и сертификатат

↗могат да отворят врати. А сертификатите

↗обикновено са по-лесни, по-бързи

↗постигане, защото много често дори човек

↗трябва само да а да покаже необходимите

↗знания, за да бъде за да получи

↗сертификата. Разбира се, не всички

↗сертификати са равнопоставени,

↗а има организации, които печатат

↗сертификати като хартия и общо взето те

↗струват колкото хартията, която е на на

↗които са напечатани.

↗А

↗така че да, не е това не е това

↗ключовото, но е важно човек да има

↗образование, тъй като а много често

↗забелязваме така наречения стъклен

↗таван, тъй като дълго време съм сами

↗мениджър, аа и много често виждаме

↗стъклен таван. Тоест, ако човек има

↗сертификати, има умения, знае, може, но

↗няма образование, много често, когато

↗дойде време за минаване на следващото

↗ниво, за промоция под някаква форма, за

↗промотиране, не промоция, аа за

↗израстване в кариерата, много често този

↗човек бива пропуснат просто защото

↗заради чеклист. Да знае, да може, да

↗препоръчан, а няма образование. Еми, на

↗тази роля, следващата роля вече се

↗изисква магистърска степен.

↗Така че силно препоръчвам да не да не се

↗пропуска образованието. Незадължително в

↗областта на киберсигурността да бъда

↗честен, а дори и сходна професия, сходна

↗сходна [хърка] област може да бъде

↗изключително полезна. Формално аз съм

↗радиокомуникационен инженер,

↗>> тъй като когато аз завършвах

↗кибергсигурност нямаше.

↗Аа така че да, определено не пропус не

↗пропускайте а университетското

↗образование. Сертификатите помагат, но

↗отново сертификатите са основно, за да

↗ви отворят вратата. След това вече

↗трябва да покажете какво можете и

↗знаете.

↗[музика]

↗>> Добре, да поговорим малко повече за теб.

↗А

↗какво е за теб успехът?

↗Има ли дефиниция?

↗>> Има дефиниция, но тази дефиниция се

↗променя в зависимост от това а за какъв

↗времеви период говорим, а за кой етап

↗говорим. Това е толкова променливо

↗понятие. Ако говорим за най най-общата

↗дефиниция за успех, а може би това ще

↗бъде да да направя сина си добър човек.

↗Ако говорим за а краткосрочна,

↗а по-краткосрочна, може би това ще бъде

↗успех на стартъпите, в които участвам,

↗постигане на а

↗развитие на технология, тоест успешно

↗прилагането и успешното ѝ прилагане в в

↗света и така нататък. Така че това е

↗много

↗интересен въпрос и който има страшно

↗много измерения.

↗Как се мотивираш?

↗>> А, добър въпрос. Ам,

↗амбициозен съм, може би, тоест искам да

↗искам да постигна нещо. Искам да искам

↗да погледна зад следващия ъгъл. Искам да

↗аа да успея в в дадено нещо, примерно да

↗развием дадена технология или да зажещим

↗няко някаква система, а или да удържим

↗на на атака.

↗За съжаление не мога да да споделя много

↗детайли, но а когато бях национален

↗координатор, включително бяхме обект на

↗а най-големия кошмар на на всеки, който

↗се занимава с киберсигурност. така

↗наречения Zero Day, тоест атака, която

↗не е била известна до този момент,

↗атака, която успешно успя да постигне

↗някакъв минимален в смисъл някакъв

↗резултат успя да постигне, но успяхме да

↗се справим с нея. Успяхме да възстановим

↗а системите, които бяха засегнати и общо

↗взето в рамките на часове възстановихме

↗всичко.

↗Това ли е най-предизвикателната атака, с

↗която си се сблъскал в кариерата си?

↗>> А, може би да, защото беше атака на

↗национално ниво. Отговорността беше

↗изключително голяма. Бяха засегнати

↗държавни институции, имаше потенциал да

↗бъдат засегнати цели сектори.

↗А и тогава тогава се видя колко е ценно

↗да се работи като екип, как един екип от

↗хора се задейства, а как имахме

↗координация, как а националният церт,

↗секторните цертове се задействаха и

↗всъщност успяхме да а масово

↗не се разбра, че че има такава атака.

↗Ето, което е което е успех. Ако не

↗влезем във вестниците и [смях] в

↗новините, значи сме свършили работата.

↗Да, имаше засегнати туктаме

↗туктаме

↗организации, но беше минимална минимална

↗щета. Нямаше загуба на информация.

↗И така

↗[музика]

↗>> спомена екипа. Как мотивираш екипа си

↗примерно в една такава критична ситуация

↗с една такава критична атака?

