Уебинар

Анализ на зловредния софтуер: Съчетание на човешка експертиза, защитни системи и AI

Николай Петканов (Трейнър; SOC инженер)

Семинар за анализ на зловреден софтуер: видове malware и начини на разпространение, статичен, динамичен и хибриден анализ, както и използването на изкуствен интелект в процеса. Разгледани са и инструменти за защита и мониторинг (SIEM, EDR/XDR, next-generation firewall), а накрая има живо демо, в което лекторът декодира base64 PowerShell команда с CyberChef.

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

Тема: Анализ на зловредния софтуер: Съчетание на човешка експертиза, защитни системи и AI
Курс: Анализ на зловредния софтуер: Съчетание на човешка експертиза, защитни системи и AI
Трейнър: Николай Петканов
Дата: 22 юли 2025

Научете повече за Software University: http://softuni.bg.

Следете за нашите курсове, семинари и обучения във Facebook: http://fb.com/SoftwareUniversity

Описанието е на Software University (SoftUni).

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗Здравейте на всички.

↗Надявам се чуваме и се виждаме.

↗Така,

Покажи целия препис — още 1997 абзаца (~11 428 думи)

↗благодаря ви, че се присъединихте на

↗днешния семинар,

↗който ще е на тема анализ на зловредния

↗софтуер. Аз се казвам Николай Петканов и

↗след малко ще се представя малко

↗по-подробно.

↗Нека да започнем с нашата презентация.

↗Именно ще си говорим за анализ на

↗зловредния софтуер или на английски

↗език, така наречения analysis.

↗Ще разгледаме следните точки, като а

↗разбира се ще направим кратко въведение

↗към това какво е Maware.

↗Ще разгледаме основни типовеare

↗и malли софтуер, за да може да се

↗запознаете и да научите малко повече

↗информация.

↗Разбира се, основната тема за днес как

↗да анализираме един MAWare. Ще

↗разгледаме различните техники, като ще

↗преминем през статичен, динамичен анализ

↗и хибриден апроachч. И разбира се доста

↗популярна тема, а как може да използваме

↗AI или изкуствен интелект при такъв тип

↗анализ.

↗Също ще ви дам малко повече информация

↗за инструменти за превеншни и defense и

↗също така какви стратегии и съвети може

↗да използвате, за да се защитите от

↗потенциален malare. И в това число

↗включваме и така системи, които са за

↗real time мониitринг и automated

↗incident response.

↗Като последна точка аа ще издам, че

↗имаме едно live демоo, което е всъщност

↗cъмare, а който с вас, след като научим

↗малко повече по тези точки, ще се

↗опитаме да го анализираме заедно.

↗Ако имате въпроси, разбира се, може да

↗се присъедините към Слайдо, а съответно

↗използвайте следния ха#г семинар.

↗Предполагам може и на самия стрийм да

↗имате бутон, а ще се радвам да отговоря

↗на вашите въпроси.

↗Малко повече за мен. Казвам се Николай

↗Петканов и съм сок инженер, а в голяма

↗корпорация. Имам над пет години

↗професионален опит в IT индустрията,

↗като така моят опит е в различни

↗аспекти, а както програмиране, така и

↗cyбер security и също така Network

↗security. Това са така моите а основни

↗умения.

↗Работил съм с различни

↗обектноориентирани езици, основно със

↗C#ARP

↗като фреймърси ASP иNET

↗и скриптовите езици. Като цяло съм се

↗занимавал малко с JavaScript, с Python.

↗Съответно имам опит и с бази данни, а и

↗така обширни познания по Securюрити

↗системи, които са за системно и ръжово

↗мониториране. Разбира се, тук включваме

↗CM endpoint detection and response CDR

↗XDR системи и съответно а защитни

↗системи като тип firewall, next

↗generation firewall и така нататък.

↗Първата точка, която ще разгледаме днес,

↗всъщност да направим едно въведение към

↗какво е това и какви са различните

↗методи на разпространение. Някои от тях

↗може да са по-познати за вас, но нека

↗разгледаме

↗какво всъщност е зловредният софтуер.

↗Ами вече оттук натам ще го наричам

↗основноare. Това е всяка една програма,

↗а всеки един софтуер, файл или код,

↗който всъщност е създаден да навреди на

↗вашата система или да предостави

↗потенциален неоторизиран отдалечен

↗достъп на а различни attackers. Ще ги

↗наричаме или хакери, или attackers.

↗Съответно така основни цели са, както

↗споменах, да наруши оперативния процес

↗на вашата система, но това, разбира се,

↗не изключва кражба на данни, а финансови

↗измами и много често дигитален шпионаж.

↗Когато разгледаме различните типове, ще

↗разберете в кои подкатегории изпадат.

↗Разбира се, освен като индивидуален

↗потребител, може да афектират и големи

↗бизнеси корпорации критични

↗инфраструктури, като малко по-късно ще

↗разгледаме примери, а например болници,

↗училища, правителствени организации,

↗разбира се, всичко зависи от типа.

↗Основное

↗оперира

↗без позволението на потребителя. В някои

↗ситуации,

↗както ще разгледам малко по-късно, се

↗налага всъщност и действие от

↗потребителя, но основно оперира без

↗неговото знание.

↗Има някои типове имат характеристиката

↗за persistance механизъм или това е

↗характеристика, която те оставят на

↗вашата система незабелязано и могат да а

↗да речем да предоставят remote access

↗или отдалечен достъп на хакерите в дълъг

↗период от време, без дори вие да

↗разберете, че сте били инфектирани.

↗Разбира се, а има и в някои случаи, в

↗които а

↗се появяват на на десктопа и съобщения,

↗които уведомяват юзъра, че е бил хакнат,

↗но ще разгледаме защо след малко. И

↗разбира се, както споменах, не винаги аа

↗цели на момента да нанесе вреди.

↗Раличните типовеare основно имат

↗persistнс механизъм, тъй като е по-добре

↗за един хакер да има а по-дълъг достъп

↗до вашата система. Така със сигурност

↗може да нанесе повече вреди.

↗Методи на разпространение. Ами това е а

↗така единственият а най-популярен метод,

↗който може би а всички сме чували.

↗Фишинг мейлите.

↗Това е една тема, която според мен

↗винаги ще остане изцяло вързана и с

↗мауерите. Все пак фишинг мейлите са може

↗би най-основният метод за

↗разпространение. Те може да съдържат

↗прекачени файлове. Предполагам всички

↗сме виждали основната структура на един

↗имейл.

↗Обаче този прекачен файл може да се

↗окаже иare, разбира се, също а фиishнг

↗мейлите основно съдържат и линкове,

↗които потенциално може да са malishс.

↗Именно отново зловредни линкове, които

↗при интеракция с тях пък могат дори да

↗няма прикачен файл, те да се опитат да

↗свалят файл на вашата система, който се

↗оказва.

↗Друг много разпространен метод, бих

↗казал и в нашите ширини, е когато

↗използваме аа пиратски или кракнати

↗апликации. Тоест, ако да речем свалим

↗някоя програма, която на първо четене

↗смятаме, че е валидна, може да се окаже,

↗че всъщност това е прикрит и ние

↗ефектираме нашата система без дори да

↗подозираме.

↗Тук съм описал и компроментирани а

↗уебсайтове, тоест може да е валиден

↗уебсайт, който сте посещавали преди, но

↗поради една или друга причина бива

↗компрометиран. А също така може и да е

↗директно Малишас уебсайт, който е

↗разработен точно с тази цел да ви зарази

↗сware.

↗Бих казал, че по-рядък метод, вече не

↗толкова често срещан, е а методът на

↗разпространение чрез USB устройства или

↗друг тип removable storage. Аа но

↗разбира се това не е изключено. Има има

↗го все още като use casйс, но бих казал,

↗че че е доста по-рядко, да речем, ако го

↗сравним с фишинг мейлите със сигурност.

↗така наречените Drive by Downloads,

↗разбира се, заслужава си да се споменат,

↗защото

↗това е малко по-напредната техника, но

↗дори когато ние браузме в интернет,

↗тоест застъпваме различни сайтове, ако

↗самият сайт е компроментиран,

↗потенциално може а да има тази техника

↗за drive by download и без нашето знание

↗отново да бъдем заразени сware.

↗Друг метод, който е много популярен, а

↗fakeтеch support и а често това се

↗получава заради тези popпs или реклами,

↗които виждаме в повечето сайтове. А

↗методът се наричал engнеринг, тоест това

↗кара основно потребителя да без да се

↗замисли получавате, да речем, попъп, че

↗вашата система е била инфектирана сware.

↗Разбира се, тя не е, но вече ако

↗достъпите самия popup, потенциално може

↗да се свържете с fakeте support, а които

↗пък всъщност в последствие да инсталират

↗на вашата система. И заради това social

↗enggenнеринг бих казал, че е комплексен

↗метод, но определено е валиден US casй.

↗А също друг тип бих го вързал дори и към

↗фиishшинг мейлите, но инфектирани

↗документи. Представете си, ако свалим а

↗инфектиран документ, който може да е

↗Microsoft Word документ, Excel документ,

↗PowerPoint и така нататък. потенциално,

↗ако са инфектирали, да речем, с като

↗техника malous macros в Microsoft Word,

↗може отново да инфектираме нашата

↗система сware.

↗И разбира се не на последно място,

↗въпреки че е последна точка, това са

↗експлойтите на софтуерни уязвимости.

↗Именно софтуерните уязвимости това са

↗vulnerнерабилитита.

↗Ще разгледаме в примерите след малко

↗защо е важно да пачваме редовно и а

↗когато има уязвимости на нашата система,

↗ние да се подсигурим, че а ще имаме

↗securриity

↗updated версия, за да

↗се предпазим отware.

↗Така, бих искал да ви предоставя един

↗пример аа за най-така популярния метод

↗на разпространение, именно фиishнг

↗мейла. Нека го разгледаме с вас. А тук

↗отгоре виждаме логото на Softare

↗University.

↗От дясната страна виждаме, че е от Soft

↗Unisпоort тима, като съответно виждаме и

↗техния имейл. На първо четене с големи

↗червени букви виждаме, че изисква

↗действия от нас, защото има suspicious

↗сайте, тоест някой се опитва да достъпи

↗нашия акаунт и а с обръщение към нас

↗виждаме, че нашият софтуер акаунт е бил

↗достъпен от ново устройство. А и доста

↗странна локация виждаме New York USA.

