Анализ на зловредния софтуер: Съчетание на човешка експертиза, защитни системи и AI
Николай Петканов (Трейнър; SOC инженер)
Семинар за анализ на зловреден софтуер: видове malware и начини на разпространение, статичен, динамичен и хибриден анализ, както и използването на изкуствен интелект в процеса. Разгледани са и инструменти за защита и мониторинг (SIEM, EDR/XDR, next-generation firewall), а накрая има живо демо, в което лекторът декодира base64 PowerShell команда с CyberChef.
Описание
Тема: Анализ на зловредния софтуер: Съчетание на човешка експертиза, защитни системи и AI
Курс: Анализ на зловредния софтуер: Съчетание на човешка експертиза, защитни системи и AI
Трейнър: Николай Петканов
Дата: 22 юли 2025
Научете повече за Software University: http://softuni.bg.
Следете за нашите курсове, семинари и обучения във Facebook: http://fb.com/SoftwareUniversity
Описанието е на Software University (SoftUni).
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗Здравейте на всички.
↗Надявам се чуваме и се виждаме.
↗Така,
Покажи целия препис — още 1997 абзаца (~11 428 думи)
↗благодаря ви, че се присъединихте на
↗днешния семинар,
↗който ще е на тема анализ на зловредния
↗софтуер. Аз се казвам Николай Петканов и
↗след малко ще се представя малко
↗по-подробно.
↗Нека да започнем с нашата презентация.
↗Именно ще си говорим за анализ на
↗зловредния софтуер или на английски
↗език, така наречения analysis.
↗Ще разгледаме следните точки, като а
↗разбира се ще направим кратко въведение
↗към това какво е Maware.
↗Ще разгледаме основни типовеare
↗и malли софтуер, за да може да се
↗запознаете и да научите малко повече
↗информация.
↗Разбира се, основната тема за днес как
↗да анализираме един MAWare. Ще
↗разгледаме различните техники, като ще
↗преминем през статичен, динамичен анализ
↗и хибриден апроachч. И разбира се доста
↗популярна тема, а как може да използваме
↗AI или изкуствен интелект при такъв тип
↗анализ.
↗Също ще ви дам малко повече информация
↗за инструменти за превеншни и defense и
↗също така какви стратегии и съвети може
↗да използвате, за да се защитите от
↗потенциален malare. И в това число
↗включваме и така системи, които са за
↗real time мониitринг и automated
↗incident response.
↗Като последна точка аа ще издам, че
↗имаме едно live демоo, което е всъщност
↗cъмare, а който с вас, след като научим
↗малко повече по тези точки, ще се
↗опитаме да го анализираме заедно.
↗Ако имате въпроси, разбира се, може да
↗се присъедините към Слайдо, а съответно
↗използвайте следния ха#г семинар.
↗Предполагам може и на самия стрийм да
↗имате бутон, а ще се радвам да отговоря
↗на вашите въпроси.
↗Малко повече за мен. Казвам се Николай
↗Петканов и съм сок инженер, а в голяма
↗корпорация. Имам над пет години
↗професионален опит в IT индустрията,
↗като така моят опит е в различни
↗аспекти, а както програмиране, така и
↗cyбер security и също така Network
↗security. Това са така моите а основни
↗умения.
↗Работил съм с различни
↗обектноориентирани езици, основно със
↗C#ARP
↗като фреймърси ASP иNET
↗и скриптовите езици. Като цяло съм се
↗занимавал малко с JavaScript, с Python.
↗Съответно имам опит и с бази данни, а и
↗така обширни познания по Securюрити
↗системи, които са за системно и ръжово
↗мониториране. Разбира се, тук включваме
↗CM endpoint detection and response CDR
↗XDR системи и съответно а защитни
↗системи като тип firewall, next
↗generation firewall и така нататък.
↗Първата точка, която ще разгледаме днес,
↗всъщност да направим едно въведение към
↗какво е това и какви са различните
↗методи на разпространение. Някои от тях
↗може да са по-познати за вас, но нека
↗разгледаме
↗какво всъщност е зловредният софтуер.
↗Ами вече оттук натам ще го наричам
↗основноare. Това е всяка една програма,
↗а всеки един софтуер, файл или код,
↗който всъщност е създаден да навреди на
↗вашата система или да предостави
↗потенциален неоторизиран отдалечен
↗достъп на а различни attackers. Ще ги
↗наричаме или хакери, или attackers.
↗Съответно така основни цели са, както
↗споменах, да наруши оперативния процес
↗на вашата система, но това, разбира се,
↗не изключва кражба на данни, а финансови
↗измами и много често дигитален шпионаж.
↗Когато разгледаме различните типове, ще
↗разберете в кои подкатегории изпадат.
↗Разбира се, освен като индивидуален
↗потребител, може да афектират и големи
↗бизнеси корпорации критични
↗инфраструктури, като малко по-късно ще
↗разгледаме примери, а например болници,
↗училища, правителствени организации,
↗разбира се, всичко зависи от типа.
↗Основное
↗оперира
↗без позволението на потребителя. В някои
↗ситуации,
↗както ще разгледам малко по-късно, се
↗налага всъщност и действие от
↗потребителя, но основно оперира без
↗неговото знание.
↗Има някои типове имат характеристиката
↗за persistance механизъм или това е
↗характеристика, която те оставят на
↗вашата система незабелязано и могат да а
↗да речем да предоставят remote access
↗или отдалечен достъп на хакерите в дълъг
↗период от време, без дори вие да
↗разберете, че сте били инфектирани.
↗Разбира се, а има и в някои случаи, в
↗които а
↗се появяват на на десктопа и съобщения,
↗които уведомяват юзъра, че е бил хакнат,
↗но ще разгледаме защо след малко. И
↗разбира се, както споменах, не винаги аа
↗цели на момента да нанесе вреди.
↗Раличните типовеare основно имат
↗persistнс механизъм, тъй като е по-добре
↗за един хакер да има а по-дълъг достъп
↗до вашата система. Така със сигурност
↗може да нанесе повече вреди.
↗Методи на разпространение. Ами това е а
↗така единственият а най-популярен метод,
↗който може би а всички сме чували.
↗Фишинг мейлите.
↗Това е една тема, която според мен
↗винаги ще остане изцяло вързана и с
↗мауерите. Все пак фишинг мейлите са може
↗би най-основният метод за
↗разпространение. Те може да съдържат
↗прекачени файлове. Предполагам всички
↗сме виждали основната структура на един
↗имейл.
↗Обаче този прекачен файл може да се
↗окаже иare, разбира се, също а фиishнг
↗мейлите основно съдържат и линкове,
↗които потенциално може да са malishс.
↗Именно отново зловредни линкове, които
↗при интеракция с тях пък могат дори да
↗няма прикачен файл, те да се опитат да
↗свалят файл на вашата система, който се
↗оказва.
↗Друг много разпространен метод, бих
↗казал и в нашите ширини, е когато
↗използваме аа пиратски или кракнати
↗апликации. Тоест, ако да речем свалим
↗някоя програма, която на първо четене
↗смятаме, че е валидна, може да се окаже,
↗че всъщност това е прикрит и ние
↗ефектираме нашата система без дори да
↗подозираме.
↗Тук съм описал и компроментирани а
↗уебсайтове, тоест може да е валиден
↗уебсайт, който сте посещавали преди, но
↗поради една или друга причина бива
↗компрометиран. А също така може и да е
↗директно Малишас уебсайт, който е
↗разработен точно с тази цел да ви зарази
↗сware.
↗Бих казал, че по-рядък метод, вече не
↗толкова често срещан, е а методът на
↗разпространение чрез USB устройства или
↗друг тип removable storage. Аа но
↗разбира се това не е изключено. Има има
↗го все още като use casйс, но бих казал,
↗че че е доста по-рядко, да речем, ако го
↗сравним с фишинг мейлите със сигурност.
↗така наречените Drive by Downloads,
↗разбира се, заслужава си да се споменат,
↗защото
↗това е малко по-напредната техника, но
↗дори когато ние браузме в интернет,
↗тоест застъпваме различни сайтове, ако
↗самият сайт е компроментиран,
↗потенциално може а да има тази техника
↗за drive by download и без нашето знание
↗отново да бъдем заразени сware.
↗Друг метод, който е много популярен, а
↗fakeтеch support и а често това се
↗получава заради тези popпs или реклами,
↗които виждаме в повечето сайтове. А
↗методът се наричал engнеринг, тоест това
↗кара основно потребителя да без да се
↗замисли получавате, да речем, попъп, че
↗вашата система е била инфектирана сware.
↗Разбира се, тя не е, но вече ако
↗достъпите самия popup, потенциално може
↗да се свържете с fakeте support, а които
↗пък всъщност в последствие да инсталират
↗на вашата система. И заради това social
↗enggenнеринг бих казал, че е комплексен
↗метод, но определено е валиден US casй.
↗А също друг тип бих го вързал дори и към
↗фиishшинг мейлите, но инфектирани
↗документи. Представете си, ако свалим а
↗инфектиран документ, който може да е
↗Microsoft Word документ, Excel документ,
↗PowerPoint и така нататък. потенциално,
↗ако са инфектирали, да речем, с като
↗техника malous macros в Microsoft Word,
↗може отново да инфектираме нашата
↗система сware.
↗И разбира се не на последно място,
↗въпреки че е последна точка, това са
↗експлойтите на софтуерни уязвимости.
↗Именно софтуерните уязвимости това са
↗vulnerнерабилитита.
↗Ще разгледаме в примерите след малко
↗защо е важно да пачваме редовно и а
↗когато има уязвимости на нашата система,
↗ние да се подсигурим, че а ще имаме
↗securриity
↗updated версия, за да
↗се предпазим отware.
↗Така, бих искал да ви предоставя един
↗пример аа за най-така популярния метод
↗на разпространение, именно фиishнг
↗мейла. Нека го разгледаме с вас. А тук
↗отгоре виждаме логото на Softare
↗University.
↗От дясната страна виждаме, че е от Soft
↗Unisпоort тима, като съответно виждаме и
↗техния имейл. На първо четене с големи
↗червени букви виждаме, че изисква
↗действия от нас, защото има suspicious
↗сайте, тоест някой се опитва да достъпи
↗нашия акаунт и а с обръщение към нас
↗виждаме, че нашият софтуер акаунт е бил
↗достъпен от ново устройство. А и доста
↗странна локация виждаме New York USA.
