Интервю

252 - Какво е "виртуален аутизъм"?

Кадърът е от сървъра на YouTube. Самият плейър — и всичко, което той зарежда — идва едва след като пуснете видеото.

Описание

Всяка година с наближаването на септември образованието се намества сред главните теми на обществото. Днес огромна част от живота ни, за добро или лошо, минава онлайн и затова киберхигиената и онлайн грамотността вече отдавна не са нещо пожелателно, а са част включително от образователния процес. Интернет отдавна на практика е комунално-битова услуга…

В началото на новата учебна година е удачен момент да обърнем внимание на темата за киберсигурността сред младежите, както и да проучим дали има връзка между нея и представянето ни на съвременното работното място. За да се ориентираме в тази тема ни помага експертът по киберсигурност Владислав Венев.

Описанието е на Digitalk.

Препис

Автоматичен препис — може да съдържа грешки — сверявайте с видеото, преди да цитирате. Изтеглен през Supadata от субтитрите на YouTube.

Клик върху времето пуска видеото от този момент.

↗[музика]

↗Здравейте отново в технологичния подкаст Digitals. Всяка година с наближаването на септември темата за образованието става така отново сред главните за обществото. Днес огромна част от живота ни минава онлайн и за добро или лошо темата за интернет безопасността, за киберхиената и така нататък са сред нещата, които всеки човек и всяко дете и младеж трябва да научи още от малка детска възраст. А интернет може да се каже, че отдавна на практика е комунално-битова услуга. Така, в началото на новата учебна година реших, че е удачен момент да поговорим за киберсигурността сред младежите, както и да видим каква е връзката между нея и така бъдещата реализация на всеки на на съвременния пазар на труда. Затова тука в студиото с мен съм поканил експерта по киберсигурност Владислав Венев, който е член на управителния съвет на Българската асоциация на експертите за борба с финансови

↗престъпления, както и член на Българската асоциация за корпоративна сигурност. Така. А здравей, понеже се познаваме с тебе отдавна, предлагам да си говорим на ти. А и като първи въпрос, как стигна, как стигна до така до младежката сигурност? Може преди това да представиш двете организации, които споменаха, защото предлагам, че не всеки е чувал за тях. Да. >> А, здравей. Да, познаваме се от доста време, така че можем да си спокойно да си говорим на ти. >> Благодаря за поканата също така. Аа ами накратичко, за моите 25-години опит в а IT и киберсигурността попаднах в едната организация, Българската асоциация за корпоративна сигурност. Тя е членовете са и основно водещи експерти в сферата на киберсигурността, на физическата сигурност. Имаме директори от почти всяка една голяма фирма, която се сетиш в България, банка, митници и така нататък. А пък другата асоциация я основахме

Покажи целия препис — още 34 абзаца (~5129 думи)

↗миналата година. Тя е сравнително млада на една година, обаче доста добре се развива. Партнираме си вече с редица съседни държави, аналогични асоциации >> и също така си партнираме със заедно в час. А миналата година направихме една програма за обучения, съответно влизаме в училищата. Та бих казал, че допирната точка тука е нали досега с училищата. Аз и преди това съм бил хонори с кауза лектор в различни училища в България, но вече го правим официално със заедно в час. >> А също така с Асоциацията за на експертите за борба с финансови престъпления към края на годината ще направим първото по рода си в България събитие, което ще не е по темата за училищата, но въпреки това е много интересно за корупция ще говорим за пране на пари. Така че да, в общи линии, ако нашите зрители имат интерес, могат да посетят сайтовете, да прочетат повече. >> Нема като злободневна тема, така че

↗интересно злодневна тема е. Да, да, да. Сигурността, за съжаление е една от наистина злодневните теми във всичките ѝ вариации. >> Добре, ако се върнем така на образователна тема, а какво според чеве означава младежка киберсигурност през 2025 година? Един такъв полош въпрос като начало. Ами младежската киберсигурност тя е а едно сериозно отражение на абсолютно всички проблеми в киберсигурността с тази разлика, че младежите за разлика от по-възрастните, по-зрелите имат една пълна увереност в кибрепространството, защото примерно при нас, по-възрастните, ние знаем, че това се е появило след нас, докато те се раждат в тая действителност и за тях не е абстрактно, ами то е част от действителността им, част от ежедневието им. много добре го каза като комунална услуга вече се а третира. Така че младежката киберсигурност е много сериозно предизвикателство поради факта, че