↗Съответно, ако това не сме ние, няма

↗нужда от действие. Това е типичният

↗Social engженеринг метод, за да прикрие,

↗че това потенциално е Fishhing Maмеil.

↗Но все пак, ако не разпознаваме тази

↗активност, което всъщност това е

↗случаят, аа трябва да свалим secюрити

↗кодове, които да използваме и да защитим

↗нашия акаунт.

↗И съответно, ако това ни изглежда като

↗валиден имейл, в момента може би вече се

↗досещате, в който натиснем download

↗security codes, потенциално ние сваляме,

↗който започва да инфектира нашата

↗система.

↗Бих искал да обърнете внимание горе

↗вдясно как може, оставил съм така един

↗като а малък хинт как може да спотнем а

↗потенциален фиishнг mail. Виждате,

↗домейнът на softто ни всъщност не е с о,

↗ами е с нула. Това е нещо много важно.

↗Винаги, когато отваряте своите мейли,

↗преди да сваляте каквото и да е,

↗прикачени файлове, да отваряте линкове,

↗уверете се, че те са безопасни.

↗Направете няколко допълнителни проверки

↗и чак след това

↗правете допълнителни действия, свързани

↗с фиishнг мейла.

↗Сега ще си поговорим за различните

↗типовеare, като няма да изпадаме в

↗дълбоки подробности за всеки един

↗отделен метод, тъй като може да се

↗проведе семинара, смятам, за почти всеки

↗един от типовете, но разбира се трябва

↗да се запознаем, преди да ги анализираме

↗с така по-основни типове.

↗Като първо ще си поговорим за RANSAR.

↗Какво е RНА? Това е тип ма, който а е

↗изключително опасен. Той всъщност

↗скриптира файловете на вашата система.

↗дори в някои случаи може да криптира

↗цялата ви система. И всъщност този тип

↗Myare се използва а за изнудване на

↗потребители, а цели компании,

↗организации и така нататък. Сега ще

↗разгледаме примери и малко по-долу, но

↗да, като цяло аа цели да криптира

↗чувствителни файлове и жертвите аа имат

↗лимитиран период от време, в който

↗трябва да направят плащането,

↗тъй като аа

↗в повечето случаи огромни организации

↗биват инфектирани от RAN Someware.

↗Представете си, това може да ги а извади

↗извън бизнеса, тоест те да не са

↗опереationalш за дълъг период от време и

↗често това струва доста повече на една

↗компания аа

↗да се възстанови от беп или съответно да

↗работи върху изграждането изцяло на

↗своите системи, отколкото да заплати

↗един RНЕare аа демант. И съответно

↗повечето runеare групировки, тъй като

↗все пак трябва да спазват и своята

↗репутация, а защото представете си, ако

↗всички плащаха и те не предоставяха така

↗наречените декриптиращи ключове или

↗декриптори, нямаше да аа нямаше да има

↗целият процес с ексторшъна. Така че да.

↗И също така тук съм описал, че някои

↗някои варианти могат да ексфилтрират

↗вашите данни. Тоест, освен, че ги

↗криптират в последствие, предварително

↗те биват откраднати. Може да е с цел да

↗ви заплашат, че ще ги продадат в тъмната

↗мрежа, нали, в Dark Web. И съответно тук

↗има и така наречения double extortшъ или

↗двойно изнудване. Тоест един път плащате

↗за за декриптирането, втори път може да

↗се наложи да платите а за това да не

↗бъдат продадени вашите файлове и да не

↗бъдат ликнати. Както описах,

↗основни

↗така мишени са чувствителни организации

↗като болници,

↗училища, правителствени организации и

↗много големи корпорации. Представете си,

↗че а имаме, да речем, болница, която

↗давам ви USйс, а има файлове, в които

↗записват своите пациенти.

↗Ако потенциално болница, болницата като

↗заведение бъде криптирана с runware,

↗всички тези файлове няма да могат да

↗бъдат достъпни. Тоест operational

↗структурата на тази болница спира за

↗някакъв период от време и съответно тук

↗отново говорим за лимитираното време,

↗тайпрешъра, който имат и трябва да да

↗заплатят определена сума, а защото тук

↗може да се рискува човешки живот и така

↗нататък. Също

↗аа правителствените организации все пак

↗това е а предсъвет министерства, ако се

↗случи така, че бъдат криптирани важни

↗файлове, данни, които са а на government

↗level, съответно, разбира се повечето

↗решения, които биват взети, е да бъде

↗заплатен самият Рансъм.

↗Тук бих искал да добавя, че а основно

↗плащанията се извършват чрез

↗криптовалути. Тоест вие сега ще

↗разгледаме и пример как оперира един run

↗самare, но може чрез заплащането чрез

↗криптовалута, тоест криптоуallлетите са

↗изключително

↗untraceable, тоест трудно са проследими.

↗Може да направите една съпоставка, ако

↗размяната на средствата се случи на

↗живо. Разбира се, а властите много

↗по-лесно могат да открият групировката,

↗нали, съответно хакерите, но чрез

↗криптовалути е почти невъзможно да бъдат

↗проследени. И тук като важна точка съм

↗добавил за reputational Impact. За

↗operational вече дискутирахме, но

↗представете си, ако имаме голяма

↗корпорация, която потенциално а бъде

↗криптирана. Вие ако бъдете техен клиент,

↗тоест те сторват вашите данни, а лични

↗данни, съответно платежни методи, дори

↗ако държите финансови средства в една

↗компания, ако всичко бъде криптирано,

↗това е много лошо за тяхната репутация.

↗Това говори, че имат много слаба защита.

↗И съответно доста клиенти се оттеглят в

↗последствие. Като примери във всяка така

↗секция ще ви дам примерчета, които може

↗да разгледате при интерес допълнително

↗след семинара. Съм дал накрай. Може би

↗повечето сме чували

↗за този тип runare, съответно logbit и

↗ma.

↗Сега ще разгледаме един пример. Няма да

↗влизаме в дълбоки детайли, но спомнете

↗си, преди малко си говорихме за метод за

↗разпространение, именно exploitation.

↗В този случай имаме пет основни стъпки,

↗като в първата стъпка виждаме а самият

↗ransеare как се появява на самата

↗система именно чрез експлойт на

↗софтуерна уязвимост. И тук виждаме аса.

↗Това всъщност се опитва да се прикрие

↗под формата на легитимен Microsoft

↗процес. Във втора стъпка също го

↗виждаме, нали, Microsoft SEVC.txe и

↗съответно вече в третата стъпка виждаме

↗дропъра, тоест самият ransomware файл,

↗който прави encриption. Все още се

↗нарича и encриpt.

↗Допълнително може да бъдат дропнати

↗компоненти

↗за съставянето на самия конфиг на

↗самомура, съответно декриптора, който

↗естествено бива предоставен чак след

↗плащането на откупа и Ransм Node, в

↗който представете си Ransм Note е след

↗като биват криптирани всички файлове,

↗получавате един RANSъм Node с а примерно

↗адрес за крипто портфейла, който трябва

↗да извършите плащането и нали в

↗последствие ви се предоставя ключ Като

↗резултат в пета стъпка виждаме

↗енкрипнати локални shred файлове.

↗Например таргетирани са тук 176 фай

↗екстеншъ като екстеншъ бива променен

↗внакрай и съответно вие не може да

↗достъпвате повече вашите файлове освен

↗ако нямате backup или освен ако не

↗заплатите откупа.

↗Следващ много популярен а вид това е или

↗троянски кон. Предполагам повечето сме

↗чували за троянския кон. Какво е това?

↗Ами това е реално, който се представя на

↗легитимен софтуер, а именно използва

↗This guise като техника.

↗В общия случай ето тук се изисква вече

↗интеракция от потребителя. За да го

↗активираме, нека си представим, както

↗споменах, ако сваляте пиратски апликации

↗или кракните апликации, да речем, от

↗замунда, мислите, че сваляте оice пакет,

↗но всъщност, когато вие а използвате

↗истаъра, цъкате next, на практика може

↗да активирате троян икон на вашата

↗система. Така че ви съветвам а винаги се

↗старайте да използвате а легитимни

↗източници, когато сваляте даден вид

↗софтуер. В някои случаи троянският кон

↗може да бъде като дропър на друг типare,

↗тоест може да разпространява

↗още допълнителни видове, които ще

↗разгледаме и след малко.

↗И съответно

↗по-адванс троянските конове имат така

↗наречените remote access features или

↗отдалечен достъп, който може да бъде

↗предоставен на хакера. Тоест, в момента,

↗в който инфектира вашата система самият

↗троянски кон, а на практика дава

↗възможността за отдалечен достъп. Както

↗споменах тук вече аа може да е в bundlъл

↗с кракнат софtтуеър или fake

↗utilтиities.

↗не изключваме като механизми да

↗откраднат вашите данни, тоест

↗usзърнейми, пароли, имейл адреси и така

↗нататък. Дори някои по-аван trolls а

↗имат и характеристиката да спират вашите

↗антивирусни системи, нали, като цяло

↗защитните ви системи. Могат дори да

↗модифицират настройки на ниско ниво на

↗системата в в някои случаи.

↗Отдолу отново имате няколко примера.

↗Adware. Това е нещо, с което се

↗сблъскваме почти всеки ден, въпреки че

↗дали ще е в пълната му форма или

↗съответно преди да инфектираме нашата

↗система. Всъщност какво е това? Ако

↗инфектираме нашата система SADUare,

↗започват да се показват множество

↗реклами в който и да е уебсайт а да

↗влезем и който и да е почти браузър

↗използваме. Подвансъерите могат да

↗оперират на почти всички видове

↗браузъри. Съответно има достъп до нашето

↗Search History, има функционалността да

↗а прави така наречения tracking и

↗browsing habits и съответно

↗в общия случай трафикът, който вие

↗използвате често се пренасочва, за да се

↗генерира фалшиво AD rвен.