↗>> Всъщност мотивацията на екип и

↗изграждането на екип е е изключително

↗важна важна роля, тъй като аа

↗има много хора, които се блазнят.

↗Така. Има има един синдром, който е

↗който особено в нашата област, той и в

↗други области е приложим, но в нашата

↗област суперхроо синдром, тоест аз сега

↗ще защитя, аз сега ще спра атаката, аз

↗сега ще направя, което е една много

↗хлъзгава плоскост, защото

↗ако човек е сам,

↗да, в някои случаи той е много

↗ефективен, много бърз, тъй като няма

↗комуникация, той взема решение, той

↗държи всички аа всич всички ключове в

↗себе си, но всеки човек си има граници.

↗Всеки човек трябва да спи, всеки човек

↗се разболява от време на време, а всеки

↗човек има моменти, в които не е във

↗върхова форма. И тогава е много важно да

↗има екип и този екип да може да поддържа

↗а да поддържа основната дейност да

↗реагира и много често аа всъщност пове

↗повече глави мислят доста по-умно от

↗една аа нали широко известен е for

↗principle тоест нека още едни очи да го

↗погледнат това нещо преди да преди да

↗направим каквото и да е а така че за мен

↗екипът е изключително важен как го

↗изграждам и как го мотивирам е

↗същото нещо, което зависи от ситуацията.

↗А една от гордостите ми е, че съм успял

↗да се справя както в в компания от рода

↗на Делойт, така и в Министерството на

↗електронното управление, тоест в тежката

↗държавна администрация всъщност аа успях

↗да изградя а добре работещ екип.

↗А

↗така че нали това е нещо, което нали

↗подходът е различен. Подходът зависи от

↗конкретните хора, а зависи от

↗конкретната ситуация, зависи от какви

↗лостове разполага разполага един

↗мениджър, за да изгради този екип, тъй

↗като те винаги са различни.

↗Аа

↗но важното е човек да е важно е един

↗мениджър да си развива екипа. Важно е

↗един мениджър да си поддържа екипа

↗и е много важно всъщност да осигури

↗израстването, включително и възможността

↗хора да напуснат този екип, просто

↗защото са го надраснали. Случва се. Хм.

↗>> Аа и в никой случай, защото за съжаление

↗съм виждал много често случаи, в които а

↗не той ако напусне, ние ще спрем работа.

↗Това означава, че има проблем в екипа,

↗защото този човек ти какво ще го ще го

↗вържеш с радиатора, с белезници, нали?

↗То европството е забранено от едно

↗известно време. А всеки човек иска да да

↗расте. всеки човек, особено особено

↗напоследък, а особено с

↗а поколението Z, а всъщност те имат

↗тенденции да сменят работните места

↗доста по-често от предишните поколения

↗например. И това не е задължително лошо.

↗Всъщност това означава, че аа човек

↗трябва да го предвиди в структурата на

↗екипа си, в въобще в цялото си

↗изграждане, за да може да позволи едно

↗такова надрастване.

↗И всъщност, ако един човек вече не

↗работи в този екип,

↗а това не означава, че сме го загубили.

↗И това е нещо, което може би е

↗специфично за киберсигурността, тъй като

↗за разлика от всички останали професии,

↗ние много работим заедно, защото ние

↗имаме един общ враг. Ние имаме аа

↗злонамерените хакери, а-та и така

↗нататък срещу нас. И ние всъщност много

↗обменяме информация и много си помагаме

↗един на друг. Найстественото нещо в в

↗сектора е човек да вдигне телефона на

↗някой, с който са работили заедно и да

↗каже: "Абе, имам такъв проблем. Можеш ли

↗да ми помогнеш? Можеш ли да ми дадеш

↗информация? Знаеш ли нещо повече по

↗въпроса?" И именно тези мрежи,

↗неформални мрежи, а правят сектора много

↗силен и много работещ.

↗[музика]

↗Какви са и кои са враговете на

↗киберсигурността сега и какви са

↗най-честите атаки към днешна към днешна

↗дата?

↗>> Аа най-чести

↗за съжаление нямаме нямаме много

↗смислена статистика, тъй като голяма

↗част от атаките не се регистрират

↗никъде.

↗Аа част от атаките, примерно ранър

↗атаките, дори организациите избират да

↗нарушат закона и да не да не кажат, а

↗всъщност да си платят откупа, което е

↗изключително вредна практика. А има ли

↗яснота колко организации всъщност

↗не споделят информация, че са били в

↗смисъл горе-долу някакви параметри може

↗ли да се каже? Трябва да се направи

↗изследване, честно казано, в момента не

↗разполагам с инструментариум да направя

↗такова изследване. Може би може да се

↗направи със статистически методи някакво

↗заключение

↗аа

↗разбира се с някакви условности.