↗децата аа от най-ранна възраст са с телефон, таблет или някакво друго подобно устройство в ръка. Те ходят, виряят, живеят в това, комуникират по този начин. Даже на моменти е тъжно, защото често ми се случва да наблюдавам, разхождайки кучето си в парка, четири-пет деца седнали и те не си говорят, но си говорят през приложенията на телефона. >> Тоест тази киберсигурност при тях трябва да се фокусира върху едно още от ранно детство обучение, че телефонът да хубаво, то е средство, но има и заплахи и тези заплахи заплахи трябва да се адресират. На първо място, едно от най-важните неща от при малките деца натам, а е психическия онлайн тормоз. >> Мхм. >> Значи много хора си представят, че нали децата се заразяват с вируси и така нататък. Не, напротив. Едно от най-опасните неща, с които сме се сблъсквали и с колегите от ГедB също работим в това направление, е

↗психическият тормоз. Как си в какво се изразява той? Най-често някой си прави някаква снимка по-така, нали, странна в да използваме цензурираната дума и форма и на изказ, по-странна фирма в TikTok или нещо от сорта. След това няко негов съученик, нали, гори да му я изпрати, разпространява я навсякъде сред съученици или пък прави някакъв ай вариант на тази снимка, така щото нали въпросното дете да изглежда недъгаво и така нататък. разпространяваше сред съучениците и знаете малките деца са могат да бъдат особено жестоки, защото >> все още се изграждат като характери и започва един една много сериозна психическа атака срещу това дете и то съответно се затваря и това е сериозен проблем. >> Мхм. Примерно мога да дам статистика последната година, която правихме заедно с колегите от ГД Боб и Международната асоциация за киберпрестъпност, понеже хората много си мислят, че педофилията в

↗интернет е страхотен бич. Под 1% са случаите на педофилия в интернет, а този въпросен тормоз е над 60%. >> Мхм. >> като заплаха. >> Мхм. >> Добре. Ти спомена, че съвременните младежи на практика а живеят в тази среда от буквално от раждането си, ако говорим за последните поколения. Това от друга гледна точка освен кибертормоза води ли до някакви ефекти? Примерно аз, което съм чувал и което наблюдавам, а защото както ти каза при нас някак си по по-късно дойде и по-поруг на на начин навлезе в живота ни. пом >> да а наблюдаваш ли нещо от сорта на по прекалено доверие към онлайн средата прекалено лесно изсипване на лична информация благодарение на която може да бъде някой изчислен къде е какво се къде се намира какво учи и така нататък категорично да категорично да а при нас технологичният термин е data extortшъion а но да не натоварме аудиторията ще го кажем просто извличане на данни

↗доброволно извличане на данни как го правят с децата. Те, а, както казах и и двамата го казваме няколко пъти всъщност, те са свикнали с тази онлайн среда и за тях е нещо нормално. Както примерно някоя баба на улицата едно време питаше: "Ти на кого си син?" Сега в момента в интернет те играят всякакви игри и в игрите се казват примерно дадена игра, няма да цитираме имена, да не правим реклама. А казват, за да отключиш еди кои си специални предмети, напиши си рождената дата, трите имена, егине, ей такива неща. И за децата това е съвсем нормално. В смисъл няма никаква капчица за мислене в 99% от децата, че те го дават, за да получат тоя меч, който ги прави, нали, супер неуязвими. А съответно това на следващ етап а може да ескалира до следния начин. Те играят отсрещната страна, лошата страна. Не използвам думата хакери, защото хак по принцип означава рационално заобикаляне