↗Adu тук за забавянето на и деградирането

↗на перформанса на вашата система. Ами

↗представете си, когато отворите няколко

↗Google Chrome tба, знаем, че отнема така

↗доста доста пространство от от

↗оперативната памет. А ако бъдете

↗заразени със adare, това може да се

↗удвои, да се увеличи, нали. Съответно

↗това е един добър индикатор, ако имате

↗high memory usage, да. А потенциално

↗може да сте инфектирани от Adware.

↗Отново популярен метод на

↗разпространение, безплатен и пиратски

↗софтуер. Имайте предвид, не винаги Adwar

↗е класифициран като Malish, а но се

↗използва за malas цели. По някой път, а

↗ако достъпите,

↗да речем, някоя от рекламите, генерирани

↗от Adwarра, директно може да започне да

↗сваля така наречените potentially

↗unwanted applications на вашата система.

↗Тоест това са нежелани апликации, които

↗те реално не са malas, но все пак

↗генерират така нареченото reве.

↗Spyware това е нещо, което а се използва

↗освен в киберпрестъпността, имайте

↗предвид и а от правителствени

↗организации. Може би сме чували доста

↗случаи, в които така аа големи държави,

↗да речем като пример може да вземем

↗Америка, Русия се обвиняват в дигитален

↗шпионаж. Ами Spyware всъщност е един от

↗маерите, които позволява точно такъв тип

↗функционалност. Основно събира

↗информация за вас без вашето знание.

↗Може да засича вашата комуникация. Може

↗да е чат комуникация, може да е видео

↗комуникация, може да мониторира според

↗зависи колко е комплексен Spywareе, но

↗може да мониторира почти всичко на

↗вашата система. И както споменах, нали,

↗колкото и да отричат някои

↗правителствени организации, също го

↗използват. аа в дигитален шпионаж на

↗така да наречем тяхната конкуренция.

↗Също в някои по-адванс методи,

↗които може да използвай е да предоставя

↗директно информацията, която събира за

↗вас към external сървъри. Тоест това

↗може да са така наречените комантен

↗control сървъри и всяка сензитив

↗информация, тъй като тя може да се

↗променя в реално време, бива изпращана

↗към хакерите.

↗Тук са описани. Ето. А давам ви един

↗пример. Троянският кон. Говорихме си, че

↗може да се използва за дропър. Ами ето

↗ви един пример. Троянският кон а

↗alongside може да инсталира и spyware и

↗по същия начин с adware. Така че ще

↗видите целияйшън между тях в

↗последствие. А повечето неща са

↗завързани. А да имаме така наречените

↗stel techniques, тоест да оперират

↗нашата система без нашето знание. Това е

↗цялата идея на самия Spyware и в някои

↗случаи може да експлойтва така

↗наречените Zero Day уязвимости. Тоест

↗Zero Day е едно vulnerability, което е

↗изключително скорошно и на практика няма

↗официален пач за него или security

↗ъпдеdate. Има, да речем, някакъв

↗workрау, но е нещо, което не може да

↗бъде пачнато на момента.

↗Отдолу също имаме няколко примера. Ако

↗ви е интересно, след семинара може да ги

↗разгледате.

↗червеите или така наречените Worms.

↗Какво е това? Ами на практика това е тип

↗малъ, който като основна характеристика

↗е познат, че може да се разпространява в

↗големи организации, дори enterprise

↗организации буквално за минути. Тоест,

↗той оперира без нуждата аа от интеракция

↗на потребителя. Не е нужно ние да се

↗връзваме към друга система, за да

↗циркулира. На практика то директно може

↗да започне да експлойтва системни

↗уязвимости. уязвимости в мрежата и

↗съответно сега искам да си представите

↗useкей-а. Имате един advanced cherve,

↗който започва да циркулира в цялата ви

↗мрежа. Да речем, имате 200 сървъра.

↗Представете си, че този червей се

↗използва за а дроп на payload, който е

↗runare. Тоест, вместо да бъде криптиран

↗само един сървър, ако всички 200 сървъри

↗в нашия USAS са инфектирани с червей,

↗ами на практика имате 200 криптирани

↗сървъра, за които ransм демаand ще бъде

↗изключително висок в този случай.

↗И съответно тук, както съм описал,

↗изключително трудно е да се овладява,

↗ако нямаме правилна сегментация на

↗мрежата. Тоест, ако не сме разработили

↗добри нетворworк зони, а ако нямаме

↗добра сегментация, трудно може да се

↗овладее. Тоест, ако а

↗в една мрежа имаме всички

↗workstationшъни, мобилни устройства,

↗сървъри и така нататък. А или примерно

↗ако prodъкшъ сървърите не са ни а

↗отделени от, да речем, QA или stage

↗environment сървърите, на практика много

↗трудно може да овладеем един червей.

↗И ще си поговорим за Root Kits. Може би

↗така не толкова често срещан, но

↗изключително опасен. Root Kit като цяло

↗работи на Level. Какво е това? Ами това

↗е ядрото на една система. На практика

↗може да модифицира системни процеси, тъй

↗като работи нал level, може директно да

↗обфскира логове, да ги преправя, тоест

↗има почти всички привилегии, както сме

↗описали отдолу. Оперира с high prчge

↗mode или така наречения mode. Точно

↗поради тази характеристика

↗той може да прикрива присъствието на

↗друг тип. Тоест, представете си, ако

↗постоянно получавате логове, че сте

↗заразени с някакъв типare, root k

↗така, че всички тези логове въобще да не

↗стигнат до вас. Цялата тази информация

↗да не стигне до вас и съответно а вие

↗дори не разбирате, че сте инфектирани.

↗Така че руткитът е наистина опасен.

↗Често се среща в така наречените атаки,

↗които са на множество етапи или все още

↗наричени атак.

↗И имайте предвид, да речем, за червеите

↗говорихме за сегментация на мрежата. При

↗root китите в най-честия случай, ако

↗искаме да се отървем от един root kitки

↗kit, се налага да преинсталираме

↗операционната система, което може да

↗доведе до загуба на данни, а защото

↗всички други действия, ако се опитаме

↗ръчно да го премахнем, след ребт на

↗системата или дори и да ролбекнем в

↗според нас а

↗така безопасен а имидж, който е бил

↗преди, ние не знаем кога рутки може да

↗се е настанил в нашата операционна

↗система. Така че да, в повечето случаи

↗се налага преинсталация на операционната

↗система. Дори advanced root kтите по

↗някой път може да са директно

↗интегрирани във firmware. А или така

↗наречените bootлоloader вие при

↗инсталацията на някакъв firmware

↗директно още от ден0 да имате root kit в

↗своята система.

↗Така. Надявам се, че ви бяха интересни а

↗тези типове. Наистина са от

↗по-основните. Има и други, но за

↗съжаление няма да може да включим всички

↗днешния семинар.

↗Сега нека разгледаме различните техники.

↗Вече като имаме повече познания какво

↗представлява един myare, какви видове

↗има, ще разгледаме някои основни

↗техники, именно статичен analysis,

↗динамичен и най-добрият хибриден

↗approach.

↗Какво е анализът на един Maware, на

↗зъвредния софтуер? Ами иначе казано, ни

↗помага да разберем как оперира самият

↗файл.

↗Тоест какви са неговите действия и

↗потенциално след един готов анализ да

↗разберем как може да се справим с него

↗или да го спрем.

↗За secюрити екипите е полезно, защото

↗екстрактва така наречените IOCs или

↗indicators of compromise. Тоест,

↗представете си, това са като маркери,

↗които аа може да може да са съответно

↗файлш, а нали според зависи и хеширащия

↗алгоритъм, но на практика тези

↗индикатори се използват от secюрити

↗екипите аа за да оптимизират своя

↗detection and response, тоест бързо да

↗засичат маура и съответно потенциално

↗автоматизирано да се справят с него,

↗както ще разгледаме като а вали валиден

↗метод след малко.

↗Основни два апроуча, както споменах,

↗статичен и динамичен анализ. Статичният

↗анализ и в името така малко издава, но

↗това е инспекция на файла, без да се

↗налага да интерактваме с него, тоест без

↗да активираме самия, се опитваме да

↗направим един анализ.

↗Естествено, има някои лимитации. Сега ще

↗говорим малко повече за стичания анализ,

↗но динамичният анализ е обратното.

↗екзекютваме самия, активираме го и

↗започваме да наблюдаваме

↗какви действия върши, какъв е неговият

↗behвиър и най-доброто

↗The Best of Bol Worlds, както се казва,

↗съответно е хибридният approach.

↗Хибридният approach комбинира статичния

↗и динамичният анализ. Най-често ни дава

↗а найдобрият

↗резултат. Аа сега ще видите, ние ще

↗направим точно това. Първо малко statти

↗анализ, малко dнаamic и съответно а това

↗есенциално включва а и е резултат като

↗хибриден апроoч. Описал съм тук преди

↗малко споменах, помага на secюрити

↗екипите да реагират бързо, да

↗оптимизират своите detection rules и

↗много важно, когато правите анализ на

↗някой malware, правете го в изолирана

↗или sandbox среда. Много хора съответно

↗го правят на локални системи, дори и без

↗да е изолирана среда, защото повечето

↗sandbox среди а

↗имат определен капацитет и по-добрите са

↗платени. Аз ще ви покажа един безплатен

↗метод, който може да използвате в своето

↗ежедневие. Така че да, нека

↗продължаваме.

↗статичният анализ, както споменах,

↗правим examмиination или така да кажем,

↗разглеждаме файла детайлно, без да го

↗активираме.

↗Може да видим какви са различните

↗метаданни, дали има вградени команди в

↗него, digital signature, съответно

↗структурата на един файл, а може да

↗видим потенциално дали е акрипнат,

↗encднат, дали е обускиран. Какво е

↗представляваш? Всъщност това е метод,

↗който представете си, имаме един скрипт,

↗който е malicious, а и съответно той

↗бива обскиран с различни команди, които

↗не са в human readable формат. Тоест

↗обикновеният потребител може да прочете,

↗въпреки че системата ги разбира и ги

↗екзекютва, обикновеният потребител не

↗може да ги прочете. Сега ще видим как

↗може да седва и да се деконват команди.