↗А знаем за такива случаи. Чува, чува се.

↗На пазара се говори. Естествено такива

↗неща никога не оставят абсолютна тайна.

↗Аа трябва да кажем, че в много секторове

↗това е нарушение на закона, даже на

↗няколко закона, тъй като когато човек

↗плати някакъв откуп, той първо се плаща

↗с криптовалута, второ не е ясно на кой

↗се плаща. А напълно е възможно това

↗плащане всъщност да нарушава

↗санкционен режим на Европейски съюз. са

↗мерки против изпиране на пари. Една

↗купче на много сериозни закони, за които

↗се лежи в затвора отделно.

↗>> Тоест реално една организация, която

↗плати такъв откуп, е може да бъде

↗потърпевша от ударите на закона.

↗>> Абсолютно да. А освен това има сектори в

↗закона за киберсигурността, както и в

↗регламента дора например, организациите

↗са задължени да регистрират инциденти,

↗свързани с изтичане на данни. Много

↗често тези данни, които са изтекли,

↗съдържат и лични данни, така че трябва

↗да има уведомление и за к и към КЗЛАД в

↗случая за изтичане на лични данни. А

↗така че нещата са многопластови и на

↗всичкото отгоре въобще не е ясно дали ще

↗им върнат данните. Всъщност в момента

↗имаме тенденция да а специално във

↗Франмуера да се изнудва на четири етапа.

↗Първият етап е дай ми пари и ще ти дам

↗ключа да си рескриптираш данните.

↗Втория етап е аз твоите данни са освен

↗че съм ти ги криптирал, съм ти ги

↗изтеглил. Така че дай ми пари, за да не

↗ти ги публикувам на уебсайта.

↗Третата фаза е свързат се с твоите

↗клиенти и казват ние взехме да вашите

↗данни от ето онази фирма, която

↗хакнахме. Дайте ни пари вие, за да не

↗публикуваме вашите данни.

↗И ако нито едно от тези неща не помогне,

↗четвъртата фаза е след няколко месеца се

↗свързва някой и казвами аз съм тука един

↗добър хакер. Аз всъщност хакнах лошия

↗хакер, дето ви беше хакнал вас и ако ми

↗дадете пари, аз ще ви дам информация

↗[смях] за него. Звучи смешно, но но се

↗пробва

↗>> да отсрещната страна а няма морал. Не

↗може да бъде, тоест много трудно може да

↗бъде осъдена.

↗А тъй като обикновено оперират от

↗от други държави, държави, които ги

↗защитават,

↗а примерно в Русия, в Китай и Северна

↗Корея включително

↗аа специално, ако си говорим за Ран,

↗друго аа

↗друга атака, която се среща често, тя

↗съдържа обидно малко киберсигурност

↗всъщност. А, но една от атаките, които

↗коства най-много пари на българските

↗фирми, така наречения сменен IBAN или а

↗също е известно като бизнес имейл

↗компромаз.

↗Всъщност атаката е много простичка.

↗Изтичат

↗изтича паролата за мейла, акаунта за

↗мейла,

↗>> което означава, че някой има достъп до

↗електронната поща

↗в Ав.

↗В резултат на което нали звучи

↗относително безобидно или на повечето

↗фирми им звучи относително безобидно. А

↗но всъщност трябва да си дадем сметка,

↗че в момента целият бизнес се движи през

↗електронна поща. Ние през електронна

↗поща изпращаме фактури, през електронна

↗поща получаваме фактури. А голяма част

↗от бизнес преговорите се води по

↗електронна поща и тук ме с някой

↗телеконферентен разговор, нали след

↗ковид особено, нали. Смешното е, че

↗ковид направи повече за дигитализацията,

↗отколкото всички усилия 10 години преди

↗това. [смях]

↗[хърка] Аа, но да, всъщност така работи

↗светът.

↗Аа, а имейл е технология от която е

↗разработена 70 годи 70-те години на

↗миналия век, миналото хилядолетие и

↗сигурността

↗на имейла е тя е сложена допълнително.

↗Не винаги работи, не винаги работи

↗добре. Всъщност това, което се прави, а

↗и това най-често са такива измамници от

↗други държави, не от България, а

↗примерно фирмата получава имейл с

↗фактура, тя очаква тази фактура, този

↗имейл се изтрива и се изпраща втори,

↗който е почти също същия а изглежда по

↗абсолютно същия начин от много подобен

↗имейл и във фактурата е сменен само

↗iбана, тоест а нашата жертва

↗Който аа успял да си да му изтече

↗паролата,

↗аа всъщност превежда парите набан, който

↗не е на неговия контрагент, а е на

↗измамник.