↗Съответно, ако това не сме ние, няма
↗нужда от действие. Това е типичният
↗Social engженеринг метод, за да прикрие,
↗че това потенциално е Fishhing Maмеil.
↗Но все пак, ако не разпознаваме тази
↗активност, което всъщност това е
↗случаят, аа трябва да свалим secюрити
↗кодове, които да използваме и да защитим
↗нашия акаунт.
↗И съответно, ако това ни изглежда като
↗валиден имейл, в момента може би вече се
↗досещате, в който натиснем download
↗security codes, потенциално ние сваляме,
↗който започва да инфектира нашата
↗система.
↗Бих искал да обърнете внимание горе
↗вдясно как може, оставил съм така един
↗като а малък хинт как може да спотнем а
↗потенциален фиishнг mail. Виждате,
↗домейнът на softто ни всъщност не е с о,
↗ами е с нула. Това е нещо много важно.
↗Винаги, когато отваряте своите мейли,
↗преди да сваляте каквото и да е,
↗прикачени файлове, да отваряте линкове,
↗уверете се, че те са безопасни.
↗Направете няколко допълнителни проверки
↗и чак след това
↗правете допълнителни действия, свързани
↗с фиishнг мейла.
↗Сега ще си поговорим за различните
↗типовеare, като няма да изпадаме в
↗дълбоки подробности за всеки един
↗отделен метод, тъй като може да се
↗проведе семинара, смятам, за почти всеки
↗един от типовете, но разбира се трябва
↗да се запознаем, преди да ги анализираме
↗с така по-основни типове.
↗Като първо ще си поговорим за RANSAR.
↗Какво е RНА? Това е тип ма, който а е
↗изключително опасен. Той всъщност
↗скриптира файловете на вашата система.
↗дори в някои случаи може да криптира
↗цялата ви система. И всъщност този тип
↗Myare се използва а за изнудване на
↗потребители, а цели компании,
↗организации и така нататък. Сега ще
↗разгледаме примери и малко по-долу, но
↗да, като цяло аа цели да криптира
↗чувствителни файлове и жертвите аа имат
↗лимитиран период от време, в който
↗трябва да направят плащането,
↗тъй като аа
↗в повечето случаи огромни организации
↗биват инфектирани от RAN Someware.
↗Представете си, това може да ги а извади
↗извън бизнеса, тоест те да не са
↗опереationalш за дълъг период от време и
↗често това струва доста повече на една
↗компания аа
↗да се възстанови от беп или съответно да
↗работи върху изграждането изцяло на
↗своите системи, отколкото да заплати
↗един RНЕare аа демант. И съответно
↗повечето runеare групировки, тъй като
↗все пак трябва да спазват и своята
↗репутация, а защото представете си, ако
↗всички плащаха и те не предоставяха така
↗наречените декриптиращи ключове или
↗декриптори, нямаше да аа нямаше да има
↗целият процес с ексторшъна. Така че да.
↗И също така тук съм описал, че някои
↗някои варианти могат да ексфилтрират
↗вашите данни. Тоест, освен, че ги
↗криптират в последствие, предварително
↗те биват откраднати. Може да е с цел да
↗ви заплашат, че ще ги продадат в тъмната
↗мрежа, нали, в Dark Web. И съответно тук
↗има и така наречения double extortшъ или
↗двойно изнудване. Тоест един път плащате
↗за за декриптирането, втори път може да
↗се наложи да платите а за това да не
↗бъдат продадени вашите файлове и да не
↗бъдат ликнати. Както описах,
↗основни
↗така мишени са чувствителни организации
↗като болници,
↗училища, правителствени организации и
↗много големи корпорации. Представете си,
↗че а имаме, да речем, болница, която
↗давам ви USйс, а има файлове, в които
↗записват своите пациенти.
↗Ако потенциално болница, болницата като
↗заведение бъде криптирана с runware,
↗всички тези файлове няма да могат да
↗бъдат достъпни. Тоест operational
↗структурата на тази болница спира за
↗някакъв период от време и съответно тук
↗отново говорим за лимитираното време,
↗тайпрешъра, който имат и трябва да да
↗заплатят определена сума, а защото тук
↗може да се рискува човешки живот и така
↗нататък. Също
↗аа правителствените организации все пак
↗това е а предсъвет министерства, ако се
↗случи така, че бъдат криптирани важни
↗файлове, данни, които са а на government
↗level, съответно, разбира се повечето
↗решения, които биват взети, е да бъде
↗заплатен самият Рансъм.
↗Тук бих искал да добавя, че а основно
↗плащанията се извършват чрез
↗криптовалути. Тоест вие сега ще
↗разгледаме и пример как оперира един run
↗самare, но може чрез заплащането чрез
↗криптовалута, тоест криптоуallлетите са
↗изключително
↗untraceable, тоест трудно са проследими.
↗Може да направите една съпоставка, ако
↗размяната на средствата се случи на
↗живо. Разбира се, а властите много
↗по-лесно могат да открият групировката,
↗нали, съответно хакерите, но чрез
↗криптовалути е почти невъзможно да бъдат
↗проследени. И тук като важна точка съм
↗добавил за reputational Impact. За
↗operational вече дискутирахме, но
↗представете си, ако имаме голяма
↗корпорация, която потенциално а бъде
↗криптирана. Вие ако бъдете техен клиент,
↗тоест те сторват вашите данни, а лични
↗данни, съответно платежни методи, дори
↗ако държите финансови средства в една
↗компания, ако всичко бъде криптирано,
↗това е много лошо за тяхната репутация.
↗Това говори, че имат много слаба защита.
↗И съответно доста клиенти се оттеглят в
↗последствие. Като примери във всяка така
↗секция ще ви дам примерчета, които може
↗да разгледате при интерес допълнително
↗след семинара. Съм дал накрай. Може би
↗повечето сме чували
↗за този тип runare, съответно logbit и
↗ma.
↗Сега ще разгледаме един пример. Няма да
↗влизаме в дълбоки детайли, но спомнете
↗си, преди малко си говорихме за метод за
↗разпространение, именно exploitation.
↗В този случай имаме пет основни стъпки,
↗като в първата стъпка виждаме а самият
↗ransеare как се появява на самата
↗система именно чрез експлойт на
↗софтуерна уязвимост. И тук виждаме аса.
↗Това всъщност се опитва да се прикрие
↗под формата на легитимен Microsoft
↗процес. Във втора стъпка също го
↗виждаме, нали, Microsoft SEVC.txe и
↗съответно вече в третата стъпка виждаме
↗дропъра, тоест самият ransomware файл,
↗който прави encриption. Все още се
↗нарича и encриpt.
↗Допълнително може да бъдат дропнати
↗компоненти
↗за съставянето на самия конфиг на
↗самомура, съответно декриптора, който
↗естествено бива предоставен чак след
↗плащането на откупа и Ransм Node, в
↗който представете си Ransм Note е след
↗като биват криптирани всички файлове,
↗получавате един RANSъм Node с а примерно
↗адрес за крипто портфейла, който трябва
↗да извършите плащането и нали в
↗последствие ви се предоставя ключ Като
↗резултат в пета стъпка виждаме
↗енкрипнати локални shred файлове.
↗Например таргетирани са тук 176 фай
↗екстеншъ като екстеншъ бива променен
↗внакрай и съответно вие не може да
↗достъпвате повече вашите файлове освен
↗ако нямате backup или освен ако не
↗заплатите откупа.
↗Следващ много популярен а вид това е или
↗троянски кон. Предполагам повечето сме
↗чували за троянския кон. Какво е това?
↗Ами това е реално, който се представя на
↗легитимен софтуер, а именно използва
↗This guise като техника.
↗В общия случай ето тук се изисква вече
↗интеракция от потребителя. За да го
↗активираме, нека си представим, както
↗споменах, ако сваляте пиратски апликации
↗или кракните апликации, да речем, от
↗замунда, мислите, че сваляте оice пакет,
↗но всъщност, когато вие а използвате
↗истаъра, цъкате next, на практика може
↗да активирате троян икон на вашата
↗система. Така че ви съветвам а винаги се
↗старайте да използвате а легитимни
↗източници, когато сваляте даден вид
↗софтуер. В някои случаи троянският кон
↗може да бъде като дропър на друг типare,
↗тоест може да разпространява
↗още допълнителни видове, които ще
↗разгледаме и след малко.
↗И съответно
↗по-адванс троянските конове имат така
↗наречените remote access features или
↗отдалечен достъп, който може да бъде
↗предоставен на хакера. Тоест, в момента,
↗в който инфектира вашата система самият
↗троянски кон, а на практика дава
↗възможността за отдалечен достъп. Както
↗споменах тук вече аа може да е в bundlъл
↗с кракнат софtтуеър или fake
↗utilтиities.
↗не изключваме като механизми да
↗откраднат вашите данни, тоест
↗usзърнейми, пароли, имейл адреси и така
↗нататък. Дори някои по-аван trolls а
↗имат и характеристиката да спират вашите
↗антивирусни системи, нали, като цяло
↗защитните ви системи. Могат дори да
↗модифицират настройки на ниско ниво на
↗системата в в някои случаи.
↗Отдолу отново имате няколко примера.
↗Adware. Това е нещо, с което се
↗сблъскваме почти всеки ден, въпреки че
↗дали ще е в пълната му форма или
↗съответно преди да инфектираме нашата
↗система. Всъщност какво е това? Ако
↗инфектираме нашата система SADUare,
↗започват да се показват множество
↗реклами в който и да е уебсайт а да
↗влезем и който и да е почти браузър
↗използваме. Подвансъерите могат да
↗оперират на почти всички видове
↗браузъри. Съответно има достъп до нашето
↗Search History, има функционалността да
↗а прави така наречения tracking и
↗browsing habits и съответно
↗в общия случай трафикът, който вие
↗използвате често се пренасочва, за да се
↗генерира фалшиво AD rвен.