↗А, но да, както споменах, това е така

↗доста сейф метод, тъй като разбира се

↗въобще не активираме маура, но има и

↗своите лимитации, особено когато работим

↗с офскиран maer, тъй като може да има

↗няколко етапа наcation

↗и съответно а лимитациите по някой път

↗може да пропуснем behavър, който се

↗вижда само и единствено при execution.

↗Сега ще видим за какво точно имам

↗предвид.

↗Дал съм отдолу няколко така

↗полезни инструменти, които може да

↗използвате. P Studio и Exopi за файл

↗инспекции.

↗ГиIDRA и Pro са страхотни заверс

↗engineering. Reverse engнерин е може би

↗най-близкото, което може да използваме

↗при статичен анализ, за да разберем как

↗потенциално оперира един Malare. Ще

↗видите как след малко може да използваме

↗и AI асистентите в комбинация с гидра.

↗Просто примери. Така че да.

↗Virus Total. Страхотен инструмент в

↗арсенала на един Security Expert. Бих

↗казал, че това е

↗един от най-популярните webbbas toлове

↗за проверка на а наare. Дори може да не

↗се лимитираме само до Maware като

↗заплахи. Съответно може да са спис

↗линкове, както споменахме малко по-рано

↗в частта с фиishшинг мейлите. Може да се

↗малиш с IP адреси и така нататък. Virus

↗Total наистина е аа има страхотна

↗функционалност. Има и така наречения

↗Multiengine Engine detection. А дори в

↗общия случай, ако говорим конкретно за

↗Mare analт

↗ни предоставя и така референс към вече

↗готови sandbox превюта. Тоест

↗представете си, ако има един mal, който

↗е силно разпространен, вече има

↗secюриity екипи, които са направили един

↗sandbox, да речем, и а

↗може да ни реферира към него. Както

↗споменах и най-отдолу, разбира се,

↗имайте предвид, че има лимитация

↗статичният анализ, най-добре е да имаме

↗хибриден approach.

↗Динамичен анализ. Всъщност тук вече

↗говорим за executionш или активация на

↗самия.

↗Какви са възможностите? Ами след като

↗стартираме Maware, може да видим какви

↗промени прави върху нашата система,

↗върху системните регистри, а върху

↗файловата система, модификации върху

↗мрежата потенциално, нали, в по-редкия

↗случаи, но не е изключено при advanced

↗марите. Разбира се и network

↗communications. Тоест какво значи това?

↗Представете си, ако примерно, както

↗говорихме и за Spyware, ако се опитва да

↗се върже към коundтен and control

↗сървър, това ако не активираме

↗много е трудно да го спотнем със

↗статичния анализ.

↗А спомага за детектването на persistance

↗механизмите, за които си говорихме.

↗Тоест, ако маerъ е скрит във вашата

↗система. Да видим ето тук за

↗файлдропърите, които си говорихме. По

↗същия начин, ако използваме динамичния

↗анализ, а при активиране ще видим а има

↗ли дроп на други файлове, какво точно се

↗случва и съответно като при червеите

↗говорихме за lateral movement, именно

↗възможността да циркулира от система на

↗система.

↗Много полезни а инструменти. Отдолу съм

↗листнал. Ще използваме някои от тях и в

↗днешното демо. CIS Internals,

↗разработено от Microsoft. Имате ги

↗интегрирани във вашата система.

↗Достъпват се от Networkshare. Ще покажа

↗стъпка по стъпка как. Разбира се, тъй

↗като ще ви предоставя и демото накрая, а

↗голяма част от стъпките са описани в

↗презентацията, за да може, ако ви е

↗интересно, да анализирате и

↗самостоятелно самия Maware. Да, нека се

↗върнем към CIS Internals. Може да

↗използваме прокon или така наречения

↗монитор, накратко прокon

↗да наблюдаваме а активността върху

↗процеси. Тоест, специфично може да задем

↗кой процес искаме да наблюдаваме, кой

↗файл искаме да наблюдаваме, какви

↗действия извършва. Ще видите как може да

↗се хайлайтват. Всичко това ще направим с

↗вас. И съответно потенциално, ако има

↗някакви промени по регистъра, Proистина

↗е страхотен л. Въпрос с Explorer, а ако

↗мога така да се изразя, представете си

↗един task manджър на стероиди. дори може

↗да замените task manджъра с Process

↗Explorer. Има го Buildin. Press Explorer

↗обаче ни дава подобро overview, доста

↗повече детайли, отколкото а стандартния

↗task manджър. Може да го използваме а

↗дори при prвенtion, тоест ако искаме да

↗убием някой процес, целият целият трет,

↗целият processт с всичките на практика

↗функционалности, дори може да правим

↗проверки интегрирано с Virus Total. Ще

↗ви покажа как.

↗И съответно тук отдолу съм листнал aut

↗runs. Auto runs е страхотно. Ще го

↗използваме. Много помага за откритието

↗на persistance механизма.

↗TCP view за съжаление днес няма да го

↗разгледаме, тъй като нашият къстъм

↗malware не е разработен да достъпва и да

↗прави връзка, да речем, outbound

↗connection към а remote access или

↗command and control server. А, но ви

↗съветвам, ако си имате работа с сериозен

↗Maware, задължително използвате TCP,

↗понеже ще ви даде много добър инсайт

↗дали потенциално имате конекции, които

↗са за Spees, така че да, определено си

↗заслужава да го проверите.

↗популярни Sandbox

↗инструменти,

↗може би най-популярните Any Run и J

↗Sandbox.

↗Ако остане време, ще разгледаме и двата

↗инструмента, но съответно там а може да

↗събмитнете

↗файл хешаа

↗и съответно, ако този малъ е бил рънван

↗преди в sandbox environмента, ще

↗получите цялостен репорт. Има дори и

↗executтив репорти, има по-технически

↗репорти, но определено ви препоръчвам да

↗се запознаете добре с тези тулове, ако

↗тепърва навлизате в Defensive Security.

↗И динамичният анализ, както дискутирахме

↗до момента, това е една а така да кажем

↗real world infection, една симулация,

↗която а когато активираме,

↗може да видим в в Sandbox средата какво

↗се случва, какви действия има и така

↗нататък.

↗Как може да използваме а изкусния

↗интелект, когато или така наречените AI

↗асистенти, когато правим анализ, също ще

↗си поговорим а и за тяхната интеграция в

↗secюity туловете.

↗Какво е машиine learning? Ами на

↗практика машиine learning моделите могат

↗да засичат, нали конкретно за ако

↗говорим за defensive security, могат да

↗засичат от определени, да речем,

↗семейства на Maware. А какво

↗представлява, нали, според самата му

↗характеристика. На практика AI работи с

↗такъв тип машин модели, които ни помагат

↗да разберем и ахевиъра на самия Maware,

↗структурни така отличителни белези. А но

↗освен, че го имаме като интегрирано в

↗защитни системи, разбира се, ще

↗разгледаме и днес примерните AI

↗асистенти. Как може да използваме един

↗AI асистент, за да свършим така добра

↗добра работа, нещо, което потенциално

↗може да пропуснем, ако самостоятелно

↗работим. А

↗AI асистентите, нали, освен тях имаме и

↗изкуствен интелект като а

↗характеристика, която може да бъде

↗интегрирана и в модерните антивирусни

↗решения или също така XDR и Sandbox

↗платформи като Runy J Sandbox, както си

↗говорихме, също имат така

↗характеристика, която използва а

↗изкуствен интелект. популярни асистенти.

↗Отдолу съм листнал Microsoft Copilot for

↗Security. Препоръчвам ви да го

↗използвате, ако работите с Microsoft 365

↗стака. Определено доста помага. Има така

↗clear inside с продуктите на Microsoft.

↗А нещо, което почти всички вече може би

↗сме чували, чаat GPT. И съответно долу

↗съм лиснал два асистента, които са

↗директно интегрирани в Security системи

↗като Elлаastic и сплънк.

↗И съответно, както описах, такива

↗асистенти могат да спомагат при анализа

↗на Maware, но имайте предвид, че а не

↗може да разчитате на 100% те да правят

↗всичко вместо вас. Сега ще разгледаме и

↗примери. Разбира се, днес освен Мауера,

↗че ще имаме няколко така практически

↗примера как може да използваме AI за

↗MAER analys

↗use кейсове.

↗Може да попитаме е асистента да ни

↗помогне

↗да даде обяснение за потенциално, ако не

↗знаем добре Power Shaell като скриптов

↗език, ако имаме някакви команди, които

↗извършват действие, може да опитаме

↗асистента да ни даде добър експенеation

↗какво правят потенциално.

↗Може да ни помогне да декодваме

↗скриптове. Представете си, имаме един

↗encoded скрипт, който ние въобще не може

↗да разчетем. Не е в human readable

↗формат. може да деопфоскира скриптове и

↗в последствие да ни обясни логиката на

↗самия.

↗А разбира се може да прави цялостен

↗рисърч. Знаем, че AI агентите и

↗асистентите имат така наречените

↗large модели, които буквално за минути

↗могат да а ви направят много дълбок

↗resarch и анализ и съответно може да ги

↗използвате също и а при конфигурацията

↗на вашите secюрити тулове. Тоест може да

↗опитете асистента да ви напише detection

↗logic.

↗Може да ера или Sigma detection rule,

↗може да са regular expressions, може да

↗е друг тип query language, който се

↗използва доста CM toлове, но това също е

↗доста полезно и както ви обещах, нали,

↗тук съм дал за reverse engineering, ако

↗ви е сложно да използвате плуве като

↗гиid или съответно AI assistent може да

↗ви даде така подходящи стъпки как да

↗процедирате когато

↗а се опитвате да направите цялостен

↗ревърсен engine като част от вашия

↗анализ.

↗Сега нещо, което също е доста полезно,

↗представете си, ако имате файл с 10 000

↗реда код или примерно к файл, който има

↗10-20 000 редатрита,

↗със сигурност ръчно да го анализирате,

↗ще ви отнеме адски много време. А ето

↗тук AI асистентъ отново може много бързо

↗да мине през този файл, да каже

↗потенциално кое е malas, кое не е. Е,

↗примерно тук има с пише слогове и да ви

↗подготви готова документация, която да

↗използвате. Но един съвет от мен,

↗особено ако работите в Defensive

↗Security, бъдете изключително

↗внимателни, когато предоставяте сензитив

↗данни, тоест ако предоставяте

↗конфигурационни файлове за анализ или да

↗речем логове, които са на вашата

↗компания, недейте да ги предоставяте в

↗директен формат, защото може да има

↗потенциално чувствителна информация

↗катоing convншъ на системи, вътрешни IP

↗адреси, дори особено Ако говорим за

↗конфигурационни файлове, просто

↗замествайте тази чувствителна информация

↗с така наречените плейсхолъри.