↗>> Стандартни бизнес отношения, особено ако

↗има добри бизнес отношения, обикновено

↗партньори, дългогодишни партньори, те се

↗чакат и в един момент след две седмици

↗казва: "Ти няма ли да ми платиш

↗фактурата?" Ама как? Аз съм ти я платил.

↗И още една седмица минава в уточняване,

↗ама кога си платил, ама на кой си

↗платил, ама къде си платил. А вече след

↗три седмици тези пари са

↗невъзстановяеми.

↗[музика]

↗>> Добре, за тази този тип атаки се говори

↗от доста време, нали? Не е нещо ново.

↗Да.

↗>> Да. А не си ли научихме урока в крайна

↗сметка? Дори нали като се замисля, като

↗когато получиш фактура, реално ти плаща

↗нареждаш, имаш си заложен ibн към твоята

↗фирма

↗>> и ще ти направи впечатление, че iбана е

↗различен.

↗>> Не, ако в мейла има А между другото ние

↗сменихме банката. Новата ни банка е ето

↗тази.

↗>> Мхм.

↗>> Това се нарича социално инженерство.

↗Доста често разпространено. Тоест може

↗да бъде създаден създаден претекст, в

↗който това звучи нормално. още повече,

↗че с навлизането на изкуствения

↗интелект, даже наскоро по BTV правихме

↗демонстрация,

↗а относително просто човек да подмени аа

↗да подмени лице или глас. А гласът,

↗между другото, се оказа малко по-труден.

↗лицето буквално от една снимка можехме

↗да създадем

↗и достатъчно аа достатъчно правдо

↗подобно нали копие с малко лошо

↗осветление, малка лоша връзка. Аа даже

↗скоро имаше в в Азия, ако не се лъжа,

↗случай, в който човек се кълнеше, че е

↗говорил не само с CO-то си или CFO-то

↗си, ами с целия си борд е говорил. Те са

↗му казали да да преведе да преведе тези

↗пари. Така че това е глобален феномен и

↗за съжаление престъпниците също

↗използват нови технологии и то доста

↗по-бързо от от нас. Може би

↗[музика]

↗в

↗>> такъв случай, когато говорим за

↗изкуствения интелект, къде е границата

↗на безопасното му използване

↗>> и въобще как можем тогава, след като

↗нали технологиите се развиват толкова

↗бързо, как можем въобще да

↗противодействаме на такъв тип заплаки,

↗при положение, че реално ние сме винаги

↗една крачка назад?

↗>> А, не винаги. Тоест всъщност това, което

↗може да направим, е може да използваме

↗мозъка си. Аа но да дам един пример. Все

↗повече и повече хора използват а

↗изкуствени чат ботовете. Нека нека да ги

↗разграничим, тъй като има различни

↗изкуствени интелекти чак от ботовете ги

↗използват вместо машина за търсене.

↗Тоест, а намери ми вместо аз да аз да

↗търся в Google например и да да

↗анализирам първите 10 резултата и да си

↗съставя да си съставя някакъв план за

↗действие, а чартбот ще го свърши това

↗вместо мен. Намери ми аа

↗в кой фонд да инвестирам еди колко си

↗пари, който така с еди какви си

↗параметри.

↗Така. Правейки това нещо, ние имаме още

↗едно ниво на абстракция. Значи, имаме

↗източниците на информация, имаме

↗търсачката от и върху нея имаме нашия

↗чатбот.

↗>> Хм.

↗>> Всъщност това, което губим, е, че ние в

↗търсачката може да видим сайта, преди да

↗кликнем на него. Тоест ние виждаме, че

↗този сайт е а странен домейн, домейн,

↗който не звучи като официален, може би

↗откраднат домейн, може би събдомейн, но

↗вече сме се научили достатъчно добре, че

↗това не е не е нещо, което на което

↗трябва да имаме вяра. А чатботът скрива

↗тази информация от нас. Той ни я сдъвква

↗и ни я дава на готово.

↗И ако ние не положим усилия да

↗анализираме как чатбот е стигнал до до

↗този извод, до тази информация, всъщност

↗ние може да бъдем заблудени. Наскоро

↗имаше експеримент,

↗всъщност относително относително лесно е

↗да бъде заблуден чатбот, така че даде

↗примерно аа когато бъде попитан за

↗инвестиция, да даде буквално да даде

↗линк към сайт на измамници. А около 250

↗термина етапота, което не означава 250

↗уебсайта, а по-скоро 250 парченца

↗информация, което е нещо, което спокойно

↗човек може да генерира в рамките на един

↗ден. В Азия има цели, буквално цели

↗градове, които се занимават с подобни

↗подобни измами. А

↗отравят отравят изкуствен интелект и

↗така, че да изкуствения интелект да да

↗им води буквално да им води жертви,

↗които те да вкарат в измамния си уебсайт

↗за инвестиции, а който нали те там често

↗ги рециклират.