↗Adu тук за забавянето на и деградирането
↗на перформанса на вашата система. Ами
↗представете си, когато отворите няколко
↗Google Chrome tба, знаем, че отнема така
↗доста доста пространство от от
↗оперативната памет. А ако бъдете
↗заразени със adare, това може да се
↗удвои, да се увеличи, нали. Съответно
↗това е един добър индикатор, ако имате
↗high memory usage, да. А потенциално
↗може да сте инфектирани от Adware.
↗Отново популярен метод на
↗разпространение, безплатен и пиратски
↗софтуер. Имайте предвид, не винаги Adwar
↗е класифициран като Malish, а но се
↗използва за malas цели. По някой път, а
↗ако достъпите,
↗да речем, някоя от рекламите, генерирани
↗от Adwarра, директно може да започне да
↗сваля така наречените potentially
↗unwanted applications на вашата система.
↗Тоест това са нежелани апликации, които
↗те реално не са malas, но все пак
↗генерират така нареченото reве.
↗Spyware това е нещо, което а се използва
↗освен в киберпрестъпността, имайте
↗предвид и а от правителствени
↗организации. Може би сме чували доста
↗случаи, в които така аа големи държави,
↗да речем като пример може да вземем
↗Америка, Русия се обвиняват в дигитален
↗шпионаж. Ами Spyware всъщност е един от
↗маерите, които позволява точно такъв тип
↗функционалност. Основно събира
↗информация за вас без вашето знание.
↗Може да засича вашата комуникация. Може
↗да е чат комуникация, може да е видео
↗комуникация, може да мониторира според
↗зависи колко е комплексен Spywareе, но
↗може да мониторира почти всичко на
↗вашата система. И както споменах, нали,
↗колкото и да отричат някои
↗правителствени организации, също го
↗използват. аа в дигитален шпионаж на
↗така да наречем тяхната конкуренция.
↗Също в някои по-адванс методи,
↗които може да използвай е да предоставя
↗директно информацията, която събира за
↗вас към external сървъри. Тоест това
↗може да са така наречените комантен
↗control сървъри и всяка сензитив
↗информация, тъй като тя може да се
↗променя в реално време, бива изпращана
↗към хакерите.
↗Тук са описани. Ето. А давам ви един
↗пример. Троянският кон. Говорихме си, че
↗може да се използва за дропър. Ами ето
↗ви един пример. Троянският кон а
↗alongside може да инсталира и spyware и
↗по същия начин с adware. Така че ще
↗видите целияйшън между тях в
↗последствие. А повечето неща са
↗завързани. А да имаме така наречените
↗stel techniques, тоест да оперират
↗нашата система без нашето знание. Това е
↗цялата идея на самия Spyware и в някои
↗случаи може да експлойтва така
↗наречените Zero Day уязвимости. Тоест
↗Zero Day е едно vulnerability, което е
↗изключително скорошно и на практика няма
↗официален пач за него или security
↗ъпдеdate. Има, да речем, някакъв
↗workрау, но е нещо, което не може да
↗бъде пачнато на момента.
↗Отдолу също имаме няколко примера. Ако
↗ви е интересно, след семинара може да ги
↗разгледате.
↗червеите или така наречените Worms.
↗Какво е това? Ами на практика това е тип
↗малъ, който като основна характеристика
↗е познат, че може да се разпространява в
↗големи организации, дори enterprise
↗организации буквално за минути. Тоест,
↗той оперира без нуждата аа от интеракция
↗на потребителя. Не е нужно ние да се
↗връзваме към друга система, за да
↗циркулира. На практика то директно може
↗да започне да експлойтва системни
↗уязвимости. уязвимости в мрежата и
↗съответно сега искам да си представите
↗useкей-а. Имате един advanced cherve,
↗който започва да циркулира в цялата ви
↗мрежа. Да речем, имате 200 сървъра.
↗Представете си, че този червей се
↗използва за а дроп на payload, който е
↗runare. Тоест, вместо да бъде криптиран
↗само един сървър, ако всички 200 сървъри
↗в нашия USAS са инфектирани с червей,
↗ами на практика имате 200 криптирани
↗сървъра, за които ransм демаand ще бъде
↗изключително висок в този случай.
↗И съответно тук, както съм описал,
↗изключително трудно е да се овладява,
↗ако нямаме правилна сегментация на
↗мрежата. Тоест, ако не сме разработили
↗добри нетворworк зони, а ако нямаме
↗добра сегментация, трудно може да се
↗овладее. Тоест, ако а
↗в една мрежа имаме всички
↗workstationшъни, мобилни устройства,
↗сървъри и така нататък. А или примерно
↗ако prodъкшъ сървърите не са ни а
↗отделени от, да речем, QA или stage
↗environment сървърите, на практика много
↗трудно може да овладеем един червей.
↗И ще си поговорим за Root Kits. Може би
↗така не толкова често срещан, но
↗изключително опасен. Root Kit като цяло
↗работи на Level. Какво е това? Ами това
↗е ядрото на една система. На практика
↗може да модифицира системни процеси, тъй
↗като работи нал level, може директно да
↗обфскира логове, да ги преправя, тоест
↗има почти всички привилегии, както сме
↗описали отдолу. Оперира с high prчge
↗mode или така наречения mode. Точно
↗поради тази характеристика
↗той може да прикрива присъствието на
↗друг тип. Тоест, представете си, ако
↗постоянно получавате логове, че сте
↗заразени с някакъв типare, root k
↗така, че всички тези логове въобще да не
↗стигнат до вас. Цялата тази информация
↗да не стигне до вас и съответно а вие
↗дори не разбирате, че сте инфектирани.
↗Така че руткитът е наистина опасен.
↗Често се среща в така наречените атаки,
↗които са на множество етапи или все още
↗наричени атак.
↗И имайте предвид, да речем, за червеите
↗говорихме за сегментация на мрежата. При
↗root китите в най-честия случай, ако
↗искаме да се отървем от един root kitки
↗kit, се налага да преинсталираме
↗операционната система, което може да
↗доведе до загуба на данни, а защото
↗всички други действия, ако се опитаме
↗ръчно да го премахнем, след ребт на
↗системата или дори и да ролбекнем в
↗според нас а
↗така безопасен а имидж, който е бил
↗преди, ние не знаем кога рутки може да
↗се е настанил в нашата операционна
↗система. Така че да, в повечето случаи
↗се налага преинсталация на операционната
↗система. Дори advanced root kтите по
↗някой път може да са директно
↗интегрирани във firmware. А или така
↗наречените bootлоloader вие при
↗инсталацията на някакъв firmware
↗директно още от ден0 да имате root kit в
↗своята система.
↗Така. Надявам се, че ви бяха интересни а
↗тези типове. Наистина са от
↗по-основните. Има и други, но за
↗съжаление няма да може да включим всички
↗днешния семинар.
↗Сега нека разгледаме различните техники.
↗Вече като имаме повече познания какво
↗представлява един myare, какви видове
↗има, ще разгледаме някои основни
↗техники, именно статичен analysis,
↗динамичен и най-добрият хибриден
↗approach.
↗Какво е анализът на един Maware, на
↗зъвредния софтуер? Ами иначе казано, ни
↗помага да разберем как оперира самият
↗файл.
↗Тоест какви са неговите действия и
↗потенциално след един готов анализ да
↗разберем как може да се справим с него
↗или да го спрем.
↗За secюрити екипите е полезно, защото
↗екстрактва така наречените IOCs или
↗indicators of compromise. Тоест,
↗представете си, това са като маркери,
↗които аа може да може да са съответно
↗файлш, а нали според зависи и хеширащия
↗алгоритъм, но на практика тези
↗индикатори се използват от secюрити
↗екипите аа за да оптимизират своя
↗detection and response, тоест бързо да
↗засичат маура и съответно потенциално
↗автоматизирано да се справят с него,
↗както ще разгледаме като а вали валиден
↗метод след малко.
↗Основни два апроуча, както споменах,
↗статичен и динамичен анализ. Статичният
↗анализ и в името така малко издава, но
↗това е инспекция на файла, без да се
↗налага да интерактваме с него, тоест без
↗да активираме самия, се опитваме да
↗направим един анализ.
↗Естествено, има някои лимитации. Сега ще
↗говорим малко повече за стичания анализ,
↗но динамичният анализ е обратното.
↗екзекютваме самия, активираме го и
↗започваме да наблюдаваме
↗какви действия върши, какъв е неговият
↗behвиър и най-доброто
↗The Best of Bol Worlds, както се казва,
↗съответно е хибридният approach.
↗Хибридният approach комбинира статичния
↗и динамичният анализ. Най-често ни дава
↗а найдобрият
↗резултат. Аа сега ще видите, ние ще
↗направим точно това. Първо малко statти
↗анализ, малко dнаamic и съответно а това
↗есенциално включва а и е резултат като
↗хибриден апроoч. Описал съм тук преди
↗малко споменах, помага на secюрити
↗екипите да реагират бързо, да
↗оптимизират своите detection rules и
↗много важно, когато правите анализ на
↗някой malware, правете го в изолирана
↗или sandbox среда. Много хора съответно
↗го правят на локални системи, дори и без
↗да е изолирана среда, защото повечето
↗sandbox среди а
↗имат определен капацитет и по-добрите са
↗платени. Аз ще ви покажа един безплатен
↗метод, който може да използвате в своето
↗ежедневие. Така че да, нека
↗продължаваме.
↗статичният анализ, както споменах,
↗правим examмиination или така да кажем,
↗разглеждаме файла детайлно, без да го
↗активираме.
↗Може да видим какви са различните
↗метаданни, дали има вградени команди в
↗него, digital signature, съответно
↗структурата на един файл, а може да
↗видим потенциално дали е акрипнат,
↗encднат, дали е обускиран. Какво е
↗представляваш? Всъщност това е метод,
↗който представете си, имаме един скрипт,
↗който е malicious, а и съответно той
↗бива обскиран с различни команди, които
↗не са в human readable формат. Тоест
↗обикновеният потребител може да прочете,
↗въпреки че системата ги разбира и ги
↗екзекютва, обикновеният потребител не
↗може да ги прочете. Сега ще видим как
↗може да седва и да се деконват команди.