↗Така, няколко съвета от мен как може да

↗се защитавате от Myу и така основни

↗стратегии.

↗А разбира се, може би най-есенциалното е

↗да използваме антивирусна система

↗или така наречения те също protction

↗solution, въпреки че естествено има

↗голяма разлика между двете. А, но все

↗пак целта е една да се защитим от

↗Maware. Тук съм лист, а, може би

↗по-скоро антивирусни системи, които са

↗за Home Office. Windows Defender.

↗Знам, че Windows Defender преди време

↗имаше така доста лоша репутация. Може би

↗повечето от вас сте запознати. А чували

↗сте разте, че Windows Defender не

↗работи, не върши добра а така работа, не

↗се справя с засичането и блокирането на

↗Maware, но бих казал, че вече не е това

↗случаят, особено ако си ъпдейтвате

↗операционната система. постоянно излиза

↗securриity ъпдейти и така

↗функционалности на Defender. Бих казал,

↗че Home Defender а като а Solution,

↗който не е enterprise, наистина се

↗справя добре със засичането на такива

↗системи,

↗които аа на практика

↗много хора съм виждал да изключват

↗Defender, казват той деградира

↗перформанса на моята система. Той нищо

↗не прави и без това. Повярвайте ми, има

↗наистина значение дали ще използвате

↗Defender или не във вашия home Office. А

↗лиснал съм и Mytes. Аз лично го

↗харесвам. Наистина е доста така

↗наречената reputable антивирусна

↗система, защото а добра репутация има.

↗Защо? Ами на практика аз използвам Bй за

↗сканиране на на файловете.

↗Не го използвам активно като агент,

↗който в реално време да следи моята

↗система, но по-скоро го използвам като

↗допълнителен, така като third party

↗tool, който ми помага за да защитя моята

↗система. И също така съм лиснал и Bit

↗Defender. Просто няколко примера, които

↗може да да ресърчнете, ако имате интерес

↗да се защитите с антивирусна система.

↗Разбира се, като точка съм лист и това,

↗което ви казах и по-рано. Важно е да

↗пачваме нашите системи. Правете ъпдейти.

↗Особено важни така securриity ъпдейти.

↗Често виждаме в нтрprise среда системни

↗администратори. А на практика

↗също така софтуер девелопъри не пачват

↗своите системи, защото потенциално това

↗може да счупи функционалността, а може

↗да спре да работи конфигурацията

↗адекватно на новата версия. Може да се

↗наложи така да им отвори допълнително

↗часове работа.

↗Но това, ако стане един навик да не

↗пачваме редовно, изведнъж може да се

↗окаже, че от дори не може да направим

↗един стандартен пач, ами трябва да

↗правим така цели миграции. Така че

↗определено моят съвет е пачвайте

↗редовно. Естествено а на така secюрити

↗аа одобрени версии, разбира се, а вече

↗пачването за пета версия е съвсем съвсем

↗друго нещо.

↗А много е важно да използваме principle

↗of list privilege. Какво е това? Ами

↗представете си, ако ние използваме

↗просто нашата система за стандартни

↗user операции, няма нужда да използваме

↗администраторски акаунт. Използвайте

↗обикновени потребителски акаунти, тоест

↗лимитирайте административните права.

↗Повярвайте ми, един Maer, който да

↗речем, ще използва вашия обикновен

↗потребителски акаунт, за да извършва

↗някакви действия. На практика, ако имате

↗лимитирани права, доста голяма част от

↗вратите ще бъдат затворени за за този.

↗Така че ето ви един добър пример за

↗сегментацията на мрежата. Вече

↗дискутирахме аа това, което ви съветвам

↗така има за Home Office не бих казал, че

↗е аа толкова

↗iacable, въпреки че така и доста

↗secюрити експерти го правят в Homeo

↗оice, но може да използвате така

↗наречените файли. Тези защитни стени

↗дори по някой път са интегрирани в а

↗рутер устройствата, които имате и вкъщи,

↗но защитните стени Firew са изключително

↗важни за enterprise организациите, тъй

↗като а имат така наречените

↗intrusion prвеншъ системи, intrusion

↗detection, така че защитните стени са

↗нещо страхотно, не трябва въобще да

↗бъдат неглежирани и могат да ни помогнат

↗и за сегментирането на мрежата

↗определено с access листи и така

↗нататък.

↗правете чести backкъпи и освен да

↗правите бекъпите, също тествайте така

↗наречените recovery plans. Ето като

↗пример, ако е вашата система бъде

↗криптирана, тоест вие ако имате backъup

↗на цялата система, който да речем вчера

↗сте направили backupъп и днес вашата

↗система се криптира, не е нужно да

↗плащате рансъм, да речем, от $10 000 на

↗някой хакер, за да си възстановите

↗файловете. Естествено, те най-вероятно

↗вече са откраднати, но това, което може

↗да направите е да възвърнете вашата

↗система с recъри план от Backup. Така че

↗определено това е нещо, което се прави

↗от големите организации. Предполагам сте

↗чували за backъup сървъри, а които така

↗са извън извън мрежата, нали, не са

↗достъпни публично. Дори и някой да влезе

↗в самия домейн, трудно може да достъпи

↗backup сървър, но а това е в в така

↗пованс ситуациите. В общия случай backup

↗сървърите си правят regular backups, но

↗да, това е така поексивна тема. А както

↗си говорихме за фишинг, важно е да

↗големите организации да обучават своите

↗юзъри

↗какво е Fish Mail, как да го

↗разпознават, как да а на практика да

↗проверят потенциално дали линкът, който

↗е изпратен към тях, е валиден, дали е

↗malousс и съответно тук съм го нарекъл

↗атачмент hygen, именно да не отваряме

↗прикачени файлове, които не разпознава

↗Тоест, ако някой ни изпрати архив, който

↗има странно име или е от подател, който

↗ние не познаваме, няма нужда да го

↗сваляме нашата система, а и съответно да

↗го активираме. Това потенциално може да

↗е. Следваща точка, двуфакторно

↗удостоверяване. Какво е това? Все още на

↗английски се нарича Multifaactor

↗authentication.

↗може да се ползва за

↗всички ваши акаунти. Вече всички така

↗модерни платформи, които имат добър

↗security posture, на практика използват

↗mulтифактор autuentication. По същия

↗начин и за отдалечен достъп, за remote

↗access feature също е хубаво да имате

↗MFA, защото представете си дори някой

↗мар да успее да открадне вашите данни,

↗тоест usзърнейма парола, дори аз да знам

↗вашата парола и да се опитам да вляза

↗във вашия акаунт, аз няма да мога да

↗премина през факталното удоставяване,

↗тъй като вие ще получите, да речем, код

↗на вашия телефон или да речем това може

↗да е друг external ail адрес и така

↗нататък. А дори и да откраднат вашите

↗данни, трудно могат да достъпят вашия

↗акаунт. Наистина двуфакторното

↗удостоверяване е нещо, което според мен

↗всеки трябва да използва. И а също съм

↗дал като последна точка, да. А вече това

↗е малко повече а откъм конфигурационна

↗гледна точка, но разбира се да

↗премахнете така фичъри и

↗функционалността, която не използвате на

↗практика често на вашата система. Да

↗речем, няма нужда, ако

↗да имате aut run за USB устройства. Ако

↗пъхнете USB устройство, директно да се

↗активира и съответно а представете си,

↗ако е заразено USB устройството, ако

↗имате адекватен secюрити контрол

↗ще се предпазите от това да бъдете

↗инфектирани отware.

↗Така, ще си поговорим малко и за

↗Security мониitърин. Аа като цяло а real

↗time мониторинг на системи, аа какви са

↗възможностите, real time detection и а

↗нека продължим с така наречените CM

↗системи.

↗Аа Security Information and event

↗managм. Какво е това? Представете си го

↗като един tool, който има за цел да

↗централизира

↗всички securюity евенти, логове от

↗endpint системи. Тоест това са

↗workкstationшъ, нали, на практика сървър

↗системи, firewall. Аа стандартно това е

↗едно място, където се събират, се

↗централизират всички логове. След това

↗може да има така възможността да направи

↗кореelation и според тези логове, които

↗са събрани, може вече да започнем да

↗конфигурираме secюрити системата и да

↗имаме така наречените detection rules,

↗нали, вече всичко зависи от това какъв

↗CM tool използваме, но идеята на всички

↗CM тулове е да ни предоставят на нас, на

↗secюрити екипите като цяло да А имаме

↗добро overvw за secюрити постъра на

↗компанията. Естествено може да

↗получаваме алеърти и secюриity инциденти

↗базирано на това какви логове има.

↗Тоест, ако имаме malлиша, да речем,

↗firewallът е засякал, че имаме така

↗спайк на Outbound conneнеctions към IP

↗адрес, който е класифициран като

↗зловреден, като malas без проблем CM

↗системата това може да го засече и да

↗генерира един алърт и да каже това е

↗нещо, което трябва да бъде разгледано.

↗А,

↗разбира се, освен логовете има така

↗някои интегрирани фичъри, тоест beavър,

↗да речем, който е свързан с

↗аномалии. Тоест, представете си, ако в

↗даден период от време имаме спайк

↗налогове, както давахме пример с

↗фаволите. Потенциално, ако имаме акаунт,

↗който се опитва да бъде достъпен 100

↗пъти от а някаква непозната страна, това

↗може да е вид аномалия, нали, съответно,

↗но всичко зависи от това как сме

↗конфигурирали самата система и какви

↗детекш рулове сме аа сме enйбълнали

↗върху самия CM. Дал съм примерни

↗платформи,

↗аа много популярни. Сплънк бих казал, че

↗се използва в поenterprise а големи

↗организации, съответно Microsoft

↗Sentinel и Elлаastic. Често имаме

↗интеграция на трети intтеelligence

↗фийдове, тоест на практика може да

↗екстрактваме тези indicators of

↗compromise от third party source, както

↗си говорихме преди малко. Дори някои

↗CM системи и IDR системи може да имат

↗интегрирани totalл. като трет Intel Fed.