↗на препятствие. По никакъв начин не е лоша тая дума, но така се е наложило, нали? Хакери, лоши хора, няма да я използвам. Та след като веднъж имат данните, лошите хора от другата страна изпращат SMS-и, пишат на детето в чата, казват:"Сега, за да получиш още по-як меч, натисни на тоя SMS. Този SMS, разбира се, води с линк за платена услуга. Знаете, всеки може във всеки оператор можете да си да се абонирате за услуга, която е на ваше име, но се плаща, ако някой иска да изпрати SMS или пък да ви се обади. И съответно цъкайки детето на тоя линк, а сметката на телефона изведнъж започва да набъбва. Сега детето не я плаща, това е пределно ясно. Ние като родители я плащаме. Така че ето това е една форма, нали, на киберпрестъпление, което се извършва срещу децата на базата на предоверяване, защото пак казвам, те гледайки телефона и аз съм го забелязал като ходя по

↗училища и си говоря с ученици, правил съм експеримент, в който казвам, питам някой, ако примерно твоят съученик Георги ти изпрати на тебе линк, ти ще го отвориш ли? 99% от случаите децата казват: "Разбира се, аз питам защо?" Ами защото го познавам. Добре, ама ти го познаваш, виждайки го. И той вика, "Не, той има профили, аватари. Знам му аватарите." Тоест вече говорим за профили и аватари като част от персоната. >> Мхм. >> Нали при тях границата, нали, виртуално, физическо е вече толкова тънка, че почти избледнява. >> Да. Аз малко така странично тука с колеги сме си говорили, нали, за това навлизане на 3D очила, виртуални светове, както това е бъдещето. И аз себе си трудно мога да си се представя. на де да знам в работна среда с шлем за виртуална реалност, но това, което ти казваш, ето как ще се случи, >> нали? Случва се. А като като споменаваш шлемовете за виртуална реалност, има

↗продукти пак на фирми, които няма да рекламираме, но пък те са те са наистина полезни, защото да кажем, като си сложиш такъв шлем, ако ти работиш в цех, ремонтираш автомобил по някакъв начин, >> софтуераъ, който е за това нещо, той ти дава една 3D карта на автомобила с всичките проблеми. И да кажем ти като вдигнеш капака на двигателя, всичките кабели като погледнеш с добавената реалност, виждаш как трябва да бъдат. И гледайки и съпоставяйки с това, което имаш на тези 3D лъчила, ти много лесно може да видиш къде е проблемът и да го отстраниш. Тоест има и полза от цялата тая работа. То те са създадени с цел да са да са полезни, но пък а всичко, което е създадено да е полезно, рано или късно става обект на атака. >> Да. Аз така като говорим за очета нарочно го намесих. А по време на предварителния разговор ти каз нещо много интересно за такъв нещо като кибераатизъм, който наблюдаваш при

↗младежите. Може ли малко да поговорим в в тая посока? Да, разбира се. Да, разбира се. Това е една смя да твърдя неинтересна, ами леко опасна тема. Тоест притеснителна. Не опасна, не се изразих правилно. Притеснителна, защото от година някъде се прави проучване. Имаше и репортажи, извадени а данни за по темата и терминът, нали виртуален аутизъм може би ще се утвърди. Използвахме го аз и редица колеги. Просто пробно е ей така да да го да назовем по някакъв начин експеримента. Аа какво представлява всъщност той? Той е като страничен ефект от прекомерната употреба на електронни устройства и интернет. Най-вече комбинацията от двете. Самото устройство само по себе си не е толкова интересно и опасно, в интерес на истината на базата на тези проучвания, освен ако няма интернет, защото интернетът отваря всичките тези канали за за взаимовръзки с опасни страни, с привлекателни неща. А и само

↗ще спомена за един експеримент, който беше направен. Не е в България, но резултатите ги споделиха с едната асоциация, в която членувам. Значи събират четири деца и им правят тест. Първото дете ползва от телефона като телефон, messenger малко да провери, да си провери пощата и да кажем социални мрежи, но употребата е под един час на интернет дневно. Второто вече е малко по-зависимо, ползва повече неща, играе онлайн игри, а третото е, както се досещате, нали, една едно ниво нагоре, а четвъртото горе-долу почти целия ден, с изключение на когато е било на училище, нали, TikTok а споменавам го, защото това е страшен бич и подобни ей такива неща. Всичко е навсякъде във виртуална среда. Непрекъснато нещо се поства, коментира, лайква, репоства и така нататък. Какво представлява тестът? Събират ги тия деца, няколко на брой от всеки вид и на една маса с четири дупки поставят четири

