AI рискове и възможности в киберсигурността
Описание
В сферата на киберсигурността изкуственият интелект има две страни - добра и лоша. Именно от тези две лица на технологията произтичат рисковете и възможностите, които тя носи за организациите. Заплахите от AI са свързани с използването му от хакерите с цел създаване на злонамерено съдържание като фишинг, дийпфейк и малуер атаки. Паралелно обаче изкуственият интелект може да се прилага и за защита на организациите.
За това доколко подготвени са българските компании за AI епохата в киберсигурността, какво е мястото на киберспециалистите на фона на все по-голямата автоматизация и колко трябва да инвестираме в защитата на своята организация, чуйте в разговора с Красимир Коцев, основател на SoCyber и Kikimora.io, в новия епизод на Digitalks. Експертът споделя още кои са водещите 3 киберзаплахи през тази година, както и кои са 5-те основни правила, които ще ни помогнат да се справим със 70-80% от кибератаките днес.
Описанието е на Digitalk.
Препис
Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате. Изтеглен през Supadata от субтитрите на YouTube.
Клик върху времето пуска видеото от този момент.
↗[музика]
↗здравейте вие сте с dig tox подкастът който търси отговорите за дигиталната трансформация аз съм мария кашано а днес във фокуса на вниманието ни ще бъде темата за киберсигурността и мястото което изкуственият интелект има в сферата в тази връзка ще коментираме кои са тенденциите за които компаниите трябва да внимават през тази година доколко наясно е бизнесът у нас за кибер рисковете които произтичат от изкуствения интелект и разбира се какво е мястото на хората във все
↗по-автоматизирано затова днес моя гост е красимир коцев основател на со cy и кикимора здравей и добре дошъл здравей здравей на вашите зрители а преди да преминем към основната тема а ми се иска да разкажеш малко повече всъщност а как реши да стартираш двата двете компании двата стартъпа аа и с какво горе-долу така накратко се занимават те мисля че при мен пътят а беше доста естествен аз започнах да се занимавам с киберсигурност в много ранни тийнейджърски години тогава беше хоби общо взето идеята беше да победиш системата да покажеш че си по-добър от една мрежа че можеш да аа пробиеш едно приложение което някой програмист е създал абсолютно всяко едно хлапе с интерес в тази област започва по този начин но моя път след това се превърна в професионална реализация започнах да се занимавам с защита на мрежи на компютърни системи в последствие се присъединих към една компания в която
Покажи целия препис — още 33 абзаца (~4804 думи)
↗разработвахме доста иновативно фактор анкей решение с което потребителите да се автентикиран начин в различни платформи а след което намерих среда в която започнах да правя това което именно ми беше най-интересно а именно да прониквам в системи тоест да се занимавам с така нареченото етично хакерство а в процеса на работа съответно аз започнах да приемам повече ангажимент и да излизам от техническите задачки и да се занимавам с участие и презентиране на различни концепции и идеи за киберсигурност по събития включително връзка с компании връзка с експерти в областта така че моята длъжност прерасна в управленска позиция и в някакъв момент от времето естественият път за мен беше именно да създам со cyber което се случи през 2018 годи и тогава бяхме всъщност бях сам в началото първите четири месеца след което се присъединиха и първите експерти по бизнес девелопмънт и
↗продажби в организацията за да да може всъщност това което аз правех като одити като консултантска дейност да стигне до повече организации и да успеем да намерим правилните компании и по този път компанията започна да се развива а като в днешна към днешна дата имаме около 20 човека екип а доста запалени хакери и доста добри експерти в областта но през 2022 година имахме вече три-четири години опит в консултантската дейност и предоставянето на услуги а като част от от този опит натрупахме в доста големи организации включително военни организации където имахме безценен опит и се докоснахме до много интересни познания но там видяхме един проблем компаниите не знаят как да управляват риска и уязвимостите бяхме преминали през етапа в който се намират слабостите идентифицираха се огромен брой десетки хиляди уязвимости към онзи момент и все още нямаше ефективен метод те да се