↗А, но да, както споменах, това е така
↗доста сейф метод, тъй като разбира се
↗въобще не активираме маура, но има и
↗своите лимитации, особено когато работим
↗с офскиран maer, тъй като може да има
↗няколко етапа наcation
↗и съответно а лимитациите по някой път
↗може да пропуснем behavър, който се
↗вижда само и единствено при execution.
↗Сега ще видим за какво точно имам
↗предвид.
↗Дал съм отдолу няколко така
↗полезни инструменти, които може да
↗използвате. P Studio и Exopi за файл
↗инспекции.
↗ГиIDRA и Pro са страхотни заверс
↗engineering. Reverse engнерин е може би
↗най-близкото, което може да използваме
↗при статичен анализ, за да разберем как
↗потенциално оперира един Malare. Ще
↗видите как след малко може да използваме
↗и AI асистентите в комбинация с гидра.
↗Просто примери. Така че да.
↗Virus Total. Страхотен инструмент в
↗арсенала на един Security Expert. Бих
↗казал, че това е
↗един от най-популярните webbbas toлове
↗за проверка на а наare. Дори може да не
↗се лимитираме само до Maware като
↗заплахи. Съответно може да са спис
↗линкове, както споменахме малко по-рано
↗в частта с фиishшинг мейлите. Може да се
↗малиш с IP адреси и така нататък. Virus
↗Total наистина е аа има страхотна
↗функционалност. Има и така наречения
↗Multiengine Engine detection. А дори в
↗общия случай, ако говорим конкретно за
↗Mare analт
↗ни предоставя и така референс към вече
↗готови sandbox превюта. Тоест
↗представете си, ако има един mal, който
↗е силно разпространен, вече има
↗secюриity екипи, които са направили един
↗sandbox, да речем, и а
↗може да ни реферира към него. Както
↗споменах и най-отдолу, разбира се,
↗имайте предвид, че има лимитация
↗статичният анализ, най-добре е да имаме
↗хибриден approach.
↗Динамичен анализ. Всъщност тук вече
↗говорим за executionш или активация на
↗самия.
↗Какви са възможностите? Ами след като
↗стартираме Maware, може да видим какви
↗промени прави върху нашата система,
↗върху системните регистри, а върху
↗файловата система, модификации върху
↗мрежата потенциално, нали, в по-редкия
↗случаи, но не е изключено при advanced
↗марите. Разбира се и network
↗communications. Тоест какво значи това?
↗Представете си, ако примерно, както
↗говорихме и за Spyware, ако се опитва да
↗се върже към коundтен and control
↗сървър, това ако не активираме
↗много е трудно да го спотнем със
↗статичния анализ.
↗А спомага за детектването на persistance
↗механизмите, за които си говорихме.
↗Тоест, ако маerъ е скрит във вашата
↗система. Да видим ето тук за
↗файлдропърите, които си говорихме. По
↗същия начин, ако използваме динамичния
↗анализ, а при активиране ще видим а има
↗ли дроп на други файлове, какво точно се
↗случва и съответно като при червеите
↗говорихме за lateral movement, именно
↗възможността да циркулира от система на
↗система.
↗Много полезни а инструменти. Отдолу съм
↗листнал. Ще използваме някои от тях и в
↗днешното демо. CIS Internals,
↗разработено от Microsoft. Имате ги
↗интегрирани във вашата система.
↗Достъпват се от Networkshare. Ще покажа
↗стъпка по стъпка как. Разбира се, тъй
↗като ще ви предоставя и демото накрая, а
↗голяма част от стъпките са описани в
↗презентацията, за да може, ако ви е
↗интересно, да анализирате и
↗самостоятелно самия Maware. Да, нека се
↗върнем към CIS Internals. Може да
↗използваме прокon или така наречения
↗монитор, накратко прокon
↗да наблюдаваме а активността върху
↗процеси. Тоест, специфично може да задем
↗кой процес искаме да наблюдаваме, кой
↗файл искаме да наблюдаваме, какви
↗действия извършва. Ще видите как може да
↗се хайлайтват. Всичко това ще направим с
↗вас. И съответно потенциално, ако има
↗някакви промени по регистъра, Proистина
↗е страхотен л. Въпрос с Explorer, а ако
↗мога така да се изразя, представете си
↗един task manджър на стероиди. дори може
↗да замените task manджъра с Process
↗Explorer. Има го Buildin. Press Explorer
↗обаче ни дава подобро overview, доста
↗повече детайли, отколкото а стандартния
↗task manджър. Може да го използваме а
↗дори при prвенtion, тоест ако искаме да
↗убием някой процес, целият целият трет,
↗целият processт с всичките на практика
↗функционалности, дори може да правим
↗проверки интегрирано с Virus Total. Ще
↗ви покажа как.
↗И съответно тук отдолу съм листнал aut
↗runs. Auto runs е страхотно. Ще го
↗използваме. Много помага за откритието
↗на persistance механизма.
↗TCP view за съжаление днес няма да го
↗разгледаме, тъй като нашият къстъм
↗malware не е разработен да достъпва и да
↗прави връзка, да речем, outbound
↗connection към а remote access или
↗command and control server. А, но ви
↗съветвам, ако си имате работа с сериозен
↗Maware, задължително използвате TCP,
↗понеже ще ви даде много добър инсайт
↗дали потенциално имате конекции, които
↗са за Spees, така че да, определено си
↗заслужава да го проверите.
↗популярни Sandbox
↗инструменти,
↗може би най-популярните Any Run и J
↗Sandbox.
↗Ако остане време, ще разгледаме и двата
↗инструмента, но съответно там а може да
↗събмитнете
↗файл хешаа
↗и съответно, ако този малъ е бил рънван
↗преди в sandbox environмента, ще
↗получите цялостен репорт. Има дори и
↗executтив репорти, има по-технически
↗репорти, но определено ви препоръчвам да
↗се запознаете добре с тези тулове, ако
↗тепърва навлизате в Defensive Security.
↗И динамичният анализ, както дискутирахме
↗до момента, това е една а така да кажем
↗real world infection, една симулация,
↗която а когато активираме,
↗може да видим в в Sandbox средата какво
↗се случва, какви действия има и така
↗нататък.
↗Как може да използваме а изкусния
↗интелект, когато или така наречените AI
↗асистенти, когато правим анализ, също ще
↗си поговорим а и за тяхната интеграция в
↗secюity туловете.
↗Какво е машиine learning? Ами на
↗практика машиine learning моделите могат
↗да засичат, нали конкретно за ако
↗говорим за defensive security, могат да
↗засичат от определени, да речем,
↗семейства на Maware. А какво
↗представлява, нали, според самата му
↗характеристика. На практика AI работи с
↗такъв тип машин модели, които ни помагат
↗да разберем и ахевиъра на самия Maware,
↗структурни така отличителни белези. А но
↗освен, че го имаме като интегрирано в
↗защитни системи, разбира се, ще
↗разгледаме и днес примерните AI
↗асистенти. Как може да използваме един
↗AI асистент, за да свършим така добра
↗добра работа, нещо, което потенциално
↗може да пропуснем, ако самостоятелно
↗работим. А
↗AI асистентите, нали, освен тях имаме и
↗изкуствен интелект като а
↗характеристика, която може да бъде
↗интегрирана и в модерните антивирусни
↗решения или също така XDR и Sandbox
↗платформи като Runy J Sandbox, както си
↗говорихме, също имат така
↗характеристика, която използва а
↗изкуствен интелект. популярни асистенти.
↗Отдолу съм листнал Microsoft Copilot for
↗Security. Препоръчвам ви да го
↗използвате, ако работите с Microsoft 365
↗стака. Определено доста помага. Има така
↗clear inside с продуктите на Microsoft.
↗А нещо, което почти всички вече може би
↗сме чували, чаat GPT. И съответно долу
↗съм лиснал два асистента, които са
↗директно интегрирани в Security системи
↗като Elлаastic и сплънк.
↗И съответно, както описах, такива
↗асистенти могат да спомагат при анализа
↗на Maware, но имайте предвид, че а не
↗може да разчитате на 100% те да правят
↗всичко вместо вас. Сега ще разгледаме и
↗примери. Разбира се, днес освен Мауера,
↗че ще имаме няколко така практически
↗примера как може да използваме AI за
↗MAER analys
↗use кейсове.
↗Може да попитаме е асистента да ни
↗помогне
↗да даде обяснение за потенциално, ако не
↗знаем добре Power Shaell като скриптов
↗език, ако имаме някакви команди, които
↗извършват действие, може да опитаме
↗асистента да ни даде добър експенеation
↗какво правят потенциално.
↗Може да ни помогне да декодваме
↗скриптове. Представете си, имаме един
↗encoded скрипт, който ние въобще не може
↗да разчетем. Не е в human readable
↗формат. може да деопфоскира скриптове и
↗в последствие да ни обясни логиката на
↗самия.
↗А разбира се може да прави цялостен
↗рисърч. Знаем, че AI агентите и
↗асистентите имат така наречените
↗large модели, които буквално за минути
↗могат да а ви направят много дълбок
↗resarch и анализ и съответно може да ги
↗използвате също и а при конфигурацията
↗на вашите secюрити тулове. Тоест може да
↗опитете асистента да ви напише detection
↗logic.
↗Може да ера или Sigma detection rule,
↗може да са regular expressions, може да
↗е друг тип query language, който се
↗използва доста CM toлове, но това също е
↗доста полезно и както ви обещах, нали,
↗тук съм дал за reverse engineering, ако
↗ви е сложно да използвате плуве като
↗гиid или съответно AI assistent може да
↗ви даде така подходящи стъпки как да
↗процедирате когато
↗а се опитвате да направите цялостен
↗ревърсен engine като част от вашия
↗анализ.
↗Сега нещо, което също е доста полезно,
↗представете си, ако имате файл с 10 000
↗реда код или примерно к файл, който има
↗10-20 000 редатрита,
↗със сигурност ръчно да го анализирате,
↗ще ви отнеме адски много време. А ето
↗тук AI асистентъ отново може много бързо
↗да мине през този файл, да каже
↗потенциално кое е malas, кое не е. Е,
↗примерно тук има с пише слогове и да ви
↗подготви готова документация, която да
↗използвате. Но един съвет от мен,
↗особено ако работите в Defensive
↗Security, бъдете изключително
↗внимателни, когато предоставяте сензитив
↗данни, тоест ако предоставяте
↗конфигурационни файлове за анализ или да
↗речем логове, които са на вашата
↗компания, недейте да ги предоставяте в
↗директен формат, защото може да има
↗потенциално чувствителна информация
↗катоing convншъ на системи, вътрешни IP
↗адреси, дори особено Ако говорим за
↗конфигурационни файлове, просто
↗замествайте тази чувствителна информация
↗с така наречените плейсхолъри.
