Социално инженерство и phishing

Phishing е форма на социално инженерство, при която нападателят се представя за доверено лице или организация, за да накара жертвата да разкрие чувствителна информация, да отвори злонамерен файл, да посети фалшив сайт, д

Spear phishing е целеви phishing, насочен към конкретен човек, екип, организация или сектор.

Whaling е spear phishing срещу високопоставени или високоценни цели: CEO, CFO, board members, legal, HR, finance, IT administrators или хора с достъп до чувствителни данни и големи плащания.

Clone phishing копира реално съобщение, което жертвата вече е виждала, и заменя линк или attachment със злонамерен еквивалент.

BEC е финансова и identity атака, при която нападателят използва компрометиран или убедително имитиран business email account, за да измами организацията да извърши плащане, промени banking details, изпрати данни или предостави достъп.

CEO fraud е подтип на BEC, при който нападателят се представя за висш ръководител и изисква спешно плащане, gift cards, закупуване на стоки, sensitive data или промяна на финансов workflow.

Това е BEC вариант, при който нападателят се представя за реален доставчик и иска плащането да бъде изпратено по нова сметка или към нов payment portal.

Smishing е phishing чрез SMS, RCS или сходни mobile messaging канали.

Vishing е phishing чрез телефонно обаждане или voice channel.

Quishing използва QR код, който насочва към phishing сайт, malicious app/download или друга измамна destination.

При callback phishing email-ът умишлено няма malicious link или attachment.

Angler phishing използва социални мрежи и public support conversations.

Нападателят създава или компрометира профил, който имитира човек, executive, recruiter, vendor, company brand или customer support.

SEO poisoning манипулира search results или advertising placement, така че malicious/fake page да се появи преди истинския сайт при търсене на software download, login portal, support number или популярна тема.

Pharming пренасочва потребителя към фалшив сайт дори когато той въвежда правилния адрес.

При watering-hole нападателят компрометира сайт, който определена целева група редовно посещава, вместо да атакува всеки човек директно.

Pretexting е създаване на измислена, но убедителна история, която оправдава искането за информация или действие.

Baiting примамва жертвата с нещо желано или любопитно: free software, cracked content, gift, prize, salary document, leaked file или физическа USB памет.

Quid pro quo обещава услуга или полза срещу информация или действие.

Scareware използва страх: „компютърът е заразен“, „акаунтът е компрометиран“, „данъчно нарушение“, „незаконна активност“, „плащането е блокирано“.

Нападателят се представя за техническа поддръжка на Microsoft, Apple, ISP, bank, employer или software vendor и твърди, че има проблем с устройството или акаунта.

Това е целенасочено impersonation на вътрешен IT/help-desk служител или, обратно, impersonation на служител пред help desk с цел reset на password/MFA.

При MFA fatigue нападателят, който вече има парола, изпраща многократно push authentication requests и разчита потребителят да одобри една от умора, объркване или за да спрат известията.

При MFA relay жертвата въвежда еднократен код във фалшива страница или го съобщава на атакуващия, който го използва веднага срещу реалната услуга.

Consent phishing не краде непременно парола.

Device-code phishing злоупотребява с легитимен device authorization flow, използван от устройства или приложения без удобен browser login.

AiTM phishing поставя attacker-controlled proxy между жертвата и реалната login услуга.

При thread hijacking нападателят използва реална email conversation нишка от компрометиран mailbox и изпраща злонамерен отговор в контекста на текущата комуникация.

Тези техники имитират email identity. Email spoofing подправя sender information; display-name spoofing разчита на показваното име; lookalike domain използва близко изписан домейн.

ClickFix е social-engineering техника, при която сайт или съобщение твърди, че потребителят трябва сам да изпълни „поправка“, verification или CAPTCHA стъпка, която всъщност води до изпълнение на malicious content.

Deepfake impersonation използва AI-generated или AI-modified voice, video или images за имитиране на реален човек, обикновено executive, colleague, family member или trusted representative.

Нападателят се представя за recruiter, hiring manager или кандидат.

Malvertising е злоупотреба с online advertising за пренасочване към phishing, scam, exploit или malware download.

Фалшив update prompt убеждава потребителя, че browser, PDF reader, codec, VPN или друга програма трябва да бъде обновена.

Това са фалшиви forms, които събират username, password, MFA code, recovery data, card information или други secrets.

Typosquatting регистрира домейн, близък до реалния чрез печатна грешка; homograph attack използва визуално сходни Unicode символи или други техники, за да изглежда домейнът идентичен.