↗управляват именно поради тази причина един прекрасен ден в който летях в самолета се роди идеята за кикимора буквално на лист а4 на хартия с молив и химикалка а като това към днешна дата е платформа която позволява на компаниите да управляват адекватно риска киберзаплахите слабостите по системите и да отстраняват проблемите преди те да бъдат експлоатирани от злонамерени хакери а започнахме да развиваме успоредно двете компании към днешна дата всъщност те са отделени но част от една група от едно акционерно дружество и едната компания продължава да специализира в етично хакерство одити по сигурността и проверка на слабости в системите а пък другото е софтуерна платформа която позволява включително имаме и камюнити версия безплатна която позволява на всяка една компания да се погрижи за слабостите така че да бъде предпазена от хакерски атаки а тоест доста широк диапазон от решения а какво
↗място има из ствени интелект в продуктите които разработвате а всъщност кимора е родена с идеята да се обучава машинно като по този начин ще може да предостави на компаниите поглед върху риска и уязвимостите в реално време традиционните решения за сигурност това което и към онзи момент наблюдавахме на пазара е че те не се справят с управлението на голям масив от данни от една страна от друга страна много компании използваха шест седем осем различни инструмента за идентифициране на слабости и уязвимости което означава че ти имаш различни източници на риск и за да можеш адекватно да работиш с тази информация и да има тя смисъл за организацията която се опитваш да защитиш а ти трябва да успееш да агрегира и да нормализираш всички тези данни които идват от различни източници и да имаш един унифициран поглед в който ти можеш във всеки един момент от времето да приоритизираш и да видиш кои
↗са най-критичните слабости тоест към днешна дата кое трябва да се отстрани с приоритет някои проблеми могат да чакат три-четири седмици два месеца а други не трябва никога да се отстраняват погрешно е схващането че всяка една уязвимост или слабост трябва да бъде отстранена тоест тука важи правилото ако работи не го пипаме или ако не прави големи проблеми също не не прави нищо ако не прави големи проблеми и не може да ни навреди не го пипаме а но всъщност именно на база на анализиране на интернет заплахите в реално време а дейността на хакерските групировки наличието на така наречените zer day уязвимости а идентификация на това доколко една система е критична за организацията разработихме агенти с които засичаме доколко тази система е защитена все пак от конкретни слабости и още няколко вектора на база на които преоценяваме риска и една организация която има да речем банка с 50-60 000
↗потенциални уя змо а след анализа от нашето решение автоматизирания анализ ще види едва 5% слабости да речем 200 проблема които трябва да бъдат отстранени и могат да се отстранят в рамките на една-две седмици например мхм а спомена ai агенти а дали може да разкажеш малко повече за тях ако не е разбира се някаква такава корпоративна тайна а тъй като това е доста нашумяла тема в момента в сферата на изкуствения интелект всъщност ние ползваме агенти дотолкова че а да ни позволят да съберем информация от дадена система когато инсталираме агентите те събират информация за а системни файлове за потенциални уязвимости и слабости върху системите в момента доразработва тези агенти така че да могат да засичат и поведенчески анализ как работи потребителят със системата но в допълнение извън тези агенти ние черпим информация от външни източници за заплахи тоест следим картата на
↗заплахите в реално време и оттам получаваме информация доколко една уязвимост е активно експлоатирана от хакерски групировки по света откъде са тези групировки дали има вече наличен експлойт за тази уязвимост а следим доколко една система е публично изложена към интернет тоест има ли проблеми свързани с домейна следим в darknet дали за тази организация има изтекли данни които са по някакъв начин свързани и могат да позволят на тази уязвимост да бъде експлоатирана а и всъщност анализат на всички тези различни вектори се случва под формата на една формула вътрешна разработка и след като съберем различните данни ние преоценяваме риска и казваме шансът този проблем да бъде експлоатиран дс и хакерите да проникнат в конкретно тази твоя система и да източат въпросната информация е много голям критичен рискът е ще се случи след малко за други проблеми на база на тази