↗Така, няколко съвета от мен как може да
↗се защитавате от Myу и така основни
↗стратегии.
↗А разбира се, може би най-есенциалното е
↗да използваме антивирусна система
↗или така наречения те също protction
↗solution, въпреки че естествено има
↗голяма разлика между двете. А, но все
↗пак целта е една да се защитим от
↗Maware. Тук съм лист, а, може би
↗по-скоро антивирусни системи, които са
↗за Home Office. Windows Defender.
↗Знам, че Windows Defender преди време
↗имаше така доста лоша репутация. Може би
↗повечето от вас сте запознати. А чували
↗сте разте, че Windows Defender не
↗работи, не върши добра а така работа, не
↗се справя с засичането и блокирането на
↗Maware, но бих казал, че вече не е това
↗случаят, особено ако си ъпдейтвате
↗операционната система. постоянно излиза
↗securриity ъпдейти и така
↗функционалности на Defender. Бих казал,
↗че Home Defender а като а Solution,
↗който не е enterprise, наистина се
↗справя добре със засичането на такива
↗системи,
↗които аа на практика
↗много хора съм виждал да изключват
↗Defender, казват той деградира
↗перформанса на моята система. Той нищо
↗не прави и без това. Повярвайте ми, има
↗наистина значение дали ще използвате
↗Defender или не във вашия home Office. А
↗лиснал съм и Mytes. Аз лично го
↗харесвам. Наистина е доста така
↗наречената reputable антивирусна
↗система, защото а добра репутация има.
↗Защо? Ами на практика аз използвам Bй за
↗сканиране на на файловете.
↗Не го използвам активно като агент,
↗който в реално време да следи моята
↗система, но по-скоро го използвам като
↗допълнителен, така като third party
↗tool, който ми помага за да защитя моята
↗система. И също така съм лиснал и Bit
↗Defender. Просто няколко примера, които
↗може да да ресърчнете, ако имате интерес
↗да се защитите с антивирусна система.
↗Разбира се, като точка съм лист и това,
↗което ви казах и по-рано. Важно е да
↗пачваме нашите системи. Правете ъпдейти.
↗Особено важни така securриity ъпдейти.
↗Често виждаме в нтрprise среда системни
↗администратори. А на практика
↗също така софтуер девелопъри не пачват
↗своите системи, защото потенциално това
↗може да счупи функционалността, а може
↗да спре да работи конфигурацията
↗адекватно на новата версия. Може да се
↗наложи така да им отвори допълнително
↗часове работа.
↗Но това, ако стане един навик да не
↗пачваме редовно, изведнъж може да се
↗окаже, че от дори не може да направим
↗един стандартен пач, ами трябва да
↗правим така цели миграции. Така че
↗определено моят съвет е пачвайте
↗редовно. Естествено а на така secюрити
↗аа одобрени версии, разбира се, а вече
↗пачването за пета версия е съвсем съвсем
↗друго нещо.
↗А много е важно да използваме principle
↗of list privilege. Какво е това? Ами
↗представете си, ако ние използваме
↗просто нашата система за стандартни
↗user операции, няма нужда да използваме
↗администраторски акаунт. Използвайте
↗обикновени потребителски акаунти, тоест
↗лимитирайте административните права.
↗Повярвайте ми, един Maer, който да
↗речем, ще използва вашия обикновен
↗потребителски акаунт, за да извършва
↗някакви действия. На практика, ако имате
↗лимитирани права, доста голяма част от
↗вратите ще бъдат затворени за за този.
↗Така че ето ви един добър пример за
↗сегментацията на мрежата. Вече
↗дискутирахме аа това, което ви съветвам
↗така има за Home Office не бих казал, че
↗е аа толкова
↗iacable, въпреки че така и доста
↗secюрити експерти го правят в Homeo
↗оice, но може да използвате така
↗наречените файли. Тези защитни стени
↗дори по някой път са интегрирани в а
↗рутер устройствата, които имате и вкъщи,
↗но защитните стени Firew са изключително
↗важни за enterprise организациите, тъй
↗като а имат така наречените
↗intrusion prвеншъ системи, intrusion
↗detection, така че защитните стени са
↗нещо страхотно, не трябва въобще да
↗бъдат неглежирани и могат да ни помогнат
↗и за сегментирането на мрежата
↗определено с access листи и така
↗нататък.
↗правете чести backкъпи и освен да
↗правите бекъпите, също тествайте така
↗наречените recovery plans. Ето като
↗пример, ако е вашата система бъде
↗криптирана, тоест вие ако имате backъup
↗на цялата система, който да речем вчера
↗сте направили backupъп и днес вашата
↗система се криптира, не е нужно да
↗плащате рансъм, да речем, от $10 000 на
↗някой хакер, за да си възстановите
↗файловете. Естествено, те най-вероятно
↗вече са откраднати, но това, което може
↗да направите е да възвърнете вашата
↗система с recъри план от Backup. Така че
↗определено това е нещо, което се прави
↗от големите организации. Предполагам сте
↗чували за backъup сървъри, а които така
↗са извън извън мрежата, нали, не са
↗достъпни публично. Дори и някой да влезе
↗в самия домейн, трудно може да достъпи
↗backup сървър, но а това е в в така
↗пованс ситуациите. В общия случай backup
↗сървърите си правят regular backups, но
↗да, това е така поексивна тема. А както
↗си говорихме за фишинг, важно е да
↗големите организации да обучават своите
↗юзъри
↗какво е Fish Mail, как да го
↗разпознават, как да а на практика да
↗проверят потенциално дали линкът, който
↗е изпратен към тях, е валиден, дали е
↗malousс и съответно тук съм го нарекъл
↗атачмент hygen, именно да не отваряме
↗прикачени файлове, които не разпознава
↗Тоест, ако някой ни изпрати архив, който
↗има странно име или е от подател, който
↗ние не познаваме, няма нужда да го
↗сваляме нашата система, а и съответно да
↗го активираме. Това потенциално може да
↗е. Следваща точка, двуфакторно
↗удостоверяване. Какво е това? Все още на
↗английски се нарича Multifaactor
↗authentication.
↗може да се ползва за
↗всички ваши акаунти. Вече всички така
↗модерни платформи, които имат добър
↗security posture, на практика използват
↗mulтифактор autuentication. По същия
↗начин и за отдалечен достъп, за remote
↗access feature също е хубаво да имате
↗MFA, защото представете си дори някой
↗мар да успее да открадне вашите данни,
↗тоест usзърнейма парола, дори аз да знам
↗вашата парола и да се опитам да вляза
↗във вашия акаунт, аз няма да мога да
↗премина през факталното удоставяване,
↗тъй като вие ще получите, да речем, код
↗на вашия телефон или да речем това може
↗да е друг external ail адрес и така
↗нататък. А дори и да откраднат вашите
↗данни, трудно могат да достъпят вашия
↗акаунт. Наистина двуфакторното
↗удостоверяване е нещо, което според мен
↗всеки трябва да използва. И а също съм
↗дал като последна точка, да. А вече това
↗е малко повече а откъм конфигурационна
↗гледна точка, но разбира се да
↗премахнете така фичъри и
↗функционалността, която не използвате на
↗практика често на вашата система. Да
↗речем, няма нужда, ако
↗да имате aut run за USB устройства. Ако
↗пъхнете USB устройство, директно да се
↗активира и съответно а представете си,
↗ако е заразено USB устройството, ако
↗имате адекватен secюрити контрол
↗ще се предпазите от това да бъдете
↗инфектирани отware.
↗Така, ще си поговорим малко и за
↗Security мониitърин. Аа като цяло а real
↗time мониторинг на системи, аа какви са
↗възможностите, real time detection и а
↗нека продължим с така наречените CM
↗системи.
↗Аа Security Information and event
↗managм. Какво е това? Представете си го
↗като един tool, който има за цел да
↗централизира
↗всички securюity евенти, логове от
↗endpint системи. Тоест това са
↗workкstationшъ, нали, на практика сървър
↗системи, firewall. Аа стандартно това е
↗едно място, където се събират, се
↗централизират всички логове. След това
↗може да има така възможността да направи
↗кореelation и според тези логове, които
↗са събрани, може вече да започнем да
↗конфигурираме secюрити системата и да
↗имаме така наречените detection rules,
↗нали, вече всичко зависи от това какъв
↗CM tool използваме, но идеята на всички
↗CM тулове е да ни предоставят на нас, на
↗secюрити екипите като цяло да А имаме
↗добро overvw за secюрити постъра на
↗компанията. Естествено може да
↗получаваме алеърти и secюриity инциденти
↗базирано на това какви логове има.
↗Тоест, ако имаме malлиша, да речем,
↗firewallът е засякал, че имаме така
↗спайк на Outbound conneнеctions към IP
↗адрес, който е класифициран като
↗зловреден, като malas без проблем CM
↗системата това може да го засече и да
↗генерира един алърт и да каже това е
↗нещо, което трябва да бъде разгледано.
↗А,
↗разбира се, освен логовете има така
↗някои интегрирани фичъри, тоест beavър,
↗да речем, който е свързан с
↗аномалии. Тоест, представете си, ако в
↗даден период от време имаме спайк
↗налогове, както давахме пример с
↗фаволите. Потенциално, ако имаме акаунт,
↗който се опитва да бъде достъпен 100
↗пъти от а някаква непозната страна, това
↗може да е вид аномалия, нали, съответно,
↗но всичко зависи от това как сме
↗конфигурирали самата система и какви
↗детекш рулове сме аа сме enйбълнали
↗върху самия CM. Дал съм примерни
↗платформи,
↗аа много популярни. Сплънк бих казал, че
↗се използва в поenterprise а големи
↗организации, съответно Microsoft
↗Sentinel и Elлаastic. Често имаме
↗интеграция на трети intтеelligence
↗фийдове, тоест на практика може да
↗екстрактваме тези indicators of
↗compromise от third party source, както
↗си говорихме преди малко. Дори някои
↗CM системи и IDR системи може да имат
↗интегрирани totalл. като трет Intel Fed.