↗различни 3D фигурки по цвят, различни по цвят и им казват: "Трябва да пуснете всеки цвят да отговаря там на дупката." Първото дете на петата секунда казва: "Невъзможно е, защото дупките са еднакви квадратни, а фигурите са с различна форма." Но второто въобще не не обръща внимание на цветовете. То прави аналогията веднага. Дупките са еднакви, фигурите са различни, няма влизане, >> цветовете не играят. >> Второто тема отнема 30тина до минута, нали? 30 секунди до минута и последното около 5 минути търси варианти в Google, снима, пита чат GPT и така нататък и се притеснява, че не може да реши изпада в една паника, такава като паник атака. Та ето един експеримент и затова нали терминът, който търсехме след това като се пишеше статията беше виртуален аутизъмх, >> защото >> веднага прави впечатление прекомерната употреба как цялото рационално мислене отива някъде в коша.

↗>> Да. То предполагам, че ограничаването има предвид това човек да не се да свикне да не да не е постоянно в онлайн да може да се самоограничава е част от нещо, което наричаме а обща интернет култура. какво да да правиш ти, така че да не хем да си да не губиш, да си имаш уменията, хем да не прекаляваш, нали, да не ставаш зависим от онлайн присъствието, да го наречем в та в тази посока да завратим обратно към образованието, може ли образователната система по някакъв на начин според тебе да помага така, че децата и младежите хем да изграждат необходимите умения, които със сигурност им необходими за за живота напред, хем да не стигаме до крайности, които ти обясняваш? Хм. Ами аз аз използвам термина киберхигиена, като ходя да по училищата, а и смятам, че наистина е крайно време в някои държави вече го има, да се появи някакъв такъв дори свободно избираем предмет без оценки,

↗също така в училища в учебната програма, който да малко или много да докосва темата киберхиена, но за мен проблемът тръгва от семейството, защото имал съм случаи, в които водя лекции пред деца с родители. И неприятно впечатление ми направи една майка, която не е прецедент по никакъв начин. Тя вдига ръка да ми зададе въпрос на едно от събитията, докато аз си гледа телефона и и гледа телефона, поглежда към мене пак в телефона и казва, "Какво да направя, че дъщеря ми вика не спира да си играе с тоя телефон." Значи тя, дъщерята е мъничка. Децата се учат не толкова от това, което им казваме, от това, което виждат. Тоест, като седнат да вечерят и майката, и бащата като са с телефон, детето е на четири години, ами то започва да свиква от малко, че това е съвсем нормално ти да ядеш с телефона в ръката. >> А, значи семейството, първото нещо е примерът и оттука натам вече в училище

↗ето сега примерно наложиха забрана на телефони в училищата. В момента има дискусия дали да бъде само в час или в междучасията, но според мен е хубаво а не да се забравнява абсолютно всичко, да се анамосва и да се казва съкън никакви телефони, никакъв интернет, защото всяка една абсолютна забрана води до начини, в които се търсят вратички и шамо неща, нали. Ето наркотиците са забранени, пък виждаме какво става. >> А залети сме с тях. По-скоро киберхигиената трябва да е насочена към това да ползвай го. Виж какви са ползите от него и го ползвай за това, нали, защото от TikTok ползата е отрицателна. Нарочно го натрапвам TikTok, защото наистина всички проучвания показват, че това води до тотална деградация на рационалното мислене, понеже всичко се случва много бързо >> и мозъкът започва да не мисли дълго време. Той очаква до 5 секунди да имаш решение на нещо. И е имало случаи, в