↗автома рана оценка умна оценка смарт риск анализ която правим други проблеми ще бъдат класифицирани като невъзможни за експлоатация от хакерите тоест фалшива аларма и там няма нужда да предприемаш никакви действия х а и говорейки всъщност за толкова много рискове доколко наясно е българският бизнес за опасностите които го грозят онлайн и още повече сега с навлизането на генеративния изкуствен интелект за щастие бих казал че частният сектор става все по-осведомен може би за съжаление това не се случва защото компаниите осъзнават нуждата от кибер информационна сигурност по-скоро се случва заради всички регулации които са приложими на европейско ниво и съответно на локално ниво за всяка страна-членка на европейския съюз тези регулации са определено са обикновено тематични а в някакъв сектор например сектор здравеопазване налага как се управляват данни на пациенти как се
↗третират епикризи клинична картина диагнози на пациенти какво се случва с един пациент когато той посети болничното заведение други регулации п пък регулират финансовата индустрия а как една банка електронна или традиционна управлява нашите финансови активи как управлява данните свързани с кредитни и дебитни карти на потребителите къде се съхранява тази информация как се обработват транзакциите как тя се достъпва например от онлайн магазини трета регулация регулира нещо което за което обществото дори не се замисля критичната инфраструктура именно всички онези организации които а са много критични за функционирането на обществото електроцентрали топлоцентрали ядрени централи мореплавателен транспорт въздушен транспорт всички онези критични сектори които може би имат най-голяма нужда от киберсигурност и които директно могат да да застрашат и човешкия живот м тези регулации налагат
↗частния бизнес да мисли в посока киберсигурност в държавната администрация разбира се във всяка една страна нещата се случват малко по-бавно отколкото в частния сектор но все пак се мисли в тази посока и извън европа отново съществуват множество регулации които налагат компаниите да мислят за управление на инциденти защита на системите за обучение на служителите и на потребителите си дори как да работят сигурно с а онлайн данни в в интернет пространството така че все повече бизнесът мисли в тази посока а пък изкуствения интелект само спомага това да се случва по-лесно тоест по-бързо да се ориентираме към посока киберсигурност или а по-скоро да ни улеснява откъм решенията които да а да намираме за да се справим с рисковете смятам че изкуствения интелект има две страни има добра и лоша страна в лошата си страна хакерите го използват с цел да създават злонамерено съдържание а предполагам че
↗голяма част от а потребителите са чували вече за deep fake атаките които създават образ по подобие на на нашето легитимно същество като това се случва на база на снимки които ние публикуваме в интернет пространството на база на видеосъдържание или пък гласово съдържание което споделяме въпросните deep fake атаки използват нашите собствени биометрични а характеристики за да възпроизведат образа и гласа ни да се представят хакерите да се представят за за мен например в онлайн разговор или пък в предварително записано видео с което да подмамят дадена компания да предостави информация да някой служител да кликне на на даден линк да се открадне финансова информация или лични данни вече мисля че имаше няколко точно големи случая с така подведени служители от името на главния изпълнителен директор deep fake и да последствията не са никак приятни за компаниите включително в
↗банкови институции където загубата беше на стойност доста милиони а тези неща се случват всеки ден те вече са част от нашето ежедневие и това е може би негативната страна на jeni оттам нататък обаче изкуствения интелект може да се ползва и за защита на организациите от една страна за да разпознаваме такъв тип фейк съдържание да разпознаваме фалшиви линкове а злонамерени сайтове които ни подмамва да направим определено действие това това поведение се засича много по-лесно с инструменти които правят анализ на база на машинно обучение на база на събрани данни от цялото общество от цялата индустрия отделно вече доста инструменти наблягат на анализ на поведението на потребителя тоест не просто статична информация дали този домейн е регистриран наскоро или пък от от коя страна произхожда не е вече инструментите правят анализ на поведението на даден потребител например