↗Така че а това е нещо, което го има като
↗функционалност. Разбира се, дашбордите
↗нещо неизменима част от CM системите. На
↗практика това са, представете си, като
↗една визуализация, която а позволява на
↗secюрити екипите да наблюдават дали има
↗fa login attтеs, дали има някакъв
↗malлиша трафик и потенциално отново, ако
↗видим някакъв спайк, тоест а ако нещо
↗нередно се случва, а секюрити екипите
↗могат да започнат оттам да инвестират,
↗да разглеждат алеърти, инциденти и така
↗нататък.
↗R системи. Какво са това? Ами на
↗практика endp detection and response. В
↗името си се разясняват някои
↗характеристики, но да, отново имаме real
↗time мониторинг, само че тук конкретно
↗имаме агенти, които се инсталират на
↗различните системи, а workstation,
↗сървъри и така нататък. И в реално
↗времеът може да прави освен detection и
↗response actions. Тоест представете си,
↗че се блокират а
↗файлове, които са засечени като, тоест
↗не е нужно ние ръчно да отидем да
↗блокираме нещо, да карантинираме, да
↗изтрием. На практика системата го има
↗като функционалност. Може да ни
↗предоставя информация за коline
↗аргументи. Може да имаме детайлно view
↗на целия process 3, тоест кой процес кой
↗е спаунал. Съответно допълнително да
↗съберем повече информация. Може да ни
↗предоставя други данни за файловете като
↗ш като digital signature и и много други
↗и успек и съответно има възможността да
↗засича и така наречените suspicious
↗patterns. Може да е свързано със script
↗injection, living of the land binaries
↗на практика. кражба на данни. Тоест, ако
↗вашата парола бъде лийкната, да речем,
↗потенциално някой малъри е откраднал и
↗това може да го засече и да вдигне
↗secюрити инцидент.
↗Solar това е така
↗бих казал, че е покъм automated
↗response. Съответно security
↗orchestration automation and response.
↗На практика представете си, ако имате
↗US, в който 20 акаунта във вашата среда
↗са компроментирани, тоест някой се
↗опитва да да влезе в тях, имат съответно
↗паролите.
↗Ако един обикновен securюти експерт сам
↗седне да дийлблва тези акаунти един по
↗един, това ще отнеме доста време. Но тук
↗в този случай Solar може да ни помогне
↗при правилна конфигурация а да
↗дисейблънем тези акаунти буквално за
↗секунди. По същия начин може да се
↗блокират потенциално малиша с IP адреси,
↗без да се наложи ние автоматично аа да
↗ги блокираме, нали? Тоест ние ръчно да
↗ги блокираме, имам предвид. Съответно
↗това може да е вързано и към тези
↗tradтелиelligence фидове, за които си
↗говорихме. Представете си, получават
↗един бач с 20 IP адреса, които са malas,
↗вместо ние да се качваме на Firla, да ги
↗блокираме оттам или да ги блокираме
↗върху примерно върху IDR системата, а
↗Solar като функционалност може да прави
↗това вместо нас. Просто наистина откъм
↗automated response handling е доста
↗полезно. Тук също съм описал да
↗оптимизира инциденти и така нареченият
↗alert fatig, тоест ако имате 20, 30, 40,
↗50 fse positive инцидента, просто давам
↗такива големи числа, защото сами трудно
↗ще се справим с такова количество,
↗докато тази automated функционалност
↗може да ни помогне много.
↗Имаме листти няколко популярни DR XDR
↗solution. Microsoft Defender XDR, както
↗споменах, наистина не подценявайте
↗Defender, особено в
↗EDR XDR
↗формата. Съответно използва се от много
↗enterprise компании. Crowd Strike,
↗Falcon XDR, Power Auto Cortex XDR. А на
↗практика са все добри Solution и така
↗популярни, които може да да ресърчнете.
↗И отдолу съм дал така една като рецепта,
↗нали, може би формула за модерна сок
↗конфигурация.
↗Ако използваме CM Solution, EDR и
↗Automated Responsive handling, на
↗практика
↗може да сме по-спокойни, че сме добре
↗защитени. Нашият secюриity постчер е
↗наистина добър.
↗Преди да продължим с практическата част,
↗демо частта, а нека разгледаме един
↗пример за CM Solution. А това е самият
↗интерфейс. Имаме Microsoft Sentinel.
↗Няма да минаваме в детайли от лявата
↗част. Просто искам да ви дам така едно
↗визуално overvw. Имаме отделни секции.
↗General trad, content manм
↗конфигурацията, нали, откъдето се правят
↗настройките.
↗А селектирали сме инцидентите, нещо,
↗което е така по-интересно, предполагам и
↗за всички.
↗Имаме съответно и различните
↗характеристики като какво северите имат
↗на практика, какъв ейтъла като detection
↗source,
↗какъв е съответно severityто. Конкретно
↗в Sentinel може да бъде informational,
↗тоест може да имате informational alert
↗или incident, low, medium и high. Като
↗high естествено са най-приоритетните.
↗Още от самото заглавие може да разберете
↗потенциално за какво става на въпрос.
↗След тук имаме authentication methods
↗changed for privileged accounts. Тоест,
↗както си говорихме за двуфакторното
↗удостоверяване, имаме privileged акаунт,
↗който потенциално му е сменен метода.
↗Това е нещо, което със сигурност трябва
↗да инвестираме, да анализираме, да сме
↗сигурни, че а някой хакер не се опитва
↗да а открадне прилич акаунта.
↗И сега стигнахме до нашето live демоo,
↗като тук, както ви споменах, този няма
↗да разглеждаме стандартен Maware, който
↗да речем може да намерите а
↗в други статии, блокпостове, нали. Тук
↗по-скоро имаме къстъм MO, който съм
↗подготвил специално за нашия семинар.
↗Съответно ще направим един статичен
↗анализ, един динамичен анализ. Той ще го
↗ръннем. Ние още от самото начало ще го
↗ръннем, за да видим какво прави. Вече ще
↗започнем с статичния и динамичния
↗анализ. И на практика ще имаме един
↗пълен hybrid approach. Дори ще
↗използваме AI assistant, да ни помодне с
↗така някои някои стъпки.
↗Така,
↗кратка а така кратки точки, които ще
↗следваме. Ще видите симулирана атака
↗чрез пфнат fishing email.
↗А ще видите как инфектираме нашата
↗система сware, нали? Сваляме го,
↗активираме го. Съответно имаме аrctтив,
↗който трие нашите важни файлове.
↗Съответно има и persistance механизъм.
↗Ще го инвестираме, ще направим така
↗decoldдинг. Ще използваме Sis Internals
↗и Powershell.
↗И нека да започваме.
↗А преди това всъщност какво е SIS
↗internals? Вече си поговорихме.
↗Разработено е от Microsoft. Това са
↗тулове, които може да използвате,
↗а да разглеждате активни процеси, а
↗както ви споменах и от ProMone, и от
↗Process Explorer. А така че това вече го
↗покрихме. А за Power Shell това е build
↗scриpt of език в Windows операционната
↗система.
↗Освен, че може да се използва за
↗defensive security, тоест както ние ще
↗го използваме за анализ, примерно да
↗да извлечем някои важни данни за файла,
↗имайте предвид, че често това се
↗експлойтва и от и от атакерите, тоест
↗могат да използват механизма за living
↗of the land, както си говорихме за
↗Living of the Land binaries, тоест
↗използват валидни инструменти и процеси
↗за операционната система, за да се
↗прикриват от антивирусните решения и
↗съответно да не бъдат засечени. Може да
↗бъдат използвани за filware,
↗persistance, lateral movement и така
↗нататък.
↗Така,
↗ще започнем
↗като аа да речем, аз съм един стандартен
↗а потребител, който първоначално нямам
↗си представа от secкюрити, дори
↗използвам AB поща.
↗Съветвам ви в реалния живот не
↗използвайте AB. Като алтернативи може да
↗използвате прон Mail, Gmail. Като цяло
↗се старайте да използвате винаги аа
↗различни апликации и решения, които имат
↗а добри secюрити контроли. Със сигурност
↗доста по-сей е да използвате Gmail и
↗Proton Mail, отколкото ABV. Но за нашата
↗цел а ние искаме да се инфектираме
↗всъщност с Malare. Така че ето
↗използваме.
↗Изглежда съм получил мейл, който е от
↗Softни demo екипа и като заглавие
↗виждам, че ще ни дадат така безплатни
↗софтуерни кредити за курсове. Това така
↗изглежда доста привлекателно. Отваряме
↗мейла
↗и започвам да го разглеждаме. Съответно
↗виждам, че от soft и demo екипа.
↗Искам да обърне внимание, че а изглежда
↗е легитимен имейл, защото виждате има и
↗софтуни домейна на практика. Демота имат
↗software.bg.
↗Видяхте в другия пример имахме нула
↗вместо О, но тук изглежда а имаме си
↗нали легитимен домейн. Имаме прикачен
↗файл, който се казва soft demo. Изглежда
↗обещаващо.
↗Съответно имаме подпис на софtтуни
↗екипа. Дори виждам отдолу, че а е
↗листнат уебсайт,
↗който изглежда това си е стандартният
↗софt уни сайт. На първо четене няма от
↗какво да се притесняваме. Така че
↗виждаме, че искат да ни предоставят
↗безплатни кредити за курсове. Ако
↗изгледаме следното демо,
↗а защитено е със следната парола 1 2 3 4
↗доста базова и съответно след това
↗трябва да изпрати имейл и така нататък.
↗Като цяло изглежда нали валидно на първо
↗четене.
↗Нека да свалим този атачмент.
↗Съответно ще го отворим.
↗И отиваме на нашия десктоп.
↗Въвеждам паролата. Спомняме си 1 2 3 4
↗и ето го демото. Окей, слагаме го тук.