↗[музика]

↗Добре, как тогава един краен потребител

↗може да всъщност да направи така, че да

↗не се подведе,

↗>> като разбира ограниченията на

↗технологията, като разбира, че това

↗срещу него не е аа супер експерт, който

↗който не може да бъде подведен, а е

↗просто една технология, която аа има

↗своите ограничения

↗и по същия начин, както Аа както в живия

↗живот не бихме дали пари на някой, който

↗срещаме на на улицата и ни обяснява кок.

↗Той ще ни ги върне двойно тези пари

↗утре, ако не го познаваме. Все пак ще

↗направим някакъв рисърч, аа ще видим има

↗ли, правил ли го е друг път. Ще видим

↗коя е фирмата, която седи отзад, дали е

↗регистрирана, дали е одитирана и така

↗нататък и така нататък. Подходът е

↗същия. Дали се случва в дигиталния свят,

↗дали се случва в реалния свят, вече няма

↗разлика.

↗>> [музика]

↗>> Означава ли това, че ние не сме ментално

↗не сме готови за изкуствения интелект

↗все още, след като така не можем да

↗осъзнаем, че говорейки си с, да кажем, с

↗един чат, реално трябва да имаме едно

↗наум.

↗Не бих правил такива генерализация,

↗>> тъй като първо хората сме различни,

↗тоест от човек до човек има огромна

↗разлика, а второ

↗това е някаква това е нова технология,

↗която тепърва навлиза, тепърва се

↗опитваме да интегрираме в цивилизацията

↗си. Тя е даже а в доста ранен етап.

↗тепърва прехвърляме така наречения хайп

↗връх, нали? Съвсем доскоро беше AI

↗навсякъде ще имаме обувки с AI, коли с

↗AI, лампи с AI, навсякъде ще имаме AI.

↗Вече това нещо почва малко по малко да

↗отминава, което е такъв добре известен

↗цикъл в технологиите.

↗А и малко по малко тази технология ще

↗намери своето приложение, където ще може

↗да а където ще може да допринася за

↗нашата цивилизация като такава. Аа

↗многократно сме го виждали с други

↗технологии.

↗Дали ще окаже дали ще окаже голямо

↗влияние върху пазара на труда? Да, с със

↗сигурност със сигурност ще се промени

↗начинът, по който работим. със сигурност

↗ще се промени начинът, по който а

↗търсим и запомним информация. Но това е

↗нещо, което вече се случи с Google.

↗Примерът, който който обичам да давам, е

↗колко телефонни номера помните

↗в момента? Помним един-два максимум. А

↗>> максимум своя.

↗>> Максимум своя. [смях] Добра идея е поне

↗своя. А преди 15 години помнихме поне по

↗10.

↗преди повече години, да, даже даже и

↗повече телефонни номера и беше нормално.

↗Ние вече не запаметяваме информация, а

↗защото знаем как да я намерим. Знаем, че

↗Google винаги е там. Google става ето

↗дори самият термин Google

↗е синоним на търсеща машина. Google не

↗са единствените, нали, по същия начин,

↗както Ксерок серо

↗копира. Така.

↗А

↗така че това е нещо, което което ще се

↗промени със сигурност. И тъй като аз а

↗вие казахте, че съм завършил тоя, аз си

↗продължавам да преподавам вс и това е а

↗един от казусите, с които се сблъсквам в

↗в момента. А как да предам на на

↗учениците знания в ерата на изкуствения

↗интелект, когато а ако им дам те са с

↗множество отговори на за тях е много

↗лесно просто да да го копипейстнат на на

↗chat GPT и chat GPT да им даде верен

↗отговор. А дали така тестваме знанията

↗на учениците всъщност или тестваме

↗знанията на чат GPT.

↗А така че задачата е как да ги накараме

↗да усвоят знание, но не да запаметят

↗знания, които няма да са им нужни, а а

↗как да да ги подготвим за идващия свят.

↗А ето например тази чудесна пишеща

↗машина. Аа в момента едва ли има някой

↗от нас, който може да я може да я

↗поддържа. Тя е един доста комплексен

↗механизъм отдолу, който е мислен да не

↗се заклинват клавишите. е да може човек

↗да пише със скорост и така нататък. В

↗момента няма кой да я поддържа.

↗Така че това знание вече не е

↗необходимо. По същия начин ще отпаднат

↗на необходимостта и от знания, с които в

↗момента може би ги считаме за за

↗необходими. Така че със сигурност

↗изкуствен интелект ще промени света. Хм.