↗могат да следят колко често аз отварям фалшиви имейли по колко съм склонен да отварям сайтове които са наскоро регистрирани или пък нямат сертификат за сигурност https аа също така тези агенти следят и м действията ми като потребител какви файлове отварям колко често отговарям на съобщения тези неща се правят с цел защита и превенция от такъв тип измами фишинг измами а спомена големите загуби които са претърпели компаниите има ли някакво правило каква какъв процент от бюджета компаниите е добре да отделят за киберсигурност за да са защитени сравнително защитени поне в този натоварен така кибер пейзаж аз смятам че на пазара има множество решения и ако една компания реши да да харчи пари то може да го направи доста лесно а но винаги съм твърдял че никой не трябва да инвестира повече отколкото кото струват данните му ако ние направим една проста оценка на системите на
↗данните които съхраняваме и ги оценим доколко те са критични за функционирането на нашата организация ние можем да ги остойностим ако данните ни струват 10 000 лв е безсмислено ние да инвестираме 15 000 лв в тяхната защита така че винаги трябва пропорционално да се инвестира а на база на стойността на данните много решения на пазара предлага в момента ai защита по отношение на end security тоест защита на крайни работни станции други решения обещават имей филтри на база на изкуствен интелект а трети решения ни помагат с ai по отношение на автентикацията на потребители на нашите на нашето приложение да речем или пък служителите в нашата организация почти всяко всяка една cy security компания която разработва продукт в тази обла започва да го прави чрез изкуствен интелект а така че аз не мисля че една компания трябва да инвестира повече отколкото е инвестирала до този момент
↗просто трябва да има шанса да инвестира в доста по-малко инструменти които обаче автоматизират работата това е всъщност и целта на на нашата платформа да да бъде оркестратор на информация тоест ако една компания ползва шест или седем различни решения за анализ на зви мости за сканиране и откриване на проблеми то платформа като нашата и други на пазара а агрегира тази информация и преди я предоставят в един-единствен интерфейс в който потребителят по-лесно може да се организира по-лесно може да се ориентира и да а преоцени риска да види какъв всъщност е какво е въздействието от всеки един проблем за компанията а смятам че пазарът ще бъде наводнен с ai инструменти в близкото бъдеще ако можем да ги групираме тези ai инструменти в какви насоки е добре ако можем да кажем топ три приоритетно една компания да гледа смятам че една от най-горещите теми е свързана с управление на инциденти тоест
↗когато ние комуникираме в интернет ние а извършваме обменяме някакъв трафик обменяме информация а на пазара в момента има доста адекватни решения които засичат трафика в реално време търсят аномалии и могат да идентифицират когато един трафик е зловреден и той няма нормално поведение а такъв тип инструменти са доста нашумяли те са и м основна тема в киберсигурността така наречената incident response а detection of vulnerabilities тоест засичане на проблеми в реално време такъв тип решения в момента се базират изключително на изкуствен интелект и на машинно обучение тъй като те разчитат на събирането на данни от стотици източници в интернет в всяка една минута от времето а други решения пък ни помагат с така наречения malware анализ тоест на база на следене на поведението на дадена система на потребителите на системата какво правят те как работят с а системата тези решения пък могат да
↗засекат мау атаки когато един зловреден софтуер засегне една система например те могат да изолират тази система от останалите а системи в мрежата и да лимитират щетите да ограничат въздействието на атаката трети решения които смятам че всяка една компания трябва да има са решения за откриване на проблеми и на слабости тези решения сканират автоматизирано понякога и стават все по-добри в това да а автоматизират засичането на а проблеми в сигурността на една система а ние разработваме кикимора в тази област така че да може да да следи автоматизирано и да да засича когато даден проблем се появи на някоя система а споменахме риска от deep fake тези решения ще помогнат ли в случая а има ли шанс или трябва нещо допълнително да се със сигурност да да има компанията така че да си гарантира сигурността решенията които се базират на изкуствен интелект обикновено са
↗готови за ползване от потребителя тоест потребителят предоставя данните си за това как извършва дейност как работи със системите анонимно въпросните решения които ползваме те събират нашата информация и правят анализ на база на ако да речем едно решение има 10 000 потребителя въпросното въпросния софтуер ще анализира поведението на тези 10 000 потребителя за да ни каже когато в един от тях има нещо злонамерено което се случва и ще го сподели с останалите 9999 м ние не трябва да да правим нищо в повечето случаи въпросните агенти предават информация на на алгоритъма и се самообучава а ние като потребители можем да се научим да разпознаваме deep f съдържанието да сме по мними и да внимаваме какво отваряме да проверяваме ли уебсайтовете които отваряме да не се доверяваме на съдържание което някой просто е споделил с нас в момента са много активни атаки от куриери тоест подмамват потребителя