↗които деца изпадат в паника, ако да кажем до 30-та секунда не могат да решат нещо от контролно, защото са свикнали на TikTok всичко да да лети. Просто мозъкът се е настроил по този начин и тези часове, ако се появят, а и към родителите също апел, не е тотално ограничение. Просто да се обясни това не го прави, защото може да доведе до едикво си. Дори могат да пускат клипове на такива, има лесно се намират в YouTube и в Google примери на деца в истерия от лишение от телефон, от интернет и така нататък. Също така да се говори какво не трябва да се споделя, ако някой ти иска нали снимка, примерно те започват по начин от типа на прави си снимка на фона на еди какво си, после снимай се в банята, >> нали. Ето такива неща не се снимаш тука ей така за някой, който какъвто и да е. >> Да, това е налогката. Нас едно време ни казваха не отваряй на на непознати, ако не зве на вратата.

↗>> Да, съвременното не отваря. Точно така. Правилно, правилно. Харесва ми >> това, което казваш. А и просто да се обясняват тези неща и да се показват с примери. >> Много е важно примера, защото самото обяснение то звучи малко абстрактно, особено за по-малките деца. Примерно, ако да кажем в училище се напълват да им казват какво да направят с телефоните си, а пък вкъщи виждат големия брат или сестра и двамата родители да го правят, той ще каже нали чакай сега къде е действителността в цялата работа? >> Но аз съм твърдо за да се обяснява, да се показва, а не да се забранява. Да, >> просто чистата забрана без обяснение е абсолютно неефективна. >> Да, само наркотиците ще метна, че по никакъв начин не прокламираме разхбване на законодателство или режим, свързан с закон режим, свързан с наркотиците, но тоталната тоталната забрана за елементарни неща като онлайн и интернет,

↗тотална забрана в в семейство, в изключение на деца на наистина малка възраст, може би наистина наистина е нещо, което трябва да да се избягва. Искам аз да обърна разговора и в малко така трета посока да го да го да го нарека. Каква е връзката според теб изграждането на тази онлайн хигиена, за която ти говориш, хиберхигиена и бъдещото представяне на всеки в в работната среда, в съвременната работна среда, която очевидно в 90% изисква едно време го казвахме компютърна грамотност. Сега вече е възстарял термин това но >> сега е просто грамотност. Просто грамотност. Да. >> Ами има голяма връзка. Аа от една страна, ако употребата на на интернет и на електронните устройства от ранна възраст се култивира в един младеж и той знае как да го използва нещо, говорим да го използва рационално, да не прекалява, да не е зависим, да не стига до тази фаза, която споменахме под

↗работното заглавие Виртуален аутизъм. А това ще бъде от огромна полза, защото вече той влизайки в една киберсреда работна, нали, много по-лесно ще почне да работи с инструментариума, който му се дава, онлайн инструментариума, всичките софтуери, понеже познавайки работа, начина на работа с тея устройства, всеки един нов софтуер ти се адаптираш много бързо. Ако си бил напълно ограничен и забранен, ти ще попаднеш в нещо, което направо ще те удари като стена, като бърз влак. Няма да знаеш какво да правиш. От друга страна, правилното изграждане на хигиена да не се прекалява води и до едно хубаво старо съкращение КПД, >> коефициент на полезна дейност за на най-младите зрители. А защо го казвам? Защото масово може да се забележи човек, който е свикнал да прекарва много онлайн време на работата си, той не е ефективен и това, вярвайте ми, се забелязва. А, казвам го, от

↗10 години ръководни позиции. Много лесно се преценя един служител дали работи добре или не, дори да си мисли той, че никой не го забелязва. Какво имам предвид? Работите 5 минути, 15 минути, а Instagram, интернет и всичките останали там неща. Ами няма как да си ефективен в тоя случай. Още повече пък ако водиш три-четири чат разговора, който също съм наблюдавал, ти си на тебе мозъкът ти е 1/3 на работа, 2/3 Какво си говориш? 1/3 нали какво си говориш по чатовете, другата 1/3 дали си ти лайк, нали, последния пост от снощи. Обръщаме го и през киберсигурност перспективата на цялата работа. Ако ти си свикнал през твоя телефон да споделяш всякакви снимки, пароли, лични данни, информация, пренасяйки се в една корпоративна среда, ако някой по някакъв начин те подмами през корпоративната среда да споделиш някаква информация, ти ще го направиш без никакво замислене, защото твоят