↗>> Как? Все още все още според мен е рано

↗да кажем. [музика]

↗Иска ми се малко да поговорим и за

↗регулациите, тъй като имаш така доста

↗богат опит в в тази посока. А коя от

↗регулациите? Те са много [смях]

↗регулациите на ниво, нали, Европейски

↗съюз, които вече се прилагат и в в

↗нашата държава. Коя от регулациите в

↗момента създава най-голямо

↗предизвикателство на компаниите? Готови

↗ли са те за NIS 2? Много се говори за

↗NIS 2. Идват и други C. Да, всъщност CR

↗ще ще има доста по-голям импакт от NIS

↗2, но а човек трябва да погледне

↗регулациите в тяхната цялост. Идеята на

↗Европейския съюз, Европейския съюз с

↗всички тези регулации е всъщност да

↗имаме ам да обхванем цялостно

↗киберсигурността, тъй като проблемът е

↗доста комплексен и всъщност всички тези

↗регулации те действат заедно. Първата

↗беше GDPR. Тогава си тогава си говорихме

↗за сигурност на данни, на лични данни,

↗все пак данни, но на специфичен комплект

↗от данни.

↗А

↗нис първата регулация всъщност започна

↗да говори за киберсигурност на

↗организации, на ниво организации. НИС 2

↗значително разшири този обхват по проста

↗причина, че ние имаме все повече и

↗повече дигитализация.

↗Дори в момента ние буквално не можем да

↗не можем да си купим кафе без да тази

↗транзакция да мине през два компютъра.

↗Буквално касовият апарат, на който ни

↗дават бележката, се свързва с компютър в

↗НАП, от който взема номера, който трябва

↗да отпечата на бележката.

↗А ако добавим и банкова карта в цялата

↗история, добавяме още цял цял слой

↗комплексност.

↗И от толкова съм толкова е навлязла

↗дигитализацията, че че на практика ние

↗трябва да почнем да задаваме минималните

↗изисквания. То това е ние две минимални

↗изисквания за киберсигурност

↗на организациите, които са които са

↗важни или са критични в за оперирането

↗на нашето общество.

↗Ако нямаме транспорт

↗на практика обществото ни спира. А вече

↗за съжаление имаме доказни случаи,

↗когато хора са загинали заради

↗кибератака,

↗буквално заради ран самуер инцидент.

↗Линейката не знае към коя болница да се

↗насочи. Мисля, че беше в Германия и а

↗пациент умира.

↗Така че вече имаме директна връзка аа с

↗кибератака загинал човек.

↗>> Тоест това, което доскоро нали ние като

↗потребители, да кажем някои организации

↗си представяха, че това е нещо, което не

↗ни засяга. То е не е във физическия свят

↗вече не е така.

↗>> Ами вече официално се говори, че ако се

↗върнем на сектор отбрана, вече официално

↗се говори, че кибер е петият домейн на

↗водене на война. Тоест всяка те

↗използват термина кинетична операция,

↗тоест операция, в която войници, танкове

↗и така нататък се движат, а всъщност е

↗съпроводена с кибероперация, което има

↗много смисъл, ако можем да спрем

↗логистиката на противника, без да

↗рискуваме нито един свой войник, без да

↗изстреляме нито един куршум, който

↗струва пари, аа това е много ефективен

↗начин да водим война, нали? Още повече,

↗че в интернет граници няма.

↗А така че това е нещо, което което се

↗случва и всъщност ние две точно а за да

↗не може организации да каже да това не

↗ни касае, пък ако стане нещо, аз ще

↗фалирам фирмата и ще просто ще направя

↗нова. А всъщност Нис 2 създава

↗изравнява

↗изравнява полето. Всъщност казва окей,

↗това са минималните изисквания, на които

↗трябва да отговаря една организация, за

↗да може въобще да оперира в в даден

↗сектор. А разбира се NIS 2 има аа има

↗своите ограничения. Тоест всяка

↗организация, която е под 50 човека, под

↗10 милиона оборот или активи е изключена

↗от похвата. Тоест малките фирми не аа не

↗се прилага върху тях. А и може би ако се

↗върнем на въпроса коя е

↗най-предизвикателна на за организациите

↗в България, да, това е просто защото тя

↗беше транспонирана съвсем скоро. Беше

↗транспонирана в февруари месец, въпреки

↗че от поне от две години говорим за NIS

↗2 и какви изисквания ще има. Законът за

↗киберсигурност беше приет този февруари.

↗А и разбира се, а веднага се появиха

↗тълкувания. Честно казано, с някои от

↗тях много се забавлявам. А едното беше,

↗че примерно а че баничарница трябва да

↗да отговаря на изискванията на Мис 2,

↗което беше странно. Ам баничарница,

↗която е с над 50 човека и 10 милиона

↗оборот. Да, може би, [смях] ако има

↗достатъчно компютри.