↗Така че а това е нещо, което го има като

↗функционалност. Разбира се, дашбордите

↗нещо неизменима част от CM системите. На

↗практика това са, представете си, като

↗една визуализация, която а позволява на

↗secюрити екипите да наблюдават дали има

↗fa login attтеs, дали има някакъв

↗malлиша трафик и потенциално отново, ако

↗видим някакъв спайк, тоест а ако нещо

↗нередно се случва, а секюрити екипите

↗могат да започнат оттам да инвестират,

↗да разглеждат алеърти, инциденти и така

↗нататък.

↗R системи. Какво са това? Ами на

↗практика endp detection and response. В

↗името си се разясняват някои

↗характеристики, но да, отново имаме real

↗time мониторинг, само че тук конкретно

↗имаме агенти, които се инсталират на

↗различните системи, а workstation,

↗сървъри и така нататък. И в реално

↗времеът може да прави освен detection и

↗response actions. Тоест представете си,

↗че се блокират а

↗файлове, които са засечени като, тоест

↗не е нужно ние ръчно да отидем да

↗блокираме нещо, да карантинираме, да

↗изтрием. На практика системата го има

↗като функционалност. Може да ни

↗предоставя информация за коline

↗аргументи. Може да имаме детайлно view

↗на целия process 3, тоест кой процес кой

↗е спаунал. Съответно допълнително да

↗съберем повече информация. Може да ни

↗предоставя други данни за файловете като

↗ш като digital signature и и много други

↗и успек и съответно има възможността да

↗засича и така наречените suspicious

↗patterns. Може да е свързано със script

↗injection, living of the land binaries

↗на практика. кражба на данни. Тоест, ако

↗вашата парола бъде лийкната, да речем,

↗потенциално някой малъри е откраднал и

↗това може да го засече и да вдигне

↗secюрити инцидент.

↗Solar това е така

↗бих казал, че е покъм automated

↗response. Съответно security

↗orchestration automation and response.

↗На практика представете си, ако имате

↗US, в който 20 акаунта във вашата среда

↗са компроментирани, тоест някой се

↗опитва да да влезе в тях, имат съответно

↗паролите.

↗Ако един обикновен securюти експерт сам

↗седне да дийлблва тези акаунти един по

↗един, това ще отнеме доста време. Но тук

↗в този случай Solar може да ни помогне

↗при правилна конфигурация а да

↗дисейблънем тези акаунти буквално за

↗секунди. По същия начин може да се

↗блокират потенциално малиша с IP адреси,

↗без да се наложи ние автоматично аа да

↗ги блокираме, нали? Тоест ние ръчно да

↗ги блокираме, имам предвид. Съответно

↗това може да е вързано и към тези

↗tradтелиelligence фидове, за които си

↗говорихме. Представете си, получават

↗един бач с 20 IP адреса, които са malas,

↗вместо ние да се качваме на Firla, да ги

↗блокираме оттам или да ги блокираме

↗върху примерно върху IDR системата, а

↗Solar като функционалност може да прави

↗това вместо нас. Просто наистина откъм

↗automated response handling е доста

↗полезно. Тук също съм описал да

↗оптимизира инциденти и така нареченият

↗alert fatig, тоест ако имате 20, 30, 40,

↗50 fse positive инцидента, просто давам

↗такива големи числа, защото сами трудно

↗ще се справим с такова количество,

↗докато тази automated функционалност

↗може да ни помогне много.

↗Имаме листти няколко популярни DR XDR

↗solution. Microsoft Defender XDR, както

↗споменах, наистина не подценявайте

↗Defender, особено в

↗EDR XDR

↗формата. Съответно използва се от много

↗enterprise компании. Crowd Strike,

↗Falcon XDR, Power Auto Cortex XDR. А на

↗практика са все добри Solution и така

↗популярни, които може да да ресърчнете.

↗И отдолу съм дал така една като рецепта,

↗нали, може би формула за модерна сок

↗конфигурация.

↗Ако използваме CM Solution, EDR и

↗Automated Responsive handling, на

↗практика

↗може да сме по-спокойни, че сме добре

↗защитени. Нашият secюриity постчер е

↗наистина добър.

↗Преди да продължим с практическата част,

↗демо частта, а нека разгледаме един

↗пример за CM Solution. А това е самият

↗интерфейс. Имаме Microsoft Sentinel.

↗Няма да минаваме в детайли от лявата

↗част. Просто искам да ви дам така едно

↗визуално overvw. Имаме отделни секции.

↗General trad, content manм

↗конфигурацията, нали, откъдето се правят

↗настройките.

↗А селектирали сме инцидентите, нещо,

↗което е така по-интересно, предполагам и

↗за всички.

↗Имаме съответно и различните

↗характеристики като какво северите имат

↗на практика, какъв ейтъла като detection

↗source,

↗какъв е съответно severityто. Конкретно

↗в Sentinel може да бъде informational,

↗тоест може да имате informational alert

↗или incident, low, medium и high. Като

↗high естествено са най-приоритетните.

↗Още от самото заглавие може да разберете

↗потенциално за какво става на въпрос.

↗След тук имаме authentication methods

↗changed for privileged accounts. Тоест,

↗както си говорихме за двуфакторното

↗удостоверяване, имаме privileged акаунт,

↗който потенциално му е сменен метода.

↗Това е нещо, което със сигурност трябва

↗да инвестираме, да анализираме, да сме

↗сигурни, че а някой хакер не се опитва

↗да а открадне прилич акаунта.

↗И сега стигнахме до нашето live демоo,

↗като тук, както ви споменах, този няма

↗да разглеждаме стандартен Maware, който

↗да речем може да намерите а

↗в други статии, блокпостове, нали. Тук

↗по-скоро имаме къстъм MO, който съм

↗подготвил специално за нашия семинар.

↗Съответно ще направим един статичен

↗анализ, един динамичен анализ. Той ще го

↗ръннем. Ние още от самото начало ще го

↗ръннем, за да видим какво прави. Вече ще

↗започнем с статичния и динамичния

↗анализ. И на практика ще имаме един

↗пълен hybrid approach. Дори ще

↗използваме AI assistant, да ни помодне с

↗така някои някои стъпки.

↗Така,

↗кратка а така кратки точки, които ще

↗следваме. Ще видите симулирана атака

↗чрез пфнат fishing email.

↗А ще видите как инфектираме нашата

↗система сware, нали? Сваляме го,

↗активираме го. Съответно имаме аrctтив,

↗който трие нашите важни файлове.

↗Съответно има и persistance механизъм.

↗Ще го инвестираме, ще направим така

↗decoldдинг. Ще използваме Sis Internals

↗и Powershell.

↗И нека да започваме.

↗А преди това всъщност какво е SIS

↗internals? Вече си поговорихме.

↗Разработено е от Microsoft. Това са

↗тулове, които може да използвате,

↗а да разглеждате активни процеси, а

↗както ви споменах и от ProMone, и от

↗Process Explorer. А така че това вече го

↗покрихме. А за Power Shell това е build

↗scриpt of език в Windows операционната

↗система.

↗Освен, че може да се използва за

↗defensive security, тоест както ние ще

↗го използваме за анализ, примерно да

↗да извлечем някои важни данни за файла,

↗имайте предвид, че често това се

↗експлойтва и от и от атакерите, тоест

↗могат да използват механизма за living

↗of the land, както си говорихме за

↗Living of the Land binaries, тоест

↗използват валидни инструменти и процеси

↗за операционната система, за да се

↗прикриват от антивирусните решения и

↗съответно да не бъдат засечени. Може да

↗бъдат използвани за filware,

↗persistance, lateral movement и така

↗нататък.

↗Така,

↗ще започнем

↗като аа да речем, аз съм един стандартен

↗а потребител, който първоначално нямам

↗си представа от secкюрити, дори

↗използвам AB поща.

↗Съветвам ви в реалния живот не

↗използвайте AB. Като алтернативи може да

↗използвате прон Mail, Gmail. Като цяло

↗се старайте да използвате винаги аа

↗различни апликации и решения, които имат

↗а добри secюрити контроли. Със сигурност

↗доста по-сей е да използвате Gmail и

↗Proton Mail, отколкото ABV. Но за нашата

↗цел а ние искаме да се инфектираме

↗всъщност с Malare. Така че ето

↗използваме.

↗Изглежда съм получил мейл, който е от

↗Softни demo екипа и като заглавие

↗виждам, че ще ни дадат така безплатни

↗софтуерни кредити за курсове. Това така

↗изглежда доста привлекателно. Отваряме

↗мейла

↗и започвам да го разглеждаме. Съответно

↗виждам, че от soft и demo екипа.

↗Искам да обърне внимание, че а изглежда

↗е легитимен имейл, защото виждате има и

↗софтуни домейна на практика. Демота имат

↗software.bg.

↗Видяхте в другия пример имахме нула

↗вместо О, но тук изглежда а имаме си

↗нали легитимен домейн. Имаме прикачен

↗файл, който се казва soft demo. Изглежда

↗обещаващо.

↗Съответно имаме подпис на софtтуни

↗екипа. Дори виждам отдолу, че а е

↗листнат уебсайт,

↗който изглежда това си е стандартният

↗софt уни сайт. На първо четене няма от

↗какво да се притесняваме. Така че

↗виждаме, че искат да ни предоставят

↗безплатни кредити за курсове. Ако

↗изгледаме следното демо,

↗а защитено е със следната парола 1 2 3 4

↗доста базова и съответно след това

↗трябва да изпрати имейл и така нататък.

↗Като цяло изглежда нали валидно на първо

↗четене.

↗Нека да свалим този атачмент.

↗Съответно ще го отворим.

↗И отиваме на нашия десктоп.

↗Въвеждам паролата. Спомняме си 1 2 3 4

↗и ето го демото. Окей, слагаме го тук.