↗начин на живот извън работата ти по някакъв начин го пренасяш. Даже преди се шегувахме, че ние живеем на работа, но всъщност е така, особено с хом офиса и ремонт офиса. Има много хора, които и събота и неделя просто те имат инструментариума вкъщи, получават някаква нотификация или нещо, влиза и работи. Може да е за 10 минути, но го прави. Така че а просто наистина киберхигиената, изграждането на такава култура, тя категорично рефлектира и в на по-късен етап, когато един младеж вече спира да е напълно младеж и започва да става служител някъде в компания. >> Да. Ако продължим така разговора за работната сила, едно от така изказванията, които значи че аз съм чувал от експерти по киберсигурност като тебе, е, че човекът е самото звено в или едно от най-така аа често експлоатируемите слаби слаби звена в в сферата и в тая в тази връзка на доколко е на налице връзката между интернет

↗А хигиената, която го говориш ти и и това и това и това слабо слабо слабо звено ми мисълта ми е нали в мно в много случаи атаките стават да кажем чрез фишинг, който на практика всеки всеки всеки човек би за забелязал, но какво каква част от а нещата могат да бъдат предотвратени точно според тебе, нали? Точно чрез кибер киберкултура. Ами най-слабото звено е по-скоро неосведомения и необлуучения човек, но да, наистина човек е, защото каквито и технологии да имаме, мога да дам чисто житейски пример от от моята практика. Имаш всякакви защити технологични и така нататък. Човекът обаче пробва да прати имейл. Той не го прави злонамерено. Той иска да го изпрати някъде, за да го работи примерно от някаква си негова си поща. пробва единия софтуер го спира, пробва друг вариант, вторият софтуер го спира и той най-накрая казва нали абе айде вади телефона и снима монитора. То

↗това не може да го спреш. Това е до нали до нагласата на човека. А има голямо значение изграждането на тая хигиена, защото ако примерно си свикнал от йде да не кажа малък, но някакви тийнейджърски години, в които осъзнаваш, че не всяко едно съобщение, което ти казва току-що спечели 10 000 или Peugeot, не знам какво си или там нещо да не ползваме марки, аа спечелил си нещо, грубо казано, само трябва да преведеш 50 лв. в биткойн ели къде си, за да могат нали да ти го изпратят по поща или там някаква друга глупост, което очевидно е измама. Само че един младеж, който никога не е виждал фишинг преди това, ако не му е обяснено и не му е показано, той няма да припознае фишинга. Той дори дори може да не знае какво е фишинг като термин. Така че, а това надграждане, това изграждане като начало и надграждане след това на киберхиената, то се пренася навсякъде с нас. В смисъл

↗дали ще е в работа, дали ще е вкъщи, дали ще е някъде и в чужбина като пътуваме, то пътува с нас и трябва да трябва да го има, трябва да се трябва да се изгражда, защото фишингаът продължава да бъде една от един от основните вектори на атака. Хеле пък вече с изкуствения интелект те правят едно от най-модерните неща е правят анализ. Намират те примерно в LinkedIn, къде работиш, ако си в интересна компания, започват едно таргетирано проверяване на твоите профили, търсят твои приятели по други социални мрежи търсят с изкуствен интелект и ботове не го правят на ръка, нали? >> А не е така нареченият индийски бекнд, в който 30 човека кълват и работят за някой екстрактват информация. Точно така. А събира се тази информация, наблюдават какви са ти постовете и изкуственият интелект се нагажда спрямо твоя изказ и твоите приятели какво правят. И съответно ти получаваш