↗А друго твърдение, което и то и то беше

↗твърдение от юрист, а беше глобата

↗задължително е 20 милиона. Тоест няма

↗значение какво глобата е 20 милиона.

↗Окей.

↗Не знаех, че глобите работят така.

↗>> Аа въобще и са се появили както

↗навсякъде. Как беше този хубав български

↗израз? Риба се лови в мътна вода и са

↗появили едни хора, които се опитват да

↗продават индулгенции. Тоест един набор

↗политики. Ето купете си тези политики

↗или купете си тази кутия, тази

↗технология и автоматично отговаряте на

↗NIS 2. Няма такова нещо. А самият Нис,

↗както и той е транспониран в закона за

↗киберсигурност, всъщност самият Нис

↗говори за процеси в киберсигурността.

↗Има едно единствено технологично

↗изискване в закона, а и това е за

↗многофакторна автентикация. Всичко

↗останало е процеси. Тоест ние трябва да

↗създадем процеси. И това е един от

↗основните сми Защо? Защото това е един

↗от основните проблеми в

↗киберсигурността.

↗Нямаме универсална рецепта. Нямаме

↗рецепта, която да кажем ето направи 1

↗2три изпий това хапче и вече си

↗кибресигурен. Всъщност кибрисигурността

↗трябва да следва организацията, трябва

↗да бъде адаптирана към организацията,

↗към специфичните заплахи на тази

↗организация. А, защото

↗няма две еднакви организации, дори и

↗отвън да изглеждат еднакви, с еднакъв

↗брой хора, с еднакъв пазарен дял, едно и

↗също нещо продават, вътре организациите

↗могат да изглеждат по абсолютно различен

↗начин, да са организирани по различен

↗начин, да имат различни хората да имат

↗различни компетентности и така нататък.

↗Хм.

↗>> Така че нямаме универсална рецепта за

↗киберсигурност и затова си говорим за

↗процеси, как трябва да бъде изградена

↗тази киберсигурност. А откъде трябва да

↗започнем, какво трябва да имаме, а как

↗трябва да обновяваме, защото пак

↗киберсигурността не е цел, тя е процес.

↗Трябва поне веднъж годишно да да сядаме,

↗да я преглеждаме, да я адаптираме към

↗променящия се свят и така нататък.

↗Ако се върнем на темата за регулации,

↗всъщност CA

↗или cyber resilли акт, акт за

↗кибероустойчивост ще ще бъде доста

↗по-тежък,

↗защото той изисква да бъдат [хърка] а

↗буквално да бъдат изградени нови

↗структури, включително и на

↗правителствено ниво. Тук говорим за

↗киберсигурност на на продукти, тъй като

↗все повече и повече продукти имат така

↗наречения цифров елемент или най-общо

↗казано процесор в тях. Компютърен

↗процесор. А тези микрофони имат

↗процесор, камерите имат процесор, някои

↗умни лампи имат процесор, много хора

↗носят часовници с с процесор. В

↗телефоните има два поне. А и всички тези

↗неща всъщност трябва да трябва да има

↗някакви базови изисквания за

↗киберсигурност, за да могат да бъдат

↗продавани на пазара в Европа. [хърка]

↗За огромната част от тези от продуктите

↗всъщност а изискванията заберсигурност

↗те са по-скоро

↗аа задължение да бъдат информирани

↗потребителите. Тоест, когато си купувате

↗телефон, вие трябва да бъдете

↗информирани този производител колко

↗години ще го поддържа този телефон.

↗Тоест колко колко години ще ще дава нова

↗версия на операционната система, колко

↗години, ако има проблем с

↗киберсигурността на този телефон, тъй

↗като те примерно те са комплексни

↗системи, аа ко след колко време ще може

↗да разчитате, че той ще ви даде така

↗наречен secюрити пач, нещо, което

↗закърпва дупката, идентифицираната дупка

↗в киберсигурността?

↗Аа как може да се докладва уязвимост

↗открита в този продукт и така нататък?

↗Тоест говорим си за информираност на

↗потребители. за да може вие да вземете

↗решение дали си вземете примерно

↗телефон, който струва €200 и който ще

↗бъде обновяван следващите две години или

↗да си вземете телефон за €500, който ще

↗бъде обновяван следващите 10 години.