↗Има си иконка на Softare University и

↗всичко изглежда наред до момента. Преди

↗да активирам съответно демото, искам да

↗ви покажа ето на десктопа имам така

↗няколко важни за мен документи с

↗примерно с акаунтите ми, нали, с

↗паролите ми. Съответно ето secюрити

↗кодове от банката като цяло, ето email

↗credentials, неща, които за мен са

↗изключително важни

↗и

↗ги имам на своя десктоп. Така че да,

↗нека да пуснем демото всъщност, да видим

↗какво се случва.

↗Това, което забелязвам веднага, е, че

↗изскачат някакви прозорци, които ни

↗казват, че сме били хакнати на практика.

↗Тук дори в малък шрифт се вижда, че

↗важните документи, които сме имали, са

↗били изтрити. И ако се върнем към

↗десктопа, всъщност наистина виждам, че

↗моите документи ги няма. А дори ако

↗вляза в кошчето, то е празно, няма да

↗мога да ги възстановя.

↗Така че ето как чрез един фиishнг имейл

↗може да се заразите, нали, съответно

↗прочитате навсякъде всичко изглежда

↗легитимно, а и без да инвестираме на

↗практика да разгледаме малко по-отблизо

↗файла, просто го рънахме и загубихме

↗своите важни файлове. Така че ето ви а

↗най-честият метод на разпространение.

↗Окей. Ами сега нека пък да го разгледаме

↗от defensive Security перспектива.

↗Тоест, вече ще започнем със самия

↗анализ.

↗Както споменах, ще ви бъде предоставено

↗това демо, ако някому е интересно да

↗следва така всички стъпки, за да го

↗анализира. Ще ви покажа а ще използваме

↗sis internals, Power Shell за static

↗Dynamic analy и така, нека да започваме.

↗Ще си отворя един

↗PowerShell пром тук малко ще зумна, за

↗да се вижда по-добре.

↗Мисля, че така се вижда. Окей.

↗Съответно ще отида в desktop

↗директорията, където е самият

↗и ще използвам един tool, който се казва

↗strings. Отново на SIS internals, нали?

↗Съответнокваме

↗го по следния начин. Сега по принцип

↗може да достъпите и SIS Internals чрез

↗Web browser браузъer. Тоест, ако ние

↗напишем live.com

↗com. Ето оттук също може да го

↗достъпите. Имате опцията да го достъпите

↗директно и през File Explorer тоест нали

↗като Network Share

↗по този начин.

↗Това отнема малко време, но да, това

↗всъщност е единия от методите.

↗А,

↗но сега това, което ние ще направим

↗директно през Power Shell, ще invнем

↗string dx и съответно ще изберем демото

↗и а ще се опитаме със strings да

↗екстрактнем това, каквото се съдържа в

↗самия executable. Потенциално може да е

↗срипt. Сега ще видим какво е точно.

↗Окей, нека да започнем.

↗Така, започваме с live.c CC Internals

↗директно може после от презентация също

↗да копирате и командите, когато вие

↗работите с с тези toлове. Съответно в

↗нашия случай ще използваме strings.txy.

↗Избирам

↗софто ни demo

↗и искам в maware contents. Може директно

↗текстов файл. Може тук да направим

↗предикшъ. Потенциално това може да е

↗срипt. А от действията предполагаме, че

↗е скрипт. може директно да му дадем PS1

↗като extensшъ за Power Shell и съответно

↗цъкаме Enter, изчакваме,

↗правим една проверка и виждаме

↗contents.ps1.

↗Окей, нека да видим какво успяхме да

↗екстрактнем.

↗Може да използвате а

↗някое ID, например Visual Studio, да го

↗прегледате. Може директно в Power Shell

↗да го прегледате, може дори и с базов

↗Notepad просто, а нали ето така това е

↗методът през през Power Shell. Може и с

↗douбъл клик директно в Nepad, но а

↗понеже има и по-добър color coding, ще

↗го отворим с Visual Studio Code.

↗През Visual Studio Code може да си

↗инсталирате Power Shell като extension и

↗съответно ще имате този така color

↗codдинг и функционалност.

↗На първо четене виждам от strings,

↗съответно, че има някакъв disclaimer.

↗This problem can be run in DOS mode.

↗Окей, продължавам да скролвам надолу. За

↗момента няма нищо интересно.

↗Тук виждам обаче дори ето тук вдясно се

↗забелязва, че имам Power Shell

↗Invocation. Съответно имаме някаква

↗encкодната команда,

↗която на първо четене не е в Human

↗readable формат. Именно тук говорим за

↗някакъв encodдинг. Според моята

↗експертиза това е base 64 encoding.

↗Ако не сме сигурни, може и в Google да

↗напишем types of encoding или ето ви

↗един страхотен пример как може да питате

↗асистента какъв е този encodдинг, за

↗да нали да се справим да го декоднем. Но

↗сега ще ви покажа ние как може да

↗използваме един популярен.

↗копираме си съответно ето селектирам

↗цялото нещо, го копирам

↗и ще използваме така наречения cyberше.

↗Интересен факт за Cyberше. Разработен е

↗от UK Intelligence и Security Government

↗Agency. Като цяло може да използвате

↗Cyberше освен закодин и да

↗аенкодвате като операции. Съответно тук

↗най-популярните ги имате автоматично

↗добавени във TAB. Съответно имате секции

↗за неworing, а daytime, нали,

↗екстрактори, общо взето имате а различен

↗набор от а от операции. Съветвам ви а да

↗го използвате, когато разглеждате, да

↗речем, офскирани скриптове, коднати

↗скриптове и така нататък. Така, ние

↗предположихме, че е base 64. Това, което

↗ще направя, е да взема from base 64

↗и съответно ще добавя самият а

↗inputт. Виждате, доста е дълъг, към

↗почти 10 000 рактъра. И отдолу виждам

↗вече започва да се появява някакъв

↗output. Окей, страхотно. Имате

↗възможността да го сейвнете в outp а

↗като файл директно. Може и да го

↗копирате. Нека го копираме.

↗А и ще отидем на десктопа и тук ще взема

↗един примерно текстов файл.

↗Ето, поставям го. Окей, вече това

↗сигурност е human readable формат. Има

↗някакви команди. Сега ще разгледаме и

↗подробно.

↗Ще го кръстим

↗примерно Myware Coded

↗и ще му сложим Power Shell extension

↗one.

↗Така казва ни, че може да бъде unusable,

↗ако променим е-на естествено,

↗съгласяваме се. Поставям го тук отдолу и

↗отново си го отварям с Visual Studio

↗Code. Сега ще видите колко по-лесно се

↗вижда. Добре. А първият статичен метод,

↗който използвахме, видяхте, нека да

↗направим едно кратко summary.

↗Ползвахме string, за да екстрактнем

↗контента. Видяхме, че имамеднат скрипт.

↗Успяхме да го декоднем чрез cyberшеf и

↗аа съответно

↗сега ще продължим като анализираме

↗ръчно, тъй като това е част от

↗статичният анализ, ако може да четем

↗Powerhell, а може да анализираме ръчно

↗самия код.

↗Виждам в началото това е софtни fake ma,

↗който триво документи и виждам, че е

↗добре сегментиран. Има коментари отгоре.

↗Примерно тук имаме за променливите със

↗съответните пътеки. Тоест имаме а декто

↗пата. Виждаме, че съответно взима нашия

↗десктоп падad. Вече имаме и temporary

↗pad, който е в tempра. Изглежда имаме

↗директория, която се казва soft uni fake

↗malware. Ето това е нещо, което после ще

↗е интересно да прегледаме с вас.

↗И тук всъщност от темпата, всъщност от

↗тази променлива самата директория има и

↗файл, който се казва.txt

↗и виждам, че има инициализирана

↗променлива за startup пад, тоест от

↗отъпдейта. А виждаме, че в startup а се

↗добавя soft uni fakeemware.ps1 script.

↗Предполагам това е чистият скрипт. За да

↗не знам нали сега ще продължим с

↗анализа, но това е един от първите

↗индикатори за persistнс механизъм.

↗Отдолу имаме а environment preparation.

↗Тук изглежда зачиства стария кфайл.

↗Съответно след това започва да добавя в

↗log файла, кога е бил стартиран, като

↗взима датата при инициализиране на самия

↗скрипт и съответно ето какво се описва.

↗Scanning desktop for doc x files, тоест

↗сканира десктопа за Microsoft Word

↗документи.

↗Отдолу вече имаме логиката за File

↗Delion, тоест най-вероятно това е

↗нещото, което изтри нашите файлове.

↗Виждам, че отново имаме променлива,

↗която е doc x files и съответно от

↗десктоп пътеката, която видяхме по-горе,

↗филтрира и търси екстеншъни, които са на

↗Microsoft Word като документ

↗и отдолу имаме forage цикъл, който търси

↗всеки файл, който на практика има такъв

↗тип ешън.

↗Премахва го. Виждаме и Force като

↗параметър

↗и съответно

↗добавя в log файла, че успешно е изтрил

↗еди кой си файл. И съответно имаме

↗някакъв eror handling, а който ако не

↗може да изтрие файла поради една или

↗друга причина, ще го запише. Окей,

↗виждаме execюшъ на

↗всъщност cmd прозорците, които видяхме.

↗Имайте предвид, това е така основна

↗техника, която се вижда и при Scareware,

↗така наречения Scareware, той се опитва

↗да уплаши потребителя, особено ако сте

↗стандартен потребител и видите такива

↗попъups, нали. Тук говорихме малко и

↗заal engженериing, но да, тук изглежда

↗имаме различните позиции, защото

↗видяхме, че са на различни позиции,

↗нали, на десктопа. Съответно имаме for

↗цикъл, който итерира до пет. Именно ние

↗имаме пет cmd прозореца.

↗И съответно в темп падата, който видяхме

↗преди малко, който именно е

↗soft uni fake maware, изглежда се

↗добавят ак долу на бат, като съответно

↗според всяка итерация, да речем 0 1 2 3

↗4 ще добави 5 бат файла. Окей, тук вече

↗предполагам това е

↗askки визуализацията, че сме били

↗хакнати. Да.

↗students important documents have been

↗deleted.

↗И съответно а отдолу виждаме и процеса,

↗който стартира а cmd

↗прозорците. На практика даже тука имаме

↗някакъв слип, който позволява да се

↗инициализират. Окей. И така, общо взето

↗тук това долу ги мести в различни

↗позиции.