↗че той има определена пратка да отвори линка да си въведе детайлите а доста атаки идват в момента от един вид от nap те симулират че имаме някакви задължения трябва да влезем на определен линк и да проверим какви са ни задълженията трети фишинг кампании пък разчитат на това че ние ще се подмамим от бързи кредити от безплатни пари за тези неща смятам че потребителите трябва да са по-осведомени и това ще бъде превенцията на 21 век а от другата страна говорейки за хората пък са кибер специалистите а на фона на цялата тази автоматизация всъщност докъде а докъде стига изкуствения интелект и къде е мястото да се намеси кибер специалиста изкуствения интелект помага на кибер специалистите той не може да замени напълно един кибер специалист а ние като киберексперти трябва да работим с огромни масиви от данни и да анализираме хиляди уязвимости които идват от скенерите за да можем да
↗преценим кое е адекватно кое не е кое е реална заплаха за организацията чрез изкуствен интелект ние автоматизираме този процес и ако а в традиционния вариант ще ми отнеме шест месеца да анализирам 1000 потенциални проблема то чрез изкуствения интелект аз мога да намаля това време до да речем две-три седмици в рамките на които ще прегледам същия обем информация а със сигурност не се елиминира нуждата от такива служители особено когато говорим за ръчни проверки на сигурността като пенетрейшън тестовете или пък одит на софтуерен код тогава инструментите могат единствено да помогнат за част от тези дейности те не могат да заме местят в никакъв случай един потребител който един експерт който може да анализира бизнес логиката на една организация и на база на това да прецени какви са заплахите за нея тоест инструментите ни помагат само да спестим време да намалим разходите тоест вместо
↗екип от шест човека ние ще направим същия анализ с екип от един или от двама човека а и ни помагат да сведем времето за отстранение на един проблем така че да се справим преди хакерите да са го експлоатирали а през последните години много се говори ри за недостиг на кибер специалисти а това ще се реши ли като проблем с навлизането на изкуствения интелект или все още ще продължи да има силна нужда от повече експерти аз смятам че ще има все по-голяма нужда от експерти и поради простата причина че изкуствени интелект сам по себе си създава много рискове а например генерирането на използването на изкуствен интелект за генерирането на собствени модели а крие рискове там отново може да да се намесят кибератаките и да сринат нашата организация тоест ако аз разработвам приложение на база на изкуствен интелект аз обучавам това приложение с някакви данни които черпя от моите потребители
↗от публични източници а представете си ситуация в която хакерите успяват да компрометират данните ми да подменят данните и да натрениран алгоритъм с подменени данни това би представлявало огромен риск а съответно с всяко едно ново приложение което се базира на изкуствения интелект също така се създават и нови рискове а от друга страна отново благодарение на изкуствения интелект ще ставаме все по-често свидетели на а ep fake съдържание тоест отново ще имаме много повече нужда от експерти които да разпознават това съдържание според мен нуждата предимно ще ще се увеличава не мисля че ще намалява а и третото отношение е всъщност кражбата на модели тоест много компании които разработват приложения ще могат да станат жертва на кражба на ji модели отново ще имаме нужда от повече експерти които да се справят с този тип атаки като цяло изкуственият интелект помага
↗позволява повече digital native компани да се създават тоест да имаме много повече мобилни уеб приложения в обществото които ни помагат разбира се за да функционираме по-бързо и по-ефективно но всяко едно приложение крие след себе си рискове тоест има нужда от повече експерти тоест уязвимостите само ще продължат да се увеличават да преди няколко години преминахме прага в който могат да се отстранят всички уязвимости може би от около седем-осем години вече не могат и това е никой не не се и цели в това нещо идеята е да приоритизираш да разбереш кои уязвимости крият най-голям риск на база на контекста на твоята собствена организация и твоите нужди тоест на база на това какви са твоите своите системи доколко те са изложени към интернет доколко са критични за организацията какво ниво на защита имат а какъв е пейзажът на заплахите в в реално време когато ние анализираме тази