↗Част от продуктите обаче трябва да бъдат

↗удостоверявани. Тук си говорим за

↗продукти с а които са по-критични,

↗аа които са по примерно мениджъри на

↗пароли, тъй като те са по-критични от

↗гледна точка на общата киберсигурност,

↗те т трябва да минават през така

↗нареченото удостоверяване или

↗сертификация, или удостоверяване. И

↗съответно държавите трябва да изградят

↗органи, които да правят това

↗удостоверяване. А това е нещо, което е

↗от гледна точка на държавата това е

↗дейност която

↗която тя изпълнява. Примерно ние имаме

↗организация, която казва, че аа примерно

↗детските играчки не съдържат оловни бои,

↗нали? Изисквания за безопасност.

↗>> Безопасност на продуктите. Да.

↗>> Същото нещо е тази кебресираност вече

↗става въпрос за безопасност на

↗продуктите. Само че ние трябва да

↗изградим капацитета в държавата, който

↗да да може да оцени дали тези продукти

↗спазват основните изисквания за

↗безопасност. Най-страшният пример, кой

↗който всъщност той е доста близък до

↗нас, аа наскоро имаше инцидент с камери

↗за наблюдение.

↗>> Да.

↗>> И всъщност ето ние имаме едни китайски

↗производители, които бълват камери,

↗знаени и незнайни производители, които

↗баълват камери. А дори когато бъде

↗открита уязвимост или слабост на на тези

↗продукти, а защото те идват с

↗най-базовата конфигурация за

↗киберсигурност, а производителят казва:

↗"О, мен [хърка] това не ме интересува,

↗купи си следващата версия." Всъщност

↗това е нещото, което Европейският съюз

↗като иска да спре за пазара си. Първо

↗продуктът да идва с включени защити по

↗подразбиране. Тоест не дава ти да правиш

↗нещо, когато си го купиш този продукт, а

↗то вече да е направено. То е по

↗подразбиране да да е включен те да са

↗включени тези защити.

↗И другото, което е, когато бъде открита

↗а открита някаква уязвимост, първо

↗трябва да се знае колко, когато си

↗купуваш продукта още предварително да

↗знаеш колко време ще бъде обновяван,

↗дали има слабости, дали няма слабости, а

↗нали в критични случай да да може да

↗бъде анализиран, да бъде удостоверен и

↗за да бъде допуснат до до пазара. Тоест

↗самите производители реално да имат да

↗носят по-голяма отговорност за

↗продуктите, които пускат на пазара,

↗>> производители или вносители, в

↗зависимост от това кой а

↗>> кой буквално вкарва продукта в общия

↗пазар.

↗>> Вървим към финал на нашия разговор. Как

↗виждаш киберсигурността в следващите,

↗хайде да не са пет години в така в едно

↗обозримо близко бъдеще?

↗Аз имам малко непопулярно мнение. Имам

↗още колеги, които ми се сърдят, аа

↗защото го бях казал на на едно събитие.

↗Ам аз лично смятам, че киберсигурута

↗трябва да е като вик.

↗Тоест тя трябва да е там, трябва да

↗работи, но не трябва да мислим за нея.

↗Това е белегът за добрата

↗киберсигурност. А когато

↗киберсигурността е така, толкова

↗интегрирана в работния процес, че на

↗наша същност ни е по-лесно да я

↗спазваме, а и автоматизирана, така че не

↗ни пречи, защото в много малко

↗организации основната основната бизнес

↗функция Кеберсигурност.

↗А всъщност в повечето организации

↗те имат съвсем различна функция. те

↗правят пари по някакъв съвсем различен

↗начин и киберсигурността е нещо, което

↗ги забавя допълнително.

↗И всъщност това е голямото

↗предизвикателство

↗и през следващите пет години. Надявам се

↗до дотогава да сме да го решим този

↗проблем. Може би с помощта на AI ще

↗успеем всъщност да интегрираме

↗киберсигурност до толкова в работните

↗процеси, в дигитализацията, че всъщност

↗да не трябва да полагаме допълнителни

↗усилия,

↗за да осигурим

↗за да осигурим нашия цифров свят. То

↗всъщност вече няма разлика дали е цифров

↗или не. Светът е един.

↗Какво предстои за теб сега?

↗>> Аа

↗отново зависи от времевия хоризонт. В

↗най-краткосрочен времевия хоризонт

↗предстои кафе. В по-дългосрочен хоризонт

↗предстои довършване на на материали за

↗обучение, аа няколко проекта, а среща с

↗партньори и така нататък. Работата

↗продължава.

↗>> Успех ти пожелавам.

↗>> Благодаря

↗>> и благодаря, че ни гостува. За мен беше

↗удоволствие.

↗>> Това беше всичко от нас и от този епизод

↗на техните истории с гост Петър Кирков.

↗Продължавайте да ни гледате и слушате в

↗сайта zonefortech.bg, както и във всички

↗популярни платформи. И не забравяйте да

↗се абонирате за канала ни в YouTube.

↗>> [музика]

← Всички лекции