↗Окей, така. Продължаваме.

↗Отново имаме някакъв if statтмен, който

↗мести самите позиции. Ето positions left

↗и така нататък.

↗Нищо по-интересно не бих казал в тази

↗част. Тук имаме нещо интересно вече,

↗което спотнахме от самото начало. Имаме

↗потенциален persistance механизъм, тоест

↗виждаме, че имаме copy itъм като функция

↗и съответно в стартъп пада, който беше

↗инициализиран а на практика ето тук

↗по-горе,

↗ето виждаместап пата

↗се добавя аа самият скрипт, както

↗видяхте и тук също в logфайла се записа

↗copy to startup folder. Добавя се work

↗entry след завършването на скрипта. И

↗тука има и някакъв антивирус

↗triggering behavior като симулация.

↗Интересно. В

↗system driver се опитва да запише

↗някакъв SVC host update, който всъщност

↗като contentт изглежда вътре е просто

↗празен. Има disffect executable и

↗изглежда това го добавя и вк файла

↗отново.

↗Окей, страхотно. Ами виждате около почти

↗200 реда код успяхме да го разшифроваме,

↗нали? Определено тези коментари ни

↗помагат. Така съм го сегментирал, за да

↗може и вие впоследствие да се

↗ориентирате.

↗А, но нека да продължим с тичния анализ.

↗Бих искал да видя

↗а в

↗папката съответно тази директория. Как

↗мога да го направя? Windows плюс Run,

↗съответно процентно деление.

↗Натискам окей.

↗Добре. Продължавам надолу,

↗докато не успея да намеря оп, ето го

↗soft fake

↗добре. Exекютнато в 805. Тогава се е

↗появил.

↗Отваряме го и ето ги четирите бат файла.

↗Все още няма да рънвам нищо, понеже сме

↗стигнали до статичния анализ, нали, не

↗сме стигнали до динамичния анализ, но

↗ако отворя този бат файл, предполагам,

↗че ще се появи някой от тези прозорци.

↗Имаме logте text файл, който а него без

↗проблем според мен може да прегледаме,

↗да видим всъщност какво има в него.

↗Видяхме и самият скрипт, че записван

↗неща, кога е бил стартиран, какво

↗сканира и всъщност ето това вече са

↗нашите файлове, които изчезнаха. B

↗security кодовете,

↗моите пароли и така нататък. И ето

↗виждаме, че успешно се е копирал в старп

↗фолдера. Това, което може да направим

↗ето дори от W файла мога да копирам

↗самия пад. Идвам в fileа Explorerра,

↗даже тука заради Cis Internals

↗и в startup folder виждам soft uni

↗fakeemer.ps1.

↗Изглежда наистина

↗се е копирал тук. Допълнително ще

↗разгледаме и с друг tool на Sis

↗Internals Auto runs как може да разкрием

↗такъв типс механизъм, освен че го

↗направихме сега статично.

↗Окей. Така.

↗Добре,

↗сега продължаваме със статичния анализ.

↗А

↗съответно ще започнем да разглеждаме а с

↗Power Shell как може да видим а локално

↗системата да извлечем хеширащия а с

↗хеширащия алгоритъм с съответнияш на а

↗нашия executable. Тук съм ви давал така

↗всички полезни команди. Ами добре, нека

↗се върнем към Powerhell.

↗Това, което може да кажем, е get file

↗hash и съответно да избера soft

↗m exe. Ако не задете параметър за

↗алгоритъм, ето ще го рънна директно по

↗defult ви дава SH 256, което така е един

↗от най-популярните хиширащи алгоритми.

↗А, но ако искате друг тип кеш да

↗извлечете, съответно му казвате

↗алгоритъм. Примерно може да кажем едно

↗примерно също 512. Ето виждате за

↗буквално за секунди ги извличаме. Може

↗да кажем примерно и MD5.

↗За какво ни спомагат хеширащите

↗алгоритми? Всъщност конкретно тук

↗говорим за хешовете аа при а самите

↗файлове. Хешът е нещо, което е уникално,

↗така като подобно на на digital сигнара

↗за файла.

↗Ако копирам този ш, спомняте си virus

↗total. Ето сега ще отворя Virus Total.

↗Тук

↗виждате във Virus Total ми казва, че

↗мога да анализирам с пиша файлове и ако

↗предоставя нещо конкретно, мога да

↗предоставя самия файл, но тук отгоре

↗мога да дам директно и хеш. Окей, нека

↗да дадем хеша-а.

↗Така, за този хеш нищо не излиза. А

↗споменах ви, че това е къстъм който съм

↗разработил специално за нашия семинар.

↗Все още не съм го събмитнал. Ако искате

↗след

↗семинара може да направите различни

↗събмишъни в Any run sandbox съответно

↗virus, да видим дали ще има detection

↗score. Все още не съм го направил, тъй

↗като искам да имаме малко или много а и

↗а антивирусъion,

↗въпреки че имаме някакъв simмулеation. В

↗крайна сметка Windows Defender виждате

↗ми е активен, нали?

↗И все пак мога да а в последствие, след

↗като направите събмишън след семинара а

↗да разгледаме потенциално как ще се

↗развие, дали ще имаме различни

↗детекшъни, да видим различните sandbox

↗toлове какво ще кажат по темата, но

↗малко по-късно ще ви покажа как да

↗видите и един наистина малишахш, така че

↗не се притеснявайте, ще видим как

↗функционира и тол в същността му.

↗Добре, нека се върнем. А така, освен

↗това, което ви показах за различните

↗алгоритми, нали, тук не добавих

↗единствено само показа допълнително за

↗SH 512, но това, което може да направите

↗е да използвате Power Shell, да

↗извлечете метаданните. Имайте предвид

↗конкретно за нашия къстъм няма да има

↗толкова полезни метаданни и структури,

↗тъй като няма така отделни версии, но ще

↗ви покажа как може да го използвате за

↗друг тип. А естествено може да

↗използвате и get content като функция,

↗за да извлечете самия контент на скрипта

↗аа без да се налага а да го достъпвате

↗директно. Тоест, ако имате някакви

↗опасения, че ако го отворите в някакъв

↗едитър нещо може да се случи, може да

↗използвате и това. Окей, нека да а да

↗направим следното нещо.

↗Така, сега ще кажем get content и

↗съответно ще изберем сото ни demo exе

↗и а ще му кажем да го форматира като

↗лист, за да може да го видим по-добре. А

↗не, всъщност по-скоро първо ще а първо

↗ще проверим метаданните. Исках да кажа

↗малко избързахме с една стъпка, така че

↗аа да get item, съответно задаваме а

↗софто ни demo exе и ще го форматираме

↗като лист. Така че get item

↗и ще му кажем да го форматира като лист.

↗Окей, пак казвам, ако си имате работа с

↗истински ма, тук ще имате малко повече

↗данни, които ще може да видите, но

↗съответно тук виждаме самия пад, нали,

↗парен падата, а childне name- какъв е, а

↗на практика дали е директория, нали,

↗изтейър. Тук имаме false като bullin, а

↗имаме версията internal name, original

↗file name. Това ако някой по-дvance m да

↗са различни стойности. Виждаме file

↗version, съответно нулева версия,

↗product file description, няма абсолютно

↗нищо. Language new

↗имаме съответно а саймия файл. Тук

↗конкретно при нас може би ето

↗по-интересно последно кога е бил

↗достъпен. Тоест, ако това е нещо, което

↗е ongoing, ние тук може да го спотнем с

↗а

↗на практика с извличането на тези

↗метаданни. може да видим последно кога е

↗бил едитнат. Ето на 12 юни изглежда е

↗последната версия била създадена за този

↗аа файл, който конкретно разглеждаме в

↗момента и съответно дали има някакви

↗атрибути, нали, и така нататък. Ето това

↗е а полезна команда, която може да

↗използвате от Powerhell. Сега вече се

↗прехвърляме към get content. А конкретно

↗ще видите как може примерно с get

↗content,

↗съответно да кажем софtто ни е може да

↗търсим аа например вече от статичния

↗анализ, който направихме видяхме, че има

↗persistнс механизъм, видяхме, че има а

↗някакъв кфайл, но потенциално

↗представете си, ако имаме работа с

↗файл, който не е 200 реда, кодът ми е 20

↗000 реда код или 200 000 реда. код много

↗по-лесно с Power Shadellow може директно

↗да извличаме самия контент. Тоест това,

↗което мога да кажа е примерно find

↗string и да кажа а примерно в нашия

↗случай видяхме, че има persistance

↗механизъм. А мога да му кажа ето

↗примерно startup фолдра. Оп, секунда.

↗Аа

↗само че а да, тук объркахме. Не, не, не

↗трябваше на executable, ами на самия

↗decoded scриpt, който направихме. Така

↗че просто бързината съм цъкнал tab, така

↗че get content. Имаме, това е contents,

↗така че на нас ни трябва decoded и вече

↗може да кажем find strick, а и примерно

↗ще кажем startup.

↗Ето потенциално, ако имахме 20 000 реда

↗код, ами с get content директно

↗извличаме ето променливата, която

↗задава самият startup folder. Ето го и

↗самият PowerShell script.

↗Виждаме някаква функция за copy item,

↗където се копира. А и на практика

↗виждаме и в L файла, където а на

↗практика добавя и този ред. Окей. Друго

↗какво? Ето, примерно за L файла може да

↗кажем. Може да видим потенциално дали

↗има някакъв логинг механизъм. Ето отново

↗по същия начин виждаме темпата. Аа може

↗на практика да използваме

↗каквото искаме, нали, като ключови

↗думички в този случай. Аа но това

↗определено ще ви е полезно, ако работите

↗с по-големи файлове.

↗И другото, което е и за fileа contents

↗тук съм давал полезно. Примерно може да

↗кажем като параметър съответно ето total

↗count. Примерно в нашия случай имахме

↗200 реда. Ако не искам да отварям всички

↗200 реда поради някаква причина, нали,

↗примерно по екстратиs,

↗мога примерно да кажа дай ми първите 20

↗реда и съответно ето виждаме директно ги

↗извлича и ги позиционира тук, нали. По

← Всички лекции