↗Има си иконка на Softare University и
↗всичко изглежда наред до момента. Преди
↗да активирам съответно демото, искам да
↗ви покажа ето на десктопа имам така
↗няколко важни за мен документи с
↗примерно с акаунтите ми, нали, с
↗паролите ми. Съответно ето secюрити
↗кодове от банката като цяло, ето email
↗credentials, неща, които за мен са
↗изключително важни
↗и
↗ги имам на своя десктоп. Така че да,
↗нека да пуснем демото всъщност, да видим
↗какво се случва.
↗Това, което забелязвам веднага, е, че
↗изскачат някакви прозорци, които ни
↗казват, че сме били хакнати на практика.
↗Тук дори в малък шрифт се вижда, че
↗важните документи, които сме имали, са
↗били изтрити. И ако се върнем към
↗десктопа, всъщност наистина виждам, че
↗моите документи ги няма. А дори ако
↗вляза в кошчето, то е празно, няма да
↗мога да ги възстановя.
↗Така че ето как чрез един фиishнг имейл
↗може да се заразите, нали, съответно
↗прочитате навсякъде всичко изглежда
↗легитимно, а и без да инвестираме на
↗практика да разгледаме малко по-отблизо
↗файла, просто го рънахме и загубихме
↗своите важни файлове. Така че ето ви а
↗най-честият метод на разпространение.
↗Окей. Ами сега нека пък да го разгледаме
↗от defensive Security перспектива.
↗Тоест, вече ще започнем със самия
↗анализ.
↗Както споменах, ще ви бъде предоставено
↗това демо, ако някому е интересно да
↗следва така всички стъпки, за да го
↗анализира. Ще ви покажа а ще използваме
↗sis internals, Power Shell за static
↗Dynamic analy и така, нека да започваме.
↗Ще си отворя един
↗PowerShell пром тук малко ще зумна, за
↗да се вижда по-добре.
↗Мисля, че така се вижда. Окей.
↗Съответно ще отида в desktop
↗директорията, където е самият
↗и ще използвам един tool, който се казва
↗strings. Отново на SIS internals, нали?
↗Съответнокваме
↗го по следния начин. Сега по принцип
↗може да достъпите и SIS Internals чрез
↗Web browser браузъer. Тоест, ако ние
↗напишем live.com
↗com. Ето оттук също може да го
↗достъпите. Имате опцията да го достъпите
↗директно и през File Explorer тоест нали
↗като Network Share
↗по този начин.
↗Това отнема малко време, но да, това
↗всъщност е единия от методите.
↗А,
↗но сега това, което ние ще направим
↗директно през Power Shell, ще invнем
↗string dx и съответно ще изберем демото
↗и а ще се опитаме със strings да
↗екстрактнем това, каквото се съдържа в
↗самия executable. Потенциално може да е
↗срипt. Сега ще видим какво е точно.
↗Окей, нека да започнем.
↗Така, започваме с live.c CC Internals
↗директно може после от презентация също
↗да копирате и командите, когато вие
↗работите с с тези toлове. Съответно в
↗нашия случай ще използваме strings.txy.
↗Избирам
↗софто ни demo
↗и искам в maware contents. Може директно
↗текстов файл. Може тук да направим
↗предикшъ. Потенциално това може да е
↗срипt. А от действията предполагаме, че
↗е скрипт. може директно да му дадем PS1
↗като extensшъ за Power Shell и съответно
↗цъкаме Enter, изчакваме,
↗правим една проверка и виждаме
↗contents.ps1.
↗Окей, нека да видим какво успяхме да
↗екстрактнем.
↗Може да използвате а
↗някое ID, например Visual Studio, да го
↗прегледате. Може директно в Power Shell
↗да го прегледате, може дори и с базов
↗Notepad просто, а нали ето така това е
↗методът през през Power Shell. Може и с
↗douбъл клик директно в Nepad, но а
↗понеже има и по-добър color coding, ще
↗го отворим с Visual Studio Code.
↗През Visual Studio Code може да си
↗инсталирате Power Shell като extension и
↗съответно ще имате този така color
↗codдинг и функционалност.
↗На първо четене виждам от strings,
↗съответно, че има някакъв disclaimer.
↗This problem can be run in DOS mode.
↗Окей, продължавам да скролвам надолу. За
↗момента няма нищо интересно.
↗Тук виждам обаче дори ето тук вдясно се
↗забелязва, че имам Power Shell
↗Invocation. Съответно имаме някаква
↗encкодната команда,
↗която на първо четене не е в Human
↗readable формат. Именно тук говорим за
↗някакъв encodдинг. Според моята
↗експертиза това е base 64 encoding.
↗Ако не сме сигурни, може и в Google да
↗напишем types of encoding или ето ви
↗един страхотен пример как може да питате
↗асистента какъв е този encodдинг, за
↗да нали да се справим да го декоднем. Но
↗сега ще ви покажа ние как може да
↗използваме един популярен.
↗копираме си съответно ето селектирам
↗цялото нещо, го копирам
↗и ще използваме така наречения cyberше.
↗Интересен факт за Cyberше. Разработен е
↗от UK Intelligence и Security Government
↗Agency. Като цяло може да използвате
↗Cyberше освен закодин и да
↗аенкодвате като операции. Съответно тук
↗най-популярните ги имате автоматично
↗добавени във TAB. Съответно имате секции
↗за неworing, а daytime, нали,
↗екстрактори, общо взето имате а различен
↗набор от а от операции. Съветвам ви а да
↗го използвате, когато разглеждате, да
↗речем, офскирани скриптове, коднати
↗скриптове и така нататък. Така, ние
↗предположихме, че е base 64. Това, което
↗ще направя, е да взема from base 64
↗и съответно ще добавя самият а
↗inputт. Виждате, доста е дълъг, към
↗почти 10 000 рактъра. И отдолу виждам
↗вече започва да се появява някакъв
↗output. Окей, страхотно. Имате
↗възможността да го сейвнете в outp а
↗като файл директно. Може и да го
↗копирате. Нека го копираме.
↗А и ще отидем на десктопа и тук ще взема
↗един примерно текстов файл.
↗Ето, поставям го. Окей, вече това
↗сигурност е human readable формат. Има
↗някакви команди. Сега ще разгледаме и
↗подробно.
↗Ще го кръстим
↗примерно Myware Coded
↗и ще му сложим Power Shell extension
↗one.
↗Така казва ни, че може да бъде unusable,
↗ако променим е-на естествено,
↗съгласяваме се. Поставям го тук отдолу и
↗отново си го отварям с Visual Studio
↗Code. Сега ще видите колко по-лесно се
↗вижда. Добре. А първият статичен метод,
↗който използвахме, видяхте, нека да
↗направим едно кратко summary.
↗Ползвахме string, за да екстрактнем
↗контента. Видяхме, че имамеднат скрипт.
↗Успяхме да го декоднем чрез cyberшеf и
↗аа съответно
↗сега ще продължим като анализираме
↗ръчно, тъй като това е част от
↗статичният анализ, ако може да четем
↗Powerhell, а може да анализираме ръчно
↗самия код.
↗Виждам в началото това е софtни fake ma,
↗който триво документи и виждам, че е
↗добре сегментиран. Има коментари отгоре.
↗Примерно тук имаме за променливите със
↗съответните пътеки. Тоест имаме а декто
↗пата. Виждаме, че съответно взима нашия
↗десктоп падad. Вече имаме и temporary
↗pad, който е в tempра. Изглежда имаме
↗директория, която се казва soft uni fake
↗malware. Ето това е нещо, което после ще
↗е интересно да прегледаме с вас.
↗И тук всъщност от темпата, всъщност от
↗тази променлива самата директория има и
↗файл, който се казва.txt
↗и виждам, че има инициализирана
↗променлива за startup пад, тоест от
↗отъпдейта. А виждаме, че в startup а се
↗добавя soft uni fakeemware.ps1 script.
↗Предполагам това е чистият скрипт. За да
↗не знам нали сега ще продължим с
↗анализа, но това е един от първите
↗индикатори за persistнс механизъм.
↗Отдолу имаме а environment preparation.
↗Тук изглежда зачиства стария кфайл.
↗Съответно след това започва да добавя в
↗log файла, кога е бил стартиран, като
↗взима датата при инициализиране на самия
↗скрипт и съответно ето какво се описва.
↗Scanning desktop for doc x files, тоест
↗сканира десктопа за Microsoft Word
↗документи.
↗Отдолу вече имаме логиката за File
↗Delion, тоест най-вероятно това е
↗нещото, което изтри нашите файлове.
↗Виждам, че отново имаме променлива,
↗която е doc x files и съответно от
↗десктоп пътеката, която видяхме по-горе,
↗филтрира и търси екстеншъни, които са на
↗Microsoft Word като документ
↗и отдолу имаме forage цикъл, който търси
↗всеки файл, който на практика има такъв
↗тип ешън.
↗Премахва го. Виждаме и Force като
↗параметър
↗и съответно
↗добавя в log файла, че успешно е изтрил
↗еди кой си файл. И съответно имаме
↗някакъв eror handling, а който ако не
↗може да изтрие файла поради една или
↗друга причина, ще го запише. Окей,
↗виждаме execюшъ на
↗всъщност cmd прозорците, които видяхме.
↗Имайте предвид, това е така основна
↗техника, която се вижда и при Scareware,
↗така наречения Scareware, той се опитва
↗да уплаши потребителя, особено ако сте
↗стандартен потребител и видите такива
↗попъups, нали. Тук говорихме малко и
↗заal engженериing, но да, тук изглежда
↗имаме различните позиции, защото
↗видяхме, че са на различни позиции,
↗нали, на десктопа. Съответно имаме for
↗цикъл, който итерира до пет. Именно ние
↗имаме пет cmd прозореца.
↗И съответно в темп падата, който видяхме
↗преди малко, който именно е
↗soft uni fake maware, изглежда се
↗добавят ак долу на бат, като съответно
↗според всяка итерация, да речем 0 1 2 3
↗4 ще добави 5 бат файла. Окей, тук вече
↗предполагам това е
↗askки визуализацията, че сме били
↗хакнати. Да.
↗students important documents have been
↗deleted.
↗И съответно а отдолу виждаме и процеса,
↗който стартира а cmd
↗прозорците. На практика даже тука имаме
↗някакъв слип, който позволява да се
↗инициализират. Окей. И така, общо взето
↗тук това долу ги мести в различни
↗позиции.