↗съобщение от преправен имейл или пък дори от Messengър някъде. Наскоро имаше и WhatsApp атака в България, много масивна и то от истински истински контакти. Не бяха крадени или подправени, просто изглеждаха едно към едно мама, тате и така нататък. Не можеш да познаеш дали е някой друг. И съответно съобщението, което ти получаваш, е така направено. То е съшито. То е ушито за теб и вероятността да да кажеш това е в миналото се ползваха някакви много древни архаични техники за превод. Примерно аз съм получавал фишинги от Microsoft и се вижда, че картинката тя е кропната някъде от интернет и на на имейла седи като все едно някой е хвърлил ей така, нали, и тя се е залепила под ъгло. Докато сега като получиш такова съобщение от изкуствен интелект отзад, в който нали един месец ти е наблюдавал всичко, той звучи с твоя изказ. Даже може да използва фрази, които ти

↗използваш редовно и мозъкът е така устроен, че ако не му дадеш спирачка до до петата секунда, той започва да работи в в тая посока. >> Добре. А пак ние споменахме за а така създаването на навици в семейна среда, споменахме за образованието. А според тебе има ли роля бизнеса в изграждането на на такива умения от една страна при своите служители и от друга може би в намеса и подпомагане на включително образованието. Как го виждаш ти? >> Ще почна отзаднапред на въпросите, защото това е нещо, което през годините много съм се борил и в двете асоциации, в които членувам също се борим навсякъде. Аз държа да подчертая и двете са НПО-та. сами издържаме, а не приемаме външно финансиране. Само като правим събития, може да да имаме спонсори. Тоест да да не ме разберете грешно, ние не изкарваме пари от това. Всичко се прави от членската маса безплатно навсякъде. Често сме предлагали и на

↗министерства, и на училища, програми, всякакви такива неща. Разбира се, може да си представите от министерствата какъв интерес и отговор има, нали, за съжаление, защото пак казвам, ние го правя, извинявам се, безвъзмездно. Отговор няма, но бизнесът като начало, за да получава читови кадри, той трябва да инвестира в тях още от зараждането им. Какво имам предвид? Сега всички казват, като пускат обяви, пет години стаж, такива и такива сертификати, такова и такова образование, та повечето ни училища нямат как да дадат всичките тия сертификати безвъзмездно. Тоест, тука ролята на бизнеса е да да като види таланти, да инвестира в тях още от ученически години, тоест да се наливат някакви пари и след това даденият човек, ученик, нали, след като е бил финансиран, спонсориран, стипендия е взел, да да го речем, нали, както в праведните държави, >> взел е стипендия от дадена организация.

↗Вероятността той да се присъедини към нея е огромна, защото той ще има благодарност да си каже: "Аз примерно тука имам сертификати, които струват 000, които не мога да си позволя като ученик или пък да изискам от нашите родители. Обаче фирмата Хикс е инвестирала в мене, след това те го наемат от някаква позиция и той расте." Тоест, ето нали втората част на въпросите каква е ролята на бизнеса в случая. Също бизнесът може да има и роля от гледна точка на това. Обикновено някои фирми и корпорации казват напълно забраняваме достъп до социални мрежи, до лични пощи, до чат канали, до средства за трансфер на данни. Окей, няма нищо лошо от гледна точка на сигурност. Аз много съм за да се забраняват средства за свободно разпространяване на данни от типа на тези свободни платформи, в които ти качваш файлове, пращаш линк някъде, някой го тегли, защото хубаво, ти го

↗качваш там, те ти казват, че ще бъде изтрито след 10 дена. Дали нали кой друг го чете? А безплатните пощи не са безплатни случайно. Те правят анализи, пускат реклами, >> ползват всичко, което качваш вътре, за да не могат да профилират, защото никой няма да ти даде 15 GB безплатна поща, защото си много нали симпатичен и така нататък. Да. А, така че хубаво тези неща да бъдат забравени, но ако бизнесът напълно ограничи един човек безпричинно, имам предвид, а от достъп до всякакъв вид интернет на работното му място, дори да не може да прочете едни новини, този човек започва да търси варианти и да да пробие, да снима, >> да си ползва телефона. Виждал съм случаи, в които в една организация беше напълно забранено. Човекът си носеше таблет, разпъваше го отстрани и тука работи, тука му е таблета. И нали се сещате сега, нали, тука, тука, тука, тука концентрацията и ефективността му