↗информация ние можем да приоритизираме и този нарастващ брой проблеми със сигурността да се сведе до един много по-малък обем данни които с които може да работи вече един експерт или двама експерти адекватно а доколко всъщност е задължително една компания да има вътрешно експерти а или може да разчита за киберсигурността си на външни консултанти абсолютно без значение дали компанията ползва външни или вътрешни експерти смятам че за да има вътрешни експерти трябва да има изградени процеси и да знае какво правят тези хора защо са там и как какво всъщност иска какво всъщност иска от тях киберсигурността сама по себе си създава над може би 15 различни аа позиции на които може да работи един киберексперти 15 различни възможности за за работа по отношение на засичане на инциденти на справяне с маури обучение на персонал в посока киберон пенетрейшън тестери хора
↗които разбират от защита и сегментация на компютърни мрежи тоест имаме поне 10-15 различни експерта които ние можем да наемем в организацията и те да правят киберсигурност така че една компания за да наеме вътрешен ресурс според мен трябва да е достатъчно голяма за да е осъзнала нуждите и какви точно хора са ѝ необходими може да е необходим information security officer който да създаде оценка на риска да изгради политиките и процедурите за например за непрекъсваемост на на бизнеса може да наеме и пенетрейшън тестери които са така стрелците и намират най-критичните слабости в една система а за да знаем ние какви киберексперти са ни необходи трябва да сме по-голяма организация и да сме преминали този self awareness етап така че според мен по-малките компании за да са адекватно защитени е по-добре да се обърнат към външни компании които ще ще ги посъветват как да изградят стратегията си за
↗киберсигурност на база на твоя опит като стартъп всъщност доколко пък самите стартъпи които не са в сферата на киберсигурността отделят внимание върху тези проблеми които да кажем пак все пак технологични стартъпи но не са в сферата на защитата смятам че именно оттам идва големият проблем че повечето стартъпи не отделят бюджет и време за справяне с кибер проблемите те гледат да разработят софтуер който е бърз скалируем лесен за работа от потребителя който задоволява конкретна нужда и много често стартъпите работят с ограничен бюджет а те също така в голяма част от случаите и не трябват са да отговарят на съответствие с дадена регулация или правна рамка което им дава малко повече свобода съответно често тези приложения тези така наречени digital naive компании са най-лесни за хакерите за най-лесни за пробив и за източване на данни колкото по-голяма става една организация и
↗повече потребители има респективно расте и нуждата от киберсигурност и тогава започва да се появява и тази мисъл в стартъпите добре и в заключение ако можем да така да обобщим кои са топ трите кибер риска за които компаниите трябва да внимават през тази година а въобще какви са тенденциите които които наистина ще движат сферата според мен много компании ще заложат на машинно обучение в изграждането на на своите приложения и стартъпи така че първото нещо което трябва да се увери всяка една компания е че данните за обучение на a модела се съхраняват на сигурно място и само ограничени хора имат достъп до тези данни тоест първият най-голям риск е именно подмяната на на данните с които може да се обучи даден алгоритъм което означава че съответно той може да започне да прави грешни предсказания да предоставя невярна информация на потребителите си там за мен се крие
↗най-големият риск а вторият най-голям проблем е свързан с фишинг кампаниите които залагат изключително вече на изкуствени интелект за да се създават много наподобяват фишинг кампании от наподобяват съдържание изпратено от легитимен изпращач тоест това е най-големият риск и поне 80% от атаките успешните според мен стават защото даден служител е цъкнал на някакъв линк и се е подвел и е предоставил съдържание и третият най-голям риск свързан с ai е това някой да открадне интелекту ланата ни собственост ако ние разработваме изключително иновативно решение имаме стартъп а разчитаме на машинно обучение за да предоставяме някаква оптимизация на потребителите или достъп до определена услуга а кражбата на един такъв модел и на на данните с които се обучава приложението може всъщност да е катастрофална и да доведе буквално до фалит на на този стартъп за отрицателно време тоест трябва доста да