↗Окей, така. Продължаваме.
↗Отново имаме някакъв if statтмен, който
↗мести самите позиции. Ето positions left
↗и така нататък.
↗Нищо по-интересно не бих казал в тази
↗част. Тук имаме нещо интересно вече,
↗което спотнахме от самото начало. Имаме
↗потенциален persistance механизъм, тоест
↗виждаме, че имаме copy itъм като функция
↗и съответно в стартъп пада, който беше
↗инициализиран а на практика ето тук
↗по-горе,
↗ето виждаместап пата
↗се добавя аа самият скрипт, както
↗видяхте и тук също в logфайла се записа
↗copy to startup folder. Добавя се work
↗entry след завършването на скрипта. И
↗тука има и някакъв антивирус
↗triggering behavior като симулация.
↗Интересно. В
↗system driver се опитва да запише
↗някакъв SVC host update, който всъщност
↗като contentт изглежда вътре е просто
↗празен. Има disffect executable и
↗изглежда това го добавя и вк файла
↗отново.
↗Окей, страхотно. Ами виждате около почти
↗200 реда код успяхме да го разшифроваме,
↗нали? Определено тези коментари ни
↗помагат. Така съм го сегментирал, за да
↗може и вие впоследствие да се
↗ориентирате.
↗А, но нека да продължим с тичния анализ.
↗Бих искал да видя
↗а в
↗папката съответно тази директория. Как
↗мога да го направя? Windows плюс Run,
↗съответно процентно деление.
↗Натискам окей.
↗Добре. Продължавам надолу,
↗докато не успея да намеря оп, ето го
↗soft fake
↗добре. Exекютнато в 805. Тогава се е
↗появил.
↗Отваряме го и ето ги четирите бат файла.
↗Все още няма да рънвам нищо, понеже сме
↗стигнали до статичния анализ, нали, не
↗сме стигнали до динамичния анализ, но
↗ако отворя този бат файл, предполагам,
↗че ще се появи някой от тези прозорци.
↗Имаме logте text файл, който а него без
↗проблем според мен може да прегледаме,
↗да видим всъщност какво има в него.
↗Видяхме и самият скрипт, че записван
↗неща, кога е бил стартиран, какво
↗сканира и всъщност ето това вече са
↗нашите файлове, които изчезнаха. B
↗security кодовете,
↗моите пароли и така нататък. И ето
↗виждаме, че успешно се е копирал в старп
↗фолдера. Това, което може да направим
↗ето дори от W файла мога да копирам
↗самия пад. Идвам в fileа Explorerра,
↗даже тука заради Cis Internals
↗и в startup folder виждам soft uni
↗fakeemer.ps1.
↗Изглежда наистина
↗се е копирал тук. Допълнително ще
↗разгледаме и с друг tool на Sis
↗Internals Auto runs как може да разкрием
↗такъв типс механизъм, освен че го
↗направихме сега статично.
↗Окей. Така.
↗Добре,
↗сега продължаваме със статичния анализ.
↗А
↗съответно ще започнем да разглеждаме а с
↗Power Shell как може да видим а локално
↗системата да извлечем хеширащия а с
↗хеширащия алгоритъм с съответнияш на а
↗нашия executable. Тук съм ви давал така
↗всички полезни команди. Ами добре, нека
↗се върнем към Powerhell.
↗Това, което може да кажем, е get file
↗hash и съответно да избера soft
↗m exe. Ако не задете параметър за
↗алгоритъм, ето ще го рънна директно по
↗defult ви дава SH 256, което така е един
↗от най-популярните хиширащи алгоритми.
↗А, но ако искате друг тип кеш да
↗извлечете, съответно му казвате
↗алгоритъм. Примерно може да кажем едно
↗примерно също 512. Ето виждате за
↗буквално за секунди ги извличаме. Може
↗да кажем примерно и MD5.
↗За какво ни спомагат хеширащите
↗алгоритми? Всъщност конкретно тук
↗говорим за хешовете аа при а самите
↗файлове. Хешът е нещо, което е уникално,
↗така като подобно на на digital сигнара
↗за файла.
↗Ако копирам този ш, спомняте си virus
↗total. Ето сега ще отворя Virus Total.
↗Тук
↗виждате във Virus Total ми казва, че
↗мога да анализирам с пиша файлове и ако
↗предоставя нещо конкретно, мога да
↗предоставя самия файл, но тук отгоре
↗мога да дам директно и хеш. Окей, нека
↗да дадем хеша-а.
↗Така, за този хеш нищо не излиза. А
↗споменах ви, че това е къстъм който съм
↗разработил специално за нашия семинар.
↗Все още не съм го събмитнал. Ако искате
↗след
↗семинара може да направите различни
↗събмишъни в Any run sandbox съответно
↗virus, да видим дали ще има detection
↗score. Все още не съм го направил, тъй
↗като искам да имаме малко или много а и
↗а антивирусъion,
↗въпреки че имаме някакъв simмулеation. В
↗крайна сметка Windows Defender виждате
↗ми е активен, нали?
↗И все пак мога да а в последствие, след
↗като направите събмишън след семинара а
↗да разгледаме потенциално как ще се
↗развие, дали ще имаме различни
↗детекшъни, да видим различните sandbox
↗toлове какво ще кажат по темата, но
↗малко по-късно ще ви покажа как да
↗видите и един наистина малишахш, така че
↗не се притеснявайте, ще видим как
↗функционира и тол в същността му.
↗Добре, нека се върнем. А така, освен
↗това, което ви показах за различните
↗алгоритми, нали, тук не добавих
↗единствено само показа допълнително за
↗SH 512, но това, което може да направите
↗е да използвате Power Shell, да
↗извлечете метаданните. Имайте предвид
↗конкретно за нашия къстъм няма да има
↗толкова полезни метаданни и структури,
↗тъй като няма така отделни версии, но ще
↗ви покажа как може да го използвате за
↗друг тип. А естествено може да
↗използвате и get content като функция,
↗за да извлечете самия контент на скрипта
↗аа без да се налага а да го достъпвате
↗директно. Тоест, ако имате някакви
↗опасения, че ако го отворите в някакъв
↗едитър нещо може да се случи, може да
↗използвате и това. Окей, нека да а да
↗направим следното нещо.
↗Така, сега ще кажем get content и
↗съответно ще изберем сото ни demo exе
↗и а ще му кажем да го форматира като
↗лист, за да може да го видим по-добре. А
↗не, всъщност по-скоро първо ще а първо
↗ще проверим метаданните. Исках да кажа
↗малко избързахме с една стъпка, така че
↗аа да get item, съответно задаваме а
↗софто ни demo exе и ще го форматираме
↗като лист. Така че get item
↗и ще му кажем да го форматира като лист.
↗Окей, пак казвам, ако си имате работа с
↗истински ма, тук ще имате малко повече
↗данни, които ще може да видите, но
↗съответно тук виждаме самия пад, нали,
↗парен падата, а childне name- какъв е, а
↗на практика дали е директория, нали,
↗изтейър. Тук имаме false като bullin, а
↗имаме версията internal name, original
↗file name. Това ако някой по-дvance m да
↗са различни стойности. Виждаме file
↗version, съответно нулева версия,
↗product file description, няма абсолютно
↗нищо. Language new
↗имаме съответно а саймия файл. Тук
↗конкретно при нас може би ето
↗по-интересно последно кога е бил
↗достъпен. Тоест, ако това е нещо, което
↗е ongoing, ние тук може да го спотнем с
↗а
↗на практика с извличането на тези
↗метаданни. може да видим последно кога е
↗бил едитнат. Ето на 12 юни изглежда е
↗последната версия била създадена за този
↗аа файл, който конкретно разглеждаме в
↗момента и съответно дали има някакви
↗атрибути, нали, и така нататък. Ето това
↗е а полезна команда, която може да
↗използвате от Powerhell. Сега вече се
↗прехвърляме към get content. А конкретно
↗ще видите как може примерно с get
↗content,
↗съответно да кажем софtто ни е може да
↗търсим аа например вече от статичния
↗анализ, който направихме видяхме, че има
↗persistнс механизъм, видяхме, че има а
↗някакъв кфайл, но потенциално
↗представете си, ако имаме работа с
↗файл, който не е 200 реда, кодът ми е 20
↗000 реда код или 200 000 реда. код много
↗по-лесно с Power Shadellow може директно
↗да извличаме самия контент. Тоест това,
↗което мога да кажа е примерно find
↗string и да кажа а примерно в нашия
↗случай видяхме, че има persistance
↗механизъм. А мога да му кажа ето
↗примерно startup фолдра. Оп, секунда.
↗Аа
↗само че а да, тук объркахме. Не, не, не
↗трябваше на executable, ами на самия
↗decoded scриpt, който направихме. Така
↗че просто бързината съм цъкнал tab, така
↗че get content. Имаме, това е contents,
↗така че на нас ни трябва decoded и вече
↗може да кажем find strick, а и примерно
↗ще кажем startup.
↗Ето потенциално, ако имахме 20 000 реда
↗код, ами с get content директно
↗извличаме ето променливата, която
↗задава самият startup folder. Ето го и
↗самият PowerShell script.
↗Виждаме някаква функция за copy item,
↗където се копира. А и на практика
↗виждаме и в L файла, където а на
↗практика добавя и този ред. Окей. Друго
↗какво? Ето, примерно за L файла може да
↗кажем. Може да видим потенциално дали
↗има някакъв логинг механизъм. Ето отново
↗по същия начин виждаме темпата. Аа може
↗на практика да използваме
↗каквото искаме, нали, като ключови
↗думички в този случай. Аа но това
↗определено ще ви е полезно, ако работите
↗с по-големи файлове.
↗И другото, което е и за fileа contents
↗тук съм давал полезно. Примерно може да
↗кажем като параметър съответно ето total
↗count. Примерно в нашия случай имахме
↗200 реда. Ако не искам да отварям всички
↗200 реда поради някаква причина, нали,
↗примерно по екстратиs,
↗мога примерно да кажа дай ми първите 20
↗реда и съответно ето виждаме директно ги
↗извлича и ги позиционира тук, нали. По