↗спада рязко. Така че бизнесът трябва освен да насърчава младежите и да инвестира в тях, а трябва да внимава и какво ограничава и колко пречи на служителя да да се чувства и човек, защото модерният служител много обича а термина баланс, работа, живот и от ковид насам това стана като едно като ключов фактор при избора на работа. Мога ли аз да съм си вкъщи? Мога ли да съм по-свободен? Да не вися, нали като в офиса едно време 9:1 ако дойдеш, започват скандали. Какво си правил? Що закъсняваш? И в 6:00 трябва да си тръгнеш. Обикновено а като дойдат в 9:00 до 10 си пие кафе, за да се почувстваш така, че си прецакал системата. А пък след това от 6:15 започва подготовка за напускане на работното място, нали? Вече тея неща са поразмити. Така че, а другото, което е също много важно, веднъж като е нает един нов служител, не трябва да се очаква, че той оттука натам

↗ще се самообучава, ще е много мотивиран. Самотивацията изчезва до момента, в който никой не ти обръща внимание. Какво искам да кажа? Аа повечето западни компании, които са в България и не само в България, имат пакети, в които се казва непрекъснато обучение и надграждане на квалификацията. Какво ще рече това? Дават ти пари дори за малки обучения ти да си повишаваш квалификацията, защото един младеж, каквато и киберхигиена да е имал преди това, като започне работа, той трябва да бъде а страхотния български термин онборднат и да започне да разбира какво работи, как го работи и какво се очаква от него и да има непрекъснато нови знания. Специално в киберсигурността нещо, което е на шест месеца, вече ние го смятаме за абсолютно старо, а пък такива на две-три години са >> архаични. архаични от прединозаврите. >> Да. Добре. Един такъв въпрос. А с навлизането на изкуствения интелект,

↗смяташ ли, че всичко това, за което говориш, изключително интернет от аутизма, може да бъде по повлиян по някакъв по някакъв начин? Има и и има ли връзка изобщо според теб? >> Има, има връзка, защото а има вдигна се много шум с изкуствения интелект. Много хора започнаха да се вайкат, че ще си загубят работата. Значи, ако изкуственият интелект ще те лиши от работа, ти и до тоя момент не си я оценял и не си я вършил като хората, защото изкуственият интелект колкото и полезен, колкото и зъл и полезен може да бъде, толкова може да бъде абсолютно безполезен, ако се ползва, да речем, като Google, защото масата хора го ползват, питат го нещо, което и Google може да ти каже. Аа истинският потенциал му е да се научиш и аз апелирам към всички младежи и не само. Има безкрайно много видеоуроци за употреба на на изкуствен интелект. Нека да да да ги изгледат защото ще видят ползата, не само вредита и

↗опасността. А това, което докосна за виртуалния аутизъм, вредата от изкуствения интелект може да дойде в момента, в който, защото и това забелязваме вече, правиш всичко чрез него. Мхм. >> Ти си свикнал, научаваш си и викаш ей сега аз ще ходя да правя презентация пред управителния съвет и му казваш знаеш как да го използваш. Му кажеш например презентация на тема еди какво си като ползваш този Excel файл със статистики я оформира като за execютиes и ако имаш премиум версия на някой от софтуерите това става за 30-40 секунди до минута. Зависи там колко е сложна цялата работа. И това нещо просто лишава мозъка от основната му дейност да мисли, да е креативен, да прави нещо. И той става един наредител, тоест поръчител на информацията. И като попаднеш в ситуация, в която ти нямаш този изкуствен интелект пред тебе, нещата стават много драматични, защото ти не знаеш какво да направиш,

↗>> не може да реагираш. >> Та освен ползите, нали, може да има и тази греда. >> Мхм. Добре, аз предлагам на тази мисъл да приключим днешния разговор. Това беше всичко от нас за днес. Очаквайте следващия епизод на Digitals. Тогава харесайте това видео. Ако ви е харесало, следвайте ни в социалните медии, гледайте по-старите ни епизоди и до нови срещи. [музика] เฮ [музика]

← Всички лекции