↗се внимава в тази посока да се взимат нужните мерки а а някакъв съвет който е добре да да дадем на компаниите какво какво не бива да забравят или какво задължително трябва да правят аз смятам че всяка една компания трябва да проверява най-критичните места на които съхранява данните а доста компании погрешно инвестират в защита на цялата инфраструктура на всички приложения това не е нужно когато една компания няма достатъчно голям б бюджет или време ресурси с които да се справи то най-критичното нещо най-важното нещо е да не забравяме да проверим приложението да проверим сървъра на който се съхранява нашата информация има няколко основни правила които можем да спазваме и те да предодвратят 70-80 про от хакерските атаки а именно където е възможно задължително да се използва многофакторна автентикация не можете да си представите колко много проблеми решава
↗многофакторната автентика ция защита от brot force на пароли елементарно за имплементация много лесно и много малко компании го правят навреме а третото нещо дори и компании които не разполагат с огромен бюджет и ресурси могат да посетят cis center for internet and security сайт от който могат безплатно да свалят контроли за сигурност и тези контроли да бъдат имплементирани на windows linux системи които например поддържат сървърите им или пък работните станции изключително лесно за имплементация отново решава голям проблем от голям брой от кибер проблемите това са няколкото основни неща които според мен трябва една организация да прави и а не на последно място обучение на служителите защото най-уязвимото място в която и да е компания е човекът когато цъкне на даден сайт и си въведе данните тогава всичко приключва и няма софтуер и хардуер на света който да може да да ви защити и
↗последният съвет ми е по отношение на нса атаките може би най-често срещани в днешно време които криптират заключват файловете на потребителя и искат откуп под формата на на биткой или ерим някаква друга криптовалута за да го отключат а през ден ни звънят хора които са пострадали от такъв тип атака и погрешно те са изключили системата в момента в който а са видяли че файловете са се инфектирали са инфектирани ако файловете вече са инфектирани така или иначе изключването рестартирането на системата означава че ние губим каквато и да е възможност да възстановим ключа за декриптирането тоест не при всеки runare но почти при всеки е по-правилно да изключим системата от интернет и да се обадим на някой който може да а влезе в системата да провери логовете да провери м паметта например и да извади ключа с който да декриптира файловете това са пет основни правила с които всяка една
↗компания почти безплатно може да се справи със 70-80 про от киберзаплахите а спомена ран самура тъй като има доста противоречие трябва ли да се плаща или не трябва да се плаща а на хакерите които ни искат откуп аз мога само да дам статистика но не и съвет по тази тема горе-долу в 50% от случаите след плащане потребителят успява да си възстанови информацията лично лично аз смятам че е неправилно това стимулира кибертероризма и всъщност позволява на хакерите да буквално финансираме злонамерените хакери по този начин и им позволяваме те да оперират в по-голям мащаб и да продължават да правят такъв тип атаки и измами така че моят морален отговор ще бъде не го правете потърсете специалист опитайте да намерите ключа за декриптирането на данните в интернет опитайте да да го потърсите в рам паметта на системата има начин да се извади ако не сме рестартирали системата
↗а но ако данните са ни много критични нямаме бекъп което е много важно и което всъщност ни спасява във всяка една такава ситуация нямаме друг изход и единственият вариант е да платим за да си декриптираме данните вероятно е опция в някои случаи тоест в киберсигурността няма едно решение пасва във всички случаи или за всички компании а независимо дали става дума за изкустве интелект нму или някакви други инструменти а надявам се да сме били полезни за компаниите и за зрителите като които са обикновени потребители които също трябва да са доста внимателни много благодаря за този разговор надявам се да сме били полезни и повече хора да да мислят за киберсигурността а това със сигурност е и нашият призив скъпи зрители и слушатели радваме се че отново бяхте с нас не пропускайте да хареса това видео следвайте ни в аудио платформите и до нови срещи [музика]



